Разпятаго търсите

А ангелът отговори и рече на жените: „Не бойте се, вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите“.

Матей, 28:5

Ще прочета глава 12 от Посланието към Римляните.

Ще говоря върху стих 5, глава 28 от Евангелието на Матей: А ангелът отговори и рече на жените: „Не бойте се, вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите“.

Всяко начало има край и всеки край има начало – това е парадокс. Какво е начало? Проявление на Битието. Това е начало само за нашето съзнание. Аз разбирам човешкото съзнание в ограничен смисъл. Моментът, в който съзнаем нещата около нас, е началото, а когато схванем и приложим в живота си вече проявеното, това е краят. То не изчезва, то е наше; и това, което е станало в началото, и то е наше. Следователно краят съдържа това, което сме придобили. Всякога трябва да се радваме на края, както ученикът, когато завършва учението си с диплома. Главата на човека е един край на едно начало. Краката не са още край, те са начало, но главата е край на един завършен от милиони години живот; тя представлява крива линия и е единствената, по която се отличава човек.

Какъв е стремежът на човешката душа? Всички имат смътно понятие за нея. Физически душата не може да се разбере; тя е една същина, която може да се опита. Единствената реалност, достъпна за нашия ум и нашите чувства, е душата. Духът е нещо непонятно за нас. Как би определил философът Духа – ще каже, че Духът е трансцендентално понятие. Това са само думи. Ако ви накарам да определите думата любов, какво бихте казали? Когато проявявате Любовта, изпитвате приятност под лъжичката, но Любовта не е усещане. Тя изпълва душата и като влезеш във връзка с нея, ти чувстваш пълнота и влизаш във връзка с цялата Вселена; в нея мислиш правилно, чувстваш правилно, действаш правилно – това е Любов! Престанеш ли да мислиш, чувстваш и действаш правилно, никаква Любов нямаш.

И ангелът срещна жените – кой ангел? Ангелът на Любовта, той казва: Зная кого търсите – Онзи, разпятия човек. Кой е той? Йешуа, Исус – криво е предадено Неговото име. „Вие, казва, търсите човека на Любовта. Той е бил мъртъв, а сега е жив.“ Допреди Христа всички са били под знака на смъртта, Любовта не е могла да се прояви. Даже сега, като говорят за Любовта, хората още не я разбират. Къде е Любовта, братя и сестри? Най-малката обида – и вие сте готови да се нахвърлите на брата си с най-големите грубости; не че го правите нарочно, но от препълнено сърце говорите. Понякога аз ви обиждам нарочно, да изпитам любовта ви. Като вземете ябълката, понатиснете я, да видите какво ще излезе от нея – сладост; като бутнете една змия, какво ще излезе – отрова; като бутнете една бомба, какво ще произлезе – смърт.

Често се радвате на нещо, което не разбирате. Не се радвайте предварително, защото ще приличате на онзи турски хамалин, който си купил лотариен билет и му се случило да спечели голям английски параход. Той се почувствал щастлив от неочакваната печалба, но като го въвели в парахода, изумен попитал: „Ама това мое ли е?“. От голямо вълнение полудял.

Дайте днес на който и да е човек власт и ще видите, че вече не е такъв, какъвто е бил – до вчера е бил благ, добър с всички, а сега вече подозира всекиго, смразява се с цял свят. Защо му е този параход, който ще го смрази с всички хора? Вие казвате: „Е, да имам аз този параход!“. Защо ти е? Той може да потъне в океана и ти ще потънеш с него. Дълбокият смисъл на живота се крие другаде.

Казва се в стиха: И ангелът рече на жените. Защо рече на жените, а не на мъжете? Бог говори първо на сърцето – Той казва: „Сине Мой, дай си сърцето“. Жената сърце ли е? Всеки мъж и жена имат сърце. Най-напред Невидимото, Вечното започва да говори на сърцето; него търсите вие – проявената Божия Любов. Казват: „Любовта е лъч“; не, Любовта не е лъч, защото всеки лъч има начало и край, а Любовта няма нито начало, нито край – тя се проявява навсякъде, прониква и обхваща всичко, никога не се отлъчва, нито се излъчва, нито влиза, нито излиза. Често казват: „Изгубих Любовта си“. Не се лъжете – онзи, който казва, че е изгубил Любовта си, никаква Любов не е имал, нито е придобил. Любовта не се губи, не се придобива. Светотатство е да казваме, че придобиваме и изгубваме Любовта си – това значи да придобием и изгубим Бога, Който не е наша собственост.

Аз говоря на учениците, които мислят, че имат дълбоки философски разбирания. Който мисли така, той е далеч от разбирането на дълбочината на Царството Божие и онези ангелски мисли, които могат да се схванат само с ангелски умове, а не с такива като нашите. Бога не можете нито да придобиете, нито да изгубите. Как ще придобиеш това, в което живееш, и как ще изгубиш това, в което си ти? Това, което наричаме придобивка, то значи, че си дошъл в съгласие с Бога. Изгубих го – това значи, че си дошъл в разногласие с Бога, т.е. изгубваш връзката, която сега съществува между теб и Бога.

Ангелът срещна жените. Той ви среща и днес. Аз зная какво търсите – вие търсите щастие. Кой от вас е щастлив? Аз бих желал да срещна щастлив човек. Наричам щастлив онзи, на когото душата е пълна с Любов; той е като извор, постоянно извира. Аз говоря за големите извори, те образуват пълноводни реки, които напояват нашите поля и градини – това значи да имаш връзка с Бога. Прочетете 12. глава от Посланието към Римляните и размишлявайте върху нея.

Сега вие имате същността, вие сте в Бога, живеете вътре в Него. Имате начало, имате и край. Имате край, понеже имате глава – мислите. И сърце имате. Значи имате два края – глава, която мисли, и сърце, което пулсира. Сърцето е пулсът на целия Космос. Във висшата математика има изчисления, които ние не знаем. Има известни таблици, в които са направени изчисления за пулсирането на сърцата на всички хора. Няма двама души, на които сърцата да бият еднакво: в някои хора, когато сърцето направи 10 удара, явява се един малък помеждутък; в други след 20 удара се явява помеждутък; в трети – след 30 удара; в четвърти – след 100 удара и т.н. А знаете ли какво са тези помеждутъци? Свързване с други светове. В тях сърцето като че ли моментално спира и всичко остава в миг на покой, за да можеш да чуеш една Божествена мисъл, която се предава на душата ти; щом я чуеш, движението на сърцето пак започва – значи целият шум трябва да престане, за да чуеш Божествената мисъл.

Следователно според съотношението на ритъма тази междина показва с какви Светове си свързан – с Млечния път или с други съзвездия. В този момент тия Светове внасят в душата ти различни добродетели. Някой път сърцето на някого престава да бие за по-дълго и той казва изплашен: „Сърцето ми спря!“; не бой се, помеждутък е това, няма нищо. Какво се плашиш – едно време сърцето ти не е туптяло. Има много начини, по които човек може да живее – това е хубостта на живота. Бог може да създаде това сърце и по друг начин, да го преустрои. Ние едва сме започнали живота на сърцето.

И рече ангелът на жените: „Аз зная, че вие търсите Исуса разпятаго“. Знаете ли на какво приличате? На бедния, който търси своя богат роднина, за да му помогне. Защо го търси – за да вземе нещо от него. Ако роднината беше беден, никой не би го потърсил, никому не е нужен, но като е богат, всички го търсят. И сега всички търсим Исус. Ангелът казва: Зная защо Го търсите; поставя един помеждутък и пита: „Вие готови ли сте за тази Любов?“. Аз няма да тълкувам думата в лош смисъл. Когато слънчевият лъч падне върху една змия, тя използва ли този лъч? Тя си прави отрова, за да покоси жертвата си. Също така ако Любовта дойде в неподготвено сърце, то ще излива отровата си, ще е готово да унищожи всички. Тази отрова опитват хората от хиляди години. Следователно ние не търсим богатия роднина от Любов; ние го търсим от користолюбие, да вземем нещо от него, и след като го използваме, той не ни е нужен вече. И в Окултната школа има такива ученици.

Христос имаше осемдесет и двама ученици и един ден, по едно съвпадение, Той им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот вечен“. Учениците на Христа се съблазниха от думите Му и казаха: „Ние мислехме, че този Учител е от Бога, а Той не е на Себе Си. Ние не можем да Го следваме“. И седемдесет души се отделиха от Него, като казаха, че не Този е Учителят.

Останаха при Него само 12 ученици и Той ги попита: „Вие искате ли да се отделите?“. – „Не, Учителю, при кого да отидем? Ти имаш думите на Живота.“ В числото 12 сборът от 1+2=3 показва, че те не могат да отидат никъде. Две вълни, като се срещнат, не могат да отидат напред, не могат и да се върнат назад. Нашите мисли нямат обратни решения – такъв е законът в Природата: две проявени чувства, като се срещнат, по закона на това сливане не могат да се върнат назад; щом се срещнат, те дават нова – трета насока. Числото 3 е един велик закон за проявяване на Божията Любов. Щом твоята мисъл и твоите чувства се съединят с Бога, те дават така наречената еволюция, развитие, проявяване, въздигане, усъвършенстване, разширяване на човешката душа. По пътя на това развитие човек трябва да разбере, да познае себе си.

Следователно, като излязоха 70-те, останаха само 12 ученици. Аз наричам излезлите твърдоглави, за които се изискват 10 години, за да узреят. Числото 7 е число на твърдоглавите. Аз казвам: след 10 години няма да остане глава, която да не узрее. Бъдещето е на числото 3. Ще попитате, може би, защо; защото това число е свещено. Костта на един светия свещена ли е, сама по себе си може ли да живее? Като се докосне болен до нея, той може да оздравее, сляп може да прогледа, но тя не може да върне своя живот, не може да оживее; тя може да прави много чудеса, но не може да прояви своя живот, защото е сама.

Христос казва: „Тия, седмината, нека си вървят“, а на другите казва: „Вие тримата, т.е. дванадесетте, искате ли да отидете с тях?“. – „Не, ние разбрахме закона.“ Нека те си отидат в света, където ще учат своето учение, ще създадат свои закони. Те са числото 7, те са от 70-те – множеството, които се бият, които управляват света, които създават законите, които проповядват, че светът ще се оправи с революция, че не може по друг начин. Аз ги наричам самотни хора, така ги определя един професор: самото, което лекува хората, а себе си не може да лекува. Ще ви докажа, че и в Природата е така – торът може да даде живот на ябълката, на лозата, на крушата, но на себе си не може да даде. Ще кажете: „Ние като умрем...“; да, като не можете да живеете, ние ще използваме вашия живот.

Ние знаем кого търсите. Кого – Разпнатия, най-силния човек, Който може всичко да направи. И виждаме, че Христос може всичко да направи. Той каза: „Не мога ли да помоля Отца Си да ми изпрати 12 милиона ангели, да оправят света? Мога, но Аз не Съм от 7-те, аз съм от 3-те“. И изложи гърба Си на Римското царство, да правят каквото искат с Него; и те Го подиграваха, смееха се: „Ти, Цар юдейски, Спасител на света, Ти ще оправиш света! Ти си дошъл да лъжеш света, да разваляш империи“. И Христос се остави на тях, но втори път не ще могат вече да Го бият и подиграват.

Като Му дадоха да носи кръста, казаха: „Свърши се вече с този богохулник. Света щял да спаси! Дошъл да се препоръчва, че е Син Божи, че ще съгради храма за три дни, а един кръст от 100 кг не може да носи! За такива като Теб имаме закон – разпъваме ги. Като дойдеш втори път, да знаеш какво да говориш“. – „Направете с Мен всичко, каквото искате, след това Аз ще направя Своето.“ И започнаха подигравките и хулите на тълпата: „Нали Си цар, спаси Себе Си, слез от кръста!“. Не, Христос, Който се е качил на такова дърво, не слиза вече. Защо не слиза? Онова дърво, което е пуснало корените си в тора, е мъртвото дърво, което трябва да седи в земята, за да изсмуче всичките сокове. „От това мъртво дърво – казва Христос – ще изсмуча всичките сокове.“ Навсякъде има свещени неща – и в Индия, и в Египет. Те са сила, те са живот, но сами по себе си не живеят.

И този ангел срещна жените. Той ходи сега по Земята, между хората, и знае Кого търсите. Прилагането на Христовото учение има една положителна страна. За да се домогне човек до духовния живот, до същността, до безсмъртието, може да приложи най-простия метод; поради неговата простота хората днес не вярват. Турската пословица казва: И да го видиш, не го вярвай; и да ти го казват, не го приемай. Ние не сме от тези да отказваме и да приемаме. Аз съм за онзи велик Божествен закон, който сега действа, в който Бог се проявява.

В какво се състои науката на астронома? Той изучава звездното пространство, планетите, слънцата, но той ли ги създава? Не, той буди човешките умове, да видят великото, славното, което ще дойде. Когато някой каже, че ще стане промяна, той ли създава това положение? Не, той само буди човешкото съзнание, за да разбере това, което Бог прави в света. Христос казва: „Будни бъдете!“ – за какво? Сега е най-опасното време, може да заспите и да останете навън. Божественият влак е точен, само с една секунда можете да закъснеете; затова вашето съзнание, вашите сърца и умове трябва да бъдат будни. Онзи, който е живял хиляди, милиони години на Земята и е прекарал толкова страдания, трябва ли да пропусне този момент, да пропусне влака и да не може да възприеме великото? Ще си прости ли той своята немарливост?

Сега всички трябва да бъдете будни. Има ли защо да се съмнявате? Вие търсите погрешки у другите. Някой не учел добре – откъде знаеш това? За умния всичко е добро, за глупавия нищо не е добро. Умният човек и от най-глупавите работи изкарва нещо. Той прилича на онзи художник, който от дадени криви линии, безразборно нахвърляни, изкарва много хубави картини; от едно колелце ще направи нещо хубаво и интересно. Такова нещо е Божественото в нас – каквото и безобразие да направи дяволът, Божественият Дух преобразява всичко и казва: „Смисъл има в тия неща“. Това е велико изкуство!

Като дойде Разпнатият, т.е. Божествената любов, ще постави всичко в Божествена хармония. Много пъти казваме: „Да се любим, да се обичаме“. Как ще се любите? Аз казвам така: братко, ние ще се съберем, ще повикаме Господа на Любовта и като дойде Той, ще направи всичко. Ние трябва да се обърнем с всичкото си сърце, ум и воля към Бога – Той всичко може. Не дойде ли, всичко е празно; не дойде ли Той, има закъснение и животът се изменя. „Всички днешни страдания – казва Павел – не могат да се сравнят с благата, които ще дойдат, и славата, която ще ни се открие.“ Същият закон е, когато дойде Любовта – страданията, противоречията, терзанията, всичко това не може да се сравни с един любовен момент. Да преживееш един такъв момент, да срещнеш Бога, Когото от милиони години очакваш да зърнеш, и да те проникне един лъч от Него – това е велико нещо! Спокойни бъдете. Всеки да се вглъби в себе си. Свободни трябва да бъдем. Когато един гледа погрешките на друг, аз зная, че някой му изпраща лоши мисли. Пратете му добри мисли и той ще се развесели и пробуди. Прати му една добра мисъл! Как няма да спи, ако с пръсти му натисна очите? Ако с ръката си му натисна устата, ще може ли да говори? И после казват: „Този брат е неразположен, спи му се“; да, нито един брат не му изпрати добра мисъл.

Зная кого търсите. Всички трябва да направим усилие, за да създадем Божествени условия за работа – да схванем Божествената Любов, чрез която Бог се приближава към нас. Ако Бог те намери буден, когато дойде при теб, ти ще израстеш като семето, ще се развиеш и ще дадеш плод; но ако не те намери на място и буден, ти ще изгниеш и няма да дадеш плод – такъв е Божественият закон. На онези, които Го чакат, Бог дава живот, а онези, които спят, слизат надолу и изгубват условията. Господ не иска това, но вследствие на нашата немарливост ние слизаме в по-гъста материя, където се образува по-голямо търкане, явява се огън; семенцата ще изгорят при този огън, животът ще се развали, ще дойде смъртта. Когато човек влезе от по-гъста материя в по-рядка, очаква го смърт; и обратно, от по-рядка материя, като влезе в по-гъста, пак го очаква смърт – същият закон.

Сега ни говори ангелът: „Зная кого търсите“. Какво трябваше да направят жените? Да го хванат за ръцете и да го питат: „Къде е Той – Този, Когото търсим?“. А те се уплашиха. Трябваше да хванат капака на гроба с двете си ръце – с Любовта и Мъдростта – и да го питат къде е Той. И ангелът, като видеше тяхното усърдие, щеше да се усмихне и да каже: „Елате с мен!“; щеше да ги поведе не нагоре, а по пътя към Него.

Търсенето е добро нещо. Търсете богатство, знания. По-добре е да работите, отколкото да се лените. А сега: „Това не искаме, онова не искаме“. На всички е необходим нов стремеж. Душата трябва да се стреми да реализира нещо в този свят. Прав е светът да търси щастие, ние не можем да отречем тази дейност на света – тя е на мястото си. Който не е свършил работата си, изпращат го да я довърши. Светът е университет – едни влизат, други излизат от него; тези, които не са го завършили, пак се връщат да го довършат. Там ще намерите разпнатия Исус, в този университет преподава Той; при най-трудните задачи, при най-трудните условия – там ще Го намерите.

Вие питате: „Кой е виновен?“. Няма виновни хора в света, просто това са хора на науката. Трябва да знаете този закон: насилието ражда насилие; Любовта ражда Любов; Мъдростта ражда Мъдрост; Истината ражда Истина. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“, „Каквото посееш, такова ще пожънеш“; следователно по закона на Любовта – широка свобода, без насилие. Да оставим душата си свободна във всички възгледи за Бога. Да мислим за Бога както намерим за добре, без да ни налагат никакви символи, никакво верую. Нека ни съградят църква, но да ни оставят свободни – когато искаме да ходим там, без да ни бият камбани. И аз ви казвам: ако искате, може да дойдете да ме слушате в неделя, в 10 часа сутринта. Да бъдем свободни и всичко да става по вътрешно споразумение, по любов. Само тогава няма да има недоразумения, разногласия.

В мен има една черта, с която се отличавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат; виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мен има и друга черта – никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен; въпреки това аз никого не мога да излъжа. Казвам: хората трябва да придобият това чистосърдечие, че да може всеки да ги лъже. Брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми и задигнал 1000 лв., защото навярно има нужда от пари – има жена, деца, пък аз нямам. Но тия пари не са мои, той има толкова право да ги вземе, колкото и аз. Обществото си има закони, по които съди провинените; и Бог си има закони. Чисти по сърце трябва да бъдем всички! Да не се съмняваме в Бога!

Слабата страна на учениците е там, че не искате да се лъжете. Не ви коря, но ако дойде при вас ангелът и каже: „Възможно е и Господ да се измени“, вие да отговорите: „Никога!“. Невъзможно е Вечното, Безграничното да се измени. Има едно Начало в света, което никога не може да се измени – това е Бог. Не търсете този Господ вън от себе си, търсете го вътре в себе си – ще Го чуете вътре в душата си. Господ можете да видите в Неговите микроскопични проявления, за което ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35 милиона пъти. За моя микроскоп, с който можете да видите проявленията на Бога, е нужно напрежение на ума. И като ги видите, ще кажете: „Каква радост настана в душата ми“. Там, вътре в невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове. Той работи във всяка клетка, поправя всички охкания, стенания в света и един ден ще докара всичко в ред и порядък. Като поправя болките, Той казва:

– Не бой се!

– Много боли, Господи!

– Почакай, потърпи малко, ти си юнак; след половин час болката ще престане.

– Пари нямам.

– Ще имаш след половин час.

– Гладен съм.

– След половин час ще имаш хляб.

– Жена ми е болна, ще умре.

– Не бой се! Тя ще възкръсне, втори път ще дойде. Формите се изменят, душата остава същата.

– Чудно, може ли една душа да влезе в друго тяло?

За Бога всичко е възможно. Аз гледам на нещата не от човешко гледище, а от гледището на Бога.

И тъй, ангелът казва: „Зная кого търсите“. Вие търсите човека на Любовта, който носи проявленията на Бога. И ние трябва да го хванем и да кажем: „Кажи ми къде е?“. Сега аз няма да се обръщам към вас и да ви казвам: „Любете Господа“. Зная едно нещо за вас, а именно: Бог ви люби. Дали вие знаете това – не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: блажени са тия хора, че Господ ги люби.

Това е вашето нещастие – че като ви люби Господ, вие не знаете това. Няма нито един човек, когото Той да не люби и знаете ли каква Любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас: да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко за вашето добро. И в Писанието се казва: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа“. Аз казвам друг стих: „Всичко съдейства за добро на онези, които Господ люби“ – този стих е по-силен. И пак ви повтарям: всичко съдейства за добро на онези, които Господ люби. – „Но аз съм го заслужил“; не, то е, защото Господ те люби. Там е нашето щастие – че Бог ни люби, а не защото ние любим Бога. И каквото ни се случи, то е заради великата Божия Любов, която постоянно влиза в нас. Един ден ще се пробуди съзнанието ни и ще познаем, че Бог ни люби.

Аз зная кого търсите. Този човек, Когото търсите, слезе долу да работи и пак отиде горе. Аз виждам как работи Той. Всички хора днес са нещастни, но аз казвам: Бог ви люби.

Това е Словото, което днес ви давам. Виждам, че Господ всички ви люби, затова намирам, че сте много щастливи.

10 юни 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube