Двамата господари

Събота, 05 Януари 2008 09:03 Написана от 
Оценете
(1 глас)

ДВАМАТА ГОСПОДАРИ

„Никой слуга не може на двама господари да слугува.... Не може да работите на Бога и на Мамона.“

От Лука 16:13

В света работят два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едновременно на тези два принципа, Христос подразбира, че не може да бъдете два пъти по-активни, отколкото може да издържите, т.е. в един котел не може да се произведе по-голямо напрежение, отколкото той може да издържа. Тези два принципа не могат да се съберат в един котел.

В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката положителен и отрицателен. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, всякога са по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тези два принципа у вас едновременно. Например, когато станете активни, когато се разгневите и извикате: „Скоро ред и порядък!“, тогава всички слуги, жени, деца се изплашват и се подчиняват. Но този принцип не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вътре в себе си, когато се успокоите, тогава всичко взема своя нормален ред.

Първоначалният принцип, от който произлиза злото, омразата и лъжата, сам по себе си не е лош. Вие имате особени понятия за омразата и лъжата. За да може човек да лъже, трябва да е умен; глупав човек не може да лъже – това е най-голямата философия, а в съвременното общество наричат я висша дипломация. Тази дипломация и жените я нямат. Когато мъжът е по-силен в първия принцип, жената ще го глади, ще го нарича миличък и най-после с мекота ще го укроти, за да асимилира този висш принцип. След като се уравновесят тези два принципа, почват да работят заедно – първият принцип от излишъка си дава на втория.

Христос казва: „Не може да служите едновременно на Бога и на мамона, не може да служите едновременно на първия и на втория принцип, не можете да служите едновременно на омразата и Любовта.“ Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни – не се движат в една посока. Вземете например двама търговци: те могат да работят заедно, защото имат еднакви интереси, движат се в една посока, но един търговец и един лекар не могат да работят заедно.

Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори. Този принцип е мек и пластичен, но с това той не е ограничен и е безсмъртен – в този принцип, втория, не съществува смърт. В първия принцип съществува смърт – и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Само силните хора могат да се самоубиват. Вземете за пример скорпиона: ако бъде заобиколен с огън и не може да излезе оттам, той извива опашката си и се самоубива – той предпочита да се самоубие, отколкото да изгори жив. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от първия принцип, вие трябва да върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас? Вие ще се върнете във втория принцип, ще станете едно с Бога. Няма да има тогава ни Иван, ни Драган, няма да има ни Ангели, ни дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Няма да става въпрос коя от двете воюващи страни ще победи, какво ще стане след войната – всички тези въпроси ще се разрешат, всичко това ще се слее в първия принцип и той ще се оттегли в себе си.

Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли – злото в света е подсоляване, и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог изпраща първия принцип, за да образува солта. Но човек не трябва да слугува на този принцип. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе, между Ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив – аз не вярвам на такова благочестие. Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят; и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява.

За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот: един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат – искат да ядат. Това много разгневило селянина и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“ и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо.“

Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша.“ Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и, съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип – само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от първия принцип, защото законът е такъв. Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад. Всички тези неща са излезли от първия принцип. А в Любовта имате едно проявление на Абсолютния Бог в света, когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за когото хората нямат никакво понятие в света. „Този Бог, когото вие не знаете и му се покланяте, Него аз ви проповядвам“, казва Павел. Само Той държи в себе си тези два велики принципа, чрез които се проявява.

И тъй, понеже единият принцип разрушава, а другият гради, вие не може едновременно да разрушавате и да градите. Като мразите, разрушавате, а като любите, градите, създавате. Някои подразбират, че първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. – „Обичам те, обичам те, но ще те изям“ – така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне. Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно – ще има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с втория принцип и да се живее с него. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини – то е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип.

Мнозина съвременни философи са оплетени от тези два принципа. У всички песимисти, анархисти и тем подобни, като ги вземете в религиозно и обществено отношение, първият принцип е взел надмощие. Аз следя тези неща и имам за това цяла статистика: мъж и жена се оженят, но след две-три години жената го изтощи, разсипва, уморява го и втори път се оженва. Уморява и втория мъж, оженва се трети път, но и с него става същото. Най-после казват: „Тази жена е кутсуз.“ Случва се и обратно: мъж не може да живее с жена – в него първият принцип е надделял и като вземе жена, ще я умори. За такъв мъж и за такава жена вторият принцип трябва да е толкова силен, че да се уравновеси с първия. И в религиозните общества често се срещат такива спорове, в които изпъква първият принцип. Например често се явява въпрос кой да заеме първо място до олтара в църквата. На физическо поле не е възможно да има много столове до олтара и ако речете да си наредите всички горе пред олтара столове, свещеникът няма да се вижда. Същите въпроси се пораждат и между учители – кой да бъде директор. Колко директори може да има? Само един. Подобни въпроси се пораждат между военни, между проповедници – все за първенство. Тази борба е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички Ангели. Много от тях са минали изпита – минали са през първия принцип и са влезли във втория, и сега служат на Бога. А други не са го минали, паднали са и са останали да служат на първия принцип, на мамона, затуй ги наричат демони. И между хората има служители на първия и на втория принцип.

След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на мястото си. Затова Христос казва: „Без Мене (подразбира втория принцип) нищо няма да направите.“ Тук е дълбокият смисъл: останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на първия принцип и тогава ще се проявят във вас всички отрицателни качества – умора, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този принцип не може да намерите благо за света, не може да видите никакъв смисъл в Живота. Затова казва Христос: „На Бога и на мамона едновременно не може да служите.“ Ако служите на мамона, ще бъдете в дъното на ада, ще бъдете във вечно недоволство и никога няма да разберете дори защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. А под думата недоволство се разбира, че не може да бъдеш доволен от своя външен изглед. Защо човек е недоволен? Неговият Дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява. Имаш малко тяло, а Духът иска по-голямо – започва една вечна борба. И в тази борба казвате: „Правото е на силния“ – то е първият принцип; а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вторият принцип. Някой направил престъпление, но като даде на съдията две-три хиляди лева, той го оправдава също както в средните векове с индулгенция – щом си купиш индулгенция, прощават ти се греховете.

Обаче в съграждането на нашия живот Христос не търпи разединение. Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действат във Вселената. Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на Битието. Под сянка разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи Светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали.

И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница. Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Какъв смисъл може да има един живот, който се движи постоянно в права линия? Например пътувате през Вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи няма смисъл. Има смисъл да се запознаеш с ония, които живеят там, да встъпиш в общение с техния ум и сърце. Запознаване, приятелство в света е да влезеш в съгласие с този Божествен принцип, който тук, на Земята, е изразен в Христа.

Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, той е силен, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов – Любовта намира в него израз, той ¢ става почва. Неговото желание е да подчини втория принцип – Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от втория, защото когато се изпречи пред втория, проявява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Също, когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа; той казва: „Дохождате при майстора си – тъй мнозина съм поглъщал.“ Мъже, жени, деца – на всички треперят сърцата. Мъж или жена, и двамата имат скрита мисъл – първият принцип – искат да владеят. Но като усетят, че този принцип не се поддава, казват: „А, тук е моят майстор“ – тук е вторият принцип, Божественият, който носи израз на Живот и безсмъртие.

Писанието казва: „Любовта изпъжда вън всеки страх.“ И за да бъдем щастливи, непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен. Щом не служим на Бога, ще служим на мамона. Ако служим на Бога, съборили сме мамона; ако не служим на Бога, ще дойде мамон и ще каже: „Ти ще ми служиш!“ Това всеки от вас трябва да знае. Някои казват: „Аз искам да съм свободен“ – свободен ще си, ако служиш на Любовта, иначе ще слугуваш на мамона и ще бъдеш роб. Едновременно на Бога и на мамона не можете да служите – по никой начин! Често някои казват: „Аз да го набия, та да ми има страх“; ти можеш да го набиеш, можеш да го наплашиш, но той няма да те обича. Аз бих желал да видя някого от вас, който чрез бой е обикнат от друг – такъв човек не съм срещнал. Това го говоря не само аз, говорили са го всички велики хора, всички светии.

Когато първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява. У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н.; тогава лекарите казват, че в такъв човек се е явила болестта атеросклероза. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и е обсебил човека. Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е. започва да действа втория принцип. Когато влезе в първия принцип Любовта, почва да го организира в себе си – това е борба, която действа механически в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото, в умовете на философите, в религиозните общества – навсякъде. Тя ще се явява, докато вторият принцип вземе надмощие и организира нашите сърца, нашите тела и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение – вечната Божествена хармония. Затова е създаден светът, за да минат сърцата и умовете на хората от първия принцип във втория – процесът е от ляво на дясно.

Как работите вие например? Отивате наляво, за да действа дясната ръка по-силно. Има и изключения – някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се от ляво на дясно. Този принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лява страна. Съвременните физиолози обясняват изместването на сърцето с това как е лежало детето в утробата на майка си, но причината не е тази. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата бели дроба и само тогава ще има хармония между Мъдростта и Любовта. Сега, като говоря за вашето сърце, подразбирам такава хармония и между вашите мисли и желания. Всякога вашите желания имат надмощие над вашия ум. Вие мислите много добре и казвате: „Аз ще направя това, ще направя онова“, но като се разсърдите, разрушавате всичко. Мъж и жена се обичат, но един ден жената среща друг мъж, по-красив от нейния, с хубави мустачки, черноок, и казва: „Намерих го, най-сетне!“ – и този дом, който се гради двадесет години, се разрушава. Тази жена е нещастна – намерила е тя първия принцип. Същото нещо се отнася и за мъжете, и за децата: едно дете намира баща си глупав, лош, и казва: „Онзи баща е по-добър от моя.“ Често някои деца сравняват своята майка с други майки и казват: „Майката на онези деца е по-хубава, по-добра от нашата“ – и веднага в техния дом се явява дисхармония, промъкнал се е първият принцип.

Аз ви говоря за тази философия не в нейната дълбочина, но само да ви изтъкна колко сте слаби. Пред мен вие сте такива, както ви виждам, слаби – вие сте още гвоздеи, които тепърва трябва да се забиват от чука. Като дойде чукът, ще ви пита: „Познаваш ли ме?“ – „Познавам те.“ Ще се забиеш и даже навън ще излезеш – ще познаете, че сте гвоздеи и че силата не е във вас, а в чука. Чукът пък казва: „Видиш ли, като те ударя, накъде отиваш?“ Силата обаче е в дръжката на чука, а не в чука; тази сила е в ръката, а не в дръжката; ръката пък казва: „Силата е в мозъка, а не в самата ръка – ако мозъкът не даде заповед да се дигне ръката, какво ще стане с нея?“ Така е и с хората: двама приятели, два гвоздея, се събират и се разговарят; единият казва: „Аз съм забит двадесет сантиметра, знаеш ли колко товар закачват на мен, никой не може да ме изтръгне, най-голяма работа върша аз!“ – това са разсъждения на гвоздеи. Влиза някой християнин в църква и казва: „За Господа аз направих еди-какво си, обърнах едного към Господа.“ Обърнал си го! Ти си като крадец, който вземе кесията на някого и я отвори – бръкнал си в сърцето му и си го задигнал, и оставяш онзи човек да си оплаква дните и живота. Някои майки смятат, че са дали живот на детето си, и го изпращат в майчин дом. Дала си му живот! Ти не трябва да лъжеш това дете, вторият принцип не търпи лъжа. Между лошите хора лъжата, силата, омразата, завистта, всички тези неща са съвместими – те са естествени неща и когато двама лоши се набият, усещат временно удоволствие. Така е и с един вълк, лъв: когато те разкъсат и изядат една овца, временно са доволни; след пет-шест часа обаче те имат нужда да разкъсат друга жертва.

Такива примери има много и в съвременната цивилизация. Случило се е нещо подобно в Америка, констатирано от съдебните власти в Ню Йорк. На един американски лекар му правело голямо удоволствие да убива хора и действително, в късо време той убил двадесет и пет души. Взел той една жена за своя секретарка и първо нея убил. И как? Започнал да я реже парче по парче, като наблюдавал ефекта от своето дело – отрязал ¢ пръстите на краката, на ръцете, извадил очите ¢, отрязал носа, ушите, докато най-после я умъртвил. Това същото направил и с други двадесет и четири души, след което ги турял в една печка и ги изгарял. В този човек е настъпвало животинско озлобление, когато е умъртвявал жертвите си. Той бил изследван френологически в Нюйоркския затвор – челюстите и очите му били обезобразени. Той е бил под влиянието на първия принцип. Често в такива престъпници се явява желание да пуснат големи бради – голямата брада е признак за присъствието на първия принцип. От това не искам да отидете в друга крайност и да ме разберете криво; голямата брада дава повече сокове в човека, обаче в престъпника тя ще бъде остра, груба.

Когато вашите косми станат остри, първият принцип е взел у вас надмощие. За да познаете колко сте добри, опитвайте всяка сутрин вашите коси, вашата кожа. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у вас е първият принцип. Този принцип ще ви погълне тъй, както змията поглъща жабата. Той ви улавя за краката и ако се не обърнете към Господа, ще слезете в дъното на ада, ще познаете другата философия на Живота, ще познаете какво е да служиш на мамона. Никой не може да избегне от тази вечна съдба на нещата. Затова Христос казва: „Обърнете се към Мене.“

Животът в съвременното наше състояние се проявява в две посоки – в доволство и недоволство, в качване и слизане; други посоки на мисълта няма. Право е, че богат човек не може да бъде светия, но и сиромах не може да бъде светия, ако е недоволен. Под думата богат разбирам човек, който е недоволен от себе си; сиромах – човек, който е доволен от себе си. Като забогатее, човек става недоволен от положението си – купува една къща, втора, трета, мебели, търси начини да разшири този кръг. Недоволен – богат, доволен – сиромах. Но като казвам доволен, не разбирам да си индиферентен, тъй както в Индия има факири, които се хипнотизират и заспиват. Имало един, който в продължение на двадесет години съсредоточавал мислите си и стоял неподвижен дотолкова, щото птиците го смятали за дърво и започнали да правят гнезда на главата му. Не разбирам такова състояние на доволство – да се завъдят птички в главите ви. Бог е създал за тази цел дърветата, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. Да си доволен, то значи, ако днес си спечелил три лева, радвай се за това и благодари на Бога; утре, като станеш, ако спечелиш пак три или четири-пет лева, пак благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелих.“ – „Доста е на деня неговото зло.“ Един грош спечелиш – благодари на Бога, десет гроша спечелиш – пак благодари на Бога, достатъчно ти е това. Едното прави човека щастлив; двама като те любят, не могат да те направят щастлив – ще бъдеш нещастен. Любовта може да съществува между двама души, между трима тя не съществува. За да се прояви третият елемент, и двамата трябва да вложат по равно количество и тогава ще произлезе тяхното дете. Бащата казва: „То обича мен повече“, майката казва: „Не, мен повече обича.“ Някой път бащата се намръщи – защо детето обича повече майката; или обратно. Защо ли? Защото този принцип у двамата не се е уравновесил.

Вашите добродетели, вашите сили всякога ще съответстват на вашето вътрешно състояние – ни повече, ни по-малко; това е цяла истина. Когато хората говорят за мен, казвам: „Заслужавам си го, пада ми се.“ Онзи, който говори лошо за мен, не му се сърдя – той работи върху мен. Нека той да ми направи Добро и аз трябва да му благодаря. Затова казва Христос: „Любете вашите врагове.“ Ти не можеш да победиш този враг, първия принцип, с друго, освен с Любов – зло със зло не се побеждава. Да се снишаваш, да се гушиш, то не е Любов, а да го любиш с всичката си душа – ще кажете: „Този човек има право да ме мрази.“ Не мислете, че вълкът, като хване една овца и я изяде, Господ му казва: „Не направи добре“ – не, Господ му казва: „Много добре правиш.“ Овцата, като се оплаче на Господа, Той ¢ казва: „Хубаво правиш, че плачеш – ти си длъжна да плачеш, а той е длъжен да те изяде.“ Овцата излезе на полето, откъсне трева и я изяде; Господ ¢ казва: „Това е твоята работа, ти изяде тревата, един ден теб вълк ще изяде.“

Това е сегашната еволюция в живота, но това не е Живот в истинския, дълбокия му смисъл. Да трошиш хиляди години камъни, за да правиш пътища да носиш вода, това не е Живот. Може да бъдеш някое товарно животно, да пренесеш през живота си десет хиляди тона злато, но какво от това? Това не е Живот. – „Чел съм еди-какво си, бил съм на църква и съм слушал един проповедник“ – какво от това, що знаеш? Пренесъл си десет хиляди тона злато – какво знаеш? – „Знам, че елементите могат да се съединяват и как се съединяват.“ – Какво от това? – „Аз зная повече.“ – Какво от това? Ако бих знаел от колко частици е съставен материалният свят, какво ще ми допринесе това знание? Ако имам много богатство и не умея да го използвам, каква облага от това богатство? Ако имаш жена, която те обича, а твоето сърце е закоравяло и децата ти, когато те целуват, не чувстваш нищо, каква облага от това, че имаш жена и деца?

Философията в Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, та обмяната да бъде правилна. Казвате: „Той не ме обича“ – това е първият принцип; „Той е недоволен“ – това е пак първият принцип; съмняваш се – това е пак първият принцип; „Няма Господ“ – това е пак първият принцип. Когато казват философите, че всичко в света се движи, това е вярно, защото първият принцип е във вечно движение. Животът се проявява във втория принцип – в правилното съграждане на нещата. Вторият принцип действа във вас. Всеки трябва да съедини тези два принципа с Христа; така само ще бъдете навсякъде полезни – на обществото, на народа, на жените, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди две хиляди години, но те приеха първия и отхвърлиха втория принцип и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война изпитват първия принцип на гърба си; и той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата, той ще прояви Любовта, т.е. Бог.

Хората казват: „Който много мрази, много люби“ –това е наполовина вярно. Бог предоставя енергията си на втория принцип и когато тя дойде, разумният Му Дух почва да гради. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш – не се лъжете, това е лъжлива философия, лъжливо учение. Когато дойде Божественият принцип в нас, само тогава можем да любим и да кажем: „Бог е Любов.“ Само тогава ще разберем истинския смисъл на материалния свят, понеже Любовта е необходима за развитието на нашия Живот. Както къщите са необходими за хората, както гнездата – за птиците, така и този принцип е необходим за света. Някои питат: „Защо Господ направил така света?“ – То не е ваша работа – другояче не можеше да бъде направен. Питат някои: „Защо Господ не направи онова?“ – Защото не можеше Той да измени на Своето естество. – „Защо Той не се изяви?“ – Защото не можеше да измени на Своето естество. – „Защо не направи света по-добър, защо не ни тури на правия път?“ – Той ви е турил, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашите мисли и Божиите има такава разлика, каквато от Земята до Небето. Карат се двама и казват: „Защо, Господи, не слезеш да ни примириш?“ – Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне отгоре с окото Си и ще види дали ще може да стане нещо от този пясък. Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и на враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят, чукат и плачат. Искаме някой път да жегнем Господа, като някой комар да Го поухапем – да почувства. Той, разбира се, е спокоен и не иска да знае от това, но ни чуква с пръста Си и нас ни закарват тогава на гробищата – там ни изпраща Бог. Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи Господ ги чука безразлично. И за вас е същото нещо – ако много философствате, ще хвръкнете. И вие сте като комарите – гледате да поужилите някого, но като тръгнете да отидете при Господа, не бива да мъкнете и своето жило, жилото на комара, а да се спрете, да си дигнете нагоре очите и да въздъхнете. Не мислете, че Господ спи и не вижда – още когато сте тръгнали от Земята, Господ ви вижда. И ако сте тръгнали с Любов към Него, Той ще ви погледне, ще се смили и ще каже: „Разбрал си смисъла на Живота – ела при Мен.“ Който обича да хапе, Господ го оттласква, докато си научи урока.

Аз ви давам тези мисли, за да разсъждавате и да съградите вашия Живот не тъй, както сте го градили досега. Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжът от жена си, че тя хапе, Господ какво ще направи? Ще я чукне, тя ще умре и той ще се освободи. Когато жена се оплаква от мъжа си, Господ какво ще направи? Ще го чукне и мъжът умира. Син извадил своето жило – Господ го чукне и той умира. Така постъпва Господ. Някои мислят, че Господ постъпва като хората, че прави каквото Му скимне; това не е вярно. Той не прави абсолютно никакви погрешки – в това отношение Той е всемъдър. И Неговото дълбоко, вътрешно желание е да се примирим, да живеем братски, да не се изнасилваме, да не крадем и т.н. – „Какво има да се примиряваме, какво сме изяли и изпили в този свят?“ – питате. Срещнете някой човек – не ви поздравява и се обиждате. Какво ви е длъжен – и двамата сте еднакво малки буболечки, които се движите по земята. Друг казва: „Ама ти трябва да бъдеш кавалер, не ме тласкай!“ – друга е силата, която тласка. Ако вземете сто хиляди малки песъчинки и ги бълникате в едно шише, те ще се питат: „Защо се тласкаме, защо се караме?“ Ако влезете в този първи принцип и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш?“ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава – така Господ се е заел сега да чука. Той чука със средния пръст – средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее.

Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да чука. Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш, а когато те поглади, помилва, ти ще възкръснеш. Бих желал Господ да поглади всички хора, т.е. вторият принцип да ги поглади – това е християнската философия и с нея може да се обяснят всички противоречия, които съществуват между хората. Недоразуменията произлизат от това, че ние не си разбираме от езика. Искате да ви дам факти – какви факти мога да ви дам? Ако ти давам пари, не мисли, че те обичам – може да кроя да ти задигна къщата. Мъж дойде при някой беден, помага му; жената на този беден човек е красива – знаете ли какви побуждения има този благодетел, отде знаете, че той е искрен, че няма да задигне жената, какво доказателство имате за това? Само едно доказателство има, а то е: откакто се е родил, докато умре, ако не направи никаква пакост, той е искрен, няма измама – по-силно от това доказателство в човешкия живот няма. Така всеки трябва да живее. Ако философствам само и не живея както трябва, това е лъжа в моя живот. Ако живея съобразно с този велик закон в Живота, няма лъжа. Вие всичко това го знаете.

Гледам някои, като идат отвън, сериозни са, а като влязат, поухилят се – това е изкуствено. Знаете ли как турците казват за жена, която се усмихва? Те казват: „В очите ми се засмя“ – мислят, че тя е вече с тях. Усмихването за тях е лош признак, а ние го смятаме за добър признак. Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне. Не визирам вашия личен живот, а просто констатирам един факт, който става вътре в мен, става и във всички вас. Студът и топлината, светлината и тъмнината аз ги усещам – тези неща произлизат вън от нас, това не сме ние, това са неща отделни от нас. Светлината и тъмнината не представляват нашия живот, но когато те се съединят в един принцип, проявява се Животът, т.е. третият принцип. И този принцип може да се прояви само на екватора на Живота.

Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи, а ако служим на мамона, ще бъдем нещастни; ако служим на Бога, ще бъдем здрави, ако служим на мамона, ще бъдем болни и бедни; ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав, ако служим на мамона, ще бъде разстроен; ако служим на Бога, ще бъдем почитани от обществото, ако служим на мамона, хората ще ни презират; ако един народ служи на Бога, ще бъде възвиш¡н, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно, ако служим на мамона, умът ни ще се смущава и потъмнява – това са двата принципа. Ставаш сутрин, смутен си – ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи ръката си отгоре, ще вложи равновесие и ще измени настроението ти. Затова казва Христос: „Елате при Мене всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша.“ За да избегнете лошите последствия от първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другите – такова е неговото естество.

Днес научихте да се пазите от средния пръст на Господа. Като благославят, свещениците съединяват палеца и безименния пръст и вдигат другите два нагоре, но те самите отдавна са изгубили ключа, забравили са смисъла на Божията наука. За това ще ви държа друга беседа, то е цяла философия, която е съществувала десет хиляди години преди християнството. Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адама?“ Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам.“ Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък Рай като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав; жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава – то е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адама, преди Авраама – Той е, който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Адама и Авраама.“ Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато Ангелите са пели в Божествената зора на Живота, в златния век на човешкия Живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете, всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи. Когато казвам Вторият Адам, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало.

Сега вярвам, че като се върнете у дома си, ще започнете да търсите в себе си третия принцип. Онези, който малко се занимават с математика, да започнат да изучават уравненията и тогава в резултата на едно уравнение ще намерят третия принцип. В първата част на уравнението ще турите вашия ум, във втората част – вашето сърце, а в третата част ще влезе вашето тяло и в тия отношения ще намерите какъв ще бъде вашият Живот. Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христа – Животът е в съединението и в хармонията. Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапете вашия ближен да изгасне – това значи да служим на Бога. Какво служене ще бъде, ако искам в дадена беседа да ви изоблича, като имам пред себе си вашите грехове, и да ви кълва? Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нещо: то значи да взема един чук и да ви удрям, а един ден вие ще издигнете същия този чук върху моята глава – „С каквато мярка мериш, с такава ще ти отмерят.“ Тъй че от това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва, защото аз мога и да мълча, но аз ви говоря една велика Истина, която след дълги години вие сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на Земята.

Оплаквате се: „Лош е моят мъж“ – ще кажа: първият принцип е у него; мъжът казва за жената, че е зла – казвам: първият принцип е у нея; дъщерята е недоволна – първият принцип е у нея; българският народ се бие – първият принцип е у него. Ще разсъждавате защо се бият хората и защо светът е лош, ще разсъждавате върху всичко това и кога да е, ще го разберете. „Да бъдем добри“ – то е вече вторият принцип. Когато се укроти всичко, когато настане Мир, ще дойде третият принцип.

И тъй, турете си мисълта да служите на Бога – там е вашето спасение.

Да бъде благословението на Любовта на Живия Господ с всички ви.

21 януари 1917 г., София

 

Прочетена 539 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:23

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube