Окултна хигиена

ОКУЛТНА ХИГИЕНА

Имате ли упражнение за писане? (– Нямаме този път.)

Изобщо всички сте запознати с думата хигиена. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма. Сега с израза окултна хигиена ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взема в обикновен смисъл. Когато говорим за един обикновен и един окултен ученик, разликата между тях се определя по степента на тяхното съзнание. Например вие можете да изучавате обикновената хигиена за здравословното състояние на тялото, обаче ще достигнете 120 години и най-после ще изгубите нишката на своето тяло и ще трябва да се простите с него. Значи тази, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 години, а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъг период. Не само това, окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човешкия ум и на човешките чувства. Умът може да заболее тъй, както заболява тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее и човешката воля може да заболее; единственото нещо у човека, което не заболява, е само неговият Дух. В Духа в туй отношение, когато дойдат болести, се явяват енергии да изправи повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат из релсите навън, волята се парализира и човек на Земята става инвалид.

Сега аз забелязвам в класа, че вие не вървите по един правилен път на разбиране. Да допуснем, че вие сте един авиатор, излитате в пространството, но трябва да държите кормилото и зависи от вашето равновесие как ще дирижирате този апарат, как ще свършите вашата задача. Представете си, че вие почнете да обръщате поглед към Земята, насам-нататък, да се отклонявате от главната задача. Когато умът не е на място, как мислите, че ще решите задачата? Сега вие сте влезли да изучавате окултизма, а при това се занимавате с неща посторонни, с величини, които ни в клин, ни в ръкав влизат. Някой път аз ви посочвам идеи и принципи, а вие се спирате да питате защо съм казал тъй, а не другояче, говорите за дребни работи. Вие сте горе във въздуха, не е време да разисквате защо съм казал тъй. Главното нещо е, че вие сте във въздуха и вашият апарат трябва да работи. Слезете ли на Земята, спре ли вашият апарат, можете да философствате колкото искате. И като казвам „без философии“, подразбирам целта, която имате – да свършите училището и после, като слезете на Земята, нямате друга работа, философствайте колкото искате.

Защо и за какво окултизмът никога не отговаря – и най-великите Учители, като идете при тях, не отговарят. Вие, като идвате при мен, ми говорите като галени деца, но не е казано Учителят да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На Учителя, като идеш, ще му кажеш нещо, а той само ще те погледне един път и нищо няма да ти каже. Че ти можеш да се разсърдиш, той не иска да знае; че щял си да излезеш от училището и не си щял да вярваш в Бога – ако искаш вярвай в Бога, ако искаш недей вярва, все едно. – „Ама аз няма да вървя в този път.“ – Ако искаш върви; Учителят казва: „Аз минах по този път, учил съм законите и ти ще ги учиш.“, тия закони не може да се изменят заради вас. Следователно обръщам вниманието ви: аз виждам, че умовете на мнозина са изкривени, сърцата ви също са изкривени, много са изкривени. С това няма да ме уплашите, не заради мен, заради вас – ни най-малко с изопачения ваш ум и с една сто милионна част ще отклоните моя ум. Аз ще вървя по пътя, ще бъда такъв, защото такава е Волята Божия.

Сега вие ще ми кажете: „Какво сме направили?“ – Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия от Невидимия свят след две хиляди години, за да прегледа сега работата на всинца ви; какво ще намери я ми кажете? Сега, в този момент да влезе през вратата, какво ще намери във вашите умове и сърца? Тази комисия ще прегледа работите безпристрастно и какво ще намери? По човешки сега говоря: аз не казвам, че ще намери много хубави работи, нито пък много лоши работи, но ще намери някъде и занемарени задачи. Тия задачи, които имате, не търпят отлагане и трябва да ги решите. Има задачи, които са на дневен ред – отношенията ви към Бога са на дневен ред. Този Господ, на когото вие служите, обичате ли Го, този Бог, на когото вие служите, този ваш Христос, за когото ви говоря, служите ли Му, имате ли Любовта Му, готови ли сте да пожертвате живота си заради Него? И после, всеки един от вас със своите мисли, със своите желания, със своите действия подпомага ли другите?

Аз ви предупреждавам, мнозина от вас действат разрушително, но ви казвам: ще ме срещнете на пътя си и ще ви наложим наказание. Тук, в Школата, има едни, които искат да разрушават – ще си счупите главата! – „Туй дали е Божествено?“ Разбирате ли, че туй дело е на вашия Господ, на онзи, който ви е пратил на Земята. Досега ние търпяхме, търпяхме, търпяхме, но вие се така разгащихте, че като ме погледне някой, казва: „Ха, Учителя знае много.“ Но вашето дело не е дело на ученичество. Ще се върнете всички към онова положение на смирение, онова, което Бог изисква – ще ви тури на моето място на смирение. Вие още не сте смирени като мен, не сте. Ще мине някой: „А, Учителя, и той е прост като нас.“ – Като вас! Далеч не съм като вас, в моето съзнание други неща има, за които вие даже не подозирате – вие не подозирате какво е скрито в моето съзнание. Обикновен съм, нося такива дрехи като вас, ям и спя като вас, но ако това подразбира Животът... Не е там Животът. Вие не подозирате какво съм аз – моят кон е като вашият, но когато сляза от коня си, между вас и мен има грамадна разлика. И аз мога да се направя невидим – за хиляди години да ме търсите по Небето и да не ме познаете. Как ще познаете някого? – Можете да познавате някого само чрез закона на Любовта. Имате ли Любов, ще ме познаете; нямате ли Любов, може да претърсите целия космос, но този човек ще бъде неизвестен за вас. И всинца вие ще се познавате само чрез закона на Любовта. Ако туй се отнася до мен, колко повече се отнасядо вас.

И аз съжалявам, че учениците по окултизъм в България са много педанти, нямат почитание и уважение помежду си, имат любов, само когато се намерят в нужда. И вършите такива безобразия, каквито даже учениците от света не вършат. Онези поне имат доблестта да ги вършат открито, а учениците на окултизма ги вършат скрито. Не ме слушате, но вие се намирате пред зоркото око на Бога, който не изпуска нищо предвид. Ще кажете: „Тази вечер пак ли ще ни калайдисват.“ Никакво калайдисване, но ви казвам една велика Истина, от която вие сте се отстранили и мислите, че сте в правия път. Аз например, като говоря на някого, зная слуша ли ме или не – аз имам едно правило и никога не ме лъже то. И Бог си има едно правило, като ни говори – Той знае слушаме ли Го или не.

Сега въпросът е до тази велика вътрешна Истина – тази подготовка на душата имате ли я? Аз не препоръчвам самоосъждането, но онази пълна готовност да възприемете Божествената Истина, да се справим с Божествените мисли. Първо, вашият ум трябва да заздравее, да може с всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи с тях. Много пъти вашият ум не е в състояние да се справи с някои мисли и следователно може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, след като прочетат някоя отрицателна книга – тя внася една промяна в умовете им и те с месеци, даже някои с години боледуват, докато се върнат в своето първоначално положение. Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със самия себе си – да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение.

Аз давам някоя задача, някои са я приложили, а пос-ле казват: „Може тия задачи и по този начин, и по друг начин.“ И вървят по пътя, но задачите не са изпълнени. Когато се зададе една Божествена задача, тя трябва да се реши напълно, във всичката й пълнота. Ще кажеш: „Аз тази задача не мога да я реша“, но като я почнеш веднъж, ти трябва да я решиш. Казвате: „Ще я отложим за друг път“; ти като не можеш да я решиш, не съблазнявай другите. Ако ти не можеш да постиш, не казвай: „И без пост може“ – туй, което не си опитал, не го налагай на другите.

Сега, аз не искам тия бележки, които правя, да останат един глас, въпиещ в пустинята, но искам да произведат един резултат, за да ви подготвят да свършите вашата работа, за която сте дошли. В края на века сте дошли – вие все имате една мисия, важна мисия, която трябва да свършите. Питам сега вие знаете ли положително каква е вашата мисия? – Трябва да я знаете, колкото и да е малка тя; ученикът трябва да знае за какво е дошъл, макар и не във всичките подробности – поне основните черти на своята задача. В работата той трябва да има пред ума си задачата; като има тази задача в ума си, той ще бъде свързан с Небето. И неговата воля, ум, сърце, ще могат да се калят и той ще бъде свързан с Братството. Бялото Братство ще ви даде упътване, ще може да ви даде вътрешно разположение. Доброто вътрешно разположение вечерно време ще ви го дадат, когато спите, в сънно състояние може да ви го дадат. Може Братството да ви даде тия задачи чрез известни мъчнотии в Живота – да кажем, задали са ви някаква задача да решите, а вие сте се отклонили и сте се отправили да станете търговец. И положението ви ще мяза на онзи американец, който почувствал едно силно внушение да стане проповедник, но казва: „Аз не съм роден да стана поп“; отива в Австралия, става търговец, забогатява, обаче след двадесет години идва една криза и изчезва всичкото богатство; тогава се връща да изпълни призванието си. Когато Невидимия свят зададе една задача, вие можете да се отклонявате за десет, двадесет, тридесет години, но Братството все ще ви върне да си свършите работата. Та в туй отношение, турете си задачата да свършите училището и не отлагайте да учите. Сега започвате, както много пъти сте започвали, започвали, но недовършвали.

Например в Окултната школа ще дойдем да проучваме от какво произтичат тия обществени недъзи, кои са причините им. Ще кажете вие: „Карма.“ Хубаво, карма, но това е много общо, а трябва да се знае де е причината. Като знаеш онзи основен недъг, ще знаеш как да го изправиш – известни недъзи трябва да се изправят. Например някои имат по-свежи, по-бодри умове; на други умовете не са така бодри, защото са ангажирани – техните чувства са ги ангажирали. Някой дошъл тук като окултен ученик, но утре му потрябват две-три хиляди лева за хляб, за обувки на децата, за дрехи; аз може да му проповядвам, да му говоря прекрасни работи, обаче в неговия ум постоянно се въртят тия пари – на децата му дрехи трябват, той не може да бъде свободен. Сега нашата задача не е най-първо да изключим всичко туй, но най-малкото време, което имаме в окултизма, трябва да послужи като едно средство да подобрим своето положение.

Аз сега следя, правя един опит и забелязвам, че от известно време се заражда една атмосфера: вие всинца ставате повече положителни и вследствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали с голям запас от електричество, туй електричество ние искаме да го впрегнем за осветление. Умът ви е станал повече активен в отрицателен смисъл.

Сега главното е по какъв начин можем да изправим нашите недъзи. Например имате съмнение – във вас се заражда съмнение в самия себе си. В даден момент вие се съмнявате в себе си – дава ви се задача и казваш: „Тази задача аз не мога да реша.“ Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам.“ Но и в Бога се съмняваш. Аз съм слушал един православен свещеник, който казваше: „Не сме само ние грешни, понякога и Господ греши; не само ние грешим, и Той греши.“ Значи от своите погрешки, той казва: „Щом аз греша, то и Господ ще прави погрешки.“ Ние трябва да избегнем абсолютно погрешките, по възможност трябва да ги избягваме. Добре тогава, как бихме се справили с туй съмнение? Да кажем, че много ученици се спират върху следната задача: „Аз ще свърша окултната наука, ще свърша Школата, но след туй какво ще стане? Ще имам знание, е какво след туй? – почва да философства и най-после ще изкара, че няма нищо. Но това не е философия на Живота. На онзи ученик, който разрешава една проста задача и казва: „Като свърша тази задача, после какво“, аз казвам: ти реши по-сложната задача и тогава питай защо. Ти не разсъждавай, реши първата задача, после реши и втората и тогава питай защо. И като решаваш тия задачи, ще намериш отговора им. Тоя отговор е, че всичките наши постъпки в Живота трябва да бъдат съвършени. Ако ме питат защо трябва да говорим, ще говорим дотогава, докато езикът ни стане съвършен, докато тия думи произнасяме така, както в Небето, дето като произнесат думата, тя е толкова приятна, че е красиво за ухото на всеки едного. Представете си, ако вие, учениците, всички, които ме слушате тази вечер, имахте тия меки гласове и речта ви беше тъй звучна, знаете ли каква атмосфера щеше да има? Ако мислите ви бяха гладки, отривисти, добре щеше да бъде. Някой път те са така остри, защото и мисълта излита понякога като някоя бомба от езика. И какъвто е ритъмът на мисълта, такъв е и ритъмът на езика, такъв е и на мускулите.

Сега ще употребим волята си. Имаш голямо напрежение, разсърдил си се, обидил те е някой, казваш: „Аз ще му дам да разбере!“ Вместо с такъв удар, не е ли по-добре да му дадеш да се свести с думи? Например искаш да го накажеш; може по два начина: да го удариш по главата, че да го смажеш като змия, а може и да го хванеш за единия крак, да го повдигнеш надолу с главата, после пак да го сложиш и да му кажеш: „Приятелю, ти с мен ще се закачаш ли и ще критикуваш ли Бога? Можех да ти смажа главата, но искам да ти кажа да не си играеш с мен, с един ученик на окултизма.“ Сега вие, учениците, трябва да знаете, че има и други ученици, които могат да ви хванат един ден за крака, но няма да ви смажат, а ще ви повдигнат нагоре и ще ви кажат: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бих постъпил и аз с вас. Сега вие можете да направите едно малко възражение: „Че какво съм длъжен аз!“ – Длъжен си, вие имате задължения не от сега, а от далечното минало и сега трябва да ги изплатите. Задължения имате – задължения, които трябва да ги завършите. Колко пъти сте започвали задачата и сте я напускали; и сега можете да напуснете задачата си. Сега тази ваша задача ще я решите лесно в самите вас – тя сама по себе си ще се реши вътре, ако вие имате туй дълбоко желание. И в Евангелието се казва: „Бог е, който дава.“ Щом и във вас има стремеж да вършите Волята Божия, и в Бога има желание да ви помогне.

Сега, ето пороците: между вас има завист, между вас има бели лъжи, между вас има леност. После, никога не гледате с добро око на другите: ако някой се заеме да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Без нас не можеш да работиш.“ Ами хубаво, ако аз вляза в гората и гледам малките птички, които си турят получки, и аз разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мътите?“, питам какво печеля аз, какво ще се ползвам, ако разваля на тия птиченца гнездата? Ще се увеличат гъсениците и ще повредят моята градина – тези птиченца ще се прокудят и аз сам ще остана да се справям с гъсениците. Не е позволено да се развалят гнездата на птичките. Когато някой от вас се реши да работи, съдействайте му всички морално – съдействайте му, изпратете му по една добра мисъл. От толкова години и тук, в София, и в провинцията е така. Аз мисля, че това е от голяма ревност. В другите църкви искат някой да им говори, викат някой проповедник; той ще говори, понеже му плащат с пари, а у нас никому нищо не плащат. В един град не бяха доволни от ръководителя, та ме питат – искат от друг град да им дойде някой да ги ръководи. Аз не отговорих, а казвам: „Тази работа не е моя; ако сте толкова умни, че не знаете как да работите с този ръководител, съберете се десет души и почнете да се редувате – днес един да говори, утре друг и така да се изредят десет души; те могат по-добре да говорят от този ръководител. Ако тия десет души не могат да се разберат, още десет души; между тия двадесет души все ще се намерят няколко души да говорят.“ Но искам онези, които желаят да говорят, да имат известна дълбоко преживяна опитност, да имат наблюдения в Живота. И тази опитност да я изведат така живо, а не да парадират със себе си. И Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си, че знаят.“ Това, че проповядваме Христа, подразбира, че проповядваме великия закон на Любовта, който ще тури ред и порядък в света. И този велик закон трябва да смени всички закони вътре в нас.

Преди няколко часа имах разговор с един господин, който казва: „Светът с Любов не може да се оправи – камшик, камшик, само така ще се оправи светът!“ Двама братя бяха, а брат му седи и казва: „Ти говориш така, както баща ми говореше едно време; знаеш ли колко ни налагаше с тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи.“ Ако не вървиш по Новото учение, ще се върнеш при баща си – това е Мойсеевият закон. Сега ние сме почнали добре с Христа, но се връщаме постоянно към Мойсеевия закон – там е погрешката. Или трябва да започнем с Мойсея и да свършим с Христа, или обратното. Ние започваме с Христа и свършваме с Мойсея – ние вървим по обратен път.

Желая между всички ученици да се изберат няколко души, за да бъдат пример – няколко души, един, двама, трима, до десет души, – да ги вземем за образец, да станат образец на целия клас по начина на своята вежливост в говоренето и не само в говорене, но и в обхода, в мисли, в чувства, т.е. да се даде един нов подтик – подтик трябва да се даде. Щото тази философия, тъй както аз ви говоря, това е още въведение за ония опити, които има да правим. Например аз дадох такъв един опит на другия клас. Мога да дам на вас всинца ви следния опит: една седмица да прекарате без пари, в смисъл да не уповавате на никакви пари – така, като че на нищо няма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на ръцете си да уповавате, за да свикнете. И мъже, и жени, които са ученици, сами да изкарат през деня прехраната си през цялата седмица. Няма да постиш, а непременно ще спечелиш за един обяд пари. Задачата е такава: ако си чиновник, да кажем, парите, които получаваш за едната седмица, ще ги раздадеш на бедните, ще останеш без пари и като бръкнеш в джоба, да няма пари. На приятели няма да уповаваш, няма да кажеш: „Ще взема пари назаем“, ще останеш, като че ли си сам на света. Представете си, че се намирате в един многолюден град като Ню-Йорк или Лондон, излезете в града, гладен сте; питам как ще решите вашата задача. Все ще се яви една мисъл. Ако е за един месец, когато получиш заплатата и я раздадеш, и кажеш: „Сега с труд ще изкарам прехраната си, със собствените си ръце“, тогава ще дойдат възражения да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме – като имаме парите, ние на Бога не уповаваме. Сега чиновникът уповава на своята заплата, жената – на своя мъж, мъжът – на своята клиентела, но на Бога никой не уповава. Ние говорим за вяра, но туй не е още една жива опитност.

Сега, за една седмица трябва да прекарате без пари. Например трябват ти пари за ядене; ще идеш при един свой приятел и ще кажеш: „Има ли нещо да поработя?“ И като намериш работа, трябва да я свършиш и да знаеш, че туй, което излезе от ръцете ти, от твоя труд е излязло. Сега вие ще ми направите възражение: „Аз, като пиша там, в службата, не е ли труд?“ Не е труд, това е осигуряване, ти си се осигурил там вече. Под труд подразбирам да работиш два часа на някое здание. Работиш само два часа, после вземаш толкова, колкото ти трябват за един обяд, напускаш там работата, за вечерта нищо не мислиш; на другия ден пак търсиш работа, работиш три часа, напускаш работата. Ще кажат: „Този човек хваща и напуска работата си.“ Но този човек кали волята си, той не е фаталист, той казва: „Туй, което ми трябваше, аз го изкарах, ще видя за утре ще може ли пак да изкарам?“ Той допуска тази самоувереност и после ще започне да размишлява какви са вътрешните условия, при които той се развива.

В окултната наука има следното: ако ти срещнеш някой човек и си гладен, ако кажеш известна дума и тя стигне до неговото ухо, той ще каже: „Братко, може ли да дойдеш при мен на обяд?“ Ти ни най-малко няма да говориш за обед, само трябва да знаеш как да изкажеш тази дума. В едно село влиза една гладна баба, влиза в домът на един чорбаджия, един от най-жестоките хора, който всекиго изпъждал; бабата не казва, че е гладна, но дъщеря му била болна; влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, т.е. излиза, че бабата е лечител. Веднага този чорбаджия съзнава, че тя е лекар, и казва: „Дайте й да се нахрани.“ Ако тя искаше най-първо да яде, той щеше да я изпъди, но тя най-първо взема да работи – с ръцете си да изкара яденето. Сега, всички вие, учениците, сте длъжни да имате увереност – на окултния ученик е необходима вътрешна самоувереност, т.е. че можем да победим всичките мъчнотии, които съществуват в нашия живот.

Нали ние имаме това мото: „Няма Любов като Божията Любов.“ И аз слушам, че туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бързо: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов.“ Ами че то е излязло вече извън рамките на окултната наука. Ти ще се спреш в себе си и ще кажеш тъй: „Понеже няма друга Любов като Божията Любов, аз за тази Любов всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ И като кажеш: „Само Божията Любов е Любов“, после ще кажеш: „Всичко мога да направя и ще го направя. Ей там има един беден брат, аз ще го посетя, за него всичко ще направя.“ – „Ама да призовем Господа“ – ние го призоваваме. Аз седя по някой път и казвам тъй на себе си: направих голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещено правило, което опорочиха; опорочиха и Името на Бога и с това аз си навлякох една голяма карма. И от този опит, който направих, казах си, че ако имах тази опитност, никога не бих ви дал туй правило; искрено ви казвам: никога не бих ви го поверил. Казват си: „Няма Любов като Божията Любов“ и ги погледнеш двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любов е Любов“, но двамата не могат да се примирят; „Само Божията Любов е Любов“, ама никой не отстъпва от своето, всеки държи своето. Е каква Любов е тази я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Аз съм човек, имам достойнство, имам лични чувства.“ Ама по-голямо достойнство от Любовта има ли? Да изпълним Волята Божия! И няма по-голямо достойнство от това да служим на Бога по Любов. Това е най-великото достойнство на човека – да служи на Любовта и на Мъдростта. Сега аз отправям това не към външните, аз отправям този упрек към себе си, че съм ви поверил едно свещено правило. И после го отправям към вас, че вие не сте го използвали, а не защо сте го използвали. И втори път аз ще бъда много внимателен за правилата. И някой път, като произнесете думата Любов, в мен като че някой тегли нож отгоре ми. Карате се. Казвам: няма любов като тази любов, която цапа, дращи, реже. Но аз спечелих – научих, че няма Любов като Божията Любов и че само Божията Любов е Любов, опитах туй. Поне аз научих правилото, ако вие не сте го научили. Аз го научих и няма да го забравя втори път нито на Земята, нито на Небето!

И всеки, който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любов, всичко в Живота е свършено. И някои от вас аз ще повикам, за да поговоря лично с вас приятелски по Любовта – ще ви повикам да се поразговорим по Любовта. Ще говорим сега, не мислете, че не мога да говоря, вие още не сте ме виждали как мога да говоря – мога да говоря много по-добре. Сега, като казах, че по Любов ще ви говоря, на особен език ще ви говоря. Аз ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Аз какво мислех, пък то какво било.“

Моето желание е съзнанието на всекиго от вас да се разшири, с дребнавости в Живота да не се занимавате; тази Любов да цари и да събуди ума ви, да даде подтик на сърцето ви, да изцери всичките ваши недъзи; да се почувствате здрави, бодри, свежи, да можете да възприемете Любовта и да я приложите в Живота, понеже се намирате в условия много трудни засега. И в цяла Европа се предвижда, че учениците на окултизма ще минат през много труден изпит. Тия обществени борби трябва да се поправят със Сила – Сила трябва да има. Ще кажете вие: „Господ всичко ще нареди.“ Бог в нас трябва да бъде волева Сила, Той трябва да бъде Любов, Мъдрост, Истина, Правда – не само Той, но това трябва да бъдат велики потенциални психически сили в нас, които да ни събудят, за да работим.

Сега, между вас и мен има допирни точки, те са следните: имам дълбок кладенец, пътувам из пустинята (да изясня отношенията, които съществуват – те са реални отношения на Земята), намирам дълбокия кладенец; аз имам знания как да направя въжето, но нямам конец; вие, учениците, носите конец, но не знаете как да направите въжето. Добре, ще кажа: „Опънете вие сега конците, пък аз ще направя въжето“ – въжето е ваше, а направата е моя. Ще турим, ще извадим вода, ще пием всички; вие ще си вземете въжето, а аз ще си мисля, че аз го направих. Вървим – пак друг кладенец... Това са допирни точки между учениците и Учителя. Сега, туй е само до мен – отношенията до мене; туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършат работа, която Той не можеше да направи. Христос сега не може да слезе, той ще прати някои от своите ученици в туй село; Христос даже и в София няма да дойде да проповядва, даже и в Лондон няма да проповядва. За да проповядва Христос, трябва да има души избрани, повдигнати така високо, с такова съзнание, с такава хармония, че като слезе, да бъдат подготвени, че думите, които каже, да ги възприемат и да влезе Светлина. И всички трябва да Го познаят; остане ли да аргументира, че Той е от Бога, и да цери болни, то е един дълъг, километричен процес, а Христос няма да се занимава с такива километрични работи. Христос сега е свободен и сега трябва да създадете в себе си условия за Христа, за да работи във вас. Ще кажете вие: „Не Го ли познаваме?“ Аз не отричам, че Го познавате, но създайте заради Него по-добри условия. Как? – Обичате вашия приятел, той има градина; посадете я – това е Любов. Всяка година садете, докато посадите цялата му градина. И тази Христова градина ние трябва да посадим от единия край до другия.

Сега имайте вяра в себе си, един в друг – не само в себе си, но един другиму си вярвайте. Най-големите спънки, които аз срещам във вас, това е въздействие на безверието – безверие, безверие. Не че го създавате вие, туй безверие се налага от външния свят, но вие го възприемате и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на света – вие сте в състояние да ги приемате и това е опасно. Един окултен ученик, който е чувствителен, е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затуй той трябва да бъде положителен в Любовта, за да може от нея да привлича добрите качества, а злото да изхвърля настрана – това е наука. А сега например следваш Школата; един ученик от Школата говори с друг, казва го на една госпожица: „Може да се иде на едно кабаре – нали сме окултни ученици, оттам можем да извлечем поука.“ Е хубаво, но ако идат в кабарето и в тази мома влязат тия образи, тия кълчения, които се представят там, тия образи може постепенно да завладеят ума й. Питам тогава къде ще иде окултизмът. Ако през целия ден, два, три дена все ти минават тия образи, питам каква полза ще придобиеш. Не ви трябват кабарета, кабаре – там на Витоша, кабаре – на онзи курорт, Чамкория. Който иска кабаре, нека иде в някоя болница, в някоя църква, в някой храм. Но кабарета, дето има турски кючеци, жени с дайрета... Кабарето е само за великите духове, които могат да издържат, но слабите не ги водете, пазете ги. На един силно впечатлителен човек трябва по някой път по-малко да му въздействате.

Сега, нас ни привеждат и други доказателства, че някой път някой пияница може да бъде много по-добър християнин, отколкото един праведен. Ако един пияница може да стане по-праведен от правоверния, за това се иска воля. В този човек има характер, той може да се бори и той е по-силен от един праведен, който няма тази опитност. Последният, като види, че пият, и като няма тази опитност, ще каже: „Може и по друг начин да разреша въпроса.“ А онзи, пияницата, ще каже: „Аз опитах, победих този порок, че този ли – и друг мога да победя!“

На младите кабарета не препоръчвам, много театри не им препоръчвам, защото в умовете ви ще влязат изопачени, неверни неща. Ако аз сложа на психологическа критика всички тия драми и трагедии, колко от тях ще излязат верни? Верни ли са? – Не се верни. Има неща, които са верни, но ако аз ги подложа на своята критика, ще излезе, че не са верни. Например вземете драмата „Дантон“; е кажете вярно ли е това. Този автор е събрал тия факти, тъй ги е съчетал, че импулсират, но ако се пуснат във времето, няма да имат ефект. При тези драми хората много пъти плачат, а вън има хиляди драми: бедни хора минават, заминават – никой не плаче. Питам защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче? Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, а в действителност то не е. Че драмата е така написана, добре, ама от актьорите зависи, те разплакват. И следователно от окултно гледище всяка една драма трябва да бъде вярна, т.е. пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин – да има известна психическа цел и да произведе известен ефект. И тия автори са се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж, но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите. И даже мен като слушате, трябва да знаете кое да приемете и кое да отхвърлите. А някой път вие се спирате по един час върху дребнавите факти – говоря ви за Любовта, а вие казвате: „Ние знаем какво нещо е Любовта.“

Аз толкова години съм изучавал Любовта и едва съм във въведението на Любовта. За себе си казвам: аз съм напипал едва въведението на тази Любов, а вие казвате, че знаете тая Любов. Е тогава аз бих желал да ви слушам. Любовта, това е един алхимичен закон – когато обичате, вие ще знаете всички елементи да превръщате. И вие, като превърнете елементите с вашият еликсир, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Например имате някой приятел в затвора; но тогава няма да има затвор, който да не се отвори, няма да има неправда, която да не се оправи, няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Като минете из пътя с вашата магическа пръчица, чудеса ще правите – това е Любовта. И тази магическа тояжка я носи сега Христос; Той казва: „Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята“, а тази власт е тояжката. И Той, като дойде, ще почне да маха и знаете ли какво ще стане? – Която къща закачи, ще се оправи, който човек закачи – всички хората ще почнат да възкръсват навсякъде.

Сега, туй ще вземете под внимание, но от думите ми вие светии няма да станете. Аз не искам светии да станете, и съвършени не искам да станете, но искам седемдесет и пет на сто от одумването ви още тази вечер да престане, а само двадесет и пет на сто да остане. Седемдесет и пет на сто е излишно, абсолютно ще го заличите; двадесет и пет на сто да остане от одумването. Защото, ако не приложите тия две правила, как ще успеете? Аз имах предвид да ви дам една задача, но не мога да ви я дам, щом имате тия недъзи – ще се опорочи задачата, това е една малка задача. До следващият четвъртък аз ще направя изследване, за да видя седемдесет и петте процента ще ги заличите ли и ако намеря, че сте ги заличили, ще ви дам задачата. Но ще внимавате – никаква критика в Школата не искам. Който от вас много знае, нека дойде, аз ще го туря тук, на катедрата. Който от вас е много учен, много знае, нека дойде, аз ще сляза – ние сме готови, ще го турим на катедрата, нека дойде. Ако някой мисли, че знае, нека си покаже знанията. В скришната стая да няма нищо – имате Светлина, обърнете се към Невидимия свят и въпросът ще се разреши за вас. И отношенията между мен и вас трябва да бъдат правилни. А правилото е: аз трябва да имам едно мнение. Ще кажа тъй: „Добър ученик е, но е немарлив, не говори Истината.“ Защо е мързелив? – Каквато задача му дам, не я решава; добър ученик, но недоволен е той – каквото и да му направя, той е все недоволен. Окръжаващите може да го заобиколят, да му правят всички услуги, а той се усеща незадоволен. Тъй може да бъде, ученик с Учител еднакво са изложени.

Та сега общият принцип трябва да се приложи – седемдесет и пет на сто трябва да го заличите. Да видим сега имате ли воля, сега ще приложите. Аз споменах за кабарета и някой ще каже: „Аз зная, че някой е казал.“ Но аз ви виждам като ходите из кабаретата, няма защо да ми се казва. И виждам какво правите из кабаретата – и жени има, и мъже има, които ходят из кабаретата. После казват: „Нашият Учител всичко знае“, но пак питат: „Кой ти каза за кабаретата? Значи ти не си ясновидец, ами ти е казал някой.“ Виждам ви, аз виждам по особен начин. Онзи, който е ходил в кабаре, той има лицето на кабарето, това е една истина. Аз в Астралния свят не влизам, но мога да му кажа защо е ходил в кабарето, на неговото лице има отпечатък, цялото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа в кое кабаре е бил и на коя маса е седял, и от каква чаша е пил, и на тая маса кой още е седял, всичко. Неговите очи не са меки, имат особен цвят, тия очи са игриви, очите му играят като на някоя котка. И после, лицето му придобива друг цвят – всяко едно кабаре има особен цвят, всяко едно заведение има цвят. Във всяко кабаре живеят такива нечисти духове, които упражняват грамадно влияние на душите ви. Вашите души и вашите сърца, това не са играчка, това са психическа сила и може и вас да увлече. Сега някои от вас ще кажат: „Кой ли е бил този, който е бил в кабарето?“ Не ви трябва да знаете кой е той, защото един ден и вие може да отидете. Аз мнозина съм слушал да казват: „Какво нещо е това кабаре, да идем да видим какво има в него“ – всеки има желание да види какво има в кабарето. Тогава е хубаво да пратим делегати – трима, четирима души да идат и да видят какво е кабаре и да държат една беседа „Какво е кабаре“, за да бъде въпросът решен. Хубаво, прави сте, в краен случай за предпочитане е да се прати една комисия от най-силните.

И тъй, имаме една трудна задача да разрешаваме, не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли, със своите чувства. Една трудна задача имаме по закона на наследствеността, по закона на прераждането, на нашето странстване в света. Трудна задача е, но задача, която можем да решим. И аз вярвам, че вие сте от тия благородните ученици – безпристрастни, с умове жадни за знание, със сърца благородни, с благородни дела, с желязна воля, готови за борба. И за туй, което ви казах, още тази вечер ще извадите ножовете и ще кажете: „Тъй!“ и ще се свърши работата. Няма много да говорите, че туй мислим, а изведнъж ще кажете: „Тъй!“ Искам на чисто с всички ученици и приятели – или ще ми бъдете ученици и приятели в отношенията си, или не можем да имаме правилни отношения. Трябва да се познаваме – туй е, което Братството изисква.

Абсолютна Чистота, абсолютна Светлина, абсолютна Истина трябва да царуват между нас! Като казвам Чистота, туй трябва да бъде идеалът ни; като казвам Светлина, туй трябва да бъде идеалът ни; като казвам Истина, туй трябва да бъде идеалът ни – идеал, към който трябва да се стремим. Дали ще го постигнем, това е друг въпрос – идеал, за всинца ни еднакъв. Тогава ние ще имаме само едно мнение – и аз, и вие ще мислим върху този въпрос. И вярвам, че задачата, която ще имаме, ще я разрешим.

 

Тайна молитва

 

Аз никога не съм ви виждал да сте тъй тихи, както тази вечер – като че е гробно мълчание. Това е един добър признак.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube