ТАЛАНТИТЕ

„И едному даде пет таланта, другому два, а другому един – всекиму според силата му.“

От Матея 25: 15

Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч. Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл.

Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. Той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един. Това случайно ли е, или е обмислено? В Природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме; един от законите на Живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем; като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно, без никаква причина, но това не е така. Какво трябва да разбираме под думите пет таланта, два таланта, един талант? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на един талант. Сега, кои са тия на един талант? Те са ония, които живеят само за себе си. – „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето затова – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил, той е единият талант, а жена му – другият; събират се двама и спечелват още два таланта; раждат им се деца, стават четирима и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта – отгледахме деца и спечелихме още два.“ То е в първия смисъл; във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония, с пет таланта, притежават вече нещо повече – петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал – разбират Природата, разбират нещата, разбират причините и следствията; те са учители на света, те живеят за цялото човечество.

Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта. Числото 8 произволно ли е? Не, то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в шест дни, на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето Аз направих света, сега започва вашият ден, работете и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа.“ Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки, но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите.“ Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашющяват училището; коя жена, която шета, не нашющявя; кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва; кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта, но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът – тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие.“ Да, Божественият план е такъв, но понеже той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошющявим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи, но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.

Сега нека дойдем да съберем тия таланти: на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет; от двата – още два – четири, стават всичко четиринадесет и с един заровен в земята – петнадесет. Добре, от това число като извадим дадените осем, колко са спечелените? Седем. Какво означава числото 7? Казахме – почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил и че който не е работил, не бива да почива. Защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина!“ Още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш – едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка; след като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те.“ А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? – „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.

Работата подразбира Знание. Онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания. Ще направя още едно сравнение: с единия талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи, той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце.“ А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в Живота; бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта (способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава) можем да се избавим от много беди в този свят.

Ние трябва да си задаваме въпроса какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности.“ Хубаво, ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна; нали трябва да намерите средство да я прецедите – ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка. А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на Живота. Когато казвате за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която, като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате – ако прецеждате сирене, то остава в цедилката, но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение: цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар; водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в Живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а втория талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения: някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път – не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи – такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и никак не е работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.

Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум?“ – На някой човек там, на пътя, му се счупва колата; минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне – в случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия Живот. Под сърце трябва да разбираме корените на нашия Живот, а под ум – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в Природата съществува едно съотношение между корените и клончетата – на всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли; ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.

Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание; каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме Природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов, и т.н., такива неща можем изброим доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са във връзка с Истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината; видимият свят е израз на Истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци, вътре са скрити велики знания. О, какви истини може Природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме, казваме, че то нищо не струва – не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух: чуем думата любов – тя е едно цвете; разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е, питаме се, – нищо“ – и захвърляме. Но чуем думата истина и казваме: „То е празна дума.“ Кое е тогава най-важно за нас? – „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“ – казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно, но всичко не се заключава в яденето. Наистина човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.

Виждате, че християнството е една наука, то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика Школа със своите отделения, класове, университети, академии и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант – тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете – когато дойде един дух, първо вземете и го изучете: ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един заровен талант, недейте го приема, с един талант ли е – вън, той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете да облагородите. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Теб, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“ – не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „Няма нищо.“ Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън – нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?“ Вземете му таланта, защото не е знаял как да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина, или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми четири-пет хиляди лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните. Минават две-три-седем-десет години, синът не свършва; бащата си каза: „А, то е много дълбока наука“, похарчва по него двадесет-тридесет хиляди лева и очаква от него много нещо. След седем или десет години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с десет градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взема? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.

Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.

Нека приложим Христовото правило в общест-вения живот. Често ме питат защо България страда. Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два – хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници. Офицерите трябва да имат по четири таланта, генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта – често са поставяни с един и след това ги викат и ги съдят; както виждате и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света, не ще има мъчнотии и спънки за нас – дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава, аз ви уверявам, никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.

И най-сетне питам защо ни е този ум, който ни е дал Господ? Най-първо той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото, знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в Живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света.“ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мен никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти.

Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим?“ Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо, може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания – да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с Истината. И ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта – тогава ще имате четири. А като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.

Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на Земята – дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост.“ Па дори когато ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показа, че иска да спечели още един талант; защото, когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето аз, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертването – човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си, това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат; слушат, но не чуват; вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи, благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за Живота, който внасяш чрез него в мен!“ Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.

Задръжте тия мисли в себе си: ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам: изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси, вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа. Защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува два-три-пет дена, нека се помъчи малко, какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма Живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант; колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири. И когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!“

 

10 май 1914 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube