Напразно Ме почитат

Но напразно Ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.

Матей, 15:9

Ще прочета глава 15 от Матей, до 21-ви стих. Ще говоря върху 9-и стих: „Но напразно Ме почитат, като учат учения и заповеди человечески“.

Това, което ще говоря днес, не се отнася до вас, а до най-учените, до най-възвишените, най-благородните хора – до онези, които искат да служат на Бога. Така че ако кажа нещо неприятно, считайте, че то не е за вас, то е за умните, а вие сте само гости, поканени да чуете какво мога да кажа на тях. Между всички проповедници в България аз се различавам по това, че зная на кого служа, че моето Учение е Божествено. Няма да защитавам това Учение, не съм дошъл за това, има кой да го направи. И който се опълчи срещу мен, ще срещне Бога.

По какво се различава човешкото от Божественото? Всяко човешко учение ограничава.

Едно време воловете и конете били интелигентни, както хората днес, дори можели да разговарят. Волът казал на коня:

– Кажи ми, моля те, защо господарят ни надяна хомот и ние постоянно му работим – кои са причините за това?

Конят казал:

– Не зная, но ти ми кажи защо господарят ме възсяда, а и седло ми слага отгоре – защо постъпва така с мен?

– Не зная – казал волът. – Ще трябва да изпратим учени хора да изучат психологията на нашия господар.

Чуло магарето това и казало:

– Моля, имайте предвид и мен и попитайте защо ме бият по задницата, а понякога и по главата; защо господарят ме възсяда, а често и децата ме възсядат. Какво зло съм направил, защо е тази несправедливост?

Сега преведете този символ, разгледайте го по отношение на вас. Има хора, които са прозвище в устата на другите. Това се случва не само с простите хора, но и с учените, и с набожните. Срещат се такива противоположности.

По какво се различава човешкото учение от Божественото? По две съществени качества. Човешкото ограничава и умъртвява; ако не вярвате в това, попитайте всички тревопасни, които живеят при хората и работят за тях. Има ли някой вол, който да е прокопсал при човека; кой вол, коя овца, коя свиня или коза е станала философ, писател или музикант? Това са все поданици на човешки учения. Всички тия същества са живели толкова хиляди години при хората и са оглупели. Едно време са били умни, а сега са оглупели, защото се учат на човешки учения.

Хората ще възразят, че Господ ги е създал така; вие бяхте ли там, когато Бог е създавал света? Има различни теории, които тълкуват как е създаден светът. А богословите, които не са видели лицето на Господа, казват, че за сътворението на света Мойсей така писал, иначе писал. Къде е оригиналът на това, което е писал Мойсей, и уверени ли си в това, което е писал? – „Ама има документ.“ Няма никакви документи. – „Но така казва преданието.“ Преданието може да бъде вярно 50%, може да бъде и невярно 50%, затова няма защо да се връщаме назад няколко хиляди години, да търсим какво е казал Мойсей или да отиваме по-далеч. Сега ние можем да проверим истината – имаме такива документи и доказателства, против които и най-дебелите глави на учените не могат да се противопоставят. Само за пет минути могат да повярват, за това не се изисква голяма философия.

– „Как ще убедиш хората?“ От мен зависи. Представете си, че е вечер и вие четете книга в една стая, където сте запалили лампата, но не разполагате с ключовете на тази светлина. Всички четете, но аз завъртам ключа и вече не можете да четете; обръщате листите на книгата, но не можете. Завъртам ключа, светлината идва и отново сте учени, четете; завъртам ключа – пак сте невежи.

Учени и невежи – това са две състояния. Едни минават за учени, а други – за невежи; едните имат светлина, те са учени, а другите нямат – невежи са. Не се заблуждавайте! Ако вашето учение почива на книгата, трябва да четете от нея; щом затворите светлината, не можете вече да четете, следователно не сте учени. Ако можете да четете при затворена светлина, на тъмно, вие сте учени; очаквате ли светлина, сте прости. Значи едновременно можете да бъдете и учени, и прости. В Божественото учение е обратно – там има свобода, растене, разширение и безсмъртие.

Аз се чудя на съвременните хора, на поквареността на техните сърца и умове. От толкова години изпитвам сърцата и умовете на хора, които минават за духовни; те са в състояние да изтълкуват криво и най-невинната постъпка. Има съвпадение на нещата. Например вървиш по пътя, спираш се и надничаш към едно място – там лежи убит човек. Ти си продължаваш пътя, но те настига един стражар и те пита: „Кой уби човека?“; хваща те и те задържа. Ето едно съвпадение – понеже си първото лице, което хващат на мястото на престъплението, смятат, че ти си го извършил. Как ще се оправдаеш, че не си убиецът? Често вие хващате този, който не е извършил престъплението, и го питате: „Кажи, какво мислиш сега?“ – „Чакай, не съм започнал още да мисля. Смяташ ли, че като седя в тъмнината, аз мисля? Ако започна да мисля, въпросът е решен“.

Напразно Ме почитат, като учат учения и заповеди человечески – значи не можем да служим на Бога с учения и заповеди человечески. В това разбиране има и крайности. Бъдете спокойни, тези думи не се отнасят до вас; считам ви за слушатели от друга планета, затова не ви засяга, вие сте благородни хора. Аз приемам за благороден онзи, който признава своето добро и зло като факти и познава живота си като художник, който рисува една картина и вижда грешките си, не чака други да го критикуват. На онзи, който критикува картината му, той казва: „Ето моята грешка“ – и посочва очите, носа. Онзи художник, който не познава грешките си, не приема критиката и казва: „Няма нищо неправилно; очите са такива, защото светлината не беше пълна“; за всички забележки се оправдава.

Музикантът се оправдава, че не свири добре, защото струните се отпуснали поради влагата. Великият музикант има едно качество, което липсва в другите – като прекара своята аура през цигулката си, струните не се изменят при никакви условия; той е майстор на изкуството си. Обикновеният цигулар постоянно нагласява цигулката си – защо става така? Защото неговата душа не може да мине през цигулката му. Това не се отнася до вас.

Питам учените: вашите души минават ли през тялото ви така, че като изпълнявате вашите длъжности на Земята, да не се изменят струните ви и да държите тялото си правилно, в равновесие? Учените се оправдават: „Науката още не е открила това“.

Какво е открила съвременната наука? Тя е открила начин за приготвяне на ястия, но не е открила още онези процеси, които стават при храносмилането, за да се отстранят всички утайки. При известни условия на хранене остават отлагания на утайки в организма. Методът на Луи Куне12 препоръчва седящи горещи бани за отстраняване на тези утайки, което става чрез изпотяване. Питам: колко такива бани трябва да направим, за да се отстранят всички утайки в организма, колко години се изискват за това?

Един писател казва, че има Господ, друг казва, че няма; един казва, че Господ е справедлив, че светът е добре нареден, друг – че Господ не е справедлив и че светът не е добре нареден; един философ казва, че човек за човека е вълк, а друг – че човек за човека е брат и няма по-благородно същество от човека. Кое от тия учения е по-право? Думата човек първоначално не е означавала вълк. Ако човек за човека е вълк, това е израждане; ако човек за човека е брат, това е повишение на неговото звание, друг елемент се влива в душата му.

Преди няколко дни при мен дойде приятел и ми каза, че учени щели да говорят против мен и моето Учение на събрание. Е, тогава те се заблуждават – учение на г-н Дънов няма; ако говорят против учението на Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато – това е великото Божествено учение за Живота, с него аз съм запознат от памтивека.

Всяко учение трябва да се изпита. Ще видим какво е казал Христос, какво са казали апостолите, какво – светите отци; ще поставим всяко учение на опит, за да познаем Истината. Христос казва: „Каквото Ме е научил Отец Ми, това говоря; от само Себе Си нищо не говоря“, следователно Той не изнася Свое учение. Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата, който носи радост, мир, светлина, всички благородни пориви. Влезеш ли в човешкото учение, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист; дребнавости вълнуват хората в човешкото учение – кой да бъде пръв, кой да заеме първо място в обществото, и ако не им се отдаде нужното внимание и място, явяват се претенции, обиди. Говорят за несправедливости, а че бедната вдовица умира от глад, че оставя сирачета гладни, голи – това е второстепенен въпрос.

Питам сега: кое е същественото и съществени ли са тия неща пред Бога; ако влезем сега в Невидимия свят, колко ще струват там нашите вярвания? Сега ще ви дам един пример. Представете си един учен господин, завършил два факултета, оженил се за една образована мома – и тя завършила два факултета. Преди да се оженят, те си пишат отлични писма, пълни с поезия – тя цитира Шекспир13, Гьоте14, разни философски учения. Той се хвали пред другарите си с добрия избор и намира, че като нея няма друга жена; и тя се хвали с него, че е благороден и умен.

Докато си пишели, работата вървяла добре. Тогава и двамата били в различни градове. Но когато се оженили, явил се нов елемент в отношенията им – оказало се, че тя не знае да готви. Яденето, което му поднесла първия ден, не му харесало, не могъл да го яде.

– Как – казва той, – толкова хубави неща пишеш на книга, а не знаеш да сготвиш едно ядене?

– Но ти ме обиждаш!

И започват спорове и недоразумения. В Умствения свят те живели като ангели, а във физическия свят се сблъскват при яденето. Пишат хубаво, мислят хубаво, но започват зле. Питам тогава: къде е вашата философия за живота?

Казваше ми един брат: „Учителю благи, ти си от Бога пратен, много хубаво говориш, но щом дойде до прилагането, не можем нищо да направим“. А като заживеем заедно, няма вече Учителю благи, сърди се и казва, че съм го обидил.

– С какво те обидих?

– Когато дойдох при вас, не ми дадохте първо място; друг път трябваше да чакам четири часа в двора – към мен не се обърнахте, с други разговаряхте. Може ли така да се пренебрегне един ученик от учителя си?

А какво ще кажеш за ученик, който не уважава учителя си?

Но това не се отнася до вас, а до учените, на които говоря днес и които са минали през тази Школа – те разбират тези работи. В какво се състои вътрешният религиозен живот, в цитиране на стихове ли? Не, душата трябва да влезе в нова фаза. Аз считам за благороден онзи, който, след като е направил ред грешки, знае как да ги поправи. За мен падналите ангели, които са изправили живота си, струват повече, отколкото тия, които никога не са грешили.

Много християни уповават на Църквата, на своя Учител – те да им помогнат, но има нещо, на което не могат да разчитат. Може да славословиш Господа по три пъти на ден – и това да не ти помогне. Трябва да живееш Божествен живот! Има две основни начала, които трябва да приложите. Христос казва така: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако Моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези ра-зумни условия, които Отец Ми е създал, Аз и Отец Ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и Аз ще ви се изявя“. В какво се състои това изявяване? В онова вътрешно, разумно Слово, в онази вътрешна Любов, която ще осмисли вашия живот.

Всеки от вас иска да бъде обичан. Как? Ако дойдете при мен и искате да ви нахраня, аз мога да ви направя най-хубавото ядене, но ако вашият стомах е болен, яденето ще ви се отрази зле, то няма да ви ползва. Първото условие е стомахът ви да бъде здрав. Яденето, което ще ви дам, е приготвено по всички правила на Божествената наука. Съвременните хора трябва да отидат сред Природата, да научат от растенията да готвят и да консервират слънчевата енергия. Сегашното консервиране на храната представлява отлагания, утайки, които причиняват различни болести.

Защо идва смъртта? Заради нашите грешки, заради опетняване на Божествения живот. Хората умират в края на краищата от глад. Всички казват: „Да осигуриш живота си“ и след като се осигуриш, пак умираш от глад. Как умираме от глад? Като боледуваш, ти пожелаваш да си хапнеш нещо вкусно, което си обичал като здрав. Донесат ти едно, второ ядене, вкусно приготвени, разни плодове – ти ги погледнеш жадно с очите си, но нищо не можеш да хапнеш и така си умираш гладен. Нито едно ядене, нито един плод не иска да се слее с теб и казва: „Нашият живот не може да се слее с твоя, ние не те обичаме, ти си живял грешен живот“. Когато Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем да направим жилище в теб, да живеем в теб“, това значи: Бог ще прелее Своя Божествен живот в нас и ние ще възкръснем. Как ще привлечем Бога към нас? След като Разумното Божие слово пребъдва в нас, след като пребъдваме в Разумните Божествени условия, които Отец е вложил в нас, Божественият живот ще се прелее в нас по един естествен начин.

Съвременните учения не са лъжливи по естество, но те нямат методи за прилагане на Божественото учение. Ако попитате българските водачи или водачите на който и да е народ кои са методите, чрез които може да се повдигне един народ, всички ще кажат, че е необходимо да се даде добро възпитание на младите. Но кои са методите, по кой начин може да се постигне това? Те казват: „Свободата трябва да се ограничи, не може да се оставят младите при пълна свобода“. В това отношение те са на крив път. Други поддържат пълна свобода, но и техните резултати довеждат до лош край. И Мойсеевия закон прилагат, и Христовото учение прилагат, но работата не върви; много естествено – Христовото учение е изопачено, няма методи за прилагането му; говорим за Любовта, а прилагаме Мойсеевото учение.

Не е виновна само Църквата за това – всички вярващи трябва да приложат в живота си Христовото учение. Само една душа, която е опитала истинността на това Учение, може да го приложи. Като проповядваме Христовото учение, ние ще дойдем до това, което Христос е казал: Ако имаш две ризи, дай едната на сиромасите – тук не се отнася за дрехите; по-нататък казва: Ако дясното ти око те съблазнява, извади го – какво иска да каже с това Христос? Онези, които са писали Евангелието, са извадили един пасаж, без да дадат цялото тълкуване. Не само един човек да извади окото си, но и цял народ да извади дясното си око, светът пак няма да се поправи. Ако те съблазни дясната ръка, отсечи я – така не се разрешава въпросът.

Като цитирам тези стихове от Евангелието, вие казвате: „Трябва да мислим върху тях“, но знаете ли какъв е законът на мисълта? Сам човек никога не може да създаде мисъл, само между две разумни същества може да се образува мисъл. Някой казва:

– Аз мисля.

– Къде е другарят ти?

– Няма го.

– Не мислиш.

– Ама аз измислих.

Само между две разумни същества може да се яви разумна, велика мисъл – това е закон. Когато кажем, че мислим разумно, подразбира се, че само между Бога и нас може да се образува разумна мисъл.

Вие питате: „Как да се свържем с Бога?“. Как така – учени хора да не знаят най-простото – да се свържат с Бога? Ето на какво уподобявам съвременните учени. В древността имало един градинар, който посадил в градината си много плодни дървета и впоследствие събирал прекрасни плодове. Искайки да изкаже своята благодарност към господаря си, той сложил на една табла избрани, хубави череши и тръгнал да му ги занесе. По пътя, понеже било горещо, си хапвал черешки, докато в таблата останала само една. Нея занесъл на господаря си.

– Заповядайте, господарю, това е от моята градина.

– Ами как се яде този плод?

– Ето така – казал той и изял последната череша.

Като не знаел как се яде череша, градинарят му показал.

И учените питат как да се свържат с Бога. Ето, черешата е пред вас, а вие питате как се яде. Това е проста работа, няма какво да се показва как става; и децата могат да разрешат този въпрос, без да питат.

Ние разрешаваме въпроса по форма, по съдържание и по смисъл. Но и в яденето има опасност. Един търговец във Варненско натоварил на колата на един турчин 2-3 коша с череши и го изпратил да ги продаде в близкия град. По пътя турчинът ял череши и гълтал костилките им; почти половин кош изял и все гълтал костилките. Като стигнал в града, той не могъл да слезе от колата; станало нужда да му правят операция, за да извадят костилките от стомаха – цели девет килограма. Та в стомаха на съвременните хора има толкова костилки, че лекарите се чудят какво да правят. Костеливите въпроси в Църквата, в обществото, в държавата трябва да се освободят от костилките.

Напразно Ме почитат, като учат учения и заповеди человечески. Всеки човек трябва да бъде свързан с Бога. Нужна е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство. Свобода може да има само между две разумни същества и когато Бог създаде другарка на първия човек, за да бъде свободен, Адам не можа да разбере този закон; и досега още не сме го разбрали. Жени и мъже, които трябва да живеят като братя и сестри, се изтезават – защо? По единствената причина, че не са свързани с Бога. Жена, която не е свързана с Бога, не е истинска жена; мъж, който не е свързан с Бога, не е истински мъж. Мислите им също трябва да са свързани направо с Бога.

Сега ще ви приведа един пример. Между нас имаше една сестра, която всички считаха за смахната. Не само това, но те се намесваха, като казваха, че нейните постъпки не са правилни. Аз правех опити с нея, но работите не само не се оправиха, а се влошиха. И какво излезе – тази сестра показа степента на вашата култура, т.е. на вас, на учените хора.

Ред поколения вие водите нечист живот и утайките на този живот остават в последното поколение, което носи последствията от всички минали. Един гений може да е роден от майка, кръвта на която е била нечиста; той ще бъде под гнета на този недъг и едва ли ще може да се освободи от него. За да се създаде велика мисъл, нужна е връзка с Бога. Гениалността на човека не може да му помогне да се освободи от утайките на миналите поколения; за да се повдигне съвременният човек, изисква се Божественото в него, или Единият Бог, да слезе, да се съедини с човека – само това е в сила да повдигне човешката душа. И когато питате какво трябва да се направи със света, аз казвам: всички хора да се съединят с Бога, нищо повече! Христос казва: „Всички хора, които не пребъдват в Бога, трябва да се отрежат“.

И тъй, правилността на нашите мисли, на нашите чувства и свободата ни почиват върху този закон. Не искам да кажа, че не сте свързани с Бога, но на вас, слушателите, казвам: „По плодовете ви ще ви познаят“. Няма какво да се сърдите и оплаквате, няма какво да се оправдавате – всяко дърво, всеки живот ще се познаят по плодовете. Скоро всички ще узреете; сега още сте зелени, но най-късно след четири-пет месеца ще узреете. Едни са като крушата, други – като черешата, като гроздето, като дренките. Ще се познае какви сте по плодовете. Какво се крие в черешата? В нея се крият дълбоки чувства; в черешата се крие законът на свободата. Ако имате запичане, яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде – то лекува дробовете. Какво дават дренките? Ако сте безхарактерни и отпуснати, като ядете дренки, придобивате устойчивост и издръжливост на характера; те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките.

Ние сме вече в последния период на епохата. Веднъж завинаги трябва да ликвидираме с лъжата, с измамата. Било е време, когато Бог е бил снизходителен към нас, като към малки деца, други са ни носили, но сега сме възрастни, законът се е изменил, няма вече кой да ни носи. Бащата казва: „Хайде, синко, вземи мотиката, ще работиш“. – „Ами защо са тези страдания?“ Има и други страдания. На вашето място сега ще дойдат други малки деца – малките мушички, бръмбарчета, птички, – а вие ще бъдете техни по-възрастни братя.

Учените ще кажат: „Това не е писано в нашите книги“. Какво е писано във вашите книги? Ако разгледаме човешкия мозък и вземем съвременното знание, то може да се напечата в 90 книги като Свещеното писание и в мозъка на човека ще остане място за още 900 такива книги. Питам: на празното място какво ще сложим? Значи има предвидено нещо друго.

Ние сме едва в началото на Великата Божествена книга. Отсега ще започнем да изучаваме закона за безсмъртието на душата; ще научим по какъв начин можем да се освободим от своите умствени и сърдечни недъзи, за да придобием светли умове и чисти сърца; да имаме хора с устойчив характер и диамантена воля, да имаме едно общество, проникнато от любов към ближния. И тогава няма да се искат полици и записи, за да получиш пари – при пълно доверие ще даваш пари назаем, без да се съмняваш ще получиш ли обратно сумата; отношенията между кредитор и длъжник ще бъдат братски. Но това е външната страна. Сега извадете от душата си всяко съмнение. Толкова пъти съм ви казвал: благото, което придобия, не е за мен. Всеки човек е като извор, който не може да задържи живота в себе си, не мислете, че можете да го задържите. От всеки живот, който е минал през нас, излишното ще изтече навън, а върху нас ще остане онази чистота, която ни е необходима. Животът на хората се кръстосва правилно и онези, които противодействат на този закон, попадат в противоречия, откъдето идват всички страдания.

Във Великата школа на Природата, която аз наричам окултна, се прилагат различни методи. Ако сте достойни ученици, тези методи ще ви се поверят. Забелязвам, че малко четете. Много се учат само от това, което е писано във вестниците. Запитайте някои от тези, които се смятат за учени, чели ли са известен автор; те ще ви кажат: „На нас не ни трябват тия неща“. Те не са чели даже и Библията, не са проучвали основно по-важните места, нито са правили своите научни бележки.

Бих желал у всички вас да се зароди желание да четете, а след това да работите – да приложите това, което сте прочели. Четене и прилагане – това са две съществени за вас неща. Вие повтаряте това, което съм казал аз, но аз изнасям това, което казва Живата природа.

Трябва да работите над себе си. Не искам да кажа, че не работите, но не се осланяте на себе си. Едни от вас са завършили преди 20 години университет и не четат, не следят новите научни изследвания. Трябва да бъдете съвременни – целият свят е в движение, важно e сега през какво минаваме; нужна е връзка между миналото, настоящето и бъдещето.

Явява се рязко противоречие между вас, учените, и Новото учение; аз не намирам никакво противоречие. Зло и Добро са две необходимости в света – злото е създадено за Доброто, а Доброто е създадено за злото. Така, както се развива животът, той е на мястото си, но погрешката е там, че ние не можем да го използваме. Дойде някой гост в Братството и между другото казва: „Вие не сте такива, каквито очакваме да бъдете“. Добре, ами вие какви сте, какво донесохте? Значи ти си един критик. Трябва да влезеш, сам да опиташ Новото учение върху себе си, да се свържеш с Бога и тогава да кажеш: „Ето, това е Новото учение“. Всеки сам трябва да прави своите опити. Никой няма право да критикува, докато не завърши опитите и не види резултатите – тогава да каже: „Ето какво направих аз“. Всички имате много желания и сте от бързите.

Ще ви приведа един пример. Богат англичанин отишъл в Германия да учи философия. Срещнал се с един германски професор и му казал:

– Господине, аз съм англичанин, не обичам да протакам времето си. Колко години е курсът по философия при вас?

– Четири години.

– Аз бих искал да завърша един курс за шест месеца. Имате ли такъв?

Професорът му казал:

– Когато Господ иска да направи дъб, употребява за него сто години; ако иска да направи тиква, употребява шест месеца. Ако искате нещо солидно, нужни са сто години; вие искате един курс за шест месеца – тиква ще бъдете.

Работа, работа се изисква, сериозно четене трябва. Една, две, три, сто грешки можеш да направиш днес; една, две, три неприятности може да имаш днес – трябва да ги победиш! Ще хванеш една неприятност и ще я победиш. Мнозина се страхуват от дявола; не, ще влезеш в борба с него: ти отгоре, той отдолу, той върху теб, ти върху него, докато ти излезеш отгоре. Той ти счупи ребрата, а ти – рогата му, че като излезе, да каже: „Аз му счупих ребрата, но ми отидоха рогата!“. Две ребра може да ти се счупят, няма нищо, а да счупиш рогата – това показва човек с характер.

Герой е този, който е готов да се бори. А сегашните хора, като чуят за страдания, настръхват им косите. Ще се бориш докрай! Страдания идват – те са изпити за вас, а вие казвате: „Страх ме е“. Когато не може да победи, човек страда; при победа изпитва голяма радост. Значи в живота човек се бори да преодолее мъчнотиите. Не успееш ли, ще се бориш, докато докараш борбата до крайна победа.

На всички казвам: трябва да се свържете с Бога. Ще ви попитам: направихте ли връзка с Бога? – „Направихме, Учителю, имаме вече връзка с Бога.“ Радвам се, дръжте тази връзка! Както детето е свързано с майка си и чрез тази връзка то се развива, преобразува и оформя своето тяло, така и при връзката ни с Бога Бог ще извае нашите тела, ще ни изведе на добър край. Тогава ние ще видим Неговото лице.

Следователно Божественото учение е Учение на светлина; то е Учение на Свобода, то е Учение на Любовта. Човешкото учение е ограничение; от него всички имате опитности.

Напразно Ме почитат, като учат учения и заповеди человечески. Всички човешки учения и заповеди трябва да останат на заден план. Всички трябва да се заемат да изпълнят Великото Божествено учение. Всички трябва да имаме само една мисъл – да зачитаме Божията Мисъл, Божията Любов, и да я приложим в живота си. Това е Учението, което сега иде в света.

3 юни 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube