Той ги изпита

А това казваше Той, за да го изпита, защото си знаеше какво щеше да направи.

Йоан, 6:6

Така поставени, думите нямат почти никакъв смисъл. Те приличат на скъпоценен камък, който е скрит в обвивка и всеки минава и го подритва, сякаш е малко камъче, което се търкаля по пътя. Почти целият човешки живот е направен така – от малки камъчета, които ние подритваме. Срещнете който и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете който и да е говедар – и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи – и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници – и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че той не е строго определен в умовете им. Например някой слушал някоя отлична реч или беседа на виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете къде е хубавото! „Е, хубава беше“ – и тъй ще си остане. Хубава, но тази дума – хубава, не е нещо определено.

Когато в даден момент се срещнем със самата действителност, силата на човека се определя вън от времето и пространството; не че не е определена, но в нашето развитие, в нашата еволюция не сме в състояние да определим човешката сила. Ние определяме проявлението на човешкия ум, на човешкото сърце в крайните резултати, а крайните предели всякога показват слабост в човека. Когато една вода достигне крайните предели, тя е слаба; силна е само в самото начало, в края си не е.

Следователно смисълът на живота е човек да определи в какво стои неговият идеал. Идеал не може да бъде вашата къща; идеал не може да бъде знанието; идеал не може да бъде светлината; идеал не могат да бъдат парите; идеал не може да бъде силата; идеал не може да бъде красотата; идеал не може да бъде добротата. Защо? Всички тия неща търпят промени в света. Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия; ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени.

Но това е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото Битие в себе си; този идеал, тази реалност, съдържа всичко и първото му проявление в света наричаме обикновена човешка любов, за която всички говорят. До известна степен всички търсят тази любов. Действително, човешката любов аз взимам като едно качество на човека и докато това качество съществува в него, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл; дотогава, докато този малък пламък съществува в човека, неговият живот има смисъл. Аз не говоря за любовта с червения пламък, нито с портокаления, нито със зеления, нито със синия, но за Любовта, която е с една мека бяла светлина. Аз не разбирам и тази бяла светлина, която съществува в света; тази белина, която вие имате на вашите ризи, в сравнение с тази белина, за която ви говоря, изглежда черна. Следователно дотогава, докато Любовта съществува, силата, знанието имат смисъл.

Ние искаме да бъдем силни – защо? Защото имаме известен обект, който обичаме, искаме да се покажем пред този обект. Защо онзи млад момък иска да работи за своя народ? Този народ стои като идеал пред него и той иска да покаже, че работи за народа си, иска да се повдигне, иска всички същества да го славят, иска да бъде силен. Това са копнежи на човешката душа, сложени в една крива посока. Човек се е отклонил от своята права посока – искаме да помагаме на хора, които не се нуждаят от нашата помощ, искаме да спасим тези, които не се нуждаят от нашето спасение. Това са глупави неща, поставени в една крива посока, на една крива основа. Ако някой попадне в една крива улица, трябва ли да върви там? Сегашните хора казват: „Не трябва ли някакво стремление?“. На този, който е попаднал в улица без изход, казвам: върни се назад, не можеш да излезеш! Някой казва: „Не трябва ли да обичам своя народ?“. Питам: ти разреши ли въпроса със себе си, със своя ум, със своето сърце, със своята душа, със своя дух? – „Не.“ Върни се назад! Твоят народ е съставен от разумни единици и всяка единица трябва да си търси пътя, тя сама е в състояние да чувства, да мисли, да действа тъй, както трябва.

Ще кажете: „Но не трябва ли да спасяваме хората?“. Чудни сте! Спасението е едно неестествено състояние на човешкия бит. Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви. Някой паднал в реката, в морето – това са случайности, не трябва да изучаваме живота от случайностите, тях ще изучаваме после. Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран.

Кои са истинските методи, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път? Съвременните европейски народи се намират в една задънена улица и всички мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им. Не, насилието в света е нещо случайно, а Любовта е един естествен акт, който съществува в цялото битие, между всички животни, от най-малките до най-големите. Всички народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са. Това е една философия. Връщали ли сте се назад, да видите как са се образували съвременните общества, как се е образувала човешката реч, как се е образувала човешката мисъл? Всички тия неща ние взимаме наготово, както някой математик взима една истина като аксиома. Не, не, вземете за пример човешкия език. Съвременните учени и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, представки, но в езика всяка една дума съдържа известно качество. Думите са живи сами по себе си. Някои думи носят вътре в себе си такава отрова, която е в състояние за една минута да сломи човек. Ние казваме зло, добро и т.н. Или казваме думата лицемер, но като сложим пред тази дума едно прилагателно, едно съществително, едно местоимение, което съответства на вашето име, как ще ви се отрази, как мислите? Веднага ще трепнете и ще подскочите. Или ако сложа думите добро, истина, любов, вашето сърце по един или друг начин ще мръдне.

Сега, като дойдем до мисловния свят, същото е и с мислите – сами по себе си и те имат форми; формите на всички мисли се отличават една от друга. Например ако аз, както си седя, предам една своя мисъл, тя вече е един разговор; вие няма да възприемете моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет, или едно същество извън материята, би я схванало като звук, тя би му проговорила. Като казвам извън материята, подразбирам извън материята, в която живеем. Ако аз кажа наум: „Вие сте добри“, вие може да не почувствате нищо, но ще схванете една промяна в лицето ми. Ако ви кажа гласно, че сте добри, вие ще ме погледнете и ще си кажете: „Сериозно ли говориш, че аз съм добър, или искаш да ме изпиташ?“ – не вярвате.

Възприемането на мислите е един акт вътре в животните, в птиците. Щом те срещне едно животно, поглежда те в очите – защо? Иска да узнае какви са твоите намерения спрямо него, за да вземе решение. Една птица те среща – ще те погледне, ще прочете мисълта ти и ще хвръкне. Казва: „Господине, аз имам особено мнение за теб, не искам да разговаряме, понеже и друг път съм разговаряла – затова предпочитам да съм по-далеч“. Птичките са много досетливи. Някои казват, че те не чувстват; не, те имат тънко чувство, тънко ухо. Седят гургулички, гугукат си. Приближава се ловецът с пушка – веднага бягат; приближавам се аз до тях – спокойно си седят, казват: „Господине, добре дошъл, но онзи там, с онази култура на своето чифте, ние сме го опитали, опитали сме тази култура и от този език искаме да бъдем малко по-далеч“.

Цялата наша атмосфера е покварена – от какво? Ако вземете книгите, вестниците, там има куп думи, поставени не на мястото си. Някой автор писал една книга; искам да знам, като е писал тази книга, какво е било неговото намерение. Ако един проповедник проповядва, трябва да знаем какво е неговото намерение. Ако вие сте се събрали да ме слушате, какви са вашите подбуди? Аз зная, че едни идват за едно, други – за друго. Някои идват тук да ме хванат за думите ми; те са пратени, казват: „Да го уловим този!“ и седят, отбелязват в книжката си, а после казват: „Чакай сега, уловихме го“ и започват да разместват думите ми. Ако съм казал нещо разместено, то е хроникирано вече на друго място – това е един велик закон; аз съм хванат вече, аз съм отговорен пред себе си, отговорен съм пред този велик закон. Нима когато кажа нещо, което не е вярно, не го зная? Зная го преди вас, аз съм хванат пред себе си. И досега още не е дошъл някой да ми каже, че това или онова не е вярно. Ако съм направил една погрешка, аз я зная преди вас.

Всяка една погрешка е отрова, която влиза във вашата кръв и не е лесно да се измие, да се изхвърли навън. Нека тези хора, които знаят толкова, вземат един негър, да му смъкнат тази чернота, да го направят бял. Обясняват, че това е пигмент под кожата, тъй го е създала Природата; нямам нищо против, може да е така, но вие, като учени, снемете от него тази черна краска. Съвременните учени има начин да почернят лицето на човека, но не и да го направят бяло. Има такива учени американци, има и българи, които знаят това изкуство. Американците не си поплюват, те са смел народ; като хванат някого, пред нищо не се спират. Да направят човека бял не могат, но да го осакатят – могат, майстори са те.

Сега всички, които ме слушате, си казвате: „Той трябва да каже нещо, с което светът да се спаси“. Знаете ли коя е спасителната дума? Аз мога да ви я кажа, но връзка трябва да има между вас, връзка трябва да има между всички неща. У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото в онази българка, баба Стана. Доколко е верен този анекдот за баба Стана, бита ли е – не зная, но ще ви приведа този пример.

Тази баба Стана, родом от Варненско някъде, била много любознателна. Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва:

– Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча. Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение, да уча с твоите деца?

– Не мога, инспекторът не позволява.

– Но аз искам да уча!

Учителят бил досетлив, казва ѝ:

– Е, ще те приема като слушателка.

Нали има такива, които идват в училищата да ревизират – слушат, за да одобрят или не метода на учителя. Казва ѝ той: „Ще те приема като такава, която ще слуша, ще одобрява моя метод“.

Влиза в училището, слуша, но като излиза баба Стана, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ – едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете; казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар?“. Но баба Стана е умна – помилва едно, помилва друго и така всички деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да учи и завършва четирите отделения.

Е, питам сега: кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да учи с малките деца и с тях да завърши четирите отделения? Аз казвам: такова непреодолимо желание трябва да има в човешката душа, за да се домогне човек до великата Истина, която може да реформира живота.

Другото положение, което ни спъва, са нашите особени разбирания, които се обуславят от външните условия. Ще ви дам следния пример, той се отнася до англичанина Джон Рос. Държи той своя неиздаден дневник и пише опитността си. В какво седи тя? Рос е богат, заможен човек. Идва при него една вдовица и казва: „Господине, имам 3 деца, умирам от глад, моля, помогнете ми, ще измрем от глад!“; той ѝ помага и получава от нея писмо: „Ти си толкова добър човек, като тебе няма друг в света, ти си наш спасител“ – възхвалява го до Бога. Има той една графа в дневника си, в която пише похвалите. Идва друга жена при него, проси, но на нея нищо не дава; получава писмо, там пише: „Господине, макар че посещаваш църквата и четеш Евангелието, ти си много коравосърдечен човек“. Пише и това, в друга графа на дневника си. В една графа пише: „Като теб добър човек няма“, в другата графа пише: „Като теб лош човек няма“; на едната страна: „Като мен добър човек няма“, на другата страна: „Като мен лош човек няма“. Питам сега: на какво се обуславя мнението на тези хора? Дали си им дал пари, или не.

Да дадеш пари някому – това добро всеки може да направи; ако аз ви дам 100–200 лева, и друг може да го направи. Според мен добро е това, което мога да направя аз и никой друг. Доброто е това, което вие може да направите и никой друг да не може да го направи – тъй седи великият закон в света и по това се различават всички разумни души. Това добро, което те могат да направят, никой друг не може да направи; мисълта, която те проектират в света, никой друг не може да я проектира – по това те са особени. А сега всички казват: „Ние сме едно“. Ако нямате тази особеност, тогава няма защо да говорим, че в света всички сме едно. Едно в какво? Едно в Бога, едно в Цялото, едно по отношение на Безграничното, а не едно в това как се проявяваме в даден момент; в това седи красотата на света. Някой казва: „Аз искам да бъда като теб“. Не, ти като мен не можеш да бъдеш; и 10000000 цървули да скъсаш, ти като мен не можеш да бъдеш. И аз да скъсам 10000000 цървули, като теб не мога да бъда. Следователно не се стреми да бъдеш като мен, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази първоначална форма, която Бог е поставил в теб; този закон се явява навсякъде.

Сега понякога мислим, че можем да спасим човека; не можем. Понякога мислим, че можем да развратим човека; и това е невъзможно – всеки човек сам се развращава и обществото за това не е отговорно. Вие ще ми цитирате, че можете да извратите Словото Божие. Да, аз мога да извратя Словото Божие в себе си, но във вас не мога, вие сами можете да го извратите; вие сте единствените, които можете да покварите вашата мисъл, аз не мога да я покваря – тъй седи Великият Божествен закон. Ако имам такава сила, че да мога да извратя вашата мисъл, да ви извадя от релсите, тогава съм всесилен да оправя света.

И тъй, първото нещо, с което ви заблуждават, е като казват: „Слушайте, този е пътят на вашето спасение, този е пътят, по който можете да се повдигнете“. И сега в Англия, в Америка, във Франция, навсякъде има ред автори, които проповядват начини за придобиване на богатства. Е, този автор, който ти препоръчва начини да се повдигнеш, да забогатееш, може ли да ти гарантира, че ще можеш да носиш вечно в себе си богатството, което придобиеш? Има един начин, по който човек може да задържи своето богатство, има един начин, по който може да задържи своята мисъл, свежестта на своите чувства, своята младост, своите мир, доброта, веселие; има един начин. Сега всички съвременни хора търсят най-лесен начин.

И това казваше Той, да го изпита. Кой изпитва – учителят може да изпитва, когато предаде на учениците си известна материя. Бог може да изпитва хората; знанието, силите, които ви е дал, може да изпита, но същевременно Той не прави хората нито добри, нито лоши. Аз слушам, седят някои сестри, братя или външни хора и казват: „Бог всичко може“. Е, това философия ли е? – „Ние знаем Господа; ние – казват – вървим според Волята Божия.“ А знаете ли със сигурност, че вървите по Волята Божия? По какво познавате? Придобили ли сте онзи огън? Добре, аз ще сложа пръста си на пламъка на вашата свещ и ако той не изгори, казвам: да, вие сте придобили едно изкуство, придобили сте свещения огън; ако сложа пръста си и изгори, казвам: този огън, който сте придобили, е обикновен, него и светът има. Често правя опити.

Като говоря така, на онези, които ме слушат, казвам: опитайте това Учение, после ме слушайте; от никого не искам да приема нещата направо. Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител“. Считат, че това е fait accompli47 и не им трябва друго. А, не, не, с махане на ръцете и с клатене на глава – това не е Учение. Божественото учение, което ви проповядвам, е живо; ще поставите вашия пръст на моя огън. Вашият пръст е болен, сложите го на моя огън и той оздравее, подмлади се. Казвам: благодарни ли сте? – „Много сме благодарни.“ Лакътят ви е болен, сложите го на моя огън и той оздравее – благодарни ли сте? – „Много.“ Може да правите опити. 100 опита може да направите и ако 99 от тях излязат сполучливи, този огън може да лекува.

И това казваше Той, да го изпита. Това е необходимото, до което ние, съвременните хора, трябва да се домогнем. Това положение, през което сега минава светът, е трансформиране от едно състояние в друго и съвременните учени започват да го забелязват. Онзи лед, по който сте играли досега, започва да се топи и изгубва своята твърдост – вие забелязвате, че не може вече да си играете по него с вашите кънки и започвате да потъвате. Всичкият лед започва постепенно да се топи и остава водата, а в тази вода още не сте се научили да плавате. Сега, когато говорим научно, че за грешните в този свят няма условия да живеят, защо казваме това? Хората понякога мислят, че трябва да имаме някой външен заговор; не е така, в Природата има друг един закон. Във вашия живот вече носите отровата, от която ще се разложите; цели фамилии, цели раси са изчезнали от лицето на Земята със своя грешен живот.

И тъй, ние се приближаваме към онази велика Истина. Казвате: „Как трябва да се живее?“. Още не можете да научите как трябва да се живее. Първото нещо, което човек трябва да приложи, е да започне с най-малката величина, тъй започват математиците. Идете в което и да е училище, как започва учителят – с единицата и после с 2, 3, 4, 5, продължавайки до 10. По-късно този процес постепенно се усложнява, усложнява… Аз виждам, че щом дойдем до моралния свят, и някой прост човек изведнъж започва с много сложни процеси – с хиляди, с милиони започва. Не, ще започнеш с единицата, тази единица е в теб; но едното е едно житно зърно и за него има начини, чрез които може да се преобразува от една форма в друга.

И тъй, Христос изпитал Своите ученици. За какво ги е изпитал? Мисълта е скрита вътре. Той е имал с тях частни разговори, учил ги е как трябва да живеят, как да употребяват живите сили вътре в Природата. За това нищо не е написано. Сега всички говорят за спасение, за Любов, но каква е тази Любов между хората? Тази Любов е обикновената любов, тя не е направена от такива форми, които не търпят видоизменения, видоизменят се.

Когато развиваме Истината, понякога тя ни засяга отблизо и някои ще кажат: „Тази беседа е насочена против нас“. Не е въпросът дали е насочена против някого. Истината не може да се насочи против никого. Ако някой мисли, че тази Истина има него предвид, той си дава много голяма тежест. Понякога казвам, че Бог мисли за нас; някои вярват, някои – не. Бог не мисли за нас тъй, както ние мислим за себе си. Когато казвам, че Бог мисли за хората, разбирам следното: Бог е дал на всеки човек необходимото за живота, дал му е разумните сили, дал му е чувстването, дал му е воля и казва: „Твоето благо сега се намира в твоите ръце, ще работиш според наставленията“; и след това седи. Бог не се занимава с нас ни най-малко, но тези живи сили в нас, те се занимават с всеки един; те го подтикват, те го почукват, те казват: „Слушай, знаеш ли какво казва Господ?“. Някой казва, че това му казал Господ, онова му казал Духът. Нищо не му е казал Духът, но живите сили, които работят в него, му казват. Много голямо значение си дават хората. Ако Господ дойде да говори специално на всекиго, къде ще му излезе краят? Всички пророци казват, че Господ им говорил; право е, но специалната мисъл, че Господ им говорил, е вече особена привилегия. Има светии, велики Учители, адепти, които с хиляди години са чакали да им проговори Господ. Не че Той не се занимава с тях, но моментално изпраща всичко и казва: „Тези деца още не са готови, затова нека се занимават с онези живи сили, които са в тях, с тях да работят“. Е, ти си художник, имаш талант, казваш: „Да дойде Господ да ми помогне!“. Не, ти имаш велик талант, сам можеш да си помогнеш, но искаш изведнъж; не може изведнъж, полека ще започнеш. Всички неща се придобиват с много голям труд. Който мисли, че лесно се добива всичко, лъже се. Няма нищо по-мъчно от това да добиеш Добродетелта, да добиеш Любовта, да добиеш Мъдростта, да обичаш Истината. Ще впрегнеш всичките си сили, като баба Стана, и на 80 години ще завършиш четирите отделения; тия деца ще скачат по главата ти, но ти ще знаеш как да ги укротяваш. Децата са твоите мисли. Казваш: „Какво ще правя с тия мои мисли?“.

Той го изпита, защо си знаеше какво щеше да прави. И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума. Понякога казваш: „Ти не си искрен“, но тази дума, тази мисъл, която си изказал, има обратно действие. Никой няма право да употребява човешката мисъл така, както той си иска; има начин как да се употребява – той е Божественият език. Някой път трябва да употребя време, да ви разкажа как се е образувал човешкият език – първичният език, от който са се образували всички други езици. Според това как човек се развива сега, мислите ли, че след 1000 години човешкият език ще бъде онова, което е днес? Българският език такъв ли ще бъде? А след 2000 години, след 3000 години, след 10000 години какъв ще бъде езикът? Като дойдете тогава на Земята, помен няма да има от сегашните езици; звуковете ще бъдат изменени така, че този език ще представлява нещо архаично, само останки ще има от него, ще бъде нещо като стария санскритски език – така ще го изучават.

Аз днес не говоря на учениците, обръщам се към външните хора, те ще ме разберат по-добре сега. Учениците не са в състояние да ме разберат, но външните, светските хора този път те ще ме разберат; на тях говоря днес, а учениците са слушатели. Всяка дума съдържа вътре в себе си една благодат или една отрова, съдържа или киселина, или основа. Онези от вас, които изучават химията, знаят какво става, като се съединят киселина и основа. Това, което разяжда живота, са киселините. Някой момък се влюбил, казва: „Ох, изгори ме“; излиза, влиза, ходи, тропа из къщи. Какво има? – „Изгори ме тази мома.“ Ах, любов! То е известна киселина. Скача младият момък. Досега той се е учил отлично, пръв ученик е бил в университета, но сега, като седи, няма го. Не само със студентите е това. Разправят за един германски професор, човек на 80 години: влюбва се в една от своите студентки и става разсеян, не може да чете; гениален човек бил, а сега седи, не може да си чете лекциите и се налага да се откаже от четене. Като изнася лекциите си, тя е в ума му; разказва, прави движения, но употребява нейното име. Казват за него: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската, но тази красива мома е вляла в професора си своята отрова, която хората наричат любов. Аз наричам това любов на отравяне. Така са заченати и родени много деца – и какво става? Това са все престъпни деца, с най-лоши наклонности, а хората говорят, че било наследственост, атавизъм. Не, всяка мисъл вие ще спрете пред вашата врата, ще снемете всичките ѝ външни дрехи, ще проверите надписа ѝ какъв е така, както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца, и най-после ще я пуснете да влезе вътре. В Духовния свят всички мисли си имат имена и ще проверите захар ли съдържат, основа ли съдържат, или киселина. Прочетете мисълта и тогава употребете тази или онази дума.

Сега често се случва следното: отива някой при един банкер, от когото иска пари назаем; след като си излезе, банкерът казва след него: „Вагабонт“. Е, какво иска да каже? Не минават 2–3 дни и се чува, че този банкер се е споминал. Защо се е споминал? Аз ще ви кажа. Човекът, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл е до отчаяние, отива при банкера и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца; аз съм честен човек, ще ви се издължа. Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“. Понеже банкерът бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“. Този човек си излиза навън, въздъхва си. – „А, вагабонт!“ След 3 дни банкерът умира – защо? Тази отрова, която е изхвърлил върху бедния човек, се връща върху него самия и го отравя – защо? Не дал 1000 лева на този беден човек и от Невидимия свят го осъдили или, по-право, той сам се осъдил.

Сега да ви покажа как действа този закон. Ще кажете: „Защо тъй?“. Добре, допуснете, че имате една верига, която се движи както асансьорите. Има две колички, едната се качва, другата слиза. Допуснете, че тези две колички дойдат успоредно; и едната, и другата не се спускат, имат да разказват свои лични грижи. Какво ще стане? Скъсва се веригата и тогава и двамата се сгромолясват надолу. Но допуснете, че едната има спирачка и единият остава да виси във въздуха, а другият се сгромолясва долу и умира. Следователно всичките спорове, които съществуват в домовете между мъжете и жените, са все такива. Започнат ли да се карат мъж и жена, брат и сестра, непременно един от тях ще умре; карат ли се гражданите на един народ, на този народ няма да му върви. Цялата история е пълна с факти, които показват, че когато Провидението ни доведе до изпити, в които не можем да спазим законите, идват нещастията и казват: „Не ни върви“.

Сега и българският народ иска да му върви, но кой е начинът да му се помогне? За 1000 години българският народ е направил 150 войни и толкова много убийства! Хубаво, я ми кажете къде е Велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание – да спаси народа; спаси ли го – не го спаси.

Човек не се спасява със своите крайни резултати, той се спасява в самото начало. Не само при българите е това, покажете ми европейските народи – спасиха ли се? Спасиха ли се египтяните, вавилонците, асирийците? Испания след избиването на маврите спаси ли се? Не. Кой народ се е спасил чрез война – нито един! Войната е нещо случайно в живота. Трябва да се воюва при известни условия, но при нормалния живот войната е анахронизъм. Казва Мойсей: „Не убивай!“ и аз се чудя, като казват на известни места, че държавата имала право да издава присъда за убийство. Като убиете това същество, разбирате ли какъв е законът? След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано. За предпочитане е да държим лошите хора тук, на Земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място. Чудни сте! Имам една запушена стъкленица с отровен газ. Докато е затворена, вие сте в безопасност, но казваме: „Да се освободим от този газ!“. Какво ще стане с вас, като се пусне газът в стаята, в която сте? Някои ще се спасят, а някои ще станат жертва. Такова нещо е и когато убием един човек.

Много такива газове има, от които съвременното човечество страда. С тази война се зародиха много болести, в цяла Европа настана една анархия и сега търсят къде е причината за това. Нека всички си признаят греха, който направиха – вие счупихте тези отровни грънци и сега цялата атмосфера е пропита от отровата на тия човешки мисли. Яви се испанската болест, отнесе 6000000 души, сега идва друга болест и после търсят другаде причините. Никому не е позволено да убива – такъв е законът в света; в кодекса, който ние четем, не се позволява убийство. В живота се позволява убийство, но в Божествената книга – не. На никой цар не се позволява убийство. Който убие, ще го убият и кой каквото е вършил, непременно ще му се върне – това всички държавници, всички учени, професори трябва да го знаят, а не да си играят с думите, с Бога. Защото вие, с вашите престъпления, носите едно разрушение за самия народ. Който и народ да е, бил той английският, френският или какъвто и да е, върши ли убийство, носи разрушение; и те сега ще ни изпитат. Ще кажат: „Той проповядва против държавата“. Как, аз ли проповядвам против държавата? Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените. Не, аз проповядвам друго учение – Учението на онази Велика Абсолютна Истина, която засяга всички ни еднакво, без разлика; аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък поставям вашия пръст – и като го сложите, няма да изгори.

Сега ще ми кажат някои, че са културни хора, че са християни. Да, мен може да изпитате доколко съм културен, но и аз мога да ви изпитам. И доколко любите също може да се изпита. Невидимият свят всеки ден може да ни изпита доколко сме честни, доколко можем да кажем: „Аз съм благороден човек“; да, смисълът на живота е да сме благородни. Всички може да се изпитаме. И какво може да се изисква от сегашните хора – нежното чувство, което ги спасява. Един момент е, когато човек може да съзнае и да си каже: „Не, моят живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Не, аз не съм толкова нежен“. Не говоря за обикновената нежност, както я разбират някои. Ето, тук имаме една сестра, ще я взема за пример. Аз я наблюдавам, човешкото и Божественото у нея са се слели и тя не може да ги различава. Сестрата иска да взема все първото място. Дойде на трапезата, иска масълце, това-онова, иска да се представи, че е Магдалена. Какво? Ние сме сити на Магдалени. От такива Магдалени, от Йоан-Кръстителовци и подобни не се нуждаем. На Йоан Кръстител отсякоха главата. Първото нещо, което се проповядва, то е, че всеки един трябва да бъде човек. Много сестри има, които са тръгнали да се препоръчват за светици. Това няма нищо общо с моето Учение. Ако ти си Магдалена, дръж го за себе си; ако ти си Йоан Кръстител, мълчи си. Ще тръгнат за мен да говорят, че Христос съм бил! Дръж го за себе си! Аз не съм дал право никому да говори за мен. Аз съм това, което съм, и ти си това, което си – тъй седи великата философия.

Сега аз не говоря на учениците, аз говоря на светските хора. Вие сте умни, разбирате нещата: разбирате колко струва един наполеон, разбирате колко струва една къща и разбирате, като видите един човек, колко му струва пипето. И като дойде някой религиозен, казвате: „Този е един религиозен човек“. Хайде да не му казвам името. И прави сте, много религиозни маниаци има в света. Аз не съм за тях. Аз съм за онази Велика Божествена мисъл, която внася радост, която внася братство в света. Не привидното богатство, не привидната мисъл, но това сърце да тупти вътре, а не да питаш по 400 пъти: „Обичаш ли ме?“. Когато аз ви обичам, където и да сте в света, моята обич ще я чувствате, всичко ще ви върви по мед и масло, ще ви помагам във всичко. В Любовта има култура; за нея има само един израз: Тя е всесилна. А от нашата любов хората умират.

И тъй, Христос ги изпита – и в Негово време имаше изпити. Аз нямам нищо против това кой как мисли; нека всеки си мисли каквото иска, аз съм за свободата на мисълта, но оставете и мен свободен. Не се нуждая от реклами и съм в състояние да рекламирам себе си. Ще запаля своята свещ и ще кажа: приятелю, на моята свещ можеш ли да четеш? Ако искам, мога и да лекувам. Ще науча хората на едно изкуство, но трябва да разбирате от химия, от физика. Аз разбирам великото изкуство как да се подмладите, как да възстановите вашите сили и да знаете как да живеете. Ще ви покажа, приятели, това малко изкуство – да знаете как да живеете. Аз съм един пътник, посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ви оставям един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие – затова великите хора са дошли, а сега е останала само чорбата. Учените са дошли, пророците са дошли, апостолите са дошли, Христос е дошъл и сега от сегашния свят е останала само опашката; аз се държа за опашката. Казват ми: „Какво правиш там?“. Е, махам наоколо. – „Ами друга служба няма ли?“ Искам и аз да помогна на този мой приятел. – „Но то е ниско положение.“ Не, отлично изкуство е да зная как да помагам, как да махам опашката. Казват: „Е, то е животно“. Знаете ли какво нещо е животното? Не, животните с всичките свои движения могат да покажат своите настроения – и зли, и добри, и страх, и отвращение. Следователно ние трябва да бъдем много скромни – това е първото нещо; и в света слуги трябва да станем. Че слуги трябва да станем – това светските хора добре го знаят. Всеки иска изведнъж да стане богат; богат става, но и богат пада. Сега тази любов започва с едно много нежно чувство.

Като говоря за тази сестра, аз нямам за цел да я обиждам, ни най-малко, но казвам, че тя още не познава себе си; щом не познава коя е, говори, че е Магдалена. Ще ви приведа един анекдот за действителен случай. Руският цар, за да излекува злоупотребите в Русия, писал до всички манастири: „В който от манастирите се намира главата на Йоан Кръстител, да ми я донесат“. Като знаел, че ще му донесат от много места главата на Йоан Кръстител, определил 40–50 стаи, в които да поставят поотделно донесените глави. Свиква няколко старци от Светия синод и ги запитва:

– Колко глави има Йоан Кръстител?

– Една глава, Ваше царско величие!

– А, не, в моите последни изследвания аз намерих 40 глави.

– Как?

– Ще ви докажа.

Завежда старците по всички стаи и с документи по дати им показва получените 40 глави. Умен човек бил царят. И след това им казва: „Не говорете лъжа, защото тя не повдига никой народ!“.

Е, колко Магдалени има на света? Тук, в София, има много Магдалени. За мен важи човешката душа, която е излязла преди милиони години – този момент е важен за мен, а не важи тази Магдалена преди 2000 години, тя няма никаква историческа стойност. Но онзи момент, когато се родила първоначално човешката душа, е велик; Писанието го нарича зазоряване на битието, създаване на един космос и ако вие схванете този момент, това е едно възраждане. За всяка душа се създава един космос, това е най-важното. След милиони години вие ще разберете великата Истина. А сега мислите, че ще изчезнете; не, ще се разтворят умовете ви и всеки ще разбере своята душа, ще разберете, че във вас се крие нещо стаено – в това се крие един велик момент. Само така ще познаете, че това, което Бог е създал, не може да се изгуби.

Това казваше, защото искаше да ги изпита. Като какви? Изпита ни като богати и сиромаси, изпита ни като учени и прости, изпита ни като силни и слаби, изпита ни като здрави и болни – във всички положения ни изпита. И когато един човек се отнесе спрямо мен така или иначе, аз се спирам и казвам: такова е неговото разбиране.

И тъй, в българския език най-първо трябва да се научим, по възможност, да употребяваме думите намясто. Да употребим всяка дума така, че в нея да се вложи искреност. Аз не искам да ви накарам да вярвате в бъдещия живот, не това е задачата ми; аз искам да се пробуди във вас съзнанието, да разберете, че тази Божия Любов е всичко и че няма друга сила като нея. Можете да го опитате още сега – когато това нежно чувство се зароди вътре във вас, ще разберете Любовта. Аз съм правил много опити. Някой път сте отчаяни, ще се пръснете, но има нещо, което отвътре ви заговаря тайно, и веднага цялата тежест се смъква, сякаш се отваря този капак, и ти казваш: „Е, слава Богу, има в живота смисъл“ – и започваш да мислиш. Току изведнъж, пак дойде едно малко изкушение – пак дойде капакът; отново заговори това чувство – и ти се отвориш. Тъй се отваряш и затваряш, отваряш и затваряш. Знаеш ли защо се затваряш? Вие разбирате това. Имате вкъщи капан за мишки, нали? Слагате в този капан малко пастърма, някоя мишка дойде, погледне, казва си: „Имам тук някакво благо“. Обикаля около пастърмата, после излезе навън, ходи, обикаля – и в нея има една стратегия. Направи си стратегията тя и казва: „Тази пастърма може да се вземе“; измерва: толкова и толкова сантиметра. Като отиде близо до дупката, казва: „А, мазно е то, имало тук пастърмичка, имало тук благо. Е, колко е добър Господ, едно голямо благословение е дал!“. Щрак – затвори се капанът. Седи вътре, обикаля, започне тогава да стърже, но онези железни пръчки не се прегризват. Дойде господарят, вземе я, тя трепне. „Мац, мац!“ – дойде котката, започне да я обикаля. Някой път и мацата не иска да яде мишки, господарят отвори капана и я пусне. Някой път и между котките има благородни, наричам ги котките на Новото учение. Това е факт, аз наблюдавах една котка: хвана мишка, изнесе я навън, каза: „Не ти е мястото тук“ – и я пусна. Друг факт: една котка хвана мишка отвън и я донесе вътре, като ѝ казва: „Ти си стояла много време вън, не знаеш закона, сега ще останеш вътре“. Една хване, друга хване – разправяше се с мишките. „А – казват, – тази котка!“ Хване една мишка отвън, внесе я вкъщи; хване някоя от вкъщи, изнесе я вън и започва да мърка на господарката си. Тази котка е беля, тя от вътре изнася мишките вън, а от вън ги носи вътре; казвам: това е една котка, която е разбрала Новото учение, обмяна прави.

Защото си знаеше какво щеше да прави. И тъй, от човека се изисква едно нещо: да бъдем крайно внимателни към думите, които употребяваме, защото, казва Христос, от думите си ще се оправдаем и от думите си ще се обвиним. Това, което ни спъва, са думите, нашият лош език. Така е не само при българите, аз съм срещал и французи, и англичани, и руси, и румънци, които имат лош език. Слушал съм и русите – ех, какъв вулгарен език имат те… Това не е култура, трябва един език отличен! Сега трябва да дойдат поети, писатели, философи, да създадат красивия език; тяхната поезия трябва да диша живот. Всяка поезия, като я прочетеш, всяка песен, като я изпееш, трябва да почувстваш като балсам.

Аз бих желал да срещна хора с мек поглед. Знаете ли какво нещо е мекият поглед? Няма нищо по-хубаво от него; като срещна един човек тук, в обществото, да ме погледне с този мек поглед. Понякога говоря на светските хора, те ме разбират. Представете си, че вие сте една млада и красива жена. Изкушение са младите жени, нали? И като срещна една такава млада, красива жена, така да я погледна, че да не ѝ трепне сърцето, иначе тя може да си помисли: „Този човек може да ме изнасили“. Като ме срещне, да се зарадва и тази ѝ радост да се оправдае. И този мек поглед да не е само при един случай в живота ни, това наричам аз морал, това наричам аз възвишена Любов на човешката душа. Знаете ли колко сестри и братя в тези гори са продали своя живот сега? Едно време само жените развратничеха, а сега и мъжете развратничат; едно време само жените продаваха своите души, а сега и мъжете продават своите души; едно време само жените продаваха своите сърца, а сега и мъжете.

Аз взимам тия примери, ще ме извините, ако с това оскърбя онова ваше дълбоко чувство на Любовта. Ако го оскърбя, искам извинение, но ако моите думи внесат едно събуждане, не искам никакво извинение от вас. Мъже и жени, от тези два стълба зависи спасението на света – така трябва да се чувстват мъжете и жените. Мъжът, като се спре, да каже: „Аз съм един Божествен стълб“. Какво е предназначението на един стълб – да крепи. Не се слагат сламки на една къща, а такива греди, които при всички условия могат да изнасят цялата тежест – такива трябва да бъдат мъжете и жените. И всички вие сте сложени в това Божествено здание като тези велики стълбове. Какво се изисква сега от вас – да бъдете непоколебими.

Аз съм говорил толкова пъти за Любовта, но Любовта с думи не се изказва; наричам говора едно приятно забавление, един разказ. Това нежно чувство на Любовта определям така: когато ме види красивата жена, сърцето ѝ да не трепне и аз да не бъда намръщен, а да ѝ отправя един мек поглед и в моите очи да види, че пред себе си има една душа, един човек в пълния смисъл на думата, и да се зарадва; и нейната радост да се оправдае от всичките мои постъпки. Няма нищо по-благородно от това на света. Желая ви това да бъде ваш идеал и не само да ви бъде идеал, но да го приложите; ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или, по-добре, вие ще подобрите вашето положение – нищо повече. Това значи да събудим в себе си Божественото. Когато човек помисли така, той се свързва с Бога и Бог му казва: „Ти оправда Моята Любов“. Само при такива условия един човек може да се спаси, само при такива условия един народ може да се спаси.

Говорят в България за свещениците, за владиците. Нека излезе духовенството да проповядва този идеал! Има ли такива свещеници в Англия, във Франция или където и да е? Това изисква днес съвременното човечество – то изисква души, на които техните сестри в гората да се радват, а не да плачат; то изисква мъже, които да оправдаят, че са мъже. Мъжете днес оправдаха ли своето положение? Кой разплаква майките – мъжете ги разплакват, а жените насърчават мъжете в престъпления. Когато един мъж извърши престъпление, жена излиза с букет насреща му; не, тя трябва да му каже: „Слушай, за греха, който си направил, трябва да се разкаеш и да плачеш“. Трябва да отидеш в пустинята, за да изкупиш своите престъпления – така и Мойсей отиде в пустинята и прекара там 40 години, за да изкупи своето престъпление; тъй е било в старо време, но сега тези 40 години могат да се съкратят.

Да оставим това настрани, аз не искам да оставя във вас тази последна мисъл, понеже хубавото, което ви говорих, ще се изгуби. Забравете това и нека остане във вас образът на баба Стана, образът на Джон Рос, образът на благородния човек в гората и красивата жена! Само с тези образи може да се създаде благото на човешката душа, само така може да се създаде безсмъртието. Добие ли се безсмъртието, само тогава ще можем да се запознаем с Истината; докато умираме, Истината е недостъпна за нас. Истината е достъпна само за безсмъртните хора и ако някой, който и да е, ти каже, че Истината може да се добие от смъртните, този брат да ме извини, нека поне прочете Книгата на живота. Ще му посоча и други книги, ще му посоча самата Природа, да види, че този е единственият път, който може да ни изведе на добър край.

И тъй, аз ще ви срещна. Знаете ли как? Ще бъда тази красива жена в гората, а вие ще бъдете този мъж. Ще застана пред вас, за да ви изпитам, и след като ви изпитам, ще кажа: „Аз съм онзи проповедник, който говори там“. Ако вие постъпите съобразно себе си, ще ви дам една целувка и ще ви кажа: „Радвам се, братко!“; една свещена целувка ще ви дам. Но ако намеря, че не постъпвате както трябва, ще се изгубя; ще си кажете: „Виждам или не виждам?“. Така ще бъде с вас, така ще ви изпитам. Сега ви говоря интимно и ви казвам: така ще ви изпита Господ. Една ваша приятелка или един ваш приятел, който ви обича, без да знаете това, ще ви срещне в гората, за да види дали го обичате, или мислите нещо друго.

И тъй, Христос ще ви изпита. Сега аз съм напълно уверен във вас, няма да хвърля съмнение, защото нямам противни доказателства. Зная, че като ме срещнете там, в гората, ще постъпите точно така, както баба Стана, точно така, както Джон Рос, точно така, както непознатия в гората, възвишен във всичките свои постъпки. И тогава ще кажа: ето бъдещият човек, ето бъдещата раса, ето бъдещата култура. Това е Царството Божие. То може да дойде вече на Земята.

16 декември 1923 г.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube