Изгрев и залез

ИЗГРЕВ И ЗАЛЕЗ

Имайте предвид, че тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е. не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно ще ме слушате с умовете си, ще чувствате със сърцата си и ще прилагате с волята си.

Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за Живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате десет-петнадесет метра под морското равнище и оттам разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на сто, двеста, триста, четиристотин, петстотин, хиляда, две хиляди метра, какви ще бъдат вашите понятия? Следователно пречупването на светлината ще бъде различно. Сега обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигнете във въздуха отгоре на сто, двеста, триста, четиристотин, петстотин, хиляда, десет хиляди метра, какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на десет хиляди метра, а на десет хиляди километра? И ако застанем на Земята, тя е равнодействаща сила. Значи понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране – изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу в дъното на океана. Но само че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото туй, което за нас е залез, за други е изгрев и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето Слънце изгрява, изгревът за теб е за другиго залез; и когато твоето Слънце залязва, други имат изгрев.

Следователно изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една Абсолютна реалност. При туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез, но ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез – посред нощ вие ще виждате Слънцето на противоположната страна на Земята, няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец даже и Земята няма да се движи за вас, защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си например такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всички положения на космоса; има ли движение тогава? – Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна.

Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите например са много неустойчиви. На човек, който има движение на охлюв, не можеш да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен.“ После, насърчиш го, кажеш му: „Слушай, има такива закони, има ред, порядък“ – и той пак извади своите рогца. И пак, като срещне най-малкия лист, се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон.“ И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? – Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие, като го турят в локомотива, колелата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използва; като дойде до известно място, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията, но техникът събира тази енергия, дава й наклон и колелото започва да се движи. От препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия.“ Защо се движи тренът? – Това са погрешките на охлюва – нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той, и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изскачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание – то може да бъде съзнание на охлюв.

Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е Любов, онова като не е Любов, кое тогава е Любов?“ Аз, като разглеждах Любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казвам: туй, което имате за любов, нищо не струва, това не е Любов. Вие казвате: „Туй като не е Любов, тогава кое е?“ – Аз ще кажа кое е: опитвам вашето шише; вие имате едно шише, пълно с вода, тази вода е седяла десет дена, тя се е вмирисала, в нея са се завъдили множество малки микроскопични гадинки; казвам: „Това не е вода.“ – „Как да не е вода, от чешмата е налята.“ – „Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна.“ Аз вземам вашето шише, изливам водата надолу, а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни!“ – „Чакайте, елате на моята чешма!“ – вземам шишето, измивам го веднъж, дваж и не само това, но възварявам вода, па турям и пясък вътре и мия. Вие казвате: „Ще счупиш шишето.“ – „Чакайте още“ – измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: „Вие помните ли вкуса на вашата вода?“ – „Да.“ Наливам: „Пийте сега от тази водица!“ Само така може да разберете едната любов и другата Любов. Вие трябва да имате едновременно в съзнанието си двата момента и да разбирате различието между едната реалност на съзнанието и другата реалност, която може да се прояви.

Изгрев – това е един момент на съзнанието и този момент е, само когато Слънцето излезе от хоризонта, а след като изгрее, то вече не е изгрев. И залез е онзи първият момент, когато Слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се зад него – и докато се скрие, това е залез. Изгрев е от онзи момент – показването върха на Слънцето, докато излезе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно вие имате два момента в целия си живот: или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез – не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разберете тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете, в Природата изгревът всеки ден не е един и същ – например някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен; някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев; това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото изгрев и залез съществуват само в съзнанието като реалност; ако вие нямате съзнание за тази реалност, че Слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползва. Ако Слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви, а щом веднъж вашето съзнание схваща изгрева на Слънцето, в туй съзнание вземат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано.

Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам изгрев и залез по отношение на съзнанието. Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на Светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се проявява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов: имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника, горе в главата си. Засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека, хармонична дума, но не се разбираме – фактът е, че вие сте гладен, нали? Сега говоря на ваш език: три дена сте седели гладен и очаквате нещо; казвам ви тъй: „Сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез.“ Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гуша от него, като кажете боб, казвате: „Господ само за мен ли създаде този боб, омръзна ми!“ Три дена сте гладували, казвам: „Имаме една пуйка опечена“ – пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб?“ – бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: „Имаме пита и една печена кокошка с мас“, казвате: „Отличен изгрев!“ – денят е в изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост, а бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго“, защо сте недоволен от боба? Значи аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка за вас“, не казвам, че имам боб. Добре, правя пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „Имам кюфтета, направени от хубаво месце.“ Само че, като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питам в какво седи реалността тук? В първия случай казвам истината: „Боб ще ядете“, вторият път кръщавам другояче боба, казвам: „Този боб е приготвен с месце и масълце“ и вие ще питате: „Туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка – отлично е това!“ Някой път и вие от постъпките на живота си сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо!“, а то е боб. Но аз мога да кажа истината, че е боб; ще кажете: „Знаем го този боб какъв е.“ И съвременните философски системи са направени само от боб – от боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, че всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са, това е то култура, това е наука – отлични кюфтета са тези!“ Който разбира Истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са.“..

Следователно в нашето съзнание ние трябва да раз-граничаваме истинската Реалност в света от преходната. Например преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ, има бъдещ живот“ – това е една преходна реалност. Защото този човек, който казва, че има бъдещ живот, той има едно изопачено съзнание – той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, а ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот.“ И ако ти каже истината, че няма бъдещ живот, ти ще кажеш: „Ама досега все ни проповядваха за бъдещ живот.“ Няма никакъв бъдещ живот, защото от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв като сегашния живот. Обаче, ако ние под думата изгрев подразбираме разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Бо-жествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото Животът е един, той не може да бъде ограничен – ние го ограничаваме, като казваме бъдещ живот. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е Живот сам за себе си. В нашето съзнание Животът има изгрев и залез за три и половина минути – три минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? – То е почти същото време, за което човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевия изгрев – три и половина минути. Детето се ражда и пак забравя. И понеже има един изгрев, ти си мислиш, че изгревът е раждане и докато седи в твоя ум, ти се радваш. Като вземе да умира това дете, ти виждаш как Слънцето ще залезе. Има някои хора, които, като залезе Слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе Слънцето, казват: „Ще се мре.“ Това е един факт, дето хората казват: „Ще се мре“ – тяхното Слънце е вече залязло. И следователно от чисто окултно гледище вие можете да се родите преждевременно и можете да умрете преждевременно; можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно; можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Този факт го пазете, всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е – всичко можем, но само трябва да излезем извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда Слънцето навсякъде в неговото движение, няма какво да се плаши. А туй Слънце е проявление на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога.

Тук имаме един приятел, няма да му спомена името, който ми разказваше за такава една своя опитност: „Изпитвах една светлина както при изгрев – така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я.“ Станало му жалко. Преди усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И това е красивото в Живота. От окултно гледище всяка една погрешка ще направи вашето Слънце да залезе преждевременно, а това е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата Земя, тя ще почне да се движи по-бързо, Слънцето ще залезе преждевременно и тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, това от окултно гледище значи да не залезе Слънцето ви. Щом залезе Слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече, следователно и Любовта ви ще престане. Сега вие поне имате тази опитност: някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка, а когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствате, че този, когото обичате, постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло и двамата се намирате в нощта на Живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва и да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви и пак се връща. Тогава какво трябва да правите?

Аз ще ви приведа закона, ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – вземам снега за едно изяснение: той има бяла премяна, чист е. Представете си, че един човек мяза на снега, но е студен; вземаш една снежна топка, красива, бяла, туряш я на едната си ръка, гледаш я – отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“; всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в Небето какви ще бъдете? Значи този сняг, за който говори Псалмопевецът, не е нашият сняг, защото като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „Ти какво направи с мен, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа.“ Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода и казва: „Аз съм човек пластичен като водата, на всички условия се приспособявам.“ Сегашните хора обичат приспособяването, а водата на каквото положение и да я турите, тя ще се уравновеси, тя е барашък с деветдесет и девет краля. Вземете едно шише, обърнете го на единия или на другия край – в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси, накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. Това е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва, вие търсите шишето – то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен като един съд, като едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо.“ Но аз я турям на моята пещ и почвам да я нагорещявам: „Действително ти си много добра.“ Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре пара – от топлината формата й се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Водата ще каже: „Ти измени формата ми, сега аз нямам никаква устойчивост.“ Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се пет-шест километра, срещне я някое студено течение – пак се опорочи; превърне се на град, сгъсти се и пак падне на Земята – пак се опорочи, стане кална; потъне в Земята и най-после чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор – дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор!“ Но този извор беше бял като снега, беше пластичен, приспособяваше се като водата, той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мина през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха – аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях.“ А ти кажеш: „А, братко, много хубаво, много хубаво.“ – „Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си?“

И когато ние говорим за Любовта на едно същество, за да се прояви в него туй, което ние считаме за Любов, то трябва да мине през деветстотин деветдесет и девет милиона форми. Забележете си го това – през деветстотин деветдесет и девет милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малък опит на Любовта, той ще бъде един извор, това ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате – най-първо за две и половина или за три минути, а след туй може да изчезне за целия ви живот – като един роман, написан само на бяла книга, за да си спомняте и да казвате: „В тия две и половина минути каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!“ Каквото и да стане – княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, – но тия две и половина или три минути ще бъдат глава на цялото ви същество и ще кажете: „Като ония две и половина или три минути не съм имал.“ Те ще бъдат глава и целият ви живот е включен в тия три минути. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме трите минутки. Где са трите минути – това е цялата вечност, събрана вътре. И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност, знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилията на цялата безгранична вечност – да даде този напор, за да може Реалността да мине през всички тия форми.

И сега разбирате ли, вие ученици ли сте или оглашени? Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите за нея. Тя е толкова велика – вие имате едно схващане, толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия три минути, а тази вечност значи да имате един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите, като влезете в Окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои например идват тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат, аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото, нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам какво учат тия хора? Нищо няма да научите по тоя начин. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.

И тъй моето желание сега е всички да изгреят. Казвам го на младите; аз наричам млади тези, които са на изгрев, а старите залязват. Сега вие, младите, ще кажете: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“, но едно време и старите бяха на вашето място, и те казваха: „Ние сме, които изгряваме.“ Един ден на ваше място ще дойдат други млади и ще кажат: „Ние изгряваме.“ Питам, ако мислите така, какво определение имате за Живота? Вие ще кажете: „Ние изгряваме правилно“, старите ще кажат: „Ние залязваме правилно.“ Дайте си ръката сега – Животът няма да се свърши, защото когато младите дойдат на ваше място, колелото ще се обърне и тогава вашето Слънце ще изгрее, а тяхното Слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно, и изгревът ви ще бъде правилен; и ако техният изгрев е бил правилен, и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия два изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме?“

Тук, в Школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в Школата – имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лечение и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици – като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук, в Школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си.“ Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение за вас. Най-великото благословение за един ученик в Окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита за герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици; нямате ли, с вас въпросът е свършен. Студентите по математика в университета какви мъчни задачи имат, колко пъти се изправят, решават по един, по друг начин; вземете някой астроном, който следи минутата, секундата на която ще мине кометата – какви мъчнотии, какви тревоги, точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ; като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде.“ Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил, във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? – „Господ всичко може.“ Аз, като живея, зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го, разбирам ли законите му, туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го, Неговото Слово прониква ли в моето съзнание, наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща?“ – „Велик е, казвате, Господ, Той е направил Слънцето!“ С това Слънце занимавал ли си се, за да видиш неговото естество, можеш ли да идеш нагости при Слънцето? Един окултен ученик от трета степен (не от първа или втора, но на трета степен) може да иде на Слънцето. Сега вие ще кажете: „Аз съм първият кандидат!“ Ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до Месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери за колко време ще попадне тя на Месечината; той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в Месечината. Та и вие сега, като говоря за Слънцето, хоп кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на Слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете след деветстотин деветдесет и девет опита най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на Слънцето. И жителите на Слънцето ще ви посрещнат, и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е Слънцето!“ И ще знаете причината защо и как иде тази Светлина постоянно и какво означава тя – ще знаете езика на Светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието, туй трябва да го знаете.

Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може ваши-ят ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото Окултната школа не е Школа за утешение на хората, но тя е Школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият Живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно само при проявлението на такава Любов ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова Същество, което прониква в космоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след деветстотин деветдесет и девет милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори. И когато го чуем, както ви приведох от Книгата на Йова, ще разберем защо живеем на Земята. Щом разберете защо живеете на Земята, тази Земя веднага ще се изправи пред вас като едно живо същество и тя няма да е старата Земя – старата Земя ще изчезне. И тогава, където и да ходите по Земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико.“ Ще гледате да не му причинявате никакво сътресение никаква болка – ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Разбира се тази Земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре.

А сега всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре.“ Питам тогава туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, Животът има ли смисъл? Няма. – „Аз да живея!“ Ако под думата Аз разбираш Божественото вътре в себе си – да живееш според закона на Аз-а, на съзнанието, добре, но ако разбираш туй Аз, само за да използваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на Живота. Например вземете един жив пример из вашия живот: ражда ви се син, отглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище, пращате го на църква; расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си, бащата и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“; но към 17-18-годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните; по-рано то слуша майка си, ходи за вода: „Мамо, какво искаш?“, вземе стомничката и хайде на чешмата, но по едно време почва да се захласва, майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните.“ Защо си бута туй момченце устата? Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, това е една тайна, която не е позволено да откривам, но туй момченце казва: „Видях една мома, искам да я задиря.“ По кой начин? – Хваща едната страна на мустака си. Десния или левия? – Той го хване, после каже: „И по двата начина“; повдига нагоре мустака си, казва: „Не, не, надолу“, после пак се поглежда. Всички вие тук, стари и млади, сте го правили – няма някой от вас, който да не го е правил съзнателно или несъзнателно. Младите пък сега го правят – иска той да открадне младата мома и като отиде, казва: „Слушай, ние заедно ще живеем, аз съм много благороден; старите не живеят добре, но ти при мен ще живееш, ще имаш всички удобства.“ И почва да нарежда: „Къща ще имаш, това-онова, в Царството Божие ще живеем като Ангели.“ И тя казва: „Тъй ли?“ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз...“ – тегли мустаките си. И хубаво, оженят се двамата, какво става? – Пак старата модна лъжа – живеят също като бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре – всеки, който си завърта мустаците нагоре, и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашият личен живот предвид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега и момата току вдига веждите, почне да ги глади пред огледалото и да му казва: „Ти, миличък, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“, но и тя не говори Истината. Който така прави, и той не може да живее добре. Това са два символа.

Аз ще ви обясня друг път защо той казва: „Наляво ли или надясно?“ Това правило казва само на себе си тъй: ако пипне дясната вежда, казва: „Ще му говоря Истината“; после пък, като пипне лявата вежда, каже: „Защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам Истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът.“ Например момата по някой път тъй направи веждите си, че да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите й да станат тънички; после казва: „Не струва тъй – ту на тъй, ту на тъй.“ Това не е за смях, това е един психологически закон. Някой път вие точно тъй си казвате, но ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използвате – става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви и ако вие разберете, ще можете да използвате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на Живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим в работата.“ Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури в ума си мисълта да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек преди съгрешаването, когато е погладиил мустака си надясно или наляво, е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата и тя трябва да произнесе известни думи. А сега вие никакви формули не произнасяте. Например ще произнесете думата Любов; е как ще я произнесете? – Думата Любов си има ключ – най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще я произнесете, тогава вече си има смисъл. Някой път ще казвате Истината и пак ще турите ключа – ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ и когато го турите, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.

Сега, аз не мога да засегна всичко, понеже тук има оглашени. А кои наричаме оглашени? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба.“ Отива той, сяда, започва проповедникът да говори, всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента.“ Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите.“ Но втори път пак се захласнал, трети път – пак, най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си.“ Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина, то като дойде един лош дух при вас, и той ще се захласне и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си.“ А щом си отиде той, вие сте свободни.

Първото нещо за един окултен ученик е да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата му. И на всички в Школата казвам: всеки един от вас да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник. И когато говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник аз го наричам Духа на великия Живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена – той е Духът на Живота в Битието. Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със Светлина, сърце, пълно с Чистота, и воля, пълна със Сила, за да прилага всичко.

Сега вие, младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си. Не да се смеете – ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса; трябва да бъдете много сериозни. Помислете защо искате да си погладите мустаците. Пък и старият, и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите защо са ви израснали мустаците, коя е първата причина, защо ви са турени мустаците. Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите? Може да не разрешите въпроса, обаче като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина. Следователно и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание; туй тълкувание не го казвайте на другите, нека да остане за вас.

И тъй аз искам всички ученици, които влизат в Окултната школа, да бъдат един изгрев, защото за нас Бялата школа е един изгрев. Бялата ложа, това е един изгрев, а Черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с Черната ложа – да ви определя сега; ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява – сутрин са те, а Черното братство постоянно залязва. И следователно ние трябва да разбираме двата момента на Живота. Ако кажем: „Изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „Залязъл си“, ти си с Черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма и щом някой каже, че в него е изгряло Слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на Слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание.

Та сега, понеже казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата млади разбирам Бялата ложа, а под думата стари разбирам Черната ложа. Това е символ: старите, като остаряват, представляват Черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там?“ Старият, като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“ – морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал вляво. Старият не трябва да се сърди.

И затуй ние всякога трябва да бъдем млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „Не съдете“, подразбира следното: всеки, който съди, остарява, нищо повече, това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял. Който съди, сърди се. Не трябва, туй не е разбиране, то е хлъзгане – и чукът, който постоянно бие наковалнята, и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в Живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал, и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи Живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си.

Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от десет хиляди лева“; друг някой брат някъде е задигнал сто, двеста хиляди лева и ще кажат: „Един от Бялото Братство“ – никакъв Бял брат не е той, а Чер брат, крал, задигнал десет-двадесет хиляди лева. Тогава казвам: „Ето ги, вземи ги, братко, и лихвата отгоре, колко искаш?“ И честно и почтено ще платим, в нас няма лъжа. Сега колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си – за братята си вътре в Школата. А някои, като се научат, че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен.“ Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно състояние на съзнанието – тъй да бъдем любвеобилни в душата си, че да не критикуваме никого, защото критикуваме ли, Духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е Духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите Духа си, непременно ще угасне Духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже дали не е вярно това. Затова започне ли Духът да говори във вас, ще бъдете внимателни – да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава Духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички за млади. Защо? – Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа.

При сегашните условия всички, у които съзнанието се е пробудило, трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на Черната ложа. Сама по себе си Черната ложа не е лоша, обаче в Живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа онези, които искат да проявят най-малката волност, са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в Живота и днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в Черната ложа – тогава Белите са били в залез, а Черните – в изгрев. А сега е обратният процес, сега е чест да бъдеш в Бялото Братство, а безчестие да бъдеш в Черното братство. И тъй, като ученици на Окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове – оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе Новата култура в Живота. И следователно вие трябва да се приготовлявате не в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от другиден, имате условия да работите – мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи Светлината.

(Учителя взема бележките.) Сега аз ви платих, следователно тия бележки аз вземам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя, аз ще се занимая специално с него. Тук, на темите, не сте се подписали; който не се е подписал, трябва да се подпише, инак няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих, аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах натясно. Значи вие напълно не сте имали доверие в мен, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина. Според фактите подпис няма, нали? Така, сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега, но хайде ще направя отстъпка – вие ще ми донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя подписал ли е работата си или не.

(Учителя взе една тема и я прочете.) Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но все трябва да има един подпис. Аз не подразбирам подпис буквално, туй е вътре по същество: когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят – това е страхът на физическото поле, но когато пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волята, т.е. той се е подписал и те принасят голяма полза, такива изречения живеят.

Сега аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня, ще ги разгледам и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце поотделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко три месеца, докато ги прегледам, но тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои – след две, някои – след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога – това е въпрос, това е една окултна задача.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube