ЛЮБОВТА

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“

Първо Коринтяном 13: 1

Думата любовь е станала много прозаична в устата на хората, дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, обезсолява, а всичко онова, което обезсолява, няма в себе си сила и вследствие на това в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат мъчно храносмилане и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето вследствие на това не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.

Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод – ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи – ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата й страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мирис и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мирис. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна.“ Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората и поради неразбиране на нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия, и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте дома й какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята й и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата, и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място.

Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език, непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби, инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува и тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар.“ Обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние: когато му дадат твърда храна – Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме „страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате тридесет и два зъба, вие сте във възрастта на Христа – 32 години.

Сега да направя един малък разбор – как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва например един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече – дори ако имам красноречието на Ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“; отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън.

Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България. Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм.“ Тия неща, които стават днес, не съставят Живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на Живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам.“ Значи, дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.

И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на Живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в Живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на Великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега – не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа и да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в Живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волщина.“ Не, търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението – този е методът за придобиване на търпение.

За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек – човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“; и тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече с парфюма на детенцето и дори това й е приятно. Какво намира тя в това дете, какво я привързва към него; да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма! В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мен.“ Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.

Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността й. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов. Защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност, но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка – Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила – тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм.“ Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. – „Аз съм щастлив“ – Защо? – „Защото Любовта присъства в мен.“ Но Любовта казва и друго. Търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце – дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас, то е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.

Сега, ще оставя думата благосклонност – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната стра-на, при която имате да издържите известен товар. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга – направете я. Един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга – направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него; ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне – ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, каквото се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки – то е второстепенен въпрос; важно е за мен дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това, тях ще оставя.

Някои питат какво ще стане с лошите, грешните хора. – Това, каквото ще стане с камъните, с мрав-ките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас – те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мен не ми върви в света – аз съм нещастен човек.“ Отговарям: защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен. – „А защо не дохожда?“ – Защото си нетърпелив. – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – Хубаво, почнал си. – „Пак не ми върви.“ – Защото не си благосклонен.

Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек – ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: всинца сте болни, защото не съм срещал човек – здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и Ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната“ и т.н. И Любовта казва същото: „Вашата стая е на север – нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето Слънцето може да ви огрее.“ Сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни.“ Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта.“ И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите.

Повтарям: за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели. А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване. Добродетелта не е нещо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради.

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди – то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни – вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите.

Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания. Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате. Те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.

„Любовта не завижда.“ Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли, нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път, друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него?“ Не може, без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие.

Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце. По някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“ – и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено; както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на Земята хора, които са олицетворение на завистта.

Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността, ние ще научим историята на нашия Живот, ще научим защо сме слезли на Земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно. Ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват – ще кажете: „Мен не ме следват хората.“ Защо ще ви следват, хората не са родени вас да следват – ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател?“ На хората наистина може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани; когато, ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят.“ Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в Пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“ и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е Пътят – животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава.“ Не искам да те убеждавам, аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани. – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – Нямам време, ще вземеш ли хляба да ядеш? – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също какво е Любов, от какви елементи е тя съставена. Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба си и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси.“ Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите.

Любовта е храна на Живота – без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта – било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов – тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се тури и в един топ – да хвърли граната и да убие сума хора; може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата Земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейното употребление – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои и се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в Природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“ – колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната. Затова трябва да бъдем с нея много внимателни: когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разру-шение на цялото общество.

Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва:

– Турете му един килограм на гърба.

Ние питаме:

– Защо ми турят тази тежест?

Но Той, без да отговори, казва:

– Турете му още един килограм.

– Ама не мога да нося.

– Турете му още един килограм.

И като ни притисне така, не можем да мърдаме; тогава почваме да казваме:

– Господи, прости ми!

– Снемете му един килограм – отговаря Господ.

Повтаряме молбата.

– Снемете му още един килограм.

Колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва:

– Е, научи ли урока?

– Научих го хубаво.

– Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около теб, както и те към теб трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както Аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.

– Не мога да нося.

– Ще носиш.

Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар – всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал.“ Защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи.“

Много търговци са недоволни; защо? Защото имали десет хиляди лева и не им стигали. Като им дадеш двадесет хиляди, пак не им стигат; дадеш им петдесет хиляди, сто хиляди, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око; попитали го:

– Колко искаш за това око?

– Колкото то тежи.

– Претеглете го.

Турили десет грама – окото недоволно, турили двадесет грама – пак недоволно, турили сто грама – недоволно, турили един килограм, сто килограма, хиляда килограма, десет хиляди килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно.

– Какво ще правим, не може да се изплати! – взели да се питат.

Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали:

– Какво да правим.

– То е много лесна работа – отговорил мъдре-цът, – вземете малко пръст и посипете окото.

Направили това и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото Животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.

Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот – да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище – учим нещата, не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник – там може всичко да посееш; училището обаче е градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезните неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсъждаваме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива Животът.

Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи спо-собности, по-голяма сила, повече пари?“ Аз виждам много причини за това: защото колкото пъти ви е пращал на нивата – вас, вашите деди и прадеди – да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на запретеното дърво – да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него, и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото.“ Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на Живота и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на Земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени, в тоя свят ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение!“ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко, но за прилежните, за трудолюбивите и смирените то крие богатства.

Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха, и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на Живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени.“ Не са отвлечени – това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен, вярно, но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят.

Но да се върна на думата любов, която хората са обезсолили, извратили, потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота.“ Да, сянка, но зад тая сянка има Реалност, от която произтича сокът на Живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както отруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богат-ство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!“ Вярно – най-голямото щастие, което човек може да добие на Земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в Живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост, ще намерите Истината. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. Жената – недоволна, защото мъжът вземал сто и петдесет лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания. А кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, откъде ще ги вземат? Благата се добиват мъчно – с труд. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог в Своята велика Мъдрост е благоволил да ни даде.

Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.

Вие търсите Господа – къде? Той е у вас – във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е прав – ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? – В Господа, който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, който живее в него, не може да вярва на другите хора; и онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си, а вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето – вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа.“ Не е мъчна, не се бойте – да те приковат на кръста е приятна работа, Господ хиляди години търпи приковаването. – „Да не пострадаме?“ Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в Училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания – те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение. Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите.

Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък. Господ рекъл:

– Вземете му го.

И го въвел в една голяма зала и му рекъл:

– В тази зала има големи и малки, златни и сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един.

Човекът като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл:

– Туй кръстче искам.

– Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал – рекъл Господ…

Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлизане към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява.“ Аз го облажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близо до Небето, бих желал да бъда на твоето място.“ Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен.“ Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията.

Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа – когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. – „Ама, казвате, гърците и сърбите са такива, онакива.“ Нищо, не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те оставете – те нищо не са спечелили. И те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. – „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо, вие сте по-близо до Мен – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място.“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят.

Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на Земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.

 

19 юли 1914 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube