Окултни правила

ОКУЛТНИ ПРАВИЛА

Тайна молитва

 

Прочетоха се някои работи върху предназначението на водата.

За следният път всички ученици ще напишат само по едно изречение от себе си. Няма да пишете някоя чужда мисъл, ще създадете само по едно изречение. Няма да преписвате какво е казал Толстой или някой евангелист, едно изречение ще създадете. Ако вие не можете да създадете едно изречение, не сте тук за класа. Хора, които работят само с чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрегнете ума си на работа, защото всичко това – тоз казал това, онзи казал онова, това било, онова било – не ни трябва. В тази Школа се изисква мисъл. Ще имате две неща предвид: за да мисли човек, в мисълта трябва да има два противоположни полюса, но ако вие направите тия полюси обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процеса на оглупяването или процеса на забравянето. Да допуснем, че вие мразите някого, нали? Какъв е обектът на вашата омраза. Омразата трябва да има обект, т.е. в икономията на Природата този обект трябва да извърши някаква работа – трябва да има причина защо го мразите. Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза и тогава вредите сами на себе си – всяка енергия се връща към своя причинител. Значи потребни са тия два полюса в ума ви.

Трябва да бъдете свободни от всички ония мисли, които не хармонират с вашия стремеж. Допуснете следното: търговец иска да забогатее, купи стотина прасета, да кажем, както сега, когато свинското месо е скъпо; след като ги храни, тия прасета заболяват и умират до едно; питам какво е спечелил търговецът. В Духовния свят не се позволява да се хранят прасета, т.е. мисли, които се заразяват и умират – в никаква кочина не се позволява да се хранят такива мисли. Храните ли ги, ще изгубите времето си, ще изгубите капитала си, ще изгубите и вашето разположение. Добре, друго едно сравнение: да кажем, аз ви говоря тази вечер в класа върху една философска или научна студия; да допуснем, че част от учениците са гладни, от два дена не са яли, други са жадни, трети не са си отспали два дена, четвърти имат ревматизъм в краката; и започвам да разправям тази научна студия. Аз мога да говоря много научно, но онзи, гладният, ще мисли за хляба и ще каже: „Това не е важно сега, важното за мен е хлябът.“ Каквато и научна студия да му говоря, за гладния важното е хлябът. Жадният казва: „Водата сега, вода, вода, тя е най важното нещо“; третият ще каже: „Сънчец, сън, сън, само тогава човек може да мисли“, а четвъртият ще мисли за своите болести и за лекуването им. Питам какво може да се постигне в един такъв клас? И ако попитате учениците: „Какво говори вашият Учител?“, ще кажат: „Аз бях малко гладен, моят ум беше занят с един много съществен въпрос вътре в мене – за икономическото подобрение на хората.“ Друг ще каже, че умът му бил занят с водата, третият пък размишлявал каква роля играе сънят, а четвъртият е мислил за болестите. И ако вие ме запитате защо разните школи често пропадат и съвременното общество не се поправя, то е по простата причина, понеже между тях има много недъзи, които занимават техните умове.

Евангелският проповедник проповядва в една църква; една красива госпожица седи, идва един млад момък, сяда на чина, тя му поднася едно Евангелие и му казва где да чете: „Бог е Любов.“ Той й отговаря: „Да се възлюбим“, „Възлюбете се един друг“ и почват да си разгръщат Библията – тя му показва един стих, той и показва друг стих и тъй се разговарят. Връщат се двамата и ги питат: „За какво говори проповедникът?“ – „Не знаем; за какво говорихме ние знаем, но за какво говори проповедникът не знаем.“ Когато Божественото говори вътре в нас, ние често се занимаваме като тия ученици с друго – с яденето, с водата, със спането, с болестите, занимаваме се със стихове, с изречения. Всички тия неща ви са необходими, защото човек трябва да бъде най-първо нахранен, напоен, трябва да си е отспал и трябва да бъде здрав, т.е. ученик, който е гладен, да не идва в класа; ученик, който е жаден, да не идва; ученик, който не си е отспал, да не идва; ученик, който е болен, да не идва. И когато двама души се разговарят с Библията, в дома си да се разговарят. Сега, този разговор става във всяка една душа и аз искам вие да мислите, когато говоря.

Ще действате правилно, защото, законите, в които живеем, не са лични, а безлични. И пред Бога каквото знаете, то е за вас – каквото знание и да имате или каквото обществено положение и да заемате, дали сте някой министър в България или цар в България, за Него ни най-малко не важи. Ако искате да знаете, Невидимият свят не се интересува какво сте вие, единственото нещо, което занимава Невидимия свят, е какво сте вие като душа, т.е. какъв е вашият характер. Един жител, като слезе от Невидимия свят, той просто търси една душа и гледа дали в тази душа обитава Истината; той, като дойде, иска да знае дали във вашия ум обитава Светлината; като слезе в сърцето ви, гледа какви чувства ви занимават. Има ли ги тия три елемента – Светлина, Истина и Чистота, той може да се спре и да разговаря с вас.

А за Невидимия свят всички тия наши положения са забавления. Когато вие заемате някое високо положение или сте някой учен професор и разрешавате някаква математическа задача, тия учени в другите светове считат всичко това за едно театрално забавление. Тукашната наша наука е една детинска играчка за тях – на ваш език казано, такава играчка, че те биха се хванали за корема от смях, когато ни гледат как ние с един замах разрешаваме въпросите какво е безсмъртието, какво нещо е Бог, какво са Ангелите. Туй са такива смешни моменти, както преди няколко дена, когато минавах през Борисовата градина и там с лупичката си наблюдавах купчина мрави. Те мислят, че това е пожар и правят усилие да го гасят. Фокусирах огъня с лупата, сламата почна да дими, те почнаха да отделят, да плюят своята мравчена киселина, за да угасят пожара. Аз махнах лупата и те се зарадваха, казаха си: „Изгасихме огъня.“ Турих я на друго място, те пак с тулумбите си плюят и най-после казаха: „И този пожар изгасихме.“ Този пожар никаква мравчена киселина не може да го угаси. Същественото, Божественото у човека никой не може да го угаси.

Но туй съществено, Божествено си има свое време и ние трябва да използваме времето, за да го развиваме. Не всякога можете да мислите, не всякога можете да чувствате, не всякога можете да действате, туй иде периодично през годината. Времето за мисълта е определено – понякога човек може да мисли, пък понякога човек не може да мисли, мисълта иде периодично. И чувствата също, казвате: „Любов, разчувствал се много.“ И чувствата идват периодично. Събуждането на човешката воля – и то иде периодично. Учениците на Окултната школа трябва да изучават закона на този периодичен прилив от Менталния, т.е. Умствения свят, светът на идеите; после, идва този прилив от Света на чувствата или от Астралния свят и от Причинния свят – света на волята. И който разбира закона, той го използва.

Сега, приливът на тази енергия, на умствената енергия например по някой път произвежда някоя пакост, тъй както произвежда пакост и водата. А кога водата произвежда пакост? Ако тия хора, които живеят близо до гори, искат реки и вземат та изсекат тази местност, пък ако и годината се случи снежна, ще има повече дъжд и ще станат големи наводнения. Но ако цялата местност е залесена с гори, тия наводнения са невъзможни. Сега, трябва да знаете, че около вашите умствени реки има такива гори и някой път вие с вашата нехармонична мисъл можете да изкорените всички тия хармонични мисли, горите. И тогава у вас става това, дето казвате: „Не мога да се въздържам.“ Какво ще се въздържаш, ако ти беше умен човек, щеше да запазиш горите си, а ако оставиш само камънаците, трябват ти най-малко тридесет години, додето тия гори израснат наново. За да може да се въздържаме, изискват се ред условия. Това въздържание не е такова, за каквото материалистите учат.

Именно ще се спрете върху този велик закон на човешката мисъл, който приижда. Има течение на чувствата и туй течение приижда периодично. Някой път тия две течения – умственото и чувственото – съвпадат и това е един щастлив случай, а някой път не съвпадат. Та аз искам вие да използвате това. Забелязвам у всинца ви навици от миналото – отбягвайте ги. Казвате: „Може и по друг път.“ Нещата могат да станат само при известен случай. Мен често ме питат тъй: „Защо такава беседа не ни говориш еди кога си?“ Казвам: тогава не може да се говори тази беседа, всяка беседа може да се говори само при известен случай. И всяка истина в света може да се каже само при известни условия. Ако в едно общество се зароди желание да обича музиката, туй общество ще създаде музиканти, но ако в това общество занемарят музиката, всички музиканти ще измрат. Най-първо се изискват условия, за да се яви каквато и да е дарба у човека. Сега, вие искате да бъдете даровити, нали? Дарбите не се създават изведнъж, една дарба, това е накопление на енергията в дадена посока вътре в човешката душа от хиляди години. И може би в сегашния ви живот от тази енергия да не е достигнал нито един грам. И ако вие не притурите този грам, за да познаете тази деятелна способност, и ако не приложите тази енергия от един грам, целият ваш живот ще отиде безполезно. Тогава вие ще си мислите: „Еди-кой си господин е даровит, еди-кой си ученик е даровит.“ Той е даровит, защото е работил в миналото, нищо в света не е без причина. Даровитите хора, в каквото и да е направление, са работили в миналото и туй, което имат, го заслужават.

Та сега, заложеното вътре във вас трябва да го разработите. Вие се спирате по тоя въпрос и казвате тъй: „Не може ли да се съкрати този период?“ – Може да се съкрати. Едно от правилата за действие, което трябва да имате предвид е следното: ако си отпред, върви бързо, а ако си отзад, т.е. последен, върви полека! Обърнеш ли този закон – ако си отпред и вървиш полека, а ако си отзад и вървиш бързо, ти ще произведеш цяла катастрофа. И днешният свят страда от това, че бащата и майката, които са глави, вървят полека, а синът и дъщерята, които са отзад, вървят бързо. И затова става карамбол. Учителите вървят полека, а учениците вървят бързо – и там е карамбол; свещениците вървят полека, а паството бързо – и там е карамбол; и се питат коя е причината. Казвам: причината е тази, че свещениците вървят полека, а паството – бързо. Един американски говедар (американските говедари се различават от българските по това, че пасат говедата на кон) пътувал из степите на Западна Америка, обаче задава се едно грамадно стадо от бизони и върви по посока към него. Те бягат и той препуска. Турците казват: „Бягай, без да се спреш.“ И той бяга пред бизоните. Ако го питаш защо бяга, ще каже: „Защото бизоните бягат.“ Ако се спре, туй стадо няма да се спре, ще завлече говедаря с всичките му говеда. Силите в Природата мязат на тия бизони. Ти, като дойдеш при една природна сила, ще бягаш с коня си. А кой е конят? – Твоят ум. Можеш ли да бягаш, спасен си; останеш ли назад, ще бъдеш пометен. И туй е първото правило. Сега, Христос туря това малко по-другояче в притчата: когато ви канят някъде, вземайте последно място. Защо? – Като не уповаваш на себе си да се движиш бързо, остани на опашката. Да превърна тия думи, които са символи или величини: какво означава движението? – Ако си на главата, начело, движи се бързо; ако си отзад, движи се полека. Това е един символ, превръщане на тия величини. Ако си начело, бъди добър, работи с Добродетелта и всичко, каквото си намислил, не го отлагай, направи го; ако си на опашката и се разгневиш, искаш да правиш пакост, спри се, не бързай – туй означава, нищо повече. Бързо се движи, само умният човек се движи с голяма бързина, само онзи, който е добър. Само Любовта, Истината, Мъдростта, Добродетелта, Правдата – всички добродетели се движат с най-голяма скорост, а всички злини, всички слабости се движат с най-малка скорост. И ако имаш тия слабости, не излизай отпред, защото ще бъдеш пометен от стадото бизони.

Сега, в тази посока вие имате да преодолявате големи мъчнотии. Защото, когато човешкият ум и човешкото сърце почнат да работят в права посока, ще се зародят непреодолими препятствия. И колкото повече тия мъчнотии изпъкват, да знаете, че вие сте на Пътя, и да се не спирате. Спрете ли се в своята бързина да седнете като някой уморен пътник при някое дърво, за да си починете, непременно ще се простудите и ще закъснеете в пътя. Пътникът никога, под никое дърво не трябва да се спира. На един окултен ученик под сянка не се позволява да седи, сенките не ги препоръчваме. Всякога трябва да се печете на Слънце, т.е. мисълта във вас трябва да бъде светла, отривиста. Трябва да знаете, че вие, като сте дошли в Природата, най-първо трябва да й се отплатите. Да платите какво? – Все таки трябва да платите един малък данък, не мислете, че всичко в света е даром. Природата ще ви застави най-малкото да си платите наема на къщата, в която сте живели. Ако вие сте живели няколко съществувания, живели сте около сто години, без да сте плащали този наем, ще ви се набере една доста голяма кирия. А този наем седи в туй, че ние трябва да извършваме всеки ден нещо за нея. Например, ако вие станете сутрин като ученик и си кажете: „Днес поне аз ще вложа в себе си една добра мисъл“, и ако всеки ден в продължение на десет години влагате по една добра, съществена мисъл, всички тия мисли можеха да се превърнат на цяла градина, обрасла с най-плодовити растения.

И вземете дори в най-благородното чувство, което ние имаме – Любовта, в най-благородното чувство, което има в сегашните български училища, ако най-способният ученик обиди с нещо учителя си, да му мисли вече този ученик – ще стане неспособен; и ако учителят обиди ученика, и той ще стане негоден. Ако пренесете този закон навсякъде в живота си, той е същият – сегашната любов не може да издържи изпита си. Например вие слушате една беседа, слушате една лекция: учителят разправя, да допуснем, за сътворението на света или за произхода на половете, или разправя за произхода на кармата. Всеки един може да разгледа тия въпроси от разни становища, трояко може да ги разгледа. Ако професорът разправя за сътворението на света, този професор не е бил там с Бога, когато светът се е създавал – това са догадки; ако той говори за кармата, за нейния произход, той не е бил в началото, когато кармата се е развивала; когато той говори за произхода на половете, той не е бил там. Има неща в света, които са се родили, но ние не сме били тогава точно на мястото. Ще каже някой: „Аз съм съществувал.“ Ти може да си съществувал, но си спал в стаята си. Ние може да съществуваме, но в даден момент, когато стават известни прояви в Природата, ние може да сме били в спящо състояние. И туй спящо състояние всички хора го имат.

Вие можете да присъствате в известна окултна школа и когато се говори, сами да имате предвид как може да се развиват тия сили, за да ги употребявате, да подобрите своето положение; това е хубаво. Или пък трябва да имате знанието да издигнете вашия ум или сърцето си, за да се облагородите. Но в това още не е смисълът на Живота. Вие може да имате един прекрасен ум и при това пак да умрете като един нещастник; вие може да имате едно благородно сърце и при това пак да умрете; вие може да имате една силна воля и при това пак да умрете. Сега съвременните окултисти казват, че човек с волята си всичко може да направи. Това е вярно само двадесет и пет на сто, но не сте само вие единствените. Да кажем, ако в Европа има близо петстотин милиона християни и всеки един християнин има воля; всички тия воли обаче не действат в една и съща посока. Допуснете, че сто души от вас тук са кандидати за една професорска катедра и всинца имате желязна воля; колко души със своята силна воля ще седнете на този стол? Всеки ще каже: „Аз с воля всичко мога да направя.“ Хубаво, какво ще направиш? Е добре, да кажем, че ти имаш силна воля, напрягаш я, а друг има по-слаба воля, но има злато и позлати той волята на министъра и седне на стола. Много лесно е – ще позлатиш волята на министъра и той ще те тури на стола. Всички съвременни общества са съблюдавали този закон – те подковават своята воля ту с желязо, ту със злато, но досега още хората не са подковали волята си с Любовта. Вие още нямате воля на Любовта. Аз от двайсет години изпитвам учениците тук, в България, и не съм намерил ученик с воля, позлатена с Любов. Колко българи съм намерил, но в туй отношение нито един не ми е излязъл верен, не е издържал. Затуй казвам, че българите като ученици в Окултната школа са много слаби, не са издържали. И затуй именно в миналото тук, на Балканите, нито една Школа не се е задържала, а са минали на Запад. И сега може да направите същата погрешка, но тогава туй учение ще замине или на изток, или на запад и ако замине, туй място не ще има окултно значение. И ако вие не си турите за задача да си калите волята сега, Балканският полуостров ще има същата участ, каквато имаше Палестина. Сега да оставим това.

Вие мислите само за себе си, но ако искате да бъдете ученици на тази Школа, вие ще мислите каква е Волята Божия или каква е волята на Великата Природа, която ви е допуснала в своя дом. Първото нещо какво е? – То е следното: каква е Волята Божия или каква е любовната воля, защото в Природата има една любовна воля и в Бога има една любовна воля. И като дойде тази любовна воля, вие трябва да забравите всичко – ще оставите всички отрицателни мисли на опашката отзад, а ще се движите отпред с най-голяма бързина.

Сега, като говоря така, вие може да разберете въпроса съвсем индивидуално. Понеже сте патриоти, казвате: „Какво ще стане с България?“ – В Невидимия свят не се интересуват за нациите, законът е такъв. Всякога трябва да знаете, че едно окултно течение, което иде от пространството, е условие за един народ да се развива правилно. Понеже и в Астралния свят има голяма борба, то ако вие не съедините вашата воля с това течение, вие може да го отбиете. Следователно онези, към които го отбиете, те ще се ползват, а онези, от които течението ще се отбие, те ще пострадат. Тогава аз твърдя, че река Нил е отбита от централна Африка – тя е отбита от сегашната култура и в бъдеще, ако дойдат хора от вътрешността на Африка да я отбият, тя ще се върне в своето първоначално корито. Следователно вие ще внимавате като ученици да не отбиете течението, в което вие живеете.

Някой път казвате: „Аз не искам да зная, и без Школа мога.“ Без Школа от човека нищо не става, т.е. трябва да знаете, че ако някой мисли, че без Школа може да влезе в Небето – никога! Земята е една школа и който не се школува и мисли, че без учение може да влезе в Небето, лъже се. Тъй, в който и да е смисъл от вас се изисква учение. Законът в Невидимия свят е толкова строг, че няма да ви допуснат да влезете там простаци, по никой начин. С милиони, с милиарди години ще ви държат на Земята, но ще ви заставят да учите. И след милиони години, при най-голяма упоритост най-после ще ви заставят да учите, ще ви заставят! Ако се научите по-рано, по-добре. Някой казва: „Аз няма да уча.“ – Ще учиш. – „Аз не мога да изправя сърцето си.“ – Ако не го изправиш, ще ти го изправят. Туй сърце, ако не го изправиш сам, от другаде ще дойде изправление. Има два начина за оправяне: или сам ще се изправиш, или ще те изправят. Защото, забелязвам, някои от вас се отпускат.

Ние ще приложим сега един закон, аз започвам вече с опит. Ще почнем с малките опити, да не се сърдите после – ние ще приложим опитите. Тогава който е слаб, ще му кажем: „Застани на опашката“, а които са силни, ще излязат на главата, за да не стане катастрофа. Аз ви предупреждавам: всички ще вървите полека – едни ще вървят отзад, а други отпред, правилно ще се върви.

Сега, ако искате да прогресирате, да научите нещо, непременно трябва да бъдете верни на себе си. И така ще се освободите от вашите посторонни мисли. Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, разбирате ли, хипнотизирани, хипнотизирани! Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани. Има такова хипнотизиране – аз мога да приспя един човек и да му кажа: „След десет часа ще заспиш.“ Той десет часа е буден, ходи, приказва, но като дойде десетият час, заспива. Някои от вас са хипнотизирани да заспят след десет дена, други – след десет години, а някои – след един час. Сега вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани от онези от Черната ложа, които разбират законите. Те са ви хипнотизирали, те знаят, че когато настане един благоприятен момент да възприемете нещо ново, те ще ви хипнотизират в този момент. В най-добрия момент за вас те ще произведат един смут в съзнанието ви. И често пъти казвате: „Аз ще се моля в този час“, но като речете да се помолите, или ще заспите, или ще се скарате и всичко отива. Ученикът трябва да разбира, той сам ще тръгне в този път.

Аз малко проточих, времето ми мина с един час... Трябва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голяма борба. Сега, разбуждане трябва да стане, разбуждане и всеки един от вас трябва да се моли в душата си да го разбуди Господ точно навреме, за да не пропусне случая. Псалмопевецът казва: „Господи, тури страж и отзад, и отпред, тури страж на устата ми.“ Да изтълкуваме страж на устата: устата е символ на Любовта, за да можем тази Любов, която излиза от нашата душа, в един удобен момент да я използваме. Словото е носител на Божествената Любов. Защо е Словото? Словото е затуй – да носим тази Любов, та в нея да се прослави Името Божие. Щом се прослави Името Божие, ще дойде културата – само със Словото Божие в света се явява култура. И като придобием знанието за тия закони, тогава ще почнем да работим разумно. Разумно ще работим!

Сега, половината от двете седмици мина, остава ви още една седмица. Упражнението не върви толкова успешно, тъй да ви кажа, не го правите толкова успешно. Някои от вас прескачат, особено обеда – много са го прескочили този обед, 12 ч. не спазвате, а дванадесетият час е много важен. Гледайте втората седмица да не прескачате дванадесетия час. Сега, някой ще каже: „Аз не съм го прескочил.“ – Радвам се, но аз искам нито един да не прескача, ние не обичаме хора, които прескачат – никакво прескачане. Някои гледате малко леко на работата, казвате: „Няма нищо, може и без него.“ В туй отношение учениците, които са българи, се нуждаят от голяма точност и акуратност, иска се воля. У българите ако има нещо слабо, то е волята. И аз бих желал всички вие да станете като германците и като англичаните точни – тъй, на минутата, нито с една минута да не закъснявате, да придобиете този характер на точност.

И тъй, най-малкото сега, първото нещо: искам от всинца ви да бъдете точни. Гледам и тук, на уроците като идвате, все позакъснявате и ония, които закъснеят, хлопат. После, някои влизат през прозореца. Аз похвалвам този, който влезе през прозореца – това е смелост, аз го похвалвам, това е хубаво, не е лошо, но не всякога можете да влизате през прозореца. Когато прозорецът е отворен, ученикът ще се прехвърли, той иска да се учи, но някой път прозорецът бива затворен, тогава ще изгуби. В краен случай, при изключителни случаи позволявам и през прозореца да влиза, но предпочитам през вратата да влиза. Всеки ученик трябва да бъде на мястото си пет минути преди да влезе Учителя.

И тогава за следващия път да се наредите по следния план: най-първо ще седнат на столовете жени, после – мъже, един ред жени, един ред мъже. Разбрахте ли, тъй ще се наредите. И ако дойда и ви заваря ненаредени, три часа в мълчание ще бъдем. Аз ще мълча и вие ще мълчите – ще размишляваме дълбоко, разбирате ли, няма да говорим нищо. Единственото наказание, което аз ще прилагам, щом направите една погрешка, ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание цял един час – това е хубаво. И аз желая да направите една погрешка – ще съзерцаваме един час, ще се пренесем в Невидимия свят, ще съзерцаваме, ще мислим; колко приятно ще бъде. И тъй, един ред сестри, един ред братя, ученици-братя, ученици-сестри – до края; и онези отстрани – и те по същия закон ще се наредят. Това е само за следващия четвъртък – ще направим една промяна в реда на нещата.

 

Тайна молитва

 

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube