СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА

„А Йосиф видя сън и приказа го на братята си: и възненавидяха го още повече...“

Битие 37: 5-11, 39: 1-23

Често в живота си задаваме въпроса защо по някой път ни се случват нещастия. Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото и търсят причината на това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той бил с тайни замисли и задни цели. И за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на измаиляни, които пък го препродават на един египтянин и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер.

Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее. Характерът – това е човешкият дом.

Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39-а, а именно: понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той й казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен теб, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога.“ Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка – дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня наистина той намери затвора. Но Господ и тук му помага – ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда от затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.

Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите Небе или Рай, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина какво отношение са могли да имат снопите, Слънцето, Луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.

Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царе-двореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други – потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена.“ Светът е жена, която не принадлежи нам – утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо: когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа – всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също имаме един велик цигулар: всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: „Не искаме проповедник без глас.“ Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли й красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място.“ Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека и той да има по този начин благоволението на Бога.

Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпрос: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога – ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот; и тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение: за да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича Вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“ и е благодарен на тях, той е умен човек.

Забележете: когато сполетяха Йосифа нещасти-ята, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша.“ Значи удоволствието в този смисъл е грях.

В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи Живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили, по-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни – приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват; обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, т.нар. скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого; запитайте се угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа, неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което, ако бе се поддал, ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш – ще станеш като Бога!“ Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“ – защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мен“, но той й каза: „Не!“ След това дойдоха страданията, но дойде и издигането.

Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна; едната – действаща, другата – възприемчива; два процеса в Природата, които се сменяват. Бог не всякога дава, понякога взема – Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга – чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят: единият принцип – творчески, наричан мъж, Бог; вторият – пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на Живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога, само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израсне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, който бе в него – на Бога, който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на Живота.

Всичкият наш стремеж в Живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ. Не, ние трябва да разберем Живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата, геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също, силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум.“ Силен по ум може да бъде човек само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всичките Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в Живота.

Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира – въртим го насам, въртим го нататък, напред-назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно – и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата.

– Какво искаш?

– Рокля?

– Хайде на ти рокля – каже мъжът.

Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба, пак размътва водата – сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка.

– Хайде н – й отговаря мъжът.

Но този мъж един ден пропада, няма пари и какво прави? – Взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно Живота, да смущаваме себе си, това не значи да разбираме Живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.

Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? – „Не, майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели – значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само Добродетелта няма да бъде закачана. Имате следователно една емблема, за да не бъдете засягани; престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването, плачът не спасява човека. Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло – това е нашата задача на Земята.

И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен и затова, както виждате, баща му го е обичал – обичта всякога се дължи на мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества, и са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място. Друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издига. И най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва две години – определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте се причестявали, но не знаете каква емблема представя от себе си виното: хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба. Единият принцип в Живота – активният – всякога трябва да се жертва, а виното трябва да влезе да разхлади Живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него – те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.

Но да се повърнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на Живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа да Му служа вярно и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото искат да вземат повече, а никой не дава. Всеки има за цел да ограби ближния си и поради това винаги има сблъсквания между тях – то е общ закон както между малките, тъй и между големите същества.

Мнозина искат да живеят: някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели; други са във втората категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена; трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият – при бащата, вторият – при тази жена, която го изпитва доколко е целомъдрен. И Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мен, аз съм много хубава, инак ще влезеш в затвора“ – изпитва те дали ще се изкусиш, или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него и вас непременно ви очаква велико бъдеще като Йосифа. Върху това не може да има две мнения.

Аз ви показвам тук как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига от положението на един обикновен овчар до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене Божия закон. Следователно Мъдростта и Знанието, които можете да имате във вашия ум, Добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце – каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат, но ще го измени само когато спазва Божествените закони.

Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосифа – когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъщаваш, да одумваш – това не е характер. Характер е да прощаваш – само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа: когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?“

Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек.“ Синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител и първата му работа била тая – праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него и синът го запитва: „Е, какво мислиш, няма ли да стана човек?“ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе.“ Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората: „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тая метода държат – всички се бият и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов – да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. Следователно, когато дойдете в Живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния Закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.

Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има.“ Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е, не вярвам!“ Трябва да приемате всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате – страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща, те ще образуват вашия характер. Те са съединителната нишка между човека и Бога – само чрез тях може да се мине от един свят в други, по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове; ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва; ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал; учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света Животът е сглобен само от страдания – те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чука последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия Живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? – Своя характер – той е нашето богатство.

Вие обичате да сте мъж или жена – красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива вънкашност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер.“ И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараонът не тури тях на първо място, а тури един чужденец, за неговите хубави черти ли? Не, за неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното – казват: „Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост.“ Не разбират какво казват. Външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното.

Днес вие се намирате в същите изпитни: вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял – не знаете какво може да се случи в утрешния ден, съдбата, бъдещето не е във вашите ръце, какъв обрат ще вземат събитията не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите. Трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи – страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос дали е прав, или не; но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром: „С теб това не мога да направя.“ Лошите последици наистина дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.

При съграждане на характера е необходимо търпение – то е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение – той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението – да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира.“ Не, тя е в началото на Живота. Някои казват: „Изгубих си парите“; що от това, ти си в началото на своя Живот – нищо не си изгубил. – „Изгубих си здравето“ – ти си в началото на своя Живот, друго здраве ще добиеш. В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последната минута. Тази Вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи.

Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тия хора добри приятели. – „Ама, казват някои, хората са грешни.“ От тия грешници именно си създайте приятели – в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е верующ, той е още зелен.“ Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват из земята, първо са зелени, не узряват веднага; зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете и когато се наберат, почва зреенето. – „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ Много добре, че си зелен; той не те обижда – ако си благороден човек, с труд един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее; ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви се радвам – то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? – Да сте узрели.

Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването – този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички Знания и всичката Доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати Своята Благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, Той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему.

Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните – от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуванието за двата съня на Живота. И ще изнесете Истината не като затворници, а като свободни. Тогава Истината ще ви бъде венец на главата, а сноповете на нивата ще ви се поклонят и Слънцето, и Луната, и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви и ще се въдвори Царството Божие на Земята.

 

2 август 1914 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube