Растете в благодат

Събота, 05 Януари 2008 08:57 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

РАСТЕТЕ В БЛАГОДАТ

„Но растете в благодатта и в познанието на Господа нашего и Спаса Исуса Христа.“

Второ Петрово 3:18

Растенето е процес на развитие. Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, дърво, клончета, листа, цветове – трябва да растат и да се развиват.“ Но в цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа да расте, а човешкият Дух да достигне познанието на Благодатта. Коя Благодат? Божията. Думата благодат е обширна – тя подразбира условията, в които човек трябва да живее горе на Небето и долу на Земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора – в Писанието тя е наречена Обетована. Вие се стремите, именно, към тази земя, която Бог е създал първоначално. Тази Земя, на която вие живеете, е толкова малка, микроскопична, че сравнена по големина, тя не съставя даже остров, например като Крит.

Павел и Петър казват, че Небесата ще се разгорят и Земята ще мине през огън. Мнозина тълкуват Огъня като разрушителен елемент. Той наистина разрушава, но същевременно и гради. Огънят, който е слязъл отгоре, от Слънцето, той е съградил нашата Земя, той е съградил вашите тела, този Огън е вложил мисли и желания вътре във вас. Без Огън всичко се смразява. Значи думата растеж подразбира и Огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. В съвременната наука са правени такива опити: ако се подложи човек на електричество от две-три хиляди волта, той умира и затова на някои места, когато искат да екзекутират някого, подлагат го на такъв силен ток. Обаче, ако се прекара през човека десет-петдесет хиляди волта електричество, всички болести у него изчезват, лицето му става свежо, с една дума, човек се напълно подмладява. Според съвременните понятия на логиката при този Огън човек би трябвало да изгори. Огънят, който разрушава човека, това са неговите страсти – те разрушават едновременно тялото и душата. Няма ли човек страсти, ще рече, че не се грее на разрушителен огън. Павел, като казва растете, подразбира действие под влиянието на Божествения огън – тези десет-петдесет хиляди волта, които, като минат, ще пречистят и обновят хората.

Думата познание иска да каже: да се разберат законите, според които този растеж може да стане. А растежът е двояк – и нагоре, и надолу. Когато се оглеждате в огледало, вие имате отражение. Ако някой ви запита по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите – има отражение; но аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение. Физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на Вселената, например какво било Слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му и т.н., но какво в действителност е Слънцето, това е една тайна. От Земята ние можем да предполагаме и едното, и другото, но когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери истината за това растене, за което Павел говори. Искаш да знаеш има ли живот горе на Луната, или не, има ли вода, или не, ще вземеш торбичката си и билет, и за няколко часа ще може да провериш тази истина. Така може да се отиде и до Слънцето, за да се провери какво е то. А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение – тъй, както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна: вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. – „Познавам този човек.“ – Познавате неговата сянка. Казвате: „Неговите очи са черни.“ – Това е неговата сянка. – „Бяла му е брадата.“ – Това е сянка. – „Красив е.“ – Всичко е сянка – този човек, който ви се вижда денем красив, вечер е черен. Ако в известно отношение се измени светилникът, ще се измени и светлината на човека. Това е растене на сенките, защото и сенките растат: една сянка може да се намали и да се изгуби – например сутрин, когато изгрява Слънцето, сянката е по-голяма, а към обед сянката съвсем се смалява, а когато залезе Слънцето, съвсем изчезва. Аз ви правя тази аналогия, защото сте хора на сенките – изучавате нещата на кинематографа. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо.“ Но за да ви го докажа, ще трябва да ви взема билет, да дойдете с мен, да отидем на Слънцето, на Луната. Вие сте хора на сенките, вие сте същества фиктивни, а не реални. След петдесет години вие сами ще видите, че сте фиктивни – де ще бъдете тогава?

За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога – подраз-бирам да търсите Светлина и Топлина. И тази Светлина ще внесе във вас онзи идеал, за който копнеете. Човек се ражда малко детенце, става голям – все е недоволен; иска да се ожени, търси хубава мома, мисли, докато я намери, но като я намери, пак е недоволен – била зла като змия. След това искат деца – имат ги, но се оказва, че и те били лоши; надяват се на децата, дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй животът на съвременните хора е само в сенките, а в сенките няма никаква реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес.

И тъй, под думата растене подразбирам Духът да расте и се развива, т.е. само реалното, неизменното. Може да стават милиони вечни промени в тази субстанция, която е вложена в нас – тя се изменя сама по себе си, това е велик Божествен закон. Някой път ви се навява лоша мисъл – това е сянка. Казвате: „Аз мразя някого“, например: „Мразя Ивана“ – как може да го мразиш, като не го познаваш? Също как можеш да искаш пари от човека, ако никога не си му давал? Сенките в света съществуват само по една необходимост – да може Битието на нещата да изпъкне. Колкото повече сенки имаме в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки Знание не може да съществува. Вие казвате, че страдате – това е една сянка, за да изучите себе си. Умирате – това е една сянка, за да изучите условията на Новия живот. Следователно растежът е причина на всички промени, които сега стават и вътре, и вънка.

И тъй, когато разберем Живота, ние ще дойдем до самата Реалност, т.е. да проверим нещата. Когато едно учение е съгласно със самата Реалност на Битието или е съгласно със законите, които Бог е вложил в света, всякога може да се направи опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест“; ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако това не стане, то не е лекарство и този лекар заблуждава. Дойде един човек и каже: „Аз имам едно учение и като го приемете, ще се подигнете“ – ако ви подигне, то е истинско.

И тъй, растенето е един процес, необходим за съграждане на нашето Духовно тяло. Физическото тяло е необходимо като една скеля отвън – ако то се не подигне, Духовното тяло не може също да се подигне. И най-напред е направен физическият свят, като една скеля, а Духовният свят постоянно се съгражда и устройва. Има в Писанието стихове, които казват, че първоначално е било създадено Небето, а то е Божествен свят; после е създадена Земята – физическият свят. Земята не е била още устроена, Господ и до днес я строи. Той създаде света в шест дни, в шестия направи човека, а в седмия си почина. Сега пак е на работа. Мойсей казва: „Господ си почина“, Христос казва: „Отец Ми работи“ – и сега Той е още на работа. Почивката на Бога е да излезе от Своето битие, за да разгледа оттам всичко, което е създал; и после пак се връща да продължи работата. Сегашната Му работа носи със себе си Огън – Той казва: „На този свят не му достига Огън.“ Когато дойде този Огън, ще дойде растенето и познанието в благодат.

Когато говоря за света, аз разбирам всякога човека. За вас светът е толкова познат, колкото имате съотношение с него. Всички елементи от външния свят в Природата са свързани с вашето тяло и вашия ум и всички промени, които стават с вас (някое неразположение, което става във вашия Дух), зависят от промяна в природата. Един вълк, като не яде три-четири дни, седмица, изгладнее и моли Господа за храна; вие долавяте неговата мисъл, че този вълк страда – страдате и вие заедно с него. Та всички неща са свързани – и радостите, и скърбите еднакво ги преживявате. Някой казва: „Не мога да търпя този човек“ – ще го търпиш, защото той е част от теб; ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Прочее, в това растене подразбирам растене на нашето Духовно тяло, от което ние съставляваме единица в тази Божествена хармония.

Казвате: „Светът не е устроен още.“ Не е устроен, но за да се устрои, ще трябва да се работи, а ние сме фабриките, които трябва да работят – ние възприемаме и обработваме материалите и ги даваме на Господа. Изядеш някоя кокошка, овца, агне – това съставлява частица от теб и всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се оправдаят от това гледище. Всички в света сме страдали, но затова пък ще живеем всички заедно. Някога ще видите, че и буболечките са ваши братя; когато буболечка ви ухапе и смуче от вас кръв, тя казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на тази къща.“ Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес. Съзнателният процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода. Растенето е Живот – в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвета няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – „Не.“ – Няма да се проявиш. И в хората, както в цветята, само тогава има проявление, когато те цъфнат и завържат плод. Любовта се проявява само когато растенията цъфтят – така е у хората. Когато има цъфтене на физическо поле, има физическо узряване, физическа любов; когато мине този процес, има духовно цъфтене и узряване в човека. Човек трябва да цъфне най-малко седем пъти, т.е. да завърже най-малко седем плода; трябва да цъфне едновременно в седем светове, а това цъфтене става последователно.

И тъй, когато у вас цъфтенето във физическото поле изгуби смисъл, вие ще трябва да пренесете това цъфтене горе. Защо умираме? Умирането не е нищо друго, освен отиване в по-висок свят на растеж. Когато нямате условия за растене, вие умирате, а когато има условия, вие се раждате. Онези, които не са запознати с дълбокия смисъл на Живота, намират, че в цъфтенето на клоните и растенето на корените има известно противоречие. Когато водата от един извор излиза, няма ли тази вода да се пръсне по всички посоки? Вземете едно въздухообразно тяло: в едно гърне имате водни пàри; като отворите това гърне, няма ли пàрите да се пръснат по всички посоки едновременно? Значи Животът, който е излязъл от центъра, праща корени надолу. Науката казва, че денем ние сме с главата нагоре, а вечер, когато Земята се обърне, сме с краката нагоре. Така е и с дървото: за двадесет и четири часа най-напред клоните са обърнати нагоре, а по-после корените са нагоре. Ще кажете: „Ние сме нагоре“; човек е двойно дърво: има корени горе, които означават Божествения свят, има корени долу в стомаха, които означават физическия свят. Когато Земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога – тогава корените на вашия стомах са към Бога. Тъй че на всеки двадесет и четири часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Главата и краката имат еднакво значение пред Бога, защото ако влезете в Духовния свят, основа на нещата – това са краката, върху тях почиват нещата. Казват някои: „Защо ми са краката?“ – Защо ви е основа? За да съградите вашата къща. Следователно те са почва, върху която градите вашата къща, и почва, върху която вашето битие може да расте.

Сега, в това растене ние трябва да обичаме всички хора в себе си – живи и умрели, които имат отражение и живеят вътре в нас. Вие имате един Иван вътре и един вън; имате един Ангел вътре и един отвън; имате един дявол отвътре и един отвън – и Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и Ангелите и мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе между тях има равновесие. Щом ние се намесим, има борба. Когато има спор между два духа, вие само ги слушайте – спорът е разговор между тях. На учениците не е позволено да се месят в работите на Учителя, а лошите и добрите духове са велики Учители. Нямате право да съдите, вие трябва само да слушате – законът е такъв. Ако се намесите в тая работа, ще ви бият – ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе, не трябва да се месиш, а да слушаш!“ Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: „Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под сянката на вашето дърво само са се спрели да разговарят, а вие сте ги подслушали; вие сте бебета, още не сте се родили.“ – „Казват ми лошите духове това и онова да направя.“ – Те не го казват на теб, а на себе си и ти си казваш: „Чакай да го направя.“ Затова апостол Павел казва: „Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете.“ Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому.“ Лошите духове си имат своя работа – когато си я вършат, оставете ги, нека си я вършат. Слушал съм някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет.“ Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво Знание – знае само да яде бой. Мълчанието наистина е растеж; така растат и растенията: те мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане – те тихо си шепнат. А не като хората: направят някакво добро – цял свят ще ги чуе. Тъй е и с кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка – всички я чуят. Какво от това, че е снесла яйце, то ¢ е дълг. И въпрос е още дали тя го снесе, или ¢ го снесоха. Когато един осел го натоварят с драгоценности, той пренася товара и казва: „Аз ги пренесох.“ Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля“; само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, който служи на Бога и разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля.

Ние трябва да намерим време да ускорим този растеж, за който говоря, т.е. съграждането на нашето тяло. Често давате причини за неслушане, като казвате: „За това няма време, за онова няма време.“ Един английски проповедник посетил едно бедно момче метач и го запитал:

– Идва ли някой да те посещава?

– Да, Гладстон.

– Кой?

– Английският държавник.

– Чудно нещо – си казва проповедникът, – при многото си работа, която той има, имал време да посещава този беден метач!

Защо, кой живее вътре в този метач? Гладстон съзнава, че в него живее негов брат, и казва: „Трябва да го посетя.“ Сегашните хора, като се повдигнат малко, не познават дори баща си и майка си, като мислят, че тяхното положение и величие ще се накърни. Няма по-голямо величие от това да познаваме своите длъжности. Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е зает с толкова много и велики работи, винаги намира време, като Гладстона, да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мисъл, да даде Своя помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят върху човека, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз Съм тук, Аз Съм с теб, Аз ще ти помогна.“ А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем – да се освободим от преходните неща, да познаем Твоята воля“, а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мен, ама ще видят!“ Често четем Господнята молитва: „Да бъде волята Твоя“; ти не познаваш Името Божие, Царството Божие, а искаш да изпълниш Волята Божия. Човек, който не познава Името Божие, не може да изпълни Волята Божия – ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които няма още на света. В този процес – търсенето на Името Божие, Царството Божие и Волята Божия – ще дойде Царството Небесно.

Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда: убийството на Павел I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогрижене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и под биенето на барабан подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. Попитал за вината на войника; казали му, че последният, когато се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на осем хиляди пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел. „Боже мой – помислил си той, – поискал да види баща си, да му целуне ръка и да изпроси последна бащина благословия; и само затова тъй жестоко го мъчат, и то в мое име!“ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко ниско стои той пред войника, и горко заплакал. Когато се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му четири хиляди удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира. А той, с облеклото на войника, се подложил на останалите четири хиляди удара, които издържал, понеже войниците, които мислели, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо. Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александра, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александра със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!....“ Аз питам колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне десет удара? И ние имаме претенции – готвим се за Небето!

Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето – човек да разпознае сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина – да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество. И вие също сте дошли тук, на Земята, да дадете живот другиму. Някои искат да се женят и народят деца – защо? Ще ви кажа защо: искат да се оженят, защото са вече уморени, не могат да вършат друга работа; като се оженят, ще им се роди син или дъщеря, които ще довършат тяхната работа. Някой казва: „Аз не искам да се женя“ – ще рече, ти си силен; но не можеш ли да свършиш сам работата си, трябва да се ожениш. Да не мислите, че това е алегория, това е една истина. Под развитие подразбирам работа, която Бог ни е предал и която или трябва да свършим, или да дадем мястото си на други да я свършат. Ето защо хората на Земята се раждат и превъплътяват – слизат и възлизат. Един ден, като кажеш, че си се уморил, ще те пита Господ искаш ли да отстъпиш твоето място на брата си, той да свърши твоята работа – това е. Тези познания са елементарни; в бъдеще вие ще научите нещо повече.

Бог вече е започнал преустройството на света. В тази епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън и в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се стопят, материята ще се префини и Господ ще образува с нея свят с други порядки. Онези, които не ще завършат своето развитие, Господ ще изпрати на друго място. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжност – от работата, която не вършим. В нашите училища ще те задържат в известен клас две-три години, докато го минеш – същото е и за самия Живот. Желателно е тази мисъл да стане централна във вашия ум. Не е важно каква работа вършиш, математик ли си, химик ли си, доктор ли си – това са сенки, форми в Живота; същественото е осветяваш ли Името Божие, влагаш ли Волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да държи тези неща отпред: Името Божие, което е най-висшето благо, Царството Божие – по отношение на човешката душа, и Волята Божия – по отношение на земния живот.

Духовният свят има връзка с физическия: човек едновременно е същество духовно и физическо – тези два елемента съществуват едновременно. Има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, и тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измените. Под думите физическа материя разбирам света на формите, необходими за проявата и битието на нещата; под Духовен свят подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми, а под душа разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно без форми Животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ – без къща може ли да повикате гости? Когато човек иска да се ожени, най-напред трябва да си направи къща, тъй както птиците, преди да снесат, си приготвят гнезда. – „Втасахме я!“ – ще си рекат ония, които нямат къщи. Да не схванете думите ми буквално – аз разбирам да си имате къща в Духовния свят. В Небето без такава къща няма да ви приемат, трябва да имате такава. Под растене подразбирам да имате в тази къща градина, плодни дървета и цветя, които да я красят. За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки; като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне – и Франция, и Англия, и Германия ще изчезнат из вашия ум, няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз, ще забравите вашите дългове – всичко ще забравите, защото всичко това са сенки. За да познаваш човека в същинския смисъл, трябва да го любиш – само който люби, той познава хората. Но ще каже някой: „Аз любя, но страдам, страхувам се“; щом се страхуваш, няма Любов – Любовта не търпи страх при съществуването си.

Всички противоречия в едно или друго направление създават неприятност. Човешкият Дух без мъчнотии в света не може да се развива. Това Учение трябва да се проповядва на сегашните, на културните хора. Само тогава домовете ви ще се освободят от страдания, които всъщност са фиктивни. Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде дотам, ще срещне стена; и хипнотизираният действително не може да я премине, докато вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една линия; и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света – всичко е възможно. – „Как е възможно всичко?“ – ще попита някой. Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; ако Му поискам седем-осем самуна, няма да ми ги даде. Казвам ви верни неща, които вие сами можете да опитате и проверите. Трябва да се откажете от лакомия, да не искате повече от онова, което ви трябва. Например имате едно кило захар – задоволете се с него и не искайте два-три и повече кила. Може ли всички хора да бъдат едновременно милионери? Както растенето на едно дърво има предел, така е и с човека на физическото поле: като стигне човек на една височина до двадесет и първата си година, започва да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и Дух. Това са велики неща и когато ви се отворят очите, ще ги разберете.

Някой път трябва да се помолите на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисея през една нощ голямо войнство, за да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисея на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал:

– Какво ще правим сега, господарю?

– Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.

Помолил се Елисей и рекъл:

– Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види.

Отворил Господ очите на слугата и видял той гората, пълна с коне и колесници около Елисея. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл:

– Порази, Господи, тези хора със слепота.

Завел ги след това Елисей в Самария и рекъл:

– Отвори, Господи, очите на тези да прогледнат.

Отворил Господ очите им и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял, израилският цар казал на Елисея:

– Да ги поразя ли, Отче мой?

А той рекъл:

– Не ги поразявай, нахрани ги и ги изпрати при господаря им.

А ние, съвременните хора, казваме: „Какво ли ще стане с нас?“ Които са с нас, са повече, отколкото онези, които са против нас.

Кои са против нас? Нашите мисли – нашите сен-ки, които ние създаваме от години. Кажете си: „Тези мисли, тези вълци и мечки аз съм си ги създал – не се боя от тях.“ Някои казват, че са силни във вярата; бихте видели колко е силна вярата им, ако биха ги турили при мечки или вълци в някоя менажерия. Щом се страхуваш, щом се съблазняваш, щом мразиш, Господ не е с теб. Юнаци трябва да бъдат християните, юнаци се искат за този свят. Трябва да понасяме твърдо всички нещастия и да кажем: „Да се свети името Божие и да дойде благодатта Божия.“ Ще речете: „Измряха толкова хора.“ В моите очи те не са измрели, а възкръсват. Аз бих желал да отида с тях – славно нещо е да отидеш на Небето! Някои хора се боят от смъртта; обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари – Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа.“ Всички, които ме слушат днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете; докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилите, Господ не е с вас. Вземете за пример Даниила, който беше между лъвовете – той не пострада от тях, а си каза: „Господ, който е с мен, ще укроти лъвовете.“ Аз бих желал и вие да повикате Господа, когато бъдете между вашите лъвове – да затворите устата им. Бъдете по-решителни, а не малодушни.

Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само наглед, а и в действителност. Хората на науката и великите хора трябва да дадат пример как трябва да се живее. Химик ли си, астроном ли си, съдия ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството. Не сме далеч, Огънят иде – сгорещяване голямо ще бъде. Но не бойте се, онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас. Нека всички знаят, че Господ иде в света да тури ред, законност, справедливост. И вие, мъже и жени, които Бог ви е кръстил с тези хубави имена, ще се подчините на новия ред. По-хубаво име от мъж и жена няма в света. Но сега и мъже, и жени се оплакват от своето положение. Мъжете казват: „Горко нам, мъже, дето сме се родили такива, да ходим на война!“; жените пък казват: „Горко нам, дето сме се родили жени, да раждаме!“ Не е горко никому, напротив – благословение голямо е, че сте се родили такива, че сте определени за такава работа. Подайте си само ръка вътрешно. – „Как да се помирим?“ – ще рече някой. – Не говори нищо за него, вътре в душата си се примири с всички свои братя, свои поданици, които имаш. Призови Господ да се освети Името Му и да се прослави Духът вътре в теб. И поискай да пораснеш, за да може да изпълниш това, което Бог е определил за теб.

Няма да умрете. Отсега нататък идват добри условия и наука за вас – ще изучавате астрономията, математиката и прочее. Някои казват: „Математиката е много лесна наука до числото 10.“ Но колко милиони съотношения има между тези десет числа! Някои казват: „Да бъдем добри – то е 1, да бъдем справедливи – то е 2, да бъдем любящи – то е 3, да бъдем мъдри – то е 4, да бъдем истинолюбиви – то е 5. До 5 сме стигнали. Хайде да бъдем добри и справедливи – то е 1 и 2; хайде да бъде добри, справедливи и любящи – то е 1 и 2, и 3; хайде да бъдем мъдри – то е 1 и 2, и 3, и 4. Туй не е никаква наука. При едното трябва да разберем закона на едното – почвата, елементите; трябва да употребим химията, за да видим какво расте в едното и после ще кажем: „В него растат ябълки, череши, грозде, жито, ориз, зеле, моркови и др.“ В това едно ще се намерят колко елемента са потребни за ябълките, за крушите. И в нашия ум може да си кажем: „Да бъдем добри“, но за да бъдем добри, трябва да работим. – „Справедливи да сме“ – може, но ще трябва да работим. Добро, Справедливост, Мъдрост – всичко иде отгоре. Казвате: „Искаме да бъдем добри“ – елате при мен, аз ще ви науча, ще ви кажа как да бъдете добри. Ще взема един гвоздей, ще го нагорещя, той ще стане добър. Де е огнището? То е вътре във вашето сърце. Вземете огъня, духалото, въглища, турете гвоздея – вашите мисли – и ги сгорещете. Това е процесът, по който трябва да работим в себе си. Християнството в този смисъл е алхимическа наука.

Вие ме слушате и си казвате: „Мен ми е тежко, мъчно ми е“ – защо? Защото сте затворили прозорците и не пускате Божествената светлина през тях – Господ живее, но не сте Му отворили прозорците да влезе. Някой път Той може да ви плесне – кажете: „Боже, благодаря, че Си ме посетил.“ Тълкувайте плесницата на мъжа си така. Защо брулите ореха? За да паднат орехите. Така и Господ дохожда и пита: „Имаш ли плод да Ми дадеш?“ Като те плесне някой брат, вземи го, напои го, нахрани го – нахрани го с Новото учение. Ако го научиш на това Ново учение, той ще вземе полека с ръка да къса орехите, а иначе той ще ги брули с камъни. Така е днес навсякъде: мъже, жени, учители, ученици, свещеници, проповедници – всички се брулят с камъни. Сегашните страдания са най-великото благословение.

Аз благодаря на Бог за много неща; благодаря, че Той е цар, а пък аз съм слуга. Като е Той цар, това е най-голямото благо – както за мен, тъй и за другите. Сега вие сте слуги, но ако искате да сте в бъдеще истински царе, царици, приложете Божественото учение. Всяка сутрин, като станете, кажете си: „Боже, благодаря Ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес.“ Как ставате сутрин вие? Някой стане с лицето, друг с гърба си нагоре. Внимавайте как вашите деца стават сутрин. Никога не ставайте нито вие, нито те с гърба си нагоре. Каква трябва да е първата ви мисъл, когато станете? Кажете: „Благослови, Господи, душата ми, благодаря Ти, че съм станал днес, за да свърша работата си както трябва, дето и да е, и да мога да израсна толкова, колкото трябва.“ Това е първото основно учение. А какво правите вие? Ако някой от вас е учител, казва: „Ех, днес имам да поправям четиридесет-петдесет тетрадки!“; ако е съдия, казва: „Днес имам толкова дела“; проповедник ако е, ще каже: „Ех, днес проповед ще трябва да се държи, нищо не съм приготвил!“; майка ако е, ще каже: „Тези деца какво са се разплакали!“ Господ не е при тях и работата им през целия ден не върви добре. Духнете и кажете: „Хууу, очисти ме, Боже, от лошите мисли, благослови душата ми!“ Опитайте това нещо.

Някои казват: „Бог е бил толкова милостив, че кръвта Си проля за нас, заковаха Го.“ Как бе закован? С главата нагоре. Затова, когато ставате сутрин, трябва да ставате с главата нагоре, а не надолу. И когато излизате, да се покажете с главата към Господа, не с краката си да излезете. Аз бих ви обяснил по-подробно това, но няма време сега. С главата си да излезеш и да благодариш в душата си на Бога – тогава всички Светли духове ще те заобиколят, ще добиеш Сила, Мъдрост и ще възрастеш. Господ е, Който възраства нещата.

Защо аз ви говоря сега това? Господ е, който върши работите чрез хората. Някой път, когато аз ви говоря, казвате: „Господин Дънов тъй казва.“ Туй, което аз говоря, това са го казали отгоре, това го говори цялото Небе. Повтарям, че Господ иде чрез Огън да очисти Земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе Любов в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба, омраза – това възвестява Божественото учение в новата епоха. Сутрин, като станете, направете опит и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си добър, всемилостив, всеистинен и всемъдър.“ Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мен – ще видите каква ще бъде температурата на душата ви тогава. Това е всичката тайна. Ако го повтаряте десет месеца, ще бъде още по-добре. Това е а-то, началото. Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил“ – и вие започнете така.

Това е Велико учение. Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, вечен мрак наоколо си; ако го приложите, и Господ, и Ангелите, и светиите – всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Да понесете четири хиляди удара на вашия гръб и когато дойде Христос, да каже: „Нека Той отиде на моето място, аз ще понеса останалите.“ В преносен смисъл разбирам това и така ви говоря. Разнесете това Учение на народа – само така, а не по друг начин, всеки народ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това Учение и ще види резултатите – то е една положителна наука. Всеки народ, всяко общество, всеки дом, който работи така, ще бъде благословен. Това е благовестието, което преди две хиляди години Христос донесе за обновление на човечеството.

Който има уши да слуша, нека слуша.

7 януари 1917 г., София

 

Прочетена 666 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:26

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube