Децата

Събота, 05 Януари 2008 09:07 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

ДЕЦАТА

„Истина ви казвам, ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно.“

От Матея 18: 3

За да обясни кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, понятна за всички, която съществува от създанието на света – децата. Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца – това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне Небето? В Христовите думи под дете се крие по-дълбок смисъл, отколкото ние разбираме под тази дума. Христос не казва: „Ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, ако си някой милионер“, а казва: „Ако не станеш като дете, няма да влезеш в Царството Небесно.“ Той влага тук идеята на смаляване.

Детето е символ на едно пасивно състояние или, тъй да се каже, то представя потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото вътре в нея са складирани всички условия за нейното развитие – тя е едновременно в потенциално и кинетично състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетична и обратно. Кинетичната енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: възрастният човек е по-малко активен и има по-малки размери на развитие, отколкото детето.

В идеята на детето има и друг смисъл: ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, не може да започне своето ново развитие. Развитието на дърветата става по два начина: едни се развиват, никнат чрез семена, а други – чрез издънки, присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадки, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: „Ако не се обърнете на семе в Живота, няма да влезете в Царството Божие“, защото там се присаждат не дървета, а само семки. Господ няма нужда от стари хора – в Царството Божие няма стари хора. Думата стар е синонимна с човек безсилен, а младите, децата са синонимни с думата богати, по ум и по сърце. Така тълкувам и аз: ако нямате ума и сърцето, сиреч невинността и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си.

Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това да мислим, че сме големи. У всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на пет години, има идеята за големство. Често съм срещал деца на пет-шест години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръст, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат – защо не могат да го дигнат? Само защото мислят, че са големи, когато в действителност не са; ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите: останете вътре в себе си в положението на дете, вложете в ума си една мисъл – ако не се тревожите, тя ще има десет пъти по-голяма активна сила, отколкото ако се постоянно тревожите.

Когато се изправите пред ключа на електрическа лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа. И тази сила, която ще употребите, е много малка. Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. А какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват – така никаква светлина няма да блесне. Не ви трябва никакво философстване тук – едно движение на ръката и светлината (условие, за да може да четете) ще блесне. Същият закон е и сутрин, когато се събудите – завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам.“ И душата, като влезе в човешкото тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам Слънцето.“ Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, сиреч умът ви ще бъде смътен, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум и цял ден животът ви е в безпорядък – намирате, че няма никакъв смисъл в него и т.н. Аз казвам: вие сте в положението на дете с големи идеи, което, като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото – да отвори малкия ключ, от който иде Светлината в света.

Постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, мечтаят за много къщи и къщи с много етажи, а са слепи. Не ви трябват тези къщи, първо завъртете ключа, а след това си направете къщи. Станете дете на послушанието – само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бога и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога – мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Аз питам такъв човек: „Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа?“ – „Не съм.“ – „Да се върнеш вкъщи да завъртиш ключа, защото инак през целия ден ще бъдеш в тъмнота и неразположение на духа, животът дотогава няма да има смисъл за теб.“ Този същият закон е и в отношенията на хората: завъртял си ключа – всички те обичат, забравил си да завъртиш ключа – всичко върви в дисхармония. Голям човек, голямо величие си – никой няма да те обича, никой не обича хора, които много искат. Законът на Небето има символ в децата – в тяхното безкористие. Да носиш много на гърба си и да имаш малко в стомаха си, са две различни неща. Ако носиш сто килограма жито на гърба си и половин килограм жито в стомаха си, де ще бъде силата? Съвременните икономисти, които товарят държавата с големи дългове, вършат това, защото не разбират Божествения закон. Бих желал по-добре да дадат всекиму половин килограм жито в стомаха, отколкото сто килограма жито на гърба. За предпочитане е сто грама знание в мозъка, отколкото сто килограма товар на гърба. Може да има някой 100 тома книги, но петдесетте грама знание в мозъка, като потенциална и кинетична енергия, струват повече, отколкото това, което е извън него.

И тъй, под думата дете Христос разбира особено вътрешно състояние – да бъдем в съгласие, във връзка с Духовния свят, с всички Сили, с всички Същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, изгубваш тези връзки. Когато един велик Ангел от Небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на Земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири – оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И Ангел да е, и Бог да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири – да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте си. Казвам: не, никога това не е било и няма да бъде. Ако не добиете вътре в себе си свойствата на детето, а именно – пластичност на ума и на сърцето, няма да разберете вътрешния смисъл на Живота.

Но вие сте много близо до Царството Божие: междината, която дели този свят от онзи, е една стомилионна част от милиметъра – само толкова е разстоянието от единия до другия свят. Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Всички, гледам, които тръгват в духовния път, тръгват като големите хора, а не като децата. Ако човек започва да върви с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли човек да излиза от вкъщи и да бяга, той няма да постигне нищо; но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той е в положението на дете. Христос казва: „Не започвайте работите си с бързане, движете се като малките деца – постоянно вървете и ускорявайте хода си с две, три, четири, пет и шест, и тогава ще намерите смисъл във вашия живот.“ Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест, а щом сте в положение на стари, ще ви нападнат всички болести. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар. Станете млад. Казваш: „Тежко ми е на душата“ – стар си. – „Какво да правя?“ – Стани млад! – „Как?“ – Не мисли за велики работи в света, тури само половин килограм хляб в стомаха си, сто грама знание в мозъка си и пет грама в сърцето си – това ти е достатъчно.

Моми, когато ги любят десет-петнадесет момци, започват да се корят, да се надигат и стават нещастни. Преди няколко години бе убита в София една мома от своя годеник, защото му изневерила. Защо любите двама? Един ви беше достатъчен. Всяка мисъл си има своето място; ако не любите някого, не го лъжете, кажете му истината и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов. Казват: „Да любим“, но знаете ли как се изразява любовта? Човек, който желае много, прави грях, а който направи грях, страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош, а такъв, който не се разкайва и се моли, е лицемер, а лицемерът е най-лош човек в света. Има в света две лъжи, два вида грехове: като казвате, че любите някого, а го лъжете, постъпвате като крокодилите – те, когато обичат някого, облеят го със сълзите си, за да стане по-гладък, та да могат по-лесно да го гълтат. Не такава любов трябва, а любовта на малките деца – малко дай, но от сърце го дай. Ако мъже и жени бяха приложили тази философия в живота, домовете и обществата щяха да се изменят на добро.

Баща, майка, деца, учители, свещеници, съдии – всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма. И питате ме защо страда светът. Страда от „велики“ хора и идеи. – „Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики идеи“ страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, тридесет и три хиляди обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това да стане малък като дете – само тогава Бог ще бъде на негова страна. Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще да ¢ заплатят и милиони, а едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо – защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи Мир, Радост, величие – ето защо всеки може да носи малките деца.

Някои от вас мислят, че великите идеи раждат щастие в света. За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица, но тя му казала:

– Аз съм жена с големи претенции, ще ми построиш великолепен палат и каквото ми се доще, ще трябва да ми го набавиш. Ако се съгласяваш на всичко това, ще те взема. Готов ли си?

– Готов съм на всичко, защото с теб ще бъда щастлив – отговорил принцът.

Оженил се той и тръгнал да търси богатства чрез окултизма – да търси духове. Намерил принца на гномите и му казал:

– Ожених се за една много взискателна жена и ми трябват много пари, ще можеш ли да ми услужиш?

– Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по десет косъма от главата си.

– Достатъчно имам, ще ти дам повече.

– Не, само по десет ми трябват. Всеки път, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш.

„Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом.“ Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми. Минават се година, две, три – главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми.

– Да ти дам друго нещо? – му казал той.

– Не, косми, косми ми трябват.

Само тогава той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи.

Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на десет години такъв стремеж, вие жертвате всичко благородно от себе си и оставате една гола пустиня. Тогава вие се превръщате на старо голямо сухо дърво, което е символ на пропаднал човешки характер.

Да не се обиждаме от истината. Аз зная, мнозина се обиждат, когато им се каже истината, но всякой, който се обижда от истината, Бог го счита за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, но Той никога не Си е даже веждите навъсвал. Тихо и спокойно гледа Той и казва:

– Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове и затова ще носят този товар.

– Тежко, много е тежко – сиромашия. Какво ще правим?

– Ще работите.

– Другояче не може ли?

– Не може, ще работите.

– Големи сме.

– Ще се молите – ще станете деца.

Когато се върнете дома, опитайте се да станете деца и ще видите как ще се подмладите. Остарели сте – защо? – Защото носите света на гърба си. Когато сте в един параход, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате от страхуването? Стойте спокойно, имайте доверието на едно дете – Този, който е направил парахода, ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и най-после ще спре. Гръм има, буря има – не се бойте. Птиците, които са в небесното пространство, също се клатушкат, но те разбират много по-добре този закон, отколкото вие.

Ще ме извините за всичко това. Ако сте стари, ще се обиждате; ако сте млади, ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгнал бос през някое каменисто място, ще му кажа: „Обуй си цървули, защото ще ти се наранят краката и сред пътя ще се принудиш да се върнеш – цървулите ще те спасят.“ Ако е някоя дама, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният любезен да я хареса. Опасно е да ходите боси. Децата са всякога обути. Вижте и пеперудите, тия малки деца на Господа, каква отлична премяна имат: някоя земна царица да би я имала, щеше да се счете най-щастлива. Тези пеперудки, макар и да живеят мимолетно, Господ добре ги облича. Защо Господ ги облича така? Защото са деца. А защо Господ дава нещастия на хората? Защото са стари. Защо Господ дава благословение на някои? Защото са малки деца. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът ¢ направи погрешка, ще каже: „Този дъртляк не го ща вече.“ Така и Небето прощава всички грехове на малките деца, но към старите то е строго и казва: „Скоро вън!“ Тогава какво се заражда в нас? Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже срещаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие. За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме отзивчиви ум и сърце.

Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея – усещаш много приятна топлина, но ако поставиш ръката си отгоре на нея, ще те изгори. Старите хора са нажежени печки – по някой път изгарят; те са обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас; аз говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието. Стар човек е онзи, който има мисълта, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазим. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца.“ Когато изследвате Природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например брилянтът: едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно – газ, който е заемал голямо пространство и е трябвало да се сгъсти. Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но същевременно е намалил обема му – станал е малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки като деца, защото велик е само Бог. И за да бъдем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в Битието, стадиите на преходния живот – защо малките неща минават от малки към големи. Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на почва и има условия за своето развитие, израства в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на почвата, изсъхва.

Това е смисълът на Христовите думи. Той е говорил едно време за хората на просветения век, за вас – за онези, които могат да го разберат, които могат да приложат Неговото учение. За онези, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да го слушат; когато някой ваятел извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой писател напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал Своя закон за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си и ще бъдат „велики хора“. Едно време, когато Бог е създал света, духовете, които са слезли на Земята, са искали да бъдат големи, велики – затова те са имали грамадни тела и затова са били създадени и грамадни животни. Ако грамадните животни бяха останали на Земята, щяха да я оголят и опустошат – да изпоядат всичко. Господ е трябвало да учи тези въплътени духове, че не трябва да имат грамадни тела, защото величието на едно същество не седи в грамадното тяло. Една идея е велика не когато е голяма по обем, но когато носи нещо, което е велико за развитието на другите. Ако посадите един орех, след десет-дванадесет години той ще бъде грамаден, но като умре, той ще дойде пак в първоначалното си състояние. Говоря ви да станете като малките деца и да направите опит с това. Внесете тази Христова идея в ума си и постарайте се да бъдете малки пред Бога. Представете си, че сега започвате вашия живот в Царството Божие.

Вие можете да мислите, че сте видни, знатни хора, но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно време, за които сега и помен няма. Ние се заблуждаваме, мислим, че хората, които ни заобикалят, са много видни, знатни, но при едно нещастие познава се колко сме знатни. В едно варненско село имаше преди четиридесет-петдесет години един чорбаджийски син, много знатен, цялото село говореше за него – като кажеха Петран чорбаджи, всички го знаеха. Всяка седмица събираше хора за гуляй, заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време. Случи се, че го постигна нещастие, от което той изгуби и стана последен бедняк – всички започнаха да го изоставят и да го подтикват. Този Петран чорбаджи си мислеше, че е знатен човек.

Що е знатен човек? То е мъртъв вол. Когато умре, нахвърлят се псета върху него; и тогава пак говорят за него, но докато го изядат – след това няма нищо вече да се говори. Хората говорят: „Хау-хау“, докато има какво да ядат, какво да им дадеш; когато умреш и не остане нищо от теб, престават да говорят за теб. Това са нещастията на нашия външен живот. Отвън ние сме много красиви, но важна е другата красота – на сърцето и ума. Затова чистете сърцето и ума си и не се лъжете с „хау-хау“. Станете малки деца, за да влезете в Царството Божие – да наследите Новия живот. Хората на Земята са мъртви, изпояждат ги псета, гарвани и орли, защото са „велики“. Като прочетете Откровението, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи – все велики хора.“ Какво означава това? Когато някой голям дъб изгние и се преобърне на пръст, Господ изпраща малки семенца, треви и им казва: „Вземете си дела от този дъб, защото едно време той пречеше на вашето развитие.“ Затова Христос казва: „Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие, Бог няма да вземе вашата страна.“

При новите условия, при които живеете, трябва да турите нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни, отколкото сегашните. Тези принципи, с които досега сте си служили, са слаби, не могат да издържат. Имате едно въже, което вдига десет килограма, но вие искате то да вдигне сто килограма – какво трябва да направите? Ще го направите десет пъти по-яко. Въжето е моралът – вие трябва да го направите десет пъти по-силен от по-раншния, за да издържи новите условия. Затова именно по закона на нещата ние трябва да изменим нашите мировъзрения. И най-лошият човек, ако стане малко дете, ще се измени и вие ще го залюбите.

Между трева и дъб не може да има борба, но между два дъба всякога ще има такава. Посадете ги един до друг, ще видите борбата между тях – кой да стане по-висок, да види слънчевите лъчи. Който излезе отгоре, той ще успее, а който остане отдолу, ще каже: „Аз останах малък.“ Малък, но с големи идеи. Не че си станал малък, а ще чакаш, докато ти дойде редът, и ще кажеш: „Аз ще ти стана син, жълъд.“ А другият ще ти отговори: „Аз съм ти баща.“ – „Е, татко, аз ти благодаря за грижите, които ще имаш към мен.“ И този жълъд един ден ще стане голям и ще размени ролята си с баща си. Христос изисква, щото всеки от нас да стане един вид дърво и върху това дърво да има плод – семка, върху която ще се положи Царството Божие.

Ще кажете: „Тези неща са отвлечени.“ Не, вложете тази мисъл: „Аз искам да стана малко Божествено дете, затова помогни ми, Боже, да реализирам тази си мисъл.“ Мислете върху тази мисъл дванадесет месеца и ще видите как ще се измени животът ви. Но не тръбете за това нещо, аз виждам, че сте малки. Когато някой голям бук дойде и каже: „Аз съм малък“, той не говори истината. Когато някой богат каже, че няма пари, то е, защото се бои да не го оберат; когато някой беден каже, че има пари, и той лъже. Нека всеки казва правото. Имайте вяра в този велик Божествен закон на това дете и Господ ще бъде с вас. Ако Бог ви кредитира, Той ще ви направи велики, но ако сами се правите велики, вие сте в положението на един лъжлив търговец, който говори, че има пари, а всъщност няма.

Това е дълбокият смисъл на този стих: „Да станете малки деца.“ Не искам да остане у вас мисълта: „Нима ние нищо не сме?“ Оставете тази мисъл настрана. Какво сте били досега не е толкова важно, какво ще бъдете отсега нататък – това е важно. Знае се какви са били хората досега – да спи зло под камък. Да бъдем малки Божествени деца – ето бъдещия идеал. Желал бих да бъдете деца на Бога, да използвате великите блага, които Царството Божие ви дава. Желал бих всички да сте умни, щастливи, добри. Казвам ви какво виждате – начина как да бъдете такива. Ще речете: „Как да гледаме ей на тази малка капка?“ Не се смущавайте, тя ще порасне – дъждът не завалява изведнъж, а капка по капка, сетне се усилва. Но тези малки капки принасят полза на света. Малките деца не знаят що е страх, бабите им ги плашат: „Караконджо ще те изяде.“ Също и слугините, за да се любят с някого отвън, плашат децата с караконджо, за да ги накарат да заспят. Майките, за да отидат на бал, също залъгват и сплашват децата си с нещо. Долу вашите караконджовци – не лъжете малките деца, не лъжете и себе си! Бъдете откровени спрямо себе си и спрямо другите – само по този начин ще се подмладите и разхубавеете. Щом Божествената идея дойде във вас, всичко ще се измени – и устни, и вежди, всичко. В Европа има дегизиране на устни, за да станат по-червени, защото червенината показва богатство и чиста кръв – нека тя дойде по един естествен начин. Да бъдем малки деца, значи да престанем да лъжем Бога.

Някой не вярва в Бога – може да има сериозна причина за това неверие. Някой казва: „Няма Бог“ – не си завъртял ключа, ще кажа аз; „Животът няма смисъл“ – не си завъртял ключа; „Ама хората са лоши“ – не си завъртял ключа. Ключът на малкото дете е вътре и по-хубава, по-велика идея от тая няма.

Някои искат да знаят кой е Христос. Думите, които Той е казал, това е Христос; може ли да ви ползват тия думи, за да станете щастливи – това е Христос. Силата на Живота не е в буквата, а в Духа. Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина – говоря винаги това, което е вярно. Не трябва да играем ролята на онзи Сократов ученик, който за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със съдрани гащи; учителят му обаче му казал: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи.“ Ние трябва да сме внимателни. И както виждате, аз спрямо вашите сърца съм внимателен – никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина, може да го проверите. Ако нямате резултат, аз ще се запретна заедно с вас. Кажете си само: „Тази година искам да бъда малко Божествено дете.“

С тази идея ще ви пратя да си идете: да бъдете малки Божествени деца. Бих желал всички българи да бъдат малки, Божествени деца. Всички европейски държави да бъдат такива деца – тогава ще дойде истинският, Божественият мир в света.

11 февруари 1917 г., София

 

Прочетена 710 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:23

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube