Вземане и даване

Събота, 05 Януари 2008 09:24 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“

От Йоанна 10: 10

Думата крадец е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията, кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда, кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение, кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко – те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира обаче с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.

Думата крадец е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът ¢ cor се крие в санскритски език – той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата крадец има същия корен – карас, който прилича на индуската дума карма – съдба. Понятията причина и последствия имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата съдба. Светлината и тъмнината, като прояви на Природата, съдържат в себе си различни качества – светлината е носител и на топлина, докато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер след залязване на Слънцето се усеща хладина. Значи тъмнината поглъща Топлината, в която е скрит елементът на Живота. При охлаждане на въздуха и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на Земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на Топлината и Светлината.

Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: „Това е култура.“ Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механична култура. Всяка механична култура е преходна, несъществена – тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура култура на крадци. И прасето е опитало тази култура: докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна; щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея – тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представлява фабрика за господаря си – събира материал на гърба си; господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище крадецът представлява човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна Светлина и Топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят – които обират касите и кесиите на хората, в Духовния свят – които обират сърцата и чувствата на хората и в Умствения свят – които обират човешките мисли.

Когато се разглежда известен въпрос (както ние разглеждаме въпроса за крадеца), хората се спират върху логиката и търсят има ли такава в мисълта, или няма. Важно е каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механичен процес; например казваме: „Човек е двукрако същество и кокошката е двукрако, следователно кокошката е човек.“ Религиозните пък казват: „Кръвта Христова спасява, човек се е умил с тази кръв, следователно той е спасен.“ Питам, кръвта, в която човек се е умил, принадлежи ли наистина на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в Сила. Религиозният трябва да изучава духовния език: кръвта е червена – какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на Живота – дето има Живот, там има и Топлина. Значи Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв – това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а Животът, облечен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на Любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси – това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.

„Крадецът не иде, освен да открадне.“ Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползва от труда на другите; понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла – понеже говоря Истината, прилагам и трите вида логика; тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието крадец, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека; той отнема също и Живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика по форма, вие непременно ще се излъжете. Например виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда, обаче сълзите не подразбират всякога страдание.

Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата – искала да ги продава, за да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла; селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: „Сега вече ще ям печени яйца до насита.“ Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали:

– Е, братко, голям огън те сполетя.

– Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът.

Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.

В едно евангелско училище един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: „Добър проповедник ще излезе от този момък.“ Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му – това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.

Ще приведа още един пример, за да видите какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда:

– Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мен, да ми помогне Бог да постигна желанието си.

Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние – съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите:

– Ела при мен, заедно да се помолим.

Започва проповедникът да се моли:

– Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара.

След това запитал младежа:

– Каква е скръбта ти?

– Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам.

След това младият човек си отишъл с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал:

– Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мен. Не искам такава мома.

За такива моми и момци турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща.“

Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на Живота, човек дохожда до убеждението, че като мислещо същество той първо принадлежи на Бога, а след това – на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита българин ли съм, отговарям: „Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после – на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после – на себе си.“ Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на Живота.

Аз-ът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото да живее човек първо за себе си, това значи да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в белите му дробове, нито в стомаха. Значи Аз-ът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано, както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, белите дробове и стомаха също трябва да има пълно съгласие – това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под воля, в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“ Христос изнася два противоположни образа – крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества: краде, коли и погубва; пастирът – с едно: дава Живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение; волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му Живот и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата Изобилен живот се разбира съзнателен, възвишен Живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско Знание – той знае вече кой е крадец и кой е пастир на овцете.

Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното Знание за Живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено; теорията е сгъстена Мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в Живота. Следователно всяка теория за Живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в Живота и чрез Живота. Например някоя мома иска да се ожени и казва: „Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н.“ Добре мисли момата, теорията ¢ е права, но логиката и е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си – те разглеждат Живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават и да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж, нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.

Изкуството, науката да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: „Отде ще намери тези деца, как ще ги възпитава, когато не ги вижда?“ Ще изясня мисълта си със следния пример: когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат, обаче това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество; в това състояние то става видимо за всички хора и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени и на които майката предварително може да въздейства. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало; достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби“ – какво ще открадне? Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се поддаде на тези ласки, сърцето му ще отиде; после ще плаче, ще съжалява, че е повярвал на думите на този ласкател. Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него:

– Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като теб! А гласът ти – звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя.

Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала – не дочакала да чуе кръшната песен на петела. Приятел ли е лисицата на петела, или крадец?

Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда кога и какво крадат – те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, за да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, за да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот – да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки; това значи да бъде човек съвършен.

Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, Природата е турила знак на специфични места – на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. Цялото Небе вижда и ви познава – то знае какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на Небето, на Разумния свят ви наблюдават чрез хората – тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: „Искам да видя какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек.“ Главата е книга, на която е написан целият Живот на човека. Както по дома познавате какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете какви мисли го вълнуват – домът подразбира тялото на човека.

Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“ Кои могат да имат Живот? Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира Живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди десет-петнадесет години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползвали, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите – тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвал – Той казвал: „Готов съм за смисъла на нещата да пожертвам тяхната форма и съдържание.“ Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на Живота и го разбират, Христос казва: „Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в Живота, както и формите, чрез които той се изявява.“ На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата; днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата; в бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика – логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми.

Съвършеният човек представлява запалена свещ, която гори с бяла Светлина – без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: „Твоята свещ гори ли, спасява ли твоите ближни, оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си?“ Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа; той казваше: „Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета, и дадох такава на синовете си.“ Една майка се оплакваше от дъщерите си, че след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка; тя казваше: „В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си на стана да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат.“ Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка – да копаят, да научат логиката на съдържанието.

Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие – за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо – къде е скрито останалото Знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, за да видим кой е прав и кой крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл – къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример – да покаже как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят – когато се срещнат, едни-други се запитват: „Ти правоверен ли си, вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие?“ Какво се разбира под думата троеличие? Тя е отвлечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му. Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески.“

Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново. Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики – да влезе в положителния, истински Живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия – за него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни; той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват – те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя, спаси ли се тя? Съвременните хора трябва да мислят правилно – според трите вида логики, за да не повтарят погрешките на миналите поколения.

Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“ Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за Доброто, което Той е направил на човечеството – че го изкупил, че дал Живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата Любов в Живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползва. В такъв случай с по-голямо уважение се ползва пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуска жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, за да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат Любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям: опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение – сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с Любовта и обиква хората, както и всички живи същества – той обича и него обичат.

Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно.“ Този Живот действа вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с Любовта, все още очакват да дойде Новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде. Къде е Христовият живот? Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите; ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползва от този Живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат; може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате – цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи: вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с Любов. Ще забележите, че когато цъфне, мирише много приятно; престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това цветето иска да ви каже, че колкото Любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали – те обработвали нивите си с Любов, посаждали житото и го отглеждали с Любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник; никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива. И нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото: вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, за да се облагородят и повдигнат.

Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората изобщо се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински – повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го за какво ви обича; пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността – изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно обичайте човека заради същинския човек в него, който представлява лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества – той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот“, се осмисля – Христос дойде да даде Живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.

Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.“ Новото сърце днес се създава: Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху Новото сърце. Какво представлява днешната война? Съдба на човечеството – значи днес се съдят всички хора, но не на Небето, както те очакват, а на Земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на Земята известно време, след което умира и отива на Небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на Земята: няма защо да излиза от гроба, дето е затворен, и да отива при Бога на съд, когато той е затворен в тялото си – още на Земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.

Какво трябва да направи човек, за да подобри Живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му. Ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири – човек се нуждае от повече Светлина. С други думи казано, разширете мисълта си, отворете съзнанието си, за да влиза повече Светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина; в големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите – няма място за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече Светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.

Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби“ – какво иска да открадне крадецът? Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: „Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим.“ Това е турско разбиране – турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – няма какво повече да мислим, Господ е наредил така.“ Това не е правилна логика, така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките, лисиците и лошите хора – Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено – Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, които иска да се сближи с вас, запитайте се първо от кои хора е той – от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие Свое. Сегашните хора са направени от пръст – тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека Живот, за да живее, да се учи, да разбере, че Животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него – всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.

Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на Любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него – приложете метода на Любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти; мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се оправи.

Един ден Архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувал от постъпката на Бога – искал да знае коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и Любов. Тръгнал по света да търси тази душа; влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, за да види коя е тази душа. Най-после пак слязъл на Земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него – тук той намерил Бога, който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега Архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце.“

Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви (православна, евангелска, католическа, будистка), считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека – от стремежа зависи как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.

Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с Любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания; разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Авраама, на Исаака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на Земята, както трябва; сега Аз сам слизам на Земята, за да свърша работата Си, да оправя света.“ Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на Земята да даде Живот на всички, за да приемат и приложат Неговото учение – не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някои, че са бедни, сакати, слепи; не се страхувайте, за вас иде Бог. За богатите не иде ли Бог? За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: „Работете всички колкото можете, за да възприемете Моето учение, за да станете здрави, силни и богати. Моето Учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия.“ Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се.

Желая ушите на всички да бъдат отворени – да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си както трябва, нека да я изпълни. Когато се обърне към Бога, Той ще го научи как да живее и да разбира думите Му.

Иде съдбата на света – Бог слиза на Земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око; ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак; ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.

Мнозина запитват къде е Бог и като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства и да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно някой човек да запали свещта си сред пладне, когато Слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: „Ето тук е Слънцето.“ Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: „Ела с мен, отвори очите си и гледай, отвори ушите си и слушай!“ Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият Живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи – търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно“, следователно търсете Онзи, който дава Живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.

Желая ви да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, който е във вас, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете какво значи логика по форма, по съдържание и по смисъл. Христос ви посочи логиката по смисъл, сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите. Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.

 

6 май 1917 г., София

 

Прочетена 734 пъти Последно променена в Вторник, 29 Януари 2013 10:21

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube