Четирите правила

ЧЕТИРИТЕ ПРАВИЛА

„Благославяй, душе моя, Господа“ (съвършено тихо)

Тайна молитва

От всинца ви се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам. Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да си я наложи, да не идва. Ако вие не можете да си налагате такава дисциплина, не идвайте. И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, тогава аз не отговарям. Аз искам Абсолютна хармония! Отвън може да ме критикувате, но тук, който ме критикува, не отговарям за последствията. Когато един човек влезе в храма Божий, трябва да знае, че туй е храм; когато идва в училището, трябва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тук да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, няма защо да идвате. Нали искате да бъдем приятели? А приятели можем да бъдем, само когато изпълняваме закона на Абсолютната Любов, когато изпълняваме закона на Мъдростта, закона на Правдата. Те са еднакви за всички, няма изключение за никого, законът там е абсолютен. Любовта бива Абсолютна и относителна; има Абсолютна Мъдрост и относителна мъдрост, Абсолютна Истина и относителна истина, Абсолютна Правда и относителна правда, Абсолютно Добро и относително добро. Ние вървим по Абсолютното, а не по относителното; относителното е вънка в света, да се разберем. Тъй щото в Абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения. И трябва да знаете: само по този начин може да имате съдействието на Небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина. В Небето няма такива заповеди и такива стражари, както на Земята. Там написани закони няма, но всеки носи закони, написани вътре – или в ума си, или в сърцето си, или в Духа си, според степента на развитието, което притежава съществото.

Сега моето желание е да ви освободя от ненужните страдания и мъчнотии. Ако един ученик, който отива в училището, има мазол, има живеница в крака си или болки в корема си, може ли да учи? Той трябва да бъде свободен. Ако този ученик е гладен, ако три-четири дена не е ял, може ли да учи? Значи храна трябва да има, дрешки трябва да има, трябва да има всичко, което му е необходимо. Та ако вие идвате с вашите грижи тук, нямаме нужда от вас – това не е сиропиталище, не е спасителен дом. Идването ви неделен ден тук може да се счита за спасителен дом, но сега тук е училище – здрави хора трябват. Който е болен, отвънка да стои, а който е здрав, да дойде. Та всинца може да бъдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болните да стоят отвън. В една окултна школа хората сами стават болни и сами стават здрави. Сега на този въпрос аз ще ви отговоря направо. Когато излязохте от Бога, болни ли излязохте? – Здрави. Следователно кой е причината, че сте болни? – Вие самите. Когато излязохте от Бога, невежи ли излязохте или учени? – Учени, а не невежи. Сегашното ви невежество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашали сте на физическото поле.

Сега ще пристъпим към положителния Живот. Да оставим далечното минало и далечното бъдеще, а да се позанимаем с настоящето. Когато някой съвременен автор реши да напише някоя книга във вид на разказ или във вид на някой роман, той има два обекта – един герой и една героиня. Героят е мъж, а героинята е жена и около тия двама герои авторът разпределя всички други лица и прави разказа си интересен. Сега, аз задавам въпроса защо му са тия двама герои? Героят-мъж подразбира героинята-жена и героинята-жена подразбира героят-мъж. Унищожите ли вие единия герой, другият сам по себе си изчезва. И човек има два героя в себе си; кои са те? Аз ще ви ги кажа: първият герой е умът, а вторият герой е сърцето. Около тия двама герои авторът, значи Духът, разпределя другите лица. Духът, авторът е, който си избира двамата герои – умът и сърцето – и върху тях той съзижда своя разказ, около тях се нареждат всичките други лица. Сега, този автор подбира своите герои, той определя точно в какво седи геройството на героя и на героинята и им придава известни морални качества. Например на героя ще даде сила, смелост, решителност, за да побеждава, а на героинята ще даде най-големи страдания, за да издържи – нея ще я постави в най-големите изкушения и тя ще ги издържи, дава й отрицателна роля. Добре, какви трябва да бъдат тогава качествата на вашия ум, какъв трябва да бъде героят? Вашият ум трябва да бъде силен, смел, решителен. Ако умът си каже: „Това не е за мен“, той се лишава от геройството си. Търси ли умът ви лесното в света, от вас може да излезе само една морска звезда или една морска гъба, нищо повече. И когато някой Ангел слезе на Земята да разглежда хората, той познава по ума кой какво иска. Ако един ученик, който влиза в Школата, търси най-лесния път, от този ученик нищо няма да излезе. Ако той дойде при мъчните задачи и ги заобиколи или дава други да му ги разрешат и с чужда задача влиза, ние знаем какво може да излезе от него. И всичките сега управляващи света, които седят начело, са излезли от такива школи, където са решавали все лесни задачи.

И тогава какви трябва да бъдат качествата на сърцето? Те пък съответстват на героинята. Умът трябва да бъде силен, смел, решителен, а в сърцето трябва да има пластичност, издръжливост, търпение. Тия са качествата, които ученикът трябва да придобие. Никой не се ражда с тях, той ги придобива. Има условия за това и трябва да ги придобиете, за да може да разберете великата Природа. Сега, как мислите, ако този герой се е поколебал пет-шест пъти и е отстъпил от своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубил веднъж завинаги благоволението на героинята и с него въпросът е свършен. И обратното е вярно – когато героинята е отстъпила от своя принцип, от своето призвание, и тя е изгубила геройството си. Няма да се заблуждавате и да казвате: „Няма ли благодат?“ Това е друг въпрос. В математиката задачите се решават само по един начин, там не се допуска никакво изключение. – „Ама една единица, една погрешка!“ Тази единица, тази погрешка при едно голямо число, което се повтаря много пъти в изчисленията, причинява голяма вреда.

И тъй вие ще се занимавате с вашия герой, т.е. с вашия ум и с вашата героиня – сърцето. И тогава вие ще ме запитате: „Где остава човешката воля?“ Човешката воля по моето схващане, това е дете на ума и сърцето. Следователно, ако човек има воля, подразбирам, че умът и сърцето са продуктивни, че те са работили съобразно с Божия закон. Има ли воля, това показва, че умът и сърцето са вървели по новия път; няма ли воля, това показва, че те са бездетни, тези хора са живели един грешен живот – това е разрешението. Човек без воля, това в Духовния живот е едно израждане. Това е определението на волята, но не е като определението на съвременните философи.

Сега, за да можете да разберете вашия ум, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви са други четири елемента. Това са т.нар. темпераменти. Има нервен или умствен темперамент, който принадлежи на мозъка; има сангвиничен темперамент, който принадлежи на белите дробове, на дихателната система; холеричен темперамент, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматичен темперамент, който принадлежи на стомаха.

Когато нервният или умствен темперамент е първокачествен в проявлението на силите, които го образуват, мисълта тече пластично, плавно, умът е продуктивен, никаква тъмнина не се забелязва в него – той всякога ще работи, ще бъдете бързи и дълбоки в своята мисъл. Това е само тогава, когато умственият темперамент е първокачествен. Всички темпераменти биват първокачествени, среднокачествени и долнокачествени. Щом темпераментът на ума е долнокачествен, вие ще трябва дълго време да работите. Понеже в този темперамент главна роля играят мозъкът и нервите, следователно ще трябва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкът е място на електричеството. Някой път може да направим опит, тази е една широка област. Разните области на мозъка акумулират, събират разни родове енергии. Даже ще може да се направи опит, за да се покаже, че ако се отнемат или предадат известни енергии, веднага ще се измени и вашето умствено настроение. Да допуснем, че ви е страх нещо, не можете да живеете вкъщи, искате да бягате. Ако някой по-смел от вас си тури ръката на известна част на главата ви, там, дето е центърът на страха, веднага ще отнеме съответната енергия и страхът ви ще изчезне; и обратно, ако някой страхливец си тури ръката на това място на главата на някого, той ще стане страхлив. Тъй че страхът може да се предаде, може и да ви се отнеме. Това са течения вътре в мозъка; когато дойдем до тия течения, те могат да произведат в съответстващите центрове известни движения и тогава в съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено с опасност. После, да кажем, че някой човек е милостив или състрадателен; тази енергия пак е локализирана в известна част на мозъка. Ако вие сте решили да направите някое благодеяние и дойде един човек при вас с отрицателни качества – човек, който не е милостив, и положи ръцете си там, на центъра на милосърдието, и у вас ще се роди същото желание да не давате нищо; обратно, ако някой не иска да даде милостиня, а друг, който е много милостив, си положи ръката на този център, у този човек веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та някой казва: „Аз нямам разположение да правя това нещо.“ Питам туй от вашия ум ли е произлязло, ваше ли е туй нещо? Вие трябва да знаете дали една мисъл е ваша, или е чужда. „Аз – казва – нямам разположение.“ Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо и ако всеки ден вие преживявате чуждите разположения, каква опитност може да имате? Никаква. Българите казват: „Чуждото е всякога чуждо, то и на великден се взема.“ Не, вие ще оставите само това, което е вътре във вас, само вашето, само туй, което е минало през вашия ум, проверено от вашето сърце и приложено от вашата воля – върху него може да се работи. Аз желая това, което ще изучавате в Школата, да мине през вашия ум, през вашето сърце и през вашата воля. Аз нямам за цел да ви убеждавам в туй, не, далеч е от мен тази мисъл. В тази Велика окултна школа опитът играе всичката роля. Храната сама себе си препоръчва, нали? Няма да я препоръчвам аз, казвам: „Опитайте тази храна!“ От резултатите вие ще съдите за храната. От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно, или не.

Първият темперамент, умственият, аз го наричам динамичен. Следователно главата е опасна, динамо е тя. Тя е както боздуган и този, който има силна глава, ако не е добър, върху когото сложи този боздуган, може да му направи голяма пакост.

Вторият темперамент, сангвиничният, аз го наричам въздухообразен, той има свойството да се разширява. И следователно той е необходим, понеже, когато човек има този сангвиничен темперамент, той дава експанзивност на своята динамическа сила – главата, формата й да става по-голяма. И този темперамент се развива, затуй трябва да употребим дишането като средство за развиването му. Онези, които имат слабо дишане, които са тесногръди, на които белите дробове не са развити, кръвоносните съдове са слаби, у тях този темперамент е долнокачествен и вследствие на това и умствената им система няма да функционира правилно. Има отношение между темпераментите. И тъй, първото нещо, ще гледате да развивате белите си дробове в съответствие с вашата нервна система. В сангвиничния темперамент влизат белите дробове и кръвоносната система, те го образуват.

След първите два идва флегматичният темперамент или, както някои го наричат, витивният или жизненият темперамент. Аз го наричам събирателен темперамент – който сгъстява. Той е темпераментът на стомаха. Когато човек има нормално развит стомах, храненето става правилно – ни много гладуване, ни много преяждане. Следователно този темперамент е необходим, за да събира енергията. И онези, които са лишени от витивния темперамент, често изсъхват както цветята, те са без пръстчица наоколо и почват да стават сухички. Казват: „Не си струва човек да е дебел“, но и коремът, когато е съвсем малък, не си струва. При този темперамент не е важна големината, но строежът на стомаха и той има качеството добро ядене. Навреме ще ядеш и няма да преяждаш, ако искаш да преустроиш стомаха си.

И най-после идва холеричният темперамент, темпераментът на мускулната и костна системи или темпераментът на физическия човек. Аз го наричам екзекутивен. Той носи изпълнителната страна на човешкия живот. Всичко, каквото трябва да се извършва в света, се извършва все чрез този темперамент. Онези, у които този темперамент преобладава, имат жилави мускули, костите им са здрави, малко грубички, езикът им е малко невъздържан, не се разправят с думи, а с ръце и крака.

Сега, всеки темперамент си има своята област на действие. Когато холеричният темперамент преобладава, тогава са развити съответстващите центрове в мозъка – около ушите. Защото всеки един външен център си има представител горе в мозъка – там тия части са силно развити. При сангвиничния темперамент силно е развита горната част – въображението. При флегматичния темперамент са развити слепоочните части, а това показва, че когато на такъв човек му замирише на ядене, у него се заражда приятното желание да си похапне. Когато умствената система преобладава, тогава целият строеж на предната част на челото има красива форма.

Вие трябва да изучавате темпераментите и да почвате да ги развивате. Ако не можете да съградите известен темперамент, да внесете присъщите нему качества, във вас ще остане една липса. Търпелив човек може да бъде оня, който има витивен или флегматичен темперамент. Даже и добре развитият човек, ако изгуби качествата на витивния темперамент, не може да бъде търпелив. Той не може да бъде бърз, ако сангвиничният темперамент не е развит у него. После, мисълта му не може да бъде будна, да схваща бързо, ако нервният темперамент не е развит. Най-първо ще се заемете да обработвате вашите темпераменти. Сега, по отношение на темпераментите има известно измерване, но ако аз ви дам измерванията, вие, които не сте запознати с тия закони, може да си объркате понятията. Например широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат доколко е развит вашият витивен темперамент, защото между всички части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има съотношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени пръстите ви; както са устроени белите ви дробове, така ще бъде устроена и цялата ви ръка, и меките части на пръстите, които съответстват на белия дроб. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво положение се намира стомахът ви, всичко ще знае, в туй отношение няма нищо скрито-покрито. И на вас като ученици ви предстои много сериозна работа.

Сега, аз искам да определя следното: в това училище за работа ще употребите само излишното си време – туй, което не знаете къде да го употребите. Не искам да напуснете домовете си. Колко часа може да определите? Час, половин час ли, повече ли? Най-малко един час ви трябва, а ако можете час и половина до два часа през деня, още по-добре, но да не си оставяте работата, че да стават скандали, не, скандали не искам. На способния ученик малко време му трябва и на трудолюбивия ученик малко време му трябва. Нали знаете онази поговорка, дето се надбягвали жабата и заекът? Заекът бягал много бързо, но спал на много места, а жабата ходела бавно, но не почивала и надминала заека. Та бързите хора понякога закъсняват повече, отколкото мудните.

И туй е вярно: най-способните ученици в училището, които много обещават, в Живота нищо не дават. Не че не могат да дадат, но те се развалят от похвалите. Сега, мнозина казват: „Да ни похвалят.“ Не, похвалата е много опасна. Веднъж в годината трябва да похвалиш някого и то само на Великден, но всеки ден да го хвалиш е много опасно. На Земята е много опасно да се хвали човека. Опасно е и да корим, няма защо да кориш. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене, и хвалене – и двете имат егоистична подкладка. Ние хвалим някой човек; защо? – За да го подкупим – мисълта ни не е, че той е благороден, но искаме да го подкупим. Някой път казваме: „Ти си много лош“; с това ние искаме да му въздействаме. А той казва: „Не съм толкова лош.“ В Окултната школа и единият, и другият начин не се употребяват – не се позволява нито да ви хвалят, нито да ви корят.

Сега, ние имаме способности, вложени в нас, и всеки ги има преизобилно. Тия способности трябва да се развиват. У едни има повече условия за това, а у други – по-малко. При сегашните условия всички не може да бъдете еднакви и еднакви резултати не можете да постигнете. Даже между десет души един или двама от тях са талантливи, могат много нещо да постигнат, само те са герои, а другите са второстепенни. Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов – тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използва настоящето заради ония далечни цели на своето битие. Един ден нас ще ни повикат, ще ни кажат: „Изпълнете своята роля!“ Ако сме готови, ще я изпълним. Тогава ще дойде твоят ред.

И тъй, за да може да развиете вашия умствен или нервен темперамент, непременно трябва да се научите да владеете вашите мисли. За самообладанието е говорено много пъти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдат тревоги, ще дойдат изпитания и те са естествени. Ще дойдат, но когато всичките тия смущения се явят и ти изкараш от тях едно благо за себе си, ти си съумял да завладееш своите мисли. Всеки от вас да си има една тетрадка или едно тефтерче, обезателно. Изпаднете ли в едно изкушение някой път или се разтревожите, забележете си колко минути ви е трябвало, за да се успокоите. Гневът започне ли, кажи си: „В 10.30 ч. в мен настана една голяма буря и след пет, десет, петнадесет минути, половин, един час (ще си отбележите точно кога) тази буря престана.“ Някой казва: „Този гняв ще мине сам по себе си.“ Да, гневът сам по себе си ще мине, но може всичко да отвлече и тогава той е опасен, а ако вие го впрегнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гневът, но когато задигне всичко, тогава е опасен. Тази енергия ще я впрегнете на работа. Или дойде ви някоя добра мисъл; отбележете колко време ви е трябвало, за да я постигнете. Не отбелязвайте всичките мисли, а на ден по една мисъл стига. Ако е отрицателна, вижте колко време ви трябва, за да превърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вътре и да кажете: „Благодаря, аз си научих урока добре.“ Това значи сами да си решавате задачата, нали? И забележително е – щом човек влезе в духовния път, веднага му се създават неприятности. Вземете вашето дете, което е било спокойно и си е играело, пратите го на училище, веднага учителите му създават беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисли, че по този и този предмет има да учи, а вие казвате: „Туй мое дете много учи.“ И майката се безпокои, че детето й много учи. Няма опасност от многото учене. Сега, във вас може да се сложи мисълта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е!

Толстой привежда един разказ. Аз няма да ви приведа целия разказ, но само една част, която изяснява моята мисъл. Той е следният: някой си искал да стане ясновидец и мислил, че като стане такъв, ще може да използва ясновидството. И действително дало му се един такъв момент. Видял, че някой си крадец влиза в някоя къща при един богаташ и иска да го обере. И намислил да направи добро: отишъл при богатият, смушкал го да стане, за да види крадеца; богатият станал и убил разбойника. Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали; по едно време при момата се приближава друг момък; той отива да каже на нейния възлюбен да я спаси; момъкът набързо отива, но двамата се скарват и се убиват. Ясновидецът искал да уреди живота им. Трети случай: видял на една нива, че някой отива да краде кръстците, а този, комуто принадлежала нивата, бил беден; отива и му казва: „Знаеш ли, че твоите снопи ги крадат?“; този отива, залавя крадеца, скарват се и се убиват. Това не е наука. Затуй Писанието казва: „Отива ли някой да извърши някое престъпление, нека го извърши, а ученикът да си върви в пътя.“ Аз харесвам онзи пример с Жан Валжан в романа на Виктор Юго „Клетниците“, когото залавят със светилника в ръка и го завеждат при епископа. Този последният казва: „Той не го открадна, аз му го дадох.“ Това е един благороден пример!

Грешката на всички окултни ученици е там, дето се ровите в една малка погрешка на другите и казвате: „Защо да я направи?“ С погрешки ние не се занимаваме, в една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме с отрицателните качества на другите. И ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ – „Петстотин лева.“ – „Аз плащам.“ И въпросът се свършва. От учениците в тази Школа искам всички да изправите по този начин погрешките на другите. – „Да изправя погрешките на другите! Че как да ги изправя?“ Как? – Да не допускате тия отрицателни качества в себе си. Никога не мисли за грешките на другите, ако искаш да се облагородиш. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за учениците в Школата, то не е за външния свят. За света правилото е друго – не прилагайте туй правило в света, законът там е друг. Но онзи, който иска да бъде ученик в Христовата школа, абсолютно никога не трябва да се спира на грешките на хората. Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове – Той всеки ден твори нови неща, ново твори. Сега, има много хора, които се спират на погрешките на другите и казват: „Това дали е право, или не?“ В Абсолютното право има само едно правило и аз желая всички вие да турите туй правило: да внасяте в себе си всякога нещо ново, нещо добро. Изведнъж няма да станете съвършени ученици, аз не искам туй от вас, но да знаете да решавате задачите си, да бъдете акуратни. По туй правило колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нямайте лошо мнение за себе си, имай такова мнение за себе си, каквото Господ има за теб. Ако кажеш: „Аз съм много лош“ и подразбираш, че Бог те е направил такъв, много грешиш. Пък ако разбираш, че си много мързелив, то е друг въпрос. Кажи: „Способен съм аз да направя това, способен съм.“

И тъй ще работите върху вашите темпераменти: върху темперамента на главата си – нервния, върху сангвиничния темперамент, върху флегматичния темперамент и върху мотивния (холеричния) темперамент. И всякога ще разпределяте енергиите си равномерно. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментите се изопачават, ще се появи асиметрия – пръстите се изкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявяването на енергиите. И тъй умът, сърцето и волята имат четири елемента и с тях ще трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм (електричество), след туй на тази мисъл ще дадете разширение, после – гъстота (тежест) и най-после – сила на движение или, както аз го наричам, растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трябва само да посадим тия неща, но те ще трябва да израснат и да дадат своя плод. Някои писатели пишат добре, понеже те са вложили в своята мисъл всички тия качества.

Умът е героят, сърцето е героинята, а детето, родено от тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато аз говоря за волята, подразбирам детето на ума и сърцето. Аз съм забелязал често след моите неделни беседи, след като съм проповядвал някоя хубава беседа, двама души спорят, карат се за нещо и казвам: ето как са разбрали беседата – единият се докачил и другият се докачил. А като кажат: „Отлична беседа“ и не се карат, те тогава са я разбрали добре. Но щом се скарат двамата, тя не е отлична; ако двама души се скарват, тази беседа не е първостепенна.

Та пътят, по който ще вървите, е път на труд и постоянство.

Ще бъда точен, имам само още пет минути време. Тогава ще свържете двете беседи: предишната беше за спане, ядене и работа, а тази беседа е за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля и за темпераментите.

Сега ще ви задам една задача: всеки от вас да напише по десет реда върху темата: Кой е най-добрият ум. Всеки да напише туй, което разбира, според него. И после ще ви оставя вас, учениците, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или две събрания – учениците да си разкритикуват туй, което са написали. И тъй темата е: Кой е най-добрият ум или Кои са качествата на най-добрия ум. То е много ясно, умът нали го уподобихме на героя. Ще опишете ума тъй, както един автор описва главните качества на героя – умът и героят са подобни. Сега онези от вас, които могат да напишат това, следващия път ще донесат листчетата си и от всичко туй, което сте написали, ще извадим есенцията – какво мислите вие за ума – и ще дойдем до някакви правила – как трябва да се възпитава ума. Всеки ще напише, без да чете на друг написаното. Ще напишете половин лист, десет реда, без да си туряте името. Ще прочетем кой какво мисли за най-добрия ум. Ще имаме едно упражнение и тогава ще задължим едного от вас, който е най-способен, да извади есенцията от всички тия мисли и да направи едно общо описание, резюме за най-добрия ум.

 

Тайна молитва

 

„Любовта е извор“

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube