Който слуша вас, Мене слуша

Който слуша вас, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил.

Лука, 10:16

Съвременните хора са изгубили истинските методи за разбиране и прилагане на Божието Слово. Един и същи стих може да се тълкува по различни начини, може да се прилага по много начини, но който е изказал стиха, е имал в ума си само една мисъл – да изнесе Истината, нищо повече.

Истината има само един начин за прилагане и Любовта има само един начин за прилагане. Ще кажете, че Любовта има 35 милиона форми; формите на Любовта са много, смисълът ѝ е само един – познаване на Бога. Да познае Бога, т.е. Любовта и нейната целокупност – това е задачата на ученика. Познаването има отношение към разбирането – ще разбереш нещо и после ще го познаеш.

В разбирането на нещата има две страни: външна и вътрешна. Една слугиня, благородна, добра работничка, работи в едно семейство. Казвате: „Значи тя има господар. Дали той е добър, женен ли е?“ – ето, в ума ви влизат две мисли, които раздвояват съзнанието ви. Господарят ѝ е женен човек, има и деца. (Ако математикът чуе думата господар, в него ще се събуди само една мисъл, защото той има точно, ясно определение на нещата.) Един ден слугинята отива на пазар, където среща господин, добре облечен, на вид благороден. Той я пита къде работи и колко ѝ плащат.

– Плащат ми 100 лева, работя при добри, благородни хора.

– Искаш ли да дойдеш в моя дом, аз ще ти плащам 300 лева?

– Съгласна съм, достатъчно съм работила при сегашния си господар – цели пет години.

Връща се при господарите си и казва:

– Домъчня ми за домашните, искам да отида при тях, да ги видя.

– Щом ти е мъчно, свободна си да отидеш временно при тях.

Като подбудителна причина за напускането на старите господари са парите – подлъгала се е слугинята за възнаграждението. Добри били и тези господари, но тя започнала да мечтае за повече пари, докато друг господар я привлякъл в своя дом. Той я запитал колко ѝ плащат и ѝ казал: „Ела в моята къща, ще ти дам 500 лева“. И този път тя излъгала, за да напусне господарите си, като казала, че иска да отиде в селото си, да се види с домашните си; всъщност отишла направо при новите си господари, където отново прекарала пет години. Един ден излязла от дома си и попаднала на още по-добър човек, който ѝ предложил 1000 лева възнаграждение. Като чула, че ще ѝ плащат 1000 лева, тя веднага решила да напусне старите си господари, пак под предлог, че трябва да отиде на село, да помогне на своите близки. Значи за парите тя се принудила да излъже; разрешила въпроса по външен, материалис-тичен начин.

Този пример показва слизането на човешката душа в материята, т.е. в низходящия път на живота. Това не е поквара, но неискреност, лицемерие. Мислите ли, че по този начин ще намерите Истината? Да влизаш и излизаш от едно общество в друго поради материалистични съображения – това не води към Истината. Така постъпват и някои религиозни хора – напускат по-бедната Църква и отиват в по-богата, където условията са по-добри: там има повече музиканти, повече богати хора, повече хористи, като един хорист взима от 200 до 400 лева месечно и пее само четири пъти в седмицата. Като отидете в бедна Църква, там владее демократичен дух: всички пеят заедно, няма хористи, защото Църквата няма пари да им плаща. Това е външно, низходящо разбиране на нещата.

От отношението на слугинята към четиримата господари математикът може да състави една пропорция, от която слугинята да разбере какво и колко е придобила и изгубила при различните господари. И човек губи и печели в теглото си. Причините за това са различни. Докато е млад, той постепенно увеличава теглото си, а като остарява, губи от него. В живота нещата вървят и по възходяща линия. Да вземем същия пример за слугинята. Тя отива на пазара, където среща един господин, който я пита:

– Колко ти плащат?

– 100 лева.

– Много ти дават, но ако искаш, ела при мен, аз ще ти плащам 50 лева.

Тя не му отговаря, отива си вкъщи и казва на господаря си:

– Искам да отида на село да видя близките си.

– Свободна си – казва господарят ѝ.

Но тя не отива на село, а при новия господар. Ще помислите, че той е неженен, затова отива при него. Не, женен е, но тя е благородна, добра мома, иска да услужи на този господар, чиято жена е болна. Работи тук пет години и по същия начин напуска господаря си, като отива при друг, който не може да ѝ плаща даже 50 лева, но понеже тя вижда в лицето му благородство, решава да остане в неговия дом, където отново работи пет години. Най-после се натъква на друг господар, който изобщо не плаща на слугите си, и въпреки това остава да работи при него. Като прекара в дома му пет години, един ден господарят ѝ казва:

– Ползвай се свободно от всичко, което имам. Ти знаеш, че аз нищо не плащам на слугите си, но затова им давам възможност да се ползват свободно от благата ми.

Коя от двете постъпки на слугинята предпочитате: когато върви по низходяща линия или когато върви по възходяща? Оттук вадя заключението: има хора, които търсят Бога по низходящ начин, но така никога няма да Го намерят; така пари може да намерите, но не и Бога; по този начин не можете да намерите и Истината. Други търсят Бога по възходяща линия.

Ще приведа един окултен разказ. Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Това деление започнало много по-рано, и то главно на физическото поле; тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на Природата и започнал да прилага методите на Луцифер. Цели двадесет години Азембу работил да направи една каса, цялата от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре, но тя била така направена, че повече не могъл да излезе. Тогава Азембу му казал:

– Понеже изневери на Братството, ти си затворен в тази каса и вече не можеш да излезеш от нея. Аз ще ти дам един от моите ученици, за да те придружи и изнесе вън от Братството. Ако желае, той може да остане с теб; ако пък не иска, може да се върне назад.

Той извикал един от способните си ученици, голям привърженик на неговото учение, и му казал:

– Поверявам ти един опасен затворник, да го изнесеш оттук на гърба си. Ще бъдеш много внимателен, като носиш касата. Ще ти дам една формула, която ще ти помогне при свалянето ѝ. Ако забравиш формулата, не можеш да свалиш касата от гърба си и ще станеш неин роб.

Учителят повторил три пъти формулата, след това го запитал:

– Запомни ли?

– Запомних.

Ученикът сложил касата на гърба си и тръгнал да я изнесе. От време на време жрецът разговарял с ученика. В един момент ученикът искал да свали касата от гърба си, но забравил формулата; касата стояла на гърба му и не можел да я свали. Той си помислил: „Поне да можеше касата да стане по-лека!“. Тъй като нямало кой да му помогне, обърнал се към жреца с думите:

– Знаеш ли някакъв начин да ми помогнеш?

– Аз мога да ти помогна, но при условие, че станеш мой ученик. Както виждаш, тази каса е скъпоценна, аз ще ти я подаря. От теб се иска само да я отвориш.

Така ученикът напуснал своя Учител, забравил формулата, дадена от него, и не се върнал вече назад.

Дотук аз спирам разказа. Той представя слизането на човешката душа на Земята. Всяка душа слиза на Земята с известна мисия, но се обърква, понеже се нагърбва с непосилната задача да носи златната каса на гърба си.

В Стария завет, във Второзаконието, се разказва за смъртта на Мойсей. Започнал спор между архангел Михаил и сатаната за тялото на Мойсей – на кого от двамата принадлежи то. Защо е трябвало да става спор между тях? Ще се разправят за едно мъртво тяло! То представлява касата, в която Мойсей е бил затворен; като я напуснал, започнала се борба кой да я вземе. И до днес още се водят спорове и борби за човешките тела. Докато продължавал спорът, Мойсей не могъл да се освободи от касата.

Казано е в Евангелието, че Илия и Мойсей се явили при Христа. Защо се явили при Него – за да разреши Той въпроса. Как е разрешен въпросът няма да кажа, но Мойсей е свободен днес. Кой го е разрешил? Христос. Мойсей се беше хванал толкова здраво за закона, че не можа да влезе в Обетованата земя. Ако той не можа да влезе в Обетованата земя, какво остава за другите хора? Още не им е позволено да влязат в Ханаанската земя. И след това евреите мислят, че могат да влязат в Небето. Те не могат да влязат в Ханаанската земя, че в Небето ще влязат. Ако човек не те пуска в коридора си, как ще те пусне в своята лаборатория или в своята съкровищница, пълна със скъпоценнос-ти? Това е невъзможно.

Много примери има в Стария завет, от които се вижда, че лесно не се влиза в Царството Божие – защо? Заради непослушанието на хората. Ще кажете, че Бог прощава. Това не е наука. Ако очаквате само на великодушието на Бога и на Неговото всеопрощаване, това е неразбиране на великия Божи закон, който управлява живота. Мойсей направи голяма грешка в живота си, заради която Бог му каза: „Понеже ти не изпълни закона, както те научих, няма да влезеш в Ханаанската земя“. Мойсей каза на израилския народ: „Вие станахте причина да ме извадят от добрите условия на живота“. Същите евреи извадиха и Христа от добрите условия на живота. При честите спорове между евреи-те и Христа, неписани в Евангелието, Христос им казваше: „И с Мен ще постъпите така, както с Мойсей, но Аз имам власт да положа душата Си и да я отнема“. Мойсей обаче запита: „Нямам ли аз власт да извадя вода от тази скала?“. Той удари с жезъла си скалата и от нея потече вода, но въпреки това не можа да влезе в Ханаанската земя.

Често се говори за духовния и за светския живот. Като изучават Божественото учение, хората имат желание да станат силни, учени, богати, да им тръгне всичко наред, да познаят света, да познаят и себе си. Те гледат на себе си като на избраници, да бъдат богоугодни на Бога и ако не постигнат това, се отчайват. Наистина, когато влезе в духовния път, човек минава през първото посвещение. Запитват го: „Какво искаш – сила, власт или пари? И този път води към Бога: силата ще оправи света, властта ще го държи в ръцете си, а парите ще го укрепят“. Това е изпит за учениците, а не за онези, които вярват – те не се подлагат на изпит. Обикновеният вярващ живее като обикновен човек и умира такъв, за него изпити не съществуват; щом станеш ученик, изпитите веднага дохождат. Значи ученикът се изпитва, а обикновеният човек е свободен. Не съжалявай, ако не те изпитват още.

Питат ученика: „Какво искаш да ти се даде – благо отвън или отвътре?“. Някои ученици искат смирение, те не искат нито сила, нито власт, нито пари. Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. Целият свят върви днес в пътя на насилието. Учениците, които са избрали пътя на насилието, са създали днешния ред и порядък; те са разбрали само външната страна на живота и от хиляди години забелязват, че им липсва нещо съществено. Други ученици са избрали пътя на смирението и жертвата. Аз говоря за съзнателната жертва, а не за самопожертването, което подразбира самоунищожение. Тези, които са избрали пътя на насилието, разполагат със златната каса; сложат ли я веднъж на гърба си, тя вече не слиза оттам – индусите наричат това закон на кармата.

Знаете ли как е произлязла кармата? Мислете по този въпрос! Някои казват, че кармата е произлязла от греха, а грехът – от плода на Забраненото дърво. Ако грехът се е зародил в хората след опитването на плода от Забраненото дърво, как се е появил той между ангелите?

Христос казва: „Който слуша вас, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; и който се отмята от Мене, отмята се от Тогози, Който Ме е проводил“. Питам окултните ученици имат ли правилно разбиране на Христовото учение. Аз не говоря за теорията на Христовото учение, но за онова, което се е прилагало от времето, когато се е появил човекът. То е приложимо. Следователно, щом се домогне до Христовото учение, човек има вече разбиране за самия Живот. Попитайте днес който и да е богослов какво ще каже за Бога. Какво ще ви отговори той? Ще каже, че Бог е сила, която е създала всичко. Ясен ли е този отговор? Друг ще каже, че Бог е интелигентност. Къде и как се проявява тази интелигентност? Може ли някой да даде конкретна дефиниция за Бога?

Вчера при мен дойде една малка сестра и изказа такава мисъл, каквато и възрастните не могат да изкажат: „Понякога чувствам в душата си такава обилна любов, която ме изпълва изцяло! Въпреки това в мен остава малко място, малка стаичка, запазена специално за някого. Искам да обикна някого, да изпълня това място, но то си остава празно. Когато се опитам да го запълня, натъквам се на страдания. Ако си позволя да го запълня, скъпо съм плащала“. Тя ме запита защо става така. Отговорих ѝ: това място е само за теб; то е твоята тайна стаичка, в която само ти можеш да влизаш и излизаш – никой друг. – „Един ден – каза тя – аз се опитах да поставя една моя учителка на това място, но скъпо платих. Умът ми щеше да излезе.“ Казах ѝ: това място е твоята светая светих, на никого няма да го отстъпваш; това значи: да поставиш Бога в своята тайна, скрита стаичка. – „Тогава как ще ми определите що е Бог?“ Ще ти отговоря с една дума: Бог е светлина. Той е непреривна светлина, т.е. светлина без прекъсване; каквото и да поставим на пътя ѝ, тя не може да се засенчи. На тази светлина растат и се развиват всички дарби и способности, всички доб-родетели в човека; тя озарява лицето му, тя го прави светъл и чист. Никой не може да лиши човека от тази светлина, освен той сам. Това е същественото – Бог е светлина и между нея и човешката душа не може да се постави преграда.

Като казвам, че Бог е светлина, нямам предвид физическата светлина; на тази светлина зреят всички плодове: ябълки, круши, сливи и др. На Божествената светлина обаче растат само добродетели; в нея е безсмъртието. Където са добродетелите, там е Райската градина. Който се храни с добродетели, узрявали на Божествената светлина, той никога не умира; жива е Божествената светлина.

Кой човек е добродетелен? Който има светлина в ума си. Ако светлината ти е непреривна и върви пред теб, ще знаеш, че си обърнат с лице към Бога; ако светлината ти е непреривна и е зад теб, ти си обърнат с гръб към Бога. Който се грее на Божествената светлина, той се отличава със сила, интелигентност и доб-рота, той разполага с големи възможности. Изобщо човек се ползва от тази светлина само тогава, когато умът и сърцето му се огряват от нея. Каква полза, ако имаш стая, но в нея не прониква нито един слънчев лъч? Вън от Божествената светлина никакви блага не могат да ни задоволят.

И тъй, първото нещо за ученика, който върви в пътя на смирението, е да има вътрешна светлина. Тя се отличава с голяма мекота и безпреривност и внася дълбочина в човека. Казваш: „Груб човек съм, не съм доволен от себе си“. Груб си, защото нямаш вътрешна светлина. Много естествено – вечер камъните са студени, а през деня, когато Слънцето грее, те се стоп-лят. Ето защо, когато има вътрешна светлина, човек е топъл, мек, нежен; щом изгуби тази светлина, той става студен и груб. Като знаете това, не се заблуждавайте да мислите, че можете да се топлите отвън; не, Божествената светлина огрява човека отвътре. Никой не може да загаси тази светлина отвън. Ако някой зас-тане на пътя между човешката душа и Бога, само той е в състояние да я загаси, но ние знаем, че няма сила, която може да постави преграда между човека и Бога. Мнозина се опитват да загасят тази светлина, но не са могли. Затова е казано, че Бог е необятна светлина, която прониква в цялата Вселена; където влезе, тя всичко чисти – няма недъг или порок, който може да ѝ устои.

Мнозина са дохождали при мен да се оплакват от мъчнотиите си. Питат ме защо им е мъчно, защо са тъжни; отговарям: нямате светлина. Ще кажеш, че си тъжен, защото си скаран с жена си. И да не си скаран, пак ще ти е тъжно. – „Нямам хляб, нямам дрехи.“ И да имаш хляб и дрехи, пак ще ти е мъчно. И в коприна да си облечен, и цар да си, пак ще ти е мъчно – защо? Липсва ти вътрешна светлина; докато тя не проникне в теб, всякога ще страдаш. Ако имаш светлина, и беден да си, да живееш в колиба, пак ще бъдеш доволен, ще гледаш небето, ще разговаряш със звездите. Хората ще те съжаляват, ще те наричат бедняк, но ти знаеш, че отвън си беден, а вътрешно – богат. Ти гледаш скъсаните си дрехи и казваш: „Господи, благодаря Ти за богатството, което Си ми дал. Така по-лесно възприемам Твоята светлина, отколкото със здрави дрехи“.

Сега вие очаквате да ви кажа нещо научно. Ето, изучавайте теорията на Айнщайн22 – тя е научна. Според нея всичко е в движение, но не по права линия, както сте учили, а по крива. Казвате, че пътят ви е прав, че постъпките ви са прави, но според теорията на Айнщайн не е така – няма движение по права линия. Обичаш приятеля си, разговаряш с него, но като дойде някой друг при теб, ти веднага ставаш на крака, посрещаш го любезно, обсипваш го с ласкави думи. Защо правиш тази разлика между двамата? Ще кажеш, че много обичаш този човек. Като го обичаш, направи ли го щастлив? Както виждаш, отношенията ти не са праволинейни. Ето защо казвам: няма човек в света, който е направил подобния си щастлив.

Едно от големите заблуждения на хората се зак-лючава в това, че един на друг си приписват качества на богове. Сложиш корона на човека и започваш да му се кланяш; довчера е бил обикновен човек, днес става бог. Така са постъпвали езичниците – направят си един златен идол и след това започват да му се кланят, от него очакват спасение. Така постъпват и учените: някой учен напише една теория и започва да убеждава хората в истинността ѝ; като се убедят в нея, започват да ѝ се кланят. Един ден тази теория стане невалидна, замества се от друга, по-нова от нея; тогава всички казват: „Сгрешихме, не сме били на прав път“.

Щом теорията е грешна, защо убеждавате хората да вярват в нея? Мойсей казваше, че ще спаси света, но не го спаси. Дойде Буда23 и той искаше да спаси света, но не го спаси. Христос дойде на Земята и всички Го очакваха като спасител. Християните казват, че светът е спасен, а всъщност не е. – „Защо хората още не са спасени?“ Защото им липсва нещо – Вяра не им достига; тези, които казват, че Христос ще спаси света, сами не вярват в това. Дали вярват, или не, не е важно, но е казано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Който вярва в Сина, той се привлича от Бога, неговата душа се озарява от светлината на Бога. За такъв човек се казва, че е спасен. Значи спасява се само душата, а не светът.

Хората грешат, като очакват първо да се спаси външният свят, а после те. Не, хората ще оправят външния живот, а Бог – техния вътрешен живот; щом се оправи вътрешният живот, външният сам по себе си е оправен. – „Какъв е вътрешният живот?“ Ето един въпрос за изучаване. Ще се пазите от раздвояване на съзнанието. Няма да питате кой е на правата и кой – на кривата страна; който е огрян от Божествената светлина, той е на правата страна, той е човек с добродетели. Когато добродетелите, т.е. плодовете на душите, узреят на Божествената светлина, те ще започнат да се обменят. Когато казваме, че душите се свързват, това подразбира обмяна между техните плодове.

Който слуша вас, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил. Някои се питат: „Този човек говори ли Истината?“. Смешно е да се задава такъв въпрос. Наистина, важно е да се знае кой говори Истината. Ако аз дойда и те науча как да придобиеш Божествената светлина, не съм ли ти казал Истината? Именно тази светлина ще покаже дали говоря Истината, или не.

Ако нямаш вътрешна светлина, каквото и да говориш, всичко е напразно. Може да цитирате много стихове от Библията и от Евангелието, но ако те не внесат необходимата светлина във вас, нищо не са. Един стих е разбран и разумно приложен, ако внесе във вас вътрешна светлина и мир – той е оживял във вас. Ще цитирате какво са казали Христос, Павел и други. Къде са те днес? Ще кажете, че са горе някъде, на Небето. Не, те са на Земята, работят между хората. Някой объркал работите си, оплел се е, не може да си помогне; достатъчно е да произнесе един стих с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне – Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Който е получил тази светлина, намерил е вече своя Учител; ако няма светлина, той още се занимава със златната каса.

Хората още се занимават с въпроса кой управлява света – Бялото Братство или черното. Трябва ли да имаме богатства, къщи, ниви, лозя? Хората умират и при най-хубавите къщи, и при най-голямото богатство. Тези неща са важни, но не са съществени. Ще кажете, че религията е нужна на хората. И при религия те умират; важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот, жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре – могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска.

Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта; това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, където е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна. При мен беше робиня, а тук живее на свобода“. Той е убеден вече, че жена му е жива. Ще кажат за него, че дъската му е мръднала. Чудно нещо – ако скърби и плаче за умрялата си жена, това е нормално; ако се радва, че тя е жива, това не е нормално. Значи, ако се радваш, дъската ти е мръднала; ако скърбиш, ти си нормален. Според мен човек може да се разстрои и в скръбта, и в радостта. Едно е важно: Божествената наука продължава човешкия живот и внася нещо ново в него.

Христос казва: „Който слуша вас, Мене слуша“. От всички се иска работа, а не забавления. Доста сте се забавлявали. Някой казва: „Добре е Учителя да махне с ръка и да ни освободи от крадците и разбойниците“. Това не е моя работа, аз няма да ставам стражар – да пазя хората. Какво лошо има в това, че някой те е обрал? Бил си натоварен, а той те облекчил, освободил те от касата; с тази каса на гърба си ти щеше да потънеш в океана, а без нея ще бъдеш свободен. Това са изводи, чрез които ще разберете смисъла на живота.

Ще ви предам още една мисъл, която ми каза младата сестра. Като се вглеждала в живота, тя дошла до заключението: енергията, с която разполага Природата, е определена математически точно; тя е разпределила справедливо тази енергия между всички живи същества. Следователно точно определено е колко енергия се пада на всеки човек; ако някой вземе повече от това, което му се пада, върши престъпление. Днес Природата слага на всички хора да ядат. Ако вземеш една или повече от определените за теб хапки, ти вземаш от хапките на другия. Ако един човек вземе пет хапки повече, друг – десет хапки, знаете ли какво ще стане? Знаете ли колко хора ще останат гладни? Ще кажете, че трябва да се прави икономия.

Икономията зависи от това всеки да яде толкова, колкото му е определено. Докато сте били на Небето, още там са определили по колко грама средно трябва да яде човек на ден. По-рано имаше купонна система. По колко хляб даваха на човек – по 250 грама дневно. Разумният свят е изчислил по колко грама хляб се пада дневно на човек. Спазват ли хората тази мярка? Това не се отнася само за храната, но и за мислите, чувствата и желанията на човека. Обичаш един духовен човек и желаеш да седиш при него с часове, да се къпеш в неговата аура. Това е престъпление; ще се къпеш в аурата на човека толкова, колкото ти е дадено – нито повече, нито по-малко. Ще пиеш от чешмата толкова вода, колкото ти е определено. Отиваш на чешмата да си миеш краката, лицето, очите, а други те чакат, жадни са; не, ще оставиш първо да се напият, а после ти ще се миеш. Ще бъдеш внимателен, ще пазиш ред; и другите хора искат да се измият, не само ти. Ако не спазваш реда на Природата, ще те критикуват. Вие сте ученици на Бялото Братство, не трябва да допускате да ви критикуват. Какъв пример ще дадете на другите? Ако не постъпвате разумно, не може да бъдете образец за тях.

Който слуша вас, Мене слуша. Ако носите Божествената светлина в себе си, всички ще ви слушат. Хората се бият, карат се, спорят, когато са в недоимък; където е изобилието, никакъв спор не съществува. Малкият чучур не може да задоволи изведнъж жаждата на всички пътници, но изобилието на водата изключва всякакъв спор и недоразумения. Какво ще кажете за онази вода, която кара четири-пет воденични камъка? Тя е буйна, силна, задоволява нуждите на много хора. При Божествената Любов не съществува никакъв спор – в нея е изобилието на Живота; при човешката любов има спорове и недоразумения, в нея човек издребнява. Като знаете това, пазете се от дребнавостите на живота. Ученикът не трябва да се поддава на дребнавостите – защо? Защото те водят към смъртта. Когато Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, Той има предвид отричане от смъртното.

И тъй, в празното място на сърцето, за което говори малката сестра, ще поставиш Божественото. Само ти ще влизаш и излизаш оттам, докато се познаеш, и тогава ще се познаеш така, както никога не си се познавал. Някой погледне ръката си, мисли, че в нея е изразен само той, т.е. само неговият живот. Ако ръката е същественото, каква беше твоята ръка преди 18 милиона години? Ами преди 100 милиона години? Каква ще бъде твоята ръка в далечното бъдеще? Това, което се променя, не е съществено.

Който слуша вас, Мене слуша. Ще ни слушат хората, но когато бъдем носители на Божественото учение, което носи радост и утеха в света. Божественото учение прави човека силен, интелигентен и добродетелен. Помни: силният мъчно се побеждава; силният и добродетелният по-мъчно се побеждават; силният, добродетелният и интелигентният никога не се побеждават.

Следователно смисълът на живота се заключава в това да придобием Божествената светлина, при която зреят плодовете на човешката душа. – „Защо ни е светлината?“ За да зреят плодовете – как ще зреят ябълките и крушите без Слънце? Следователно без Божествената светлина няма вечен живот; без добродетели вечният живот не може да се придобие.

Който има уши, да слуша; който има ум, да разбира; който има сърце, да възприема; който има воля, да прилага!

15 юли 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube