Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина

ТРИТЕ ОСНОВНИ ЗАКОНА: ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА

Тайна молитва

 

Прочетоха се работите върху темата за житното зърно.

Вторият път ще дам тема само за неколцина. Ясно ще излагате, няма да пишете много, но ясно – защо създаде Бог човека. Ако бих ви задал друга една тема – коя е отличителната черта на ученика, какво ще отговорите? Аз ще отговоря: да се учи.

Сега, в Школата тук не е място нито за молитви, нито за разсъждения, а за учение. Вие сте дошли в Школата с известни предубеждения – мислите, че знаете нещо. Вън от Школата знаете много, но вътре в Школата нищо не знаете. Сега, туй твърдение казвам: вие може да сте свършили университет, може да знаете по философия много нещо, но ако влезете в една фабрика при някой техник, изведнъж ще се намерите в чудо – той ще ви направи като дете, а вие ще внимавате. Влизате в някоя лаборатория, от химия нищо не разбирате; може да сте философ и да мислите, че и от химия знаете – не, ще признаете в себе си последния факт, че не знаете; като влезете в политехниката, и там ще признаете, че нищо не знаете. И в Школата ще имате същото качество.

Сега, вие влизате в Школата и мислите, че Господ ще ви посвети и ще ви научи. Който не учи, Господ не го научава. Тук, в Школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли. Някои са влезли в Школата, за да придобият всичко с малко труд; аз ще очистя Школата, аз не искам ученици, които не се учат – които не се учат, нямам нужда от тях. Отвън има много работи, тук не си губете времето, грехота е – вие ще паднете в едно изкушение да си представяте, че се учите и след туй ще дойде лицемерието, ще се лъжете. Моля, бъдете тъй откровени, оправете се. Нека останат десет души, но които ще учат; ако те останат и не се оправят, и тях не искам тогава. Онези, които мислят, че много знаят, да си излязат, нямам нужда от тях; и тези, които много знаят да критикуват, моля да си излязат, няма защо да се занимавам с тях. В Школата ще останат само онези, за които е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е наука, велика наука в света. Църквата всичко може да търпи, но Царството Божие невежеството не търпи, престъпление не търпи, одумване не търпи, зло не търпи. То търпи само вечна хармония – това е Царството Божие на Земята, на истинската Земя. Сега, аз ви говоря откровено – туй трябва да знаете. Мнозина от вас сте на крив път и ако вървите по него, ще се изкриви ходилото ви. Спрямо онези, които влизат в пътя на Мъдростта и не спазват нейните закони, аз не искам да бъда груб спрямо тях, но откровен.

Три закона има. Първият закон: Истината в Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама, от какъвто и да е характер – ни сянка, ни помен, абсолютно, разбирате ли. Вие може да кажете: „Естеството ни е такова.“ Не, никакво естество няма тук, не е в естеството на човека да лъже – лъжата е нещо присадено отпосле в човека. И ако някой философ или богослов, или учител ви убеди, че естеството на човека е да греши, този самият учител не разбира нищо – не е в естеството на човека да греши. Под човек разбирам онази жива Божествена душа, която е излязла от Бога – не е в нейното естеството да греши. Ако греши, причините са други, туй трябва да имате предвид. И ако някой от вас съгреши, да не казва естеството му, не, той ще търси причината вънка. Ако аз се спъна някъде и падна на лицето си, няма да казвам: „Естеството е да падна“, но ще търся причината отвънка, а не в себе си – отвън ще я намеря. Ако аз не мога да разреша някоя задача, ако аз не мога да чета вечерно време, ще търся причината не в себе си, а отвънка.

Вторият закон е: Бог изисква от всинца ни да се учим и то постоянно. Докато се учим, ние можем да живеем – Животът не е в нищо друго, освен във висшето Божествено съзнание, в онзи процес на Знание. Защото Божествената Мъдрост дава Знание, Истината дава Свобода, Любовта дава Живот; Животът дава Радост, Знанието дава Сила, а Свободата дава простор – тъй вървят тия неща. Тогава имате Истина, Свобода, имате простор широк, простор в цялата вселена. Имате Мъдрост, имате Знание; щом имате Знание, ще имате Сила – Силата произлиза от Знанието, само че Знанието не може да произлезе от Силата. Имате Любов – имате Живот; имате Живот, значи имате Радост. Сега, аз много пъти съм говорил, че в Живота трябва да се научим да понасяме скърбите. Но едно от качествата на Живота, това е Радостта – онзи, който живее, трябва да се радва, а може да се радва само онзи, който се учи. А може да се учи само свободният – който не е свободен, не може да се учи. Туй ви го казвам, понеже у вас има стари предубеждения, възпитание от миналото. У някои са се вгнездили такива духове от Астралния свят и почват да ви шушукат: „Вас знание не ви трябва.“ Не, с тия астралци, невежи, профани духове не искаме да се занимаваме, ние знаем повече от тях, нямаме нужда от техните съвети, нека си държат знанието за себе си. Те казват: „Знание не ни трябва“; е какво ни трябва – да ядем, да пием, да се обличаме, да се караме, да се женим, да се парясваме, да колим животните, статии да пишем във вестниците, да се осъждаме, религии да правим?... Техните права и техните съвети не искаме – това са все астрални влияния, това не са проявления на Божията Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израснат не една педя пигмеи, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. И ще има едно Слънце – не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голямо, че да подобри житото на целия свят – такова голямо Слънце!

И тъй, от всинца ви се иска да бъдете служители на Абсолютната Истина, без никаква лъжа в себе си, разбирате ли! Аз говоря не навън да изповядвате Истината, но като се изправите пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа, да съзнаете факта – абсолютно никаква промяна, никаква лъжа в душата ви да няма. Моето небе в душата ми трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Аз не говоря за външния свят сега, но за вътрешния – туй е едно състояние, само при такова едно състояние може да мислим добре.

Второто нещо: у всинца ви трябва да има жажда да учите. Гледам, някои от вас седите и казвате: „Аз съм на 45 години.“ Че какво са 45 години – мислите, че сте стар. Ами че знаете ли коя е нормата на старите хора? Когато човек стане на 60 години, казва: „Аз съм стар човек“; в кой кодекс е писано, че човек тогава може да каже: „Аз съм стар.“ Ти казваш: „Аз съм стар“ – даже тази норма, дето определя човека за стар, не е права. За Бога се казва Древний, не му знаят годините, а ние, на 60 години станали, и си прикачваме една титла, че сме стари, срамота е. Норма няма за стари хора, срамота е това. Кажи: „Имам шестдесет лазарника, ама никак не съм стар, никак не съм поумнял – Земята шестдесет пъти се е обърнала, но аз все съм спал.“ Сега ти казваш: „Аз съм стар“; хубаво – като си стар, какво знаеш я ми кажи. Ами стар на санскритски значи човек, който има Знание. Като си толкова стар, когато Бог създаде Земята, каква беше тя тогава? Кога Господ създаде Земята я ми разправи? – „Е не зная.“ – Ами че ти тогава не си от старите, защо разправяш, че си стар? Седи някой – побеляла му главата, брадата; та като ви е побеляла брадата, вие стар ли сте, кой ви дава това право, отде накъде? Ами зимно време, като се окичат дърветата със сняг, стари ли са? Белите глави казват: „Побелях и остарях“ – не, тия неща не ги свързвайте с вашата старост. Най-първо ще си турите мисълта, че сте ученици – таман на 60 години ти си ученик, само да учиш! Защо? Ще ви кажа защо: младата мома отвън няма да те изкушава, жена беля няма да ти прави, деца няма да ти крякат. Таман умът ти тогава е на място, сърцето и волята ти са на място – време е, когато ти може да учиш, т.е. ще си ученик, способен да разбира всеки един предмет. А сега сядате и често слушам млади и стари да казвате: „Остаряхме.“ Сега аз бих желал да зная колко души има от вас стари и ще ги питам как Господ е създал света – тъй ще ви изпитам дали сте от старите хора.

Първо, щом влезете в Школата, ще си турите в ума основната мисъл – ще забравите света. Вие влизате сега и казвате: „Тази вечер да видим какво ще каже.“ Тази вечер ви казвам: вашата стара идея да я изхвърлите навънка, понеже пет пари не струва. Млади сте – може да си на шестдесет лазарника, млад сте. Че шестдесет пъти Земята се е завъртяла, това няма нищо общо с вас – тя, като се върти, ни най-малко не оправя вашия растеж. Ако ви турят в един магнетичен сън, да кажем, когато се родите, и Земята в туй време се обърне шестдесет пъти, то като ви събудят, вие няма да сте стар. Туй, което остарява на Земята, не са годините, въртенето на Земята е нещо случайно. Ние казваме: „В 12 ч. стана едно убийство“; убийството е една случайна мярка. Това са все случайни мерки в света, защото Абсолютна мярка е растежът на душата, а въртенето на Земята, това е нещо непостоянно.

От всинца ви искам желание да се учите, разбирате ли – не само да чувствате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали, но има по-хубави неща от настроенията на духа – те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на Мъдростта. Без закона на Мъдростта вие не може да служите на Бога. И Любовта не може да я употребите – трябва да знаете, че истинската Любов в света почва да се проявява само тогава, когато почва да действа великият закон на Мъдростта, когато дойде Знанието.

За да обичаш някого, трябва да знаеш отличителните черти у него. Вие казвате: „Този човек има черни очи.“ Хубаво, аз разсъждавам другояче, по аналогия: когато земеделецът каже черна земя, друго вече се разбира – той разбира, че в тази черна земя има повече елементи за растеж на житното зърно и казва: „Тази черна земя е отлична, отлично жито става на тази черна земя!“ И когато видим един човек с черни очи, защо го харесваме, защо обичаме хората с черните очи? – Защото такива хора са по-устойчиви в чувствата си – като те залюби такъв човек, той дава всичко, може да разчиташ на него. С тия черни очи той няма да те измами – и като те мрази, и като те обича, той е характерен. Затуй казваме, че в черните очи има енергия: той може да мрази, може да бъде груб, но има една черта на черните очи – такъв човек е честен всякога, той ще ти каже направо – или те обича, или те мрази, в него политика много няма. Те не са нервни хора, но са характерни.

И тогава само Мъдростта ще ни покаже ония свойства, които се крият вътре в нас – свойства и качества, които се крият в нашето съзнание. Това е целта на Школата. Ако в Школата не научим ония причини, които са спъвали нашия живот, ако в Школата не можем да подобрим живота си в бъдеще, защо ни е тогава тази Школа? Аз мога да ви говоря за Небето – как живеят там Ангелите, светиите, къщите им как са, много работи мога да ви опиша и вие ще кажете: „Много интересно е това!“ Действително е интересно, но това не е умно. Ето защо не е умно: представете си, че вие сте болен на легло, неразположен сте, а аз дойда и ви описвам някои от моите пътешествия в Америка или как живеят американците, а теб стомах те боли – като ти разправям за Америка, ти няма да се изцериш, ти ще кажеш : „Преди да ми разправяш за Америка, кажи някой цяр за моя болен стомах!“ Не е ли по-умно да ви опиша как да се подобри живота ви, че тогава може да ви разправям за този Висшия живот.

Първото нещо в Окултната школа: тя има за цел да се премахнат всички недъзи, които съществуват във вас, които от памтивека са останали от разните култури и вие ги носите в себе си. Някои от вас казват: „На мен много знание не ми трябва, аз и с малко знание мога.“ Не, на вас ви трябва много Знание, за да се спасите – на вас ви трябва Знание, за да разберете какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта, какво нещо е Истината. Приложения трябват вътре в сегашният реален Живот. И не мислете, че вие разбирате Любовта. Ако вие действително разбирахте Любовта, щяхте да имате безсмъртие; ако вие действително разбирахте Божията Мъдрост, щяхте да имате вечна хармония, т.е. Знание щяхте да имате, щяхте да бъдете силни, щяхте да разберете Истината в нейната пълнота, щяхте да имате вечната Свобода – великия простор на Живота. И тогава нямаше да се намирате в тъмно, нямаше в такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но щяхме да пътуваме с една необикновена бързина. Знаете ли с каква бързина щяхме да пътуваме – най-малко с бързина от петдесет хиляди километра в секундата. И какво щяхме да направим? – Щяхме да излезем на Витоша, да духнем веднъж и в една секунда щяхме да минем Месечината и за пет минути щяхме да бъдем на Слънцето. Ще се спрем на първата станция, там ще ни посрещнат, ще бъдем нагости три-четири дена – понеже там са културни, ще ни разведат, ще видим техните училища, заседания, ще правим своите бележки и след туй ще тръгнем към Алфа-Центаурус, следващата станция. Сега вие казвате: „Колко е приятно такова пътешествие!“ Е приятно е, разбира се, има мисли вътре в него. Тия пътешествия ги правят напредналите ученици на Окултната школа – може би в туй състояние не можете да ги правите, но все трябва да се приготовлявате за някое бъдно съществуване. Трябва да мислите на Земята – трябва да слезете пак на физическото поле, за да правите оттам тия пътешествия. Като влезете в Астралния свят, ще правите други пътешествия; като влезете в менталното поле, то е другояче построено – защото постройките в тия светове са малко на по-други основи.

Та първото нещо: трябва да се роди у вас една истинска жажда за Знание – искам всинца да мислите. Мен ме радва вашата мисъл, но нека бъде една оригинална мисъл, която като проникне в ума ви, да се роди смирение. Някой път сте виждали онази мома, преди да се е оженила, цяла аристократка е – ръцете си не обича да ги туря навсякъде, само така ги държи, не знае къде да ги тури; но след като се ожени и роди своето първо дете, намира вече място на ръцете си – вдига го, слага го, държи го. Първата идея, която се роди в човешката глава, е най-велика – тогава човешката ръка, волята, има с какво да се занимава. Някой казва: „Какво да правим?“ – Роди една велика Божествена идея в себе си и тогава ръцете ти и всичко туй ще намери с какво да се занимава – за туй е Школата.

Сега, тук като дойдете, ще кажете: „Няма ли някоя молитва да научим?“ Ами знаете ли коя е правата молитва, как трябва да се молите: Господи, просвети нашите умове, дай Светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Теб и грехове сме натрупали до гуша; молим ти се, дай ни Знание и Мъдрост да изпълним Твоята воля. Ето една молитва: Знание ни дай, Знание, че като добием Знание, да ти служим с всичкото сърце, че да се зарадваме, а Ти да се веселиш, че се учим. А сега вие казвате: „Господи, прости нашите прегрешения.“ Че вашите прегрешения и грехове са резултат на вашето невежество, на нямане на Мъдрост. И тъй, учениците, всички ние трябва да се молим в Школата – на нас ни трябва Мъдрост и Знание.

Някои от вас, които са по-напреднали и са чели, знаят, че има такива книги за тия полета. Аз нямам време, не искам да се спирам да говоря за полетата. Постарайте се да проучите тия работи – някои, които знаят това, да ви разправят в частен разговор. Ние нямаме време да предъвкваме написаното в книги, нашето време е скъпо – вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пък аз ще говоря за неща, които не са написани. Сега, някой рече да говори нещо, а вие: „Чакайте да питаме Учителя, той ще каже.“ В книгата е писано, вие не питайте право ли е, прочетете го – ако ви се харесва, приемете го; ако не ви се хареса, имате ум, преценете. А като дойде аз да говоря за тия неща, мимоходом ще мина и ще се спра само дотолкова, доколкото имате връзка с предмета. Защото моята цел е да ви заставя да мислите както аз мисля и тогава можем да проучваме нещата, но докато вие не се научите да мислите, аз ще употребявам тази мотика – аз ще копая и вие ще копаете, аз ще копая и вие ще копаете, докато се научим да мислим. И тогава какво ще стане? – Ще свирим и ще пеем, и като узрее житото, ще го турим в хамбара и тогава братски ще се разправяме за вечните закони, за бъдещото братство.

Решили сме, няма да допуснем нито един да ни лъже вече. И горко на ония ученици, които влязат в Школата, за да се подиграват с Името Божие! Те ще видят какво нещо е една Божествена школа. Който влезе в Божествената школа, той трябва да знае, че тази Школа се подкрепва с великата Божествена Правда. Това е Божествено училище – вие сте абсолютно свободни, но сте абсолютно отговорни за вашите постъпки. Аз трябва да ви покажа и пак ще ви повторя: единственото престъпление, което в Школата не се извинява, това е лъжата! Туй да го знаете – лъжа не се извинява. Сега не мислете, че имате този обикновен морал, не този морал на лице, туй разбиране... Ние в бъдеще ще имаме един толкова висок морал! Не говоря какви са моите външни отношения към вас, не говоря за този морал, но за онзи вътрешен морал в даден момент. Ако аз мисля как да ви използвам, това не е морал. Отношенията ми към Бога – това е морал. Ни сянка в моя ум, в моята душа, сърце и воля, не трябва да съществува, за да ви използвам по който и да е начин. Абсолютна чистота, безкористие! Знаете ли какво е безкористие? – Туй се разбира, туй е моралът на Школата. И ако всинца вие влезете в Школата, този морал трябва да го носите в душата си, че в даден момент, като се изправите пред себе си, да знаете, че вие сте чист. Може да направите отвънка хиляди прегрешения, но подбудителните причини, вътрешните причини, които ви заставят да направите туй, те са важни. Ще кажете сега: „Школа е това!“, но това е едно от най-добрите правила. Когато вие приложите туй правило като ученици, във всяко едно отношение работите ви ще тръгнат добре – и в умствено отношение ще тръгнете, и в духовно, и в материално. Във всяко едно отношение работите ви ще тръгнат, няма изключение – ако не засега, в бъдеще; ако не на вас, на децата ви. Не е ли тъй, и Христос казва: „Няма нито един от вас, който да е оставил майка и баща още сега, че да не приеме всичките блага, които съществуват, и в бъдеще да има живот вечен.“ Тъй щото няма какво да се страхувате.

И после, тази дряхлавост у вас аз ще почна да я изпитвам. Някой казва: „Аз съм неразположен духом.“ Ние знаем причините от где иде всяко неразположение. Ако вие вечерно време заспите и дойде някой вампир, турне своята уста и ви изсмуче кръвта, като се събудите, какво ще усетите? – Една голяма слабост. Защо? – Защото този вампир е изсмукал кръвта ви. Вие имате някое добро желание, но дойде някой вампир, изсмуче вашата кръв. Но ти, като лягаш, трябва да си затваряш вратата, да не влиза този вампир, разбирате ли? Ще каже някой: „Кармата ми е да ми изсмуче кръвта.“ Това не е философия – ако не беше отворил прозорците, карма нямаше да бъде. Препънал се някой – „карма е“; ако не беше паднал, тогава карма ли щеше да е? Някой нервен ще каже: „Баща ми, майка ми бяха нервни, че съм ги наследил“, но ако ги нямаше, какво ще кажеш? Ние обясняваме кармата малко другояче. И вашите погрешки, вашите глупости не ги обяснявайте все с кармата. Не, ще кажеш: „Не внимавах хубаво в своя ход, че паднах“ – нищо повече.

И после, потребно е за нашата Школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учене. Най-първо трябва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влезете в зданието, дето ще се предават тия предмети, веднага да усещате един подтик за знание – туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Аз нямам нищо против вас, вие всички сте добри, за вашата добрина въпрос не правя. Сега, като говоря, вие ще кажете: „Учителя може да вижда в нас нещо лошо.“ Не, аз разглеждам въпроса обективно: ако вие сте музикант и не свирите хубаво, аз ще кажа: „Няма хармония“; с туй не характеризирам вашия морал, а просто казвам, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика, а това няма нищо общо с вашия характер. Ще кажеш: „Този център не съм го развил още в себе си, но след ден, два, три, месец, година или повече ще го развия!“ – и във вас ще се събуди туй чувство. И когато казвам, че във вас тия чувства не са събудени, разбирам, че у мнозина измежду вас Божествената любознателност не е събудена.

Сега, трима от учениците, най-способните, които са запознати с разни въпроси, искам един от тях да напише едно резюме за физическия свят, друг да напише едно резюме за Астралния свят – да го определи какъв е и трети да пише върху Менталния свят. И туй описание да бъде готово за три седмици от днес. Има ли трима души кандидати тук от вас? Те ще пишат и ще го четат пред всички ученици – най-първо да имаме една ясна представа за физическия свят, една ясна представа за Астралния свят и една ясна представа за света на Мъдростта, за Менталното поле. (– Изберете вие тия трима души.) Тогава аз казвам: Русчев да пише за физическия свят, Илия Стойчев да пише за Астралния свят и Велико Граблашев да напише за Менталния свят. Пък другите, по-способните ученици, ще ги задържим за по-мъчни предмети – ако им е жалко, че не ги избрахме сега, вторият път ще ги изберем. Кога ще се падне третата седмица от днес? – На 27 юли. Приятелите, които ще пишат, да пишат основните неща. Може да се ползвате и от книги по този въпрос – направете едно извлечение.

И тъй аз искам всички ученици да бъдат все млади, а не стари. В Школата като влезете, ние не различаваме кой как е влязъл – както и когато да е влязъл, той е ученик, нищо повече. В Школата има само ученици; навън от Школата има разни професии. В Школата като влезете, ще бъдете само ученици; отвън, като излезете, може да имате разни длъжности. Едно правило ще спазвате: влезете ли тук, ще снемете всяка друга длъжност. Професор ли си, ще кажеш: „Ученик съм вече“; излезеш ли от Школата – пак си професор. Тъй ще възпитавате вашата воля и вашия ум: за един час ти да снемеш един товар, една мъчнотия и да мислиш, че си ученик – това е воля. Тогава, като излезете навън, ще чувствате едно освежаване, едно подмладяване.

Някой казва: „Как да се възпита волята?“ През седмицата един час трябва да мислиш, че си ученик – туй е пак опит, за да видите до каква степен именно вие сте способни да концентрирате вашия ум. Може да мислите, че не можете – всичко може. Ние ще спазим същото правило, което се спазва на бойното поле: онези, които се сражават, не се спират – кой как падне го оставят, а от подире им има санитарна дружина, която събира ранените. Сега, някой от учениците е паднал на пътя – другите ще вървят напред, а санитарната дружина ще го вземе. Вие няма да се спирате: „Какво му стана?“, не, напред, у нас болни хора няма. Няма да се спираме за болните хора – всички трябва да бъдат здрави. На здравите добре дошли, а на болните ние ще дадем своето съдействие.

И тъй в училището ние няма да приказваме за болни хора. Недъзите, неспособностите – това са все болести на Астралния свят. Че този не се е учил – това са болести, че онзи се обидил – това са болести; за това има астрална медицина, която изучават симптомите на болестта. А в една Окултна школа се занимават най-първо с Любовта, с това какво нещо е Животът – как е произлязъл и какво е неговото предназначение за земните сили, които са свързани, за да образуват тия елементи. Това е първото нещо, с което един ученик, като влиза в Школата, трябва да се занимава – благата и радостите в тоя Живот. След туй ще мине да изучава Мъдростта, ще мине в Истината и по този начин най-после ще се приготви за по-висшето свое предназначение в света.

 

Тайна молитва

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube