Чий е този образ

 

И казва им: „Чий е този образ на надписа?“.

Матей, 22:20

Чий е този образ? За да познаем който и да е предмет или което и да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ; от своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Когото и да срещнем днес – млад или стар, учен или прост, духовен или светски човек, всички имат известна цел, но тя не е определена. Даже целта на видни философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот – и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но колкото приближава към края, гръмките думи стават все по-слаби, по-несигурни, докато краят представлява един сапунен мехур. Там е грешката на хората – всички започват тържествено, с гръмки думи и свършват безславно. Християнинът казва: „Християнин съм, следвам пътя на Христа“; проповедникът казва: „Аз съм проповедник, поучавам хората“; владиката казва: „Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени“; ученият разчита на своето име, на авторитета си – и в края на краищата всички свършват зле, като пукната стомна. За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ.

Чий е този образ? Много образи има в света, но два от тях са отличителни: единият образ е на кесаря, другият – на Бога; единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под духовен човек разбирам човек с висока интелигентност и култура, човек с високо съзнание и добродетели; неговите мисли, чувства и действия са строго определени; той има една мярка, с която си служи в живота. Светският човек си служи с много мерки – според случая той казва: „Ще приложа една от мерките, че както дойде“. Понякога и религиозният постъпва като светския – и той носи в джоба си много мерки и когато никой не го вижда, според случая прилага една от многото; като види, че го следят, изважда правата мярка и си служи с нея.

Христос пита: „Чий е този образ?“. Какво се разбира под образ? Образът – това е човекът, т.е. изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят какво представлява човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т.е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи човек има всичко пет лица – двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща и който може да чете, лесно ще разбере с какъв човек има работа. Най-открито е лицето; понякога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете как действат мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето: за мозъка ще съдите по челото, за дробовете – по носа, за стомаха – по бузите, а за волята – по брадата. Природата е начертала на човешкото лице различни ъгли, по големината на които може да изучавате не само сегашния, но и миналия живот на човека. Човешкото лице представлява жива геометрия, която наричам трансцендентална, или Божествена геометрия. Hаричам я жива, защото всички ъгли в нея са в постоянно движение.

Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му имат определено значение. Например изнасянето на ръцете встрани означава: „Шшшт, тишина!“; така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Свалянето на ръцете долу показва, че си свършил работата си; ръцете напред означават: „Какво искаш повече?“. Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека.

Казват за някого, че има красиви очи. Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. Сегашните хора се страхуват от онази наука, чрез която се изразява вътрешното естество на човека. Да се занимаваш с очите, ушите, носа, устата – това е свещена наука. Вие се страхувате да се докоснете до нея, затова и аз няма да я засягам. Има неща, за които и милиони да ми давате, няма да ви кажа.

Знаете, че най-свещеното нещо след главата на човека е лицето му. То е външната страна, т.е. образът на човека. Понякога енергиите в човека се събират на лицето и тогава по него може да се чете като по книга. Когато тези енергии са възходящи, човек се чувства разположен, вдъхновен; щом ги изгуби, губи вдъхновението си и пада духом. Той губи цвета на лицето си, става мрачен. Видите ли, че някой пее от сърце, ще знаете, че той е хармонизирал своите енергии. Ако изведнъж го стреснат, пребледнява. Белият цвят означава чистота, но в случая не е намясто.

Христос пита: „Чий е този образ?“. Да познаваш образа на човека и да го разбираш – това е цяла наука, необходима както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва първо да познава себе си. Не е лесно да станеш духовен или да направиш другиго такъв. Човек се ражда духовен, не може после да стане такъв, защото това е резултат от дейността му отпреди хиляди години – векове и хилядолетия са нужни, за да се създаде един духовен човек. Така е създадено и човешкото лице.

Ако искате да познаете себе си, носете си по едно огледалце и често се оглеждайте. Разгневиш се – веднага се огледай, да видиш какви промени стават на лицето; понякога си добре разположен – пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и във втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен – говориш на хората меко, деликатно, а всъщност кроиш лош план. Огледай се веднага в огледалото – на лицето ти се отбелязва не външната деликатна обхода, а скритите лоши намерения. Ако често постъпваш така, тази черта се предава и на бъдещото поколение. Природата пише всичко на човешкото лице. И най-малките промени в човешкия живот се отразяват на него. Като констатират тези факти, мнозина се обезсърчават.

Помни: най-великото нещо в живота е човек да съзнава своите погрешки. Ти мислиш, че си благороден; благороден си, но в сравнение с животното, а в сравнение със светиите и ангелите ти си като животно. Кой християнин е готов да раздаде имането си? Всеки ще каже: „Да си помисля малко“. Когато дойде на Земята, Христос раздаде всичкото Си богатство на хората, без да мисли, че остава последен бедняк. Той работи между онези, на които раздаде богатството Си, които не Го оцениха и в края на краищата Го разпнаха на кръст. Кои Го поставиха на кръста? Учените равини, първосвещениците; те Му казаха: „Ти си Учител, но не познаваш живота, не си практичен, искаш да разрушиш това, което ние сме съградили. За такива като теб ние имаме кръст“.

Чий е този образ? Това означава: „Чии са тези мисли?“. На въпроса Чий е този образ? се явяват два отговора, две направления. Значи на кого е правото – на този или на онзи? Така и Църквите спорят коя е на правата страна. Според мен всички християнски Църкви си имат особени школи и воюват помежду си. Как воюват – на думи. Аз наричам това словесна картечница; така те изучават изкуството да плашат своя противник, да го омаломощават, да му докажат, че нищо не знае. Понякога и да си крив, искаш да убедиш противника, че си на правата страна.

И при мен са идвали свещеници, проповедници, за да ме убеждават, че не съм на прав път. Казвам: „Радвам се, че срещам човек, който е на прав път“.

Питам го:

– Жена ти здрава ли е?

– Не е много здрава.

– Децата почитат ли те?

– Е, такъв е светът днес.

– Като проповедник, слушателите вярват ли в това, което им говориш? С пари ли проповядваш, или без пари?

– С пари, разбира се, не съм толкова глупав.

– Вярват ли в кръста твоите слушатели?

И след всичко това при мен идват хора, които сами не знаят как да живеят – те ще дават мнението си, че не съм на прав път! За мен най-голямото доказателство, че съм на прав път, е това, че ме мислят за заблуден. Когато глупавият каже, че съм глупав, аз си отговарям: „Умен съм“. Глупавият ще те сравнява със себе си, защото мисли, че всички са като него; не е така, има разлика – моят и неговият път са съвършено различни. Казвате: „Умни трябва да бъдем“; да бъдем умни, но както Бог ни е създал.

Един свещеник върви по брега на река и иска да премине на отсрещния бряг. Тук, там – не намира мост. – „Чудно нещо, как Общината не се е погрижила да направи мост над тази река!“ Много просто – ще си събуе обувките и ще мине реката. Той мисли как ще се събуе, как ще накваси дрехите си. Какво би направил, ако го гонеха? За да се спаси, ще прегази реката, без да мисли, че ще се измокри. Сега и вие, които разсъждавате като свещеника, бягате и прегазвате реката. Търсите ли мост тогава? – „Ама неприятел го гони.“ Питам ви: нали вярвате в Бога, нали Божиите пътища са отворени за вас, нали носите Истината в себе си – защо бягате?

Чий е този образ? – този въпрос еднакво засяга всички ни. Има един велик закон, който Бог е вложил в света, но за всеки човек отделно: Той има по един образ за всеки човек; милиони образи има, но всеки един се отличава с най-малки подробности. Има един Принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. Хората мислят, че като влязат в другия свят, като души, нямат вече образ. Не – и духът има образ, и душата има образ.

Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е – плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки вижда; значи и духът има свой образ, и душата има свой образ, и умът, сърцето и волята също имат свои образи.

Религиозни спорят днес за Царството Божие, но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора. Религиозните спъват пътя към Царството Божие, застанали са насред него и не отиват по-нататьк. Светските хора им казват: „Вървете напред! Искаме да разберем какво нещо е Бог“, а религиозните, застанали напред в този път, искат да наложат своите възгледи на света. Как може това? Най-напред те нямат образ за Бога!

Един велик художник представил в картина идеала на човека като висок планински връх. В подножието му са се събрали много хора и всички имат желание да го изкачат, но егоизмът им не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към него, но всички го дърпат, не му дават да се изкачи – всеки иска да бъде пръв на върха.

Така съвременните хора си пречат едни на други, да не би да излезе някой напред. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и говорят за Господ, но нито един не е отишъл при Господ, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път – Христос го нарича тесния път. В проповедите е опасността. Даже мнозина от моите слушатели казват: „Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи“. Вие може би сте по-красноречиви от мен, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.

Сега не мислете, че понякога, като говоря за вашето богатство, то ме интересува. Ако е за богатство – аз имам знание за всички богатства, скрити в земята. Ако исках да парадирам, както правят хората, бих употребил това богатство – и скъпоценните камъни, и златото, и среброто. Електричеството, което се образува в земята, и магнетизмът, и това, което иде от Слънцето – всичко имам на разположение. Ако искахме по този начин да влияем на хората, ние бихме употребили това богатство, но тези неща са отживели в нашия ум. Има неща много по-велики от златото; има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни, от електричеството, от магнетизма. За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но в душата на един духовно събуден човек всички тия богатства не съществуват.

Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органично. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: „Всесилен е доларът“; в България Славейков5 е възпял парата: „Парице, парице, всесилна царице!“6; идете в Македония, навсякъде чувате: „Пари, пари!“. Хванали един американец, проповедник, в Македония, държали го един месец скрит в гората и за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздейства, за да се освободи. Главатарят го слушал известно време и казал: „Ние знаем това, но пари, пари искаме от теб, само така ще те пуснем. Затова те хванахме – пари ще дадеш“.

Чий е този образ? Днес от всички се изисква да бъдем във всичко последователни. От мое гледище светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари. Най-напред това се изисква от всички служители на Бога – от свещеници, проповедници, ходжи, брамини. Така са решили за тях на Небето: даром ще работят и ще станат слуги на човечеството. Владиката не е поставен от Господа да развежда мъже и жени – това не е Христовото учение, това не е проповядвал Христос. Православната църква трябва да различава Христовото учение от съборното. Евангелската църква трябва да разреши, че глава на Църквата е Христос. Над Него има друга глава – това е Бог, и в името на тази Глава аз проповядвам. Сега предстои съдба на света и първи свещениците и проповедниците ще изпитат тази съдба.

„Чий е този образ?“ – пита Христос. Ще кажете: „Така, както говорите, нашият народ не може да се повдигне“. Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя да дава много повече жито, отколкото е давала досега, но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега – да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: „Братя, нека започнем един пост и да видим кой ще издържи най-дълго“. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост; ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет дни, след това ще продължим 20, 30, 40 дни. Колко владици, колко свещеници ще издържат 40 дни пост?

И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: „Да постим!“. Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим колко дена пост могат да издържат. И като постят, да бъдат весели и бодри; през цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно – никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето им, така трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем коя вяра е най-права.

Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: „Не ни коства много да постим“. Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде хиляда лева, друг – две хиляди, трети – пет хиляди, четвърти – десет, двадесет хиляди лева. След като раздадем имането си, ще кажем: „Господи, свършихме работата си“. Не, още искат от нас – да отидем на нивата. И ние ще кажем: „Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви, да посадим градини със зеленчуци, плодни дръвчета да посадим“. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си; не само това, но ще пеем псалмите на Давид7 и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин – с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие и който яде от техните плодове, няма да боледува.

Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: „Тия неща са неприложими, това е утопия“. Вчера един приятел казваше, че спорил с някого, който казал: „Според вашите умове и след два милиона години едва ли ще се разбере този човек“; не, това Учение е дошло вече, може да се приложи още сега.

Чий е този образ? Сега ние трябва да създадем нов образ. Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мен и ми казва: „Кажи ми истината!“, аз се спирам. Дойде друг: „Кажи ми лошите качества“. Ти искаш да ти кажа какъв си; ако след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за теб, но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице, но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например всяка Църква развива известен център: Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, стигат до фанатизъм; Евангелската църква развива ума, а Католическата – сърцето и волята, там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма.

– „Ако нашите сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога?“ Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между различните Църкви, от какво произтичат те? Понякога за мен се произнасят недобре, смятат ме за противник на Църквата, но вие защо не можете да живеете помежду си? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си, коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: „Който се занимава с чужди работи, той оголява“. Аз засягам принципно тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В Него има благородство.

Пристигнал един пътник в село, където имало трима свещеници и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник, той му казал: „Нямам място за теб“; отишъл в къщата на втория свещеник – и там същия отговор; похлопал на третия свещеник – „Нямаме излишно място“. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-накрая отишъл при един беден селянин и му разказал как никъде не са го приели. – „Заповядай у дома на гости.“ Такива са учителите и поповете! Къде е Христовият образ – у бедния българин; той казва: „Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная как да посрещам странници и да ги угостя“.

Питам сега: каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов, нали трябва да внасяме мир в света? Но ще възразите: „И Природата е немирна“. Има известна дисхармония в Природата, но това са останки от минали култури. Например наследствените черти, особено извратените наследствени черти, са останки от минали човешки култури.

Как са се образували планините в Природата? Много човешки култури са заровени под тия планини. Едно време Земята е била Рай, но със своя лош живот хората са я направили развалина. Бог трябва да я преустрои. Един поет се възхищаваше и казваше: „Колко е красива тази земя!“, но тя представлява една развалина и само благодарение на това, че тук-там има растителност – дървета, цветя, не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че Земята била красива. Къде е красотата ѝ? Събуйте си обувките и с боси крака се изкачете на планината, да видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: „Красив е този извор!“; бих желал да постоите там два-три часа, да почувствате красотата му. „Чудни, ароматни цветя!“ – казвате вие; постойте между тях известно време, за да почувствате упоението им.

В образа на Природата има нещо красиво, което не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме – това е образът на Бога, Който се изразява в Природата. Понякога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, а друг път Природата е мрачна и сериозна. Стават ли тия промени в Природата – не; когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.

Всичко в Природата е живо. Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език. Спреш се при едно дърво, то ти казва: „Ти защо взе кравата на онази вдовица? Тя плаче, знаеш ли това?“. Минаваш покрай един извор и спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: „Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в теб. Онзи ден ти обра и уби брата си“. – „Но аз съм жаден, трябва да пия!“ Ала като се върнеш вкъщи, чувстваш се неспокоен, съвестта те бори и после философстваш какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, където хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. А кой знае да говори? – „Той не е идеален.“ А кой от вас е идеален? Знаете ли какво значи да имате Божествен мир, онова Божествено благоволение, онази висша Любов, онази висша интелигентност? Знаете ли как се чувствам, че съм във връзка с вас и вие – във връзка с мен?

Сега, като ме слушате, казвате: „Покажи ни начин как да подобрим живота си, как да добием хляба“. Тук не е въпрос за хляба; хлябът ви е осигурен, въздухът е осигурен, водата е осигурена, къщите ви са осигурени – всичко е осигурено.

Христос казва: „Чий е този образ?“. На кесаря. Дайте кесаревото на кесаря. Ако моят образ е свещен, аз ще го покажа, ще го дам в изобилие, да видите чрез него какъв е Божият образ. Този образ се запечатва навсякъде, нищо от него не се губи, Той никога няма да се изгуби. Казвал съм, че законът в другия свят е: там няма кражби. Касите на хората са отворени, но заминалите от Земята, като отидат там и видят някъде торба с пари, задигнат я и я скрият, а хората от онзи свят виждат това и се подсмиват. След малко торбата се вдигне във въздуха и отива на мястото си; така тя се вдига и слага десет пъти, докато разбереш, че там не може да се краде.

Вашият образ е Божествен – във всеки ваш живот ще го виждате. Питате: „Как е възможно толкова много души да живеят заедно?“. Да, всички човешки души – те са 60 милиарда – могат да се съберат да живеят в една черупка и да бъдат щастливи; всички тия души могат и да се разпръснат из целия Космос – те знаят законите на разширяването и на смаляването. Човек, който има това знание, живее във вътрешна хармония. Ти можеш да се смалиш и да бъдеш щастлив, а можеш да се разшириш и да бъдеш нещастен, но и в едното, и в другото състояние трябва да бъдеш щастлив.

И тогава казва Христос: „Чий е този образ?“. Вижте какъв е образът на вълка. Ясновидецът гледа някого: отвън има човешки образ, а отвътре – не. В бъдеще например мога да ви дам фотографията на някого, лицето на когото отвън е благородно, а астралното му, вътрешното лице, е на вълк; отвън е благовиден, а отвътре носи образа на някое животно – вълк, котка. Вие не можете да повярвате, но ще отидете на онзи свят и ще си видите фотографията. Всички, без изключение, ще си видят вътрешния образ.

Мнозина си мислят, че служат на Господа, но знаете ли какво значи да служиш на Господа? Да се приближа до вас без абсолютно никаква задна цел да ви използвам, да имам искрена Любов към вас, да ви желая доброто и да се моля за пробуждане на вашето съзнание – тогава аз мога да служа на Бога. И да знае законите, вълкът не може да се превърне в овца, а овцата постепенно ще се превръща и ще добие човешки образ. Ако разгледаме черепа на вълка, ще видим отбелязани места, че е вълк. Френолозите имат голяма заслуга за това разпознаване. Като вземат един череп, те напълно могат да опишат чертите и способностите на човека. Има много френолози в другите страни. Ако не вярвате на моите сведения, аз ще ви ги дам затворени в плик и като отидете в Америка, Германия, Италия, Англия, Индия, навсякъде можете да вземете показания от техните френолози и като се върнете, ще сравните техните показания с моите и ще видите доколко се съгласуват.

Навсякъде науката говори едно и също, затова трябва да се стремим към Любовта – Любовта към Бога е велика наука. Най-напред трябва да познаем Бога в света, а това значи да развием своето лице и после да развием всичките свои дарби. Сега са ни нужни художници. Къде са великите художници? Знаете ли в какво се състои великото изкуство? Досега никой художник не е нарисувал едно ангелско лице. От 2 000 години рисуват Христа, но още никой не Го е нарисувал вярно. Гледам образа на Христа и нарисувания образ – това не е Христос, този образ е измислен от художника. Къде е истинското изкуство?

Дошъл в София един американец, минава за велик музикант. Действително, той свири много хубаво, има голяма техника, но едно развито музикално ухо може да забележи известни дисонанси. Не всеки може да забележи това, но ухото на един светия, на един ангел забелязва тия дисонанси. Значи има още по-велика музика – Божествената музика. Щом я чуеш, всичко забравяш и като се върнеш вкъщи, ще кажеш на жена си: „С мен всичко е свършено, отсега нататък ще служа на Господа“. Апостол Павел се моли на Господа, плака, като казваше: „Господи, доста са моите тръне“; най-накрая, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в Третото Небе на училище, да чуе тази музика, и като се върна, той каза: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. И сега вече не живея в седмата глава, а в осмата“.

Сега аз бих желал всички като Павел да отидете на Небето. Ще кажете: „Може ли?“; всеки един от вас може да отиде на Небето. Христос е готов да ви вземе на Небето, да присъствате там на концерта и като се върнете, да говорите като Павел. Но на вас това ви се вижда невъзможно и казвате: „Сериозно ли говориш? Не знаеш ли, че ние не можем да отидем там? После, ние не сме готови“. Как, от 2 000 години не сте готови за един концерт? – „Ние сме големи грешници.“ Това е измама на черната ложа. Никакви грешници! Ние любим Бога – нищо повече. Да не ни забавляват с това, че сме грешници.

Чий е този образ? Ние трябва да имаме правилно схващане за нещата. Съвременните хора учат една философия, която няма нищо общо с възвишения, идеален живот. Ако взема едно житно зърно в ръката си и започна да го милвам и целувам от една, от друга страна, мислите ли, че то ще разбере моята любов? Не, това са залъгалки. Като го целувам, аз ще го разваля, нищо няма да излезе от него. Любов отвътре е нужна! Ето в какво е Любовта – ще взема зърното, ще го посея в хубава почва, ще го заградя, ще го поливам и то ще разбере моята любов. Като поникне, ще се зарадва и ще каже: „Аз съм ти много благодарно, виждам сега Слънцето много добре“.

Идват при мен и казват: „Учителю, искаме да бъдем щастливи“. Всеки от вас може да бъде щастлив – два пръста земя ще ви сложа отгоре, най-напред ще се разпукате, както пилето – яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре, към Слънцето, както у Павел стана пропукване, и най-накрая ще отидете на Небето. Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но това е само подготовка; може да направите хиляда поклони в живота си – и това е подготовка; може да раздадете всичкото си имане – и това е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи една мисъл трябва да ви занимава – че сте свързани с Висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това Съзнание – казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“.

Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат. Казвам: оставете вашата философия настрани и не казвайте, че не сте готови да следвате това Учение. Направете следния опит – вглъбете се в себе си и кажете: „Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света“. Под всичко живо разбирам не само хората, но и растенията, и животните. Кажете: „Ако съм намерил благодат пред Теб, нека да почувствам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина“. Знаете ли какво ще почувствате? Ще олекнете и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте чувствали. Така всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си ще отпаднат и вие ще се почувствате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат, ще кажеш: „Зная вече как се живее“.

Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви – за мен те са свещени. Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите. Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите такива ли са вашите лица.

В един момент човек може да преобрази лицето си – обърни се към Господа и кажи: „Господи, сложи ме в огъня на Твоята любов“. Като те сложи Той в този огън от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш?

Някой плаче, че колата му се е счупила; минават покрай него мнозина, едни му дават пари да си услужи, други го утешават; най-накрая минавам и аз:

– Какво има, братко?

– Колата ми се счупи.

– Не плачи, ще ти помогна.

Взимам триона, теслата, започвам да поправям колата и за половин час свършвам работата.

– Колата е готова, ти можеш да продължиш пътя си.

Който не може да поправи колата си, той плаче. Вие плачете ли пред Бога? Има един плач, наричам го свещен – плачеш, защото не знаеш Великата истина. Къде е тази Истина?

Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: младо поколение, слушайте ме, герои се искат сега, герои трябва да бъдете! Желая да излязат измежду вас моми и момци с диамантена воля и с кристално чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви сложа в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина, и като излезете от него, да покажете на всички религиозни хора какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога. В огъня на Любовта ще сложа и 16-те синодални старци и като ги извадя от там, ще ги питам поотделно: „Кой владика си ти?“. Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският; България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици, а се нуждаем само от един – този на Любовта; само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. Това Учение е проповядвал Христос. Жив е Христос!

Днес тонът, с който говоря, е малко енергичен. Това показва, че трябва да се въодушевите, да приемете Христа. Това не става насила. Онези от вас, които искат доброволно да следват правия път, без да ги питам, ще ги поставя в ретортата; може да плачете колкото искате, но после ще ми благодарите.

Това Учение е реално и опитано. То се отнася до напредналите хора, у които съзнанието е вече пробудено. Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота. Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора; без този огън нищо не може да се постигне.

Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим. Те доброволно се заблудиха. Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим; ако колата му е счупена, ще я поправим. Ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – „Докажи това!“ Ще го опитате. Казвате: „Дотук проповедта вървеше добре, но от тук нататък има нещо особено. Особен човек си ти“. За такъв човек се казва, че дъската му е мръднала, че обича да преувеличава нещата.

Имало един американски проповедник, който винаги преувеличавал фактите. Като знаел тази своя слабост, казвал на приятеля си: „Моля те, когато държа проповедта си, бъди близо до мен, за да ми дадеш знак, ако преувелича някой факт“. Един ден проповедникът говорел за силата на Самсон и увлечен в разказа си, изнесъл един случай от живота му: някога Самсон уловил 300 лисици, които вързал две по две за опашките им и на мястото, където ги вързал, сложил по една свещ. „Опашките на лисиците били дълги по три метра....“ – като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава, и проповедникът казал: „Може да не са били три метра, но два…“; приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и като стигнал до 30 сантиметра, казал: „Повече не скъсявам!“.

Казвам: ние проповядваме едно Учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на лисицата. И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват, то е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери, нали сънят не е реален? Лош бил сънят – какво от това? Значи има нещо смътно, необяснимо, от което всички хора се страхуват.

Чий е този образ? Желая всички да имаме образа на Бога; желая всички да се познаваме по дадената дума. Даваш дума, обещаеш нещо – ще го изпълниш както трябва. Ще бъдеш точен като Бога, ще бъдеш справедлив като Бога, ще бъдеш чист като ангелите, ще бъдеш готов за работа като светиите.

Сегашните хора още живеят в заблуждението да очакват любов един от друг. Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов, тогава и хората ще ви обичат – те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единия. Значи за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, в който се казва да раздадете имането си, аз зная за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от Любов. Павел казва: „Ако раздам имането си, а Любов нямам, нищо не струвам“. Само любещият може да раздаде богатството си.

Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато и златото – в желязо. Онези, които проповядват Божието Слово, са силни, всичко могат да направят; те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието – това са мислите, чувствата и постъпките на хората; с тях може да се воюва, но не и с оръжие. Как воюва светът – това е негова работа, той е свободен и ние не го обвиняваме, но които следват Христовото учение, те си служат с методите на Любовта. „Не убивай!“ – казва Мойсей, а Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан“. Следователно ние ще храним към брат си най-възвишени и благородни чувства.

Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мен, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на Любовта, този образ внася в човека мир и радост. Питам: колко от вас сте готови да влезете в огъня на Любовта? Ще кажете, че всички сте готови; може да сте готови, но не сте точни, а ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията – в този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20-30 години в пустинята в очакване на именно този момент – да влязат в огъня на Любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме; щом се отвори, влез, без да му мислиш много. Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш.

Чий е този образ? У вас ще остане мисълта: „Вярно ли е това, което ни се говори?“. Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на Любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо; той е видял Бога, той е идеалният човек в света.

Какво ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички, носи и поезия, и музика в себе си – това значи да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? Няма по-велика сила от Любовта. Когато момата търси любовта, всъщност търси свещения образ на Бога; когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ, той е възлюбеният на човешката душа.

Свещен е животът, когато имаш този образ. Радост, музика и песен е животът, когато го имаш. Когато придобиеш този образ, ще бъдеш абсолютно здрав. Хората боледуват и страдат, защото още не са го познали; на тях трябва да се проповядва положителната, Божествената наука. Ето какво зная аз: в скоро време, тази година, в свещения огън на Любовта ще влязат 4 444 души българи. Знаете ли на какво ще прилича България, когато те влязат и излязат? Като влязат и излязат, след тях ще се отвори една врата и други ще влязат, след тях още други. Българите, които влизат и излизат през тази врата, ще придобият нещо особено. Който ги види, ще каже: „Това са българите“. За кои българи говоря? За онези, които са минали през 35 милиона градуса Божествена топлина.

Днес аз поздравявам ония, които ще минат през свещения огън на Любовта. Като влязат и излязат, аз ще им кажа, както Христос каза на Петър: „И ти, като се обърнеш към Бога, утвърди твоите братя, обърни и тях“.

Чий е този образ? Той е свещеният образ на нашия Баща, Който ни е дал вечния живот. Той е свещеният образ на Великата и Безгранична Любов; Той е свещеният образ на великата и безгранична Мъдрост; Той е свещеният образ на великата, неизказана Истина, която озарява целия живот, която радва не само Земята, но и цялото Небе, която радва сърцата на всички ангели. Това е образът на новото възкресение. Да се стремим към този образ! Смелост и решителност!

Запита Христос: „Чий е този образ?“. Образът на този свят прохожда, образът на Бога влиза в света. Сега аз поздравявам тези 4 444 души!

15 април 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube