Радвайте се

Събота, 05 Януари 2008 09:17 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

РАДВАЙТЕ СЕ

„Исус ги срещна и рече: „Радуйте ся!“

От Матея 28: 9

„Радвайте се!“ Това е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие в думата радост, има Божествен произход. Радостта не е качество на хората от сегашния век, а още по-малко на животните. Тя подразбира пробуждане на висшето съзнание в човека или вътрешна връзка с естествените отношения на истинския Живот, който се отличава с непреривност в своите прояви. Животът има отношение към три свята: към физическия, в който живеят хората; към Духовния, в който живеят Ангелите, и към Божествения, в който живеят Съвършените същества. Радостта принадлежи към Божествения свят или т.нар. номинален, а не феноменален свят.

Ако разгледаме буквите, от които е съставена думата радост на български език, виждаме на първо място буквата Р, която е образувана от единица и един малък кръг горе – кръгът означава Божествена идея. Значи буквата Р подразбира човек, обременен с една Божествена идея – за такъв човек казват, че държи нещо здраво в ръката си. Когато не разбира законите на Живота, той обръща буквата надолу и тя се изменя в буквата Б. И тогава, вместо да бъде бременен с Божествена идея, човек се обременява от стомаха си и постепенно слиза в материалния свят. Когато стане бременен на физическия свят, човек затлъстява. Ако не може сам да се освободи от забременяване, т.е. от затлъстяване, той търси лекар. За такъв човек казваме, че е пометнал; щом не може да носи тежестта си, той непременно ще пометне. Обаче Радостта няма нищо общо нито със затлъстяването, нито с помятането. Тя се отнася към друг свят.

Втората буква в думата радост е А. Тя означава двойна бременност – на Духа и на ума. Тя е съставена от един ъгъл, обърнат с върха нагоре – човешкият нос, който символизира човешката интелигентност. В Битието е казано, че Бог вдъхна в ноздрите на човека и той стана жива душа. Значи вдъхва се на човека през носа, а не през устата; също така той вдишва през носа, а не през устата. Буквата Д е образувана от един триъгълник, т.е. от три сили, които не са се хармонизирали напълно, защото триъгълникът не е равностранен – те са силите на ума, на сърцето и на волята. Затова именно сегашният човек минава през един преходен свят, в който силите постоянно се организират. Буквата О представлява условията, при които известна идея се развива. Буквата С означава закон на промени, чрез който идеите се усъвършенстват. Буквата Т изразява кръста, т.е. принципите на мъжете и на жените, според които те живеят на Земята.

„Радвайте се – казва Христос, – защото Духовният свят се открива пред вас.“ Така именно се отваря път за минаване от физическия в Духовния свят. Какво по-голямо благо очаква човек, ако може да минава свободно от един свят в друг? Това предизвиква небивала Радост в неговата душа. Без Радост човек не може да се нарече истински човек, нито може да се развива правилно. Няма сила в света, която може да помрачи истинската Радост – защо? Защото Радостта върви заедно с Любовта – те са като брат и сестра, като мъж и жена. Аз не говоря за тези жени, които по цели дни готвят в кухните и мислят как да задоволят мъжете си; не говоря и за тези мъже, които по цели дни стоят затворени в дюкяните си и гледат да спечелят повече, за да задоволят нуждите на семейството си.

„Радвайте се“ – казва Христос. Кой човек може да се радва истински? Свободният. Само свободният по ум, по Дух и по сърце може да се радва. Сегашните жени, заробени в кухните си, и сегашните мъже, заробени в дюкяните си, не могат истински да се радват. Ще кажете, че човек не може да живее без кухня и дюкян. Нима кухните и дюкяните са необходими за щастието? Къде са кухните и дюкяните на птиците? И те се хранят, и те живеят, но нямат нужда от кухни и дюкяни. Съвременните културни хора поставят като девиз на своя живот мисълта: „Не може без кухни и без дюкяни.“ Отгоре на този девиз аз пиша: „И без Радост не може.“ Едно от условията за придобиване на щастието е разбирането на Любовта. Човек трябва да разбира и прилага Любовта, но не както сегашните хора – половин ден да любиш и половин ден да мразиш. Това не е Любов, но робство. Любовта е непреривна. Христос е говорил на учениците Си и на слушателите Си да се радват. И аз говоря на съвременните християни да се радват, но въпреки това те не могат още да се радват, както трябва. Те минават за християни, чели са Евангелието, но в края на краищата не могат да се радват. Това не значи, че Радостта е неприложима в сегашния Живот, но тя се нуждае от подходяща почва, за да се прояви. Духовният елемент в човека е почва, условие за проява на Радостта. Един ден, когато хората разберат законите на Живота, ще си създадат естествена, модерна кухня, като тази на Ангелите. Каква е кухнята на Ангелите, какви са техните дюкяни? За да разберете какви са кухните и дюкяните на Ангелите, трябва да изпратите една комисия при тях, за да донесе образец оттам. Като изучавате културата на другите народи, вие мислите, че тя представлява нещо особено – колкото и да е висока тази култура, все пак е човешка. Ако искате да знаете какво нещо е култура, идете при Ангелите, там ще научите много неща. Обаче мъчнотията се заключава в това, как ще отидете при тях.

Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение. Те казват, че за да бъде философ, човек трябва да бъде критик, да подлага всяко нещо на опит. Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял Възкресението на Христа, пак не повярвал – трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган. Лъжата е сянка на Истината; както сянката е признак за съществуването на даден предмет, така и лъжата е признак за съществуването на Истината. Съмнението пък е признак за съществуването на някаква Реалност; съмнение без причина не може да съществува. Отричането на Бога показва, че Той съществува – не можеш да отричаш нещо, което не съществува. Следователно човек отрича само това, което съществува. На какво се дължи отричането? На недостатъчната Светлина. През деня човек вижда дърветата, камъните, изворите, но вечер не ги вижда. При това положение човек може да ги отрича, може и да признава съществуването им, обаче това не показва, че те не съществуват. Тъй щото, когато някой поддържа мисълта, че Бог не съществува, това показва, че неговото Слънце е залязло. След дванадесет часа Слънцето ще изгрее и вие ще измените убежденията си. Преди дванадесет часа сте отричали всичко, а след дванадесет часа казвате, че Бог съществува, душа съществува, задгробен свят съществува и т.н.

Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място да се скрие; намерил една пещера и там останал цели три дена, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него. В това положение, изоставен от всички, най-после той се обърнал към Бога със следните думи: „Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Теб, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване.“ Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата и в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: „Деца, ще знаете, че Бог съществува – даде ми се доказателство за това.“ От този момент той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност. Отде знае той, че Бог съществува? Костенурката го убедила.

Когато човек изпадне в положението на този учител и прекара в пещерата три дена гладен и жаден, сам ще се убеди, че Бог съществува. Щом Бог съществува, има и душа, и задгробен живот – всеки сам може да опита тези неща и да се убеди в тяхното съществуване. Това са неща, които съм проверявал хиляди пъти; по-скоро ще се усъмня в съществуването на хората, които ме окръжават, отколкото в съществуването на Бога и на онзи свят. Аз живея едновременно и в този, и в онзи свят, разговарям се едновременно и с хора, и с духове. Като говоря за себе си, имам предвид всички хора. Човек живее едновременно в двата света – във физическия и в Духовния, само че не всякога съзнава това. Някои се страхуват от духовете, не искат да ги виждат. Не са страшни духовете – те са интелигентни, разумни Същества, с голяма култура; те представляват училище за хората. Една от причините за смъртта на хората се дължи на факта, че духовете ги привличат – те отиват при тях да изучават културата им, да придобият нещо ново.

Къде е Духовният свят? Да се задава такъв въпрос, това е все едно някое малко животно да пита къде живее човек. Дето е животното, там е и човекът, но понеже разбиранията му са много ограничени, по съзнание то се намира далеч от хората. Светът, в който живеят всички същества, е грандиозен, той не се заключава само в това, което виждаме. Някоя мома мисли, че животът няма смисъл, и се обезсърчава, но щом срещне един красив момък, веднага животът ¢ се осмисля, не иска вече да умира; същото преживява и момъкът. Коя е причината, че животът им се осмисли? Техните сърца и умове: сърцето им се изпълва с Топлина, а умът – със Светлина, и те започват да виждат нещата по особен начин. Те казват, че сърцата им туптят, животът им придобил смисъл. Животът не се заключава в туптене на сърцето – туптенето е само средство за предаване на мислите и чувствата в Духовния свят.

Христос казва: „Радвайте се“ – защо трябва да се радват хората? Защото Нова култура иде за тях. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте на хората Новото учение – да устроят домовете си по нов начин, без кухни и дюкяни.“ Представете си, че цялата Земя се превърне в овощна градина, пълна с доброкачествени плодни дървета – ще има ли нужда от кухни и дюкяни? При това положение трябва ли човек да прекарва с часове и дни затворен в своите кухни и дюкяни? Днес хората се нуждаят от различни стоки, храни, осветление, отопление и т.н. В бъдеще, когато човек придобие права, положителна мисъл, няма да се нуждае от нищо. Чрез мисълта си той сам ще си създаде Светлина, а чрез чувствата си – Топлина. Човек ще има собствена електрическа енергия, няма да очаква на общината или на електрическите дружества те да му я доставят. С мисълта си той ще се движи от едно място на друго, няма да се нуждае от превозни средства.

Христос казва: „Радвайте се“ – защо трябва да се радват хората? Защото иде новото Знание, което ще ги освободи от робството и заблужденията. Днес хората се чудят на грандиозните американски здания – от десетки етажи, с големи сводове; всички казват, че това е последната дума на културата. Това не е истинска култура. Преди всичко, тези здания не са хигиенични, в тях Слънцето не прониква, благодарение на което повечето американци са нервни. Големите и високи здания говорят за грандиозната идея на американците да направят нещо особено, но липсва нещо в тази идея – насока. Те трябва да насочат ума и сърцето си в друго направление – към нещо възвишено и велико. Когато една Божествена идея не може да се разбере добре и вземе крива насока, това показва, че културата на тези хора е отживяла своя век.

В бъдеще, когато жените зачеват, трябва да внушават на детето си мисълта, че човек не живее само за кухни и дюкяни. Под думата кухня в широк смисъл разбирам чрезмерно задоволяване нуждите на стомаха. Сегашните хора живеят повече за стомаха – как да го задоволят и как да го лекуват, когато заболее. Наистина, когато заболее стомахът, трябва да се лекува, защото той е свързан с главата. Когато стомахът страда, и главата страда, и обратно – ако главата боледува, и стомахът боледува. Но за да не се разстройва стомахът, човек не трябва да го претоварва. Сегашният човек яде по три пъти, а някога по четири пъти на ден – ще кажете, че Бог е наредил така. Аз оспорвам това твърдение – стомахът има и друго предназначение, не само да приема храната и да я обработва.

Съвременният ред в света е изопачен от хората – той представлява карикатура на Божествения свят. Едно време, когато Бог създал света, всичко било в пълен ред и порядък – и растенията, и животните, и хората живеели добре, всичко било хармонично. Днес не е така. Пияницата пие, разпилява богатството си, продава жена и деца и казва, че Бог е създал едновременно и човека, и лозата, следователно човек има право да пие вино, да се ползва от соковете на лозата. Едно е вярно: човек има право да пие някаква течност, да уталожва жаждата си – тази течност е водата. Дето и да отидете в Природата, навсякъде ще намерите вода, но вино – никъде.

Като казвам да съборите кухните си, това не значи, че трябва да ги разрушите, преди да сте направили новите си къщи. Направете първо новите къщи и тогава разваляйте старите – иначе ще развалите старите и ще останете без нищо. Първо направете опит, за да видите как ще живеете без старите кухни и ако видите, че можете да живеете по нов начин, развалете кухните си, радвайте се и веселете се. Радвайте се, че сте придобили нещо ново, че можете да задоволите нуждите на стомаха си по нов начин. Радостта е резултат на вътрешен, Божествен подтик в човека. Тя вдъхновява човека, дава импулс на ума, на сърцето и на волята. Истинската Радост разширява човека, дава импулс за работа, за проява на творческите сили в него. Като знаете това, радвайте се на всички, които се радват. Умът на човека трябва да е пълен със светли мисли, сърцето – с благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Външно лицето му може да бъде прашно, почерняло от Слънцето, но отвътре да свети, да отразява живота на душата. Защо да не се радва човек, има ли причини за това?

Ето днес Христос ви среща на пътя и казва: „Радвайте се.“ Веднага се отправят към Христа въпроси: „Как да се радваме, когато нашите синове, братя и мъже умират на бойните полета? Как да се радваме, когато животът е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и обувки? Как да се радваме, когато направихме големи дългове? Ти можеш ли да превърнеш камъните на хляб?“ Христос отговаря: „Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек.“ Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека – те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката. Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляба от камъни. Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия Живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа Силата на Божието Слово. Възможно ли е това? Възможно е – нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от Земята. Не само от Земята, но и от Слънцето. Сама по себе си, Земята е резервоар, в който се складират нещата и ако Слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време заровени в земята и ще изгният.

Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат. Казват, че и без това Знание има много милионери в света. Те са книжни милионери. Какво може да направи човек с книжното си богатство? Ще кажете, че богатството е нужно за Земята. Какво ще правите с това богатство, когато смъртта дойде при вас? Тя ще ви хване за врата и ще каже: „Върви след мен!“ Ти ще ¢ даваш от своите милиони, но тя не признава книжните пари – колкото и да си богат, тя ще те вземе със себе си. Ако срещнеш на пътя си Христос, Той ще те пита защо си толкова окъсан. За оправдание ще кажеш, че си живял и работил с единствената цел да се осигуриш на Земята, да направиш живота си по-лек и радостен. Христос ще ти каже: „Криво си разбрал Моето учение, криво си разбрал Радостта.“ Радостта се основава на великите Добродетели, а не на парите – само добродетелният човек може да се радва. Задачата на човека не се заключава в печелене на пари, но в прилагане на Истината, Правдата и Добродетелта. Ако човек не говори Истината, не постъпва справедливо и не прилага Доброто, ще дава отчет за делата си. Той не се е родил да живее и да работи само за пари.

Сега се обръщам към жената, виновница за събуждане в мъжа на стремеж към придобиване на книжно богатство. Всяко богатство, придобито по неправилен начин, не се благославя. Всеки човек и всеки народ, който придобива богатството си по неправилен начин, ще изчезне, помен няма да остане от него. Всеки, който носи с търпение своя кръст и не ламти за забогатяване, той се благославя. Христос казва: „Събирайте съкровища не за земята, но за небето, дето нито ръжда ги разяжда, нито молец ги разваля.“

„Радвайте се “ – можем ли да се радваме? „Който изтърпи докрай, той ще бъде спасен.“ Само спасеният може да се радва. Затова имайте търпението на гръцкия философ Епиктет10, който чрез търпение от роб станал философ. Епиктет се отличавал с голямо постоянство и издръжливост. Той бил роб при един римски патриций, който изтезавал много робите, между които и Епиктета. Последният понасял всичко с голямо търпение, без никакъв протест и негодуване. Като виждал това, господарят му често го биел, измъчвал, за да го предизвика, но не могъл. Един ден той натиснал крака му силно, за да види няма ли поне този път да протестира, но Епиктет равнодушно го погледнал и казал:

– Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа както трябва.

Господарят продължавал да натиска, докато счупил крака му.

– Видя ли, господарю, че счупи крака ми? Сега и да искам, не мога вече да работя, както по-рано.

За характера и доблестта му римският патриций го освободил, като му казал:

– Ти заслужаваш да бъдеш свободен!

Епиктет отишъл в отечеството си, Гърция, дето в скоро време се прочул като виден философ. Едно счупване на крака му станало причина да се освободи, да стане свободен гражданин и прочут философ в Гърция. Как постъпва обикновеният човек, ако някой натисне крака му и го счупи? Нека се осмели някой да натисне и счупи съзнателно крака на един обикновен – той ще разбере с кого е имал работа!

Христос казва: „Радвайте се“ – защо? Защото отсега нататък господарите ви няма вече да чупят краката ви. Радвайте се, защото отсега нататък няма да имате нужда от неправилно придобити богатства. Да се радват добрите и праведните хора, защото Небето работи за тях. Някой казва, че изорал нивата си – нищо особено не е направил той. Благодарете на червеите, които неуморно разорават земята и помагат на земеделеца – без тях човек малко работа би свършил. Който прилага Христовото учение, малко ще работи, големи придобивки ще има. Според това Учение човек трябва да работи най-много девет часа през деня: три часа физически труд, три часа за ума и три часа за сърцето си. При това положение животът на хората ще бъде приятен и ще се осмисли – човек няма да умира, но ще се видоизменя.

За да разбере Христовото учение и да го приложи, човек трябва да има будно съзнание, да работи върху себе си, да се освободи от вътрешния страх. Това не става изведнъж; духовните работи стават бавно, а човешките – бързо. Божественото започва от малките работи и постепенно върви към големите; човешкото започва от големите работи и отива към малките. Затова именно човек иска, като започне една работа, в скоро време да види резултат. И това е възможно, но така свършена, работата не дава големи знания. Може да направите опит с едно житно зърно: ако го посаждате в земята деветнадесет години наред и се грижите за него, то ще израсте по-голямо, по-богато на хранителни вещества от другите; обаче за този опит се иска вяра и търпение. Затова Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, можете планини да местите.“ Защо се сравнява Вярата със синаповото зърно, а не с житното? Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата от човешкия организъм. Човек трябва да има положителна Вяра, която да действа върху ума така, както синаповото семе върху кожата – да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човека от съмнението, подозрението, колебанието и т.н.

Вярващият никога не се лъже. Няма ли Вяра, човек всякога може да бъде излъган. Той се намира в положението на двама гръцки художници, които излезли на конкурс със своите картини. Първият нарисувал един грозд, а вторият – богинята Диана, наметната с було. И двамата изложили картините си вън на площада, за да ги гледат всички хора. Като видяла хубавия грозд, една птица се спуснала към него да кълве – значи гроздът бил толкова естествено нарисуван, че птицата се излъгала. Първият художник, като гледал картината на своя другар, толкова се увлякъл в нея, че посегнал да вдигне булото, за да види богинята по-добре. Първата картина излъгала птицата, а втората – художника. Сегашните хора лъжат повече птиците, но не и себе си.

Каквото и да прави, човек не може да излъже себе си. Когато е гладен, човек се смущава, иска по някакъв начин да залъже стомаха си. Не е нужно да го залъгва, нито пък да му казва, че няма хляб, няма ядене. В стомаха има около десет милиона клетки работници, които се смущават и от това стомахът се разстройва. Кажете на стомаха си да има вяра, да не се тревожи – вие ще му приготвите храна. Пазете се от смущенията, защото те причиняват не само физически болести, но и сърдечни, и умствени.

Днес всички хора се страхуват за себе си, за оте-чеството си и постоянно питат какво ще стане с тях. Българите се интересуват за България, русите – за Русия, германците – за Германия, италианците – за Италия, ан-гличаните – за Англия, и т.н. Знайте, че след сто години най-много всички народи ще бъдат много по-добре, отколкото са днес. – „Кой ще живее още сто години, да види това?“ – Смърт не съществува; човек не умира, но се съблича – както гъсеницата излиза от какавидата и се превръща в пеперуда. Ще дойде ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се превърне в Ангел, който ще се явява, дето иска, и ще изчезва. Ще кажете, че това е свойство на змейовете, на лошите духове; така е за невежите, обаче за учените не е така – те знаят, че това е свойство на добрите и праведните хора. И Христос имаше способността да се явява, дето иска, и да изчезва, когато пожелае.

„Радвайте се“ – казва Христос. Кога трябва да се радва човек? В сегашните времена, когато човечеството страда най-много. Никога хората не са изпитвали такава нужда от Радост, както сега. Да се радва човек, това е толкова лесно, колкото за грънчаря да духа в своите грънци. Лесно е за майстора грънчар, но не и за чирака. Един млад българин изучавал няколко години грънчарство и мислел, че знае всичко, затова казал на майстора си:

– Господарю, искам да работя самостоятелно, да си изкарам малко пари, че да се оженя, да се наредя, както всички хора.

Майсторът му казал:

– Щом искаш да бъдеш самостоятелен, бъди свободен.

Той му дал каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това ги поставял в пещта да се пекат. Каква била изненадата му, когато видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал:

– Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето?

– Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мен още три години, за да научиш изкуството да не се пукат грънците.

Момъкът останал при господаря си и внимавал какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът ху. И наистина, след духането, гърнето не се пукало. Момъкът казал:

– Чудно нещо, за едно ху трябваше да стоя чирак още три години!

– Не е достатъчно да духнеш в гърнето, да кажеш ху, но трябва да знаеш кога да го кажеш – добавил майсторът.

Човек трябва да знае да прилага нещата на тяхното време, т.е. когато има условия и когато Божественият закон работи. Правете опити и вие да изговаряте това ху, за да видите какви резултати ще имате. Ако сте неразположен физически или душевно, казвайте по три пъти на ден ху – ще видите, че след известно време неразположението ви ще изчезне. Когато кладе огън или гаси свещ, човек пак духа – значи той знае изкуството на духането, опитал е силата на това ху. Старите българи прилагат това изкуство и при случай, когато някой изгори пръста си: веднага той го хване в ръката си, духне, каже ху и след известно време изгорялото място преболява. Ако ви заболи сърцето, пак духнете и кажете ху; няма да се мине дълго време и болката на сърцето престава. Ще кажете, че това е глупава работа, и ще тръгнете по лекари, за да ви съветват как да се лекувате. Ако сте богати, извикайте лекар, дайте му своята дан за лекуването; ако не сте богат, откажете се от лекари и приложете моя съвет. Човек може да се лекува и без лекари, особено при сегашните условия – при скъпия живот и при липса на лекари. При нормални времена, можете да се лекувате както искате, с лекари или без лекари – това е ваша работа. Лекарите допринасят много за усилване Вярата на човека. Някой минава за безверник, отрича Бога, отрича всичко в Живота, но когато заболее сериозно, веднага вика лекар – каквото му препоръчва лекарят, той изпълнява точно и с вяра. Щом види опасността, той започва да вярва. При лекуването Вярата и волята трябва да вземат живо участие.

Една американка заболяла тежко и според мнението на лекарите била в последните дни на живота си. Те предупредили мъжа ¢ да се приготви за този удар. Той решил да каже това на жена си, за да уреди работите си – да се приготви за часа, когато трябва да се яви при Бога. Като чула тези думи, жената се разплакала, но най-после казала:

– Няма какво да правя, ще се примиря с положението си, но едно нещо искам от теб: да ми обещаеш, че след смъртта ми няма да се ожениш за друга.

– Виж, не мога да ти обещая това. Искам да бъда честен: аз те обичам, но мога да срещна друга жена, която да обикна и да се оженя за нея.

– Щом е така, аз няма да умра – отговорила младата жена енергично.

Тя предизвикала всички скрити сили в организма си, подтикнала ги към дейност и за няколко дена здравето ¢ се подобрило.

Сега и на вас казвам: когато се намирате в мъчнотии, спрягайте глагола мога. Не се страхувайте от смъртта. Който греши и не търси Бога, само той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира. Болни хора има, но умрели не съществуват – досега аз не съм срещал умрели хора. Кой от вас е умирал, за да знае какво нещо е смъртта? Ако никой не е умирал, няма право да говори за другите хора, че умират. – „Ще умрем един ден.“ – Това не е никаква философия. Човек трябва да казва: „Ние ще заспим, ще съблечем старите си дрехи, ще се изменим“ – така трябва да се гледа на смъртта. Христос доказа на хората, че смърт не съществува. Той казва: „Радвайте се“ – това значи: „Радвайте се, защото смърт не съществува. Ето, Аз съм пак между вас. Разпнаха Ме, но Аз възкръснах и се разговарям с вас. Бъдете свободни и не се страхувайте от смъртта.“

Днес, на Великден, ви желая да бъдете положителни хора – с положителни умове, а не с отрицателни. Който не вярва в думите на Христа и в моите думи, нека докаже неверието си. Това, което ви говоря, всеки може да го опита – достатъчно е да направите един малък опит, за да се уверите в истинността на моите думи. – „Като отидем в онзи свят, тогава ще проверим нещата.“ – Не отлагайте работите, защото още днес можете да проверите Истината. Някой минава за състрадателен човек и казва, че не може да понася пъшканията и страданията на ближните си; няма защо да се измъчвате, знайте, че който страда, ще се благослови. Бог работи върху него, както грънчарят върху своите грънци – достатъчно е да каже ху, за да се подобри състоянието му. Болестите са необходими за сегашния човек, те изгарят физическата и духовната нечистота в него. Знаете ли какво представлява дом, лишен от духовна Радост; знаете ли какво е състоянието на човека, лишен от духовна Радост? Те представляват печална картина – дето и да се обърнете, навсякъде виждате нечистота. Затова, както чистите къщите си, така чистете умовете и сърцата си. Не допускайте в ума си нито една лоша мисъл и в сърцето си – нито едно лошо чувство, защото те не носят никаква Радост. Те покваряват човешкия Живот, както ръждата разрушава желязото.

Какво трябва да прави човек, за да придобие Радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, за да се прояви Духът чрез него. Само Божият Дух може да свързва хората и да ги накара да се обичат разумно. По какво познавате Божията Любов? Ако влезете в един дом, дето всички са скръбни, недоволни и в няколко минути можете да смените състоянието им, вашата Любов е Божествена. Затова Христос казва: „Радвайте се“ – когато Любовта действа между хората и повдига душите им, те се радват и веселят. При това положение не съществуват болести, противоречия, разочарования. Направете опит в продължение на една година всяка сутрин да изговаряте по десет пъти думата Радост, за да видите каква промяна ще стане с вас. Всяка дума крие в себе си известна сила, особено когато се произнася правилно. Например, ако чуете думата пожар, вие веднага настръхвате – тя произвежда страх в човека; като чуете думата ура, веднага ще се зарадвате – тя внася радост в човешките сърца. Всяка дума е мощна, когато се приложи навреме и на място. Радвайте се, когато думите и делата ви са на своето място и време. По какво се познава истинският християнин? По делата си.

Една вечер Настрадин Ходжа отишъл да обере един дюкян, но за да отвори вратата, трябвало да изпили ключа. Един минувач го запитал:

– Какво правиш, Настрадин Ходжа, там?

– Свиря на кемане.

– Защо не се чува гласът му?

– Утре ще го чуете.

Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран.

Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, един ден гласът ¢ ще се чуе – казано е в Писанието: „Няма нищо скрито-покрито под небето.“ Следователно, ако постоянно мислите за Радостта и изговаряте думата Радост, един ден лицето ви ще светне от вътрешната Радост, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на света, лицето ви ще се помрачи – без да искате, вие се свързвате с тъгата и скръбта на хората. Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца. Мислите и желанията на човека са неговите деца, т.е. нивата, която той трябва да разоре, очисти и посее.

Христос казва: „Радвайте се“ – защо да се радвате? Защото няма смърт. Бъдещето на човека е велико. Неговата душа живее в друг свят, а не на Земята. Радвайте се, защото идат светли Духове на Земята. Това са Възвишени същества, които слизат на Земята, за да работят върху всички хора, да ги приготвят за Новата култура. Писано е в Свещената книга, че след две хиляди години Божиите Ангели ще слизат и възлизат, ще работят върху хората. Това време е наближило вече. Вярно ли е това? Не само, че е вярно, но е факт; какво мислят хората, това е друг въпрос. Факт е, че за пет минути човек може да измени състоянието си от добро в лошо и от лошо – в добро. Достатъчно е един магнетизатор да прекара ръката си по лявата част на тялото ви, за да смени състоянието ви в Добро; ако прекара ръката си по дясната страна на тялото ви, доброто състояние се сменя в лошо.

Ще кажете, че това е внушение. За да внушите на човека нещо, думите, с които си служите, трябва да съдържат сила в себе си. Значи не е достатъчно да се говори за внушение, за хипнотизъм, но трябва да знаете какво представляват те, как се прилагат и т.н. Само разумният, просветеният човек може да си служи с внушението и хипнотизма, защото знае силата на думите и кога да си служи с тях. И тогава, ако бащата каже на сина си: „Синко, ти ще станеш добър, учен, способен човек“, наистина ще стане такъв; ако жената, като бременна, отправя към детето си мисълта: „Ти ще станеш добро дете, ще пораснеш, ще се изучиш, ще обичаш хората и ще им помагаш“, детето наистина ще стане такова, каквото майката го е пожелала. Вярвайте в Доброто, за да бъдете и вие добри. Така ли постъпват сегашните жени? Когато са бременни, тогава те ще проявят всичкото си недоволство от живота, от положението, в което се намират, и ще търсят начин да се освободят. Те не знаят, че всяко насилие върху себе си носи освен физически, още и духовни последствия.

Днес ви оставям думата радвайте се. Нека Радостта влезе в ума и в сърцето ви, за да се свържете с великите Божии Духове и да кажете в себе си: „Ето, виждам ги!“ Повтаряйте често думата Радост, за да се свържете с Христа, за да разберете великите истини, които Той носи за човечеството, за да разберете смисъла на думите, с които Той си служи. Турете хляба в стомаха си и не мислете за него – той ще свърши своята работа. Изговаряйте думата Радост с Вяра и не мислете какво ще произведе тя във вас – Духът ви ще извлече нейните сокове и ще ви направи мощни. Като изговаряте думата и видите резултата, благодарете на Бога за нея.

Желая на всички българи – на българския цар, на всички управници, на всички свещеници, майки и бащи, търговци – да изговарят думата Радост, за да се разнесе като вълна между всички народи. Когато всички хора като едно цяло изговарят думата Радост, Божият мир ще дойде и Христос ще слезе на Земята.

 

15 април 1917 г., Великден, София

 

Прочетена 672 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:25

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube