Доброто съкровище

Събота, 05 Януари 2008 09:26 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

ДОБРОТО СЪКРОВИЩЕ

„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините.“

От Матея 12: 35

Христос говори за два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злините.“ И единият, и другият вадят нещо от съкровищата си, но резултатите на изваждането са различни. Значи едно и също действие или една и съща причина произвежда два различни резултата – двама души сеят на нивите си едно и също нещо, но резултатите на сеитбата им са различни.

Какво се разбира под думите добро и зло съкровище? За да придобие добро съкровище, човек трябва да работи хиляди години върху себе си – само така той може да стане богат и да вади от своето съкровище Добрините. Човек забогатява по два начина и в две различни направления: той може да забогатее в скоро време или в продължение на много години и да придобие плюсове в живота си; той може същевременно да забогатее скоро или в продължение на години, но да придобие минуси. Потребно е богатство на хората, но какво богатство? Хората са обърнали и обръщат внимание повече на материалното богатство, но то е временна придобивка, а не вечна. До известно време богатството радва и задоволява човека, но след това той търси друго нещо, вън от материалното богатство.

Като изучава дълбокия смисъл на християнството, човек дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие във вътрешното, духовно богатство на душата. Духовната наука, наречена според някои религия, изисква духовно развитие от човека. В случая думата религия не е много сполучлива, но в български език няма друга дума, която може да я замести. Под религиозен човек разбират глупав, ограничен, фанатик, който не мисли право. Някои мислят, че човек става религиозен, когато започне да остарява. Аз не говоря за религията на старите хора, но за Божествената религия, която включва Божествената наука. Някои заместват думата религия с теософия, която се основава на прераждането; други я заместват със спиритизма, който се основава на отношения между духовете, обаче и двете думи – теософия и спиритизъм – са ограничени, не могат да обхванат понятието Божествена наука. Днес и думата Бог е загубила смисъл, затова я заместват с думата Природа; след време и думата Природа ще бъде заместена с друга, по-близка до разбирането на човека. Не е важно, че ще замествате една дума с друга, важно е всяка дума, която измества друга, да изразява точно и определено нейния смисъл.

„Добрият човек от доброто съкровище изважда добрините“ – как се придобива доброто съкровище? Чрез Знание, търпение и постоянство. Какво прави добрият градинар, който има в градината си много плодни дървета, между които и орехи? Когато види, че орехът започва да зрее, той не бърза да го обрули, за да свали зелената му обвивка, но го оставя на дървото, докато тя сама се пукне. Види ли това, той знае вече, че орехът е узрял; ако преждевременно снеме зелената му обвивка, ядката на ореха ще се развали. Когато орехът узрее, той го чуква, отделя зелената му обвивка, след нея – коравата и най-после дохожда до вътрешната ядка, която също е покрита с тънка ципица, горчива на вкус. Както орехът затваря доброто си съкровище в няколко обвивки, така и човек крие истинското си богатство в няколко обвивки. Външната обвивка е материалното богатство, което трябва да оставите свободно да узрее, а не преждевременно да го премахнете – то е сигурна защита на истинското добро съкровище. От външната обвивка соковете минават във вътрешната и оттам – в самите ядки. Ципата, която обвива ядките, съдържа достатъчно йод; яжте орехи и не се страхувайте, те заместват употребата на йод.

„Доброто съкровище.“ Които не разбират смисъла на духовния живот, казват, че не се нуждаят от богатство, но искат да бъдат по-близо до Бога. Да бъде човек близо до Бога, това значи да бъде здрав по тяло, по ум и сърце, т.е. силите в него да бъдат добре организирани; не е ли здрав, не са ли организирани силите му, той е далеч от Бога. Близостта към Бога не е външен, но вътрешен процес. Същото се отнася и до обикновените хора: външно можеш да бъдеш близо до някого, но вътрешно далеч да отстоиш от него. Какво трябва да прави човек, за да се организира? Да пази външната си обвивка, докато узрее – без нея той ще наруши здравината на вътрешното си съдържание. Човек трябва да бъде търпелив, да не бърза за малко време да постигне големи резултати – всеки резултат иде на своето време. Мнозина бързат, искат веднага да реализират желанията си, а с това се осакатяват.

Какво се разбира под думата вътрешно съдържание, кое е вътрешното съдържание на човека? Неговата душа, т. е. Божественото начало в него, което черпи от Живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек Живот в себе си, това значи да живее съзнателно; който не знае да живее, не е съзнателен човек. Като се говори за Съзнателния живот, мнозина казват: „Не е важно дали живея съзнателно, или не, важно е да запазя тялото си.“ Право е да се стреми човек да запази тялото си като външна, здрава, предпазна обвивка, но един ден тя ще падне сама по себе си. Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне и той ще остане с втората си обвивка – кога ще стане това? Когато човек узрее. Обаче, докато не узрее, никой няма право да отнема външната му обвивка. Същото се отнася и до ореха: за да не се развали ядката, оставете зелената му обвивка сама да се пукне и падне. Децата често брулят орехите, преди да са узрели, и цапат ръцете си от зелената им обвивка; те правят това, защото обичат пресните ядки на ореха. Като се отегчат от Живота, хората казват: „Защо ни е това тяло, дано се освободим от него“ – те не разбират смисъла на физическото си тяло. Докато е в тялото си, човек зрее и организира силите си; изгуби ли тялото си, той преждевременно пада от Дървото на Живота и, неорганизиран, недозрял, отива в другия свят.

Христос казва: „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините.“ Сърцето се намира във физическото тяло на човека; щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето. Ето защо физическото тяло е обвивка, т.е. посредник, през който минават соковете от вън на вътре, т.е. от външния, физическия свят към Духовния. Чрез храната например човек възприема външните необходими материали за съграждане не само на тялото си, но и на душата. От Божествено гледище човек не е още оформен, не се е превърнал в истински човек, т.е. още не е напълно узрял. От гледището на Ангелите той се уподобява на дърво, затова е казано в Писанието: „Праведните ще бъдат като дървета, посадени при бистри оттоци.“

Дървото се взема като символ на Знание – значи в дървото се крие Знанието, науката за Живота. В Райската градина имало много дървета, между които две от тях се отличавали: едното било Дърво на Живота, а другото – дърво за познаване на Доброто и на злото. Като създал първите човеци и ги поставил в Рая, Бог им казал: „От всички дървета можете да ядете, но не и от дървото за познаване на Доброто и на злото. В който ден ядете от това дърво, ще умрете.“ С това Бог искал да обърне внимание на първите човеци, че докато не организират добре своето физическо тяло, с всички негови удове и системи, те не могат правилно да възприемат соковете и енергиите, които идат от възвишения свят и да се ползват от тях. Като забранил на първите човеци да ядат от дървото за познаване на Доброто и на злото, Бог искал да им каже, че те не са готови още за тази наука. Докато не оформят и организират своята външна обвивка, чрез която могат да възприемат енергиите на външния свят, те не могат да се занимават с изследването на втората, по-твърда обвивка – костите на своето тяло. Първата обвивка представлява мускулите на човека, а втората – костите; първата обвивка подразбира науката за Живота, за външния свят, а втората – науката за познаване на Доброто и на злото. Като придобие това Знание, човек дохожда до третата обвивка – до ципицата, която обвива ядката на ореха. Щом опита ядката, той е дошъл вече до вътрешния смисъл на Живота.

Като изучавате човешката глава, виждате, че и тя е съставена от три обвивки: външна – кожата, средна – костта, и вътрешна – ципицата, която обвива мозъка. Ако се повреди или възпали ципицата, човек се разстройва. За да не се разстройва, той трябва да работи върху себе си – да си създаде здраво тяло, за да се справя с условията, които му са дадени, и да ги използва. Не е ли здрав физически и психически, само в един момент човек може да изгуби здравето си, да се разстрои. Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, когато ги изгуби, той може да получи мозъчен удар, разрив на сърцето си и да умре – някои хора от най-малките си неуспехи са изгубвали смисъла на Живота и се отчайвали.

Материята, от която е съставен материалният свят, се среща в четири различни състояния по качества. Едните състояния са външни: твърдо, течно, въздухообразно, светлинно или лъчисто, топлинно, а другите са вътрешни, по състав: неорганична и органична материя. Едно от свойствата на материята е, че тя минава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промяна на вибрациите ¢, а именно, повишаването и понижаването им. Като се пречиства материята, вибрациите ¢ се повишават; щом изгуби чистотата си, вибрациите ¢ се понижават. Като се чисти материята, и човек се чисти – пречистването му става главно чрез сърцето. Под думата сърце разбираме Чувствената душа в човека или Астралното му тяло, което иде след физическото. Когато умре, човек отива на другия свят с Астралното си тяло, както орехът се посажда в земята с коравата си обвивка, а не със зелената. Коравата черупка на ореха се разпуква в земята, след нея се разкъсва и ципицата и остава само ядката, от центъра на която излиза нов орех. Новият орех, който се крие в ядката на ореха, представлява същинската душа на човека, която трябва да се изучава.

Философията на човешкия живот се съдържа в ореха. Изучавайте и наблюдавайте развитието и растенето на ореха, за да схванете нишките, които създават философията на човешкия Живот. Ако нишките не се сноват една след друга, както жената ги снове, никакво платно няма да се изтъче. На същото основание и нашите мисли и чувства трябва да бъдат насновани не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства. Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение. Освободете се от мисълта, че някой може да ви излъже. Бъдете като сарафина – кой може да излъже един сарафин? Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от джоба си пробния камък и я изпитва; ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено място – за отличие от другите монети, които не са златни. Човек трябва да има пробен камък в себе си, с който да опитва нещата. За да не го излъжат, той трябва да прилага пробния си камък и да опитва златна ли е монетата, която му представят, или фалшива.

Какво е нужно на съвременните хора, за да не се лъжат? Вяра, опит и виждане. Значи Вярата трябва да мине към опита, опитът – към виждането, а виждането – към Разумния живот. Приложете това нещо в семейните си отношения, към приятелите си и ще видите неговите добри резултати. Като не разбират законите на Живота, хората ги нарушават и в края на краищата, каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдават на Бога. Ако някой заболее, казват, че Бог е решил така; съдят някого – пак Бога считат виновник. Човек сам е виновен за своето щастие или нещастие, той сам е причина за болестите, за мъчнотиите и противоречията, в които се намира.

Съществуват два вида съдба или наказания – за зло и за Добро. На Земята наказват само онези, които правят пакости и злини. Когато човек направи някакво престъпление или зло, веднага стражарят го хваща, предава го на полицията и се завежда дело против него – колкото по-голямо е престъплението му, толкова по-голям шум се вдига около него. За да го оправдаят, видни адвокати поемат защитата му, вестниците пишат за него, обществото чете и обсъжда въпроса, дава мнението си и т.н. И престъпникът става прочут, и адвокатите, и съдиите, които вземат участие в делото, също се прочуват. Обаче, когато човек прави Добро, никой не се интересува от него. Много естествено, на Земята няма закони, които да разглеждат добрите дела на хората и да им отдават заслуженото. На Земята съдят само престъпниците и злосторниците; на Небето е точно обратно – там се интересуват от добрите дела на хората, а не от лошите и престъпни; там никой не се интересува от погрешките и престъпленията на хората, никой не ги търси. Ако някой направи едно добро дело, веднага видните адвокати и съдии стават на крак и казват: „Доведете този човек при нас, да видим какво Добро е направил, за да му отдадем заслуженото.“ Колкото по-голямо е Доброто, което е направил, толкова повече хора се интересуват от него, толкова по-голям шум вдига около себе си.

„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините.“ Доброто съкровище на сърцето представлява Божествената душа, в която човек складира даденото му от Бога. Щом има нещо дадено, човек трябва да го вади от съкровището си и да го раздава, за да се ползват от него – както сам той, така и неговите ближни. Всички блага в Живота са дадени от Бога – добрият човек има право да черпи от тях, докато задоволи своите естествени нужди, след това той дава и на ближните си. За да може разумно да се ползва от Божествените блага, човек трябва да се ръководи не само от ума и от сърцето си, но и от своята душа: да препраща енергиите от въздуха през белите дробове, оттам – през гръбначния мозък и най-после – в главния мозък. Това значи да бъде човек активен по ум и по сърце, да решава правилно задачите си, за да бъде полезен едновременно и на себе си, и на своите ближни. Не постъпват ли така и градинарите? Те се ползват първо от енергията на главния източник, като пускат водата през малки вадички, за да напои и най-отдалечените кътчета на градината. Ще кажете, че това не става бързо; с бързане работа не се върши – търпение и постоянство е нужно на човека, а не бързане.

Един американски лекар бил повикан да лекува един манафин в Мала Азия. Като го прегледал, лекарят му предписал да пие едно лекарство по три лъжички на ден в продължение на десет дена; като изпие лекарството, състоянието му щяло да се подобри. Манафинът прегледал лекарството, позамислил се и казал: „Защо трябва да го пия десет дена наред, по-добре да го изпия изведнъж, по-скоро да оздравея“ – вдигнал шишето и го изпил наведнъж. След един-два часа положението му се влошило и той умрял. Спазвайте законите и предписанията на Бога, на Природата и на лекаря, който ви лекува; изпълнете предписанието, което ви е дадено – по три лъжички на ден. И Бог пише в своята книга: „По три лъжички на ден.“

Ще кажете, че манафинът бил глупав човек. Какво ще кажете за съвременните хора, които на един обяд ядат по няколко яденета, след това изпиват по две-три кила вино; като преядат, викат лекар да им помага – разстроили стомаха си, изгубили апетит и т.н. Навсякъде има манафи, не само в Мала Азия. Когато не мисли право, човек прилича на манафина, който изпил всичкото лекарство изведнъж, както и на онези хора, които всеки ден преяждат и разстройват стомаха си. Според мен седемдесет и пет на сто от сегашните хора преяждат. Някой казва, че не преяжда; не преяжда, а иска да обича всички хора и те да го обичат – това не е ли преяждане? Можеш ли да дадеш на всички хора това, което те искат? Имаш ли силата на Слънцето? Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят. Човешкото сърце се познава в трудни моменти – човек трябва да събира Божествена енергия в себе си, за да обогати своето сърце, че да може в трудни времена да прояви своите чувства. В такива времена именно той трябва да има храна, с която да поддържа живота на своя ближен.

Един изпаднал руски княз се оженил по любов за една млада, красива мома от високо произхождение. В първите дни след сватбата той често целувал своята възлюбена, но тя огладняла, пожелала да яде – хляб искала.

– Ну, поцелуемся! – казвал ¢ той.

– Гладна съм! – възразявала възлюбената.

– Ну, поцелуемся!

Днес да се целунем, утре да се целунем – тя изгубила разположението си към своя възлюбен, любовта ¢ изстинала. Много естествено, тя се почувствала излъгана от него – той бил крайно беден, само една титла имал.

Човек не се нуждае само от целувки, много неща му трябват. Еднообразните целувки умъртвяват човека. Целувките на някои изсмукват енергията на човека – тези целувки са подобни на смукала, които не извличат лошата и нечиста кръв от човека, а чистата. Достатъчно е да получиш десет такива целувки, десет смукала, за да видиш, какво представляват те. Аз вземам думата целувка в широк смисъл, не само по форма: всеки, който размътва ума и сърцето на човека, дава целувки като смукалото на пиявицата, обаче не изсмуква само нечистата, но и чистата кръв. Христовото учение не търпи такива целувки – то изисква навсякъде и във всичко хармония. Според това Учение хромите трябва да проходят, слепите – да прогледат, глупавите – да поумнеят. Под думата глупав човек разбирам онзи, който няма условия да се развива. Затворете един умен човек в тъмна стая и го дръжте там десет години – ще видите, че той ще оглупее, ще се идиотизира. Защо? Няма условия за развитие. И обратно – ако на глупавия дадете добри условия за развитие, след десет години той ще поумнее.

Христос казва: „Добрият човек изважда от съкровището си добрините, а злият – злините.“ Всеки трябва да вади добрините от своето сърце първо за себе си, а после за своите ближни; това значи: научи се първо ти да обичаш Бога, а после учи ближния си. Ако ти не си научил още това изкуство, а учиш другите, те ще те изобличат – те веднага ще те запитат: „Какво ти е дал твоят Господ?“ Това не е за упрек, но преди да учите другите, отворете ума и сърцето си за Божествената светлина, за да се развивате правилно. Мнозина се затварят за тази Светлина, както орехът в черупката си, и очакват добри резултати – това е невъзможно. Отворете се за Божествената светлина, която ще ви освободи от всички мъчнотии и противоречия. Как проверявате, че в ума и в сърцето ви влиза Божествената светлина? Божествената Светлина не внася никакво раздвояване в човешкия ум и в човешкото сърце – тя е подобна на чиста планинска вода, която освежава и ободрява човека. Пиете ли вода, в която има различни мътилки, тя ще разстрои организма ви, ще внесе мрак и тъмнина във вашите мисли и чувства, ще ви раздвои. Всяко учение, което повдига и облагородява човека, е Божествено.

Днес много проповедници ходят по света да проповядват Христовото учение, но малцина могат да го изнесат както трябва. Американците и англичаните изпратиха много мисионери по света да проповядват на хората, но заедно с християнството те пренесоха и спиртните питиета. Някои народи са апелирали към тях да не им изпращат тази отрова. Какъв смисъл има християнството за един народ, ако, от една страна, го повдигаш, а от друга, го тровиш? Да отровиш, да разрушиш човека, това е най-лесната работа. Ще кажете, че вие не сте от тези хора – няма човек в света, който да не е тровил първо себе си. Колко пъти на ден си вкарвал отрова в кръвта си: днес си добре настроен, имаш Божествено разположение на духа, но допуснеш в себе си една мисъл, която веднага помрачава духа ти и ти отпадаш, губиш това, което си спечелил. Колко пъти на ден човек слиза и се качва – това е манафинът във всеки човек, който, като не слуша Божиите думи, вдига шишето с лекарството и го изпива наведнъж. Този човек го очаква смърт – нищо друго.

Какво представлява смъртта? Пречистване, т.е. напускане на старата и нечиста къща, за да изгори. Къща, в която хората са живели трийсет години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори; болница, през която са минали хиляди болни от заразни болести, и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, трябва да изгори. Бог изпраща днес огън в целия свят – да изгори, да се очисти от всички лоши, нечисти и заразителни мисли и желания. Така Той ще избави хората от по-голямо зло. Затова Бог казва: „Започвам вече да събарям старото, изгнилото, за да съградя нещо ново, здраво, чисто. Днес свалям горната черупка на ореха, за да излезе налице вътрешното съдържание – ядката.“ В ядката е скрита човешката душа, в която се развиват добрите мисли и желания, в която се калява волята и организират силите на ума и на сърцето. Да създадеш добри мисли и желания, това не значи, че трябва да убиеш всяко желание в себе си.

В книгата Светлина върху пътя13 е казано: „Убий всяко желание в себе си!“ Тази мисъл търпи корекция, тя трябва да бъде: „Убий в себе си всяко лошо желание и възкреси всяко добро желание.“ Като четете тази книга, ще видите, че много мисли в нея трябва да се изправят. Който е писал книгата, или съзнателно е скрил Истината, или не е разбирал дълбокия смисъл на нещата. Като изучава духовната наука, човек трябва да се ръководи от своето вътрешно разбиране на нещата, да не изпада в противоречия. Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте да вадите заключения – мислете върху тях и тогава правете своите заключения.

Христос казва: „Добрият човек от съкровището на своето сърце вади добрините, а злият – злините.“ И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето – добрият вади добрините, а злият – злините. Следователно, когато искам да изправя човека, на злия казвам да убие в себе си всяко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората; на добрия казвам да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават.

Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, за да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял, с туткал и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал кой направил тази шега и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да съзнае, че ако не успява в работите си, причините са в залепването му за стола – отлепи се първо и после работи! Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени.

„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините.“ Христос поставя въпроса рязко – добро съкровище и зло съкровище. Под думите добро съкровище Той разбира човешката душа, която се развива правилно. Според окултистите тя представлява добрата карма на човека: добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето си и днес има какво да вади и да раздава на ближния си. Злият човек е нарушавал Божиите закони, правил злини, с което си е създал лоша карма. Днес го турят в затвор, дето лежи няколко години, докато придобие известна опитност – чрез страданията соковете на злините се превръщат в добрини. В което село и да отидете, ще видите как селяните вадят тора от бунищата си и наторяват с него своите ниви и градини – така те облагородяват дърветата и цветята, превръщат ги в доброкачествени. Всеки човек трябва да извади тора от своето бунище, т.е. да извади злините от злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я натори, да превърне злото в Добро – само така човек може да забогатее. Природата никога не изкоренява несъвършените форми, но ги облагородява и култивира. Тя използва всичко, за да го превърне в Добро, което е необходим елемент за здравето на човека.

Как се познава кой човек има добро съкровище в сърцето си? Представете си, че ставате сутрин радостни, весели и през целия ден запазите разположението си – в този случай вие имате добро съкровище в сърцето си. Ако при всички изпитания, които ви се случат през деня, запазите разположението си, вие сте богат човек, вадите добрини от своето съкровище. Това, което е вярно за един ден, вярно е и за много дни. Ако станете сутрин с лошо разположение на духа и през целия ден не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо съкровище в сърцето си. Ще се извинявате, че не сте разположени, че сте болни и т.н.; нищо не може да ви извини – съкровището ви не е добро. Не ви остава нищо друго, освен да вземете лошото съкровище и да го хвърлите на нивата си като тор. След това ще дойдат страданията, но кажете си: „Готов съм да страдам, за да се облагородя, да придобия търпение и Любов.“

Човек трябва да бъде търпелив. Някой минава за търпелив, защото условията му налагат да търпи – това е неволя, а не търпение. Неволята се налага на човека, а търпението е резултат на разумната човешка воля. Никога не налагайте на човека своите вярвания, разбирания и убеждения; оставете го свободен, той сам да насади градината си както разбира – вие можете да му дадете семена, а той сам да ги сади и отглежда. Може да направи някаква погрешка – това нищо не значи; злото не е в погрешките, които човек прави, но в неизправянето на погрешките. Важно е човек да бъде свободен, за да се развива правилно; същевременно той трябва да дава свобода на другите – и те да се развиват правилно.

Как постъпват майките с децата си? Докато детето е малко, майката го повива в пелени, връзва го с повой и така то лежи с часове. Преди да го къпе, тя го развива, оставя го известно време свободно, да порита малко с крачката си и като го окъпе, бързо го увива в пелените, завързва го с повоя и го оставя в люлката да спи – детето трябва да лежи и да кротува, законът е такъв. Така постъпват и някои религиозни хора: те хванат някого, турят го в пелени, завържат го с повой и казват: „Обърнахме този човек към Бога.“ Не сте го обърнали, но сте го ограничили. Срещнете ли човек, увит в пелени и завързан с повой, последвайте примера на майката: като минат четири-пет месеца, тя маха повоя и освобождава детето – така тя му дава условия да се развива свободно и естествено. Ако детето остане дълго време в пелени и вързано с повой, растенето му ще спре и то преждевременно ще се сбабичаса. Майката не желае да види детето си сбабичасано – тя иска то да стане здраво, силно, да се развива добре. Когато влезе в едно религиозно общество, първоначално човек се намира в положението на дете, увито в пелени и вързано с повой; след известно време той се освобождава от пелените и повоя и започва да се развива правилно и естествено, да расте и разумен да става – той проявява доброто съкровище, което носи в себе си.

Следователно, когато става от сън, човек трябва да се запита свободен ли е от пелените и от повоя. Щом се убеди, че е свободен, той започва свободно да движи ръцете и краката си, да се протяга, с което показва, че е готов за работа. Ръцете и краката представляват човешката воля. Тъй щото, когато очите, езикът, ръцете и краката на човека са свободни, това показва, че той има ум, сърце и воля, с които може да работи, да изпълнява Божията воля. Сънят представлява повоя и пелените, в които човек е увит; събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: „Благодаря Ти, Господи, че си ми дал Свобода да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълнявам Твоята воля.“ Гответе се за Небето, докато сте още на Земята, защото там няма спане, няма пелени и повой. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете Духовното си тяло, с което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснат, докато са още на Земята – за тях именно апостол Павел казва, че външната им обвивка ще падне, те ще възкръснат и ще се изменят. Стремете се към Възкресението като вътрешен процес – това значи да се освободи човек от всички съмнения и ограничения. Вярвайте в ума и в сърцето, в Духа и в душата си, които Бог е вложил в вас, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище в себе си, трябва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си с него, за да го превърнете в Добро – тази е мисълта, която Христос е вложил в стиха за доброто и за злото съкровище.

Време е вече човек да мине от преходното и ограниченото към вечното, от пелените и повоя – към Свободата, от млякото – към твърдата храна. Малкото дете да се храни с мляко, това е в реда на нещата, но ако младата мома и младият момък искат още да бозаят, това не е естествен процес. Щом проходи, детето може вече да се храни с твърда храна – свободата е необходима за неговото растене и развитие. Пуснете коня на свобода, за да видите как знае той да скача и да рита. На полето скачането му е на място, но в града не е на място – той може да смачка някое дете, даже и възрастен човек. Свобода е нужна на всички живи същества, но навреме и на определено място.

„Доброто и злото съкровище.“ Всеки трябва да си отговори към добрите или към злите хора спада, към вярващите или към безверниците. Кой човек е безверник? Който няма Светлина в ума си. Отворете прозорците на къщата му, да влезе Светлина отвън. Ако няма пари за отваряне на прозорци, дайте му той сам да си отвори. Когото и да поставят в тъмна стая без прозорци, той непременно ще стане безверник. Вярата се проявява при Светлина, а безверието при тъмнина; Доброто се върши при Светлина, а злото – в тъмнина. Човек трябва да преобрази Живота си, т.е. да напусне тъмнината и да влезе в Светлината. Всяка сутрин, когато ставате от сън, кажете си: „Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде.“ Ще кажете, че това не е вярно. Според мен всяко нещо, създадено от Бога, е Добро и разумно. За да се убедите в това, хвърлете старите си и окъсани дрехи, за да видите Божествената дреха, с която Бог ви е облякъл. Кой ви е виновен, че сте се облекли в стари дрипи и не можете да се познаете? Не вярвайте на онези, които поддържат мисълта, че по естество човек е грешен. Само онзи е грешен, който живее в тъмна, мрачна изба и не знае как да излезе вън – изведете този човек от зимника и го турете в Божествения свят на Свобода и простор.

Христос се обръща към добрите и разумни хора да извадят доброто съкровище от сърцата си и да помогнат на своите паднали братя. Давайте даром, за да се даде и на вас. Давайте от своето злато, а не от книжните си пари, защото на Небето книжни пари не вървят – всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяка добра постъпка са звонкови монети, които никога не губят своята цена и стойност. Доброто съкровище подразбира звонковите монети, а злото – книжните пари. Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“ – той признава, че грехът е човешко произведение, а не Божествено. Йоан пък казва: „От Бога съм заченат.“ Който живее в тъмна стая и вади злини от сърцето си, той е заченат от дявола; който живее в светла стая и вади Добрини от сърцето си, той е заченат от Бога. Живейте и работете като Христа, за да бъдете едно с Бога. Това изисква Христос от всички хора, за да се обновят, да се преустроят обществата и народите, навсякъде да проникне новият Живот, да се въдвори Царството Божие на Земята.

Не е достатъчно да знаете какъв е Христос и какво е направил, но всеки да се запита и да си отговори какво той е направил. Какво е направил Христос преди две хиляди години всички знаят, какво днес прави всички виждат, но какво ти като човек си направил и правиш? – „Ти, който говориш сега, какъв си.“ – Ела да работим заедно, за да видиш какъв съм. Ако работим заедно и аз вземам деветдесет на сто от печалбата, а на теб давам десет на сто, ще видиш доколко съм правоверен; обаче, ако давам на теб повече, а на мен – по-малко или ако делим печалбата си наполовина, пак ще ме разбереш. Това означава стиха, който Христос е казал: „По делата им ще ги познаете.“

Днес искам от всички хора да развържат кесиите си, умовете и сърцата си, да хвърлят настрана пелените и повоите си и да почнат да движат свободно ръцете и краката си. Това се иска и от религиозните, и от светските хора, това изисква Разумният живот от човека. Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се работи. Който говори с Любов, той работи лесно – с Любов. Той е минал през мъчнотии и страдания, разбрал е Живота и знае да работи – неговите думи са пълни със съдържание и смисъл.

Христос иде на Земята да обнови цялото човечество, народите, обществата, както и всеки човек поотделно. Затова всеки трябва да си каже: „Всичко мога да направя заедно с Бога, с Ангелите, със светиите и с добрите хора.“ Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред. Три начина има, по които човек може да влезе в Тесния път, т.е. в Божествения път: първият начин е да бутате трена, който води в този път; вторият начин – да се надпреварвате с него, а третият – да се качите на трена и да се оставите свободно той да ви заведе на определеното място. Видите ли този трен, не го бутайте да върви – той сам се движи; не се надпреварвайте с него – не можете да го следвате, но влезте вътре и вярвайте, че той ще ви заведе в Царството Божие.

Желая ви да бъдете онзи добър човек, за когото Христос казва, че от доброто съкровище на сърцето си изважда Добрините.

 

20 май 1917 г., София

 

Прочетена 555 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:23

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube