Мечешкият капан

МЕЧЕШКИЯТ КАПАН

Тайна молитва

 

Прочетоха се работите върху темата „Ползата от планинските върхове.“

Останалите ще прочетете в другите четвъртъчни събрания.

Следващия четвъртък имате ли тема? – Не. За следващия път напишете нещо върху историята на житното зърно. Кога се е появило на Земята? Пишете само за житното зърно – кога се е появило и при какви условия, има ли го в диво състояние или не. Трябва да помислите малко има ли го в диво състояние. (– Няма го.) Защо го няма? Ще пишете идейно, няма да се разстилате да говорите за второстепенни неща, само с идеи – всичко, което кажете, да бъде изказано идейно, образно, пък после върху подробностите.

Научете се да говорите отривисто. Окултният ученик трябва да говори: „Гладен съм“, а не: „Твърде съм гладен, много съм гладен.“ – „Гладен съм, жаден съм, ходи ми се на разходка“, а туй: „Много ми се ходи, твърде ми се ходи, ще ми бъде приятно...“ – това е за хората, които имат време, които могат да разполагат с изобилно време.

После, когато ви се зададе някоя тема, от окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Например на хляба коя е най-отличителната черта, на водата коя е отличителната черта, на светлината коя е отличителната черта, на Любовта коя е отличителната черта, на Мъдростта коя е отличителната черта? Вие можете да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо от всички, която изпъква – тя е отличителна. Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако попитам коя беше отличителната черта на света? – Когато рече Бог: „Да бъде земята и небето.“ Какво казва Бог после? – Създаде Светлината, значи видимия свят – отличителната черта на видимия свят, това е Светлината. Следователно коя е отличителната черта на Светлината? – разкрива света; коя е отличителната черта на тъмнината? – закрива света. Това е отличително, а че светлината това прави, онова прави, това са второстепенни неща – отличителното трябва да изпъкне в ума ти. После, Любовта какво прави, коя е отличителната черта на Любовта? Вие ще кажете туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото аз ще кажа едно нещо и вие ще се считате обидени, мислете. Коя е отличителната черта на Духа?

Сега, може ли да кажем, че Бог, който съдържа всичко в Себе Си, може да се жертва? Може ли вечното и безконечното да се жертва, за кого ще се жертва? Тъй щото, като кажете жертва, ще трябва да разбирате каква е отличителната черта на жертвата? Това е философски въпрос. Казваме, че Бог се е жертвал, но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното – Бог иска да даде и на най-нищожното този Живот, който Той има. И Бог се спира и пред най-малката буболечица да й направи път да мине – това е жертва зарад Него. Той спира цялото движение, за да мине една буболечица, не е ли жертва? Това е едно усилие. Следователно някой път Бог за нас спира колата Си и ако не би спрял колата Си, какво би останало от нас? – Бихме пропаднали, но Той често спира цялото движение. И често стълкновенията, нещастията в света произтичат от това, че Бог е спрял Своята каруца, за да мине някоя буболечица, и вие усещате сътресение. Аз казвам: спрял е Бог Своята каруца за една буболечица – това е величието на Бога. А утре заради вас ще спре, законът е същият – утре е пред вас и ще спре Своята кола да минете, това е велико нещо. Това са разсъждения за ума ви, трябва да мислите.

Сега, отличителната черта на Любовта каква е? Вие ще кажете: „Отличителната черта на Любовта, това е жертвата.“ Но как ще разбереш жертвата, когато сам не се жертваш? Може да говори за жертвата онзи, който се е жертвал; не си ли се жертвал, не разбираш жертвата. Сега, като кажем жертва, може да разбираме приготовление за такъв един хубав обяд: печена кокошка, тъй прясно заклана и опечена на перустия, зачервена; след туй направена хубава супа от краката й; след туй баница, направена с мляко и яйца, със сирене; после, турено в едно шише половин кило шест-годишно вино. И ако ти, след като си гладувал и си очаквал на тази кокошка, и дойде един твой приятел, три дена гладувал, ти се откажеш от яденето си, това е жертва. И това да ти причини една радост, че ти жертваш кокошката и баницата, и всичко – да бъдеш доволен, като го гледаш, че яде. Туй го наричам до известна степен жертва, според нашето разбиране – туй, което се падаше на теб да го дадеш другиму. Потребноa е здрава мисъл, т.е. съвършена мисъл.

Сега, тия трябва да бъдат съжденията на окултния ученик за Живата Природа, най-простите съждения са следните. Ако вие, съвременните, да кажем, учители или ученици, постъпите в едно съвременно образцово училище, не са ли всички неща предвидени по възможност: програмата, предметите, колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви предмети ще преподават и всеки учител ще обясни предмета си – всичко е предвидено. Ученикът, щом влезе, трябва да учи, не прилича от негова страна той да критикува онези учебници, да каже: „Този учебник не струва, онзи не струва.“ В едно евангелско училище учителят преподава по български език, излиза един ученик и казва: „Господине, българският език има толкова граматики – на Икономов тъй пише, на Иван Стоянов тъй пише, на Тодор, на Петко граматиката...“ Учителят му казва: „Слушай, какво пише Икономов за граматиката не зная, аз искам ти да пишеш по граматиката, която аз преподавам в клас, а като излезеш вън от класа, може да вземеш каквото искаш.“

Понеже ние сме в училището на Природата, трябва да употребим нейния език, нищо повече. Един ден, когато я надраснем, че да излезем из училището навън, тогава може да мислим, както искаме. В тази Жива Природа всичко е предвидено. Да кажем, аз ви задавам известен предмет за планинските върхове; е коя е отличителната черта на един планински връх? Когато вие подостряте едно перо, защо го изостряте? – да може да пише по-хубаво; защо си подостряте вашия молив? – за да може да пишете; защо изостряте вашия нож? – за да може да режете. Отличителната черта на ножа коя е? Планински връх и долина, това са две състояния вътре в Природата – и в долините, и във върховете се събират две противоположни енергии. Планините съставляват гръбнака на Земята, гръбначният стълб са те, следователно нашата Земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно време е била меко тяло, без планини, т.е. било е време, когато е била без планини, а сега е станала гръбначна. И тогава реките съставят нейната кръв – артериална и венозна кръв, която тече и влиза през гръбнака и т.н. Сега може да кажете второстепенното, че планините имат събрана грамадна енергия, че духовете се събират – всички тия неща са верни. През гръбначния стълб има много нерви, които минават, много възли, това е вярно; много клетки са съсредоточени в корубата на главата, милиони клетки са събрани, но тази коруба е създадена за кого? – за музика е създадена. Сега, разбира се, онези, които са създали планините, са имали цел и в историята на Земята, ако речем геологически да я опишем, планините не са създадени тъй както съвременните геолози описват – на всички върхове има нещо отличително, но не са тъй създадени.

Сега, ще се установи първата мисъл. Не е наш въпрос да разгледаме всичките тайни на Природата, но всяка една задача, която ни се задава в туй велико училище на Природата, ние трябва да я разгадаваме – поне половината от задачите, които ни се дават, трябва да ги разгадаваме. Като станете сутрин, първият въпрос не е какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христос: „Кой мисли така?“ – Само учениците. А учениците, които познават При-родата и които познават Бога, няма да мислят за ядене. Добрият син и добрата дъщеря, като станат сутрин, ще идат при майка си, ще я целунат и майката ще ги целуне – това е предназначението: в училището ще дойдат, защото са ученици, и ще ги целунат. След туй бащата и майката ще дадат разпореждане за училището, но преди занятието ще дойде яденето. А сега вие, като станете сутрин, веднага разрешавате един важен въпрос – какво ще правите през деня. При баща си не отивате, при майка си не отивате, Природата не познавате и при това искате да бъдете ученици. Трябва да познавате Природата. Имате ли определено мнение, като станете, при кого трябва да идете? И като станете сутрин, като се обърнете към Бога, трябва да знаете дали е горе – вие не Го знаете къде е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате в Природата, усъмните се; не знаете ли от какво произтича туй съмнение? Представете си, че аз и вие сме в две съседни станции, съединени сме с телефони, телеграфи и други средства за съобщение, но представете си, че прекъснат съобщенията на телеграфите и телефоните и ние ще се изолираме – тогава ние съществуваме без да се съобщаваме. Ако вие отправите в ума си една престъпна мисъл (да кажем, някоя вечер вие си лягате, минала ви е някоя престъпна мисъл, но не сте я възприели), щом станете сутрин, ще сте разположен, всички съобщения с Природата, с Бога ще са прекъснати. Може вие да не сте неразположеният, а някой друг с лошите си влияния да ви е покварил – ще бъде чудно, ако един велик извор го размъти някое друго малко изворче. Ако ти си много плитък извор и някой може да ти повлияе със своите мисли, да измени вървежа на живота ти, да те направи неспокоен, ти си плитък. Но вярното е, че вътре в живота ти си допуснал една мисъл, която в даден момент е прекъснала всичките съобщения. И като дойдат от Невидимия свят на помощ (защото и Природата има свои служители), ще се минат час, два, може би един-два дена, докато сложат съобщението в ред – и вие ще имате едно приятно разположение на душата.

Та у всинца ви трябва да се установи този изпит – всякога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате известно състояние – трябва да знаете туй състояние, което имате, към коя категория спада: към физическо състояние, към духовно или към Божествено състояние. Аз ще ви дам сега една категоризация между физическо, духовно и Божествено състояние. Сега, ако вас ви зададат въпроса кои състояния са чисто физически? – Физически състояния са конкретните състояния, те са ограничени състояния – значи ограничените състояния, които имаме, са физически. Те са и мимолетни – всякога едно физическо състояние бързо се мени, много бързо се менят физическите състояния. Да кажем, вие имате едно разположение, мислите, че сте много търпелив човек; вземете една малка игла и на най-деликатното място я забийте – тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промените, ще се промени състоянието ви. В този момент, ако вие владеете себе си, тази игла не трябва да произведе нищо, да не се измени вашето състояние. Значи тия състояния са свързани с предметите на Земята, които постоянно се менят. Да кажем, имате една брошка или имате един скъпоценен камък; вие обиквате този камък, но един ден друг обикне вашия камък, задига го – измени се състоянието ви. Имате книга, която обичате, някой велик поет я е написал, тази е ценна книга; дойде някой, задига я – безпокои ви това. Предположете, че вие имате туй знание, складирано във вашия мозък – не може да ви се отнеме, вие сте по-силен, но дойде някой, нанесе ви един удар там и ви наруши спокойствието, не можете да отворите листовете. Следователно трябва да достигнем до положението, при което, като виждаме, че някой ще нанесе удар на главата ни, да можем чрез своята мисъл да спрем този удар, веднага да парализираме неговото действие.

Ще каже някой: „Дали е Волята Божия да спираме някого?“ Може вие да питате: „Кармически ли е да те удари някой в главата.“ Ако си глупав, да, може да те удари, глупавият всеки ден го бият. Умният, като го бият, поумнява, а глупавият, като го бият, оглупява. Ще кажете: „Кармичен закон е да те удари някой в главата.“ Не, не е кармичен закон – този удар може да дойде съзнателно или несъзнателно. В казанлъшко някъде някой си турил капан за мечки, но на сутринта отива и вижда – там се хванало неговото магаре. Представете си сега, че вие сте пътник, минавате и побутвате този капан и той ви хване; ако не бяхте толкова любопитен и да се интересувате от този мечешки капан, щяхте ли да се хванете в капана? – Не. Следователно в Окултната школа всякога предупреждават своите ученици, че Астралният свят е пълен само с капани, мечешки капани, във вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва Учителят: „През еди-кой си път няма да минавате, еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кое си цвете ще ги гледате, няма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съвременните хора, казваме, че всичко трябва да обходим, всичко трябва да опитаме. Ако онзи ученик рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита, никаква цена няма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуват и между вас. Аз ще ви кажа един ден, сега няма, но приготовлявам една беседа за мечешките капани, които се образуват между вас и които всеки ден вие ги барате. И след като ги барате, дохождат да ме питат защо този капан е подложен – вие като ученици не сте вървели по пътя си, няма да ме питате защо, тези капани са за мечки. И от двадесет години аз трябва да се разправям все за мечешките капани – еди-кой си защо е направил тази постъпка, защо е направил тази погрешка. Е хубаво, аз разправям – ще ви кажа причината защо е станала тази погрешка, какво ще се ползвате вие? Вие ми казвате, че Драган Стоянов, мъж на еди-коя си, й купил копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избягала и в тела си скъсала роклята. И ме питате: „За да си скъса роклята, какво предзнаменование има това за нея, за хубаво ли е или не, дали астрологически навреме е била направена тази рокля, дали денят е бил избран добър или лош, или вината е в онзи търговец, от когото е взет плата, коя е причината?“ Хубаво, представете си, че аз обясня, какво ще се ползвате вие? Единственото нещо е това, че тази туркиня е била невнимателна, тя е пътувала с един кавалер, захласнала се е, кравата я бутнала в тела и се скъсала роклята й – това е едно обяснение. Сега, второто обяснение е, че тази туркиня я е било страх от биволи и следователно случило се да излязат биволи, крави насреща й и тя хуква да бяга, и като прескача тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта с пари, някой имал нужда от пари, погва я, тя бяга и си скъсва роклята. Това са ред причини; коя от тия причини е съществената – която скъсала роклята й? Сега, ще мислите. Не искам сега да мислите, че туй го давам за сравнение с вашата рокля, не, принципът за обяснение е важен. Има много неща, които не трябва да ги обяснявам. За вас, окултните ученици, важи да изучавате изкуството да градите отлично; да събаряме, това не е изкуство.

Например, ако от двадесет години насам вие бяхте идвали при мен да ме попитате така: „Учителю, аз съм намислил да направя едно добро дело, дайте ми един най-хубав метод и аз ще го направя“, ако вие бихте мислили тъй: „Учителю, аз съм решил да се примиря с всички онези, с които съм в конфликт, решил съм, дайте ми най-добрия метод и аз ще го направя, без да ми мръдне окото“, „Учителю, аз съм решил да пожертвам всичкия си имот за бедните, дайте ми правила, аз съм решил това“, ако от двадесет години вие бяхте ме запитали за тия неща!... А сега ще дойдат при мен, казват тъй: „Господин Учителю, представете си тази сестра там миналия ден знаете ли какво направи?“ – Е какво направи? – „Не ми даде дума да говоря в събранието, не само това, но онзи ден, като ме срещна, не ме поздрави, туй подобава ли на една християнка?“ Сега, мислите ли, че туй е за обяснение – аз да седна сега като адвокат да обяснявам защо не ви е поздравила. Е не нарочно го е направила, много захласната е била. – „Как, тя не трябва да бъде захласната!“ Ще кажем: може да бъде захласната. – „Не, не, мен като ме срещне, тя не трябва да бъде захласната, при всеки друг случай може да бъде захласната, но при мен...“ Е хубаво, питам сега: кой от нас не е бил захласнат, все ще бъде човек захласнат – това са мечешки капани, разбирате ли, това са мечешки капани! И аз някой път в Школата ще направя опит – ще ви направя един мечешки капан, за да видите колко е смешно, как се заблуждават хората.

Решете сега да направите едно от най-добрите дела – непременно най-малко десет мечешки капана ще изпъкнат в ума ви. Решите да направите едно добро дело; ще се почешете, ще кажете: „Чакай да се понаям с баница, че после“, вторият път ще кажете: „Малко работа имам, това-онова“, и най-после казвате: „За днес не може, но хайде утре ще го направя.“ Когато вие, като ученици, влезете в Окултната школа, веднага в ума ви ще започнат ред противоположни действия и трябва да разбирате тези закони, за да се освободите от тях, те няма да се изменят. И може би окултният ученик е изложен някой път на голямо изкушение, на големи противоречия е изложен – защо и за какво няма да го обясня, изложен е – аз само констатирам факти. Но туй излагане, ако той го използва, е за добро. И затуй онзи ден ви казах, че когато се намираме в окултния път, ние ще действаме и после ще мислим – окултните ученици трябва да действат, после да мислят; вън, в света, ще мислите, после ще действате – едно от двете. Каквато и да е добра мисъл да дойде в ума ти и изпъкне като много отлична черта, направи я, без да се колебаеш. Ако сутрин, след като станеш, в ума ти дойде една силна, добра мисъл и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай пред никакви философии, не яж, не пий, направи това – ако е изпъкнала, направете я. И след като я направите, не отивайте да разтръбявате из махалата какво сте направили. Направете опити – ще мислите после, а когато дойдат резултатите, тогава ще разберете, след време ще знаете как да го предадете.

Вие забелязали ли сте сутрин, като станете, каква мисъл имате най-първо? Направете сега следното наблюдение: щом се пробудите от първия сън, отбележете каква мисъл е в ума ви – каквато мисъл и да е, отбележете си я в една малка тетрадчица. Това – за една седмица, за седем дена забележете си какви мисли ще имате. Щом се пробудите от първия сън, отбележете си я – ще бъдете строги; първата мисъл може да е приятна, може да е неприятна – ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите, може да мислите за печена кокошка, макар да сте вегетарианец, или да мислите, че имате двадесет хиляди лева, или може в ума ви да бъде такава мисъл: „Толкова време вървя по този Божествен път, нищо не съм придобил, ха да тръгна по широкия път“ – ще констатирате мисълта конкретно. За седем дена, ако изникнат все хубави мисли, то е отрадно, отрадно явление е и областта, през която минавате е отлична.

Сега, вие очаквате, казвате: „Господ да ни просвети“, нали? Но ако Бог ви види от лявата страна, ще употреби един метод; ако ви види отдясно, ще употреби друг метод. Като ви види отляво, ще ви тури отдясно, ще ви тури отпред и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете от ляво към дясната страна и после отпред, никога няма да ви говори Господ. И аз бих дал на майките едно правило (няма да обяснявам окултния закон): най-първо вземи детето си, тури го отляво, после отдясно, пък го прегърни; след туй вземи го отпред и после го целуни – целувката е вече Божествена – като го целунеш, ще започнеш да му говориш. Сега, вие ще ме запитате пак вашата философия: „Не може ли без да се туря отляво и надясно?“ Направете опит, това са микроскопични опити. Защото върху този опит – наляво и надясно – ние ще произведем друг опит. Сега започнете с децата: имате дъщеря на 5-10 години; турете я наляво, надясно и като речеш да го туриш отляво, детето да не каже: „Защо мамо?“, а да те слуша; щом не те слуша, хич не го бутай. Бащата да направи същото със своето момченце – разбира се онези, които имат деца. А които нямате деца (и на тях да не остане хатър), ще намерите някое бедно сираче, малко просяче, което да обичате – ще го намерите някъде, ще идете в някой беден дом и ще го турите наляво, надясно. За една седмица правете този опит – идете в някое бедно семейство, което ви се нрави, и там си направете опита, туй естествено ще дойде. Сега вие ще ми дадете друго възражение: „Какво ще кажат хората за мен?“ Ако мислите какво ще кажат хората за вас, не ходете. Опита, който ви давам, идете, направете го и нищо повече – направете го, макар и светът да се обърне с главата надолу! Тия деца, с които ще направите опита, ще ви благодарят – те не са имали сладка целувка, никой не ги е обичал и ще се чудят как, отде се намери такъв добър човек да целуне туй просяче. Ако философствате, свободни сте, аз давам пълна Свобода – нека само онези го извършат, които могат по закона на Любовта и Мъдростта да го направят; които не могат, да не влизат в изкушение, понеже си създават ненужни неприятности. Как мислите, когато Господ изпрати някой велик Ангел при някоя грешна душа да я утеши, какво трябва да стори? И Ангелите имат окултна школа, за да помагат на такива грешници. Знаете ли какво е положението? Някой светия го пратят да се занимава с някой паднал грешник; ако сте вие, косите ви ще настръхнат нагоре, ще кажете: „Как тъй аз в туй място да се опороча!“, а в тях няма никакво колебание – казано-свършено. Но знаете ли какъв е законът – щом се допре този Дух до вас, веднага греховете ви се отнемат, изгарят в този Божествен огън. И ако вие вярвате, този огън ще се предаде.

Сега ние, окултните ученици, не очакваме да станем светии. Ще се молим, ще правим опити, за да видим колко можем да изпълним закона. Например проповядва се щедрост; трябва да се помага, но не знаеш колко си щедър. Да кажем, че си един чиновник или търговец, имаш сто хиляди лева доход в годината; станеш, искаш да покажеш колко си щедър, кажеш: „Десет хиляди лева давам“, ама като идеш до касата, поспреш се малко: „Не е ли много?“; ще кажеш: „Пет хиляди лева“, после кажеш: „Не, на тия хора не им трябват пет хиляди лева, хайде две хиляди и петстотин лева, но и от тях те нямат нужда – е, хиляда лева“ – и тъй вие смалявате от десет хиляди лева на хиляда лева. Тогава мислите ли, че ще бъдете окултен ученик? – Не, в Братството знаят, че от вас нищо не става – вие сте едно дърво за работа. Не бива, казал веднъж в себе си „десет хиляди лева“, на десет парчета да станеш, не отстъпвай от думата си – речено, свършено. Не бързайте, но кажеш ли веднъж, ще устояваш на думата си докрай – това е една отлична черта. И всеки един ученик от вас може ли така да постъпва? Не е в многото, но туй, което ние обещаем, трябва всякога да го извършим – това е послушание. Защото тази мисъл е дошла отнякъде, тя е дошла от Бога – вие сте обещали и след туй се колебаете дали е от Бога. Опитай я – като я опиташ, ще я познаеш от Бога ли е, или не.

 

Тайна молитва

 

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube