Петте разумни девици

Събота, 05 Януари 2008 08:48 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

ПЕТТЕ РАЗУМНИ ДЕВИЦИ

„А от тях пет бяха разумни и пет безумни.“

От Матея 25: 1,2

Тия стихове са извадки от великата Божествена книга, от която Христос черпел. И десетте девици – пет разумни и пет неразумни – са предмет на Божествената книга. Малцина са чели и четат тая книга. Ще се спра върху тия стихове, да обясня техния дълбок вътрешен смисъл дотолкова, доколкото е нужно за вас. Защо Христос взема десет девици, а не пет? При това Той прави разлика между тях и казва, че петте били разумни, а петте – неразумни. Защо не са били две разумни и осем неразумни или осем разумни и две неразумни? Значи има известно отношение между числата.

Мнозина се запитват кои са били тия девици? Десетте девици представляват цялото човечество, от което половината са били разумни, а половината – неразумни. Както делим човечеството на разумни и неразумни, така можем да го разделим на бели и черни. Досега са съществували четири раси хора: черна, червена, жълта и бяла. Бялата раса е най-младата. Някога черната раса е била на върха на своето развитие; тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът се явява за пръв път в черната раса, от която и до днес са останали представители в лицето на петте неразумни деви. Петте разумни деви са представители на Бялата раса, която непрестанно работи за възстановяване Царството Божие на Земята. Казват за някого, че е добър или лош – това е криво разбиране. Човек не може да бъде едновременно и добър, и лош – той е или добър, или лош. Златото не може да бъде едновременно и ценно, и както обикновените метали – неблагородно; златото във всички случаи е ценен и благороден метал. Скъпоценният камък във всички случаи е скъпоценен – ценното е всякога ценно.

„Петте деви били разумни“ – качество на тия деви е Разумността. Христос употребява думата разумност в нейния дълбок, вътрешен смисъл: под разумност Той разбира безконечното Божествено начало, което се проявява в човека. Значи Божественото начало се проявява в петте разумни деви, а в петте неразумни не се проявява.

Сега, като се говори за разумни и неразумни хора, изпъква още един контраст – добри и лоши хора. По какво се отличава добрият човек от лошия? Лошият човек има пори, шупли в себе си, поради което лесно кипва или лесно се вкисва. Добрият човек няма такива шупли, той не кипва, не шупва, както лошият. Аз вземам думата пори в химичен смисъл, а не в обикновен физичен смисъл. Химията говори за устойчиви и неустойчиви съединения, каквито са азотните. Значи, както порите правят материята неустойчива, така и неустойчивите съединения правят човека лош. В тоя смисъл ние наричаме умрелия човек лош, защото материята му се разлага и се превръща в миризливи газове. При разлагането на тая материя елементите се отделят и всеки отива на мястото си. Когато човек напусне тялото си, всеки елемент се освобождава и отива там, отдето е дошъл. Тоя процес наричаме гниене, разлагане, вкисване, ферментация. Той се извършва на Земята, затова казваме, че Земята е място, дето се образуват различни физични и химични процеси.

Какво представлява Небето? Място на Чистота и на Разумност. Като казвам, че Небето е място на Чистота, това не значи, че Земята е място изключително на нечистота. Добре разсъждавайте, за да не изпаднете в заблуждение: Истината е една, но тя трябва да се приеме с Любов; не се ли приеме с Любов, Истината причинява смъдене, болка в човека, както когато го болят очите, стомаха, белите дробове. С болката заедно той усеща, че кожата го смъди. Възприемайте Истината правилно, за да не стават обратни реакции във вас. Добрият и разумен човек приема Истината с Любов, затова разполага с елементите, чрез които превръща злото в Добро. Възможно ли е това? Възможно е, разбира се. Някогашната химия се е стремяла да превръща неблагородните метали в благородни, главно в злато; и сегашната химия се стреми към превръщане на елементите един в друг. Религията се стреми към същото – да превръща нисшите мисли и чувства във висши, неблагородните желания – в благородни. В тоя смисъл, религиите не са нищо друго, освен методи за добър Живот, за превръщане на злото в Добро. От това гледище не е важно каква религия изповядвате, важно е тая религия да ви даде правилни методи за добър Живот. Как ще намерим, коя религия ни подхожда? Много просто – как познавате коя храна е добра за вас? Отивате на една гостилница, поръчвате си някакво ядене; ако ви хареса, и вторият ден отивате на същата гостилница; ако не ви хареса, отивате на друга гостилница. Храната може да е скъпа, това не е важно; тя трябва да бъде доброкачествена – това е важно. Ако ви питат защо ходите в тая гостилница, ще кажете: „Тук храната е чиста и доброкачествена, макар и малко по-скъпа от другите гостилници.“ Въпросът не е до парите, до евтинията – обикновено, който продава евтино, стои далеч от Истината. Ако аз продавам нещо, или скъпо ще го дам, или нищо няма да взема – Божественото трябва да се цени. Ще възразите, че Бог дава даром. Какво разбирате под даром? Българите имат обичай, когато се жени млада мома, да дарява близките си – на тоя дава кърпа, на оня – риза или друго нещо; мислите ли, че тя дава даром всичко това? Тя дава дар, но очаква да получи нещо от тия, на които дава.

Мнозина очакват всичко от Господа, а те нищо не дават; такъв закон не съществува. Като дава, Бог изпълнява закона за Себе Си – Той нищо не очаква от нас, но ние трябва да даваме, за да се облагородим. Просяците със своето съществуване облагородяват човешките чувства – те подсещат човека да дава; в това отношение те са гостилничари, които канят клиентите си да отидат при тях да се нахранят. Ако добрите и благородни чувства в човека не се подхранват, той ще остане бедна, необработена почва. Докога ще съществуват просяци? Докато хората са в закона на развитието си.

Петте разумни деви и петте неразумни, за които говори Христос, показват именно това, че в човека има едно разумно и едно неразумно начало, които са в постоянна борба. Когато неразумният дойде при разумния да иска от неговото масло за светилника си, последният ще каже: „Не мога да ти дам от своето масло, защото и на теб, и на мен няма да стигне; аз имам масло само за себе си, иди си купи.“ Човек трябва да си достави всичко навреме; рече ли да търси масло в момента, когато му потрябва, ще разбере, че е закъснял. Петте неразумни деви отидоха да си купят масло, но когато се върнаха, вратата беше затворена и те не можаха да влязат. Господ им каза, че не ги познава и не може да им отвори. Светилникът на човека трябва постоянно да гори.

Светилникът представлява човешкото тяло, а маслото – неговото сърце; светлината на светилника е умът на човека. Значи човек трябва да има тяло – светилник, масло – сърце, което постоянно да чувства, и ум – винаги мислещ. Бог познава само ония, които имат светещи тела. На ония, които са лишени от тела, от сърца и от светещи умове, Той казва: „Идете да си купите това, което не ви достига.“ Защо Господ не прие петте деви? Те, макар и късно, отидоха да си купят масло и се върнаха пак при Него. Светът е рудник, дето трябва да се работи; как ще изпратите своите слуги в тоя рудник без масло в светилниците им? Светлина е нужна за тях, без тая Светлина те нищо не могат да направят. А като не работят, те не могат да влязат в Царството Божие. Де е Царството Божие? Пак на Земята, но не на сегашната Земя, а тая, която ще бъде след хиляди години. Една е Земята, но и тя минава през различни процеси на развитие.

Първоначално Земята не е била такава, каквато днес я виждаме; за нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално Земята е била пра и огън – това са процеси, през които тя е минала. Значи Земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси – той има в себе си и кръв, и вода, и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот човешката душа и Земята са синоними – защо? Защото душата и Земята минават през едни и същи процеси на развитие.

И тъй, петте разумни и петте неразумни деви са в самите вас. От френологично гледище човек има две половини, две естества в себе си, а във всяка половина – по пет центъра, т.е. по пет чувства. Значи човек има всичко десет чувства, т.е. десет сетива: петте са в действие, активни, а петте са пасивни, в запас. Когато и десетте сетива работят едновременно, човек е постигнал идеала на своята душа – той е разумен, добър и справедлив. Вие не знаете колко души са били поканени на сватбата, знаете само, че има жених и невеста, но Христос не е казал какъв е броят на сватбарите. Според мен числото на сватбарите, заедно с младоженците, е било двадесет – десет и десет. Единицата е Бог, а двойката – материал, сбор от всички живи частици, които работят. И човек, като жива частица във Вселената, трябва да работи, да види плода на своя труд. Дали е разумен, или неразумен, това е друг въпрос. Човек трябва да разчита на своя ум и на своето сърце, на никого да не уповава.

Какво може да направи и най-добрият учител, ако ученикът не учи; какво може да направи добрият лекар, ако болният не изпълнява съветите му и се храни само с отрицателни мисли? Затова Христос казва на болния: „Да бъде според вярата ти!“ Какво представлява Вярата? Качество на разумния човек. Вярата и Надеждата вървят заедно, както крилете на птицата; Любовта е главата на птицата. – „Защо ми трябва Вяра и Надежда?“ – За хвърчене – без тях никой не може да хвърчи. Докато си в Умствения свят, те са нужни за криле; щом слезеш на Земята, те се превръщат на крака. Надеждата и Вярата са необходими както за тоя, така и за оня свят. Петте неразумни деви мислеха, че може да се живее и без масло, т.е. без Вяра и Надежда. Ще възразите, че Бог е щедър и милостив, ще им даде масло. Всичко може да им даде, но условия са нужди.

Много богатства има на Земята, които Бог дава щедро, но за тяхното използване са нужни условия. Например дадено ви е житното зърно, но навреме трябва да го посеете. Като се посее в земята, то възприема жизнените сокове от нея и израства, но това става напролет; пропуснеш ли това време, губиш всички благоприятни условия. Житното зърно представлява човешкият ум, който трябва да се развива навреме, да придобие знание и разбиране. Това значи навреме да извадите екстракта на житото и навреме да го използвате. – Не може ли по друг начин да стане това? Такъв въпрос задава само оня, който или нищо не разбира, или мисли, че всичко знае – на такъв въпрос не може да се даде отговор. Какво правя аз? Изучавам великите Божии закони, без да питам защо е така и не може ли другояче.

Запитали Хермеса, Великия Учител на Египет, защо съществува злото. Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил. Такъв въпрос не се задава. Питате защо един светия е по-близо до Господа, а друг – по-далеч; вие били ли сте при Господа, за да знаете кой де стои, кой е по-близо и кой – по-далеч от Него? Аз виждам кой де стои, но виждам, че всички светии са на Земята и работят усилено в лабораториите на Живота. Дали вие сте прави, или аз, това ще докаже опитът. Аз казвам това, което зная и което съм опитал.

„Петте деви били неразумни.“ Защо били неразумни? Защото не изпълнили задълженията си към Божественото. Христос казва: „Гладен бях – не ме нахранихте, жаден бях – не ме напоихте, болен бях – не ме нагледахте, затворен бях – не ме посетихте.“ Като казва това, Христос има предвид петте неразумни деви, т.е. оная половина от човечеството, която не изпълни своята задача. Петте разумни деви изпълниха всичко това и навреме влязоха в Царството Божие. Как се изразява неразумността на хората, това се вижда в притчата за талантите: двамата слуги спечелили двойно повече от това, което получили от господаря си, а третият заровил своя талант в земята и, когато се върнал господарят му, той казал: „Господарю, зная, че си жесток, че жънеш, дето не си сял, затова се убоях и зарових таланта, който ми даде. Ето предавам ти това, което е твое.“ Значи, когато ние сме жестоки и неразумни, когато си служим с лъжата, мислим, че всички хора са като нас. Не е така. Да виждаш нещата в един или в друг смисъл, това се дължи на твоя вътрешен свят.

Следователно петте неразумни деви представляват сили в човека, които трябва да се впрегнат на работа. Това е общ въпрос – за всички хора и народи, а не индивидуален. Христос не дойде да отлъчи един народ от друг, но да обедини народите. Въпреки това, казано е, че Христос ще отлъчи овцете от козите. Кое мляко е по-безопасно за децата – овчето или козето? Козето – не само е по-безопасно, но е и по-здравословно. Козите и овцете са емблема на нещо: под овца се разбира разумността и благородството на човека, а под коза – неразумността и своенравието. Козата се качва по високи планински върхове, а овцата обича равни места; козата обича приключенията, както неразумните хора. Като знаете това, не питайте защо идат страданията и радостите – всичко в Живота ви е резултат на вашите мисли и желания.

Казвам: всичко, което човек силно желае – Добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, за да разбере как живеят неговите поданици. Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор. Спрял се пред къщичката да чуе кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се разговарят три сестри; първата казала: „Едно желание имам – да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб.“ Втората казала: „Аз желая да се оженя за месаря на царя – да се наям на месо.“ Третата казала: „Аз желая да се оженя за царския син и да му родя едно разумно, добро дете.“ Царят решил да изпълни желанието на трите сестри. На сутринта той ги извикал в палата си и изпълнил желанието и на трите: първата оженил за своя хлебар, втората – за своя месар, а третата – за сина си. Всичко, което човек силно желае, се сбъдва. Двете сестри били недоволни от положението си и започнали да завиждат на третата, която се оженила за царския син. Защо трябвало да бъдат недоволни, нали се реализира техният идеал? Ще спра разказа дотук; това е едната страна на въпроса.

Има хора в света, които мислят само за хляб и Бог им го дава. Други мислят само за месо, за пищна храна – и това им се дава; те мечтаят за елементите злато и сребро. Третата категория хора е оная, която има висок идеал: те искат да се оженят за царския син – за Истината, и да родят нещо разумно, те се подвизават в Божествения път. Първите две категории хора мислят само за ядене, както воденицата мисли само за смилане на житото – туряш житото, смелиш го на брашно, измиеш камъка и отново туряш жито. Тия хора са недоволни от Живота и казват, че Животът няма смисъл. Как да няма смисъл Животът? Каквото са пожелали, това са постигнали. Ако искаш Животът ти да има смисъл, пожелай да се ожениш за царския син, да му родиш едно добро и разумно дете.

Казвам: човешката душа трябва да се стреми към Великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно – само така човек може да излезе от своята личност. Личността на човека е маска, а индивидуалността – неговото висше проявление, на което той трябва да се спре. Не е важно какви са отношенията на човека към хората, важно е какви са отношенията му към Бога и към Възвишените същества – вторите отношения определят първите. Когато свириш в оркестър, никой няма да обърне внимание на красивото ти лице и на меките ти ръце – всеки ще гледа как свириш, дали се хармонизираш с главните музиканти. Да мислиш, да чувстваш правилно, това значи да свириш добре. Да свириш добре, това значи да бъдеш красив. Всеки може да бъде красив при условие, че чувства най-фините вибрации на Любовта. Като мисли добре, човек укрепва, усилва здравето си – само здравият може да бъде радостен и весел. Нещастията и страданията на хората се дължат на факта, че и те, като двете сестри, са пожелали да се оженят за царския хлебар и царския месар и като постигнали желанията си, казват: „Не заслужава човек да се жени.“ Така е, не заслужава човек да се жени за хлебар и за месар.

Тоя, който е написал приказката за персийския цар и за трите сестри, бил велик мислител. Чрез нея той иска да обясни защо хората на физичния свят се раздвояват в мислите и желанията си, а духовните хора не се раздвояват. Когато Божественото начало в човека се прояви, то ще го научи как да събира маслото в масленицата си, отде да го достави и при какви условия да си служи с него. Придобие ли човек тая Разумност, Христос го приема при Себе Си, т.е. в Царството Божие. Не можеш да имаш масло и масленица, ако не си разумен.

Като изучавате вътрешния смисъл на Живота, виждате, че първата проява на Бога е Логосът, т.е. Разумността, Словото. После се явява Светлината като резултат на Божественото проявление. Това значи да бъдеш една от разумните деви – да пожелаеш да се ожениш за царския син и да родиш едно разумно дете. Това значи да бъдеш господар на себе си. Ако нямаш масло в масленицата си, Христос ще ти каже: „Не те познавам“ – така каза Христос на неразумните деви. И при вас идат много приятели и приятелки: за едни от тях казвате, че ги познавате, а за други – че не ги познавате.

Кои хора познавате и кои не познавате? Вие познавате само ония, които са ви направили някакво Добро или които са ви услужили. Ония, които не са ви направили Добро или които не са се проявили към вас, не познавате. Всеки, който е дал нещо от себе си за вас, е ваш познат; който нищо не ви е дал, минава за непознат. И Христос определя отношенията си към хората в зависимост от закона за даването. Той казва: „Само оня ще влезе в Царството Божие, които Ме нахрани, когато бях гладен; който Ме напои, когато бях жаден; който Ме утеши, когато бях болен, и посети, когато бях затворен. На тоя човек дължа и него ще взема със Себе Си. Оня, който не е направил нищо за Мене, ще го оставя за друга епоха, когато пак ще дойде на Земята, да работи за Бога.“ – „Аз искам да бъда на Небето с Христа заедно.“ – И това е възможно, но запитай се сам пожертвал ли си някога живота си за Христа. Ако си го пожертвал, ще бъдеш с Христа; ако не си го пожертвал, ще останеш вън, за бъдещата епоха, за далечни времена. В кое от двете ще повярвате, това е ваша работа; важно е, че среден път няма. Верните неща сами се проверяват, там важна роля играе опитът. Как ще влезем в Царството Божие? Чрез усилена работа, извършена с Любов. Помнете: в тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да разработите. – „Искаме да ни се разкрият тия сили.“ – Всеки сам може да ги разкрие. Достатъчно е да употребявате по един час на ден за размишление върху велики духовни въпроси, за да прогледате. В който ден се отворят очите ви, ще пожелаете да се ожените за царския син, т.е. да влезете в света на Истината и да станете разумни.

Сега ще продължа приказката: третата сестра, която се оженила за царския син, родила дете. Понеже двете сестри завиждали на сестрата царица, тайно решили да откраднат детето и вместо него да сложат друго дете, сакато, недоразвито. Те изпълнили решението си – царското дете дали някъде да го отгледат, а вместо него, за изненада на бащата и майката, турили едно чуждо, сакато дете. Царят, недоволен от царицата, която не изпълнила обещанието си да роди добро, разумно дете, заповядал да я затворят. Царското дете попаднало в дома на един градинар, който често работел в палата на царя. Детето расло, развивало се добре и станало голям, красив момък. Като се разхождал из местността, дето баща му работел, той чул за името на една красива царска дъщеря, която се отличавала със способността си да превръща младите момци в камъни. Много царски синове отивали при нея и като се влюбвали, тя ги превръщала на камъни – цялата местност се покрила с камъни. Младият момък, царският син, пожелал да я види; научил името ¢ – тя се казвала Халял Каза. Царският син решил да опита щастието си, да се яви пред нея. Възседнал коня си и тръгнал към двореца на прочутата Халял Каза. Из пътя той се разговарял с коня си и му казал: „Когато чуеш да произнеса името Халял Каза трети път, ти ще зацвилиш много силно.“ Той стигнал до двореца и отдалеч още извикал: „Халял Каза!“ Като чула името си, царската дъщеря казала: „Да станеш на камък!“ Царският син се превърнал на камък, но само до колене; от коленете нагоре запазил вида и образа си. Той не се уплашил и трети път извикал: „Халял Каза. Тогава конят зацвилил толкова силно, че царската дъщеря се смутила и забравила да каже на момъка да стане на камък. Като разбрал, че тя не може вече да се прояви, царският син я накарал да го измие, да го възстанови и върне силата му. След това той се качил на коня си, обиколил цялата местност и дето минавал, казвал: „Станете вие, герои на миналите векове, и тръгнете с мен!“ Най-после царският син отишъл при Халял Каза, разказал ¢ историята на трите сестри и предложил и на нея да тръгне с него.

Какво представлява Халял Каза? Тя е човешката душа, а хората около нея са камъни, които чакат времето на своето възкресение. В тоя смисъл казвам, че съществуват два вида хора: живи-умрели и умрели-живи. Аз бих желал всички да бъдете живи. Когато човешкият ум се проникне от Божествената светлина, всяка мома ще каже: „Тоя е, когото очаквам от години.“

Какво искам аз от вас, от сегашните хора? Искам да търсят Господа, а не мен. И Христос е казал: „Словото, което ви проповядвам, е Господ – Него търсете, а не мене.“ Кой от вас, като чете или слуша притчата за десетте деви, е употребил няколко дена в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това, което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и Духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Грешката за това не е във вас, но в мястото, на което сте застанали. Качете се нависоко, за да се открие пред вас целият хоризонт, за да видите, че Земята не е мъртво тяло – тя е една светеща жена, която навред пръска Светлина.

Казват, че Земята е голяма грешница. Не е грешница, но от време на време се разтърсва, с което иска да каже на своите немирни деца да мируват. Бих желал и вие да имате търпението на Земята. Кой не се ползва от нея, кой не взема от нейните плодове? Тя се разравя, оре, жъне и нищо не казва. Когато иска да даде някакъв урок на децата си, поразтърси се, затвори всичките си входове и чака известно време да поумнеят. После и тя утихва и се успокоява. Затова казвам: бъдете търпеливи не като Бога, но поне като Земята. Някой казва: „Кога ще напусна грешната земя?“ Според мен Земята е Рай, на нея живеят светии. Мястото, дето обикновените хора живеят, е място на греха – юдол плачевен. Ако сте на Земята, при светиите, радвайте се – тя е Майката-земя, която изобилно ражда. – „Здраво ни е хванала тая майка.“ – Не зная кой кого е хванал – тя вас или вие нея.

Сегашните хора са още слепи, не виждат своята Майка-земя, не виждат грижите ¢ – как ги храни и приготвя за посрещането на Христа. Ще каже някой, че иска да отиде на друга планета. Дето и да отидеш, ще ти искат свободен билет от Земята; на никоя планета не приемат хора, които не почитат майка си. – „Ще отида на Венера.“ – И там не приемат без свободен билет от Земята. – „Ще отида на Небето.“ – Де е Небето? Никой не може да напусне Земята, докато не плати данъка си. Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при Майка му, да го възпита“ – тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казват, че еди-кой си умрял и го заровили; близките му плачат за него, а Земята го утешава: „Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната.“ Ти ще дойдеш отново на Земята, заедно с десетте деви – пет разумни и пет неразумни.

Живейте като царски синове на Земята, без да злоупотребявате със своите права. Трябва ли да постъпвате с ближния си както вълкът постъпва с агнето? Вълк срещнал едно агне и му казал:

– Защо миналата година си говорило лоши думи за мен?

– Как ще говоря лошо за теб, когато миналата година не бях родено?

– Защо ми мътиш водата?

– Как ще ти мътя водата, когато ти си над мен?

– Мътиш ми водата или не мътиш, аз ще те изям.

Колкото агнета и да изяде вълкът, все вълк ще си остане. Като знаете това, не постъпвайте като вълка: днес отмъщаваш на едного, утре – на другиго, докато на лицето ти се явят бръчки. Такива бръчки постави Бог на лицето на Каина, че който и да го срещне, да го познае, никой да не го убие. Каин трябва да живее, иначе той ще бъде по-вреден. Вие трябва да турите на работа своите лоши мисли и желания, иначе те ще бъдат по-вредни.

Индусите казват: „Убий всяко желание в себе си“; аз казвам: впрегни всяко свое желание на работа, не го убивай. Христос казва: „Отречи се от себе си“; аз казвам: възлюби себе си. Ще кажете, че това е противоречие. Питам защо трябва да се откажеш от себе си – време е да възлюбиш себе си. Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото начало в себе си, това значи да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлюбиш Бога в себе си, самия Себе или своя висок идеал, това значи да се облагородиш, да станеш разумен.

Като говоря за петте разумни и петте неразумни деви, не искам да си задавате въпроса между кои сте вие и да се плашите. Щом сте дошли да ме слушате, мислете, че сте от разумните. – „От избраните ли сме?“ – Ако остане отсега нататък да ви избират, вашата работа е свършена. По-добре е обаче да не знаете от кои сте и да не се интересувате от тоя въпрос. По-добре е стремежът ви да расте и да богатее, без да знаете, че сте богати. Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и към човешкото сърце. Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта, и висш ум или висш разум. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – Любов към Бога; Любов към ближния и Любов към себе си. Едната дева заема задната част на мозъка, втората заема горната част на мозъка, а останалите три деви – предната част, челото. Петте деви заедно образуват един триъгълник. Както виждате, те са в нас и ни заставят да мислим и да чувстваме. Някои казват, че човек има два Ангела; според мен човек има десет Ангела – пет разумни и пет неразумни. Когато се проявят неразумните деви, вие излизате от релсите на своя Живот; когато ви посетят разумните, вие започвате да работите с Любов и всичко ви върви добре. Първите деви ви събличат, а вторите ви обличат и носят голямо благословение. Дойде ли Божието благословение върху вас, вие не губите равновесие и сте в положението на параход в ръцете на добър, опитен капитан. Колкото и да се клатушка параходът ви, пазете равновесието си. Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на Живота.

Какво представлява Животът на Земята? Параход, който пътува под зоркото и вещо око на своя капитан. Параходът е здрав, с добри и здрави машини, с опитни матроси. Вие, като пътник в тоя параход, пътувате по Великия океан. Може да преживеете състоянието на човек, който се страхува да не пропадне, или може да сте тих и спокоен, да разчитате напълно на капитана, на матросите и на парахода. В първия случай ще се свивате, ще се стряскате, ще гледате машините, ще питате капитана и матросите кога ще стигнете, как ще стигнете, има ли достатъчно въглища и т.н. Каквото и да правите, колкото и да се страхувате, нищо не можете да постигнете. За предпочитане е да се оставиш в ръцете на опитния капитан и да наблюдаваш през какви места пътуваш – поне ще научиш нещо.

Земята е голям, здрав, сигурен параход. Всички машини, т.е. всички нейни сили са на мястото си и в края на краищата той ще ви занесе в Божествения свят. Земята може да остарее, може отново да се подмлади и пак да остарее, но никога няма да се разруши. Както човек минава през детинство, юношество, зряла възраст и старост, така и Земята минава през тия четири периода. Всъщност четирите периода на Земята определят четирите човешки възрасти. Казано е в Писанието: „Грешните няма да възкръснат“; с други думи казано, когато параходът стигне на пристанището, всички пътници слизат там, за да покажат паспортите си. Ония, на които паспортите са точно заверени, имат право да влязат в града; ония, които нямат паспорти, или паспортите им не са редовни, отново се връщат в парахода и продължават пътуването си – те казват: „Близо сме до Небето.“ Първите, които влязоха в града, казват: „Вече сме на Небето, видяхме и разбрахме какво представлява то.“

Каквото става с пътниците на параходите, същото става и с хората на Земята. Вие сте излезли от Майката-земя, пътувате с нея и един ден пак ще се върнете при нея. Тя ще ви облече в по-хубави дрехи, ще ви даде по-добри условия за развитие. Друг път няма, само че едни ще влязат в Божествения свят по-рано, а други – по-късно. Петте разумни деви влязоха в Царството Божие по-рано, а петте неразумни останаха вън да чакат своето време.

Казвате: „Защо трябва да минаваме през толкова мъчнотии и страдания?“ За да създадете условия за влизане в Божествения свят. – „Защо ни е всичко това?“ – Преди всичко знайте, че вие сами си създавате страданията. За да не страдате, съветвам ви да слушате Майката-земя и като изядете един от нейните плодове, кажете: „Майко, благодаря ти за плода, който ми даде; ще се стремя от ден на ден да ставам по-добър и по-разумен.“ Като изядеш един хляб, кажи: „Майко, благодаря ти за хляба, който ми даде.“ Какво правиш ти? Изядеш хляба и казваш: „Лош беше хлябът.“ Бог е строг и взискателен, Той те чува и пита защо не почиташ Майката-земя. Учете се да почитате тая Майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива. Тя не е юдол плачевен, както някои я наричат – Бог създаде Земята като част от Небето. Затова, който живее добре на Земята, ще живее добре и на Небето; който живее добре на Небето, ще живее добре и на Земята. Значи Земята и Небето съставят едно цяло. Щом си дошъл на Земята, изучавай всичко, което тя ти предлага – изучавай камъните, растенията и животните. Във всяко животно се крие известна Добродетел или някакво изкуство. Например мравката е символ на трудолюбие, паякът е майстор тъкач. Всичко в света – растение или животно – има велико предназначение. И паразитите – въшки, бълхи, дървеници, колкото и да са нежелателни, учат човека на чистота. Който не разбира вътрешния смисъл на Живота, на Природата, на всичко съществуващо, каз-ва: „Няма смисъл да живееш, светът е безсмислено създаден.“ Значи всичко е безсмислено, а ти, малкият човек, си смислен. Кой те създаде толкова смислен и единствен в света?

Един американец, любознателен човек от Ню Йорк, срещнал един свой познат, редактор на един от големите вестници, и го запитал:

– Къде си ходил?

– Ходих да видя как обучават бълхите да маршируват.

– Не се шегувай, говори сериозно!

– Наистина видях как бълхите по команда се нареждат на дружини, на взводове, на полкове и маршируват.

Господинът се заинтересувал от тоя факт и отишъл сам да види и провери истинността на тия думи. Сам той казва: „Видях как бълхите се обучават във военното изкуство, почудих се как са постигнали това – не е лесно да отвикнеш бълхата да скача.“ На въпроса как са постигнали тоя успех, диригентът на бълхите отговорил: „Наистина тук срещнах най-голямата мъчнотия: за да отвикна бълхите да скачат, поставях ги между две стъкълца и така ги държах известно време. Като се уверявах, че това е постигнато, вдигах стъкълцата и започвах да ги обучавам.“

Питам, ако бълхата може да изучи военното изкуство, вие не можете ли да изучите Божественото изкуство? И Бог днес постъпва по същия начин: когато пожелае да ви отвикне от стария навик да скачате и да бягате, Той ви поставя между две стъкла. Те оказват известно напрежение върху ума и сърцето ви и вие започвате да мислите правилно. Само така ще разберете кои са разумните и кои неразумните деви. Първите казват, че всичко в света е разумно и смислено, а вторите казват, че всичко е неразумно и безсмислено.

Сега аз желая да не се жените за хлебари и месари, а да се ожените за царския син и да родите добро и разумно дете. Желая ви да намерите царската дъщеря Халял Каза, да я извикате по име два пъти и на третия път конят ви да зацвили. След това да говорите с царската дъщеря и да превърнете камъните около вас в живи хора.

Мислете върху тия неща, за да придобиете нова Светлина. Сега аз ви давам само скелета на новата мисъл и на новата Светлина, а вие сами ще запълните промеждутъците. Тогава ще дойде Божието благословение върху вас.

16 ноември 1916 г., София

 

Прочетена 682 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:25

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube