Пробуждане на човешката душа

Йоан, гл. 14

Да се пробуди човешката душа значи да осъзнае благата, които са ѝ дадени, и да ги обхване.

В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени несъществени неща. Всички започвате с несъщественото. Вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност, защото тогава светлината е по-малка; оттук вадя заключението: съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени – които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те поглежда особено, и си мислиш: „Защо този човек ме гледа така, какво иска да каже с това?“. Нищо не иска да каже, физиономията му е особена. Гледай маските, които се продават по време на маскарад – едни от тях са опулени, ококорени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. Защо този човек се ококорва толкова? Това е илюзия, не е реалност, някой художник е нарисувал тази маска. За теб е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш действителност ли е това, което виждаш, или илюзия.

В процеса на пробуждането си душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, а от становището на Божия Дух, или на Бога – само така тя ще се развива правилно. Душата представлява малка вселена с безброй богатства – дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена; да, тя е малка вселена, но с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, а да ги обработиш.

Искате да бъдете щастливи. На всеки мога да изчисля колко време ще бъде щастлив. Щастието на един може да продължи един час, на друг – един ден, на трети – една седмица или един месец; малцина могат да бъдат щастливи една година. Например обичаш плодове, предпочиташ да се храниш само с череши и казваш: „Като има череши, щастлив съм“. Колко време ще бъдеш щастлив – докато има череши; щом презреят, щастието ти ще свърши. Една певица се готви да излезе на сцената и мисли, че всички ще се възхитят от нея. Тя живее във въображаемия свят, защото като излезе на сцената, вижда, че не е така, както си мисли. Значи между въображаемия и действителния свят има голяма разлика – във въображаемия няма мъчнотии, там нещата се нареждат лесно.

Понякога си въобразяваш, че си купил една голяма градина от десет декара. Представяш си как я обработваш и насаждаш ароматни цветя и хубави плодни дървета. Представяш си как дърветата растат, цъфтят и зреят, как събираш плодовете и ги продаваш, как скоро ставаш богат и известен човек; лесно ставаш такъв – без труд, само с въображение постигаш всичко. Ако живееш само с въображението си, ще приличаш на онзи млад циганин, който разнасял мляко по къщите и си мечтаел: „Като продам всичкото мляко, ще си купя една кокошка, да ми снася яйца; ще продавам яйцата, докато спечеля пари за една овца или коза; ще продавам млякото на овцата и един ден и нея ще продам; от спечелените пари ще си купя една крава“. Мислел си как ще забогатее и най-накрая си казал: „Като милионер, ще предложа на царската дъщеря да се оженим, а след две-три години ще си родим едно хубаво детенце“. Увлечен в мечтите си, той подскочил от радост, гърнето с млякото паднало от главата му и се разляло; заедно с млякото се пръснали и неговите мечти.

Като слушате този анекдот, се смеете, но вие сте този млад циганин. В анекдота е важно млякото, а не детето, което ще се роди в бъдеще. Във въображението нещата стават лесно, но дойде ли до реализирането им, работата върви мъчно. Докато постигнеш нещо, ръцете ти ще се покрият с мазоли, но каквото придобиеш, ще бъде по-здраво и сигурно от това, за което само си мечтал.

И досега хората живеят с илюзиите си. Човек трябва да се освободи от илюзиите на своите ум и сърце, да реализира своите желания. Физическият свят е поле за реализиране на Божествения свят. Макрокосмосът е Божественият свят, който трябва да се реализира в микрокосмоса, т.е. на физическия свят. Както фотографията отпечатва образа в намален размер, така и физическият свят не е нищо друго, освен отпечатване на Божествения свят в намален размер.

Понякога илюзиите са толкова необходими, колкото и реалните неща. Какво ще придобиеш, ако знаеш всичко, което ще стане? Обичаш приятеля си, вярваш му, идеализираш го, но един ден се усъмниш в него и се разочароваш в приятелството; казваш: „Разочаровах се, но поне влязох в реалността“. В кой случай беше по-щастлив – когато вярваше в приятеля си или когато се разочарова? Имаш син или дъщеря, на които възлагаш голяма надежда, но един ден се усъмниш в тях; съмнението в твоя ближен е съмнение в Бога и съмнението в Бога е съмнение в самия теб.

Човешкият живот още не е поставен на здрава основа. Причината за разочарованието не е външна. Искаш да живееш по-добре от своя ближен, искаш да живееш по-чист, по-свят живот от мен – право ли е това? Като живееш добре, ще желаеш същото и на другите, иначе ще се разочароваш, ще страдаш и ще се мъчиш. Ако съм взискателен към себе си, ще бъда такъв и към другите. Да бъда към себе си снизходителен, а към другите – взискателен, това не е правилно – ти си служиш с две мерки; ще си служиш с една мярка и от нея ще разбереш кое е право и кое не е, кое е грешка и кое – добродетел.

Нашите погрешки и нашите добродетели пред Бога не са такива, каквито ние ги определяме – как ще докажем това? Забелязано е, че когато материалните работи на човека се оправят, духовните му работи се объркват. И наистина, на повечето търговци материалните работи вървят добре, но вижте ги какво представляват в Духовния свят; бедният човек няма пари, няма къща, но разговаря с Бога и с ангелите, сърцето му е пълно с благородни чувства и светли мисли.

И тъй, вие трябва да имате правилни разбирания за нещата. Докато не дойдете до новото разбиране за Живота, всякога ще живеете в заблуждения. Не е лесно да се освободите от заблужденията, трябва да се знаят изходните пътища; ако не ги знаете, все едно, че сте в лабиринт, от който никой не може да ви извади. Човек трябва да знае изходния път в живота. Колко пъти се е обърквал! За нищо и никакво две сестри се скарват, не могат да се търпят, не могат да се споразумеят, а после търсят път как да възстановят отношенията си, как да възвърнат любовта, която са имали помежду си. Коя е причината за това? Човек не се е познал; той живее едновременно в трите свята, поради което се натъква на различни мисли, чувства и действия и не може да ги съчетае, т.е. хармонизира. Ако работи само с физическия си ум, той не може да разбере духовните и Божествените работи; ако работи само с физическото си сърце, не може да разбере умствените и Божествените работи. Ако с ума си не можеш да схванеш Божествените работи, защо ти е този ум? Значи към физическия си ум трябва да присъединиш и Христовия ум, за да разбереш Божествения свят – сложна работа е това.

Как ще се справим с трите си ума? Ние с един ум не можем да се справим, че ще се справим с три! Физическият ум е у нас, а Божественият – над нас, и ние трябва да се държим за него; започнете с Божествения ум, останалите са негови помощни средства. Същото се отнася и до сърцето – казано е в Писанието: „Ще му отнема каменното сърце и ще му дам плътско“, или, с други думи: ще му отнема човешкото сърце и ще му дам Божествено. Няма защо да се сърдите на някого – каменно е сърцето му, как ще разбереш света с такова сърце? Каменното сърце не може да направи човека щастлив – то е студено, хладно, покрито с дебел сняг и лед; то е цяло гробище, покрито с кости. При такова състояние на сърцето може ли човек да бъде щастлив? Ще се отнеме това сърце и ще му се даде ново.

Да се върнем към практическата страна на живота, която сами можете да разберете. Да допуснем, че си затруднен (затруднението е резултат от неразбирането на законите и отношенията в Природата), стоиш на брега на една широка и дълбока река и си въобразяваш, че лесно може да я прегазиш, но като опиташ да я преминеш, виждаш, че си в опасност – водата те носи и всеки момент може да се удавиш. Започнеш да викаш, да ти дойде отнякъде помощ. Умен трябва да бъдеш! Ще забиеш един голям кол на брега на реката, ще завържеш на него едно дълго, здраво въже, ще се хванеш за края му и внимателно ще стъпваш във водата. Постепенно ще навлизаш все по-навътре и ще опитваш дълбочината на реката – така ще направиш сондаж. Ако забележиш, че дълбочината се увеличава, ще се върнеш назад. В случая въжето представлява човешкия ум, за който трябва здраво да се държите – умът може да ви спаси и при най-неблагоприятни условия.

Днес колкото и да се говори на хората за Духовния свят, те мъчно могат да го разберат. Под Духовен свят разбирам Света на ангелите. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина – достатъчно е ангелът само да повдигне пръчицата си, за да постигне желанието си. Щом дойдат гости, той веднага вдига пръчицата си и пред тях се нарежда богата трапеза с хубави, вкусни плодове; гостите се нахранват и си разотиват, ангелът отново вдига пръчицата си и трапезата изчезва.

Какво ще бъде вашето положение, ако само с едно вдигане на пръчицата трапезата се слага и вдига? Реален ли е този свят? Има нещо реално и нещо нереално, така е според вашето разбиране. Единственото реално нещо са ангелите, с които можете да разговаряте; те наистина вдигат и слагат пръчицата си. И на физическия свят единственото реално нещо е Бог, Който вдига и слага пръчицата Си. Като я вдигне, каквото пожелае, става; щом я свали, всичко изчезва. Някоя жена плаче, иска да си има детенце; Бог казва: „Дайте едно детенце на тази жена“. Детенцето се ражда, жената се радва, повива го в пелени, къпе го, милва го, казва: „Моето пиленце, моята кукличка, ангелчето ми, един ден ще стане голям гений“. В далечното бъдеще може да стане гений, но сега е кукла, с която си играеш. Ти го храниш, обличаш, учиш, но като получи каквото му е нужно, ритне те и казва: „Не искам да те виждам, да не си ме раждала“. – „Защо Бог ми даде такъв син?“ Това, което наричаш твой син, е жива кукла, не е онзи истински син, роден от Дух и вода. Първо Бог дава живи кукли на хората и след като се справят с тях, ще им даде синове и дъщери, живи души. Когато дойдат тези души, те няма да ви връзват и ограничават, няма да ги къпете, както къпете сегашните деца по два пъти на ден. Те няма да бъдат малки и безпомощни, а 33-годишни моми и момци, в пълния разцвет на развитието си. Има ли нужда да учите тези свои синове и дъщери? Възможно ли е да родиш 33-годишен момък или мома? Те няма да се раждат от майка и баща, а по дух.

Казано е в Писанието: „Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е“. Кой човек е роден от Бога? Казано е: „Роденият от Бога грях не прави“. Да се родиш от Бога, това значи да се прояви Божественото в човека. Питаш: „Аз кукла ли съм?“; ще мислиш и сам ще си отговориш – това е философия, която трябва да разберете. Нека всеки си зададе въпроса: „От човек ли съм роден, или от Бога?“. Докато се съмняваш, че си роден от Бога, ти си жива кукла; като се убедиш, че си роден от Бога, ще усетиш как се освобождаваш от товара си и придобиваш нова светлина и топлина.

Какво прави човек, когато се притесни? Той започва да търси подкрепа отвън – дано дойде някой да го утеши, да му каже истината. Може да се намери такъв човек, но ти сам трябва да разбереш Истината. Казваш: „Как ще разбера Истината, когато тя постоянно се изменя?“; аз говоря за Вечната неизменна истина. Менят се само преходните, временните неща. За Бога се казва, че е вечен, неизменен. Това, което се променя, е проявената реалност; това, което е вечно и неизменно, е същественото, т.е. непроявената реалност. И в човека има неща, които не се менят; те показват, че той е произлязъл от Бога.

Изменното и неизменното представляват двете фази на живота, т.е. двете реалности. Ще кажете, че това е философия; да, философия, но тя дава възможност на човека да познае същественото в живота. Като се натъкне на противоречия, човек казва: „Кукла ли съм аз, или жива душа?“. Ако всеки ден ти втълпяват различни идеи и те разиграват както намерят за добре, не си ли една кукла? Днес си социалист, утре – комунист; днес си баща, утре – майка; днес си брат, утре – сестра; днес си учител, утре – актьор. Ако всеки ден се залъгваш с различни неща, не си ли кукла?

Написал си една книга, в която отричаш Бога. Мислиш ли, че със своите аргументи можеш да убедиш хората в това; мислиш ли, че със знанието, което имаш, можеш да оправиш света? Това е забава. Аз мога, без да напиша книга, да докажа има ли Господ, или не. Ти си безверник, философстваш и убеждаваш хората, че няма Бог. Един ден тръгваш на път и замръкваш в гората. Нощта е тъмна, студена, ти нямаш хляб, няма къде да се подслониш. Аз живея в гората, където прекарвам в работа и размишления. Минаваш покрай моята колиба и казваш: „Моля ви се, можете ли да ме приемете да се стопля?“. Отварям вратата и те приемам добре – наклаждам огън, стоплям вода, давам ти да измиеш краката си, да се стоплиш, давам ти дебели дрехи да се завиеш; след това сядаме двамата да се нахраним, след което започваме да разговаряме. Питам те:

– Сега вярваш ли, че те нахраних?

– Не вярвам, докажи го.

– Ако те набия, ще вярваш ли, че съм те бил?

– Пак няма да вярвам.

– Като те ударя няколко пъти, ще повярваш.

Следователно, докато живеят в изобилието на благата, хората не вярват, че съществува Бог. Тогава Бог казва: „Ударете няколко тояги на този човек!“; щом го наложат с тоягата, той казва: „Страшно нещо преживях и разбрах реалността на нещата“. Значи започва да вярва, но по отрицателен път – това е крив метод.

Съвременните хора постепенно навлизат в нова фаза на живота и започват да разбират проявите на Божията Любов. Какво изисква Любовта от всеки човек – да обича, без да очаква да го обичат. Да любиш Бога, без да очакваш нещо от Него; искай от Бога да живее в теб и да проявява Любовта Си чрез теб. Ако нищо не искаш от Бога, нищо няма да ти даде. Сам пожелай да се обърнеш към Него.

Единственият, Който преобразява хората, е Бог. Какъвто и преврат да стане в теб, не казвай, че Бог го е направил – това не се доказва, по този въпрос може само да мълчиш. Че Бог живее в мен – и по това не говоря. Нека всеки сам се убеди в Истината. Щом Бог живее в мен, и обкръжаващите ще възприемат моята Любов; тя е в такова изобилие, че всякога остава излишък. Пий от водата на моя извор колкото искаш, яж от плодовете на моята градина до насита; от каквото се нуждаеш, ще го намериш при мен. Не се осигурявай за утрешния ден, аз имам всичко – ела при мен, да задоволиш нуждите си!

Христос казва на учениците Си: „Вярвайте в Бога и в Мен вярвайте!“; това значи вярвайте в Абсолютното, което не се изменя. Вярвайте и в мен, който обяснявам причината за промяната на нещата. Днес се правят опити да се обясняват причините за противоречията в науката и във философията. Науката е едната страна на реалността, а философията – другата; те се стремят да обяснят Абсолютното, метафизичното, неизменното. Целта на науката и на философията се заключава в това да познаят реалността и да я приложат. Една от задачите на ученика е да опита и познае Бога. Каквито и опити да правите, все ще се усъмните в Него.

Казва ти се: „Днес ще се спреш на еди-коя си улица и ще чакаш там; в 10 часа преди обяд ще мине еди-кой си господин“. Вие ще спрете на определеното място и ще чакате; не го познавате, но ще очаквате да дойде, да ви помогне. Какво ще стане с вас? Изваждате часовника си и от време на време поглеждате кога ще стане 10 часа, за да се срещнете с човека, но между вашия часовник и този на господина, когото очаквате, има разлика от около половин час – без да иска, той ще закъснее. Вие се тревожите и си казвате: „Ето, не се състоя срещата“, а той е точен, идва на определеното време; ако часовникът беше сверен, никога не би закъснял, а че часовникът не е верен, вината не е негова. Докато се смущавате вътрешно – в ума, в сърцето и в душата си, той няма да дойде скоро.

Изобщо колкото повече човек се тревожи и съмнява, толкова по-голямо е разстоянието между него и ближния му; щом сърцето ви започне да се успокоява, а умът ви – да се стабилизира, той е близо до вас, скоро ще се срещнете. Има моменти в живота, когато в човека проблясва вътрешна радост; той се примирява с всички противоречия и казва: „Готов съм за всякаква работа, готов съм на всичко“. Щом кажеш, че си готов да направиш всичко, каквото Бог иска от теб, ти си на правата страна, ти си в реалността на живота. В този момент ще дойде онзи, когото очакваш; той ще ти донесе мотика, ще ти предаде първия урок, а ти ще изпиташ голяма вътрешна радост, че си намерил своя Учител. Той ще ти говори за новия живот, за неговия вътрешен смисъл. Който е намерил своя Учител, той е познал радостта и смисъла на живота, всяка врата е отворена за него. Невъзможно е да те мразят хората, ако Бог живее в теб. Където влезе Бог, или ще Го приемат, или ще бягат от Него – едно от двете, това е закон. Защо трябва да бягат от Бога? Защото Той казва: „Никой да не стои на пътя Ми! Който е настрани от пътя Ми, свободно ще минава и заминава“.

Едно нещо искам да направя за вас: да вложа в умовете ви Живата вяра; чрез нея всеки може да опита има ли Бог, или няма, това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват Абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя или привидно се изменя. Защо е нужна тази Вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си, а Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. Ако се спреш пред тази граница и се запиташ: „Да вляза ли, или не“, ти си пропаднал вече – това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание; ще си кажеш определено и категорично: „Ще вляза в Царството Божие“. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си, наследство на по-малките, в сандъка и няма да мислиш вече за тях. Пред теб се открива нов, красив свят.

Без съмнение и колебание! Вие пристъпвате бавно и сигурно към Шестата раса, където ви очаква среща със светли ангелски души, които не обичат никакво колебание и съмнение. Казано е в Писанието: „Двоеумният е непостоянен в своите пътища“. Така постъпват много хора – дойде някой да слуша беседа, но като не му се хареса нещо, отива при теософите. Какво е теософията, какво ще му даде тя? Теософията е премелване на жито, т.е. превръщането му в булгур. Говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло, видял ли си тези тела? – „Не съм ги видял, но така е писано.“ Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте, защо не се спасихте? Защо индусите, които проповядваха толкова учения, не се повдигнаха, защо очакват нов Учител? Значи това, което им се проповядва, не ги задоволява, това е забава за тях; те наистина очакват нещо, което да ги задоволи и повдигне.

Хората се женят и мислят, че вършат сериозна работа – и това е забава. Казват на момата: „Ще ти намерим един добър момък, умен, завършил два факултета, и ще те оженим за него“. И момъкът казва на момата: „Ние сме богати, имаме две големи градини, ще си направим нова къща“; той ѝ обещава все хубави работи, за да я залъже. Момата слуша, радва се, доволна е, най-накрая се оженват, но работата не върви добре; от година на година животът им се влошава – защо? Защото с лъжа работите не се нареждат. Същото става и с религиозния: като православен, той посещава църквата, целува кръста и иконите, една-две години е доволен, но и тук работите му не се нареждат – липсва му общението на душата с Бога. Като приемеш Любовта, няма да ме питаш какво мисля, а ще знаеш това. Каквото говориш, трябва да почива на Истината. Който има Любов, постъпва с другите като със себе си; той мисли доброто на всички; достатъчно е да влезе някой в дома му, за да се свърже с него в името на Любовта.

И днес има връзка между хората, те си общуват, стремят се към Великото, но и в тях има червеи, които прегризват нишките на техния живот. Червеите са вашите заблуждения, освободете се от тях! Ние ще направим първия опит, но ще си послужим с известни правила, които са свободни и се прилагат по закона на Любовта; тези правила са ефикасни и устойчиви, но вън от Любовта те са палиативи. И Христовите ученици вярваха в Него, но щом се усъмниха, те се отклониха от пътя си и създадоха Вселенските събори1. Често запитват и нас: „Вярвате ли в Съборите, иконите, кръста?“. Ние сега се учим да вярваме, и то в Божията Любов, която е неизменна, да вярваме още в Божията Мъдрост и Божията Истина. Ще вярваш и ще прилагаш. Как ще приложим любовта си към Бога? Как ще Му благодарим за този хубав ден, за тази красива гледка, която виждаме, как ще благодарим на Бога за всичко, което ни е дал? В това именно се изразява Божията Любов – Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо; същевременно Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем, където на чист въздух вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство.

Някои не са разположени добре към нас – протестират, хулят ни, не ни искат, но чрез борчетата2 Бог им казва: „Няма да безпокоите тези хора. Който се осмели да ги безпокои, нищо няма да остане от него – само ако повдигна пръчицата Си, нищо няма да остане от вас“. Бог казва и на владиците, и на свещениците: „Каквото знаете, задръжте го за себе си, но няма да закачате тези хора“. – „Те са еретици!“ – „Не, те са Мои деца, Аз ги познавам; няма да ги безпокоите, те са единствените, които Ме слушат.“

Питам кои деца са възлюбени на Бога – здравите или болните? Докато си здрав, ти слушаш Бога; щом заболееш, не си послушен. Светът е голяма болница, а Бог – главният лекар в болницата. Той има нужда от здрави деца и който не изпълнява правилата на болницата, вън от нея! Лекарите не разрешават въпросите. Моите деца са здрави и няма защо да стоят в Църквата – болницата. Първо, там те ще се простудят. Църквата е за болните хора – и след това очакват от нея спасение. Той се е заблудил в кръста, в иконите; няма защо да се занимава с тях – иконата, това е все едно портретът на твоята възлюбена или възлюбен. Какво трябва да направи момата, като дойде нейният възлюбен – щом го види, тя трябва да остави портрета настрани и да отиде при него да си говорят. Ще кажете, че Бог е в Църквата; извинете, това не почива на никаква истина – ние не се нуждаем от икони, а направо отиваме при Бога, Той да ни даде работа. Той ни вика за една велика, свещена работа.

Като слушате да говоря така, казвате: „Колко учени хора има в света, колко учени хора има и в България!“. Навсякъде има учени хора, но повечето са натоварени камили – натоварят една камила, тя върви и пъшка.

Ние не се нуждаем от много владици, един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие – казват, че съм се провъзгласил за Христос, а всъщност като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мен един архиерей има в света – Христос; никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: „Снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици!“. Нека се смирят, нека осъзнаят, че не са в състояние да оправят България! Как ще я оправят? Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже:

– Дядо владика, имам болно дете, помогни ми!

– Викай лекар!

– Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си!

– Иди при банкера, той ще ти помогне.

Така не се говори. Който излезе да проповядва между народа, трябва да има Божествена сила; има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: „Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове, голямо благословение ще се излее върху вас“. Ако владиката говори така на хората и думите му се сбъднат, неговата проповед има смисъл. Хората не се нуждаят от много говорене, но от братство и равенство, от Любов. Аз не говоря за обикновената любов, но за Любовта на Бога и на Христа. Христос казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди. Ако вярвате в Бога, и в Мен ще вярвате“.

Питате на какво се дължат недоразуменията. В древността имало един Учител, адепт, който изпитвал учениците си по два начина. Първият бил следният. Той извиквал един от способните си ученици и му казвал: „В еди-кой си ден ще тръгнеш със съучениците си на път. Ще отидете в едно от съседните села, където ще ви посрещнат много добре: ще ви дадат нови, чисти дрехи, за да се преоблечете, ще ви нахранят, ще ви приготвят чисти легла за спане и на сбогуване ще ви дадат пари за път, като ви поканят и друг път да ги посетите“. Учениците тръгвали за селото, но оставали изненадани – селяните ги приемали точно обратно: още с влизането им в селото пускали кучета да ги гонят, вдигали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете; едва можели да се спасят с бяг. Всички се пръсвали и след излизане от селото се събирали и се връщали при Учителя си. Започвали да разказват през какви страдания са минали. Най-способният ученик питал: „Учителю, защо ни каза едно, а излезе друго? Как ще ни обясниш това, защо не ни каза, че ще ни бият така жестоко – да бяхме си сложили по една мека дреха на гърба, да не усещаме болка от тоягите“. Учителят мълчал, нищо не отговарял.

След няколко дни той давал задача на други ученици, която се решавала по втория метод. Казвал им да отидат в едно от съседните села, но да бъдат готови, защото там ги очакват страдания, тояги и гонене. Те се приготвяли за това посрещане, но още с влизането им в селото оставали изненадани: селяните излизали да ги посрещнат, приемали ги в домовете си, където ги гощавали добре, оставяли ги да пренощуват при тях. Учениците се чудели защо ги посрещат с такава радост, когато очакват гонения, бой. Връщали се при Учителя си и го запитвали защо не им е казал истината. Той пак мълчал. След това извиквал и двете групи ученици и им казвал: „Първата група мина през страдания, защото някога, в далечното минало, те са постъпили с тези селяни зле. Имали са възможност да им услужат, да ги нахранят и посрещнат добре, но не са изпълнили задължението си; сега изкупват грешката на миналото си. Втората група ученици в миналото са постъпвали добре със селяните: услужвали са им, помагали са им; днес жънат плодовете на своите добри постъпки“.

Днес повечето хора минават по пътя на първата група ученици – ликвидират със своята карма. Те трябва да бъдат готови да разрешат кармата си по закона на Любовта. За да се справите лесно, ето какво ще ви моля: не говорете лошо едни за други. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне другите да бъдат внимателни – да не се обиждат. На първите казвам: въздържайте се да говорите лошо за близките си! На ония, за които се говори лошо, казвам: не се обиждайте! И който обижда, и който се обижда, и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще разреши вашите задачи; тя е строга и неумолима, като дойде, ще ви научи как се решават задачи. Ако очаквате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете. Кой е пътят за създаване на бъдещата култура – пътят на Любовта.

Сега свещениците са се опълчили против нас и мислят, че ще им отговорим със същата мярка3. Не, ние отговаряме на свещениците: не искаме вашите икони, не искаме да влизаме във вашите църкви, не искаме вашите кандила и обреди – кръщение, венчаване. Всичко хилаво, слабо, което вие изхвърляте вън от църквите си, ние ще го приберем и ще направим нещо хубаво от него. Ние не се интересуваме от набожните, нека те си стоят в църквите. Ние ще приемем в Новото учение хромите, сакатите, слепите, т.е. онези, които никой не иска. Младите са вън от Църквата, тях ще приемем ние. – „Те са млади, зелени, нищо не могат да направят.“ Те не са зелени; това, което расте и се развива правилно, не е зелено – такъв е законът на развитието. Под зелен разбирам онзи, който се развива; зеленият цвят е символ на растене.

Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически, но ако Той пълни сърцата с красиви и възвишени чувства, какво повече искате от това? Искате да Го галите, да Го целувате, да Го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, където очакват Христос да се роди отново като малко дете; Той се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това Христос се ражда едновременно в много души. Когато се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за обкръжаващите – това е възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.

И тъй, вярвайте в Новото учение, което ще ви изведе на добър край. Не допускайте никакво съмнение в себе си, сложете настрани и най-малкото съмнение, тогава в ума ви ще блесне нова светлина. Направете опит да се убедите в думите ми. В какво може да се съмнявате, от какво се плашите? Старият строй си отива; той е дреха, която се замества с нова, която е приготвена вече. Старият строй неизбежно ще се смени – той не е същественото в живота; същественото е човешкият дух и човешката душа, съществени са човешките ум, сърце и воля – условия за работа. Бъдещата култура е на човешкото сърце. Под сърце не разбирам афекция на чувствата – това не е Любов. Че си се въодушевил – и това не е Любов. Любовта е неизменна, постоянна сила, която повдига човека и уравновесява енергиите в него. Прояви Божията Любов, прояви разумната си воля! Оплакваш се от простуда, кашлица, хрема, ревматизъм, не можеш да си помогнеш. Защо не приложиш волята си да се излекуваш?

Вярвайте в Бога и в Мен вярвайте; тук има две течения: в Бога и в Мен. Едното течение идва от клоните, т.е. от горе надолу, от ума към сърцето, а другото излиза от центъра на Земята, т.е. от корените към клоните. Да допуснем, че страдаш от болки в гърдите. Ако попаднеш в течението, което идва от горе надолу, т.е. от мозъка, чрез концентриране на ума ти ще прекараш това течение към центъра на Земята, към сърцето, да стане движение; тогава ще си помогнеш, ще се освободиш от болестта. Не се плашете, че ще се свържете със Земята. Не се страхувайте нито от Земята, нито от Слънцето. Течението, което идва от Слънцето, трябва да мине през центъра на Земята; в това движение се образува един светъл кръг, който се движи правилно и с него човешкият ум постепенно се разведрява. Щом се излекуваш, ти вече може да обърнеш течението от долу нагоре.

Забелязваш, че твоята духовна природа заяква, но волята ти отслабва; за да усилиш волята си, обърни течението от центъра на Земята към Слънцето. Където се кръстосват двата кръга, там се явява истинската култура, истинският живот. Не мислете, че течението, което иде от центъра на Земята, е вредно; то е вредно, когато постоянно тече през вас и вие възприемате неговата енергия. Знайте, че навсякъде в Природата има прилив и отлив. Това става и в човешкото сърце – то предизвиква едно приятно настроение в човека и трае от една минута до един час или най-много до един ден, след което се сменя, т.е. изгубва се и в човека настава реакция – тъмнина, мрак. Който разбира закона, като попадне в тъмнината, т.е. в нощта, ще си запали огън. Щом дойде течението от долу нагоре, лесно ще се справиш с него, ако имаш запалена свещ или огън; материалът, който е събран, ще се използва като гориво.

Като стават смени на теченията, вие казвате: „Не мога да се справя с тях, изгубих вярата си“. Нищо не си изгубил. – „Станах лош.“ Не си станал лош, това са временни състояния, през които минават повече младите, отколкото старите; тези течения наричат настроения. В момата и момъка настроенията се сменят по няколко пъти на ден. Когато дойде време момата да се жени, тези настроения се сменят по сто пъти на ден. Тя казва: „Ще го взема, ще се оженя за него“ – това е течението на сърцето; при друго течение казва: „Не го искам, черен ми е станал“. Майката на момата казва: „Ще го вземеш, дъще“; после и тя казва: „Ще го взема“ – пак е под влиянието на сърцето. Значи ту ще го вземе, ту няма да го вземе. Майката казва: „В чудо се видях с тази моя дъщеря – ту го иска, ту не го иска“. Такова нещо са теченията, които идат от центъра на Земята към Слънцето. Момата е на кръстопът. За да разреши въпроса правилно, тя трябва да излезе от него, иначе не може да направи своя избор. Най-голямата грешка в женитбата се заключава именно в кръстосването на тези течения. Започнеш ли да се колебаеш, не решавай въпроса – остави го настрани.

Думата женитба има съвсем друг от този смисъл, който сега ѝ се дава. Под женитба днес се разбира осигуряване, тя е осигурително дружество. Някой се осигурява за 10 000 лева, друг – за 20 000, трети – за 100-200 000. Човек, сам по себе си, е осигурен; той трябва да вярва на своя дух, на своята душа, на ума, на сърцето и на волята си. Така трябва да говорят майките на своите синове и дъщери. И в новата култура хората ще се женят, но не под влияние на другите. Ще дойде някой да те съветва: „Вземи този момък, вярвай в него, не се страхувай“. Момата трябва да вярва на своя дух, на душата си, на ума, сърцето и волята си; и тогава, като се кръстосат два ума, две сърца и две души, които се разбират, ще дойде разумният живот. Така трябва да се проповядва на всички. Говорете истината без никакво колебание.

Има въпроси, върху които колкото и да ви говоря, не всички можете да ги разберете еднакво, защото мозъците ви не са еднакво развити. Някои от вас трябва да мислят дълго време за Бога, за Възвишения свят, за да се преустроят мозъците им. В мозъка им има особени наслоявания, които препятстват за възприемане на Истината; това са особен род психически вещества, които гният, както физическите вещества. По закона на поляризирането те трябва да се пречистят. Когато мозъкът се освободи от тях, тогава носът, очите, ушите, устата ще започнат да се развиват правилно.

Който не разбира това, погледне към някого и казва: „Отличен човек е този, много нещо може да допринесе той“. Лъжеш се; погледни: очите му са кривогледи, носът, устата – деформирани, трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се е обърнал към Бога, че е Негов служител; не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена; докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дόйде на Земята, хората ще имат обща кесия и тя ще бъде отворена, ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения, и всеки ще се ползва от благото на този извор – само така светът ще се комунизира и реформира; всеки ще внася своите придобивки в общата каса.

Пазете се да не изпаднете в заблужденията на миналите реформатори. Имаме право да комунизираме само своя труд, т.е. това, което сега печелим. Днес хората печелят всеки за себе си и желаят да печелят така, като използват труда на миналите поколения; не, вие трябва да призовете хората на миналото, да вземете и тяхното съгласие, да ги питате готови ли са да приобщят своите печалби към вашите. Ние нямаме право да разполагаме с досегашните блага. Всички, които са се опитвали и опитват да комунизират благата на миналите поколения без тяхно съгласие, нищо не са постигнали. Всички ще работим и това, което спечелим, него ще използваме общо. Това е Учението, което Христос е проповядвал на хората. Той поучавал в Любовта и Мъдростта, всеки да знае докъде се простират неговите права и задължения – така могат да се разбират добре майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, учители и ученици, господари и слуги. Как ще се съгради новото общество, ако между тях няма разбирателство?

Мнозина ни обвиняват, че нашето Учение било криво. Къде е правото, истинското учение? Вашите учения оправиха ли света? Не само че не го оправиха, но още повече го развалиха. Днес обществата се разлагат, а не се оправят. Ако вашите учения са прави, защо воювате, защо разрушавате градовете, защо гробищата са пълни с гробове и кръстове, защо има толкова много болници на Земята? Ако ние сме на крив път, готови сме да тръгнем по вашия, но покажете ни резултатите на вашите учения! И вие сами ще се убедите, че пътят, по който вървите, е крив – нищо повече. Този път трябва да се оправи – как? Като се обърнете към Бога и възприемете Неговата Любов, която е Любов на абсолютно безкористие.

И религиите трябва да се пречистят; има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения и те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси, днес всички съзнават това. Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните пасоми? Ако владиката посети едно село, веднага ще дойде заповед как да го посрещнат; селяните ще се разтичат, стражарите – също. Защо? Владиката посетил селото. Ако владиката има любов към селяните, той трябва да се яви между тях като прост гражданин, без никакви одежди. Вместо да отиде между народа, да разбере нуждите му, владиката ще влезе първо в църквата.

От хиляди години свещениците влизат в църква, четат молитви и какво постигнаха с това? Кога хората започнаха да си строят църкви? Когато изгубиха Рая, когато изгубиха Църквата в душата си; щом изгубиха духовната си Църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от Църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Една Църква ще има в бъдеще, един Свещенослужител; тя ще бъде толкова голяма, че ще събира всички хора на Земята. За такава Църква се говори в Откровението. Може ли да си представите колко голяма трябва да бъде тя? Тогава хората ще имат едно верую, един възглед, но толкова широк, че ще обхваща всички възгледи на миналото. Всички сегашни форми и вярвания ще отстъпят на новото, те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място.

Новото, което иде – Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората като стара дреха и ще се смени с ново. Дядото, който е умрял и са го заровили в гроба, един ден ще възкръсне. Пак дядо ли ще бъде? Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот. Това е Новото учение – Учение на Любовта, Учение на Мъдростта и Учение на Истината. Това е Учението, което бъдещата култура носи на човечеството.

В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчители. Нямам време да ви опиша какво носи бъдещата култура. Тогава хората няма да комуникират с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например искаш да изпратиш писмо до свой приятел; то ще бъде написано на особена, фина материя и ти чрез силата на своите ум и воля ще го изпратиш точно там, където трябва; то ще се пренесе чрез пространството и ще стигне право до твоя приятел. Ако приятелят ти е на хиляда километра от теб, за една минута писмото ти ще бъде на неговата маса. Имаш нужда от един килограм картофи; няма да ходиш от една бакалница в друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. Как са дошли? Някой твой приятел е възприел мисълта ти и веднага е изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки – и те идват по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате; сядаш на стола си, отправяш мисълта си към него и се понасяш в пространството – след една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намериш в пространството; и да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. В бъдеще ключовете няма да имат сила, всеки ще влиза и излиза и през затворени врати. Това носи бъдещата възвишена култура на хората.

Ще кажете, като турците, че това са странни работи. И да вярвате, и да не вярвате, така ще бъде. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични. Всички хора ще работят с Любов; малко ще работят, много ще придобиват. И тогава ще имат ниви и градини за обработване, за разходки, но работата и учението им ще дават добри плодове. Хората на Шестата раса ще се разхождат не само по Земята, но и по другите планети; те ще пътуват по Слънцето, по Луната и ще изучават живота на планетите. Какъв свят ще бъде този? Какъвто не сте и помислили. Както сега има същества от Шестата раса на Земята, така и в бъдеще ще има хора от Земята в Шестата раса, в новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на Земята.

Християнството в сегашната си форма приготвя хората за новата култура, за възвишения живот. Този живот иде вече, но и от вас се иска да направите едно малко усилие. За да не се съмнявате в новото, трябва да правите опити – без опити нищо не се постига. Всички трябва да се подмладите, да станете млади по ум – със светли идеи, млади по сърце – с благородни и възвишени чувства, и млади по воля – с добри и правилни постъпки. Бъдещето е в ръцете на младите, на децата, и Христос казва: „На такива е Царството Божие“.Всички трябва да бъдем Божествени деца. Всички съмнения, раздори, недоразумения да сложим настрани; да впрегнем на работа онези сили, които досега не са проявени. Много работа предстои на човечеството. Тогава хората ще придобиват храната си по нов начин и ще се хранят по нов начин, ще отопляват и осветяват къщите си по нов начин. Това са задачи на Шестата раса. Тя иде със своя програма и като я реализира, ще остави нещо ново на човечеството. Тя носи културата на истинското братство между хората и народите.

Христос казва: „Вярвайте в Бога и в Мен вярвайте“. Тази Вяра изисква хора със светли умове, с чисти сърца и със силна воля. Всеки човек трябва да има три допирни точки: с Любовта, с Мъдростта и с Истината. Любовта носи живот, Мъдростта носи светлина и знание, а Истината – свобода и условия за проява на волята. Съзнателният живот иде чрез закона на Любовта, интелигентността иде чрез закона на Мъдростта, а свободата и силата на волята – чрез закона на Истината. Това са задачи, които ще се реализират от Шестата раса – тя има методи за изпълнение на своята програма. За себе си тя е реализирала всичко; ние ще възприемем нейните задачи и ще ги осъществим.

По какво се познава идването на Шестата раса на Земята? По особеното лазурно сияние, което се забелязва на небето по целия Балкански полуостров. Това сияние е резултат на особени психически влияния, които действат в пространството и променят даже атмосферата. Това показва, че целият Разумен свят, всички Разумни същества усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята. Те създават добри условия за растене, за развитие и за работа на хората. Както лозето се чисти от изсъхнали и гнили листа, от паразити, така и Невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога; той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: „Не се страхувайте, още малко и всичко ще се нареди, ще тръгне по нов път“.

Сега питате: „Новата култура има ли отношение към старата?“. Има, разбира се; новата култура ще се ползва от придобивките на старата и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята. Старото ще мине, новото ще дойде. Нова светлина иде; тя ще преобрази възгледите на хората за материалния свят, тя ще ни покаже, че има и други начини за изучаване на Природата. Който иска да влезе в новата култура, трябва да учи, да работи съзнателно, да се готви за новите условия. Питате вярно ли е това, което говоря. Вярно е, но според вас не всичко е вярно. Не е така; за да познаете кои неща са верни и кои не са верни, трябва да правите опити, да проверите тяхната истинност.

Вярвайте в Бога и в Мен вярвайте! Ако думите Ми (т.е. думите на Духа), пребъдват във вас, вие ще бъдете Мои ученици. Ако думите на Христа пребъдват във вашите сърца и ако вие, чрез вашата любов, разумност и воля, пребъдвате в мен, Отец ми, Който е неизменен, и аз, който се проявявам чрез Него, ще дойдем и ще направим жилище във вас и ще ви се изявим; това значи Ще ви научим на своите пътища.

Иде Новата култура, иде Шестата раса, иде Божественото в света.

25 март 1923 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube