СТРАХЪТ

„И да се не боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“

От Матея 10: 28

Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните – чувство, вложено в живия организъм, да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи, противни или зловредни на нашия живот. Това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди. Кога, в кое време се е появил страхът у хората? Според общоприетото схващане той се е зародил с грехопадението, по-напред човек не е знаел какво нещо е страх. И действително, страхът има двояко проявление – външно и вътрешно. Когато едно дете направи първи път погрешка, веднага чувството на страх възниква в неговата душа. Кому душата е тиха и мирна, като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх. Значи в душата влизат известни елементи, които я заплашват. Допускам, че имате къща, подът на която е направен от чам – веднага се заражда у вас страх, че може да се запали и изгори. Има значи известен елемент, който е турен във вашия под; вещества, които могат да горят и пламнат, може да възприемат тия свойства и цялата ви къща да изгори. Като е работило в органическия свят с хиляди години, това чувство е направило хората и животните роби на страха. Обаче страхът има и добра страна – благодарение на него се е образувала бдителността. На много животни краката са станали дълги вследствие на страха; животно, което има дълги крака, всякога е страхливо – това можете да го вземете като факт. Задните крака на заека са много дълги, а предните – къси; ако и предните крака бяха дълги, щяха много повече да му благоприятстват в бягането.

Сега няма да се впускам да разправям каква роля е играл страхът в историята на еволюцията. Съвременните учени хора казват, че религията е произлязла от страха. Това схващане е криво, защото религията е съществувала и преди появяването на страха. Христос се обръща към Своите ученици, понеже знае, че те се намират в тази категория, че се боят за своята къща, за своето тяло, и им казва: „Не се бойте от онези, които могат да убият тялото, а душата не могат да повредят.“ Защо? Ако имате известен капитал, вложен в банката, и някой човек ви запали къщата, няма да се безпокоите, защото ще направите нова и по-хубава къща. Значи, докато имате капитала на вашата душа, вложен в друго място, няма защо да се боите.

Сега, нека взема втората част от стиха – от кого да се боите. – „Бойте се от онзи, който може да погуби и тялото, и душата.“ Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва да се боим. Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем благочестиви. Ако бих тълкувал Божествения закон на Живота, няма да ви кажа от кого да се боите или да не се боите, а ще ви кажа как да изпълнявате Божия закон. Това е отрицателната форма на страха, а положителната форма настъпва, когато сме съгрешили – който изпълнява Волята Божия, няма защо да се бои, но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. В прочетената от мен глава Христос иска да увери Своите ученици, че в света има известни закони, които регулират човешкия живот: „Даже вашите косми на главата – казва Той на учениците Си – са преброени.“ Нито един косъм не може да падне току-така. Ако изпълнявам Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога както птичките.

У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои например считат за религия да идат бездруго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят; и мислят, че като направят тези неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме Любов към Бога. Щом имаме този основен закон в себе си, ще бъдем готови да направим хиляди други неща заради Господа. Но как можем да проявим Любов към Господа, когато не Го виждаме? Христос казва: „Отец ваш е на Небето“; обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: „Като изляза от тялото, ще отида на това място.“

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват.“ Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите. Съвременният християнин казва: „Аз искам да властвам над своите братя.“ Виждате, че на апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове оттук или оттам. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх – тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости; имаш ли ги, може да си учен, философ, министър – ти ще бъдеш техен роб. Те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат да направят. Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. Затова именно Христос е заповядвал на духовете; Той беше чист и като им каже: „Излезте!“, те са отговаряли: „Слушаме.“ Онези, които докарват и които лекуват болестите, са пак лошите духове. Ще кажете: „Чудно“, нали? Законът е такъв. Ако вземете пари от някой човек, нали трябва да ги върнете; ако нараните някой човек, нали трябва да платите за неговото лекуване? Дяволът направи пакостите, а вие викате Господа да ви оправи работите. Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“ – и дяволът се мъчи да я оправи. И после пак му казва: „Ако обичаш, пак събори къщата!“

Сега, защо Господ не отговаря на молитвите ви? Ще кажа – понеже сте грешници, като дойдат тия работници, вие не можете да ги контролирате и те бягат. Трябва, като ги прати Господ, да имате власт, да им заповядвате – с камшик да стоите над тях, защото щом ги пуснете, всички ще избягат и вашата къща ще остане несъградена. Никога не трябва да имате слабостите, които тези духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости.“ Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят – няма друг изходен път. Сега Христос дохожда и казва: „Ще ви кажа от кого да се боите.“ Той казва: „Не престъпвайте Божия закон.“ Втората част от туй тълкувание подразбира изпълнението на Божия закон, за да бъдат вашите тела и души свободни.

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъжата са около вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас и ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме очите, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете.“ Как не ще ви болят, тия зли духове черпят сокове от вас и почнат да замрежват очите ви, започвате да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох?“ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме, няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново.“

И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите.“ Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато в човека се съединят отрицателното чувство с положителното – чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, сиреч щом разделите вашия разсъдък от чувството на страха – да се не контролират, бездруго ще изгубите и тялото, и душата си.“ Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те!“, и плаче: „Туй богатство ми остана, отиде мазилката.“ Тухлите и плочите са там и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм. И затова Господ пита пророка Иезекиил: „Сине человечески, тия кости могат ли да оживеят?“ Пророкът отговаря: „Ти знаеш, Господи!“ Господ казва: „Проречи тогава за Духа да дойде и да ги оживи.“ Веднъж Едисон направил една малка смешка с някои свои приятели – направил два скелета да се движат автоматично, свързал краката и ръцете им с тел, сложил грамофони на ръцете и електрически лампички в очите и тогава тези два автомата почнали да говорят: „Ние бяхме едно време като вас – ядохме и пихме, вижте какви сме сега!“ Всички се изпоплашили и хукнали да бягат; дълго време Едисон трябвало да ги убеждава, че това е само една смешка, направена от него. При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие.

И затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се.“ За да можем да регулираме това чувство – страха, трябва напълно да се обосновем на Божествения закон – на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. В нас някой път се заражда мисъл: „Искаме да видим Господа, искаме да видим Исуса Христа.“ Всеки ден Го виждате: щом се зароди във вас това чувство на Любов, на Обич, Той е там и вие Го чувствате – само трябва да разтворите вашите духовни очи, за да Го видите. Вие виждате сега външната страна на нещата, но съществената не виждате. Всеки ден всеки от вас е в съприкосновение с Господа – когато страдате и обичате. Когато човек страда и е в положението на болник, Господ го лекува и като му превързва раните, причинява известни болки и болникът се оплаква. Господ обяснява причините на тези страдания:

– Понеже не изпълни Моите закони, страдаш, но бъди търпелив, ще те излекувам.

– Ама тия болки са непоносими.

– Да, ама когато ти казвах да не престъпваш закона, ти не слушаше.

– Ама трябва дълго време.

– Ще се научиш.

Отсега нататък трябва да правите опит (и това са го правили старите християни) да можете да излизате извън тялото си. Вашият ум говори: „То ще бъде славно да изляза.“ Славно, но трябва да имаш знания. Първо, трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се приближава до моето тяло, защото, инак, ще има камшик.“ Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затова съвременните хора са яко свързани от Господа за своето физическо тяло, понеже ако излязат от тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. Христос се обръща към Своите ученици, които искат да Го следват, да разберат тези тайни на Царството Божие.

И мисля, че методът за дълъг живот седи тук. Сега ще ви наведа един факт: вземете хора, които страдат и които се ядосват, които преминават в живота си през много бури – техният живот е кратковременен. Ония пък, които са спокойни, както казват – хора разположени, и не се ядосват, не се терзаят, те имат дълъг живот. И затова Херберт Спенсер казва на едно място: „Когато външните сили на Природата се уравновесят с вътрешните процеси на човешкия организъм, ние ще имаме вечен живот във физическия свят.“ Кои са тези външни сили? – Те са тия вредни елементи. Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на Земята колкото време искаме – сто, петстотин, хиляда години – и ще можем да заминем пак, когато искаме, от нас ще зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: „Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят“; тогава ще ни придружат нашите роднини и приятели, както ни изпращат сега при тръгване на трен. Това ще бъде отиване – ние ще бъдем свободни, ще си извадим билет и ще тръгнем и няма нашите приятели да вървят подир нас и да казват: „Горкият човек, смъртта го покоси.“ – „Не – ще кажем, – аз отивам да направя разходка, отивам да посетя Бащиния ми дом, един ден пак може да се върна.“ И те ще ни пожелаят добър път.

Християнството е такава наука, която трябва да подготви това пътуване, в което има да извървите дълъг път. Да не мислите, че мястото, където отивате, е много близо – то е много близо, но и много далеч. Близо и далеч са неща относителни: ако вие се движите със средна бързина, ще ви трябват двеста и петдесет години, за да отидете до Слънцето, но ако се движите със скоростта на слънчевата светлина, ще отидете за осем-девет минути. За девет минути не може да отидете от тук до Борисовата градина – мен ми трябват от тук до Борисовата градина двадесет минути време, а слънчевата светлина преминава в девет минути деветдесет и два до деветдесет и три милиона мили. Когато говорим за пространство, подразбираме го по отношение на скоростта, с която се движим. Ако бихме тръгнали за най-близката звезда, Алфа-Кентавър, знаете ли колко години ще ни трябват? Тридесет и четири милиона години с трен, а с бързината на светлината – три години. Пък ако речете да стигнете със скоростта на светлината до най-близката вселена, която е свързана с нашата вселена, трябва деветдесет милиона години. Тъй щото, ще зависи къде отивате. Ако отивате на Слънцето и се движите с бързината на един трен и ви попитат вашите приятели след колко години ще се завърнете, ще кажете: „Двеста и петдесет години за отиване и двеста и петдесет години за връщане – петстотин години, и двеста и петдесет години там да поживеем – значи след седемстотин и петдесет години ще се върнем пак наново.“ Ако попитате едного, който отива на Алфа-Кентавър след колко години ще се върне, ще ви каже: „Тридесет и четири милиона години отиване, тридесет и четири милиона години връщане и толкова години седене там – значи ще се върна след сто милиона години.“ Това са отвлечени философски мисли, достойни само за Ангелски умове; вие не можете да схванете какво е това пространство – тридесет и четири милиона години; трябва ви един Ангелски ум, за да схванете величието на Бога в тази мисъл.

И Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: „Не бойте се“; отправя очи нагоре и добавя: „Не бойте се за тия малки къщи, които имате, не се терзайте за тия дребни работи, защото вашият Баща ви е определил велики работи.“ Гледайте да запазите душата си чиста и светла – имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на Земята, защото то оттук е взето. То е каруца, направена привременно от елементи на Земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на Земята, ще бъдете в тази каруца. Като дойдете до планинско място, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пеш. Затуй казва Христос: „Не бойте се, когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция.“

Вие искате да станете господари; не ставайте господари на вашите братя – най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искат да властват един над други. Не бива да заповядвате на хората; на лошите духове можете и трябва да заповядвате. – „Лош дух искам да го управлявате, да го учите, но на хора не искам да заповядвате“ – това казва Христос. Вие някой път искате да знаете кой е бил по-голям и кой по-малък, кой е бил по-стар и кой по-млад. Но че си по-голям или по-малък, по-стар или по-млад, какво от това? Може Господ да те е пратил по-рано или по-късно – човек е бил на опашката или на главата, какво от това? Един ден Господ ще те тури на опашката, друг път – на главата, един ден – на гръбнака, друг път – на краката – безразлично, тия неща не са съществени. Силата е там – да се чувстваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат, това или онова да направят. – „Искам да уплаша моята жена, като я набия.“ Хубаво, днес биеш, утре биеш, но тя ще избяга и ти ще отидеш да й се молиш. Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се завземе да контролира тия духове. Зная, че мнозина се измъчват от лоши духове; мнозина отиват при Христос да им помогне. Как ще им помогне? Той ги връзва, а те ги развързват. На такива хора не може да се помогне. Христос с вас ли, с вашите лисици и вълци ли ще се занимава? Турете ги на работа – тази мисъл е може би малко в алегорична форма, но аз ви я давам като едно правило. Не можете да станете господар на своя живот, докато не се научите да управлявате тези духове.

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е Обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа – без обръщане към Него не може. Когато искате да изтърсите дреха от праха, как я обръщате? Следователно ще вземете вашето сърце и вашия ум да ги обърнете и ще изтърсите праха им извътре. Обръщането има двояк смисъл – обръщане към Слънцето и обръщане дрехата към вътрешността, за да се изтърси прахът.

Второто необходимо нещо е Покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платки, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя.“ Правиш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, толкова имаш да даваш, най-после остават десет хиляди дълг; не остава, освен да отидеш при своите кредитори и да им се молиш – то е покаяние. Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих десет хиляди лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“ – ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с теб, ще ти простим, ще те кредитираме наново.“

Прощение и Спасение са две неща свързани. Това, което наричаме Спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на Обръщане и Покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш.“ Пак отвориш фирмата: „Еди-кой пак започва да функционира, дава и взема.“

Четвъртата стъпка е Възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес из земеделието: един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане – в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става в нас Възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване.

Има Обръщане, Покаяние, Спасение, Възраждане и Новораждане – петото. В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причините и последствията – вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарствате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа, можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов, а то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората. Как може да се даде тази власт, когато човек едва се е обърнал и още не си е прегледал сметката? Още не са го простили, още не се е възродил и той иска да управлява света! Не може. Искате да заповядвате на лошите духове – не може, трябва да минете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пълни господари на своето положение.

Сега вие седите и размишлявате, но пак се страхувате в себе си дали имате тази добродетел или не. Има две крайности в християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност – и едното е крайност, и другото. Кажете си правото: „Аз имам в касата десет хиляди лева“, а не, като имаш десет хиляди, да казваш „пет хиляди“ – лъжеш. Имаш десет хиляди, а казваш „петнадесет хиляди“ – лъжеш. Имаш ли десет хиляди лева, тури ги в сметката десет хиляди – ни по-горе, ни по-долу. Трябва да говорим всякога истината, както си я знаем в себе си, трябва да говорим ясно, категорично, положително – тогава нашите външни отношения към хората ще бъдат добри. Защо? Понеже тия духове, които ви ръководят, живеят на Небето; когато си уреждате сметките със своя дух, той ще ги уреди с другите духове и те не могат да ви мразят. Те могат да казват: „Аз ще те убия“ – ще им отговорите спокойно: „Не можеш, защото ти си вързан.“ Някой казва: „Ще направя това.“ – „Не можеш, я се опитай.“ Един ден на мен ми каза един:

– Ако извадя револвера, ще видиш!

– Я го извади. Ами ако остане във въздуха така, слепен в ръката ти?

– Ама ще извадя нож!

– Я го извади, изваждал ли си нож да видиш какво нещо е? Не се вади тъй, трябва да има за това разрешение отгоре.

Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания и ти трябва да ги изтърпиш; обаче, ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти.

Един англичанин се хваща на бас за четири хиляди лири с друг, който имал четиридесет кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях.“ Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат. Най-после онзи англичанин изсвирил по един особен начин и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил, с тояга също не – той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали. Питам вашата сила къде е? Някой ден може някой лош дух да каже: „Като пусна моите кучета!“ – „Пусни ги, ще направя един кръг и щом изсвиря, като дим ще изчезнат.“ Силата е в тази Божествена свирка и който я има, той всякога е свободен и властен.

Та имате сега метода как да властвате над лошите духове – да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затова изхвърлете всички тия слабости от себе си. – „Ама – казвате – туй нещо няма да правя, няма да пуша тютюн“ – и пак на следующия ден го запушвате. Направете го, без да го кажете. – „Решил съм да посаждам“ – ама нищо не си посадил още. Посади и тогава повикай своите приятели и им кажи: „Елате, приятели, да видите какво съм направил“ – те ще се радват. Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план – това ще направя, онова ще направя!“ Нищо няма да направиш, аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен. Мислите да правите нещо – не говорете нищо, само кажете: „Господи, ела ми на помощ.“ И когато вашата градина израсте и даде плодове, викайте всички ваши приятели и им кажете: „Яжте, пийте и веселете се“ – тогава Господ ще ви благослови. Това е то християнството.

И когато Христос ви казва: „Не бойте се от онези, които убиват тялото, а от онези, които убиват духа“, Той иска да каже, че това, което те вземат, може да се вземе, както казва пословицата, и на Великден – срокът един ден ще изтече и ще ви се вземе. Ти си кираджия – ще ти се вземе каруцата и ще кажеш: „Изпъдиха ме от къщата.“ Защо да не те изпъдят? Благодари, че са имали добрината да те чакат толкова години. Духовете са господари на тези елементи, които имате в Земята, те са техни. Затуй казва Писанието, че в този свят сме пришълци, че тази Земя, в която живеем, не е наша – Господ ни е пратил да я завладеем насила. И вие искате да я завладеете, да бъдете господари, но чакайте най-напред да завладеете духовете, че тогава – външните елементи, защото всеки елемент има своя господар. Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня и т.н. Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва да действаме: първото нещо е да бъдем чисти и тогава да се обърнем към Него.

Сега, понеже Христос иде в този свят, как ще ви намери? Разбира се, някои ще намери богати, а други – бедни. Казано е: „И на тази основа отгоре ако зида някой злато, сребро, драгоценни камъни, дръвя, сено, слама, всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива и огънят ще изпита всекиму каква е работата; на когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата, а на когото работата изгори, ще се ощети, а сам той ще се избави, но тъй, както из огън.“ И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в себе си страха Господен, „такъв човек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси Духът в деня на Господа Исуса.“ Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси.

И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“ – ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в Живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа не бива да има ни страх, ни боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на Живота. Правото е право всякога. Любов и страх са неща несъвместими в човешкия Дух – в Духа на истинския човек. Там, където е Любовта, страха го няма и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на Пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия Дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тази вътрешна хармония на душевния мир.

С тези последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, онази грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството се състои в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, целия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, пък било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Теб, която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт, или живот – еднакво с благодарност ще ги приема. С Теб и в смъртта има смисъл; без Теб и в Живота няма цел. В смъртта или в Живота бъди Ти всякога светлият венец за моя Дух.“

 

1 ноември 1914 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube