Имаше двама синове

Някой си человек имаше двама синове. И дойде при първия, и му рече: „Синко, иди днес, работи на лозето ми!“.

Матей, 21:28

Някой си человек имаше двама синове. Числото 2 само по себе си не е интересно, но може да стане такова, когато стане положително или отрицателно по количество и качество, по съдържание и смисъл, по живот и смърт. Ако кажа двеста хиляди златни монети, два милиона добре въоръжени войници, два милиона волта електрическа енергия – това е положителната страна на числото 2, но ако кажа, че двеста хиляди души са умрели, две хиляди крави са продадени за клане – това е отрицателната му страна.

Бащата казал на единия си син: „Синко, иди днес, работи на лозето ми!“; синът обещал, но не отишъл. Има хора, които дават много обещания, но нищо не изпълняват; ако са ученици, от тях очакват много, но нищо не излиза. Други нищо не обещават, но в края на краищата от тях излиза нещо. Който много обещава, много се насърчава, но в края на живота си вижда, че нищо не е направил. Какво ще кажете за богатия, който цял живот събира пари, а стомахът му е разстроен и се храни само с овесена чорба? Природата е затворила стомаха му, нищо не може да яде; дворът му е пълен с кокошки и патици, касата му – с пари, а той само гледа и пие овесената чорбица. Какво предпочитате: да имате хиляда милиарда лева и да се храните само с овесена чорба или да имате здрав стомах, с който да опитвате благата на живота?

Всички хора са дошли до едно лъжливо, криво схващане за живота, за което са отговорни. Колкото и да поддържате заблуждението си, ще се натъкнете на един велик закон в себе си, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека и показва кое е истинно и кое – не. Този закон има много имена, аз го наричам закон за определяне на нещата. Според мен, Природата в своята целокупност е разумна; във всички свои прояви тя е абсолютно разумна. Ако извадя с дилафа един разгорещен въглен и го сложа в огнището, дървата непременно ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях стои една ра-зумна ръка, която ги управлява. И зад оръдията, които действат на километри, се крие разумна сила – човешката ръка, която пък се направлява от човешкия ум. Оръдието и снарядите не са разумни, но разумна сила ги управлява. Следователно зад всяко явление, каквото и да е то, се крие разумна сила – тя го направлява.

Като изучават Природата, някои хора идват до заключението, че всичко е случайно, че съществува съвпадение между явленията и фактите, отричат всякаква закономерност в Природата. Други поддържат обратното – че между явленията в Природата съществува известна закономерност, че нищо не е случайно. Това може да се провери и ще се види, че зад всяка мисъл, чувство и постъпка стои разумна сила.

Отиде при първия си син и му рече: „Синко, иди днес, работи на лозето ми!“; той отговори и рече: „Не искам“, а после се разкая и отиде. Каква е причината, че този, който отказа да изпълни волята на баща си, после се разкая и я изпълни? Отиде и при втория си син и на него каза същото, а той му отговори: „Ще отида“ и не отиде. Коя е причината, поради която вторият син обеща да изпълни волята на баща си, но не я изпълни? И за едното, и за другото си има причина. За всички ни е задача да определим нещата не механично, а от научно гледище, за което се иска външен и вътрешен опит. Каквато и философия, каквито и идеи да имаме, без опит нищо не се постига. Важно е човек да си отговори има ли ум, сърце и воля, има ли душа и дух, с които може да работи. Мнозина отричат съществуването на душата. И това е добре, но никой не може да отрече съществуването на сърцето, понеже чувства болки. Дойдем ли до ума, всеки приема, че има ум; ако го отрече, трябва да признае, че е безумен. Значи въпросът за съществуването на душата и духа е проблематичен. Той може да се разреши по закона за вероятностите. Това е философски въпрос, с който учените от хиляди години се занимават.

Коя е причината, поради която вторият син, след като обещал на баща си да отиде на лозето, не отишъл? Има религиозни хора – свещеници, проповедници, които с десетки години са проповядвали Словото Божие, водили са добър живот и един ден се отказват от убежденията си, изопачават живота си. И обрат-ното се случва: някои с години водят лош живот, но един ден става преврат в тях и те тръгват в правия път. Има богати хора, които от висотата на своето положение постепенно слизат до дъното на живота – започват добре, а свършват зле. Други излизат от дъното на живота, от ниските полета, и стигат най-високото положение, заемат първото място. Мнозина поддържат идеята, че за да се повдигне човек, трябва да има условия – това са условията на Живата, Разумна природа, т.е. Божествени условия, които се отнасят до всички хора. В живота има изкуствени условия – и на богатите, и на бедните, които са създадени от хората и водят другите към заблуждение. Например богаташкият син, който уповава на парите на баща си, не иска да учи, защото не подозира, че парите са спънка за него; и обратно – бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията може да го направи мирен, кротък, трудолюбив, но понякога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер, дори в известни случаи може да го накара да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които човешкият характер може да се опита – защо? Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на Духовния свят, където е принцип, неразделен от Бога. Това може да се докаже с опит. В човешката душа са вложени ред качества и сили, както и известни дарби и способности, които всякога може да прояви – само така ще се разбере нейното предназначение.

Душата може да свърши своята работа във всеки момент, а може и да се откаже от нея и да свърши точно противоположното. Синът, който първо обещал да работи на лозето, обичал себе си повече от баща си, затова се оженил и отказал да му служи. Той си казал: „Толкова години служа на баща си, нищо не спечелих. Ще се оженя, ще работя за себе си, ще си поживея малко“. Един ден жена му го изпъжда и той, разочарован от живота, казва: „Ще отида пак при баща си, ще поработя на неговата нива, дано изкарам поне хляба си“.

Това е външната страна на въпроса; като дойде до вътрешната страна, той е поставен другояче, там всеки казва: „За да живее добре, човек трябва да има религия“. Ако иска да живее добре на Земята, човек може и без религия. Нима животните имат религия – рибите, птиците, млекопитаещите имат ли религия? Въпреки това някои животни, например птиците, живеят добре на Земята. Знаете ли какъв е животът на птиците? Живели ли сте между рибите, да знаете какви са отношенията помежду им? Животът на рибите е цял ад: големите гълтат малките, а малките гълтат по-дребните от тях – живот на самоизтребване.

Според Дарвиновата теория15 птиците са произлезли от рибите. Можете да си представите през какъв ад са минали рибите, докато се превърнат в птици; те си знаят как са превърнали перките си в криле и как са се освободили от ограничителните условия на водата. На същото основание и хората се развиват по закона на необходимостта: поради голямото зло, което ги притиска, те вървят напред, растат и се развиват. Хората се трудят да забогатеят не от любов към труда, а за да осигурят жена си, децата си. Страхът още действа на хората. Те не са дошли до съзнанието да служат на Бога. Вие, които проповядвате за Бога, свързани ли сте с Него?

Като говоря така, аз не ви упреквам, но казвам: щом говоря за Слънцето, трябва да имам връзка със светлината. Тогава как да се свържем с Бога, как да отидем при Него? Има условия, при които човек може да отиде при Бога, има условия, при които отиването при Бога е невъзможно. Представи си, че живееш в херметически затворена стая от стъкло и си лишен от въздух и вода – живи елементи, които хлопат на вратата ти, но не могат да влязат. Само светлината има достъп при теб – защо? Какво е светлината – емблема на великата, възвишената човешка мисъл. Следователно само възвишеното, благородното, чистото може да влезе в непроницаемия чертог, където Бог живее. Затова всичко трябва да се обърне в светлина; ние също трябва да станем светлина. Който не може да отиде при Бога, той е направен от вода и въздух; щом може да отиде при Бога, направен е от светлина. Когато Христос казва, че по-лесно камила може да влезе в иглени уши, нежели богатият – в Царството Божие, Той има предвид именно това: само светлината може да влезе в Царството Божие. Докато имате сегашните тела, докато се храните със сегашните мисли и желания, по никакъв начин не можете да влезете в Живота на безсмъртието, където Бог живее.

Сегашните хора имат странно понятие за живота след смъртта – те мислят, че целият живот е съсредоточен към Земята. Ако се разсъждава така, и рибите могат да кажат, че животът е само във водата и вън от тяхната форма нищо друго не съществува, че техният живот е идеален. Нима птиците нямат право да кажат, че целият живот се крие в тяхната форма и тяхната среда; нима млекопитаещите нямат право да кажат същото? По какво се отличава животът на млекопитаещите от човешкия? Животните нямат училища, църкви, къщи, нямат свещеници, проповедници, учители, но имат военачалници – по-големите заповядват на по-малките. Досега никой не се е домогвал до някаква писана история на животните. От гледище на животните те си имат съвсем други обяснения.

Как ще си обясните философията на живота на съвременните хора, как се е създала тази философия? Как ще си обясните страданията на хората? Ще кажете, че човек сам е причина за своите страдания – защо? Защото коли и измъчва животните – това е причинило човешкото падение. Човек се е отклонил от своето първоначално състояние. Ще кажете, че Бог е наредил човек да яде месо и затова клането на кокошки, агънца, прасета е в реда на нещата. Днес е така, но в далечното минало не е било така. Има ред причини, които са изменили нещата; нещо жестоко се е внесло в човешкия живот, но зад него има друго нещо – благородно и възвишено. Има закон, който бди за запазване на хармонията в живота; той следи не само за престъпленията на хората, но и на животните, които също се наказват.

В село Чакма, Варненско, пред кръчмата на един селянин имало голямо дърво, на което две лястовички си правели гнезда. Кръчмарят седял пред кръчмата и ги наблюдавал. Едната лястовичка, по-енергична и работна от другата, непрестанно отивала и се връщала със сламчици и кал в устата, с които правела своето гнездо. Втората лястовичка се изхитрила и очаквала всичко наготово – когато първата отивала да събира материал за гнездото си, другата използвала готовия материал и правела своето гнездо. Първата лястовичка поглеждала към гнездото си, чудела се защо работата не върви. Цели две седмици работила и не могла да довърши гнездото си. Един ден, като се връщала с пълна уста, тя забелязала как другата лястовичка краде кал и сламки от нейното гнездо, хвърлила се върху нея и започнала борба, в която и двете паднали на земята. В това време котката на кръчмаря, която отдавна ги дебнела, се спуснала върху тях и хванала едната. Кръчмарят се заинтересувал, искал да види коя от двете лястовички е пострадала. Крайно изненадан, той видял, че пострадалата лястовичка била крадецът.

Има един велик закон в Природата, който бди над постъпките на всички хора; никой няма да избегне този закон. Природата е разумна; да мислите, че тя е лишена от разумност, е заблуждение. Неразумни са хората, като мислят, че само простите търсят Бога и Го признават. Той отбелязва постъпките на хората, преценява ги и въздава всекиму заслуженото.

Ще приведа още един пример – за една случка по време на последната война на българите със сърбите16, която ми разказа един познат офицер. Понеже сърбите го ранили, той бил принуден да отстъпи. Паднал на земята и очаквал помощ; покрай него минали повече от 20 войници, но никой не му помогнал – всички минавали, заминавали, без да дадат ухо на неговата молба. Най-нак-рая минал един непознат войник, на вид нехранимайко, който не му внушавал никакво доверие, но въпреки това решил да се обърне и към него за помощ – от височината вече се задавали сърбите. Офицерът му казал: „Братко, помогни ми!“; войникът се навел, вдигнал го, метнал го на гърба си и го понесъл.

Както виждате, законът следи – последният, в когото нямаш доверие, той проявява разумност. Бог в него му казва: „Вдигни този човек, помогни му, той заслужава да живее“. Не мислете, че онзи, когото поз-навате и на когото разчитате, може да ви помогне. Всъщност вие не знаете кой ще ви помогне. В сърцето на последния войник живее Бог, в него проговори Божественото. – „От този момент – каза офицерът – аз повярвах в Бога, Който може да помогне и да спаси човека и без приятели, и без познати. Аз уповавах на моите войници, вярвах, че те ще ми помогнат; всъщност излязох излъган – на помощ ми дойде един непознат войник, на вид нехранимайко – той ми помогна.“

Сега вие живеете на Земята и едни разсъждават има ли бъдещ живот, или няма, има ли живот зад гроба, или няма; други разсъждават върху въпроса какво обществено положение трябва да заемат, на какъв морал да служат и т.н. Според нас морал е всичко това, което е в съгласие с Великата Божия воля. Моралът е един и общ за всички. Доброто трябва да бъде добро за всички, то не може да бъде добро само за един. Същото се отнася и за религиите, за Църквите. Влизате в една Църква и чувате да се говори: „Тук е спасението на човека, само тази Църква може да ви спаси“. Не е така – всяка религия, всяка Църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша Словото. Ще напредваш като ученик, ако учителят ти е добър и ти учиш добре; ако учителят е добър, а ученикът не учи, нищо не може да постигне. Бог е велик, всемъдър, всеблаг, но ако ти не изпълняваш Неговата воля, нищо не постигаш. Бог помага на онези, които вървят в правия път. Защо съществува Църквата – за да ви научи да се молите. Защо е създаден светът – за да познаете Бога и Неговите велики дела.

Ще ви приведа един мит от времето на Първата раса, която е живяла на Земята. Днес тази раса е известна под името Всемирно Бяло Братство. Белите братя, които я съставляват, са завършили вече своето развитие. Те не са въображаеми, но реални, действителни лица, които имат представители на Земята и се отличават по това, че изпълняват волята на Бога и живеят според Неговите закони, т.е. според законите на Живата Разумна природа. Те живеят и на високите, и на ниските места, между хората.

Първият цар на Белите братя се наричал Бентам Берухи. Той имал единствена дъщеря – Елита. Според обичая, когато завършила своето образование, баща ѝ трябвало да даде на всички братя от царството си тържествено угощение за благодарност, че е завършила с успех. Бог изпратил от Висшия свят трима ангели да донесат подаръци за младата мома. Първият ангел, Амерфил, ѝ донесъл най-хубавия скъпоценен камък; вторият ангел, Зуневил, ѝ подарил от най-хубавите плодове в света, а третият ангел, Табитуил, ѝ подарил прекрасен бял кон. Като видели красотата на Елита, и тримата ангели се влюбили в нея, но всеки криел любовта си дълбоко в себе си. Макар и завършили своята еволюция, ангелите се почудили на тази неземна красота и интелигентност и всеки решил да остане по-дълго време на Земята. Първият ангел си казал: „Ще вляза в скъпоценния камък, та като го носи Елита, да усещам диханието ѝ“. Неговото решение се съобщило в Ангелския свят, Амерфил влязъл в камъка, но се свързал със земята; той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вече бил вързан. Тя носела камъка на ръката си, но той не можел нито да се изяви, нито да се освободи. Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се посади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя радост на прекрасната Елита. И неговата мисъл се отбелязала на Небето; влязъл в семката, но се свързал със земята. Третият ангел си казал: „Ще вляза в коня, та когато се разхожда с него, да чувствам нейното присъствие“.

Често хората се запитват коя е причината за тяхното нещастие. Не са изпълнили своите задължения. Някой е изпратен да работи за издигането на България, заема висок пост, става пръв министър, но забравя своето предназначение. Властта, славата, парите го заслепяват, той казва: „Не мога ли и аз, като всички хора, да се осигуря?“, мисълта му вече се отбелязва в другия свят и той се свързва със Земята. Много изкушения има на Земята, които ограничават, свързват човека. Ако ангелите, изпратени с мисия на Земята, са се поддали на изкушението, колко повече се изкушават обикновените хора! Аз не говоря само за светските, но и за религиозните – и те се изкушават. Страшно е, когато един министър или управляващ стане причина за пропадането на хиляди хора. Защо този министър трябваше да се заслепи пред славата и парите? Не казвам, че парите са причина за нещастието на народа – с тях той можеше да повдигне своя народ.

Ще кажете, че народът е богат, но аз предпочитам да бъде беден и честен, отколкото богат и безчестен. Един стар българин казал на сина си: „Синко, знай, че богатството и на най-честния човек, спечелено с труд и мъка, е половината негово, половината на дявола, а богатството на безчестния човек принадлежи изцяло на дявола, заедно с човека“. Честен ли е този, който се ползва от добитъка и същевременно го коли? Честен търговец ли е този, който е спечелил богатството си от кожите на добитъка? Колко пъти е ставал рано сутрин да оре и копае земята, да приложи своя труд? Той е спечелил благодарение на тия кожи и след това ще каже, че работи и печели честно; не, неговото богатство се гради върху страданието на животните. Виждали ли сте какви сълзи се леят от очите на нещастните животни? И те чувстват, но никой не влиза в положението им. Днес хората не разбират даже положението на другите хора. На какво се дължи това безсърдечие? На безлюбието. Кой религиозен или светски човек е дал път на Великата Божия Любов в своето сърце и душа? Достатъчно е само за момент да отвориш сърцето си за тази Любов, за да почувстваш страданието на всички живи същества. Само Любовта може да изправи погрешките на човека.

Питам: как ще се оправи светът, как ще се подобри животът? Чрез Любовта – тя е метод, чрез който се разрешават всички противоречия. Аз не говоря за еротичната любов, от която страдат хората. Днес млади и стари не разбират Любовта. Старите казват, че Любовта е за младите; младите пък не я разбират. Аз говоря за Любовта, която ражда Живота. Това, което вие наричате Любов, още не е Любов. Когато Любовта влезе в човека, тя внася в него разширение и мир, прави го здрав и силен. Който живее в Любовта, не може да боледува, ето защо лекарите могат да лекуват всички болести чрез нея; понеже безлюбието е причина за болестите, затова Любовта ги лекува. Аз мога да направя точна статистика, за да докажа истинността на моите твърдения. Оженете най-здравата, най-красивата и благородна мома за човек, когото не обича, и вижте какво ще стане с нея след една-две години. Оженете най-силния, най-благородния момък за мома, която не обича, и за една-две години той ще слезе до дъното на живота. Въпреки това майките и бащите гледат да оженят дъщерите и синовете си за когото и да е, стига да е богат. Те казват: „Да я оженим, да мине по реда си“. – „За кого?“ – „За онзи, който не я обича.“ Не, великият Божествен закон казва на майката: „Ще ожениш дъщеря си за онзи, който я люби като теб“. Нашият Баща, Когото ние днес отричаме, иде при нас и ни казва: „Живейте по закона на Любовта“.

Като слушат беседите ми, някои казват: „Отсега нататък ще живея по закона на Любовта – няма да бия децата си, няма да се карам на слугинята, към всички ще се отнасям с Любов“. Щом си отидат вкъщи, работите излизат другояче: жената се сърди на слугинята, че прегорила яденето, бащата се сърди на децата си – и плесниците започват; след това и двамата казват: „Това Учение не е за Земята, не може още да се приложи“. Попитайте който и да е свещеник може ли да се приложи Христовото учение и той ще отговори: „Не му е дошло още времето“. Не, закъснели сте даже, времето за Христовото учение беше преди 2000 години.

Любовта може всякога да се приложи. Нещастията и страданията в домовете могат да се премахнат за един момент; нещастията на българския народ могат да изчезнат моментално – как? Чрез Любовта. Нека всички свещеници кажат: „Времето на Христовото учение е дошло, Любовта може да се приложи още сега“. Само свещи ли трябва да се палят в църквата? Да приложим Христовото учение на опит. Ще ме питат православен ли съм, евангелист ли съм. Аз, като те срещна, ще те питам: ти изпълни ли Волята на своя Баща – можеш ли да любиш? Това се иска днес от всички хора.

Сега аз не говоря за държавниците, но за религиозните. Смешно е тези хора, които уповават на Бога, да очакват днес да дойде такова управление, което да оправи света. То е все едно Бог да разчита на слугите Си – те да оправят работите; все едно господарят да уповава на слугата си, учителят – на своите ученици. Не, господарят сам ще оправи своята работа и учителят сам ще реши задачите си. Ще кажете, че говоря против Църквата. Който мисли така, не разбира какво му се говори. Питам: като палите свещи в църквата, приложихте ли Христовото учение? Приложимо ли е то? Христос казва: „Който Ме люби, ще опази Моя закон“. Да оставим Христовия закон настрани. Питам: вие, които минавате за православни, приложихте ли Любовта? Нека българите отговорят живеят ли по Любов. Не живеят още по Любов. Законът на Любовта трябва да се приложи, той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е Мъдростта. Любовта носи живот, а Мъдростта – светлина и знание. Тези два закона работят усилено в света. Ние виждаме как бързо идват последствията на нещата; докато разбереш причината, последствието идва вече. Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи Свободата. Вън от тези закони не може да се съгради никакво общество, никаква държава. Те са основните принципи, на които се основава бъдещият живот. Вън от Любовта, Мъдростта и Истината никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата Природа.

Синко, иди днес, работи на лозето ми! Лозето е светът. Който отиде да работи на лозето, ще се развие, мускулите му ще укрепнат. – „Защо съм дошъл на Земята?“ Да укрепнат мускулите ти. – „Защо идат мъчнотиите и страданията?“ Да се засили волята ти. – „Не може ли без мъчнотии?“ Ако нямаше мъчнотии, животът щеше да бъде пълен с противоречия. Ще дойде време, когато ще живеете без мъчнотии, но сега те са необходими. Ако днес се освободите от мъчнотиите, животът ви ще се влоши.

В едно семейство се ражда сакато дете, ръцете и краката му не се движат. Родителите търсят начин да му се помогне – викат свещеници да му четат молитви, водят го на бани в странство, но нищо не помага. Защо се е родило сакато? В това дете са вложени големи пороци. Ако беше здраво, то щеше да извърши кражби, престъпления, убийства и за да го предпази от това, Разумната природа го е завързала – за да смекчи сърцето му. Както и да лекуват това дете по външен път, нищо няма да се постигне. И ако Провидението е поставило хората пред толкова мъчнотии, това се дължи на факта, че те проявяват повече своята зла воля, отколкото доброто в себе си.

Хората не са толкова добри, както си мислят. Как ще постъпиш, ако някой беден похлопа на вратата ти и те помоли да пренощува в твоя дом? Ще кажеш, че няма място, да отиде другаде. Той ще отиде на друго място, но и там ще получи същия отговор. Като хлопа от врата на врата, стражарят ще го хване и ще го заведе в участъка. Докато постъпваш така, дълго време ще се питаш защо си сакат или болен. Защо има участъци? За престъпниците. Щом има много престъпници, това показва, че хората със своите действия стават причина за престъпността. Не ви упреквам, но всеки трябва да работи върху себе си, да изправи грешките си – само така ще се оправи светът.

Един от законите на Бялото Братство гласи: не се позволяват никакви отношения, никакви сделки между същества, които нямат Любов в сърцето си; ако Любовта не ги свързва и не работи в тях, никакви отношения не им се позволяват. Само Любовта сближава хората. Който престъпва този закон, всякога ще се натъква на мъчнотии и противоречия. Ще ви дам още един важен закон: когато двама души се свързват в името на Любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина, никога вечер; те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях“. Под сляпа събота разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнина, да не ги виждат хората, но тъмнината събужда отрицателното в човека. За да не става това, които се обичат, трябва да се срещат денем, на светло, да не се пробуди в тях нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна мисъл. И двамата трябва да бъдат свободни. Ако са роби, да не се женят – защо? Защото робът ражда пак роби. Новото учение гласи: робът да не се жени! Какво ще излезе от двама роби? За кого ще ожениш дъщеря си? Ако я ожениш за роб, по-добре не я жени; ако я жениш за свободен, я ожени. Кой е свободен? Бог. Следователно ожени дъщеря си за Господа. Това ви се вижда странно. Отворете книгата на пророците и ще видите, че това са препоръчвали и те. Това е вътрешната, мистичната страна на въпроса.

Къде е Господ? В коя посока? Направете едно обръщане под ъгъл 90º и ще намерите Господа. Вашият изток не е точен. Сегашните хора са се отклонили от правия път на 90º и не им остава нищо друго, освен да се върнат в него, в посоката на Любовта. Изток е горе, а не там, накъдето се обръщате днес; където е изток, там е и Любовта. Тя се движи между два полюса – радостите и страданията; където няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост.

– „Как мога да почувствам Господа?“ Направи добро на някого, без да те види и разбере, без да те видят обкръжаващите; след това ще чуеш тихия глас на Господа – Той ще ти проговори, ще одобри постъпката ти. Казано е: „Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“. Каква по-голяма радост от тази – да ти проговори Бог? Прави добро и не мисли за нищо. Безкористието води в пътя на Любовта. Опитай се да направиш едно престъпление, да видиш как ще се почувстваш – веднага ще чуеш гласа на Господа, Който ще ти каже: „Постъпката ти не е добра, не Съм доволен от теб“. Ще кажете, че това е гласът на съвестта. Както и да го наричате, казвам: няма човек в света, на когото Бог да не е проговорил.

Синко, иди днес, работи на лозето ми – така казал бащата и на двамата си синове. Единият отказал да изпълни волята му, но после се разкаял и отишъл да работи; другият обещал, че ще я изпълни, но не я изпълнил. На друго място Павел казва: „Боя се аз, който се стремя в този живот, да не изостана назад“. Той говори за своето верую, но сигурността е във вът-решните опитности, а не във външното верую. Всеки може да направи опит да се свърже вътрешно с Бога. Въпросът за Бога не е временен, не се отнася само до ума и до сърцето – той има отношение и към човешката душа. Всеки лично ще разреши този въпрос, след това ще дойде до онези методи, чрез които ще работи върху себе си.

Опасно е човек да мисли, че сам може да оправи работите си. Мнозина отричат намесата на Провидението и на съдбата в човешкия живот. Те се питат какво е Провидение. Един прогимназиален учител в казанлъшко село разказва своя опитност. По време на Световната война17 при едно отстъпление на българите той объркал пътя си и попаднал между гърците. Преди да е забелязан от някого, успял да избяга, скрил се в една пещера, където прекарал цели три дни без хапка хляб. Мислел си: „Ако изляза оттук, гърците ще ме видят и убият. Какво да правя? Досега съм отричал Бога, но в този момент не ми остава нищо друго, освен да се обърна към Него“. И той започнал да се моли: „Господи, ако наистина съществуваш, както съм слушал от майка си и от моите учители, изяви ми се по някакъв начин и аз ще повярвам в Теб. Сега се нуждая от хляб, умирам от глад“. Не минал половин час и ето – една костенурка с парче хляб в устата си се отправила точно към входа на пещерата, оставила го на земята и отминала. Той взел хляба, изял го и като се върнали силите му, благодарил на Бога с думите: „Господи, като се върна при учениците си, ще проповядвам за Теб“. Наистина, като се върнал в селото си, събрал учениците си и казал: „Деца, знайте, че има Господ и аз вярвам в Него“. Той им разказал за случката в пещерата.

Значи едно парче хляб може да убеди един български учител атеист в съществуването на Бога. Всички твърдения на философи, учени, богослови пропадат пред опитността на учителя за съществуването на Бога. И аз мога да докажа това в един момент.

Седят няколко философи в една тъмна стая и разискват върху въпроса има ли светлина в Природата. Аз слушам разискванията и мълча. Когато спорът се разгорещява, казвам:

– В един момент мога да ви докажа, че има светлина.

– Докажи!

Изваждам от джоба си кутия кибрит и една свещ и я запалвам. Има ли светлина? Има, разбира се.

Всеки от вас може да разреши въпроса така. В джобовете си имате кутия кибрит. В нея ще намерите клечките на Любовта, Мъдростта и Истината. Запалете тези клечки и веднага ще се убедите, че има светлина: запалете свещта на Вярата, за да я опитате; запалете свещта на Мъдростта, която носи знанието; запалете свещта на Любовта, която носи живот; запалете свещта на Истината, която носи свободата. Като запалите и трите свещи, ще бъдете абсолютно свободни. При тази светлина ще четете всички книги и ще ги разбирате правилно.

Питам: къде ще бъдете след 100-200 години? Клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството и костите ви ще лежат в някой гроб. Човек не е в костите си. Смешно е, като изгори къщата на някого, да го търсите в нея. Човек е вън от тялото си; то е малка къщичка, дадена му за временно използване, и докато е на Земята, душата му обитава от време на време в тази къщичка. В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено – когато пожелае, човек ще може да става невидим или въздухообразен, или воден, според желанията си. И тогава, щом реши да отиде на Слънцето, веднага ще литне натам. Сега човек вдига главата си, гледа към Слънцето, но не знае какво има там.

Знанието на сегашните хора е относително. Иде ново знание, нова култура в света; Павел я нарича култура на синовете Божии, аз я наричам култура на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как трябва да живеят. Учените ще работят във всички области на науката, изкуствата и музиката; те ще дойдат до преобразуване на материята от едно състояние в друго.

Както виждате, предстои ни сериозна работа и учене. Много усилия, много занимание е нужно на човека, докато разбере това, което е проповядвал Христос. Каквото научите, трябва да го поставяте на вътрешен опит, на вътрешен анализ. Казано е: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!“. Бог казва: „Опитайте Ме и вижте, че Съм благ“. Опитът ще покаже Истината.

Лесно е да се отричат нещата, както правят много от сегашните учени. Лесно се казва, че без насилия, без убийства светът не може да се оправи. Опитът доказва ли същото? Ледът може да се строши с чук, но може и да се стопи от топлината на Слънцето – това зависи от степента на човешкото развитие. Да оставим настрани разбиранията на външния свят, но аз се чудя на умовете на християнските народи, които приемат, че Христос е дошъл да спаси света, а от друга страна казват, че Христовото учение е неприложимо. Приложимо е Христовото учение; то носи спасението на света, то носи новото знание, то ще научи хората как да се освободят от страданията.

Тази сутрин вашият Баща иде при вас и ви пита: „Какво ви каза вашият Учител?“, после ви казва: „Идете на лозето Ми да работите“. Ако изпълните Неговата воля, Той ще ви даде Своето съдействие, Той ще бъде всякога с вас. Ние сме опитали законите на Природата и знаем, че тя е разумна. Който не вярва, нека дойде при нас, ще му докажем това с опит; ще направим опит и с растенията – да види, че и те са разумни. Достатъчно е да направиш най-малкото добро на едно плодно дърво, за да видиш как ще ти се отблагодари то. Ако всяка сутрин поливаш една круша, като узреят плодовете ѝ, тя ще ти даде доброволно от тях; ако не се грижиш за нея, плодовете не падат лесно. Като положиш грижи, пред краката ти ще падат най-хубавите плодове, с което тя изказва своята благодарност към теб. Всички живи същества са признателни, важно е да проявят своята признателност. Само посредственият, невежата мисли, че у животните и растенията няма разумност. Повтарям: всяко живо същество е разумно. Не измъчвайте животните и растенията! Който мъчи животните, ще мъчи и хората; който се отнася добре с животните и растенията, с хората ще бъде още по-внимателен – този е моралът на новата култура.

Майките трябва да научат децата си, че Божественият живот прониква в цялата Природа, че Бог е жив и че Божественото е над всичко. Някои от вас са изпратени като делегати от Разумния свят, за да донесат скъпоценния камък; други са изпратени да донесат най-хубавия плод; трети са дошли да донесат най-хубавия кон. Понеже сте се оплели на Земята, объркали сте пътя си, вие се питате: „Защо сме дошли?“. Дошли сте на Земята, за да поздравите царската дъщеря по случай завършването на нейното образование. – „В какво сме се оплели?“ В един външен Бог.

Днес предадох разказа до половината. В друга беседа ще разкажа по какъв начин тримата ангели са се развързали. Тогава и вие ще разберете как може да се освободите от вашите връзки и да влезете в културата на Всемирното Бяло Братство.

17 юни 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube