КОЛКО ПО-ГОРЕ СТОИ ЧОВЕК ОТ ОВЦА

„А колко е по-добър чeловек от овца! За то е дозволено да прави някой добро съботен ден.“

От Матея 12: 12

Трябва да благодарим на еврейските фарисеи, че са предизвикали Христа да каже такава велика истина, другояче Той не би я казал. Хора, крайни формалисти, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, хора специалисти, виртуози да откриват и изтъкват чуждите грешки, фарисеите не могли да си обяснят как тъй да може да се нарушава съботата. Според тяхното схващане, според закона Мойсеев съботата трябваше да се прекарва в почивка и бездействие. Евреите разбираха почивката своеобразно, както именно и българите разбират неделята. Българинът ще вкара воловете си в хлева, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай насам половин кило винце, днес е неделя – шест дни трябва да работим, а седмия ден ще пием, ще се веселим.“ Подобни схващания имаха и евреите за съботата. И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца, казва им Той, падне съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите; и не, разбира се, от обич към овцата, а за да не пострада вашият интерес. Но щом трябва да направите добро на човек, който се нуждае от помощ, повдигате голям въпрос, че в събота не трябвало да се възстанови неговата ръка.“ Христос прибавя и нещо повече: „А колко е по-добър човек от овца“, сиреч колко по-високо стои разумното същество от неразумното. Ако вие за вашия стомах готвите четири-пет часа на ден, за да го нагостите, понеже постоянно блее, и казвате: „Да не го измъчвам, да го понахраня“, защо когато се касае до разумното същество, до човека – да се повдигне именно неговата мисъл, неговото сърце, казвате: „В събота това не става, има за него време, нека чака“? Христос туря две условия, като казва: „Както вие се грижите за вашата овца, по същия закон трябва и Аз да се грижа за разумното; както вие изваждате вашата овца из ямата, така и Аз съм дошъл на Земята да освободя тия разумни същества – да ги изведа от ямата.“

На онзи човек ръката била схваната. Знаете ли що значи да е схваната ръката? Неговата воля е била парализирана и Христос казва: „Искам да възстановя неговата воля, да може той да действа свободно, да прилага своята мисъл, своето чувство, защото на Земята той е пратен да работи. Дали това ще бъде в понеделник, вторник, сряда или събота, когато и да е, Аз ще изпълня Своята мисия.“ А такава работа, която не нарушава Божествения закон, може да извърши всеки, защото почивката е предназначена само за тялото, а не и за Духа. На Земята почиват само мързеливите и те почиват всеки ден, а трудолюбивите казват: „Когато се върне Христос при нас, тогава ние ще си починем.“ Тъй трябва да схваща работата истинският християнин.

Има един основен принцип, който ние трябва да имаме предвид, има известни закони, които трябва да разбираме; и не само да ги разбираме, но и да ги прилагаме в живота си. Без това приложение всяко учение, всяка религия, каквато и да бъде, е безплодна. Едно растение не е достатъчно само да изникне, да израсте, да се развие, да цъфне, да завърже плод, но този плод трябва и да узрее – само когато плодът узрее, постигната е целта на това растение. Следователно по същия закон човек може да се роди, расте, развие и завърже, но ако не узрее в него плодът, неговият живот е безплоден. Христос развърза ръката на човека – възстанови неговата воля.

Ако четете тази глава по-надолу, ще забележите, че при Исуса довели един беснуем, един сляп и един ням и че Той и тях излекувал. Тия неща са свързани. Кои са беснуемият, слепият и немият? Може да кажете, че тия работи са били само във времето на Христа, но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света – никой не я отворил. Минали се сто години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца – пак никой не се явява. Минават други сто, двеста, триста години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек – и за този късмет никой не се явява сега. Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на Земята – пак не се явява никой. След петстотин години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия.“ Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище, почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл:

– Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната; по-напред бях обещал това и това, никой не се яви, кой ти е крив сега, такава ти е съдбата.“ Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна!“, но по едно време рекъл на принца:

– Не вярвам, че ти си излязъл из стомната – ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий.

– В стомната бях.

– Не си бил в стомната.

– В стомната бях.

– Не си бил.

– Бях.

– Докажи.

Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл:

– Ако обещаеш първите неща, ще те пусна.

Такъв е животът: дойдете на този свят – той е море, хвърлите своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух. В тази приказка ще забележите една противоположност – макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия. Трябва да разбираме законите, за да използваме благоприятните условия. Ако попаднем като рибаря при неблагоприятни условия, ще пожънем смърт.

Да се повърна към думите на Христа, които Той е казал, когато довели при Него един беснуем, друг сляп и друг ням. Беснуемият, слепият и немият – те са вътре във вас. Тук всички мязате на Ангели – колко сте красиви, набожни, но някой беснуем влезе във вас и из ден в ден почва плач и скърцане със зъби. Мъжът, децата бягат – майката побесняла; вие, разумните, трябва, да прострете ръка, за да изцерите беснуемия, като кажете: „Мир вам.“ Както от една дума на Христос беснуемият излязъл из човека, тъй и вие можете да кажете тези думи и да изцелите болния. Когато почнете да храните вашите коне в хлевовете, те почнат да ритат, без да мислят, че наоколо има деца. Какво трябва да правите? Трябва да кажете като българина „Пш!“ и да го дръпнете за юздата. Юздата – това е закон, всяко неразумно същество трябва да има юзда. На разумното му се дава реч да говори. Следователно трябва да излекувате в себе си този малоумен. Тази овца е станала въртоглава, тя е бясна – трябва да я излекувате. Сляпа е; хората казват: „Ама ние не сме слепи“; вярвам, може би вие не сте, но има много, които са. Попитали една жена, която не знаела да чете, и тя рекла: „Синко, сляпа съм, сляпа!“ Не можете ли на тази жена да отворите очите – отворете ги. Учителите са хора, които отварят очите на слепите, те са чудотворци – пратите сина си при тях, след десет-петнадесет години го връщат с отворени очи. И на глухия, и нему трябва да пробиете ушите – да чуе и схваща. За човек това е лесно, възможно, защото има разум. Затуй Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца!“

В какво се състои животът на овцата? Да пасе трябва, за да си покрие гърба с малко вълна и да даде мляко, и по някой път да блее насреща ви. Ще кажете какво разумно нещо има в това блеене. Някои съвременни хора са като овцете, постоянно блеят: брат от брата се оплаква, слуги се оплакват от господари и господари от слуги – триста шестдесет и пет дни през годината все една и съща песен пеят. Такъв живот не е ли постоянно блеене? Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца, защото човек може да мисли.“ Неговата ръка трябва да бъде развързана, бесният вътре в него трябва да бъде излекуван, неговата слепота трябва да се махне и слухът му да се възстанови – туй иска да каже Христос с тия думи. Той казва на фарисеите: „Вие не разбирате основния Божествен закон и Аз зная защо вие искате хора с вързани ръце – вашите интереси диктуват да имате недъгави хора, вие казвате за слепия: „По-добре да е сляп, за да не вижда нашите престъпления“, за глухия: „В наш интерес е да бъде невежа.“ И ако има хора, които не обичат просвещение, това става по известни практически съображения. Христос обаче твърди обратното – Той казва, че на сакатите трябва да бъдат развързани ръцете, бесните, слепите и глухонемите трябва да бъдат излекувани. Той иска умни хора, които да разбират и да вършат Волята Божия.

Българската дума мъж има дълбоко съдържа-ние, тя произлиза от санскритската дума манас, която означава същество, което мисли; затуй хората казват „бъди мъж“, сиреч същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е Добро – това значи да бъдеш човек. И бъдете уверени в този закон, че човек не може да има воля, ако не върши Добро. Някои казват: „Аз имам воля.“ Ако пусна едно колело отвръх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха; от планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може да възлезе нагоре – по същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само такъв човек има воля – той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления. И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва да бъдете овци, не трябва да бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва да бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога, да изпълнявате значи Неговата воля“ – това е искал Той да им каже. Те го разбираха. И в съвременния живот хората постоянно слизат, търкалят се от Витоша надолу и се питат защо са нещастни. Всеки, който се търкаля надолу, е нещастен; щастлив е човек, който почне да се възкачва. Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни.

Скритата мисъл, която Христос влага в тия думи, има за нас велико значение. Когато Бог е казал в първата глава на „Битие“, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, да има воля; а подобие значи да уподобяваме нещата, сиреч да правим разлика между Доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислим и действаме това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и действа, както Бог му повелява, няма образа Божи, той е овца. Ние не казваме, че овцата е лоша, но казваме, че предназначението на овцата е да пасе и да дава мляко и вълна, когато пък предназначението на човека е съвсем друго – той е създаден, за да управлява всички същества, да регулира атмосферата, да регулира всички други елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар, а може да стане такъв, само когато разбира туй, което Бог е вложил в него.

Сега, често запитват:

– Ти християнин ли си?

– Какво разбираш под тази дума?

– Вярваш ли в Христа?

– Вярвам, че Христос е дошъл. Това вярвам, както вярвам, че руският цар някога е идвал в България.

– Що от това? Вярвате ли, че вашият ученик днес е ходил на училище?

– Вярвам.

Но тази вяра трябва да отиде малко по-далеч; аз ще попитам ученика:

– Ти слушал ли си днес учителя какво говори?

– Не съм.

Ще му кажа:

– Аз слушах неговата лекция и зная повече работи от теб.

И тогава ще кажете: „Ти си схванал мисълта.“

Хората казват: „Вярваме, че Христос е дошъл да спаси света.“ Хубаво, две хиляди години все това проповядвате, но как ще го спаси? – „Пролял кръвта си, за да откупи хората.“ Е, добре, когато един български земеделец купи от пазара един чифт волове, какво прави с тях? Туря им по един оглавник, слага им хомота на врата, взема ралото, остена и ходи на нивата. Вярваш в Христа, но ако си в положение на овца и не се впрегнеш на работа, служиш ли на Христа? Ти вярваш, че е дошъл – много добре, но слушаш ли Го? Не. Аз те съветвам да отидеш и да слушаш Христа като говори в Своето училище – да разбереш Неговото учение и да го приложиш в живота си. От хората не искам ни най-малко да изхвърлят туй, което имат. Туй, което сега имате, то е, че вие сте още в отделенията; но вие тридесет-четиридесет години все буквара учите и този буквар е станал вече на парцали. Долу вашите буквари, вземете читанките! Разбирам човек да държи буквара една, две, три години, но сто години да срича все буквара, това не разбирам. „Читанките, казва Христос, вземете сега.“ А на онези, които са свършили читанките, казва: „Долу читанките, вземете граматиката, аритметиката, физиката, химията, Закон Божи и тръгнете напред, доста е това блеене!“ – „Вярваш ли, че Христос е дошъл?“ Повече нещо се изисква от вас – слушайте какво говори Христос и научете туй, което Той е донесъл. Тогава само ще научите дълбокия смисъл на този Живот.

И когато имате способността да мислите, да действате и да създавате, вие имате преимущество, скрито в себе си, имате богатства, рудница, която трябва да разработите – вашия ум, вашата воля. Питам ви сега работили ли сте върху вашия ум и върху вашата воля, или досега само сте блеели над вашия буквар? Ако Христос, който иде, направи ревизия във вашите домове, ще провери напълно дали сте се занимавали. Аз не подразбирам ония, обикновените къщи, които сте направили, а ония, в които сега живеете, с които сега сте дошли тук. Христос ще види дали в тия килийки, в тия стаи има разумна човешка мисъл и действие, или има овчи извержения. И този последен тор е хубав, но грехота е един човек, когато баща му го е пратил на училище, на когото е дал всичките условия да стане разумно същество, да остане вън и да блее. И когато Ангелите слязат и пак се върнат на Небето да рапортуват за хората, какво ще кажат горе? – „Долу те още блеят.“ Туй блеене кога да е ще се превърне в говор.

И сега Христос, като иска да направи тази овца да бъде разумна, защото има условия да бъде такава, турга тия два принципа един до друг и казва, че тази вълна на овцата трябва да се изпреде и от нея да се направи плат. Овца всеки може да стриже, но вълната трябва да се изработи. Па и вълната, ако не се остриже навреме, ще опада, както листата на дърветата. Трябва вълната да се прибере, да се преработи и да се изтъче от нея плат – нашите мисли и желания трябва да се превърнат в действия и тогава ще могат да се облекат голите хора. Кога именно човек оголя в Рая? Когато оглупя, когато стана овца и заблея, когато неговата ръка осакатя, когато неговата жена се поддаде и напусна целомъдрения живот за външния блясък на нещата, а той самият последва този пример, та и двамата се отдадоха на разпуснат живот. Тогава оглупяха, изгубиха своето зрение, своето правилно съждение. Христос казва сега: „Аз дойдох на Земята именно за тоя човек, който е направен по образ и подобие Божие – да развържа неговите ръце, да може да изпълнява Божия закон.“ Вие, които досега сте пасли свинете на тоя свят, като са ви забранявали и рожковите, какво очаквате още, песента на певците ли: „Господи, упокой душу раба твоего“? Да упокои Господ душата ви между свинете ли, между рожковите на тоя свят? Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път – към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас. Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете граматиката – тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим е-двойно или е, я или а, ъ или юс-голям.

От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър – и по форма, и по съдържание (както е казано преди две хиляди години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“) – ето лозунга за Новия живот, към който трябва да се стремим. То е Божествен закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение: една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича – цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам, но вие, християните, колко пъти сте седели пред вашето огледало да огледате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога.“ Трябва ви огледало, вземете пример от тая светска дама. Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало – като се огледате в него, всичко да е в изправност, тогава само да се явите пред Господа. Да не мислите, че Господ ще ви приеме на Небето тъй, както сте. Не. Светските хора разбират това много по-добре и затова Христос казва: „Синовете на този век са по-умни.“ И освен че не бива да ги осъждаме, но трябва да вземем от тях много добър урок – във всяко отношение препоръчвам светските хора, защото дават отлични примери и по схващане, и по енергия, и по приготовление. Ако бихме взели техния пример да го приложим в Духовния свят, щяхме да стоим по-горе, отколкото сме сега. Казвате: „Техните работи са глупави, това нам не трябва, онова не трябва.“ Е, какво ви трябва, Небето ли? Но Небето не иска глупави хора. Ако не можете да съградите каменна къща, как можете да съградите един характер, който иска много големи усилия? Нямаш хиляда лева да изградиш къща, а искаш да съградиш великолепен характер! И когато казва Господ да не обръщате внимание на светските работи, подразбира това: когато сте изградили една, две, три къщи, казва: „Стига вече, ти си специалист, сега искам от теб да съградиш твоята сърдечна къща; и като се научиш как да съградиш своята сърдечна къща, съгради умствената си къща.“ Същият закон по аналогия трябва да върви от долу на горе. Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее.“

Съвременният свят иска: „Хляб, хляб!“ – този вик се чува отвсякъде. – „И овце ни трябват, защото ни дават вълна.“ Но ако цялата Земя би била изпълнена само с овце, нямаше да има никаква хармония. Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото. Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно.“ Не е лошо да е човек животно, но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека. И в Писанието е казано жива душа и животворящ Дух. Който иска да научи, да облагороди, да спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще, да съдейства на Христа – Той иска да Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре да градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на Царството Божие седи на пръв план. Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата. Допускам, че някои свещеници не извършват своята длъжност както трябва, но аз не ги осъждам – това е тяхното разбиране, а трябва да се заема аз да направя туй, което на мен се налага. Ако постоянно стоим на едно място и ги осъждаме, а ние сами занемарим своите длъжности, каква полза може да има от това? Никаква, то ще бъде като онзи учител, който не е предал урока на учениците си и затова иска да ги накаже.

Нека преминем в стадията на разумното живе-ене, което има за цел подобрението на всички народи, на цялото човечество. Трябва да имаме предвид човешката душа, дома, обществото, народа, човечеството – всички тия категории Христос ги включва, всичко туй съставя едно цяло. Домът е по-голям индивид, обществото по-голямо от дома, народът е още по-голям от обществото, а човечеството – още по-голямо от народа. Затова се стремим от малките неща към по-големите, сиреч от животинското към разумното проявление. Христос, като туря тази мисъл пред вас: „Колко човек стои по-горе от овца“, смята, че човек е по-способен да гради и съгради своя Живот.

Първото нещо, като се върнете у дома, е да започнете да излекувате беснуемия; второто, което трябва да направите, е да отворите очите на вашия сляп; третото, да отпушите ушите на вашия глух; четвъртото, да развържете ръката на този, на когото е вързана – да турите вашия ум в действие. Тя е една сериозна задача – правила имате, ще направите решението. Разбира се, може да минат ден, два, три, но ако постоянствате, ще я решите. И когато решавате, резултатите ще покажат как трябва да работите. Ако всякога учителят би решавал задачата на ученика, последният никога не би се научил да смята. Учителят зададе една, две, три, четири, пет задачи и каже: „Следующия път ще ми донесете тия задачи решени.“ И цял свят около нас е все задачи, които Господ е предоставил на нас да решим.

В главата, която прочетох, Христос е турил много задачи. Аз се спрях върху една, другите са много по-тежки – по сложното тройно правило. Аз сега ви давам задачата само с четирите прости действия – събиране, изваждане, умножение и деление. Щом влезете в сложното тройно правило, там работата е малко по-трудна, но с четирите прости действия може да я решите много добре. Някои от вас казват: „Не знаем да събираме.“ Ще се научите – две ябълки и още две правят четири. Не знаете с какви да се събирате – мъжът не знае с каква жена да се събере. После идва изваждането: мъжът се оженва за една жена, не я харесва, иска да я парясва – не знае как да изважда. Не е време сега да се изважда. Намножат му се деца, иска да ги изпъди, защото не били умни – трябва да ги научи. Какъв велик закон се крие в тия четири правила – да знаеш как да събираш, как да изваждаш и така нататък! То е дълбока наука, която с хиляди години седи пред хората. Ние сме научили само механическата страна на смятането. Когато почнем да се събираме със светиите, с Ангелите, когато се съберем с Бога, тогава ще научим истинското събиране. Един грош и още един грош правят два гроша; но ако в събирането има и минус, и плюс? Някой казва:

– Мога да събирам.

– Ама как – с плюс или с минус?

– Имам – казва – минус две хиляди лева.

– Колко време ти трябва да работиш, за да ги изплатиш?

– Имам плюс две хиляди лева.

– А, ти си богат човек, може да разполагаш и да правиш добро на други.

Този е основният закон на Христос. Тази овца вие ще съберете и ще извадите, тя ще ви даде елементите. Ако посетите един овчар, той ще ви научи основния закон на събирането и изваждането – като подсири млякото, една част ще събере, друга ще извади вън. Ако знае как да извади непотребното, той ще спечели; ако не знае, ще изгуби. И вие, ако знаете как да подсирите вашето мляко, как да събирате едното и как да изваждате другото, когато дойде да балансирате вашата сметка, ще кажете: „Сега имаме печалба.“ Имате ли загуба, това показва, че не сте употребили онзи разумен принцип на Христа, а сте били овца, която е само пасла и бляла през всичкото време.

Овцата, като види вълка, тропа с крак, иска да му каже: „Трябва да се махнеш оттук, не знаеш ли, че аз паса?“ Но той се хвърля и я изяжда – толкова е умна тя. И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак, той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани. Затуй Христос дойде да развърже ръката на човека и да му даде сила да се бори с вълка – с дявола. И вълците имат право да ходят по света, да упражняват своите зъби, но и ние имаме право да употребим срещу тях своя ум и своята воля. Те имат право да ядат, но и ние имаме право да им извадим зъбите; те имат право да упражняват своите нокти, но и ние имаме право да им ги изрежем. Изкоренете зъбите на този дявол и изтръгнете неговите нокти. И като направите дявола овца – да ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следующата стъпка да го направите вол, да му турите оглавник и да го накарате да оре.

И казва Христос в друга една задача, че духът, като излизал от човека, бил много неспокоен и ако се върне назад, той е седем пъти по-лош от преди. Всички онези глупави хора също стават седем пъти по-лоши. И затова Христос казва: „Аз дойдох да спася разумния човек“ – не за животните, а за човека. Та именно туй спасение на дълбокото християнско учение трябва да приложим в нашия живот, да бъдем образец със своя ум и със своето сърце, домът ни да бъде идеална градина – това е задачата на нашия живот. Затуй почнете да работите и нека всеки да работи вътре в себе си.

Когато на българина дойде някой приятел на гости, той го взема и му показва какво има в своето стопанство, как той е нареден и приятелят му го похвалява и се радва. Един ден ще дойде Господ от Небето, къде ще Го разведете вие? Плевнята ви, хамбарът ви са съборени, черквата и училището – също. Ако Той намери всяко нещо тук в ред и порядък ще каже: „Ето човек, който е работил разумно.“ Това е мисълта, която Христос представя пред вас тази сутрин: „Колко по-горе стои човек от овцата.“

 

11 октомври 1914 г., София

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube