Превръщане на енергиите

ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ

Тайна молитва

 

Ще говоря сега малко върху превръщане на енергиите. Вие отчасти трябва да се запознаете с този велик закон за превръщането. Да кажем, че вие имате известно приятно или неприятно състояние на Духа, на душата или на тялото. Състояние на Духа подразбира, че си мислите нещо, някоя мисъл да ви занимава; състояние на душата подразбира някакво чувство в сърцето. Тъй че имате някакво състояние или в ума, или в сърцето, или във волята си. Та туй именно състояние произтича от напрежението на някаква си сила. Например вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън – при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздейства на вашия крак и вие ставате неспокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви е влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави – криви се“, а туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива големи игли и като се набодат с някой трън, започват да човъркат с тази игла, докато излезе тръна; щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре – малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън като неканен гост навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неутъпкан път, дето растат тия тръни, то не само един, но десет-двадесет-тридесет може да се набодат в крака ти.

Сега, тия тръни са още по-опасни, когато у вас се възбуди някое чувство, да кажем, чувство на отвращение или на омраза. Може да си философ, може да си религиозен човек, но когато дойде туй чувство, вие ще се измените, ще забравите вашата религиозност и ще се проявите тъй, както сте били първоначално. Преди двадесет години гледах как двама мисионери в северна България се хванаха за гушата и едва не се убиха, но след половин час се молиха и след молитвата – това-онова, целунаха се и си простиха. Питам сега какво е станало между тях. Причината е една дума – тази дума в даден момент може да се разбере криво, да подбуди ред други чувства и да произведе друг род състояние. Трябва да знаеш законите, да превърнеш тия сили в положително направление, да ги замениш с нещо друго.

Сега, да кажем, ние говорим за омразата. Може да попитате: „Не може ли без омраза?“ – Не може – колкото омразата е по-силна, толкова и Любовта е по-силна. Но кога ще бъде Любовта по-силна? – Щом се махне тази омраза. Любовта ще бъде толкова по-силна, колкото по-силна е била омразата. И така омразата е сянка на Любовта, по тази сянка ние ще може да съдим в какво направление се намира тази Реалност, защото ако не любиш, ще мразиш. Има обаче едно трето състояние, което е по-лошо от омразата, защото онзи, който те мрази, той е активен, който те мрази, той взема от теб – или ще те удари, или ще те осакати, къщата ти ще запали, ако е вестникар, във вестниците ще пише, за да те компрометира и тъй ще те стегне, че да почувстваш неговата омраза. Туй е едно ограничително състояние. Онзи, който те обича или който те люби, ще ти направи Добро, ще те препоръча дето трябва, ако си беден, ще ти даде пари на заем, къща ще ти направи – обратен процес на първия. Сега, няма да се спирам върху психологията, отдето са произлезли тия две състояния, защото състоянието на омраза и то си има свой произход. Първоначално туй състояние е било естествено, но сега, туй състояние на омраза е неестествено. Следователно в сегашния живот ние трябва по възможност омразата всякога да я правим като тил на Любовта.

И окултният закон гласи тъй: не противодействай на омразата, понеже щом й противодействаш, ти й даваш повече сила – щом й противодействаш, ти я признаваш за реалност, а щом противодействаш на тази реалност, ти я признаваш за сила. Щом не я признаваш, мисли само за Любовта, говори само за Любовта, а остави омразата така – да си действа. И право казва Христос: „Не противи се злому.“ Защо? – За да не му даваш сила – щом му противодействаш, ти му даваш сила да черпи от теб. Щом твоят ум е зает с някой човек, който те мрази, и искаш да му противодействаш, ти даваш на този човек да почерпи малко сила от теб. И може да речем, че омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, вземане на човешката енергия. И който те мрази, всякога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракът ще ти счупи. Ако е във физическо отношение, той ще те удари, ще те осакати, че да не можеш да му противодействаш; така и в умствено отношение, и в духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Следователно Христос казва: „Не противи се злому и мисли за Доброто в себе си.“ И там е мъчното, понеже злото, това са интелигентни същества от Черното братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“ – за тях да вършат зло е живот, да вършат Добро е смърт. Както в Бялата ложа е изключено злото и всеки се наказва за него, така и в Черната ложа е изключено Доброто и всеки се наказва, когато върши Добро.

И тия състояния, които усещате по някой път, те са по внушение. Например ще дойде някой да те убеди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добър човек, че не си простак; ще се урони твоя престиж, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперят всички наоколо ти.“ В същото време дойде ти друга мисъл от Бялото Братство и ти казва: „Не, постъпвай според Любовта си, не обръщай внимание на това, считай, че то не е за теб.“ И почват тия две мисли – и едната и другата школа ти говорят. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванем пътя.“ Вие сте в Бялото Братство, а работите с Черните, наляво сте. Защото всеки момент сте или наляво, или надясно: разгневиш се – наляво си, любиш – надясно си. Този път е такъв – всеки момент ще се меним ту наляво, ту надясно, докато дойдем в положение да различаваме тия състояния и веднага да схванеш момента, че искат да те изкусят. Като дойдеш до това да схванеш този момент, трябва да дадеш на онази своя интуиция да се прояви, да не й се противиш – и щом не се противиш, ти ще победиш.

Всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен, а не издържи ли известно изкушение или съблазън, той пада, отслабва – туй е закон. Щом дойдат изкушения, вие не можете да ги избегнете. Изкушения ще дойдат, изпити ще дойдат, не е въпросът в това, горчивите и сладките чувства ще дойдат – това е закон, при сегашните условия друг път няма и ще знае всеки как да ги посреща. Този закон е същият и в Умствения свят: някои мисли са образувани от Бялото Братство, а някои – от Черното братство и всяка една мисъл си има своите крайни предели. Тогава аз ще ви определя следния закон: тези, които вървят в лявата пътека, в началото продължават времето, а в края го съкращават, а онези ученици, които вървят в Бялото Братство, в началото съкращават времето, а в края го продължават.

Аз ще ви обясня сега този закон: един светски човек например има известно време, мисли и обсъжда, взема му време ден, два, три, той много му мисли как например да извърви един път от няколко километра – той ще изпрати цяла експедиция да провери пътя, да го изследва и ще каже: „По този път не може да се пътува.“ А онзи човек, който живее по Бога, който върви по Божествения път, който има интуиция, изведнъж вижда този път и казва: „Тъй казва Бог – може да се пътува.“ Но щом дойдем до методите на Бялото Братство, в края, като видим резултатите, протакаме времето. Сега, онзи, който ще ти даде пари назаем, първо протака времето за един, два или три месеца – ще мине времето и като дойде срокът да събира парите, съкращава времето, ще те стегне и ти няма какво, ще платиш. В Бялото Братство този метод е обратен – в началото мислим и после действаме, но щом дойде определения срок за изплащане и някой иска да ти се отплати, казваме: „Не искаме тези пари, ти ще ги задържиш за себе си“ – той продължава времето. И тъй вие ще гледате процеса, който става вътре във вас. Ако в началото на живота си още искаш плода да дойде бързо, да дойде скоро времето, за да постигнеш нещо, резултатите бързо да дойдат, ти вървиш по левия път – ако искаш бързо да усвоиш нещо, ти вървиш по лявата пътека. Ако след като си работил дълго време и оставяш плода да дойде най-после и не бързаш, ти вървиш по правата пътека, по десния път. Човек, който е работил по светски за своя народ, който е вървял по левия път, иска да му се направи един паметник, иска да се пише за него във вестниците и ако не направят това, счита, че тия хора не са признателни. Докато един човек, който е вървял в десния път, като дойде време за юбилей, казва: „Няма защо да правите това, нека след смъртта ми“ – той протака времето. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте вляво. Ако бързате в началото, вие сте по Бога; ако протакате в началото по света ходите. Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите – това е закон вътре във вас.

И когато ти се безпокоиш за резултатите на твоя живот, за онова, което си направил, ти си вляво. Извършил си нещо и се безпокоиш – на ляво си. Например безпокоите се: „Какво ще стане с нас, ами ако не ни кръщават децата, ако не ни венчават?“ – ти си вече вляво. Че в света не си дошъл да те венчават, да те погребват, това са неща посторонни. В кой кодекс на Евангелието е писано, че човек ще се венчава и кръщава? Когато Бог създаде първия човек пишеше ли някъде, че ще се венчава, Той венча ли го? Създаде го по образ и подобие Свое, Той каза: „Плодете се, завладейте Земята, живейте по Бога“ – туй е казал Господ. А после хората, като дойдоха, заживяха по светски, казваха: „Трябва да се венчаваме, да се кръщаваме, тъй е казал Господ.“ Питам първият човек кой го венча, първите хора кой ги венча? Който венча първите хора, Той ще венчае и нас. Ако е въпросът за кръщение, има два вида кръщение: с вода и с Дух. Ако е за кръщение, ще предпочетем да ни кръсти онзи, който кръщава с Дух. Попът може да ме потопи в котела си двадесет пъти и пак ще остана същия човек. Не, ще те кръсти Господ и ако ме кръсти един път, стига ми. Сега, кой ще те венчае? – Бог. Ами кой ще те погребе? – Ако е въпрос за погребване, Господ ще те погребе, защото Той поне ще те и съживи.

Щом се безпокоим, това показва, че ние се безпокоим за общественото мнение – тогава ти си вляво. Туй обществено мнение ние бихме го взели предвид, ако се състоеше от светци, от хора благородни, от хора с най-възвишен характер, ум, сърце и воля – тяхното мнение ще вземем. А тия, от които се безпокоите, са хора, които се подкупват всеки ден, на всяка стъпка. Какво ще кажат тия хора? Един виден техен човек ето какво ми казваше: „Ние, макар и да сме лоши хора, ние знаем, че когато се яви едно благородно общество, лошите хора ще се натрупат, ще се нахвърлят върху него, за да оправдаят своите грехове.“ И когато те говорят за вас, ние знаем, че това са техни грехове, но ние не сме толкова глупави хора.

Та при превръщане на енергиите всеки трябва да се заеме да види за колко време може да превърне известна енергия. Сега, можете да си направите опити – двама приятели, нека си кажат: „Кажи ми някога някоя обидна дума, за да видя за колко време ще ми премине тази обида“; извади часовника си и виж в колко часа те е обидил и за колко време ще превърнеш тази обида. Например в 6 ч. сутринта те е обидил и ще видиш за колко време ще можеш да превърнеш туй чувство – дали ще можеш за две минути, за половин час, един, два, три часа да го превърнеш. Ако до един месец не можеш да укротиш туй чувство, значи твоят характер е слаб; ако за един-два часа можеш туй чувство да го превърнеш, можеш тази обидна дума да я превърнеш, да ти стане обикновена дума и то не само да я претърпиш, но да стане музикална дума за теб, това значи, че имаш силен характер.

Сега, аз ви обяснявам превръщането на енергиите по следния начин: да кажем, че влизате в една гостилница; окултен ученик сте или християнин, но нямате пари, гостилничарят те пита: „Имате ли пари?“ – „Нямам“ – „Но шапката ти е хубава, за шапката едно ядене ти давам“ – слагаш шапката си. Питам на кого трябва да благодариш – на шапката си или на гостилничаря. – На шапката. Влизаш втори път в гостилницата, нямаш шапка вече, но обувките ти са хубави, пари нямаш, гостилничарят казва: „За обувките ти мога да ти дам един обед“ – събуваш обувките си, оставаш бос. Кому трябва да благодариш? – На обувките, а не на гостилничаря. И ако този гостилничар ти каже: „Благодари, че аз те нахраних“ – да, но заради шапката; „Благодари, че и втори път те нахраних“ – да, но заради обувките, т.е. думите на гостилничаря са верни до известна степен. Може този гостилничар да иска само да ви изпита и може обратното да се случи – той иска само да ви изпита, да види какво ще мислите за него, може да ви вземе шапката и пак да ви я върне назад, може да ви вземе обувките и пак да ви ги прати назад, т.е. той иска да скрие своята добродетел. Значи вие ще благодарите на шапката си и той ще ви я върне назад. Като благодарите на вашата шапка и той ви я върне назад, той играе на табла – той е спечелил; в играта обаче не ви ли върне шапката и обувките, въпросът е решен – никаква благодарност.

Сега, нашите възпитатели в църквата искат да им благодарим. Хубаво, ако те са взели нашите шапки, нашите обувки и палта и не ги върнат, а срещу тях са ни дали по три порции ядене, за какво да им благодарим? Аз казвам: благодарете на хубавите си шапка, обувки и палто, че можахте срещу тях да вземете три порции ядене, на тях няма защо да благодарите. Хубаво, аз превеждам сега: ако един свещеник те кръсти, какво ще спечелиш? Ако този свещеник, след като те кръсти, ти станеш един благороден човек, добре, но ако след като те кръсти, ти станеш един разбойник, последен негодяй, колко струва неговото кръщение – по-добре да не те кръщава. Следователно ние във всеки един момент трябва да знаем как да трансформираме тези енергии, които всеки ден се накопляват във вид на чувства, мисли и действия вътре в нашето тяло. Ние не можем да изискваме от някой човек да бъде търпелив, не трябва да му налагаме търпението отвънка – той трябва отвътре да съзнае туй, в неговото съзнание трябва да се роди туй търпение. Търпението не може да бъде всеки момент – търпението някога е съвместимо, някога е несъвместимо. При какви случаи трябва да имаме търпение? Ако аз съм слаб и пред мен бесят някой човек, ще търпя – туй е Волята Божия, но ако аз съм силен човек и някои слабохарактерни хора бесят някого пред мен, аз няма да търпя, няма да запазя своето търпение, ще стана, ще вържа този човек, ще гледам да го разубедя и няма да кажа, че Волята Божия е такава. Следователно кога ни се препоръчва търпение? – Когато съм слаб, ще търпя, защото слабият трябва да търпи; когато съм силен, няма да търпя – щом си силен, веднага трябва да помагаш.

Сега това може да ви наведе на мисълта, че Бог се нарича дълготърпелив, но знаете ли от що произтича съображението на Бога в Неговото дълготърпение? – Господ знае, че ако се разгневи, светът ще отиде, следователно заради последствията, които може да произлязат от Неговото разгневяване, Той е дълготърпелив. На едного ако Той се разгневи, светът ще отиде, защото, ако Той се разгневи, тъй ще се разгневи, както хората никога не са виждали. Тази е причината, задето Бог е толкова дълготърпелив. Той знае, че слабохарактерните, грешните хора няма да Го заставят да измени на законите, които Той е поставил, да наруши Своя мир и да тръгне по техните умове, да върви по техния път – Той ще върви по Своя път. Следователно в туй отношение търпението си има място. И ние трябва да бъдем като Бога – ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя път, няма да се спираме да разсъждаваме за критиката; спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим по този път, в който сме убедени, който сме опитали.

Сега, в Чамкория в една своя беседа разправях на слушателите си, че мъже, жени и деца от 15-годишна възраст до 70-годишна възраст се качихме на Мусала. – „Лъжа е – казват, – не може да бъде това, искате да ни заблуждавате, 70-годишен човек не може да се качи на Мусала!“ Един от присъстващите седи и казва: „Аз съм свидетел на това, вярно е.“ – „Ама наистина кажете вярно ли е това?“ – хората считат тия неща за измислици. Ако тия неща, които сега правиш пред техните очи, хората ги считат за измислици, как ще ги убедиш в неща, които не са видели?

В своите разсъждения като ученици на една Окултна школа вие всякога трябва да се спрете и да обсъдите въпросите. Например заслужава ли да се превръща енергията, имате ли достатъчно енергия да я иждивите и т.н. Защото в дадения случай може да имаме много по-важна работа, която трябва да вършим, отколкото да се занимаваме с празни работи. И всички са забелязали, че щом дойде едно изкушение, мисълта всякога се налага по следния начин: трябва да решиш нещо и мислиш, че ако тъй постъпиш, работата ще се уреди, ще се улесни; постъпиш ли така, работата не само, че не се урежда, но се забърква още повече. В някои случаи необходимо е да оставиш тази мисъл, съвършено да я игнорираш, да трансформираш своята енергия и да си вървиш по правия път, да си вървиш по пътя на своето развитие.

Някой път някой чувства, че е нервен и не може да търпи, казва: „Не мога да търпя.“ Защо си внушавате, че не можете да търпите? Туй е едно внушение отвънка. Представете си, че четирима души те уловят, връзват те, питат те: „Не можеш ли да търпиш?“ и ти ударят петдесет удара; няма ли да търпиш? – Ще търпиш и отвънка ще идеш. Ако четирима души с тия тояги те заставят да търпиш, защо да не можеш тогава по същия закон да кажеш: „Аз мога да се въздържам!“ – Можеш, защо не, само че ние, като си внушаваме тия негативни мисли, казваме: „Не мога.“ Ще си внушите: „Мога, мога да издържам“; няма да кажеш: „Мога да издържам страданията“, но ще внесеш Любовта в душата си и ще кажеш: „С Любовта всичко мога да издържам!“ Дойде ти някоя глупава мисъл; не отричай тази глупава мисъл, но кажи си: „С Мъдростта всичко мога да направя!“ Дойде лъжа; не отричай лъжата, но си кажи: „С Истината всичко мога да направя!“ И тогава ти почерпваш сили.

И така, като дойде да приложите окултния закон всякога ще употребявате думи и фрази положителни. Употребите ли една негативна дума от какъвто и характер да е, тя всякога носи със себе си лоши последствия. Кажеш ли: „Ще се разболея, ще умра, тя нашата работа няма да тръгне напред“, лошите последствия идват. Не, всички тия мисли не са за окултния ученик. Даже учениците на Черното братство са много по-смели в своите твърдения – те идват и употребяват положителните методи на Бялото Братство. Един ученик на Черното братство не казва не, той казва: „Аз ще направя добро“, но като получи силата, употребява я за зло. Затуй много от Бялото Братство се дегизират и отиват в Черното братство да изучават методите им и много от Черното братство пък отиват в Бялото Братство да изучават техните методи – и двете школи трябва да се проучват. Например и лошият човек казва: „Аз ще спечеля, силен ще стана“, и добрият човек казва: „Аз богат ще стана“, но и двамата, като придобият силата, изобщо изразходват тази сила – единият ще изнасилва, а другият ще прави благодеяние, но и единият, и другият твърдят.

Сега, всеки един от вас като ученик на тази Велика школа ще бъде положителен в Доброто. Няма да казваш: „Аз ще му отмъстя“, но ще кажеш: „Аз ще му се отплатя с Любов, аз ще му се отплатя с Мъдрост, аз ще му се отплатя с Истина, с Правда, с Добродетел, с Милосърдие, тъй ще му се отплатя!“ И само по този начин енергиите, тия сили могат да се трансформират от едно състояние в друго, понеже всички енергии са свързани с Разумни същества. Ние трябва да учим езика на всички Разумни същества – и когато знаеш езика им, те ще те слушат, но когато не знаеш езика им, те не помагат. Сега ние всички изучаваме езика на нещата. Знаете ли какъв е този Божествен език? Две неща има, по които вие може да го познаете: когато сте научили някои от Божествените думи и сте се молили, вие ще усетите долу под лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви и усещате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава час, два или три и както сте усетили, тъй ви се отговаря. А някой път се молите, а усещате една твърдост, ожесточение, като че ли молитвата ви е на една педя над главата ви и не дохожда никакъв отговор – вие говорите с Бога на един непознат език и Той не ви отговаря. Когато говорим съобразно Неговата воля, Той ни отговаря.

Сега, в Окултната школа законът за трансформиране на енергиите е свързан с необходимостта на нещата. Всякога, когато започвате да опитвате закона, ще започнете с необходимостта в Живота. Гладен сте, имате нужда само от хляб; вие ще вземете в ума си тази първа мисъл – да отстраните глада си, да успокоите организма си, няма да турите в ума си никаква друга мисъл, а само ще концентрирате мисълта си да придобиете хляб, т.е. храна, обед, да се нахраните, туй ще бъде мисълта ви. Щом придобиете първото, ще трябва да се успокоите, например да замислите да спите някъде; тогава ще концентрирате ума си за спане. И тогава според степента на необходимостта ще се нареждат всички ваши нужди. Спазвате ли този закон така, ще може да ви се отговори на молитвата, но турите ли всички тия желания вкупом и да искате всичко изведнъж, всички тия работи ще закъснеят и всички ваши планове няма да се постигнат, защото не сте спазили този закон на последователност. Ще се молите за първото необходимо, за туй, без което не можете, после – за второто, третото, четвъртото и т.н. Тъй работи Божественият закон – с математическа точност, но измениш ли нещата и туриш първо второстепенните неща, законът сам по себе си се изменя.

Сега, само чрез този закон за трансформиране на енергиите може да се създаде една разумна хармония. Например не ще бъде разумно от моя страна да си туря най-лошите дрехи, с отвратителна миризма, да вляза в дома ви и да кажа: „Търпете ме сега, обичайте ме“ – не се позволява така да се отнесете към нито една любовница, освен само за изпит. Не се позволява от моя страна да изкушавам никого, нямам право, освен ако е за изпит. Следователно от моя страна аз трябва да бъда толкова коректен, че да не давам повод никой от съкласниците ми да изгуби своето равновесие, нито пък той да послужи за изкушение, защото нито аз печеля, нито той печели. Да кажем, някой брат от вас изгубил своето равновесие, разсърдил се и вие се съберете и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна; това нещо мине през целия клас и после всички разправяте, че такъв ученик като него нямаме – всинца сте пропаднали в изпита си, всички сте вляво. Щом този брат, този ученик е съгрешил, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благодарна мисъл към него, почерпете нещо от неговата грешка и кажете: „Слава Богу, че Господ ни даде една много добра беседа и много благодарим на този брат, че той стана един образец и ни даде един изпит.“ Пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи – тогава вие сте в дясно, това е трансформиране на енергията и така трябва да постъпвате. И тъй, в бъдеще като ученици на Школата вие трябва да приложите този закон, той е за вас Сила – само по този начин вие можете да се развивате правилно. Ако почнете да го прилагате в действие, ще забележите едно растене, просветляване на вашия ум, смекчаване на вашето сърце, усилване на вашата воля.

Един пример: аз казвам, че търпя; вие идвате в стаята ми, аз имам работа, искам да пиша или да коригирам нещо, изваждам часовника си, но нищо не ви казвам, защото според окултния закон не е позволено да се каже: „Имам работа, елате друг път.“ Туй не се позволява – според окултния закон ученикът, като дойде, сам трябва да се сети, че е време да си отиде. Така аз изваждам часовника си, гледам го и колкото повече у мен се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опит: някой път ти искаш някой да си отиде, а у него се заражда два пъти по-силно желание да седи по-дълго време – той се усеща, като че ли някой го привлича, обратен е процесът. Друг път ти искаш някой твой приятел да постои повече, защото го обичаш, но няма да се минат пет или десет минути и той ще каже: „Сбогом, и друг път ще дойда у вас“, ще си отиде – това му е внушено от Черните братя. Но туря ли си мисълта: „Няма ли да си отиде той?“, току виж, че оня намерил за какво друго да ми говори. Не, ще си извадиш часовника и ще гледаш колко време ще стоиш тих и спокоен като Диоген, без да нарушиш равновесието си – ще стоиш тих и спокоен, като че нищо не е станало, макар да се е изминал и цял ден. Ако той стои цял ден и ти не си изгубил равновесието си, спечелил си. А той, като си излезе, ще каже: „Не трябваше да седя толкова, малко прекалих“ – той усеща, че е дал повече. Ако той е стоял повече и те е предизвикал, изкарал те е от равновесие, то като си излезе, ще каже: „Още един път бих желал да отида при него по същия начин.“ Това са чисто психологически процеси, които стават във вас. Повечето от вас имате тези опитности – туй е един велик закон, който трябва да разбирате, трябва да го спазвате, той регулира нещата.

И тъй, да се създаде един характер чрез трансформиране на тия енергии не е лесна работа. Имайте предвид, че великият Божествен Дух, който от хиляди години работи върху вас, с малко нещо е изменил характера ви, малко нещо сте направили. Даже и когато някой от вас влезе в Бога, колко мъчно се изменя характера му. Има моменти, когато той трябва съвършено да се измени, да влезе в Новия живот, но докато дойде до Новия живот, туй изменение става много медлено. Щом влезе в Новия живот, нещата са вече коренно изменени. Та сега ще мислите върху трансформиране на енергиите – ще мислите, ще имате желание да видите доколко сте силни. И всички ще гледате да трансформирате вашите енергии, да ги превърнете в положителни. Щом трансформирате, вие печелите.

Сега, останалата част от времето може да употребите за въпроси, които ви интересуват.

(Брат Стойчев направи няколко бележки към всички ни по случай приближаващото ни заминаване за събора на Всемирното Бяло Братство в гр. Търново.)

Тая година ние ще приложим закона и онези, които дойдат в Търново, ще действат и после ще мислят. Всички ще действат – ще имате опити и от резултатите на тия опити ще мислите. Онези пък, които искат да разсъждават, да мислят, да не идват – които искат да разсъждават, да идат в света, там е място за разсъждение. Ние пристъпваме към опити – от двадесет години сме философствали, сега е време за малки опити.

Някои от вас, които искат да бъдат първи, да вземат първото място, ето какъв опит ще им дам: да отидат вечерно време на Мусала, като минат през Рилската пустиня, през Марица, Тунджанската долина и да се върнат назад. Като се върнем от събора, някои, които искат да направят този опит, ще им го дам. Героите ще идат сами, а после по двама ще отиват. Ако вие не можете да пребродите отгоре Мусала, какво можете да направите? В древните времена кой какъвто връх преброди, туй е можел да направи в света – всички адепти, всички Учители в миналото все са минали през високите места. Някои от вас искат изпити – такъв ще бъде изпитът: отиване до Мусала вечерно време на Месечина. А може да бъде и друг изпит: да пребродят Мусала в една тъмна, бурна нощ при сняг до колене. Издържите ли го, ние ще кажем, че на физическото поле вие сте един първокласен герой. Но ако вие и денем не можете да преминете Мусала, у нас няма привилегии и ще кажем: „Братко, туй не е много нещо, а ти не можа.“ Значи ще преценим по достойнство и който издържи, ще му дадем първо място. Защо? – Защото го заслужава. Първото място ще ви дадем и последното място ще ви дадем.

Сега, туй ще бъде първият опит за всички (все млади сте), за всичките ученици. Това е един много тежък изпит – да минете през тази Рилска пустиня: ще ви настръхнат косите, а някой от вас може да боледува и по цели седмици. Един приятел, като ходихме сега на Мусала, сам се върна назад, мина през Рилската пустиня и ето каква беше неговата опитност: той останал сам с жена си, а доста напред вървели други двама; този брат ми се изповяда така: „Когато вие заминахте, от всеки храст аз виждах, че изпъкват живи хора, настръхваха ми косите.“ И наистина, като навлезете в тази долина на Рилската пустиня, там е пусто, нигде птичка не пее, а само чувате шумоленето на листата и клончетата на дърветата. А ако минете вечерно време в тъмнината! А пък да се качите по южния склон! Най-първо този път трябва да го минете денем, за да не си правите илюзии, че е лесно; после ще го минете по Месечина и най-после – в тъмна, бурна нощ. Само три опита, иначе вие сте изгубени, там животът ви ще е в опасност. Щом направите този опит, в тия места има известни енергии, от които ще се ползвате. Този път е един от най-добрите пътища, това е окултна долина – там са се вселили все духове на мълчанието и са изпъдили всички птички. Като влезеш там, усещаш, че всички тия енергии все навътре отиват и ставаш все по-сериозен и по-сериозен – нещо грандиозно! Щом минеш Мусала, и влезеш в Тунджанската долина, веднага сърцето ти се отваря, става весело, радостно. От едната страна като минаваш си сериозен, а от другата – весел; тия две състояния са отлични. Природата в тази Рилска пустиня е грандиозна, величествена! Човек трябва да прекара там ден, два, три, за да види какво хубаво място е там за размишление. Учениците трябва да започнат с тия опити, понеже в България вие имате удобства с тези високи места, с тия планини – в Египет и другаде изкуствено са създавали тия неща, а тук Природата наготово ни ги е дала. Затова тази година ще започнем с методите, ще действаме всички.

Като дойдете сега на събора, всички ще работите, никакви привилегии. И вие, софиянци, трябва да има двадесет-тридесет души повече за всяка една работа – всички да работите с готовност, никой да не казва: „Тази работа аз не мога да я направя.“ Ние ще започнем с примера от най-старите, от най-силните и тогава младите ще работят по същия начин. Един е законът, на който ще се подчинявате, едно е мнението. Ще опитаме закона и ще видим какви са последствията. Туй състояние ще ни даде Свобода, една вяра, за да опитаме, да приложим Божията Воля без никакво коригиране. Не може другояче – ще опитаме туй без никакво изменение.

Определя ли ви се един маршрут, ще го изпълните без изменение. Когато ходихме на Мусала, казах им: „Като дойдем до местата на снеговете, никой няма да ходи по този път, ще вземем малко настрана.“ Четирима души обаче отстъпиха от туй правило, но се търколиха надолу и двама от тях се спасиха по чудо, контузиха се. Един ученик върви с мен и ми казва: „Позволи ми да мина по този път“ – иска да върви по снежния път. Ще пътуваш по този път, по който и аз вървя. Когато Господ ти каже да минеш през снега, през снега ще минеш, но сега ще обиколиш и ще минеш през канарите – всеки път ще минаваш по начертания от Бога път. Ние благодарим, че тия двама души тъй благополучно се спасиха: те бяха мъж и жена и около сто метра надолу се търкаляха – за непослушанието им беше това, искаха да минат по снеговете.

Сега от всинца ви се иска послушание, вътрешно послушание. Някои ще кажат: „Мен този дух ми говори тъй.“ Този Дух на всинца ни еднакво трябва да говори. Дух, който на мен едно говори, а на теб друго, той не е този истинският Дух. Едно трябва да ни говори той – туй разпореждане и за мен, и за теб, и за всинца ни е едно. Неговата воля трябва да бъде Божествената Воля, която да изпълним без никакво съмнение. И тогава резултатите ще бъдат отлични. Моята опитност е: там, дето се изпълнява Волята Божия, всякога има добри резултати, без никакво изключение; там, дето най-малко се отклоним от Волята Божия, веднага идват лошите последствия.

Ето аз ще ви приведа един случай, който ми разказваше една сестра: тя направи своя опит до Витоша, но като се връщала за Драгалевци, допива й се вода, доближава до чешмата, иска да пийне само две-три глътки, за да накваси гърлото си, но нещо много определено отвътре й казва: „Не пий, върви си по пътя.“ Тя разбира гласа, но си мисли: „Само две-три глътки.“ Спира до чешмата – няма с какво да пие, вижда едно младо момиче, че си пълни стомните, помолва го да пие от нейните стомни и селянчето й разрешава, вдига стомната към устата си, но не успява нито една глътка да пийне, когато изтървава стомната от ръката си и я счупва. Стои тя сега пред счупената стомна, пак е със засъхнало гърло, но не мисли вече за това, а как да плати стомната – в себе си няма ни стотинка, а селянката настоява, иска да й се плати. Тази сестра й предлага шапката си. – „Не ми трябва твоята шапка, пари, петнадесет лева искам!“ – „Нямам.“ – „Намери, върни се гдето си ходила!“ – „Слушай – казва сестрата, – аз съм учителка, няма да те излъжа, ще си отида в София и нарочно ще се върна, за да ти донеса петнадесет лева“ – взема й адреса и името й и така се разрешава въпросът.

Сега, аз ви вярвам. Мен ми направи добро впечатление това, че у всинца ви има добра воля. Като гледах тия сто и четири души, които се качваха за Мусала – стоят пред снеговете, питат: „Учителю, да тръгнем ли по този път?“ Гледам – опасен път, снегове; казвам: „Може.“ Като се юрнаха ония сто и четири души – за един час отгоре стигнаха Мусала. Казвам: с тия ученици може да се превземат високите върхове – тази е една добра черта у тях, може да се използва за добро. И всички се върнаха благополучно, освен ония двамата, контузените – това беше един инцидент. Във всички, които ме слушат, има добра воля – опитът показва това, но искам всички добре да използвате енергиите си. Онези от вас, които ще останат в София, на които работите не ще могат да се уредят, искам да спазват дните на събора – да се събират на групи от по десет-петнадесет души, да са във връзка, астрално да се свържат, тъй щото да има една връзка между нас и тях.

Вярвам, че тази година много работи ще се изправят. Невидимият свят много работи и ние трябва да сме готови. Друг е, който работи сега заради нас, а ние разработеното ще го коригираме, ще гледаме да не развалим Божия път, Божия план, да не изопачим Божието Слово. Точ-в-точ всичко да изпълним, всички наредби да изпълним – да бъдем примерни ученици на Бялото Братство. Защото няма да се минат много години и ще дойдат от другите места братства, които ще искат да се съединят с вас, да видят как живеете вие – трябва да бъдете готови.

Сега, пред вас стои едно много добро бъдеще, няма какво да се обезсърчавате. Действително от Търново се турят самари, но всеки сам си туря самара. Като дойдете, ние питаме: „Братко, този самар е за теб, този гем е за тебе, можеш ли да си го туриш сам и да си го снемаш сам? Ако можеш сам, вземи го, защото ние нямаме средства, не разполагаме.“ Туй е във фигуративен смисъл. Като кажа един път, ще го извърша – верен ще бъда на себе си. Който бъде верен на себе си, ще бъде верен и на Бога. А по-хубаво нещо от това няма – да имаш благоволението на Бога, на Ангелите, на светиите, да имаш разположението на Бога, какво по-хубаво от това да сме в хармония и съгласие с този Велик закон! Те няма да ни дадат нещо, което да не можем да изпълним, няма да изискват от нас невъзможни неща – те ще ни дадат неща възможни, съобразно с нашия ум, сърце и воля, неща, които ще ни облекчат, просветят. Тъй щото няма какво да се обезсърчаваме.

Тайна молитва

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube