Все що е писано

Събота, 05 Януари 2008 09:04 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

ВСЕ, ЩО Е ПИСАНО

„Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.“

От Лука 21: 22

В този стих думата отмъщение звучи странно, което показва, че не е на мястото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовите думи, няма нито в българския език, нито в чуждите езици. Донякъде тази дума може да се замести с думите отчет, равносметка, ликвидиране, равновесие. Христос, когото и до днес още считат за идеал по чувства, мисли, постъпки и стремеж, е казал някои горчиви думи. Колкото и да са неприятни тези думи, те действат здравословно върху човешката душа, както горчивите хапове върху организма на болния. Как би могъл човек да изправи своята изопачена мисъл, ако на пътя си не срещне противодействието на правата мисъл? Много християни и до днес още мислят, че могат да живеят както разбират, да правят погрешки, без да си дават отчет за тях, без да носят последствията им – те мислят, че като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Погрешките се заличават само когато се изправят.

Истинският идеален Живот изключва всички погрешки и престъпления. Грехът, погрешките са случайни, вметнати неща в Живота. Те стават понякога несъзнателно, а понякога – съзнателно, или според езика на съвременната юриспруденция – с умисъл или без умисъл. Следователно задачата на хората не се заключава в правене на погрешки и престъпления. Те са дошли на Земята по една необходимост на своето развитие. Те имат велика мисия и предназначение – да завладеят Земята, да бъдат господари на всички живот-ни. Какво значи да владее човек, кой може да владее и да бъде господар? Да владееш Земята, това значи да я обработваш както трябва, да туриш ред и порядък навсякъде. Да бъдеш господар на животните, това значи да ги ръководиш, така да се грижиш за тях, че и те да бъдат доволни от теб. Само разумният, добрият и свободният човек може да владее Земята и да бъде господар на по-слабите същества.

„Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.“ Този стих може да се разгледа в широк смисъл – по отношение на цялото човечество, и в тесен смисъл – по отношение на личния живот на човека, както и по отношение на неговото тяло. Човешкото тяло представлява неговата Земя, с всички растения и животни по нея – риби, птици, млекопитаещи. Всичко това човек трябва да завладее, но тъй като принадлежи на друг Господар, той носи отговорност за съществата, които стоят под него и на които става временно господар. Христос казва: „Господи, тези овце, които ми даде, са Твои, затова Аз полагам живота си за тях.“ Ето защо човек трябва да знае, че за всяка власт, която му е дадена, носи отговорности. Всеки иска да бъде силен, но придобиването на тази Сила има смисъл само когато се употребява за нещо Добро и велико, иначе тя е безпредметна. Силата, както дарбите и способностите на човека, се придобиват постепенно с развитието на човека, а не изведнъж. Знаете ли колко хиляди години е работила гъсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се завива в пашкул и да се превърне в пеперуда. Които не са запознати с естествената история, ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия да подобрят живота си, т.е. да минават от по-ниско на по-високо стъпало. Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и да го наблюдава първо под микроскоп, после – с лупа, да види през какви процеси минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това – в буба, в какавида и най-после – в пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен процес. На Земята бубата живее несъзнателно, но в друг някой свят, по-висок от този на Земята, бубата е съзнателно същество. Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти“; с други думи казано, където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на Земята, тя минава за нас като несъзнателно същество.

Бубата живее несъзнателно на Земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син? Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света да странства. Има ли право човек да се отделя от Бога? Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога, има право да странства по света, има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повърхностни приятели и приятелки, има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: „Приеми ме като един от твоите слуги, не съм достоен да се нарека твой син, сгреших пред теб и пред Бога, прости ми.“ И бащата има право да посрещне сина си с радост, да го прегърне и целуне и да заповяда в негова чест да заколят най-угоеното теле. И по-големият брат има право да се сърди, че баща му заклал най-угоеното теле за по-малкия си син, който изял и изпил всичко, и се върнал при баща си гол и бос, като последен сиромах. Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Това става днес по целия свят.

Казано е в Писанието, че Син Человечески ще дойде втори път на Земята. С какво ще се ознаменува идването на Христа? С пробуждане на човешкото съзнание. Когато човек осиромашее, когато изгуби всичкото си богатство и тръгне гладен, гол и бос по света, тогава ще съзнае, че е сгрешил, че е взел крив път, и ще започне да очаква идването на Христа – това означава пробуждане на човешкото съзнание. Това е процес, който се налага вече на хората: всеки трябва да се върне при своя Баща, да съзнае погрешката си и да се разкае. Само така човек ще види последствията на своя живот както в миналото, така и в настоящето. И блудният син си даде сметка за своя минал живот, разбра какво е придобил и какво загубил и едва тогава реши да се върне при баща си. Той разбра, че със свинарство нищо не се постига; най-после гладът го застави да се върне при баща си, да стане негов слуга. Ще кажете, че е страшно положението на човека, когато тръгне по света гладен, гол и бос. Ако сте дошли до това положение и сте се разкаяли и върнали при Баща си, радвайте се, че вътрешните ви дрипели, т.е. вътрешните ви недостатъци са излезли навън – сами да ги видите и изправите, радвайте се, че сте поумнели. Когато поумнее, човек е отвътре сит, облечен и обут, а отвън – гладен, окъсан и бос. Благодарете, че Разумността е влязла във вас и вие можете вече да се върнете при Баща си и да кажете: „Отче, прости ме, сгреших пред Теб, но научих великия закон, че на всеки се отдава заслуженото.“

„За да се изпълни все, що е писано“ – тези думи се отнасят и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на Земята – кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по двеста-триста грама на човек, може да се случи и да гладувате по два-три дена. Всеки ще се пита: „Защо дойдоха тези времена до главата ни?“ Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един – всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия. Когато ти яде и пи с приятелите си, те ли са виновни за твоето пропадане? Те бяха твои гости, ти ги покани да се повеселиш с тях, ти им даде средства да ядат и пият с теб, да прекараш по-весело – на кого се сърдиш сега? Както си ял и пил, без да мислиш за последствията, сега ще бъдеш герой да понесеш закона за възмездието върху себе си – ще благодариш на този закон, че ти дава възможност да се изправиш.

Религиозните хора се готвят, като заминат от този свят, да отидат в друг, по-организиран и съвършен. Ако от плодните дървета падат незрели плодове, къде ще отидат – ще ги изнесат ли на пазара, ще ги сложат ли на трапезата на някой богат човек, ще ги видите ли в джоба на някое дете? Незрелите плодове ще останат при дънера на стъблото, докато изгният – за тях другият свят е затворен; незрелите плодове ще останат дълго време на дървото – тукашния свят, докато узреят. Следователно за неподготвените хора този и онзи свят е един и същ. Дълго време човек ще живее на Земята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. Тук той ще следва първоначално училище, после – прогимназия, гимназия и университет, след това ще влезе във великата житейска школа да приложи наученото и най-после, когато завърши и последната, житейската школа, тогава ще влезе в организирания свят, наречен Небе. На Небето приемат само учени хора, които са напълно узрели. Който отиде там, веднага ще му се даде работа, която трябва да свърши добре – там не приемат хора без работа. Който влезе неподготвен в онзи свят, ще го оставят два-три дена като гост и след това ще му възложат някаква работа – не може ли да я свърши, ще го изпратят отново на Земята.

Една баба сънувала, че отишла на онзи свят. Първото нещо, което видяла там, било една голяма маса, покрита с бяло, и пред нея седели няколко белобради старци с книга в ръка. Тя разбрала, че четат нещо, занимават се. Това я смутило, понеже не знаела какво да говори и как да се обърне към такива учени хора. Един от тях я запитал:

– Бабо, защо си дошла? Знаеш ли да четеш и да пишеш?

– Не зная, синко, не съм учила.

– Щом не знаеш да четеш и да пишеш, ще носиш вода.

– Е, синко, цял живот носих вода на Земята, дотегна ми вече, а вие и тук ме карате на същата работа.

– Ако не искаш да носиш вода, ще се върнеш на Земята да се научиш да четеш и да пишеш.

Докато е на Земята, човек минава през три об-ласти на Живота. Първата област е стомахът. Живее ли още в стомаха, човек се съобразява с неговите правила и закони. Стомахът дава угощения и кани гости: всич-ки се нареждат пред трапезата и очакват да се сложи онова, което домакинята е приготвила; започват да слагат едно след друго супа, печена кокошка или пуйка, пържоли и от време на време по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гос-тите – всички ядат и благославят Господа за благата, които им е дал. Така се разбира Животът от гледището на стомаха. Ако запитате човека защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е определено от Бога – да владее животните и да им бъде господар. Той вкарва всички животни в стомаха си и се чувства доволен. Като влязат вътре, те започват да го питат: „Господарю, какво да работим тук?“ Всяко животно започва да се проявява по своему: свинята започва да рови, волът – да боде, кокошката – да разхвърля каквото намери, пуйката – да се надува. Не се минава много време, стомахът на господаря се разстройва, храносмилането му се затруднява, той страда, пъш-ка, вика лекар да му помогне и се чуди какво е станало с него. Много просто: животните, които са влезли в него, не могат да се помирят – те създават разстройство в организма. Лекарят предписва очисти-телно, господарят повръща, пречиства стомаха си и се облекчава.

Какво означава думата повръщане? Според мен думите повръщане и одумване са синоними – както преяждането разстройва стомаха, така лошите и нечисти чувства разстройват сърцето. Като знаете това, не допускайте нито да влизат в сърцето ви, нито да излизат от него отрицателни чувства. Защо трябва да се одумвате едни други? Влезе ли някое отрицателно чувство в сърцето ви, веднага го повърнете назад. Някой ял развалена храна и тръгва от къща на къща да разправя каква била храната, докато най-после я повърне и се освободи. Ако не разправя за себе си, ще говори за своите близки, че яли лоша храна. Не яжте нечиста храна, да не става нужда да разправяте на другите какво сте яли; не говорете нито за себе си, нито за близките си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не да изхвърля нечистата навън. Две врати има човек: от едната приема, от другата изхвърля. Ако от една и съща врата приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм. Този закон е общ и за физическата, и за духовната храна: от една врата ще приемаш, от друга ще изхвърляш. Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво. Не е позволено на човешкия език да си служи с отрицателни и горчиви думи – затова е казано в Писанието: „За всяка празна дума ще давате отчет.“

Същото се отнася до мислите, чувствата и пос-тъпките на човека. Човек е свързан с Разумния свят, със Същества от висока култура – светии, Ангели, Архангели, които държат сметка за всяка негова постъпка, за всяка мисъл и чувство, които излизат от ума и сърцето му. Един ден той ще отговаря за всичко, което е допуснал в себе си. Човек дохожда на Земята, ражда се, яде, облича се, учи; изразходва се грамадно количество слънчева енергия – светлина и топлина, различни елементи – кислород, водород, азот, фосфор, желязо, сребро, злато и т.н. Всичко това струва милиони и милиарди. Ние виждаме, че човек расте, развива се, но колко струва той на Природата не знаем; колко енергия са изразходвали Разумните същества, като са работили и работят върху него, и това не знаем. Направете сметка колко коства един човек, който е живял сто години на Земята, за да разберете има ли право той да злоупотребява с онова, което му е дадено. Който злоупотребява с правата, които му са дадени, лишава се от благоприятните условия на Живота да се ражда и преражда. Да не може човек да се преражда, това значи да бъде завинаги затворен.

Днес няма вече условия за злото. Син Человечески дойде на Земята именно затова – да освободи човечеството от злото, от лошите хора и животни. С други думи казано, всички обикновени човешки идеали ще изчезнат и ще се заместят с вечни; всяка мисъл, всяко желание, които не се основават на някакъв велик идеал, сами по себе си ще изчезнат. Само една мисъл да остане в главата ви и едно желание в сърцето ви, но да са безсмъртни. Какъв смисъл има, че сте родили десет деца, които не изпълняват Божията воля? Какво дете е това, което не обича баща си? Без Любов не могат да се проявят нито Вярата, нито Надеждата – Любовта е първият и най-силен стимул за човека. Любовта на Бога към човечеството, към всичко живо Го заставя да дойде в света, между хората. Обикновено Бог посещава света в усилни и тежки времена, когато човечеството минава през големи кризи. Днес времената са тежки, хората и народите минават през големи изпитания, поради което Бог е най-близо до тях.

Като се говори за прераждането, мнозина не го признават, но това не е важно. Какво от това, че някой не признава известен факт – независимо от това фактът е налице. Хората са съществували и преди историческите времена, съществуват и днес; те се раждали и прераждали, благодарение на което придобивали по нещо ново, усъвършенствали се. Човек се преражда, но с нови имена. Същото става и с народите. Сегашните народи, наречени германци, англичани, руснаци, французи, българи и др., съществували едно време под други имена. Колко време е живял човек на Земята, точно не се знае – различни мнения има по този въпрос. Според Библията човек съществува от осем хиляди години, според окултистите – от осемнадесет милиона години.

Бог иде на Земята не да съди хората, но да пречисти света. Как ще го пречисти? Чрез Огън. Затова е казано в Писанието: „Всяко дърво, което не дава плод, ще се изкорени и в огън ще се хвърли.“ Дървото не може да живее на камениста почва, пръст му трябва; следователно всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в Огъня. Кога човек дава плод? Когато живее според законите на Любовта – вън от Любовта няма Живот, няма никакво постижение. През дългия живот, който е прекарал на Земята, човек имал грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви; върху тази почва са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили, тя трябва да се пречисти – как? Като се преобърне няколко пъти с ралото и се остави известно време на Слънце да се пече, докато стане плодородна. За да помогне на човека в пречистване на неговата почва и освобождаване от греха, Разумният свят, т.е. Провидението му изпраща страдания. В този смисъл страданието е плугът, чрез който се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и да се изложи на Слънце, докато се пречисти – така именно тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наред Божията Любов трябва да действа върху човешката душа, за да върже най-после плодове. Докато узреят плодовете, естествено е човек да бъде недоволен, кисел. Първоначално плодът е кисел и горчив; колкото по-дълго време се излага на Слънцето, той става все по-сладък, докато узрее напълно и стане сладък и ароматен – процесът на узряването е свършен. Тъй щото, когато някой човек е кисел и недоволен, ще знаете, че той се намира в началото на своя Живот – в зародишно състояние, едва е завързал. След няколко Божествени години той ще узрее и ще стане сладък – недоволството му ще се превърне в доволство.

Не е лошо човек да се гневи и да е недоволен – гневът и недоволството са на място, когато почиват на принципиална основа. Всяко нещо има смисъл, когато е на място, т.е. когато има основание. В турско време българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен; той излизал пред пътната врата, вземал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. Обаче ако дойдел някой и кажел: „Ошурджията иде!“, веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли как ще плати данъка си. Преди това той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува; щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. Правдата се налага. И той обръща тоягата към себе си. Като имаш пари, княз си, бей си; като нямаш пари, и титлата губиш.

Един млад, красив момък се радвал на свободата, която имал – дружел с моми и момци и се чувствал независим. Момите го харесвали и за голямата свобода, с която се ползвал, го наричали княз на князете. Един ден той решил да се сгоди – момите го наричали вече само княз, след това се оженил – сега го считали за обикновен човек като всички хора, най-после той се развел с жена си и всички започнали да гледат на него като на посмешище, на човек, който стои по-долу от обикновените хора.

Бог изпраща хората на Земята свободни, да се чувстват независими и да живеят като князе. Какво правят те? Намерят някой мъж или някоя жена и се обвързват – те изгубват свободата си и падат по-долу от княз, после се оженват – стават обикновени, най-после се развеждат – стават за посмешище на хората. Щом са направили погрешка, ще я изправят. Мъжът дяла пръчката на ситно, жената – също, мислят как да платят данъците си на ошурджията. Не се свързвайте с хора, които имат да плащат на ошурджията.

„За да се изпълни все, що е писано“ – с други думи казано, съд Божи иде в света. Кога ще дойде Божият съд? Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача – да изправят Живота си, да изправят всичките си погрешки. Благодарете за Светлината, която ви е дадена, и бъдете готови като блудния син да се обърнете към Бога с разкаяние и смирение, и кажете: „Господи, бъди милостив към нас, не изпълнихме Волята Ти, но сега сме готови да станем слуги, да Ти служим с Любов.“ Помолете се на Бога да напише имената ви в книгата на Живота. Откажете се от лъжата, на която сте служили с години, и приемете Истината.

Ако не сте готови да служите на Бога от благодарност, вие ще се намерите в положението на един гръцки цар, който отговорил на своя добър лекар с неблагодарност. Гръцкият цар, за когото се говори в разказа, страдал от проказа. В царството му дошъл един знатен лекар, някой си Дубан, който се заел с лекуването на царя и в скоро време го излекувал. В знак на благодарност царят назначил лекаря на една от първите служби в царството. От завист към него неприятелите му започнали да правят различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повярвал на интригите и за да се освободи от лекаря, заповядал да го екзекутират. Преди да се изпълни заповедта на царя, лекарят се явил при него, разказал му истинското положение, в което се намирал, и го помолил за милост. Царят не се съгласил и потвърдил присъдата. Тогава лекарят казал: „Ще ви оставя една книга, в която ще намерите отговор на всички трудни въпроси, които ви вълнуват. Като прелиствате книгата, заедно с отговорите на въпросите ще чувате и моя глас – главата ми ще проговаря.“ Царят взел книгата и се зарадвал, че ще има възможност да прави интересни наблюдения. След екзекутирането на лекаря обещаната от него книга била вече на царската маса. Царят всеки ден обръщал по един лист на книгата да чете написаното в нея. Обаче колкото повече прелиствал книгата, толкова повече положението му се влошавало – листите били напоени с някаква отрова. Когато отворил последния лист на книгата, царят чул, че се говори: „Това е възнаграждението на всеки човек, който за направеното добро отговаря с неблагодарност.“ Така завършил живота си неблагодарният цар.

Кой е лекарят, който лекува човешката проказа? Христос. Вместо да благодарите, вие ще отрежете главата Му, за да се освободите от Него. Тогава ще дойде при вас дяволът, чиито интриги слушате, и ще ви даде книгата, която всеки ден ще прелиствате, за да четете от нея мъдрите му съвети. Листите на тази книга са пропити с отрова; като четете мъдрите дяволски съвети, постепенно ще се отравяте, докато дойдете до последния лист. Тогава ще чуете гласа на дявола, който ще ви каже: „Това е възнаграждението на всеки грешник, който за направеното му добро отговаря със зло – той не заслужава да живее.“

Мнозина се оплакват от неправдите в Живота и отдават всичко на Бога – щом мислят така, неправдата е в тях. Ако е даден само един живот на човека, има право да се оплаква. Но какво ще кажете, като знаете, че много пъти живеете на Земята – не мислите ли, че вие сами сте създали неправдата? Вие живеете по Божия благодат, Бог е толкова снизходителен към вас и въпреки това вие пак роптаете. Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува с това, че Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Всеки сам си определя категорията, в която ще живее. Грешният със своите изопачени и нечисти мисли и желания ще си създаде съответно тяло, със съответен мозък, бели дробове и стомах – мислите и желанията на човека се въплътяват в такава форма, която отговаря на тях. Тъй щото не се чудете защо съществуват различни форми – мечки, вълци, тигри, лъвове, змии и др. Формите се създават според мислите, чувствата и желанията. Не се чудете защо съществуват добри и лоши хора, защо някои са здрави, бодри и енергични, а други – болни, хилави и неспособни за работа; не се питайте защо съществуват микробите, които рушат човешкия организъм. След всичко това лекарите се събират да обмислят този въпрос, да намерят начин как да се справят с микробите. Има микроби, които в двадесет и четири часа могат да изпратят човека на онзи свят, в света на мъчението – микробите са страшен бич за човека.

„Тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.“ Питате: „Отмъщава ли Бог на хората, чрез микробите ли трябва да им отмъщава?“ Не отговарям на въпроса ви, но питам какви ще бъдат отношенията ви към вашия съсед, който съзнателно пуска свинете си да ровят във вашата добре наредена градина? Вашата градина не е за свинете на съседа ви, вие сте работили в нея с Любов и Радост за своите близки и приятели. Който ви обича, нека влезе в градината ви да се разходи, да се порадва на хубавите цветя и плодове.

Представете си, че бащата на едно семейство бил в странство. Като се връща в дома си, той купува хубави подаръци на четирите си дъщери и на жена си. Едва пристигнал, двете му дъщери спират вниманието си върху подаръците и накитите, които баща им носи, разглеждат ги, любуват им се, но на баща си не обръщат никакво внимание. Че той е уморен, че трябва да се измие, да си хапне и почине – това не се отнася до тях. Обаче другите две отправят всичкото си внимание към него: едната му носи вода да се измие, дрехи да се преоблече; другата приготвя ядене да си хапне и почине – те не мислят още за подаръците. Бащата е внимателен и към четирите си дъщери, но към първите две има едно отношение, а към вторите – друго. Той няма да изрази отношението си външно, но вътрешно вече има някаква разлика. Оттук вадим закона: Любовта Любов ражда. Омразата не може да роди Любов – от страх можеш да дадеш вид, че обичаш някого, но щом се махне причината, която произвежда страха, омразата се увеличава. Любовта изключва страха, обаче безлюбието, омразата раждат страха. Само лошите, тъмните духове се страхуват, а не светлите и добрите; следователно щом влезе някой лош, тъмен дух във вас, вие веднага започвате да се страхувате. Изпъдете лошия дух от себе си – нека той стане ваш слуга, а не господар. Щом го изпъдите, вие ставате силни, смели, повдигате съзнанието си и влизате в една светла област, дето цари Любов и съгласие, Светлина и Мир.

Какво ще стане със света? Не мислете за това, мислете за себе си. Друг е бил досега господарят на света, но днес той е вързан. Той трепери сега, страхува се, съжалява, че е изгубил властта си – ще го изпратят долу, в низшия свят, да се научи да работи. Той е ял и пил, но работа се иска от него – друго спасение няма. Щом е вързан главният господар, с малките господарчета лесно ще се справите – всеки ще върже малкото господарче в себе си и ще го тури на работа. Не се страхувайте от този господар, неговото царство е свършено. Турете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия път – само така Ангелите ще ви бъдат приятели и вие ще ходите в Светлина. Това иска Бог от всички – слушайте гласа Му и бъдете готови да изпълните Неговата воля. Дошло е време вече за скъсване връзките със стария господар и да възстановите връзките си с Онзи, който ви е създал, който ви обича и мисли за вас.

Религиозните хора се готвят, когато отидат на онзи свят, да минат през всички планети и да се установят на Слънцето. И това ще бъде, но не сега – вие още не сте готови за другите планети. Има смисъл да обиколи човек всички планети и звезди, но да придобие нещо, да се измени, да стане нов човек. А тъй да мине и замине само, да види нови неща, без да разбере смисъла им, не заслужава да се изразходва толкова енергия. Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по Земята без тренове, без автомобили и аероплани – той ще има ново тяло, устроено по нов начин. Сам той ще разполага с нова Светлина и Знания, ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята, както днес прави, но ще се храни по особен начин, който днес и най-учените не познават.

Христос казва: „Иди си сега и повече не греши.“ Да не греши човек, това значи да не прeстъпва Божия закон. Който реши да служи на Бога, той изпълнява Неговия закон. Щом влезеш в обществото на Ангелите, ти се повдигаш. Голямо благословение е за човека да има приятелството на Ангелите, на светиите, на добрите хора в света – всеки ще се надпреварва да ти даде нещо. Страшно е обаче да попаднеш между неприятели – всеки гледа да вземе нещо от теб, да те ограби и погуби. Царството Божие не погубва човека – там живеят хора в пълно обединение, в служене на Любовта. Там всички живеят един за друг, а днес всеки живее за себе си. Под думата себе си разбираме низшето в човека – млекопитаещи, птици, риби. Затова именно Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде Мой ученик.“ Като се откаже от низшето, човек има възможност по-бързо да еволюира. Законът за еволюцията е общ за всички същества – и за хората, и за животните. Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира; той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му. Същият закон се отнася и до животните – тази е причината, дето едни животни страдат повече от други. Колкото по-тежки са страданията на едно същество, толкова повече има да плаща.

Като изучавате естествена история, виждате как формите постепенно минават от една в друга и се усъвършенстват. Разбира се, това е дълъг процес, който се извършва в продължение на хиляди години. За нас не важи времето, а резултатите; ето защо, като дойдете до животните, не гледайте на тях с пренебрежение, но знайте, че един ден и те ще се изменят, ще се повдигнат. По съзнание, по материални условия животните са по-долу от човека, но и те един ден ще се повдигнат. Ако знае как да влезе във връзка с тях, човек може да се разговаря и с коня, и с вола, и с кучето, даже и с по-нискостоящите животни. Овчарят, който живее в колиба, и царят, който живее в палат, се намират при различни физически и духовни условия, но вие можете да се разговаряте и с двамата. Има хора, които по съзнание не стоят по-високо от животните; има и животни, които по съзнание са като хората. Ето защо не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им.

Истината разкрива произхода на човека. Един ден, когато влезете в Духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си, ще разберете, че не сте готови за този свят, и ще пожелаете по-скоро да слезете на Земята, за да работите за съграждане на своето светло бъдеще. Затова именно човек се преражда – работа се иска от него. В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба – работете върху себе си, за да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила – с други думи казано, да служим на Господа с всичките си мисли, чувства и действия. Да служим на ближния си като на себе си. Кой е твой ближен? Който ти помага и работи за теб. Значи волът, конят, кравата са твои ближни. Бог знае езика на всички животни и се разговаря с тях, както с хората, а ти се срамуваш да разговаряш с твоя вол, който по цели дни оре на нивата ти. Понякога Бог предпочита да се разговаря с един вол, отколкото с един надут грешник, който сам си причинява страдания и обвинява Бога, че му дава толкова страдания и мъчнотии. Волът по цели дни тегли хомота на своя господар, но никога не го обвинява, че му причинява страдания. Бог е дал на човека хиляди блага и продължава да му дава. Кой е виновен за страданията му? Той сам. Като злоупотребява с благата и Божието благословение, страданията неизбежно го следват. Какво трябва да направи, за да се освободи от тях? Да прегледа Живота си и да го изправи.

Единствената сила, която може да изправи човешкия Живот, е Любовта. Приложете Любовта и Животът ви сам по себе си ще се изправи. Коя Любов? За която вие сте готови. Любовта има триста и петдесет милиона форми – задача на човека е да изучава формите на Любовта и да ги различава. Тъй щото, когато някой каже, че ви обича, вие трябва да знаете каква е неговата Любов – като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на кучето, на мечката, на вълка, на вола, на коня или като на майката, на светията, на Ангела и т.н. Не е позволено на човека да си служи с любовта на паяка, да смуче кръвта на своята възлюбена или на своя възлюбен; не е позволено да си служи и с любовта на хищника, който разкъсва своята жертва. Бог слиза на Земята не да съди хората, но да ги поучава. Той разтваря книгата на Живота пред всеки човек и го заставя да чете – сам да види своите погрешки. Къде греши човек най-много? По отношение на Любовта. Като види и съзнае погрешките си, той ще каже като блудния син: „Прости ме, Отче, ида при Теб окъсан и бос, гладен и сиромах. Всичко, което ми даде, изядох и изпих, съгреших пред Теб и Небето, но готов съм да Ти стана слуга и да Ти служа.“ Това е съдбата на света, която днес се прилага: Бог ще приеме блудния син с Любов, ще заповяда да го окъпят и облекат в нова премяна, ще го прегърне и целуне и в негова чест ще заколи най-угоеното си теле. Но дяволът, т.е. по-големият брат ще бъде недоволен – той ще каже на Господа: „Толкова години работих за Теб, но Ти нищо не ми даде.“ Дяволът не говори Истината – всичкото богатство на света е негово. За дявола е казано: „Не дойде да помага на Ангелите, а на семето Авраамово.“

И тъй, със слизането на Христа в света хората ще се повдигнат, ще чуят гласа Му и ще възприемат новата мисъл. От който край на света и да говори Христос, навсякъде ще чуват гласа Му. Праведните едновременно ще Го чуват и виждат, Той ще бъде навсякъде – това значи да бъде човек ясновидец, да е развил шестото чувство в себе си. Ако Христос слезе втори път на Земята в плът, хората пак ще Го разпнат. Този път Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща. Той се нуждае от плодовете на вашето дърво: като ви погледне, Той ще види има ли плодове вашата душа и като намери плод, ще каже: „Да бъде благословена тази душа!“ Казвам: блажена е онази душа, на чието дърво има поне един узрял плод. Като дойде Христос при вас, ще Му предложите своя плод да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си с Любов, добре сте разкопавали и поливали плодните си дръвчета. Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбочината на техните сърца – един ден от тези сълзи ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си, не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина; не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива, за да даде изобилно плод – това е смисълът на Живота, затова иде Христос в света.

Какво е състоянието на сегашното човечество? То се намира в положението на движещия се параход: преди да тръгне, параходът се разтърсва, полюлява се и когато движението се предаде по всичките му части, той започва спокойно и плавно да се движи по повърхността на водата. Христос иде на Земята, за да раздвижи спрелия в пътя си параход. Той ще му даде голям тласък, ще го разтърси, ще го залюлее, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно идването на Христа ще се ознаменува с движение на човечеството в права посока – всички хора ще започнат да мислят, да чувстват и да действат право, както параходът се движи в права посока и върви към строго определена цел. Мъчно е да си представиш как ще стане това, но когато прата разтърси твоя параход, когато мислите ти станат ясни, определени, когато съзнаеш целта на твоя Живот, ти ще видиш Христа пред себе си така ясно, както машинистът вижда и знае, че трябва да тури въглища в огнището, за да тръгне параходът.

Мнозина са виждали и виждат Христа весел, засмян, с ореол на главата, че отива към Йерусалим, като символ на свято място. Христос е във всички светове, а не само на Земята. Които са по-чувствителни, съзнават това, възприемат го и с ума, и със сърцето си. Няма човек, който да не чувства поне най-малкото раздвижване в себе си. Който чувства това раздвижване по-силно, той се страхува, безпокои се да не стане нещо страшно с него. Нищо страшно няма да стане – вашият параход се движи напред, върви в определена посока, към Божественото пристанище. Аз не ви говоря за гроба, напротив – щом параходът ви се подвижи, вие ще излезете вън от гроба и ще възкръснете. Това означава стихът, който Павел е казал: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Какво ще стане с нас? Ще си легнете като буба и на сутринта ще станете като какавида; втората вечер ще си легнете като какавида и на сутринта ще бъдете пеперуда, която свободно ще кацва от цвят на цвят да събира сладкия нектар на цветята. – „Какво стана с нас?“ – Преобразихте се – Бог отне вашите стари, корави сърца и ви даде нови, меки, от фина материя, на които днес пише Своя закон. Той отне изопачените ви умове и ви даде нови, светли, които да разбират Неговите мисли и да ги прилагат. Душата ви ще бъде храм Божи, а сърцето ви – Негов олтар, на който ще принасяте жертвите си; Духът ще бъде Божият служител. Това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила. Това значи съдбата на света – да съдиш, това значи да намериш истинския път, по който, като човек в обществото, като народ в човечеството, да научиш задълженията си към Бога и да ги изпълниш. Тогава ще се познаваме ли? Повече, отколкото днес се познавате. Ще се обичам ли? Повече, отколкото днес се обичате. Тогава ще бъдете радостни и весели, със засмени лица и отворени сърца. Днес лицата на хората са замрежени, облаци има върху тях – кой е виновен за това?

Едно дете видяло изгрева на Слънцето, скрито под мъгли и облаци – неговият червен облик едва прозирал. – „Защо ме гледаш така навъсено и гневно?“ – запитало детето. Слънцето отговорило: „Вината не е в мен, облаци ме засенчват, мъгли пречат на лъчите ми, но минат ли те, аз пак ще ти покажа моя весел и засмян образ.“ Сега и на вас казвам: не питайте защо образът на Христа е мрачен и сърдит – облаци и мъгли го засенчват. Когато те се разсеят, вие ще видите светлия и засмян образ на Христа, от който лъха Любов и Светлина, Радост и Веселие. Любовта на Христа отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли – тогава ще разберете защо се раждате и умирате, защо сте жени и мъже, защо раждате и отглеждате деца. Не само ще разберете тези неща, но те ще се осмислят за вас.

„Тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.“ Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в ада; който го разбира и тълкува правилно, казва: „Христос иде в света със своята Разумност и Любов.“ Той казва на всички хора по лицето на Земята: „Мир вам!“ Чрез Разумността и Любовта на Христа всекиму ще се даде заслуженото – кой за каквато работа е готов, такава ще му се даде. Има ли нещо страшно в това? Пригответе се всеки на своето време да посрещнете Христа. Облечете се в нови дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други – утре, а за трети – след години – кой когато е готов, тогава ще Го посрещне.

Очаквайте всеки ден Христа – все ще Го видите, от вас зависи това. Кога ще Го видите, не мога точно да определя. Вие трябва да бъдете на местата си, както астрономът стои на мястото със своята тръба и наблюдава. Астрономът може да наблюдава една планета, която е много далеч от Земята, но той я вижда, докато обикновените хора не подозират нищо за нейното съществуване; когато планетата се приближи до Слънцето, тогава всички хора могат да я видят. Защо да не бъдете и вие такива астрономи – да виждате Христа отдалеч, когато обикновените хора още не Го виждат? Значи има хора, които и днес виждат Христа; други ще Го видят по-късно, когато се приближи до тях; трети и тогава няма да Го видят – те ще продължават спокойно и блажено да спят.

Желая ви да бъдете будни, за да видите Христа отдалеч. Ако не Го видите отдалеч, поне отблизо, но непременно да Го видите. Той ще ви говори и ще Го чувате така, както днес чувате мен.

28 януари 1917 г., София

 

Прочетена 621 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube