Пребъдете

Събота, 05 Януари 2008 09:28 Написана от 
Оценете
(1 глас)

ПРЕБЪДЕТЕ

„Ако държите моите заповеди, ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в неговата любов.“

От Йоанна 15: 10

„Ако държите моите заповеди, ще пребъдете в любовта ми.“ Думата ако в оригинала има друго значение, а не както в български език – условие. Глаголът държа има отношение към човешката воля – да държим заповедите, значи да ги изпълняваме, а изпълнението става само с участие на волята. Който не изпълнява Божиите заповеди, не може да пребъде в Неговата Любов. Значи не е достатъчно човек само да пребъдва в заповедите на Отца, но да пребъдва и в Неговата Любов, както Христос е държал заповедите на Отца Си и е пребъдвал в Любовта Му. Изпълняването на Божиите заповеди и в широк, и в тесен смисъл дава един и същ резултат.

Като дойдем до външната страна на нещата, до външния свят, виждаме, че нещо ни държи за него. Същото може да се каже и за отношението на удовете на човека и неговата душа и Дух: ако Духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, белите дробове и стомаха, нищо не би останало от човека. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък; душата пък пребъдва във функциите, които изпълняват органите, и се ползва от енергиите, които те възприемат и предават – душата не държи въздуха, но пребъдва в него. Дишането, мисленето, чувстването представляват пребъдване, а действията, които ги придружават, наричаме държане. Едни от процесите, които се извършват в човешкия организъм, наричаме свободни или зависещи от нашата воля; другите са ограничени, независещи от волята ни. Движението на ръцете и на краката зависи от нашата воля, но биенето на сърцето, дишането, храносмилането не зависят от нас.

„Ще пребъдете в Любовта ми“. Който не разбира основния закон на Живота – Любовта, мисли, че може да я ограничи. Любовта не се ограничава, тя се отнася към свободните действия. Човек може да пребъдва в Любовта, но не и да я ограничава. В пребъдването той едновременно възприема и дава – става правилна обмяна; в държане на заповедите има изпълнение, даване – изразходване на енергия.

За някои въпросите за държането и пребъдването изглеждат отвлечени; от тях зависи да бъдат отвлечени или не – както мисли човек, така става. Ако затвори очите си, естествено е, че той не може да вижда; щом не вижда, не може и да разбира нещата. От човека зависи да вижда и да не вижда; като затвори духовните си очи, нито ще вижда, нито ще разбира. Следователно, ако искаш да виждаш и да разбираш, отвори очите си.

В разбирането като вътрешен процес се крие известно движение. Например, за да изучите една местност и да я разберете, вие трябва да я пропътувате; за да проучите някой неясен въпрос, трябва да направите малко усилие. Какво правите, когато искате да запалите една електрическа лампа? Хванете ключа, завъртите го и си казвате: „Да бъде светлина!“ – и става светло около вас. Защо не кажете, че искате Светлина и във вашия ум? Влезте в една библиотека, вземете книгата, в която е писано по въпроса, който ви интересува, и започнете да четете – щом работите известно време в това направление, тъмният въпрос ще стане ясен. Човек не се е родил учен, но с усилие, постоянство и работа той постига това, което желае. За онзи, който не работи с Любов, Животът представлява мъчение и труд – той постоянно се оплаква, че се мъчи, че е на парили, но на какви, и той не знае. Страданията и мъчнотиите, през които минава човек, показват, че в живота му има някаква дисхармония. Разумната Природа ви обръща внимание да изправите погрешката си, която ви е причинила дисхармонията. Ако сами не можете да я изправите, обърнете се към някой лекар или майстор, който знае да изправя погрешките. Ще кажете, че трябва да платите на лекаря; трябва да се плаща, при това, колкото по-добър и опитен е лекарят, толкова повече ще платите. Колкото по-тежка е болестта ви, толкова по-опитен лекар ще търсите; неопитният лекар взема малко пари, но вместо полза, може да ви причини вреда.

Днес повечето хора търсят лесен начин да придобият нещо велико или да влязат в Царството Божие – няма лесен път за влизане в Царството Божие. Който е дошъл на Земята да се учи и да работи, не трябва да избягва мъчния път. Който е благодарен за трудния и мъчен път в Живота, той има условия да се повдигне. Да търсите лесния път, това значи сами да се излагате на опасност – лесният път е човешки, а мъчният – Божествен. Ако някой ви качи на планината и оттам ви спусне надолу по наклонена площ, ще стигнете лесно до полите на планината, но това не показва, че вие сами сте решили трудния въпрос – така и децата зимно време се спускат със своите шейни. Христовото учение не е учение на хлъзгане, нито на слизане, но на възлизане, и то с труд и усилие. Вижте как копаят селяните със своите мотики, вижте как разорават земята със своите рала. Ще кажете, че не ви интересува нито мотиката, нито ралото на селянина, обаче трябва да знаете, че Христос си служи именно с рала и мотики – те са инструментите, с които Той учи хората как да орат и разкопават нивите си. В мотиката, ралото, воловете, остена се крие дълбок смисъл.

Как оре българинът земята? С волове. Някога с два вола, а някога – с четири или шест; не е важно с колко вола оре, защото принципът е един и същ. И в орането действат двата принципа – държа и пребъдвам. Двата вола представляват човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, за да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата. Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно. От време на време ви разпрягат, да си починете. Кога си почиват воловете? Когато каже господарят; щом си починат, господарят им пак ги впряга на работа – такава е действителността. Ще кажете, че това е положението на воловете – мислите ли, че душите на воловете са лишени от интелигентност? В известно отношение волът стои по-високо от човека. Казват за някой човек, че е търпелив като вол – значи волът се взема като символ на търпение. Какво ще кажете за житните зърна, поставени при различни условия? Онези, които са поставени при благоприятни условия на развитие, са израсли и дават доброкачествени плодове; другите, които не са били при добри условия, не са могли да израстат, обаче това не показва, че последните житни зърна не крият в себе си същите заложби, каквито и първите зърна, поставени при добри условия. Следователно, каквото е отношението между първите и последните житни зърна, такова е и между душата на човека и на вола. Днес волът е лишен от условия да се развива, да проявява качествата на своята душа; ще дойде ден, когато Бог ще го постави при условия да прояви своите заложби – тогава ще видите, че от него ще излязат талантливи и гениални хора, каквито срещаме сега. Днес волът оре, обработва земята, изпълнява основния закон и помага на човека; за работата, която върши, господарят му го храни и той благодари, че се е нахранил. Същото става и с човека: и той работи, труди се и по три пъти на ден се храни – седне пред трапезата, хапне си и казва: „Добре е създаден светът.“ Наистина, светът е добре направен, но трябва да благодариш на Господаря си, който те храни за работата, която си свършил – ако престанеш да работиш, и Господарят престава да те храни. Щом огладнееш, започваш да плачеш, да се молиш, докато Господарят ти отново отпуска нужната за теб храна. По отношение на работата си човек прилича на коня, който, като свикне на тегло, и да го пуснат на свобода, не може да се ползва от нея. Един кон работил цели трийсет години на господаря си и като остарял, господарят му го освободил от работа, пуснал го в гората на свобода; обаче всеки ден по едно и също време конят дохождал около кладенеца, отдето вадел вода за поливане на градината, и спирал там – очаквал да дойде господарят му, за да го впрегне на работа.

Христос казва: „Ако държите моите заповеди“ – кои заповеди? Които могат да направят човешкия живот щастлив и смислен. Като слушат да се говори за тези заповеди, мнозина казват, че са ги чели. Щом сте ги чели, питам станал ли е животът ви щастлив и сносен? – „Не сме станали по-щастливи.“ – Щом не сте по-щастливи, това показва, че сте ги чели, без да ги разбирате. Христос казва по-нататък: „Ще пребъдете в моята любов.“ Какво по-голямо благо може да очаквате от изпълнението и приложението на Божиите заповеди? Няма по-велико щастие за един дом, ако мъжът пребъдва в заповедите на Бога и в Неговата Любов, а жената – в заповедите на своя мъж. Защо се разстройват семействата? Защото нито мъжът, нито жената изпълняват обещанията си. Мъжът обещава, че ще държи и ще пребъдва в Божиите заповеди, но като се ожени, всичко забравя – започва да пие, да гуляе с приятели и всичко пропилява; жената казва: „С такъв мъж не мога да живея.“ Следователно семейство, в което мъжът не пребъдва в Божиите заповеди, а жената не пребъдва в заповедите на мъжа си, е осъдено на смърт. Ако мъжът не пребъдва в Божиите заповеди и не изпълнява Волята Му, и жената е свободна да не изпълнява заповедите на мъжа си; обаче, ако мъжът изпълнява Божията воля и пребъдва в Неговите заповеди, а жената не пребъдва в Любовта на мъжа си, отговорността пада върху нея. Това е проповядвал Христос на своите ученици.

„Ще пребъдете в любовта ми.“ Който пребъдва в Божията Любов, той изпълнява Неговите заповеди; който не пребъдва в Любовта, не може да изпълнява заповедите ¢ – той прави погрешки като децата. Във Варненско, в село Николаевка, жената на попа измазала къщата си добре, измила я и изчистила – това било срещу Спасовден. Тя бързала да свърши по-скоро работата си, за да може на другия ден рано сутринта да отиде на църква. Детето ¢, десетгодишно момче, виждало как вършеят през лятото и когато останало само вкъщи, решило и то да направи една вършитба, да си поиграе: взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели какво става вътре. Те видели попадията в църквата и ¢ казали: „Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем – отдалеч се чува вик, шум.“ След свършване на службата попадията веднага си отишла вкъщи и какво било учудването ¢, когато влязла в стаята и видяла всички мисирки – крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал – оставил тя да се справя с неканените гости.

Много хора постъпват като децата: майките им измазват стаите, изчистват ги, а те вкарват мисирките вътре, за да се забавляват с тях. Така те искат да покажат, че са свободни, но това е детинска свобода, детинско схващане. Някой има добро разположение на духа, въодушевява се от нещо Божествено, но изведнъж детето му влиза в стаята и води след себе си мисирките и патиците – устройва си забавление. Бащата вижда, че стаята е изцапана, и в един момент доброто разположение го напуска. За да не губят доброто си разположение, майката и бащата трябва да затварят стаята си с девет ключа, за да не влизат децата с мисирките вътре да цапат. Вината е в майката и в бащата, а не в детето; когато намери стаята отворена, то влиза вътре, взема царевица и вкарва патиците и мисирките, за да си поиграе с тях.

„Ако държите моите заповеди.“ Понеже глаголът държа се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете да направите нещо, че някой въпрос ви е тъмен и не можете да го разберете, че условията ви са лоши или че не е дошло още време за вашето проявяване и т.н. Оставете тези неща настрана; знайте, че никой не може да ви препятства – всеки сам се спъва. Кой спъна първите човеци в Рая? Бог ги постави при благоприятни условия за развитие, но те сгрешиха и излязоха от Рая – причината е в самите тях, в техните скрити желания. Човек се спъва, когато не разбира своите желания, не знае дали са полезни, или не.

Жената на един американски милионер имала много желания и не разбирала кога и как трябва да ги задоволява. Като отивала в Париж, тя влизала във всички големи магазини и купувала каквото очите ¢ виждали. Един ден тя накупила предмети на извънредно голяма цена и по нямане на възможност да ги изплати наведнъж, записала ги на името на мъжа си, който бил известен между големите търговци в Париж. Когато получил полиците за изплащане на големи суми, той веднага ги изплатил, но решил да се разведе с жена си. За да бъде свободен от задължението си към нея, той ¢ направил една къща дворец за петнадесет милиона долара, дал ¢ в ръката тридесет милиона, за да разполага с тях както намира за добре – той предпочел да ¢ даде големи суми, да я осигури добре, но да се запази от опропастяване.

Както милионерът постъпил с жена си, така и Бог постъпва с онези, които разпиляват Божиите блага: Той им дава четиридесет и пет милиона на разположение и се развежда с тях. Ще кажете, че който има четиридесет и пет милиона на разположение, е щастлив човек. Горко на онзи, който се е развел с Бога – той е готов да върши всякакви престъпления. Който не държи Божиите заповеди, той може да върши всички престъпления; искате ли да се освободите от злото и престъпленията вън от себе си и вътре в себе си, дръжте Божиите заповеди и пребъдвайте в Любовта. Когато ставате сутрин от сън, ако сте жена, задайте си следните въпроси: „Държа ли заповедите на мъжа си и мъжът ми държи ли заповедите на Господа? Пребъдвам ли в Любовта на мъжа си и мъжът ми пребъдва ли в Любовта на Господа?“ Ако си отговорите на тези въпроси положително, целия ден ще прекарате в Мир и Радост, защото Бог ви е благословил; ако отговорът ви е отрицателен, вие ще бъдете недоволни, неразположени, нещастни. Защо са нещастни хората? Защото не изпълняват Божиите заповеди, не пребъдват в Любовта Му, а въпреки това искат да реализират всичките си желания. Лакомството прави хората нещастни.

Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност: като минавал край една река в планината, видял на брега на реката една мечка с пет малки мечета. Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала поред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата – за другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята. Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво. Тя го взела на ръце, полюляла го, но не могла да го съживи. Натъжена от загубата, тя влязла в гората.

И човек носи в себе си едно лакомо мече, което трябва да възпитава и наказва. Той има право да го накаже, но така, че да не го умъртви – ако го умъртви преждевременно, ще страда. Ето защо Христос казва: „Който иска да бъде щастлив, трябва да има калeна воля, светъл ум и чисто сърце; той трябва да държи Моите заповеди така, както Аз държа заповедите на Отца Си, и да пребъдва в Мене така, както Аз пребъдвам в Любовта на Бога.“ Само така човек може да бъде велик, защото Бог, който живее в него, е велик. Следователно отворете сърцата и душите си за Бога – да влезе във вас със своите заповеди и със своята Любов, за да ви направи велики и силни. Тогава човек казва, че всичко, каквото пожелае да постигне, е възможно. Ако държите заповедите на Бога и пребъдвате в Любовта Му, ще разберете стиха, който Христос е казал: „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“ Къде е този Бог? Във всеки, който изпълнява Неговата воля.

Някои искат да знаят как се познава кой държи Божиите заповеди. Много просто: ако мислите ви са ясни и положителни, чувствата ви – благородни и чисти, вие държите заповедите на Бога и пребъдвате в Неговата Любов. Казах ви да проверявате нещата – за всяко нещо прилагайте думите опитай и виж.

Ако имате някой мъчен въпрос за разрешаване, не бързайте да го разрешите изведнъж, но мислете върху него няколко часа, докато дойде Светлина в ума ви; ако до вечерта не можете да го разрешите, това показва, че имате някаква отрицателна мисъл, която ви препятства. Освободете ума си от отрицателните мисли и сърцето си – от нечистите чувства, и започнете да мислите върху въпроса, който ви интересува. Ще кажете, че нямате свободно време да посветите на този въпрос часове и дни. Вие ще си работите каквото трябва, а същевременно ще мислите; ако не можете за един ден да разрешите въпроса, ще го разрешите за една седмица – важно е да се реши правилно. Ако искате да знаете дали сърцето ви пребъдва в Любовта, вижте имате ли вътрешен Мир и спокойствие. Ако имате вътрешен Мир, каквото и да ви се случи, и да се разколебаете външно, вътрешно ще бъдете спокойни. Дали вярвате в това, или не, не е важно – направете опит и ще се уверите в думите ми.

Много от страданията на сегашните хора се дължат на външни влияния и внушения – това не трябва да ви смущава. Човек има воля, с която може да понесе всички мъчнотии и страдания. Ако волята ви е силна, вие можете да правите чудеса – който има силна и разумна воля, може да се справи и с най-силните страдания. В това отношение Христовите мъченици показаха пример: те бяха изгаряни, разкъсвани на парчета, изтезавани, но със силата на своята воля издържаха всичко, без да усещат болка – те държаха Божиите заповеди и пребъдваха в Любовта. Ако морската звезда може да възстанови отрязания или откъснатия си крак, защо човек да не е в състояние да направи същото? Човек трябва да усили волята си, за да може чрез нея да контролира своите мисли и желания. Любовта иде в помощ на човека, за да отхрани неговите мисли, чувства и желания – само така може да се работи. Какво правите, когато вземете работник в къщата си? За да работи добре, първо му давате храна; щом се нахрани добре, той е готов да работи. Значи Любовта е потребна като храна за човека – без Любов животът му не върви добре.

Ще ми възразите, че животът е тежък, трябва да се издържат жена и деца. Чудно нещо, жената беше в мъжа – оттам я извади Бог, от реброто на Адама; тъй щото дали човек е женен, или не, това не усложнява, нито улеснява живота. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си – мъжът и жената вървят всякога заедно. Дали жената, или мъжът е вътре, или вън от човека, не е важно – всеки мъж носи жената в себе си и всяка жена носи мъжа в себе си. Те не могат един без друг: мъжът е стимул за жената, а жената – за мъжа. Отнемете ли жената от света, всякаква култура ще изчезне; отнемете ли мъжа, пак няма да има култура. Под думите мъж и жена в широк смисъл разбирам ума и сърцето. Ум без сърце не може и сърце без ум не може – те вървят всякога заедно и взаимно се допълват. И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов. Под думата мъж разбирам още Божествения ум, а под жена – Божественото сърце. Умът представлява човешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето – движението; умът представлява волевите процеси, а сърцето – рефлексните. Ако мъжът иска да живее добре с жена си, нека я остави свободна, да се проявява като самостоятелен човек, а не да изпълнява чужда воля и чужди предписания. Нека двама мъже направят следния опит: единият да напише закони и правила, по които да се ръководи жена му, а другият да я остави свободна, да живее по свое вътрешно, дълбоко разбиране. Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето Разумно сърце, всякога резултатите са добри. Ако мъжът е недоволен от жена си, че не върви по неговите лични изисквания, той е на крив път – това не е Христовото учение. Христос е проповядвал Любов и Свобода. Там, дето Любовта отсъства, съществува насилие и безлюбие.

„Ако държите моите заповеди“ – с какво държи човек нещата? С ръцете си. Цигуларят държи цигулката и лъка с ръцете си и от правилното държане на цигулката и движението на лъка зависи как ще се прояви той – като обикновен, талантлив или гениален цигулар. Някой казва, че му се пее; много естествено, когато Любовта посети човека, той иска да пее, да свири, да се прояви. Дето Любовта отсъства, там няма песен, няма и музика. Когато се казва на хората, че трябва да пеят, това значи да отворят сърцата си за Любовта – пеенето е врата, през която Любовта влиза в човека. Когато се казва на хората, че трябва да се молят, подразбираме същото – да отворят умовете и сърцата си за Любовта. Яденето, пеенето и моленето представляват един и същ процес – отваряне на ума и на сърцето за Любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено. Те са тясно свързани помежду си. Като пее, човек трябва да задоволи първо себе си, а после окръжаващите; какво мислят хората за него, доволни ли са, или не, това е второстепенна работа – първо той трябва да бъде доволен от себе си. Това означават думите: „Ако държите заповедите ми, ще пребъдете в моята любов.“ По-нататък Христос казва: „Каквото попросите в мое име, ще ви се даде.“

Опитвайте Господа чрез Неговите закони, за да разрешите мъчните си въпроси. Някой не може да се справи със съседите си, не може да ги търпи; ако е без Любовта на Бога, не може да търпи никого. Какво струва на човека да изпълни Божия закон и да каже: „С Бога всичко мога да направя“ – това значи: „С Любовта всичко мога да понеса.“ Христос казва на всеки човек: „Възлюби Бога в себе си, за да възлюбиш и ближния си“, но дяволът му казва: „Велико нещо е Любовта, ти не си готов още за нея, не можеш да любиш и да прощаваш – за да любиш, ти трябва да бъдеш учен, да познаваш законите на цялото Битие.“ Христос се противопоставя на дявола и казва: „Дали си учен, или прост, беден или богат, голям или малък, ти можеш да любиш и трябва да проявиш Любовта, която е вложена в сърцето ти.“

Помнете: с Любовта човек може всичко да постигне – грозният може да стане красив, бедният – богат, невежият – учен. Без Любовта човек губи всичко – и богатство, и красота, и Знание. Не вярвайте в лъжливи учения, които ви казват, че не можете да прилагате Любовта. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в Любовта, не вярвайте в онзи, които ви казва, че не вървите в правия път; не вярвайте, ако ви казва, че плодът, който сте изработили, е горчив или кисел. В миналото, преди да узрее, плодът е бил кисел и горчив, но днес е сладък. Не живейте с вашето минало – важно е настоящето, през което днес минавате.

Един ден Настрадин Ходжа възседнал стария си вол и тръгнал с него на нивата. Срещнал го един познат и го запитал: „Ходжа, защо си възседнал този стар вол?“ Ходжата не отговорил, че направил това по нямане на кон, но казал: „Не гледай какво днес представлява моят вол, трябваше да го видиш преди няколко години, когато скачаше и играеше пъргаво като младо и силно конче.“ Според мен не е важно какъв е бил волът в миналото, важно е какво днес представлява – миналото е отживяло времето си. Сегашният ни живот е израз на миналия, затова сме недоволни от него. Новото, което днес възприемаме и прилагаме, ще определи бъдещия ни живот. Който иска да знае какъв е бил миналият му живот, нека се вгледа в сегашния, там ще намери своето минало. Ако живее по нов начин, той ще съгради своето светло бъдеще.

Следователно, който се усъмни в пътя си, той е допуснал в себе едното краче на дявола. Човек знае Истината, а сам допуска съмнението в себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в Любовта Му, вие сте на прав път и каквото пожелаете, можете да постигнете. Христос работи с думата мога, а дяволът с думата не мога. Кажеш ли, че можеш да живееш добре, Христос е с теб; кажеш ли, че не можеш да живееш добре, Христос е далеч от теб. – „Грешен човек съм“ – каже ли някой така, това показва, че волята му е слаба. Грехът, погрешките се крият в човешкото безволие; дайте права насока на волята си, и вие ще се повдигнете. Ако сте сгрешили, ще се очистите – много вода има в Природата, следователно човек всякога може да се мие и чисти. Мъже и жени – всички трябва да се чистят, да съзнаят своето предназначение и да го изпълнят.

Каква е задачата на жената? Да повдигне първо себе си, а после – мъжа. Добрата и красива жена представлява идеал за мъжа – тя внася подтик в него към възвишеното, заставя го да мисли, а същевременно внася Мир и спокойствие в душата му. Задачата на мъжа е да повдигне първо себе си, а после – жената. Той трябва да прояви силата на своя ум, за да застави жената да работи. Каквото каже тя, мъжът трябва да го изпълни; ако днес обещава нещо, а утре не го изпълнява, той е подобен на баба, която на всяка стъпка спира и не може да върви напред. Каже ли мъжът на някоя мома, че я обича, той трябва да докаже истинността на своите думи. Време е вече да се приложи Христовото учение във всичката му широта и дълбочина. Кажеш ли, че не можеш да го приложиш, баба си; кажеш ли, че можеш да го приложиш, ти си млад човек, герой, който може да постигне всичко.

На жените пожелавам да бъдат пълни с Божията Любов, да носят идеята за прилагане на Любовта и дето отидат, да носят аромат със себе си – да пръскат благоуханието на Любовта. На мъжете желая да внесат доверие във всички жени – да разчитат на тяхната дума и на обещанията им.

„Ако държите моите заповеди“ – това се изисква от мъжа; „Ще пребъдете в любовта ми“ – това се изисква от жената. Аз пък казвам: жената да пребъдва в Любовта, а мъжът да държи заповедите на жената.

 

27 май 1917 г., София

 

Прочетена 626 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:25

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube