Да я не пия ли?

Събота, 05 Януари 2008 08:41 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

ДА Я НЕ ПИЯ ЛИ

„Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?“

От Йоанна 18: 11

„Всякой народ, племе и език, който говори зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, ще се насече на късове и къщата му ще стане гноище, защото друг Бог няма, който може да избави така.“

Даниил 3: 29

„Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?“ Всички знаят какво нещо е чашата. В сегашния живот чашата играе важна роля, тя е нужна при всички увеселения и забави – в нея наливат вино, ракия, разни спиртни питиета. И лекарите си служат със същата чаша – те разтварят лекарствата в нея и ги дават на малките деца, които се отвращават от тях.

Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли?“ Тая чаша представлява процес на човешкото развитие, тя е емблема на нещо. Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен процес, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен.

Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Новуходоносора в огнената пещ, представляват прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато вавилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В Живота има принципи, на които човек трябва да остане верен – само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидът, домът, народът и цялото човечество днес се поставят на тоя изпит. От кого? От Новия свят или от Бога. Всички минават през изпита на тримата младежи – те представляват трите велики принципа, действащи в човека. Ако между Духа, душата и тялото на човека няма единство, нищо не може да се постигне.

Много проповедници са говорили върху стиха за тримата момци в огнената пещ, но са ги разглеждали в друг смисъл, различен от тоя, който аз разглеждам. Тримата младежи представляват три устойчиви характера. Истински човек е оня, който издържа с успех своя изпит. Студентът или ученикът получава диплом за свършване на науките си, когато издържи изпитите си с успех. Същото се отнася и до обществения живот, както и до Природата – всички живи същества, от най-малки до най-големи, минават през изпит, след което заемат своето определено място. Докато не минат през строгите житейски изпити, хората гледат повърхностно на Живота – те търсят блага, търсят щастие, но не ги намират. Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае какво представлява то, и като го намери, може да го запази завинаги. Така хората търсят и Любовта. Знаете ли какво нещо е Любовта? Ще кажете, че чувствате Любовта. Човек чувства и приятни, и неприятни неща, обаче всичко това не е Любов. Всичко в света е проява на Любовта, но какво всъщност е Любовта, малцина знаят. Няма учен, философ или писател, който може да определи точно какво представлява Любовта. Ще кажете, че Бог е Любов. Казвате, че Бог е Любов, без да разбирате смисъла на Любовта. Тоя въпрос предстои на бъдещето – след хиляди години човек ще има ясна представа за Любовта. До това време дръжте се за Любовта според разбирането си.

Сега да разгледаме характера на човека. Харак-терът подразбира устойчивост – тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който при всички условия на Живота е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или т.нар. Космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане – човек има желание да владее света и казва: „Само аз живея, затова всички трябва да ми служат; като е добре на мен, на всички е добре; щом е зле на мен, на всички е зле.“ Това гледище на човека е създало двете философски учения – песимизма и оптимизма. Когато човек е болен, когато работите му не вървят добре, той е песимист; когато е здрав и работите му вървят добре, той е оптимист. Тия възгледи ни най-малко не определят положението на Вселената – това са субективни възгледи на човека, които нямат нищо общо с великите и неизменни Божии закони.

Каква е крайната цел на Живота? Крайната цел на човешкия Живот е да намери основната черта на своя характер, да намери опорната точка на своя Живот, да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом, да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши. – „Какво ще правя, когато свърша работата си?“ Да се задава такъв въпрос, това значи неразбиране крайната цел на Живота. Работата никога не се свършва – да свършиш една работа, това значи да започнеш друга. Като знаете това, никога не питайте каква е крайната цел на Живота. Стремете се да свършите започнатата работа, не отлагайте работата си – само така ще бъдете щастливи. Отправяйте ума и сърцето си към работата, която ви е дадена. И след като свърши започнатата работа, човек има право да се пита защо е дошъл на Земята. Отговорът е прост: ти си дошъл на Земята да учиш и да работиш.

Христос казва: „Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?“ Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият Живот постоянно се пречиства. Защо трябва да се пречиства? Човешкият Живот е подобен на извор, който е пътувал дълго време и по пътя си е събирал различни утайки, които са го оцапали. За да се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица песъчливи пластове – така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо Бог от време на време ви дава по една горчива чаша, за да пречисти Живота ви. Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи Живота ви от всички нечистотии. Какво представляват нечистотиите? – Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в Живота на човека и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в Живота си и започва да се страхува да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Това, от което се страхува, става – каква философия се крие в това? В страха човек си представя нещата такива, каквито не са.

Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува; колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време кракът му се подхлъзнал и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само петнадесет сантиметра дълбока.

Често и вие се държите за някакъв клон и викате: „Сбогом, отивам вече!“; като се спуснете, виждате, че пропастта под вас е дълбока само петнадесет сантиметра. По тоя начин човек сам си увеличава страданията. Новото Учение ви казва, че пропастта под вас е само петнадесет сантиметра дълбока – спуснете се без страх и ще се уверите, че думите ми са истинни. Докато не се е домогнал до Истината, човек се страхува и казва: „Какво ще стане с мен?“ Няма нищо страшно в Живота, пусни клона, за който се държиш, и ще видиш, че пропастта под теб е само петнадесет сантиметра дълбока. – „Ако умра?“ – И това не е страшно, под теб е пак само петнадесет сантиметра дълбочина. Един ден сами ще се уверите, че страхът, който ви е обхванал и държи здраво, е безпредметен – навсякъде е тихо и спокойно. Опитайте Новото учение, в което е скрита Истината на Живота. Истината всякога може да се опита, защото сама тя е Живот. Христос пръв разбра смисъла на Живота, неговата крайна цел и пи горчивата чаша, без да съжалява. Ако Христос не беше пил горчивата чаша, светът щеше да бъде лишен от всякакво благо.

Какво се крие в горчивата чаша? Божията Любов. Ще кажете, че тя носи страдания. Без страдания не може да окапе листа на горчивата чаша, следователно без страдания тя не може да даде плода на Живота. Христос е живият плод върху Дървото на Живота. Като не разбираха законите на Живота, учениците на Христа казваха: „Учителю, недей се излага на страдания!“ Това подразбира: „Учителю, недей цъфтя.“ Христос знаеше, че сега е времето да цъфне и да върже. Ако не беше цъфнал и не беше вързал, плод не щеше да има. Плодът донесе благодатта за цялото човечество.

И тъй, когато дойде горчивата чаша и за вас, ще знаете, че е дошло време да цъфнете и да завържете. Следователно не съжалявайте, че страдате – само чрез страданието индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество се облагородяват. Христос трябваше пръв да цъфне на Дървото на Живота и да даде живия плод, който лекува. В тоя плод се крие Новото учение, което носи елементите на вътрешен Мир и спокойствие. Само така човек влиза в Космичното съзнание на Живата вселена, в която всички Възвишени същества, всички Ангели и цялото Небе служат на Бога. Когато човек е добър, дето да го турят, в ада или в Рая, навсякъде му е добре. Ако е лош, и в Рая да го турят, пак ще му е зле. Тримата младежи минаха през огнената пещ, но не изгоряха – при тях влезе и четвърти, който приличаше на Христа.

Когато човек мине през Огъня, ще намери четвъртия елемент, т.е. Духа, наречен от философите висшето Аз – Божественото начало в човека. От гледището на християните това значи да се съединиш с Бога. Това подразбира да живееш в хармония, а не да съединиш ръцете си с някого, да се хванете ръка за ръка. Ако вземете няколко последователни тона, ясно ще различите всеки един поотделно, обаче ако вземете няколко тона, хармонично съчетани, ще образувате акорд, съзвучие или хармония. Казвам: влезте в Божествения живот да заживеете в Неговата хармония. Бог не се нуждае от нас, ние се нуждаем от Него. Той няма желание да ни погълне и обезличи, единственият Му стремеж е да ни насочи в правия път на разбиране. Той е Учител на душите, които искат да Го разберат. Само така човек може да бъде умен, добър, красив, здрав, да живее в хармония.

Защо са нужни тогава страданията? Те идат като необходими препятствия за постигане на хармонията – без препятствия хармонията е непостижима. Може ли влакът да се движи по гладка повърхност и да постигне крайната цел на своето движение? Окаже ли се, че пътят на влака е гладък, колелетата му ще се движат, без да напредва; за да върви напред, сипват пясък на пътя му и той започва да напредва. Пясъкът е препятствие, но без него влакът ще стои на мястото си. Не мислете, че ще бъдете щастливи, ако пътят ви е гладък и без препятствия – Разумните същества, които разбират законите, веднага сипват пясък на пътя ви, за да тръгнат колелетата на вашия Живот напред. Ще кажете, че щастието ви се нарушава – това е привидно нарушаване. Когато тръгнете напред, ще разберете смисъла на препятствията, т.е. на страданията. Казваш: „Побеля ми главата от страдания.“ И това е за Добро – зависи за какво се готвиш. Ако си платно за дрехи, добре е да побелееш; ако си почва, добре е да почернееш. Черноземът дава най-добри плодове, най-хубаво жито; в тоя смисъл бих желал всичката почва да е чернозем.

Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта.“ Това е Божественият плод, който носи хармонията за цялото човечество. Който е готов да страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плод. – „Ако съм плод, ще ме изядат.“ Нека те изядат, ти имаш семка, от която ще се родиш отново – в семката е Силата на твоя Живот. Докато не прояви Силата си, човек не може да се развива. Като знаете това, не се страхувайте от страданията и мъчнотиите – всички хора, всички живи същества минават през тях. Само оня ще ги преодолее, който е готов да се пусне от клона, за който се държи – така той ще види, че пропастта, която го плаши, има само петнадесет сантиметра дълбочина. Всички мъчнотии са преодолими. Виждал съм хора, които не могат лесно да умрат: когато дойде тоя час, те започват да ритат, не могат да се отделят от тялото си. Казвам: „Отпусни се, нека душата ти излезе свободно, под теб е само петнадесет сантиметра дълбочина.“ И близките на умиращия се страхуват от смъртта – те му дават лекарства, правят инжекции, за да продължат живота му още малко, но нищо не постигат. Пусни се от клона, под теб има дълбочина само петнадесет сантиметра! Изправи се на краката си и кажи: „Слава Богу, избавих се от голямото нещастие.“ Сегашните хора, като не разбират нещата, събират се около умрелия и казват: „Горкият човек, отиде си!“ Аз виждам, че умрелият е жив и стои на петнадесет сантиметра далеч от тялото си.

Сега, както и да ви говоря, всичко ви се вижда смешно. Като се намерите пред някаква мъчнотия, вие пак се хващате за клона и не смеете да се пуснете. Казвам: пусни се от клона и се хвани за Господа – само така ще стане обрат в Живота ти, във всички твои възгледи. Има писатели, които, като напишат една книга, преживяват голям страх от критиката: те се вълнуват, тревожат и като минат кризата, казват: „Слава Богу, свърши се всичко.“ Казвам: напиши книгата си и се пусни долу, кажи си урока и се пусни долу! Това искаше да каже Христос с чашата, която Отец му даде.

Петър казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша!“, обаче Христос му отговори: „Чашата, която Отец ми даде, трябва да я пия.“ Всеки човек носи в себе си по един Петър и по един Христос. Петър вади ножа от ножницата си и отрязва ухото на слугата; Христос му казва: „Петре, скрий ножа си, изпий чашата, която Отец ти дава, за да разбереш Божествената хармония!“ Горчивата чаша иде за всеки едного от вас – желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде Възкресението – Новият живот; това е външната страна на въпроса.

Съществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Новуходоносор заповяда да хвърлят в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че палачът, който ги хвърлил вътре, изгорял. Казано е, че Бог е Огън, който изгаря, обаче който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията Сила се проявява в трудните моменти на Живота – не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията – в честен труд. Без богатство не може, но и без сиромашия не може – те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи да превърнете земното щастие в небесно. Това значи: ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие.

„Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?“ Христос изпи тая чаша и стана Велик Дух. Той се съедини с Бога и каза: „Аз и Отец ми едно сме.“ В това се крие Неговата Сила. Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Оня, който ме изпрати.“ Ако Христос не беше изпълнил Божията воля, щеше да бъде подобен на хората. Често религиозните се запитват помежду си кой от тях е по-свят, по-умен – това са относителни неща. Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това Любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек в своя егоизъм се проявява като малко, жестоко божество, във форма на син или дъщеря, във форма на възлюбен, или възлюбена – това всеки е опитал. Аз съм виждал как това божество бие своята възлюбена или своя възлюбен, понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Божеството в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен. Това е Петър, който прави човека недоволен. Стане ли доволен, Христос се проявява в него. Един ден си гневен, недоволен – Петър те е посетил; на другия ден си доволен, разположен – Христос те е посетил, Той ти казва: „Тая чаша трябва да се изпие.“ В първия случай човек говори за идеали, за благо на човечеството, но не издържа в това, което говори.

В един американски град, близо до университета живяла една стара, осемдесетгодишна негърка. Често животът ¢ дотягал и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата ¢, да се освободи от теглото си. Като минавали край дома ¢, студентите чували молитвата ¢ и един ден решили да се пошегуват с нея. Една вечер двама от тях се приближили до къщата ¢ и похлопали. Тя се обадила отвътре:

– Кой е там?

– Аз съм Архангел Михаил, Бог чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата.

– Кажете му, че тая, която търси, я няма тук – отговорила уплашено негърката.

Такова е положението и на съвременните хора – те говорят за идеали, за подвизи, за добро, но като дойде Архангел Михаил, казват: „Кажете му, че ги няма тук.“ Значи хората говорят за идеали, за велики работи, но като дойде до прилагането, казват: „Само ние ли трябва да работим, и други нека работят.“ Накарали едного да носи печената кокошка, виното и крушите – той ги носел и мълчал, не се оплаквал от товара си; когато го накарали да копае лозето, той казал: „Нека друг да отиде да копае, няма само аз да работя.“

Помнете: докато минава през закона на развитието, човек ще вдига и слага мотиката, т.е. страданието и ще копае своето лозе. Страданието води към великото щастие на Живота. Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и Радост. Когато човек се научи как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на Живота. Отец дава чашата на всеки човек, важно е човек да намери основната черта на своя характер. За това се иска безстрашие, което внася Мир и спокойствие в човешката душа. Само така той може да свърши своята определена работа.

Човек всеки ден се гневи за нищо и никакво и кипва – мъжът се гневи на жена си, жената се гневи на мъжа си. Кога кипва човек? Когато се вари нещо в него. Когато жената вари сладко, първо се отделя пяна и после сладкото започва да кипи, пяната се огребва с лъжица и се туря настрана. Когато жената кипне, мъжът да вземе лъжицата и да обере отгоре пяната; ако мъжът кипне, жената да направи същото. Пяната е утайка на Живота. Когато мъжът и жената се освободят от тая утайка, те стават добри, учтиви, любещи. Днес мъжът кипи, жената кипи, синът кипи, дъщерята кипи – какво трябва да се прави? Вземете лъжицата и оберете пяната. Колкото повече я обирате, толкова по-чисти и по-добри ставате. Това не е алегория, но действителността на Живота. Ето защо, когато се натъквате на утайките на вашия Живот, не се безпокойте какво ще стане с вас – вземете лъжицата и оберете пяната. Бог, който е създал света, има свой план и знае какво ще стане с всеки човек. Той точно е определил пътя на всеки едного. – „Бог с мен ли ще се занимава?“ – Той ще се занимава с теб, както се е занимавал много пъти досега. Той е начертал вече твоя път, затова каквото и да се случи, не се съмнявай, върви в тоя път и вярвай, че Божественият план ще се приложи така, както е начертан. Търпение се иска от вас.

Един ден Мохамед бягал от своите неприятели, които го гонели заради учението му. Той успял да се скрие зад едно дърво. Оттам наблюдавал как една мравка се мъчела да изнесе един голям товар: тя го вдигала деветдесет и девет пъти и все го изпускала на земята, едва на стотния път успяла да го занесе на определеното място. Учуден от голямото търпение и постоянство на мравката, Мохамед си казал: „Ако една мравка може да реализира своите желания, колко повече аз мога да направя това.“ Бог помага на всички същества. Като вижда мъчнотиите и труда на човека, Бог го благославя – Той превръща горчивата му чаша в сладка и го благославя. Бог еднакво гледа на всички – на праведни и на грешни, на учени и на прости, на хора и на животни. Какво говорят учените и философите за Бога, това е друг въпрос. Дръжте се за мисълта, че в Бога няма никаква измяна. Говори се за гняв Божи; Бог се гневи само когато ви туря на огън – гневът Му е огънят, активната Сила, която пречиства. Вие викате, молите се, но Той казва: „Още малко и ще ви очистя.“ – „Колко време ще ни държи на огъня?“ – Докато се пречистите и престанете да отделяте пяна. Тогава Бог ще ви свали от огъня, ще се засмее и ще каже: „Радвам се, че вече сте чисти.“ Чистотата е необходимо качество за Живота.

Животът, в който сега влизаме, изисква права, светла мисъл, която да крепи всички хора. Правата мисъл изключва всякакво безпокойство. Докато се безпокои, човек е изложен на различни болести. Някои хора не се страхуват от болестите и от смъртта; те не вярват в Бога, не вярват в друг живот и казват: „Да си поживеем добре, това ще ни остане, животът е на Земята и трябва да се използва.“ Едни хора живеят малко, други – повече, на всеки е определено колко да живее. Добър е животът на Земята, но по-добър е животът на Небето. Някой казва: „Друг живот или има, или няма“ – това значи: „В моя ум или има Светлина, или няма; Бог или съществува, или не съществува.“ Ако затворите кепенците на прозорците си, в стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Бог не съществува – Бог е едновременно в Светлината и в тъмнината, в радостите и в скърбите, в Любовта и в омразата, Той присъства във всички прояви на Живота. Омразата е временна, а Любовта – вечна. Омразата се превръща на Любов, затова Христос казва: „Горчивата чаша след време ще се превърне на велико благо, затова Аз трябва да я изпия.“ Ако последователите на Христа и Неговите ученици прилагаха Любовта, светът щеше да бъде изправен. Те внесоха омразата в света, която след време ще се превърне на Любов. Тогава всички учени, философи и писатели ще започнат да пишат в нов дух, в духа ка Новата Любов.

Иде вече новата вълна на Любовта. Тя ще превърне нещастията на миналото в благодатна почва, върху която ще растат, цъфтят и зреят благата на Любовта, с тях ще се храни цялото човечество. Като знаете това, не се страхувайте от смъртта, не се страхувайте и от пропастта, над която висите. Кой е виновен за това? Окръжаващите – вашите бащи и майки, вашият мъж или вашата жена. За да бъдете доволни, пуснете се от клона, на който висите. Ако се разгневите, кажете: „Ще пусна клона, за който се държа.“ Ако не си разположен, пак пусни клона; съмняваш се в някого – пусни клона.

Защо хората не успяват в живота си? Защото си служат с отрицателни величини. Те казват: „Не мразете, не лъжете.“ Отрицателните сили не могат да въздействат на хората. Затова казвам: любете се, говорете Истината, обичайте се, правете Добро, за да изработите своя характер. Устойчив характер има оня, който не внася поквара в окръжаващите. Ако майка остави своята млада дъщеря при някой момък и той не я поквари, това показва, че има характер; и момата има устойчив характер, ако не внесе никаква поквара в момъка. Освободете се от всякаква користолюбива мисъл в ума си, която внася омраза във вашето сърце. Пазете се от лъжа, от кражба, която внася омраза в човека. Лъжата, кражбата показват неустойчивост на характера. Може ли да се нарече човек с характер оня, който използва чуждото богатство или чуждата жена? Да изпиеш горчивата чаша, това значи да върнеш на хората всичко, което дължиш, но същевременно и да им помогнеш. Да любиш, това значи да помогнеш на човека във всичките му нужди.

В какво се заключава Любовта? Според някои Любовта се изразява в милувки, в прегръдки, в целувки. Според мен това не е Любов. Когато здрав мъж целува здрава жена или здрава жена целува здрав мъж, това не е никаква Любов, това не е никакво Добро. Ако здрав мъж и здрава жена се хващат под ръка, и това не е Любов. Истинската Любов повдига болни, немощни, страдащи. Ако имаш Любов, целуни болния, за да оздравее, целуни слабия, падналия, за да го повдигнеш. Ако си любящ баща, целуни слабите, недъгавите си деца. Не давай целувка, каквато Юда даде на Христа; когато целунеш здрав човек, ти го предаваш. Човек трябва да знае как да целува и кого да целува – това е характер. С това не ви изобличавам какво някога сте вършили, но казвам какво сега трябва да вършите. – „Ти не ме обичаш.“ – Не те обичам, защото си богат и здрав; стани беден и болен, и аз ще те обикна. Давай от целувките на Духа. Когато хората се обичат, душите им трябва да бъдат близо, а телата им – далеч. Ако мъж и жена не живеят добре, Бог ги разделя – Той взема на оня свят или мъжа, или жената. Щом се разделят, който от двамата остане на Земята, започва да идеализира заминалия; като са далеч един от друг, те се обичат и разбират.

Един американец искал да покани на обяд в дома си един от своите приятели, с когото не се е виждал цели десет години. Той съобщил това на жена си, за да приготви обяда, но тя веднага му отговорила по телефона: „Да не ми доведеш тоя мазник, не го искам.“ Като чул тия думи, американецът си казал: „По телефона даже познах, че жена ми говори“ – той познавал нейния език.

Сега и вие говорите за Бога, но в края на краищата казвате: „Да не Го водите в нашия дом, колкото пъти е дохождал, все нещастие ни е носел.“ Това е криво, лъжливо разбиране, вие сами се лъжете. Когато франкмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит, за да видят дали може да издържи. Първият изпит е на безстрашието (ако не издържи, не го приемат помежду си): срещу него излиза човек с отворена сабя, готов да го промуши. Щом се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна – като рече да го мушне, тя се прегъва. По същия начин и Бог ни изпитва с книжни саби. Страданията са книжните саби, които, посрещнати без страх, се огъват в гърдите ви и падат на земята – вие оставате здрав, неповреден. И най-големите човешки страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която ви очаква – започнете още сега да се готвите за тая слава. Знайте, че страданията са изпити, които ще ви доведат към бъдещата слава.

Какво ще стане с Българския народ? Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в Живия Господ и да каже: „Щом Бог е с нас, никой не е против нас.“ Живият Господ ще ни ръководи, Той ще внесе ред и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрешки и престъпления, Той ще изглади всички мъчнотии.

Всичко, което проповядвам, ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички – Бог носи това благо от Небето. Едно се иска от всички: да бъдем истински българи. Ако не мислите зло и прилагате Новото учение, Бог ще бъде с вас. Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас е само петнадесет сантиметра дълбока.

22 октомври 1916 г., София

 

Прочетена 576 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:23

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube