Който люби

Който люби Мене, ще опази Моето Слово.

Йоан, 14:23

Тия думи Христос е изказал преди приблизително 2000 години, но те съществуваха и по-рано, не се родиха тогава.

Любовта, изявена чрез животните, има една форма, един начин; Любовта, изявена чрез хората, има друга форма, друг начин; а Любовта, изявена чрез ангелите, също се отличава. Когато говорим за Любовта, някои казват: „Разбираме какво нещо е тя“. Така биха казали и животните, нима мислите, че животните не любят? Като сравнявам любовта на телици към техните малки, виждам, че и те любят тъй интензивно, както майката люби своето дете; разликата е само в това, че детето на телицата остава по-кратко време при нея, а човешкото – по-дълго. Любовта, която съществува между животните, е по-кратковременна. Вземете една квачка: докато са малки пиленцата ѝ, тя проявява своята любов, готова е да жертва своя живот за тях и ги вика, дава им малки зрънца; щом израснат, ги пропъжда – това клъвне, онова клъвне, пропъжда ги от себе си. Питам сега съвременните психолози проучили ли са това състояние, те бързо решават: „Кокоша работа!“. Е, мислите ли, че тази работа е маловажна? Кокоша работа било явлението, но това не изяснява нещата. Мислите ли, че като се каже за нещо „Е, човешка работа“, нещата се изясняват? Мислите ли, че всичко, което хората вършат, е разумно и тази любов, която проявяват, е разумна?

Христос, казвайки тия думи, влага нещо в тях. Казва: „Който Ме люби“, но не спира там, спира се върху едно качество на Любовта: „Който Ме люби, ще опази Моето Слово“. Някои казват: „Това го знаем – Ще опази Моето Слово“, но Слово може да има само в едно разумно същество, а самата разумност се отличава с известни качества. По какво се отличава диамантът? По своята твърдост, той е най-твърдият от всичките скъпоценни камъни, след това се отличава и по цвета си. Значи по две качества – по твърдост и по цвят, но цветът сам по себе си какво значение има? Някои ще кажат: „Ние знаем цвета му“. Не, цветът е външната страна на нещата. Всичките цветове са космически сили, които проникват целия Космос.

Ние казваме, че на някого се е зачервило лицето или е потъмняло и там спираме, но зад тази червенина се крие нещо. Когато къща избухне в огън и бъде обхваната от пламъци, благо ли носи този червен цвят? Около пламъка са се наредили тулумбаджии и гледаш – след 1–2 часа от този пламък всичко е изядено, всичко е загубено и само няколко дирека стърчат. А някои казват: „Да съм червеничък малко!“. Мислите ли, че червеният цвят няма да изцапа и вас така, както тази къща? Мислите ли, че ако изцапа къщата, вас няма да разруши? Всички искат да бъдат червени: майката иска нейното дете да бъде червено, мъжът иска неговата жена да бъде червена – всички искат все червения цвят.

Умните хора са се спрели и мислят. Мъдреците и пророците в миналото са знаели тия неща, а сегашните хора смятат, че като могат да декламират думи от Писанието, са наясно какво е искал да каже този пророк. Докато пророкът напише тези думи, знаете ли каква дисциплина е минал? Апостол Павел, при все че е имал дълбоки познания по Писанието, е казал, че има откровение, но как го е добил – сам си знае; онези, които имат неговата опитност, сами си знаят как се добива откровение.

Ще ви приведа примера за апостол Павел. Той първоначално е проповядвал едно, но след като го биха, след като му удариха 5 пъти по 35 удара, написа едно послание и каза: „С много скърби ще влезем в Царството Божие“. Какво се крие зад тези удари, на какво се дължат те? На червения цвят. Само един човек, на когото лицето е червено, може да те бие. Значи с много скърби ще влезем в Царството Божие. Всичките скърби в този живот произлизат от червения, кървавия цвят.

Аз се спирам върху тия думи, за да наблюдавате вашето лице. Сега говоря на онези, които ще опазят Словото; тази реч не се отнася до другите, те са свободни, тя се отнася до разумните, които ще опазят Словото. Всеки от вас трябва да наблюдава своето лице. Човек трябва да наблюдава и своя ум, трябва да наблюдава и своето сърце, трябва да наблюдава и своята воля, да знае кой цвят преобладава в дадения момент. В Писанието се казва, че Бог е светлина; Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички цветове, а всички цветове са видоизменение на Божествената светлина.

Аз говоря върху Любовта, понеже съвременният свят, съвременната цивилизация се намира в един преходен период, в края на своето развитие. Когато старец дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква? Всички очакват да се пресели. Всички очакват сегашната култура да се подмлади, но тя е остаряла, а някои още имат надежда за нея; не, тя е един старец на 120 години и няма да мине дълго време, ще чуете, че този старец се е споминал. Сегашните хора се спират, те поддържат старите истини. В старите хора можем да търсим Мъдрост, но не и Любов; в младите можем да търсим сила, но не и Любов. Любовта не може да се намери нито в старите, нито в младите; тя се проявява понякога в едните, понякога в другите, но може да се прояви само в разумните същества, това трябва да знаете. Казах в една от миналите си беседи, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Понеже казваме, че Бог е Любов, съгласен съм, но Бог може да се прояви само там, където има разумност; където е Бог, има и разумност и живот, и Любов.

Сега съвременните хора се стремят към живот, искат да бъдат щастливи, здрави, учени, силни. Всички улеснения могат да имат, затова е създаден светът, но трябва да знаят, че е създаден от Бога, Който е най-умен, най-мъдър, най-силен. Ние не можем да предполагаме, че Бог, Който е най-разумен, може да иска един свят, в който да съществуват мизерия и нещастия; ако съществуват мизерия, страдания, това се дължи на съвсем други причини.

Който Ме люби, ще опази Моето Слово. Кое е Неговото Слово? Майката, за да опази Словото на Христа, трябва да отгледа своето дете не само физически, но да влее в него нещо от себе си, от любовта си, от разумния си живот – трябва да го научи на онези велики принципи, върху които е съграден самият живот. Сега някои от съвременните християни имат тази опитност и не трябва да се спирате на нея. Спре ли се човек на едно място, не е добре. Някои от вас мислят, че са завършили своето развитие, че всичко знаят, други мислят, че като прочетат Писанията, всичко са разбрали, и казват: „Това е то всичкото!“. Не е всичкото в тази книга, тя е една малка опитност, но къде е опитността на ангелите, къде е опитността на тези светии? Апостол Павел е казал много малко неща и Христос е казал много малко неща. Къде е онази Любов, която Христос проповядваше на кръста? Всички говорят за нея, но колко християни има, които изявяват Христовата Любов? Колко майки има, които изявяват Христовата Любов? Тогава аз определям великия закон така: Любовта включва благото на всички същества.

В разбирането на Словото Божие трябва дълбока мисъл не само по ум, но дълбока мисъл, в която да взима участие сърцето, в която да взима участие и човешката воля. Има някои въпроси, които ще се разрешат само по един опитен начин. Аз ще ви приведа следния пример.

При един велик индийски адепт, който се занимавал с окултните науки и добил голяма опитност от своите учители, когато бил на 18-годишна възраст, идва един ден бедна майка и му оставя своето малко дете – да го погледа, докато се върне, като му казва: „Ще бъдеш тъй добър, отивам на работа, ще пазиш днес детето“. Той се съгласява да ѝ услужи. Тя отива на работа и оставя детето в коритцето му. Както си работи този адепт, вижда една кобра, която приближава детето. У него се събужда желание да го избави, но веднага си казва: „А Брама, който го е създал, няма ли да се погрижи за него?“ – и се отказва да изпълни желанието си. Кобрата се приближава, ухапва детето и то умира. Майката се връща вечерта при адепта и той ѝ казва:

– Една кобра ухапа детето ти и то умря.

– А защо не го пази?

– Такава е Волята Божия.

– Ти положително ли знаеш, че това е Волята Божия?

– Така мисля.

– Аз пък мисля обратното – че детето ми трябваше да живее.

Вика го тогава Брама:

– Защо днес не помогна на това дете, защо не уби кобрата, за да го спасиш?

– А защо да я убивам? Аз не исках да опетнявам ръката си. Ти създаде кобрата, ти създаде и детето.

– Ти мислиш, че изпълняваш моята воля, като не уби кобрата, и затова не опази детето, но нямаше ли да изпълниш волята ми, ако я беше убил?

Всъщност този адепт можеше да не убива кобрата и пак да запази детето – той можеше само да я хване с двата си пръста и с пръчицата да ѝ каже: „Не ти е тук мястото“.

Сега червеният цвят у нас е цветът, който убива всички хора. Кого не убива и не разваля? Той разваля и семейства, и държави, и общества, от памтивека всичко разваля, всички войни се дължат на него. Като се вдигне червеното знаме, всички се убиват и кръвта започва да се лее. Като се избият толкова хора на бойните полета, останалите се връщат окичени със знамена и знаци. – „Е, трябва да се бием за благото на нашия народ.“ Покажете ми кой народ не се е бил и като се бил, да е прокопсал? Къде са тези народи от старата древност: римляните, египтяните, асирийците, вавилонците? Къде са тези народи, които мислят, че като се бият, ще възстановят правото си? Да оставим народите, та и съвременните домове се бият! Ние казваме: „Трябва да пазим своите интереси, Любовта трябва да се пази само за нас“. Я ми кажете една фамилия, която да е запазила поне за 2000–3000 години своята фирма, да не я е загубила! И в какви илюзии се намираме ние, а в Любовта има една непреривност.

Трябва да има постоянна връзка между Бога и човека – не Бог по форма, а Бог като Любов. Казват: „А, Любовта“. Да, но Любовта включва разумното слово на човека. Сега, когато се запознаем с тази велика Истина, пред нас ще се отвори велик свят. Всички желаят да говорят с един умен човек, но никой не желае да отиде в лудница и да се разправя там с хора, които не мислят. Казва Христос: „Който Ме люби, ще опази Моето Слово“. Един обект трябва да имаме.

Следователно най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде – как? В теб ще се зароди една малка искрица и ако не загасиш тази искрица, Любовта, Бог ще дойде. Важно е, че Божията Любов не започва с червения цвят. Тя ще се яви в душата ти като една малка светла точица, приятна, и постепенно, колкото повече приближава към теб, ще те озарява и под нея твоят ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества. Тя е Светлината, за която Христос казва: „Аз Съм Виделината и думите, които Аз ви говоря, не са Мои, но на Отца Ми, Който Ме е проводил“. Тази Светлина ще дойде.

Светлината е един признак на Любовта и когато Слънцето ни озарява, показва, че Бог ни изпраща тази светлина. Физическата светлина е признак на Божията Любов. Когато аз обичам някого, сърцето ми трепти, с фенер излизам да видя какво прави в тази бурна, тъмна нощ – това е Любовта. Ако не го обичах, бих ли излязъл с фенер? Някои казват: „Покажи ни Любовта!“. Когато излезете вечер и видите звезди по небето, какво показват те? Това са фенерчета, които се явяват, и Бог ви показва чрез тях пътя, защото сте се изгубили в бурята на живота. Казват: „Тия звезди са далеч“, но кое е близо до нас? Това, което обичаме в дадения момент, то е близо. Близо и далеч са относителни неща; ако се движа с бързината на светлината, нещата са близо, тия звезди са близо, но ако се движа с бързината на кола, звездите са много далеч. Тогава ние установяваме нещата и казваме: „Тук, на Земята, е всичкият живот“. Не, основата на Небето е Любовта и като влезете в него, ще влезете в онази Вечна светлина, където няма никакви сенки; Слънцето там никога не залязва. Някои казват: „Онзи свят е само едно състояние“; да, той е едно състояние, но същевременно е и едно място.

Казват: „Къде е онзи свят?“. Когато ние говорим за духа, какъвто и да е духът, и той има една материална обвивка около себе си. Материята, в която обитава и работи, по отношение на неговото битие е по-гъста от материята на Земята. Вие, като хора, нищо няма да видите, но като духове може да видите, че има и друга Земя с една материя, която не гние, в която няма тъмнина. Нашата материя се различава по това, че нейният цвят е покрит с една черна, с една тъмночервена краска. Докато сме тук, при тези условия, мир не може да има.

Вие искате да сте на другия свят. Е, тогава как ще изтълкувате думите: „Небето и Земята ще потънат, ново небе, нова Земя ще се явят“ – какво се разбира под тия думи? Нова Земя се създава сега. Къде е тя? Христос казва: „Аз ще ви взема и ще ви заведа там. Където Съм Аз, ще бъдете и вие“. Щом говорим на хората, че трябва да се преселят от едно място на друго, те започват да треперят, да се страхуват. Казва Писанието: „Там, където е Любовта, там, където е Бог, там е нашият живот. Там, където Го няма, е мъчение, ад“.

Казва Христос: „Който Ме люби, той ще опази Моите заповеди“. Сега, откакто сте излезли от Бога, вие сте живели толкова хиляди години на Земята, но не помните вашето минало: откъде идете, как сте слезли на Земята – нищо не помните; аз не говоря за вашите тела, говоря за вашите души. Някои от вас знаят своето минало, но някои не го знаят. Някои познават Христа, някои не Го познават и спорят кой е, а някои мислят, че Христос ще дойде на Земята и ще Го видят като човек. Това е до схващането на хората, но има друго едно схващане: Христос е проявление на Бога, Той е Любов, Той ще дойде като една вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората и тази светлина ще привлече всички около Себе Си – това е истинското схващане. Той казва: „Като отида при Отца Си, ще привлека всички при Себе Си“.

Който Ме люби, той ще опази Моето Слово. Сега в нас се събужда онази велика мисъл и казваме: „Опазихме ли ние Словото Божие?“. Кое е това Слово? Живото Слово, Словото на Любовта, а не изказаното само на думи. Христос казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи“. Когато дойде този Дух, каквото ви говори Той, това ще вършите. Има сега вързани човешки духове на Земята, които заблуждават. Като влезе Божият Дух във вас, ще опазите Неговото Слово.

Някои казват, че много знаят, че Духът говорел в тях. Тогава казвам: я ми изпейте една песен! – „Аз с музика не се занимавам.“ А с какво се занимавате? – „С говор.“ Хубаво, кажете ми едно разумно слово. В какво седи Любовта – в целувките ли, в стискането на ръцете ли, в прегръдките ли, в яденето и пиенето ли седи? В какво? Аз мога да те нахраня, но Любовта не е в нахранването; мога да те напоя, но Любовта не е в напояването; мога да те облека, но Любовта не е в обличането; мога да ти дам знания, но Любовта не е в знанията. Всички блага мога да ти дам, но Любовта не е вътре в тези блага. И ние, съвременните хора, се заблуждаваме. Майката, като храни детето си, мисли, че то един ден ще я гледа, но детето не е в това тяло; то се проявява в тялото, но това тяло ще се измени, в него има една разумна душа. Ако майката може да влезе в интимни връзки с душата на детето си, то ще я разбере; ако не е в състояние да влезе в интимни връзки с душата му, то ще я забрави. Причината за слабата връзка в животните е тази, че между тях има само външна връзка, която се заличава. А у хората, при сегашното им развитие, има друга, разумна сила, която ги свързва.

Сега ние, съвременните хора, се срещаме и се питаме: „Ти от каква народност си?“. Мислят, че българите се обичат повече като българи, но не е вярно. За интересите си някой път може, но Любовта не признава никаква народност, Любовта не признава никаква религия, Любовта сама създава религиите. Религията е за Земята, Божията Любов седи извън всички Църкви. Църквата е Христовата църква, а главата на тази Църква е само Христос. Питам: в коя Църква се намира днес Христос, къде е Той? Ако ми кажете в коя Църква е, аз съм първият, който ще отиде да поприказва с Него. Доколкото зная, Христос не е в никоя Църква. Това не е в ущърб на Църквата, но говоря една истина. Ще кажат някои, че Църквата е Божия. Че е Божия, Божия е, но Христос да е вътре в тази Църква – не е, защото тя е облечена с червена дреха; и като четете Писанието, казва се за Църквата: „В мантия е облечена тя“.

Това е външната страна. Сега, аз нямам нищо против вярващите, но казвам, че Църквата, според сегашните схващания, според сегашното състояние, в което се намира, не може да направи нищо. Какво може да направи тя в тези времена? Вижте Америка, в която има толкова просветени, повече от 150000 проповедници, повече от 40000–50000 души учени, завършили богословие – остана ли поне един от тях в Църквата? Не, те вдигнаха червеното знаме и сега учат един велик закон в света – че и на победените, и на победителите Бог еднакво налага Своя закон. Сега, ако ние кажем на съвременните хора, че сме в края на века, че в света идва една велика промяна, ще кажат: „Това е заплашване“. Ако на японците преди 6 месеца бяха казали, че ще дойде едно голямо земетресение, след което Япония ще остане второстепенна държава, щяха да се присмеят, но сега това е факт. Един американец е предсказал няколко земетресения и каквото е предсказал, всичко се е сбъднало. Не ви казвам аз, той казва: „В Европа идва едно земетресение, което ще започне от север, ще разтърси цяла Европа така, че ще се помни с хиляди години“. Той обяснява и причините за земетресението – в Стария завет се казва: „Гледайте да не станат вашите дела и мисли толкова лоши, че да не може Земята да ви търпи вече“.

Христос казва: „Който Ме люби, ще опази Моето Слово“. Вие, които ме слушате, всички искате да уредите вашите работи. Доколкото виждам, материалните ви работи са уредени, но духовните не са уредени, заплетени са. Аз ви препоръчвам още днес да уредите вашите полици с Бога. На какво са тези полици? На Божествената Любов. Само тя е, която ще стане основа на бъдещата култура; върху нея ще се въздигне Царството Божие, а Учението на Христа ще се въдвори като Учение на Любовта. Сега, разбира се, аз не говоря за тази обикновена любов, но между всички ви, между богати и сиромаси, между учени и прости, между всички ви трябва да дойде Разумната Любов, да се възпитат децата – да се научат на тези велики закони, да ги прилагат, без да ги използват за свои лични облаги. Любовта подразбира великото благо, при което светът може да се възпитава.

Първото нещо, което Любовта ще внесе, е истинското здраве. Това увеличаване на болестите е приз-нак на нередовен живот, т.е. царува Любовта със своя червен цвят. Всеки гняв, всяка възбуда, всичко това спира възвишените и благородни мисли и прояви в нас и ние, като остаряваме, наместо да поумняваме, оглупяваме. Забележете, всички стари хора започват да се дразнят, да оглупяват – защо? Днес ги дразнят, утре ги дразнят, постепенно един червен цвят започва да избива на лицето им и оглупяват. И ако си писател или философ, и по отношение на теб ще се намерят същества, които искат да те осмиват. Ние казваме, че на всички хора е необходимо въздържание. Онези благородни хора, които искат да запазят своя живот, трябва да контролират червената сила на Природата. Ама някой се присмял над теб. Нищо. Ако ти дадеш ход на тази червена краска, какво ще придобиеш? Да допуснем, че някой е изгорил твоята къща; ти трябва да търсиш причината – това показва, че той не те обича, а щом не те обича, трябва да има причина за това. Ако ние, съвременните хора, умираме, казано ни е, че умираме от нямане на Любов.

Който Ме люби, казва Христос, той ще опази Моето Слово. Нека имаме Словото Божие, че тогава ще пазим Божията Любов. Тази Любов трябва да се загнезди дълбоко в нас. Съвременната наука е дала ред факти, ред данни за последствията от нередовния живот. Понякога ме учудва своенравието на някои хора. Онзи морал, който днес съществува, е даден от великите Учители, които са имали откровението на целия Космос. Този морал е даден на мястото си, но сега, както е внесен вътре в света, той е изгубил смисъла си – защо? Днес е само външен, в нас има само едно външно благочестие. Всеки има морал от страх; ние изпълняваме морала, защото има затвори, има стражари – всички тия принудителни мерки ни заставят да живеем един морален живот. При такова състояние кой няма да е морален?

Желал бих да зная доколко този морал се гнезди вътре в сърцата и умовете на хората от съвременния свят. За да проверят какъв е съвременният морал, нека властта за 10 дни да се оттегли и да видят кой какво ще направи. И нека тогава да проверят в 10 дни светът дали ще бъде по-културен, или не. Нека направят такъв опит и да държат статистика по колко престъпления на ден могат да се правят. В Англия, във Франция, в Америка има такива статистики, нека и в България държат такава, та да видят кой народ има повече Любов. И аз бих желал съвременните християни да направят този опит – не да няма власт, но временно властта, правителствата да се предадат, да видят как ще се прояви човешкият дух.

Ние, съвременните хора, нямаме Вяра, страх ни е да направим този опит – защо? Защото малко Любов имаме. Знаете ли примера за онази царица, която искала от мъжа си властта да управлява само 3 дни? Той ѝ казал:

– Нямам вяра в теб.

– Как, аз те обичам!

– Обичаш ме от страх, защото имам власт, сила, но ако дам властта в ръцете ти, ти ще бъдеш първата, която в 3 дни ще ме обеси.

– Не, ти крайно ме огорчаваш, хайде да направим опит.

Дал ѝ той властта, но след 3 дни тя го обесила. Като го окачвали на въжето, той ѝ казал:

– Нали ти казах, че ще ме обесиш; прав съм, значи.

– Е... – казала тя, съзнала се и закрила очите си.

Сега вие ще кажете: „Колко жестока е била тази царица!“. Не е така. Ами онзи мъж и онази жена, които се кълнат пред олтара, че ще се обичат и ще си бъдат верни, издържат ли? После всеки от тях си намира по-хубав мъж или по-хубава жена. Не казва ли той: „Е, ще потърпиш малко, нали знаеш, че аз залюбих, ще си намериш друг“? Това не е разбиране на Любовта, това е любов само по форма, но не и по съдържание. Аз намирам, че обесеният цар също не е бил много умен. Той не трябваше да даде властта на жена си и да чака, а трябваше да си вземе паспорт и да ѝ каже: „Ще ти дам властта за 3 дни, но в това време ще отида в странство и ако има нужда от мен, ще ме викаш, а ако няма нужда, ще управляваш както знаеш“. Умен трябва да бъде, а той седи и чака какво ще направи жена му – ето къде е погрешката. Следователно ние понякога не проявяваме своята любов, а очакваме. Мъж, който от жена си очаква това благо, е окачен на въже и жена, която от мъжа си очаква това благо, е окачена на въже; все на въже са окачени.

Христос казва: „Който Ме люби, той ще опази Моето Слово“. Някои се чудят защо Христос си замина. Той казва: „Който вярва в Мене, и по-големи чудеса ще прави“. Даде им Своята власт, остави ги на Земята, но знаеше какво ще правят с Него – Той им даде властта и те Го разпнаха. Сега седят, молят Го отгоре: „Господи!“. Христос пита съвременните християни: „Има ли нужда от Мен?“.

Христос казва: „Който Ме люби, ще опази Моето Слово“. Сега аз се обръщам към онези ученици, които желаят да се повдигнат. Това Учение на Любовта не е Учение за децата. Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил 4 години в университета и държи изпит за докторат, трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва – само така може да получи докторат. Онзи ученик, който ще държи матура, не трябва да написва цифрите на ръкавите или на ръцете си и от тях да гледа, но трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да знае, за да издържи изпита си; ако не може да го издържи първият път, да се яви втори, трети, но да го издържи.

Сега ще поставят на изпит всички ви. Този Отец, за Който ви говори Христос, Той ще ви постави на изпит за Любовта. Изпит идва за всички хора. И след като ви пресеят, на онези, които останат, ще се дадат нови условия за развитие. Земята ще се пресее, ще остане наследството само за добрите хора; ще останат само тези, които разбират Любовта и които издържĈт изпита на Любовта. Съвременните хора ще проверят един закон: няма да остане на Земята нито един престъпник. Идва една червена вълна от червения цвят и понеже тези хора са тежки, то по гравитация всички ще бъдат отнесени тъй, както се отнасят прашинките от вятъра. Понякога ми е чудно, когато добрите хора казват: „Какво ще стане с нас?“. Ако вие имате един възлюбен, който е силен, можете ли да го питате: „Какво ще стане с мен?“. Има Един в света – Бог, Той е най-силен; всичко може да премине, всичко може да се разклати, Той никога не се разклаща. Има Един в света, у Когото няма никаква промяна, у Когото всичко е постоянно. Понякога допускате мисълта: „Какво ще стане с нас?“. Ако имате Божията Любов, с вас всичко ще стане тъй, както трябва, а не тъй, както не трябва.

Сега аз се обръщам към учениците на Любовта и казвам: опитали ли сте вие силата на Любовта върху Мъдростта? Онзи, който люби, той трябва да обича, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър; не желае ли това, Любовта не действа. Тя се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър; това е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш; това не е алчност, такъв човек не е нехаен, но изучава всичко, каквото види в света. А качеството на Мъдростта е точно обратното – в мъдрия човек има желание и най-малкото същество, което види, да обикне, има желание да му направи една услуга. Той, като види, че една мравка се мъчи, ще се спре, ще ѝ направи услуга; като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре, ще го разрови, ще му направи услуга – нему е приятно това. Само мъдрият човек може да направи така. Сега, ако дойда във вашия дом, аз мога да позная дали търсите Мъдростта, или Любовта.

Понякога мнозина казват, че трябва да говорим много сладко, но в какво седи сладкото говорене? Ако отида при едно дърво, затрупано с вар, и взема да го чопля, да го измивам с вода, зле ли правя? Мислите ли, че варта е една необходимост при условията на неговото развитие? Зимно време то е намазано с вар за предпазване от зайците, но през лятото трябва да се освободи от тази вар. Ако се яви човек, който може да ви каже вашите погрешки, които са в порите на вашата душа и ви спъват, какво обидно има в това? Понякога вие считате за обидно, че някой ви е казал погрешките. Аз считам, че първото правило е човек сам да вижда грешките си; ако не ги вижда и дойде някой да му ги покаже, тогава трябва да му благодари, иначе ще се намери в следното положение (ще ви приведа един пример).

Един турчин отишъл в една българска къща и казал: „Слушайте, вие български няма да говорите, аз разбирам български – ако кажете нещо лошо, ще ви разбера. Ще говорите на турски“. По едно време той запалил чибука си, но искра паднала от него и чалмата му започнала да гори. Бабата, като го видяла, казала му: „Ага, чалмата гори“, а той – „Не разбирам“. Тя пак: „Ага, чалмата гори“ – „Не разбирам“. Най-после му казала на турски. – „А, тъй кажи, да те разбера!“

Така и ние казваме, че разбираме някоя работа, но като ни кажат, че чалмата гори, отговаряме: „Не разбирам“. Всички говорим за Любовта, но както агата разбираме тази Любов по турски.

Който Ме люби, казва Христос, ще опази Моето Слово. Законът е такъв: трябва да любиш някого в света. Ако човек не може да люби първия лъч, който е влязъл в окото му, той не е човек; това аз наричам Любов. Първият лъч, който влезе в твоя ум, първият лъч, който влезе в твоята душа, първият лъч, който внесе тази радост, ти трябва да обичаш. Може да е малък – нищо, ще го обичаш. Мислите ли, че не трябва да обичате онази малка божа кравичка, която понякога може да се качи по вас и да лази? Вие даже не се спирате да помислите и казвате: „Нямаш право да ходиш отгоре ми“. Мислите ли, че сте постъпили по закона на Любовта? Аз се учудвам – срещам много религиозни хора, а и ученици имам, които казват: „Тази божа кравица не трябва да лази по мен“. Не, ти не си разбрал закона. Тази божа кравица, щом се качи отгоре ти, казва: „Ти като мен божа кравица ли си?“.

Божа кравица, отлично име – кравица на самопожертване. Забелязали ли сте какъв е животът на тази кравица? Тя си има дрешка отгоре. Наблюдавали ли сте цвета на нейната дрешка? Сега, разбира се, не е във външната форма, зад тази божа кравица седи нещо разумно. Ако аз изпратя едно малко дете да ви донесе едно карамфилче, то тия от вас, които не ме обичат, ще кажат: „Е, едно карамфилче!“. Но я попитайте онези, млада мома или момък, които ме обичат, какво ще кажат! „А, карамфилче!“ – скачат, радват се. Защо? Любовта говори вътре в тях. Това е факт. И в онзи, който има тази велика Любов в душата си, тези малки неща внасят радост и веселие. А колко пъти днес Господ ще изпрати едно малко дете да ви донесе карамфилче! Още като се събуди някой, рано сутринта Господ ще му изпрати едно карамфилче. Виждам – някой се радва, скача, а някой ще изхвърли карамфилчето, казва: „Аз съм стар“. Гледах как едно дете донесе на една стара баба карамфилче, а тя казва: „Синко, стара съм“. Не, не, макар и стара, нека вземе карамфилчето. Тази баба, като казва, че е стара, друго подразбира – тя иска да каже: „Когато бях млада, не любих, пък и сега не любя, не съм се научила на това изкуство“.

Всички съвременни хора се срамуват да кажат, че любят. Не зная на какво прилича тяхната любов. Не, герои трябват, ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта. Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, че не разбира нищо, че нищо не е видяла. Онези, които разбират това Учение, които вървят по Бога, трябва да покажат този пример – тъй разбирам аз. Седите някъде, някой е казал нещо несвързано – тихо и спокойно мислете само за Любовта; а вие мислите само за общественото мнение. Мъжът направил хубава дреха, жената не я харесва; да се прави, че нищо не вижда, да я остави настрани! Ето откъде трябва да започнете вие, но колко сме слаби!

Аз опитвам, опитвам, правил съм опити и още резултати не са дали. Например правих опити между двама ученици, и то ученици, които говорят за философия на окултизма. Дам им по две хубави ябълки и ги гледам в лицата – и двамата казват: „Учителят е много внимателен към нас“. Изваждам от джоба си още една ябълка, давам я на единия, на другия не давам. Мръдва сърцето на втория, казва си: „Откъде накъде, той по-високо ли стои от мен?“. Казвам: аз ви разбирам, вие не ме разбирате. Защо му дадох другата ябълка? На този, на когото я дадох, казвам: слушай, има един болен приятел, ще му занесеш тази ябълка и ще го поздравиш от мен. В Природата излишък няма. Ако Бог изпрати Своите блага излишно, Той казва: „Ще станеш сутринта, весел ще бъдеш и ще занесеш ябълката на болния“.

Следователно Христос казва сега: „Който Ме люби, ще опази Моето Слово“. Опазването на това Слово не седи в думите. Някой път можем да отидем някъде, да седим, да мълчим един час и да занесем своето благо – с мълчание да занесем много повече. Има два начина на говорене. Като мълчиш, ще пренесеш това мълчание в душата му. Отидеш при някой болен, казва ти: „Много ми е тежко“; попрегърнеш го, погалиш го с ръце, той казва: „Как ми олекна, този човек сякаш ми взе нещо“ – доволен е. А можеш да отидеш при някой болен и да му говориш: „Ти си грешен човек, Бог те наказва, имаш да страдаш“ – така му оставяш двоен товар. Мислиш, че това е Любов? Не е.

Сега вие ще ме запитате какви са крайните резултати на Любовта. Крайните резултати на Любовта са да се опознаем – ние още не се познаваме. Знаете ли за какво опознаване говоря? Дойда във вашия дом, вие ме познавате, искам 1000 лева; на драго сърце ми давате. Вторият ден дойда, поискам 2000 лева, давате ми, но като дойде до 10000 лева, казвате: „А, сега вече не мога“; значи до 10000 лева ме познавате. Казвате: „Този човек иска да ни опропасти“. Ако мисълта ми е да ви опропастя, да ви взема парите в името на Любовта, това е голяма подлост; но ако след като ви взема 10000 лева, искам да ви дам 100000, да ви дам своето благо, това е Любов. Следователно Любовта всякога мисли не за своето благо, а за благото на другите.

Аз гледам сега, някои, които вървят в това Учение, мислят, че Бог ги изпитва. Е, хубаво, ако те изпитва Господ, не е достатъчно само да издържиш, но отговори ли правилно при този изпит? Първото правило е: между учениците, между братята и сестрите отношенията трябва да се изправят; между майки, синове и дъщери отношенията трябва да се изправят; между приятели отношенията трябва да се изправят; между слуги и господари отношенията трябва да се изправят; между учители и ученици отношенията трябва да се изправят, да станат отношения на Любов. Над нас има по-висши същества, с които трябва да се свържем, и именно тия правилни отношения ще ни свържат с Висшия свят. Ако ние се свържем с по-нисшите същества, мислите ли, че ще придобием нещо? Някой говедар, който е пасъл с години говедата, придобил ли е нещо? Нищо не е придобил. Ако ние живеем между съвременните хора и не се запознаем с Бога, ще останем невежи. Ако е да бъдеш говедар, бъди, но в торбата си трябва да имаш книги, да имаш връзка с хората, да знаеш какво става по света, да си запознат с Небето, да си запознат с живота, с изворите, с цялата Природа. Като погледнеш такъв говедар, да виждаш в лицето му един отличен говедар.

Сега, при днешното възпитание на хората, някои сестри казват: „Да бъдем милостиви“. Знаете ли какво е милост? Милостта има блага не във времето и пространството, тя има блага в човешката душа извън време и пространство. Именно това разширение всички трябва да имате сега. И аз бих казал: Любов без Мъдрост не е Любов. Едно от качествата на Любовта е, че всеки, който люби, трябва да е мъдър; той трябва да е много внимателен, не пред външния свят, но пред Бога, да върши всичко, което Бог върши спрямо нас. Как мислите, Природата пред нас мека ли е? Как да си обясните студа? Зимно време зъзнеш, трепериш. Дойдат пожар, бури, глад, земетресения. Езикът на Природата е езикът на Бога – Бог иска да ни събуди от дълбок сън, да ни върне от един хлъзгав път, по който сме тръгнали. Забогатееш много – дойде някоя болест; затлъстееш – дойде някоя болест; направиш зло – дойде някое наказание. Мислиш ли, че това е зло? Не, това е Божията Любов. Всичко, което идва, е Божията Любов, която ще сложи ред и порядък между хората.

Редът и порядъкът ще дойдат и хората за в бъдеще, може би след един кратък период, ще се опознаят и ще живеят в братство. Тези идеи за братството ще дойдат и тогава управляващите ще бъдат много умни хора. Учителите, професорите, майките ще бъдат учени, умни, ще бъдат братя и сестри помежду си и Земята ще бъде едно място на благословение. Това скоро ще дойде, но докато дойде, хората ще минат през огън, през бури. Като дойде времето, всичко ще се пречисти, всички стари парцали, дрипи, събрани от хиляди години, всичко ще се сложи на аутодафе. Примиране ще има; светът ще се пречисти с огън, изгаряне ще има. И сега ви казвам: ще стане, ще го проверите и тогава ще кажете дали е вярно, или не; сега не си правете бързи заключения, въздържайте се! Не казвам, че това е вярно или че не е, не казвам, че ще стане или че няма, но си го запишете и като дойдат тия времена, проверявайте. Ще видите, че действително е вярно.

Съвременните учени правят своите изчисления и казват, че в развитието на Слънчевата система завършва един цикъл от 25000 години. Всякога при такава промяна в Слънчевата система стават и външни промени. Сега учените казват, че Луната ще се разруши и всичкият прах от нея ще падне на Земята. Понеже хората много орат, много консумират, то земята има нужда от тор; този прах ще я обнови. Питат някои: „На мястото на Луната какво ще дойде?“. Казват, че ще се яви нова планета. Тъй си говорят хората. Ако дойде новата планета, тя ще бъде толкова голяма, че всички ще я видите. Тези учени казват, че това няма да бъде след дълго време, скоро щяло да бъде; колко скоро – не се знае.

И казва Христос: „Който Ме люби, ще опази Моите заповеди“. Кога се нуждаем от въжета – нали когато сме в кладенеца? Кога се нуждаем от вода – когато сме жадни. Кога се нуждаем от хляб – когато сме гладни. Кога се нуждаем от дрехи – когато сме голи. Ако има епоха, в която най-много се нуждаем от Любов, това е сегашната. Никога човечеството не е било при такива благоприятни условия за проявяване на Любовта, както сега, и никога Бог не е говорил тъй много, както сега; Той и в миналото е говорил, но само на отделни лица, а сега говори на всички онези, които са възмъжали, почти на всички е започнал да говори. И ще проверите една велика Истина – където Христос казва: „Отец Ми ще ви се изяви“; щом ви възлюби, Той ще ви се изяви. Няма по-тържествен ден от този – да видиш Божието лице. Да видиш Божието лице не значи Бог да те уволни, а да ти даде свободен билет, като на един ангел. Ще ти даде свободен билет за пътуване, ще прати един ангел да те вземе на крилете си, ще обиколиш всичките слънчеви системи и след 100 години ще те върне на Земята. Мислиш ли, че такава разходка няма да ти бъде приятна? При нея ще научиш толкова неща, умът ти тъй ще се освежи, такава култура ще видиш, че ще си кажеш: „Колко съм бил прост!“. Като се върнеш на Земята, всички ще забележат една промяна в теб и ще питат: „Откъде е тази Мъдрост?“; ти ще кажеш: „Който има такъв билет, винаги става мъдър“.

Аз бих желал за всички ви такъв билет и подписът на този билет ще бъде Любов. И накъдето тръгнете с тази дума (Любов няма да бъде написана на български, нито на френски, нито на английски), където и да отидете, вашият път ще бъде отворен. При изговарянето на думата Любов пропуск навсякъде ще имате, навсякъде ще имате добри условия, ще се чувствате като у дома си, навсякъде ще ви нахранят, ще ви почитат и ще разберете, че животът има смисъл. А сега мислите, че учени има само на Земята. Учени хора има навсякъде, разумни същества има навсякъде и където има Любов между тия същества, има разумна обмяна. Това е идеалът, който трябва да имате.

Засега Любовта е дошла с червеникав цвят, с портокален и малко въззеленикав, но вашата Любов трябва да има синкав цвят, който постепенно трябва да се превърне в светъл. Право казват духовете: „Само светлите изпращат да служат на онези, които ще наследят Божествения живот, Вечния живот“.

Казва Христос: „Който Ме люби, ще опази Моите заповеди. Който люби Мене, и Отец Ми ще го възлюби. Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим у него“. Сега да не изгубите интерес, да кажете, че светът ще се свърши и нищо не ни трябва. Не, когато става едно корабокрушение, всеки трябва да бъде на брега и да помага. Всеки от вас трябва да бъде буден, готов да помага на страдащите, на оскърбените и да им даде утеха. Казват: „Смъртни са хората. Какво ще стане с нас?“. Има Един, Който ще застъпи вашето право. – „Изпоядоха ни, живота ни взеха“. Имайте Любов и не се плашете – има Един, Който се застъпва за вас, Той е силен.

Светът ще се поправи, но с революция. Идва революция, идва картечен огън и като дойде в Европа, континентът ще се разтърси от нея, от това земетресение. Няма да остане нито едно здраво здание на Земята, тъй казват учените; високо здание няма да остане, всички монументи, всичко ще бъде смъкнато, нищо няма да остане. Това е една революция, за да ни освободи Господ от всички заблуждения. Тогава Той ще каже: „Гледайте нагоре!“ и ние ще приличаме на онази какавида, която излиза от своя пашкул, и на онзи човек, който излиза от своя гроб. Та какво, ние сме в гробищата! Мислите, че на онзи, който копае камъни 1000 метра дълбоко в земята, му е много приятно? Нима мислите, че на онзи огняр, който е на парахода и на 24 часа се сменя, му е много приятно? Нима мислите, че на онзи работник във фабриката при онзи шум му е много приятно? Тези неща са необходими засега, но в бъдеще трябва да имаме фабрики, които не вдигат никакъв шум, та като влезеш в тях, да ти е приятно. За в бъдеще няма да има нужда да слизаме долу в земята, да копаем като къртици, а ще взимаме нужната енергия от пространството и с нея ще се отопляваме и осветляваме. Всичко ще се измени.

Който Ме люби, ще опази Моето Слово. Тогава Бог ще ни разкрие един нов начин, Той ще ни даде новите блага. Сега трябва да покажем, че у нас има един нов живот, нов принцип, че можем да приложим Любовта. Когото и да е от вас аз мога да опитам – доколко е неговата любов, неговата честност: намирате се в крайна нужда и ви давам да занесете някъде 100000 лева без разписка, само между мен и вас. По пътя ще се замислите, ще си кажете: „Да си услужа!“, а после ще се извините: „По пътя срещнах разбойници, нараниха ме“. Да, но и вие сте се наранили. Аз си мълча, замина си. Друг случай: вашата дъщеря е млада, красива, девствена, вие я поверявате някому да я преведе през гори и планини – мислите ли, че няма да опитате неговата любов? Той трябва да я пази като нещо свещено. А колко пъти могат да се явят у вас тези нечисти мисли! Това не е култура. Любовта изисква от нас онова свещено чувство – да тачим живота на хората.

И тъй, братя и сестри трябва да хранят помежду си благородно чувство. Приятели, мъже и жени, всички трябва да имате най-благородни чувства помежду си. Синове и дъщери трябва да хранят най-благородни чувства и мисли към своите близки и приятели. Така е, ние се намираме пред един свят, пред една култура, където всичко ще се разкрие, няма да остане нищо неразкрито. Аз бих желал всички, които ме слушате, да носите факлите на тази култура запалени, тази светлина да има един определен принцип и да кажете: „Любовта включва благото на всички хора, а ние сме носители на това благо“.

Сега, ако сте верни на думите Христови, то не е за в бъдеще, но още днес можете да имате един опит. Имали сте го, но и днес пак може да го имате. Тази Любов ще дойде, във вас ще има едно прииждане, ще дойде едно просветление. Със старите си сметки трябва да се простите. Аз, като ставам сутрин, често усещам един кръг наоколо, който ме стяга. Знаете ли на какво го уподобявам? В Стария завет има един пример за Самсон, за този герой, чиято жена искала да знае къде се крие силата му, а той понякога я поизлъгвал, не ѝ казвал къде се крие. Като заспивал, тя го завързвала, но като ставал сутринта, той се освобождавал. Сега станете сутрин, казвате си: „Стяга ме нещо главата“ – вашата жена ви е вързала; жената я стяга нещо – мъжът ѝ я е вързал. Мъжът или жената – все едно, вързал те някой. Като станеш, ще кажеш: „Бог е Любов“ или „Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово“; всяка сутрин, като станете, употребявайте тази формула. Имайте предвид, че като я произнесете, тази връв веднага ще падне и ще дойде светлина в ума ви. Имате да плащате една полица, умът ви е стегнат, не знаете какво да правите – произнесете формулата, ще се скъсат връзките. Скарани сте с някого – произнесете тази формула. Трябва да се скъсат връзките, въжетата, с които сте вързани. Всички сте вързани. Знаете ли с какви връзки са вързани хората? С дебели черни въжета. Казвам някому: „Направете това нещо“, но той не слуша. Скъсайте тези въжета, защото казва Христос: „Който Ме люби, ще опази Моето Слово“. А там, където е Словото Божие, е и Силата Божия.

И тъй, бъдете носители на Словото Божие, опитайте го! Аз искам да приложите всяка една формула в живота си. Още днес можете да направите това. Всички недоразумения, всички караници, всички тия лоши неща, които имате помежду си, всичко скъсайте! Вие ще кажете: „Да дойде Христос, че тогава“. Не, не, няма да оставяте нищо лошо в сърцето си! Аз, когато се събуждам сутрин, гледам как си препятстват хората. Неразположени сте, кажете си: „Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са радостни. Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам?“. Така си казвам аз, така си кажете и вие.

На тази беседа, която сега ви държа, вие се усмихвате, казвате: „Има някои думи, които особени ни се виждат“. Законът е такъв: вие ще скъсате тези връзки. Всички трябва да бъдете разумни. Сега няма да казвам да не се критикувате, това са малки неща, обикновени. Станеш сутрин, кажи: „Бог е Любов, тези светове са в щастие, в блаженство, няма нито един ангел на Небето, който да е намръщен, защо аз да съм намръщен?“. Ти си в странство, баща ти е богат, не се плаши, ще дойдат парите; няма да чакаш слугите си, ще идеш да си ги вземеш от банката. Казват: „Бог ще уреди нашите работи“. А не, Бог урежда работите наполовина. На онези, които орат и сеят, Бог урежда работите; на онези, които учат, Бог урежда работите. Ще станеш, ще учиш и хубаво ще учиш – тогава ще дойде истинското знание. Ще го приложим, ще орем и ще сеем.

Вие искате да имате приятели. Как? Скръбен е вашият приятел, който и да е той, направете му една услуга, без да знае това – приложете Любовта! Не ви казвам, че Христос е между вас, не е между вас. Ще кажете: „Един от нас е, тук е, някъде е седнал“. Не е. Христос е... Знаете ли какво значи Е? Той е на работа сега, не може да дойде между нас; стегнал се е и знаете ли как работи? Знаете ли какво значи работа? Той се е запретнал и работи тъй, както никога не е работил; не е като онези българи – да се захласва, никога не се захласва.

Един българин отишъл в Америка, искал да преподава там френски език, но не могъл да се настани. Наемат го в една църква да духа духалото на един орган. Седнал на духалото, духал, духал, но като нямал пари, като бил затруднен материално, замислил се и си казал: „Какво да правя с този орган? Нямам пари. Да съм си сега в България, един учител да съм! Защо ми трябваше да идвам в Америка?“. Като се замислил, забравил да движи ръчката на духалото. Дошъл клисарят, казал му: „Какво правиш, духай! Философия не се изисква, духане се изисква“.

И аз ви казвам: не се изисква само философия. – „Какво да правим?“ Любов, Любов се изисква, какво си забравил ръчката? Тази ръчка, тя ще ти донесе всичкото щастие. Отвън органистът свири; духайте, иначе ще развалите службата. Всички същества в света имат нужда от Любов, без Любов умират; всеки иска да има един любовен поглед. Това трябва да се съзнае. В обществото вие трябва да дадете един добър пример на Любов и като дойде някой при вас, без да му говорите за Любов, да усети тази истинска Любов.

Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово, казва Христос. Аз ви казвам: любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. А Неговото Слово носи в себе си Великата Мъдрост, която въздига и укрепява човешкия дух, просвещава човешкия ум, облагородява човешкото сърце и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи и блажени. Там е всичкото.

2 декември 1923 г.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube