Нашите длъжници

И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Матей, 6:12

Има няколко начина да се започне една беседа. Да се държи беседа не е изкуство, не е и професия. Аз считам една беседа или една реч за работа, изразена по най-правилен начин.

Истината може да се познае само когато се приложи. В това има едно противоречие. За грешните хора Истината е недостъпна, следователно да говорим за Истината на тези, които живеят в греха, е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него. A в даден случай не е само един символ, но означава величина; An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.

Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности; разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле – това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случая има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва навреме и свършва навреме, а краят му е великолепен. Някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт!“. Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между тръните и на полога“. Изнасям един факт – че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето?“. Голямо, разбира се. И не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли? Ами какво е телето?“ – „Шареничко.“ Друг факт – малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи нови дрехи, нов костюм“. И тъй се изнасят факти след факти. Да, но това е само встъпление, за да се научим да говорим истината.

Какво отношение имат дрехите към нас? И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на развитие. Значи сме хора, които грешат – дрехите, които се сменят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидил всички тия мъчнотии, които ще си навлече, е надупчил тялото като решето. Казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка пора човек диша и всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа!“. Аз казвам: човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: идеално ли е направено то с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, е един факт, а верен ли е той, или не, е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже An, а за да се докаже, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми!“ – те мислят, че е тъй лесно да се докаже: мислят, че като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната от долу на тоягата чак горе на върха. Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.

Сега ще се върна към стиха: „И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Всички хора, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“ – казват: „Знаете ли какво се говори в Отче наш? Трябва да се простят нашите грехове“. Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица; които имат да дават, все за този стих говорят. А за онези, които имат право, които имат да взимат, този стих не съществува. Е, питаме сега: когато Христос сложи стиха в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон – „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Защо трябва да простим? Вън от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости, тъй е казал Господ. Някой път не само на хората трябва да прости, но и на себе си, а знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „На хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник се възбудил много от проповедта си към хората – да си прощават греховете; като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш?“. Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската, той е хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят; и ти трябва да направиш същото!“.

И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Всяка погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? Една такава мисъл има в тях, която предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. Тогава ние се спираме върху фактите.

Разказват, че Учителят на един китайски владетел, който се занимавал с окултните науки, му дал задача да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири; понякога инкогнито ходел да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки – те си хванали една трошица и едната тегли, и другата тегли. Той казва:

– Какво правите?

– Това нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.

– Е, разделете го. Ти работила ли си за него?

– Не, но аз го видях първа!

А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки.

Той бръква в джоба си и казва на мравките: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне!“. Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките.

Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета, хванали една кост – и едното тегли, и другото тегли; едното казва: „Остави, тази кост е моя!“. Спира се той:

– Какво правите?

– Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.

– Е, не можете да я разделите ли?

– Как, тя е моя!

– Спрете, оставете костта и гледайте към земята.

Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита:

– Още кости имате ли?

– Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.

Хвърлят им кости, всяко куче си взема по една кост и спорът свършва.

Царят отива по-нататък. Двама земеделци спорят за синора на нивата – къде е. Единият казва:

– Не, той беше две педи навътре.

Другият:

– Не, той беше две педи навън.

И двамата спорят за двете педи. Пита ги той:

– Не можете ли да се помирите?

– Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.

– Готови ли сте да ми повярвате?

– Че кой си ти?

– Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом; въпросът ще се уреди.

– Искаш да ни залъгваш.

– Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.

Взима той, поставя инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава. Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара и въпросът се разрешава.

И тъй, ние поставяме в душата си един малък факт, една малка погрешка, и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ще можеш да простиш, или не, но този факт вътре в теб започва да ферментира, образува гниене в душата ти, което ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас; вследствие на това Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, на мен ми дотегна вече – прощавай, прощавай; да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. Не, ще простиш прегрешенията му заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен. И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него. Няма душа, няма същество, което, като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение; онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.

Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете?“; не, ще се запитате: „Какво трябва да направя?“ и ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко – това е една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам – някой взел и пази грижливо роклята на баба си, с която се е венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрани трябва да стои това нещо – вземи, изхвърли всички тия парцали навън!

Аз мисля, че ако вие изчистите вашите къщи и по буква, и по дух от всички тия парцали, ще се освободите от много нещастия. Зная мнозина, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на парцалите от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги и най-после на ока ги продават; това, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик – събираме онова, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ще покриеш това дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени – мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля!“.

Това са сума факти, които аз съм наблюдавал. При такава философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията – извадят някоя изтъркана теория, поставят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всички тези глупости, хвърли ги навън! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били на младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката; като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон, тези стари форми не трябва да се държат. В Природата има един закон: всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всички парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил, Петко, Стоян, Драган съгрешили – всичко това в пещта; после ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“. Всичките тези дрипели на баба си, на майка си аз хвърлям в пещта и поставям следното правило: в моята стая се окачват само нови дрехи, а старите – навън.

Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново откъде ще се намери?“. Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, това, старичкото, на баба, трябва!“. Там е цялата ни погрешка. Чудни сте вие! – „Не може без грях.“ Може, може. Слагате си в ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. Може, може и без тях, може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачена майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, не греши, но опущения може да направи. Той е като математик, който е смятал много право, но е направил една грешка – пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме, а вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава – на този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“. Не е въпросът в прощаването. Всяко нещо, което те измъчва, ще го сложиш настрани.

Някои религиозни казват: „Мен Господ ме забрави“, други: „Майка ми ме забрави“, трети: „Мен баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“ – всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: кога констатирахте този факт – че са ви забравили? Как констатирахте, че майка ви ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви, но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но понякога вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог?“. Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля – това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? Той е безграничен, без форма, Сам по Себе Си, Той е Нищо и това Нищо съдържа всичко в себе си, създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат.

Вече от 8000 години, откакто съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в Народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни“; Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането? Под духане аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия, всички сме крайни егоисти. Един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече, остани без тях – какво от това!

Фактите трябва добре да се изнасят, а това малцина в съвременното общество правят. От чисто Божествено гледище всеки, който даде една вехта дреха, се наказва – такъв е законът. Когато направиш една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, което имаш – както за себе си. Когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. Когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек поплювко (тъй наречен), то е друго нещо. Поплювко е човек, който, като яде риба например, плюе, даже и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе; толкова е зает със себе си, че не мисли. Ами погледни, пред теб има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия. Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че има много кости. Е, хубаво, това оплюване какво показва? Че този човек иска да свърши работата си бързо; няма търпение, бърза да плюе.

И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници! Значи у Бога прощаването е закон; Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в Себе Си. И какво е казал Христос за Бога? Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си, а Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото; и като отидеш при Него, нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. Ако Бог имаше тази слабост – да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.

И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“. Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10000 лева, помогни!“, а се оплакваме, че този ни взел обувките, онзи – друго нещо. Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо и въпросът ще се свърши.

Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта понякога става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва се процежда от него; за такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“ – и цял ден да му се молиш, пет пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капе, трябва цял ден да чакаш, докато напълниш чашата си. Отиват тия двама приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли богаташа за 100 лева, той не му дава; моли се ден, два, месец, едва сполучва да ги вземе. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“; веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия, който е пинтия, пратѝ една красива жена; за нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той!“; не, той пази тези пари за нея, това е факт. В Америка при някои богати хора отиват разни комисии от чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко успяват да съберат. Понякога при такива скъперници богаташи отиват богати аристократки, американки, за да събират пари, и току-виж – той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва; когато излязат, си казва: „Тези жени как ме омагьосаха?“.

И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства благородният елемент на Любовта; тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете хубавото, красивото в живота си, то е истинският живот. Сега, ако аз ви кажа: „Нека дойдат жените“, тази дума – жена, трябва да се замени с друга: трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори и за него ще кажат: „Ето, този човек е добър!“. Защо ще се отвори? Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.

И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници. Откъде трябва да започнем своето възпитание? Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, така казваме ние, но ученикът трябва да знае програмата на това училище. Ако вие седите там, където циркулират автомобилите, мислите ли, че като вдигате шум и не го чувате, той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, където циркулират автомобилите.

Днес много хора имат много високо мнение за себе си. В какво седи високото мнение? Високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи Волята Божия. Аз мога в пет минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се; аз дойда, избутам ви и си слагам ръцете – вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз?“. – „Ами знаете ли кой съм аз?“ И тогава на какво ще приличаме?

Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служителят го поглежда, довършва си работата. Полковникът, ядосан, пита служителя: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор!“ Полковникът, като чул, започнал да се смее. Познали се. И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем; нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз – сега можем да се разберем.

И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници. И в домовете се зараждат същите спорове. Мъжът е полковник, жената – ефрейтор. Мъжът казва:

– Знаеш ли кой съм аз?

– Кой?

– Полковникът.

Жената казва:

– Знаеш ли коя съм аз?

– Коя?

– Ефрейторът.

Да, но и двамата са в запас.

Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи, който схваща условията; той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда от времето на Нерон.

Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задал един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си вдигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата; хванал я, видял един трън в нея и го извадил. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го слагат на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат, пускат и него на арената, но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуска се пред краката му и започва да ближе ръката му – „Познавам те, ти извади моя трън“.

Сега, каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме? С всеки лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас; може да кажем, че с това забиваме един трън в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи Велик Божествен Дух, Който събужда в мен всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мен, ако Той ме напусне?

Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуска. Разказват за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далеч от местожителството си и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е това, което е написал, то е в душата, която е вложил в написаното; като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик или слушате някой музикант; всичко това, което са написали, е външната страна, то е един малък повод, за да се свържете с душата им. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо и като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Това, което е казал Христос, е живо. Някои питат: „Какво е казал Христос?“. Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа.

Сега дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение?“. Това значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли да пия вода от теб? Аз съм много грешен, ще мога ли да се измия от твоята вода?“. Този извор казва: „Приятелю, пий колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия?“; реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще измия. Не бой се!“. И когато дойдем до Великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези, които са толкова благочестиви. Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, са подли, тогава ги е страх, такива хора са много страхливи. Това е лицемерие. Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някого, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек, аз ще считам, че това е низост за човешката душа!“ – такива хора са благородни. Благородният трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“; освен че няма да му направи някакво зло, да му причини нещастие, но ще му направи някакво добро и ще каже: „Ще му простя грешката заради Бога, ще му дам един пример“.

И прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници – ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави. Ако мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки. Ако мислите, че Бог ще трябва да живее в душата ви, затова трябва да се чистите, прощаването в този случай има смисъл.

Днес е Нова година. Като се върнете у дома си, извадете от вашите долапи всички стари дрехи, чепичета и всичко навън! Започнете с новичко! Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мен, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога. И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме, и затова Той иска да каже: „Сега не мога да ти дам това, но ще почакаш, по-късно ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци! Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.

Сега не говоря на един, говоря на всички ви. В дъното на душата си всички имате тази слабост – един е недоволен от едного, друг – от другиго. И какво би било, ако всички бяхме съвършени в своите постъпки? Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този, сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази, устата сестра“. Чудни сте – онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста? Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората. По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти. Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, нещо за Коледа, или да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш. Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее!“. Това е поезия, всякога трябва да виждаме поезията в живота.

И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници – каква по-хубава философия от тази? Това е вътрешният смисъл на живота. Това е за нас, за да имаме мир. Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. –„Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дни да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата; тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо – ще кажете: „Слава Богу, че живея“. А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“; да умреш – няма по-голямо престъпление от това.

И които чуят гласа Ми, ще оживеят, казва Христос. Сега е време за оживяване, а не за смърт. Старите схващания са хубави, но те са за Стария завет на живота. Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи, да усети онзи хубав мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа, тя седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. Не можеш да я разгадаеш. Това, което проявява, възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими – това е първото престъпление. Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“ – ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат или още 10–20–100-тина, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо? За нищо. Аз зная защо.

Идва сега Нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обувки на жена си и се радва, но жена му обича да го хока. (Не всички жени обичат да хокат, някои само.) И той, горкият, носи, но как ги е направил обущарят, че левият станал малко по-тесен. Жената обува десния, после левия и казва: „Ти, такива обувки да ми направиш!“; и взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин, това не е философия! Ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обувки. Ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да сложи лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се обидиш, нали?“ – така трябва всички да разрешават въпросите.

За всички погрешки, които правите, не сте отговорни, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо, сложете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, той си работи и аз си работя; но ако не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете. Нима такива чайници не са и хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник!“; да, такива чайници сме и ние, нищо лошо. Аз съм виждал – някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца, изхвърли го; после поседи, поседи, мине половин час, отиде да го търси, намери го, слага го отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не слагаш чайника тъй пълен!“. Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.

И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници. Ако ние при тия времена, в които живеем, при всички тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си това свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обувките, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обувки, сега мога и така; все ще ми дойде отнякъде помощ. Ами мечката какво прави без обувки?“; и действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик – да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!“. Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, не чувстваме дълбоко. И след това се съберат стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100000 лева, дадат на бедните 50000, а останалите 50000 хвръкнали и след всички тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, по време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.

И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници! Да мисли човек – това е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни. Преди няколко дни идва при мен една позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било Волята Божия. Едва започна нещо, стигам донякъде и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то?“ Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще изнеса и той е следният. Във времето на богомилите ти си била дъщеря на знатен български велможа – баща ти е бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко, но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брат си много и си успяла да го отвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че това учение е черно, от дявола. Как така той ще уронва твоя престиж? И си го върнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах, ще поправя грешката си“. И започва да ми изрежда факти – как у него се пораждало желание да стане свещеник, а тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“.

Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление; когато аз говоря, не забавлявам. Мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на това велико престъпление. Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.

От сегашното общество аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота. В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват; за това си има причини. Те кръшнаха някъде. Това си има своите дълбоки причини, но за поправянето се изисква знание – не знание на книга, но живо, знание на Живата природа. Знанието седи в това да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората и тогава да дойдем до връзка с кого? Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2000 години; не и Христос като Син Божи, защото вие още не схващате думите Син Божи. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя?“. Може, може. Аз наричам Божествено това, което задоволява всички нужди в хората – няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не излекува.

Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука. Например дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но за какво – за бактериите. Е, в какво седи тази наука? Този човек ред години е наблюдавал под микроскоп особените свойства на бактериите – как се размножават, с каква бързина, какви болести произвеждат; и след това казват: „Този бактериолог е отличен!“. Да, но съвременните бактериолози не знаят кога са се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли и тях? От какво са се появили те? Всеки човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне в една отровна бактерия – това е то. Киселините могат да се превърнат в основи и основите – в киселини. Кога? Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете в една киселина, ще настъпят във вас разлагания и ще започнете да ставате недоволни духом. Има хора, които, като влязат в дома ти, носят проклятие – те са една бактерия. „Е – казвате, – какъв е церът за тази бактерия?“

И прости нашите дългове, които ние прощаваме на нашите длъжници! Ще се изчистиш от всички нечистотии. В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде Вселената и е носил в себе си тези условия за окисление; това е силен принцип, тези отровни същества са съществували в целия Космос. Щом го привлечем, той прави хората силни, но това, което прави хората силни, същевременно ги и разрушава. Силните носят своето разрушение със себе си. Богатите носят своето нещастие със себе си, защото богатия всеки може да го отрови; аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери, колко царе има в света, снети от своите синове и дъщери – какви ли не заговори е имало против тях. Защо – заради положението им. Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта.

Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любов, но още го нямаме; имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме и аз бих желал който от вас е срещнал образци, да ми ги покаже. Отделни факти имаме – например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай на Любов, той е следният.

Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжът ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо – ако тя имаше Любов в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го вдигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов вдига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ще бъде здрав – това е образецът на Любовта; тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец, казват: „Това е илюзия!“ – не вярват, защото боравят все със стари методи. Ние имаме нови методи – Божествени, и сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни. В нас има едно Божествено правило – човек трябва да бъде абсолютно безкористен.

И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата и когато говоря понякога за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, ала това още не е Любов. Някои считат, че да целунеш някого е Любов; не, целувката не е Любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого; прегръдката не е Любов, тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обувки можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е Любовта, това са нейни връзки, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и това, великото, ние трябва да разгадаем.

Седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича!“; да, но тя е намислила да бяга – погледнеш един ден, намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“? Е, питам: при такова положение на нещата как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“. Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам – дъщерята е благородна, но и у майката има същото; от нищо нещо не се ражда, затова дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мен, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор – при истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си, и той е син на някоя майка. Той не може да люби една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка; и ако поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби – това трябва да знаете. А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мен.

Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не човешка. Всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. – „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? За Бога – баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога. Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, а вас няма да напусна, напротив, ще ви обичам повече“. Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“. Не, не, не само че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.

И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници. В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи? Само Любовта може да прощава, т.е. аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя. Тя дълго търпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому. Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти. Сърцето ти ще бъде чисто и след това състояние вие ще имате една нова наука за живота.

30 декември 1923 г.

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

1 Вселенски събори – събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпроси на вярата и християнското учение. Решенията на тези събори са абсолютни.

2 „…чрез борчетата Бог им казва…“ – най-вероятно става дума за боровите насаждения около салона на Изгрева, които са отделяли сградата от пътя за Дървеница. Сега се намират в двора на посолството на Руската федерация.

3 „Сега свещениците са се опълчили против нас…“ – визира се организираната кампания на Българската православна църква, започнала през юли 1920 г., когато Архиерейски събор обявява Петър Дънов, Учителя, за самоотлъчил се от Църквата, а учението му – за еретическо.

4 Брама – върховният индуски бог на Сътворението, създател на Космоса и част от божествената троица (Тримурти), заедно с Вишну и Шива. Изобразяван е като мъж с четири лица и четири ръце, всяка от които държи част от Ведите.

5 Славейков, Петко Рачов (1827-1895) – български поет, публицист, фолклорист и политик. Културната му дейност е огромна по мащаб: работи като учител в редица села и градове; до 1847 г. събира 2263 български песни, пословици и поговорки и в 1852 г. издава книгите Смесена китка, Песнопойка, Басненик; в 1853 г. пише поемата Бойка войвода; издава сатиричния вестник Гайда; от 1864 г. участва в редакцията на българския превод на Библията в екип с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов – това издание Учителя ползва при съставителството на Завета на цветните лъчи на Светлината; издава още вестник Македония, списание Ружица, списание Пчелица, списание Читалище и др. В 1873 г. издава известната поема Изворът на белоногата. Приносът на Славейков за развиването на българския език е огромен. Пишейки патриотични исторически песни и поеми, любовна и пейзажна лирика, журналистически статии, текстове за деца, учебници и мемоари, той остава в аналите на литературата ни и като преводач, филолог и един от най-уважаваните учени на Българското книжовно дружество (по-късно БАН).

6 „Парице, парице…” – Учителя визира Славейковото стихотворение Песен на паричката ми.

7 Давид (1035-965 г. пр. Хр.) – юдейски цар, баща на Соломон и приемник на Саул. На Давид се приписва авторството на библейския текст Псалми Давидови. Почитан като пророк и от юдаизма, и от християнството, и от исляма.

8 Самсон – според легендата трагичната съдба на Самсон била известна още преди да се роди: той трябвало да освободи Израил от филистимците, заради което щял да плати с живота си. Притежавал сила, с каквато не бил надарен никой друг човек, но бил предаден от любимата си Далила, която, подкупена от враговете, узнала къде се крие невероятната му сила и издала тайната на филистимците. След дълги години на горчиво пленничество Самсон възвърнал силата си и се освободил, но загинал в битка, както било предсказано.

9 Камарата – Визира се законодателния орган на някои държави (напр. Великобритания).

10 Авраам – според Стария завет един от патриарсите на еврейския народ. Първоначално името му е Аврам, което означава ‘Велик баща’, но Бог го кръщава Авраам – ‘Моят баща е възвишен’. Името му е символ на непоклатима вяра и преданост към Бог. Господ го изпитва, повелявайки му да принесе сина си Исаак като свещена жертва, и Авраам не се поколебава, но Всевишният оттегля желанието си преди смъртоносния миг. Авраам е почитан от трите най-разпространени религии – юдаизъм, християнство и ислям.

11 Ананий – библейски персонаж, историята му е разказана в Деяния на светите апостоли, глава 5. В беседата Ананий и Сапфира (20.11.1921 г.) Учителя се спира по-подробно на характеристиката на този образ.

12 Луи Куне – народен лечител от Лайпциг от края на XIX в., станал популярен в България с книгата Нова лечебна наука.

13 Шекспир, Уилям (1564-1616) – английски поет и драматург, един от най-значимите автори в световната литература. Написал е 38 пиеси, 154 сонета, множество поеми. Характерни за творчеството му са способността да улавя най-тънките нюанси на човешката природа, блестящият език, респектиращата ерудиция. Английският ренесанс е наречен в негова чест Шекспиров период. Някои от най-популярните му произведения са Ромео и Жулиета, Крал Лир, Макбет, Отело, Антоний и Клеопатра, Сън в лятна нощ, Укротяване на опърничавата, Много шум за нищо и др.

14 Гьоте, Йохан Волфганг фон (1749-1832) – немски писател, поет, драматург, учен, философ, политик. Основна фигура не само в немската, но и в световната литература със значими позиции в културните прозрения на неокласицизма и романтизма. Огромно е влиянието му върху изкуства като музика, драматургия, поезия, изобразително изкуство, върху антропологията (неговата Теория на цветовете и интересът му към еволюцията вдъхновяват Чарлз Дарвин), върху политиката (десет години е държавен министър във Ваймар) и др. Някои от най-популярните му произведения са Фауст, Страданията на младия Вертер, Рибарят, Горски цар, Певецът, Вилхелм Майстер, Поезия и истина и др. Характерни за творчеството му са чистотата и елегантността на стила, богатото художествено въображение, дълбоките философски прозрения. Животът му е считан за образец на хармонично развитие.

15 Дарвиновата теория – Учителя визира Теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин, изложена в книгата му Произход на видовете (1859).

16 Последната война на българите със сърбите – Сръбско-българската война от 1885 г.

17 Световната война – подразбира се Първата световна война (1914-1918).

18 Йосиф – библейски персонаж от Стария завет, един от дванайсетте синове на патриарх Яков; животът му е описан в Битие, 37–50. Намразен от своите братя заради любовта на баща им към него и заради ясновидските му дарби, Йосиф е продаден като роб в Египет, където благодарение на способностите си успява да се издигне до званието „пръв след фараона” и да придобие огромно влияние. По време на неплодородните години среща братята си, дошли в Египет за помощ, и се помирява с тях. Историята на Йосиф е катализатор за създаване на много художествени произведения в по-късни епохи (напр. четирилогията Йосиф и неговите братя на Томас Ман).

19 Петковисти – привърженици на политическата платформа на партията на Петко Каравелов (1843-1903), един от водачите на Либералната (по-късно Демократическата) партия, три пъти министър-председател на България.

20 Лойд Джордж, Дейвид (1863-1945) – английски политик, либерал, министър-председател по времето на Първата световна война. Известен с пацифистките си убеждения и считащ войната за последно средство на политиката, Лойд Джордж участва в редица преговори за предотвратяване на военни конфликти. На Версайската мирна конференция единствен прокламира новата карта на Европа да бъде изготвена по начин, който да парира евентуални конфронтации, водещи към нова война.

21 Содом и Гомор – библейски градове, унищожени от Бог заради греховете на жителите си.

22 Айнщайн, Албърт (1879-1955) – немски физик, теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през по-голямата част от живота си в Швейцария и САЩ. Един от най-влиятелните учени на всички времена, той често е определян като баща на съвременната физика. През 1921 г. получава Нобелова награда за физика за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на фотоелектричния ефект. Известен с уравнението E=m.c2, със специалната теория за относителността, работи в областта на статистическата и квантовата теория, създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. През 1917 г. използва общата теория за относителността, за да създаде цялостен модел на структурата на Вселената, поставяйки началото на релативистичната космология. Публикува повече от 300 научни труда и над 150 други разработки, почетен доктор на най-престижните световни университети. Неговата изключителна интелигентност и оригиналност превръщат името му в синоним на гений.

23 Буда (ок.563-483 г. пр. Хр.) – на санскрит Buddha означава ‘просветлен’ и е название (не име) на Сидхарта Гаутама, исторически основател на будизма и на всички негови по-късни представяния. Произхожда от владетелски род на някогашна държава, чиито земи са в днешен Непал. Преданието разказва, че женен за красива принцеса и баща на син, на 29 години той напуска двореца в търсене на екзестенциални отговори и заживява като аскет. Следва духовни практики, но те не го задоволяват и постепенно изоставя традиционните учения, тръгвайки по собствен път. На 35-годишна възраст достига просветление и се отдава на проповядване на своето учение, свързано с вътрешно освобождаване и развиване на потенциала, с личната отговорност на индивида за собствената му съдба и преживяване на трайно щастие.

24 Нерон, Клавдий Цезар Август Германик (37-68 г. сл. Хр.) – римски император, чието име е синоним на тирания, екстравагантност, прахосничество и популизъм и е свързвано с редица убийства в епохата, включително това на собствената му майка и доведения му брат. Известен като „императорът, който свири, докато Рим изгаря”. По време на неговото управление започват първите гонения на християните, които са набедени и за причинители на големия пожар в Рим, изпепелил една четвърт от града. Самоубива се, когато Сенатът го обявява за враг на народа и издава смъртната му присъда.

25 Юго, Виктор (1802-1885) – френски писател, поет, художник, общественик, един от теоретиците на културното направление романтизъм. Член на Френската академия. Сред най-известните му творби са Човекът, който се смее, Клетниците, Парижката Света Богородица, Марион Делорм, Морски труженици, Лукреция Борджия и др. Творбите му имат огромно влияние върху десетки изтъкнати представители на изкуството: композиторите Бертен, Верди, Берлиоз, Пуни, Шмид; писателите Дикенс, Достоевски, Толстой, Айн Ранд, Камю, Верлен, Бодлер, Кокто, Борхес; художниците Алфред Барбу, Емил Баяр, Лоран Марке и др.

26 Крум (755-814) – български владетел, под чието управление България достига огромно политическо и военно могъщество. Известен като създател на първите писани закони и административен реформатор. В конкретния случай споменаването на неговото име се свързва със суровите закони, касаещи вътрешния ред и стабилността на държавата, в това число закона за изкореняване на лозята и забраната за производство на вино.

27 Някои държави сега също… изваждат това перо от своя бюджет – визира се т. нар. Сух режим, който представлява частична или пълна забрана за производство и продажба на алкохолни напитки. Най-често това мероприятие се свързва със САЩ (в периода 1920-1933 г.), но други страни също въвеждат подобен закон – напр. Норвегия, Швеция, Русия.

28 Трудовата повинност е минала… – има се предвид закон, въведен от БЗНС в 1920 г. Идеята на правителството е да се използва безплатно трудът на гражданите с цел по-бързо възстановяване на разрушената от Първата световна война икономика и ограничаване на щетите от Ньойския договор.

29 Солунският фронт – един от театрите на военните действия на българската армия през Първата световна война. С пробива на фронта при Добро поле (15.09.1918) България фактически губи войната.

30 Талмуд – сборник, който се счита за авторитетен запис на религиозни обсъждания на еврейски закони, етика, история и легенди. Той е основен източник за утвърждаване на законодателство, обичаи и морални ценности при юдаизма. В основата му е залегнал Старият завет (с особена почит към Петокнижието – Мойсеевият закон, или Тората). Състои се от две части – Мишна ришона и Гемара.

31 Питагор (570-495 г. пр. Хр.) – най-известният от гръцките философи преди Сократ. Посветен в гръцките и египетските мистерии, пътешественик във Финикия и Вавилон, ученик на Заратустра. Основава собствена школа в Южна Италия ок. 530 г. пр. Хр. В учението си акцентира върху чистия начин на живот (за тази цел въвежда правила), прераждането на душата, красотата и хармонията, мистичната сила на числата. Разработва теория на музиката. Въвежда в математиката т. нар. Питагорова теорема. Непосредствените последователи на Платон в Академията определят истинската философия като разгръщане на първоначалните прозрения на Питагор.

32 Член четвърти – Учителя визира Постановление 4 на Министерския съвет от 1920 г., озаглавено За прилагане в най-непродължително време Закона за преследване на незаконно обогатените чиновници. Издаването му е наложено по време на правителствата на Радославов и Стамболийски като мярка срещу „нарушения на Конституцията и причиняване вреди на държавата за личен интерес”, но първото му приемане и прилагане е още в 1894 г. – това е един от първите антикорупционни закони след Освобождението.

33 Чамкория – днес курортът Боровец.

34 Йоан, 5:39.

35 Бенсън, Ричард – вероятно става дума за Франк Бенсън (1862-1951) – популярен американски портретист и импресионист, възпитаник, а по-късно и дългогодишен ръководител на училището към Музея за изящни изкуства в Бостън, откъдето младият Петър Дънов би могъл да познава творчеството му.

36 1001 нощи (ок. IX в.) – сборник с народни приказки от Близкия Изток и Южна Азия, съставен на арабски език през Златния век на исляма. В съвременния си вид произведението се формира в продължение на столетия с приноса на автори, преводачи и учени от Близкия Изток и Северна Африка, а генезисът на самите приказки може да се проследи до древните арабски, персийски, индийски, египетски и месопотамски литератури и фолклор.

37 Бетовен, Лудвиг ван (1770-1827) – немски композитор, диригент и пианист, един от тримата виенски класици (заедно с Хайдн и Моцарт) и ключова фигура в музикалното изкуство в периода между класицизма и романтизма. Твори във всички съществуващи по това време жанрове – балет, музика за драматични спектакли, симфония, тържествена меса, вокален цикъл, соната, струнен концерт, обработка на народни песни, създава и една опера (Фиделио). Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката.

38 Бах, Йохан Себастиан (1685-1750) – немски бароков композитор и клавирен майстор, музикален виртуоз. Уважаван като гениален изпълнител на орган и клавесин, майстор на полифонията, съчетава блестящо и преосмисля традициите на италианската, австрийската, немската и френската музикални школи. Известни са над 1000 негови произведения, в които са представени всички по-значими тогавашни жанрове (без опера), създава и педагогически произведения, чиято актуалност не е изчерпана и днес.

39 Моцарт, Волфганг Амадеус (1755-1791) – австрийски композитор, един от класическата виенска тройка. Оставя огромно по обем творчество във всички жанрове на класическата музика – над 600 композиции. Проявява забележителни способности от най-ранна детска възраст, притежава феноменални музикален слух и памет и невероятни изпълнителски, композиторски и импровизаторски дарби. Създава опери като Дон Жуан, Вълшебната флейта, Отвличане от сарая, също и 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади и др.

40 Лука, 24:45

41 Сократ (469-399 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, създал нов клон на философията – етика (гр. ethike), разглеждащ характеристиките на индивида и ключови морални концепции като Добро и Правда. За най-важен негов принос към западната философия е считан диалектическият му метод, познат като Сократов, или метод на оборването, заради който Сократ е смятан за баща на политическата философия. С името му са номинирани редица философски термини: сократическа ирония, сократически интелектуализъм, сократически парадокси, сократически стоицизъм и др.

42 Ей, ейей е стара форма на утвърдителната частица да.

43 Тази афера за Панамския канал… – Учителя визира т. нар. Панамски скандал (1892 г.) – най-големия корупционен, финансов и борсов скандал на XIX в., свързан с изграждането на Панамския канал. Избухва във Франция и в него се оказват замесени видни френски политици, журналисти и индустриалци. Аферата изплита инвеститорът Фердинан дьо Лесепс, който отклонява средства за проекта, а по-късно пренасочва доброволните дарения на гражданите за довършване на изкопните работи към определени фигури в политическия елит с цел застъпничество и прикриване на злоупотребите му.

44 Паганини, Николо (1782-1840) – италиански композитор, виртуозен изпълнител на цигулка и китара. Една от най-ярките личности в музиката, автор на многобройни сонати, капризи, концерти за цигулка, струнни квартети, акорди и др. Композира първата си соната на седем години. Учи в Парма, но там преподавателите му считат, че няма на какво повече да го научат, и той продължава развитието си самостоятелно. Концертната му дейност е поредица от триумфи в Париж, Виена, Лондон, в десетки градове на Германия, Чехия, Полша, Шотландия. От неговите творби се вдъхновяват и повлияват Брамс, Рахманинов, Лист, Шуман и др.

45 Толстой, Лев Николаевич (1828-1910) – руски писател, философ, религиозен реформатор, есеист и публицист, един от великите автори на световната литература. Пише Война и мир, Ана Каренина, Възкресение, Севастополски разкази и др., както и религиозните съчинения Моята вяра, Царството Божие е вътре във вас и др. Реформира теоретично християнството, утвърждава християнската нравственост, която е лично дело на всекиго и не е свързана с обредите и тайнствата на никоя Църква. Създава философското учение толстоизъм, в което са застъпени идеите за непротивене на злото чрез насилие, за вегетарианство, за природосъобразен начин на живот. На 82 години напуска имението си, планирайки пътуване до България и среща с Учителя, но умира на малката гара Астапово.

46 Хугеноти – название на френските протестанти, чиято вяра е силно повлияна от Жан Калвин. Преследвани най-вече през XVI-XVII в., около 250000 от тях се преселват в съседни на Франция държави. Гоненията срещу тях са официално преустановени през 1791 г. с влизането в сила на новата френска конституция.

47 Fait accompli (по-популярно като цяла фраза – c’est un fait accompli) – буквално преведено означава ‘свършен факт’ (в скобите – ‘това е един свършен факт’).

48 Шопенхауер, Артур (1788-1860) – изтъкнат немски философ, защитава докторската си теза през 1813 г. в Йена. Дисертацията му За четирите корена на принципа за достатъчното основание поставя основите на цялата му философска работа. Светът на представите (тъждествен с Кантовия свят на явленията) се ръководи от принципа на достатъчното основание: „Всеки възможен обект (…) е в необходима връзка с други обекти – от една страна, като определен, а от друга – като определящ”. Един от основните постулати на Шопенхауеровата система е, че фундаменталната действителност е воля, която отъждествява с Кантовото нещо само по себе си, но за разлика от Кант твърди, че нещото само по себе си е спонтанно познаваемо чрез вътрешната волева реалност в тялото на субекта. От идеите му се повлияват Ницше, Вагнер, Витгенщайн, Фройд и др.

49 Положението на германските марки… – Учителя визира инфлацията след Първата световна война.

РЕЧНИК НА РЕДКИ, ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

аберация (лат. aberratio – ‘отклонение’) – 1. астр. Видимото отклонение на небесно тяло от постоянното му място, дължащо се на скоростта на светлината, идваща от него, и движението на Земята. 2. физ. Отклонение на лъчите от фокуса на леща. 3. прен. Отклонение от истината, заблуда, грешка.

ага (тур. aga) 1. Господин, господар (феодално почетно звание у ислямските народи). 2. Турски административен чиновник.

архиерей (от гр.) църк. Обща титла на висшите санове в Православната църква; владика.

аутодафе (порт. auto da fe ‘акт на вярата’) 1. Публично изгаряне на еретици през Средновековието. 2. Публично изгаряне на книги, картини и др., обявени за опасни. 3. прен. Изгаряне на нещо, унищожаване.

афекция, или афект (лат. affectis) Силно и бурно протичаща емоционална възбуда, която не може да се контролира от съзнанието.

бамбашка (тур. bambaska) разг. Съвсем особен, необикновен, различен.

беневреци (от нем. Beine ‘крака’ и лат. braca ‘гащи’) диал. Вид тесни бели вълнени панталони от народна носия в Западна България.

благоугоден остар. Добре приет, напълно приемлив.

борч (тур. borc) Паричен дълг.

вощеница остар. Восъчна свещ.

въззрения (рус. воззрение) Възгледи, виждания по даден въпрос.

дармон (от гр. dremyni) Решето с едри дупки.

долап (тур. dolap от перс.) 1. Шкаф за дрехи, обикновено вграден в стена. 2. Уред с колело за вадене на вода. 3. Уред за точене на коприна и др.

дюкян остар. (от ар.-тур.) 1. Магазин за продажба на стоки. 2. Занаятчийска работилница.

живеница остар. диал. 1. Болест скрофулоза. 2. Изобщо тежка, неизлечима болест.

забатачва се (тур. batak ‘мочурище’) Обърква сметките си, обърква първоначалните си представи, намерения и не може да продължи.

калесвам (от гр. kaleo) разг. Каня, поканвам на тържество (сватба, празник и др.).

клосен остар. Сакат.

краска (от рус.) Цвят, боя, багра.

лоб остар. 1. Човешки череп. 2. Чело.

мазгал (тур. mazgal) Тесен отвор на крепостна стена, предназначен за стреляне през него; бойница.

малджия (от тур. mal ‘имот’) 1. Който търси имот, зестра. 2. Иманяр.

мукалит (от рум.) Селянин.

мющерия (тур. musteri от ар.) разг. Редовен купувач, клиент.

назлъндисва се (тур. nazlanmak от перс.) Колебае се, не се съгласява, дърпа се от нещо.

наполеон (фр. napoleon d’or от собс.) 1. Златна монета, обикновено от 20 франка, на която има образ на Наполеон I или Наполеон III. 2. прен. Златна монета.

нежели остар. Отколкото, вместо.

ока (тур. okka) остар. Мярка за тежина = 1.225 кг или 1.282 кг.

опущение (от рус.) остар. Пропуск от недоглеждане; грешка.

палиативен (фр. palliatif от лат.) Който дава само временно облекчение или разрешение.

повидимому остар. На пръв поглед.

прикя (гр. proikeia ‘за вкъщи’) остар. Зестра, чеиз.

прогимназия (от гр.) остар. Среден трикласен или четирикласен курс на общообразователното училище.

прокопсал (от нгр.) Обикновено се употребява в отрицание – няма прокопсия, тоест няма полза, облага, успех, нещата протичат зле за мен.

реторта (лат. retorta – ‘обърната назад’) 1. хим. Обла стъкленица с дълъг и прегънат отвор; служи за химически опити, дестилация и др. 2. Наименование на различни уреди и апарати, служещи за нагряване и дестилиране на вещества.

самун (гр. psomion през тур.) Хляб, обикновено кръгъл.

секвестира (от лат.) Поставя под възбрана; запира, налага запор.

скрижали библ. 1. Каменни плочи, на които според Библията Мойсей записал Десетте Божи заповеди. 2. Реално или въображаемо място, хранилище на записани паметни събития, свети завети и висши човешки ценности.

стяжение (рус. стяжание) Имот, богатство.

схуми, или схуви диал. Намалява обема и теглото си вследствие на някакъв вид лишение; придобива постнически, изстрадал вид.

съизволение (от рус.) Позволение, съгласие, благоволение.

тарга (рум. targa от нем. Trage ‘носилка’) 1. Малка дъсчена носилка с дръжки за пренасяне на строителни материали, тор и др. от двама души. 2. Сандъче за бутилки с разпределения.

тевекел (ар.-тур. tevekkeli) остар. Случайно, току-така.

тифус (гр. tiphos ‘вцепеняване’) мед. Всяко от група остри заразни заболявания, придружени от треска и замъгляване на съзнанието.

требник остар. Книга с религиозни текстове, която свещениците използват в своята дейност. Произхожда от треба – молитва.

тулумбаджии (от тур. tulumbas) 1. Хора, които удрят върху вид тъпан за произвеждане на музика. 2. прен. Хора, които вдигат огромен шум, най-често без повод или за да обърнат внимание върху себе си.

уровен (от рус.) остар. Равнище, ниво.

филоксера (гр. phyllon ‘лист’ и xeros ‘изсъхнал’) Вид дървесна въшка с хобот, която яде листа и корени на дървета и растения; особено поразява лозите.

финик остар. Финикова палма.

хомот остар. 1. Ярем. 2. прен. Тегло, бреме, иго.

хром остар. Куц.

чекмаклия (от тур. cakmak) Кремъклия пушка.

чепичета остар. Кожени обувки.

чертог остар. поет. Дворец, замък.

чибук (тур. cubuk) Вид лула с дълга дръжка.

чоджум (от тур.) остар. Свойско обръщение – дете мое, мой човек, приятелю.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube