Изпитвайте Писанията!

Взимам за тема думите Изпитвайте Писанията, които ще намерите в Евангелието34.

Ученият и неученият, благородният и неблагородният, светията и нечистият човек вървят рамо до рамо, но се различават. Все трябва да се изпитват Писанията. Много естествено – нима гладният не изпитва хляба, нима жадният не изпитва водата, нима онзи, малджията, не изпитва навсякъде почвата? Това не е от добрина, охолните хора никога не изпитват, а тези, които са в нужда, те изпитват. Сега всички хора искат да имат един охолен живот на Земята. Някои мислят, че като се родят тук, на Земята, трябва да ги посрещнат с финикови вейки, с венци, както когато някоя мома се жени и мисли как прах няма да падне върху нея, а то точно обратното ще се случи; хората от 8000 години не са разбрали, че Земята не е място за посрещане, а една работилница, където трябва десет пъти на ден да се окалят. Ако дойде някой да каже, че е чист, че не се е напрашил, това ще бъде един екземпляр и аз бих го записал на първо място в моята книга. Кои булчински дрехи не са се напрашили, кое око не се е напрашило, кой не е плакал толкова пъти? Много пъти показвате главата си през прозореца и някоя малка прашинка пада в окото ви.

Всички съвременни хора имат отлични идеали, мислят си, че като царски синове са дошли на Земята; високо мнение имат за себе си и всеки мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое божество, някой бог. Тъй мислят, но не се изказват и всеки иска да паднат пред него, да му се покланят. Даже в сърцето на една млада мома живее желанието момъкът да падне пред нея, да ѝ се поклони, а тя да каже: „Да знаеш, че аз заповядвам“. Ала колко е смешно, че тия божества често променят престола си: днес момъкът се покланя пред момата, утре момата се покланя пред момъка; бедният човек се покланя пред банкера, на колене пада и му се моли, но онзи го гледа с едно величие, гледа парите си и казва: „Докато са тези пари, ще се покланяш насреща ми“, а бедният казва: „Благороден човек е“.

Аз бих желал да видя един благороден човек. Нека някой философ напише в какво седи благородството на един човек – в неговото знание ли, в неговата философия ли, в неговия произход ли? Не, благородството на човека е извън времето и пространството, то е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли и едно петаче, ти си опетнен – твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря за благородството по принцип; не за това обикновено благородство, за което мислите (така всеки може да бъде благороден), благородството е едно – трябва да бъдеш абсолютно чист.

Вие ще дойдете да ми говорите: „Можем ли да бъдем чисти?“. Единственото стяжение на човека е неговата чистота, а нечистотата е нещо случайно. Нечисти са само малките реки, а великите води, океанът, големият извор могат ли да бъдат нечисти? Къде е тази кал, която може да ги изкаля? Няма толкова кал в света; ако се опита да ги изкаля, тя ще се изгуби. Чистотата е едно наследство на човешката душа.

Изпитвайте Писанията, изпитвайте тази Свещена книга! Какво е Писанието? Това са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите, изпитвайте какво са казали и писали, какъв е бил техният живот. Оплаква се ученик на учителя си и казва: „Учителю, откакто съм дошъл тук, в твоя клас на гимназията, всички ученици ми се смеят, станах прозвище, всички ме считат за смахнат, за ексцентричен и т.н.“. Какво нещо е подигравката? На един богат човек можеш ли да се подиграваш, с един силен човек можеш ли да се подиграваш? Ако си сламка, вятърът ще те носи из въздуха; ще те носи, разбира се, и заслужаваш да те носи, защото мислиш, че си едно величие. Ако си канара, която тежи стотина–двеста тона, кой вятър ще те вдигне? Трябва едно голямо земетресение, за да те разтърси. В обикновените работи на живота човек издребнява. Ние издребняваме със своите прически, обувки, деца, книги – с всичко. Същественото в света, което трябва да четем, да знаем, още не го знаем; всичко знаете, но същественото – не. Аз мога математически да ви докажа, че не го знаете, и то не само вие, но и целият културен свят не го знае.

Христос казваше: Изпитвайте Писанията! Той даваше един подтик не на невежите евреи, но на най-учените равини. Казваше им: Изпитвайте Писанията, за да знаете, че там имате живот. Аз казвам: изпитвайте Писанията, изпитвайте Свещената книга на Любовта! „А – казвате, – Любов не ни трябва, ние я знаем.“ Онази велика, свещена книга на Любовта, от която произтича животът, това е човешката душа. През милионите векове, през които тя е минала, по нейните върхове и долини, на всяко едно дръвче има толкова хубави неща написани! И когато аз говоря за Живата природа, в моя ум седи съвсем друга идея, не тази, която вие разбирате. На тази Природа трябва десет пъти да съблечете тези скъсани дрехи, с които сега я гледате, за да дойдете до чистата ѝ премяна, до онова, което е скрито в нея, и тогава ще разберете какво нещо е тя. Някой ще каже: „Това е идолопоклонство“. В този смисъл кой е свободен от този грях? В деня, в който човешкото сърце се отчужди от Бога, в най-тесния смисъл на думата, той вече е тръгнал по кривия път.

Аз искам вие да разсъждавате заедно с мен, да изпитвате Писанията. Не мислете, че това, което имате сега, е нещо съществено. Не, не, това, външното, с което съвременният свят се занимава, с което даже и най-малките същества на Небето – децата, не се занимават, представлява изхвърлени играчки, една изхвърлена смет – ни помен няма от това знание там. В това отношение на човека му трябва едно малко смирение, но смирен може да бъде само онзи, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек – човекът, който съзнава. Глупавият не може да бъде смирен. Не мислете, че това тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го изпраща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни? Доведете ми един благороден човек в света. И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: Учителю благи, Христос му казал: Не Съм Аз благ, само Бог е Чистият, само Той е Благородният, само Той е Благият.

Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?“. Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината; нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши Волята Божия. Казвам: желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства; Той ни най-малко не мисли това.

Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откакто тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: какъв е този пророк, който уподобява Господ на мечка? Той сам е мечка, виждал се е в огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли – кал до гуша; Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? Той е силен. Единственото нещо, с което привличаме Бога, са нашите немощ и нищета. Като ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Бога във величието Му се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега!“.

Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсън35, който се стремял към възвишен и благороден живот. Той намислил да нарисува една велика картина с цел да я продаде и парите да даде на първата просякиня – бедна вдовица, която потропа на вратата му. Затова работил с усърдие и му оставала само седмица, за да довърши своята велика картина, когато дошла една бедна просякиня от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопала на вратата. Той бил беден, нямал пет пари в джоба си; извикал слугинята си и ѝ казал: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Просякинята си казала: „А, зная те теб, колко такива зная, които са ме изпъждали. Ти пък и доблестта нямаш да излезеш отвън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Художникът посветил всичкото си сърце и време, за да даде парите на нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти.

Питам ви: кой от вас досега не е похлопвал на вратата на Христа и не е казал: „И Господ ме забрави; Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. Много лошо мнение имате за Христа, за Бога, много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило: имайте предвид, че Бог е едно Същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо Себе Си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, откъде го взехте? Ще кажете: „С труд“. А, с труд! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката? Ако това Слънце не грееше, ако тези жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, къде щеше да бъде вашият труд? Казват съвременните хора, че всичко е спечелено с труд. С труд ли? Готованци са всички! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю. Ти бил ли си в положението на един ангел? Не си бил.

Сега ще ви представя един пример от древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носел в джоба си десет житни зрънца, които били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, имали високо мнение за себе си. Мислили да не излизат, да седят все в неговия джоб, но един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия – че излязло от джоба на великия адепт и влязло вътре в земята; но един ден, като пекнало Слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре. Земеделецът ме зарина, сложи ми десет метра пръст, но аз трябва да започна да копая“. Той едва два пръста пръст сложил отгоре му, а то казва, че са десет метра – това е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободно от джоба на този вагабонт и нагоре, към Бога ще отида“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот.

Върви по-нататък Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го слага в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от това зрънце, което казва: „Такъв е животът – хората са жестоки, жестоки“. В същия ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, в което било и това от зрънцето. А то плаче, плаче – всичкото брашно се овлажнило и така отива при царската дъщеря, която сама си омесила хляб и след като се нахранила, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си казало: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение.

Питам: кое от двете зрънца е по-нещастно – хвърленото на нивата или хвърленото във воденицата? Във воденицата. Добре, сега това можем да докажем математически. Ако означим първото зрънце с A, а второто – с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване: което е в ума на царската дъщеря или което има условия да расте? Следователно в Природата има един справедлив закон на обмяна: ако през първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, през втората фаза няма да ги имаш. Затова онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото.

Законът е такъв: колкото по-големи са вашите страдания, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за развитието ви са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Не всички страдания в света са еднакви. Онзи, който е изгубил 1 грош, онзи, който е изгубил 1 лев, и онзи, който е изгубил 100 000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са създадени случайно, те са условия за обработване на човешката душа; това е един велик закон, който иска обработване.

Христос казва: Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат; и в най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото и велики да са, все ще настане една промяна в състоянието им. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените, и то толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, а тия дъщери ѝ изневеряват, нима тя няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, а той му изневери, няма да има страдания и скърби? Ще скърби.

Питам сега: защо изневеряват синът на баща си и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, питам: как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, са втори, трети, четвърти и пети, те са създали това разстройство в неговия ум, внесли са тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, щеше да светиш, да грееш като Слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. Е, как си опетни душата? Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни; твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради теб? Ти си онзи царски син – искаш всички да се опетнят заради теб, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята и знаете ли защо? В тази материя ние сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея с добрите и лошите си качества; докато тя си е почивала хиляди и милиарди години, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, тия качества са се събудили в нея веднага. Ние ще преживеем културата на миналите епохи, така че това, което днес преживяваме – войни, омрази, лъжи – е всадено не в самата материя, а е останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази Вселена; те са оставили в нея своите грехове, но същевременно са оставили и добрите си качества.

Е, питам: защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на Земята, искаме всички блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на Земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение? В него няма никаква философия.

Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот. В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват във Вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони. Българите например са толкова наивни: всички мислят, че може да дойде някой българин да оправи България. Но 50 години вече, откакто България се е освободила, намери ли се някой българин, който да стори това? Не само в България, никъде не може да се намери човек, който да оправи света – нито сега, нито за в бъдеще. Ала всеки един може да оправи света – кога? Когато разбере тези закони. Когато говоря за Любовта, аз разбирам закона на Любовта.

Някои мислят, че искам да използвам някого за себе си. В момента, когато поискам да използвам една мушичка или когото и да е за себе си, за своето благо, с мен всичко е свършено, разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, ще бъда като един пигмей долу в земята. Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала долу в ада. Някои искат да ми приписват разни неща. Не, аз съм най-умният, най-добрият човек в света, защото никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С това, което зная, бих ви използвал всички, бих направил така, че всички да ми слугувате, но нямаше да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Истина, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Доброта и зная какво ще е, ако наруша една Негова малка заповед. Знаете ли вие какво ще бъде тогава? Това е да се отчуждиш от Бога и няма по-велико страдание от него.

Усещали ли сте какво нещо е това – отчуждаване от Бога? То е смърт. Знаете ли какво сътресение може да стане в човешката душа? Всичките сили може да се парализират. Знаете ли какво нещо е да се парализира човешкият ум, да станеш сухи кости в света? Аз не наричам това философия, това не е и религия, това са останки от религия. Религия наричам Великото в света – Любовта, и човек да се жертва, но да знае как да се жертва: да се жертва, без да умира; да помага, без да отслабва; да учи, без да се изтощава. И за Бога се казва, че Неговата ръка никога не отслабва.

Някой казва: „Аз дадох живота си, изтощих се“. Нима един ученик, за когото аз работя, който учи при мен, ме изтощава? Обмяна има помежду ни. Три вида обмяна има между учителя и ученика. Учителят преподава, работи, дава нещо за ученика, а ученикът дава нещо материално. Някой казва: „Даром се дава“ – къде има даром? Не, между тях има Любов: учителят към ученика и ученикът към учителя. Учителят има Любов да предаде знанието си, а ученикът има Любов да се отблагодари за това, което учителят му е дал. Някой казва: „Защо да се унижавам, да уча от своя Учител?“. А от кого ще учиш? – „От себе си.“ Какво значи себе си?

Бих желал някой да напише дисертация за душата, какво нещо е тя. Светеща била. Виждали ли сте я? Ще изправим тази светлина като една свещ, ще отворим Великата книга, ще гледаме тази светлина заедно, ще четем и ще разговаряме на нея; тогава ще влезем в Божествения свят и ще можем да разберем великия смисъл на Писанията. Някои казват: „Учителю, кажи ни нещо“. Нищо няма да ви кажа. Докато нямате средства да си купите тази светлина, тази свещ, нищо няма да ви кажа. Цял живот ще работиш, за да си купиш една свещ. Свещената книга се чете при особена светлина. Ако имаш тази свещ, ще четеш книгата, а щом я четеш, в нея има всички правила.

Учениците в България – те са отлични, икономисти, гениални, за 2–3 години, за 10 години искат да узнаят всичките тайни в Природата и тогава да кажат: „Знаете ли кои сме ние?“. Няма такова нещо в света. Ще се учиш при Бога. Аз за една малка, микроскопична свещ съм работил цели 10000 години. Ще кажете: „Това е от 1001 нощи36“; цели 10000 години съм работил за една микроскопична свещ! Има и други, по-големи от тая свещи, но за теб, тук, на Земята, една малка, микроскопична свещ е достатъчна. За вас се изискват 100 години да работите за една такава свещ. Не е много, нали? Вашата свещ ще бъде 10 пъти по-малка. Това са сравнения, символи. Как мога да ги уподобя?

Ще кажете: „Залъгва ни“. Я ми кажете кой не залъгва? Онзи, който ти дава пари, не те ли залъгва; онзи, който те учи, не те ли залъгва; онзи, който дава концерт, не залъгва ли – навсякъде в света всичко не е ли едно залъгване? Чудни сте вие, като мислите, че не се залъгвате. Аз трябва да напиша една книга и да покажа вашите залъгвания, гениални залъгалки има. Вие сами пишете една залъгалка, а казвате, че това, което аз говоря, е залъгалка. Казвам: ако се стопят всичките ваши залъгалки, от тях няма да излезе даже най-малкото косъмче от тази Свещена книга. Не ви обезсърчавам, не, това е една истина, която ви казвам.

Истината трябва да се каже в очите на хората, но вие още не сте разтворили вашите торби. Казвате: „Господ ми говори, ангелите ми говорят“, но какво – не знаете. Я ми кажете първата дума, която Бог ви е казал. – „Любов.“ Хубаво, ще ви изпратя утре 10 просякини пред вратата, вие ще им кажете: „Я идете да работите!“ – какво сте разбрали от тази първа дума? Затова ние, съвременните хора, сме най-големите просяци. Вие мислите, че сте богати. Не, първокласни просяци сте. Деца, учители, професори, министри цял ден се молят: „Господи, Господи!“; целият свят е пълен с прошения – милиони, милиони прошения, и то какви гениални прошения! Един професор, завършил три факултета, минава за някакъв капацитет, пише: „Уважаеми Господин министър, понеже жена ми, децата ми... и т.н., моля това, онова“. Казвам: господин министър, защо не се обърнеш към Господа? – „Е, такива глупости, ще се моля.“ Ами че ти и сега се молиш. – „Е, поне е човек, виждам към кого се обръщам.“ Ти си най-големият невежа. Мислите ли, че ние, които се молим един на друг, можем да оправим света?

В една болница лежат двама болни. Единият казва на другия:

– Моля те, стани да ми помогнеш!

– Стани ти, не се назлъндисвай!

– Не искам, стани ти!

– И аз не искам.

И двамата се молят един на друг. Болен от болен иска услуга и никой не може да помогне. Това сме ние, хората – всеки казва: „Без убийство не може, без лъжа не може, без измяна не може“ и при това минаваме за културни.

Изпитвайте, казва Христос,Писанията, защото в тях има живот. Сега искам да ви насоча към мисълта: за Бога ще имате в себе си най-свещените мисли! И Христос със Своето идване в света искаше само да даде един образ на Божията Любов, която не можеше да изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос – да изрази Божията Любов. Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ. Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа с по-голямо безкористие от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, –но не сте готови да носите. И Аз, като отида Горе, ще ви привлека всички при Себе Си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от Моето ще вземе. Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази Великата Божия Любов. И в този смисъл Него всякога можете да Го повикате.

Понякога, като минавам оттук, някои от моите ученици казват: „Учителят ми обърна гръб „. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице!“ – „Не, ще видиш само гърба Ми, не си готов да видиш лицето Ми.“ Това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Ще докажа това, но ме извинете, ще употребя вашия език.

Един момък е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевява и казва: „Променям решението си“. Какво стана, какви аргументи се дадоха? – „Е, видях.“ Видял е гърба на своята възлюбена и тя му е дала вдъхновение. Докато той вижда гърба ѝ, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват.

Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно: „Ти си такъв, ти си онакъв, ти ме направи такава, ти ме направи такъв, от мен нищо няма да излезе“. А Учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както е. Където е виновен мъжът, да си каже: „Това е тъй“ – благородство се изисква за това; където е виновна жената, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва, всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора! Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, че може да разчиташ на него.

Сега всички се стремим да направим българския народ велик. Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик. В съвременната история по-велика и по големина, и по култура от Римската империя имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани – има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е повдигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, а е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънецът: „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари“. И ние, като дойде до сиренето, казваме:

– Ще платиш!

– Колко?

– 50 лева.

– Скъпо е.

– Скъпи са времената.

Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Наскоро аз, моите приятели ученици и двама външни човека работихме, а вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах неговата мисъл, казвам на момчетата: „Донесете малко маслини“. Като сложиха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки разбирам, но само сух хляб и чаец!“. Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно. Всеки гледа как да използва другия. И ние за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.

Изпитвайте Писанията! – „Не може без пари.“ Може без пари само когато Любовта дойде в сърцата ни и в душите ни като разменна монета. Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар? Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с теб. Онзи, който люби, никога не злоупотребява – злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, нямате Любов.

Някой казва: „Какво мисли нашият Учител?“. Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя и затова трябва да я пусна да върви. Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на Земята, мислите, че отвсякъде може да минете за Небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата и през нея трябва да минете. Някой, който отива за Слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“. Не, като минеш през пространството, там има врата и само през нея ще можеш да минеш. Има определена врата и ти, като човек, само през нея ще минеш. За всяко нещо има ред и порядък.

Сега с моята беседа аз не искам да ви отвлека от вашето предназначение. Зная, че сте дошли на Земята, имате работа и колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на Небето, там трябва да рапортувате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някои казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля; пък мога, като копая, да мисля и добро за хората; мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 за някоя бедна вдовица. Да мис-лим, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, е вярно, но само за децата, а за възрастните – не. Малкото дете майка му го носи, а то заповядва; като плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама?“ – „Ябълки.“ Майката и бащата тичат за това „Уе-уе...“. А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „Уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат след него – това са факти. И не е срамно това, благородно е, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега – ние“. Законът е такъв, виждаш ли го? Сега е разумното слово, ще слушаш майка си и баща си, братята и сестрите си, няма вече „уе“. Ще кажеш: „Татко, сестро, моля, услужете ми!“.

Изпитвайте Писанията, защото в тях имате живот. Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени. Имаме много погрешки, но ги обясняваме по друг начин. Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии. Един писател колко листи, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно; погледнеш, цял кош пълен с книги – написани, издраскани. Написал: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“ и пак започва: „Икономията...“. Когато Господ създаваше света, нямаше наука за икономията. Тази икономия съществува днес като едно съотношение на нещата, при това все икономисваме.

Имало един евангелски проповедник, който пет пари да похарчи, все записвал. Взимал месечно по 2000–3000 лева и се чудел къде се губят парите. Той бил толкова педантичен, че и пет стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казва: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми!“, тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго трябва – изобилие трябва в живота.

Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото този, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си е едно престъпление. Който се пресища в живота си – това е друго престъпление. Бог е определил колко трябва да се изхарчи в живота ти. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“ – защо? Понеже сме престъпили; ако ядем в този ден, ще заболеем, ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват. Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има сгрешаване, защото очите отслабват – озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина. Не е добър признак, че очите на повечето хора отслабват.

Сега не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“. Ни най-малко не искам да го съборя, но това, което сте накупили, е като лед и утре, като грейне Слънцето, всичко ще се стопи, всичко ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: ако градим една къща, къде е силата? В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата?

Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разрежда, ледът – да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата, нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено, душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижността на светлината, т.е. трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, а за духа не можем да говорим.

И тъй, на първо място в тази Велика свещена книга остава да вложите Любовта. Аз говоря на вас, на разумните. Сега, като ме гледате, вие казвате: „Ние знаем“; казвам: не знаете, и то не само вие, но и най-великите философи и адепти не знаят. Има нещо ново, внесено сега в света от Бога, което трябва да изучаваме; новото не влиза сега в света, но сега се проявява. Ние не го съзнаваме и казваме: „Новото учение“. Да, то е учение, което сега се проявява. Като видите това Ново учение, няма да отидете под някой дъб да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно стихотворение, че като го четете на парализиран, да го познае.

Аз зная, че в България има много поети и поетеси, радвам се, но нека напишат три куплета от по шест реда и да отидат при един парализиран, да му ги прочетат. Ако този парализиран стане от леглото си, ще кажа на поета: „Ти си истински поет, защото, като прочете тези 3 куплета на парализирания, той стана от леглото си“. За музикантите – същото правило. Парализиран е някой, лежи, идва музикантът, свири му нещо от Бетовен37, от Бах38, от Моцарт39, но болният не става. Ще се върне този музикант у дома си, ще учи, да се научи как трябва да свири. Като вземе цигулката, за да свири, всички да кажат: „Виртуоз е!“.

Миналата вечер бях на един концерт, до мен седи една позната, пита ме:

– Харесваш ли как свири музикантът?

– Не е свършил още; като свърши, ще кажа.

Аз гледам как взима тоновете: дойде някой психологичен пасаж – гледа нагоре, преживява; после дойде до някой игрив пасаж – свири, надолу гледа. Казвам: това е важното – и нагоре, и надолу гледа. Като свърши концертът, станаха всички от местата си, започнаха да се блъскат. Казвам: е, ако този беше великият адепт на музиката, след като изсвири четири парчета, всички щяха да станат и да излязат тихо и спокойно като от някоя църква. Това ще е бъдещата музика – музиката, с която ангелите се занимават.

И сега ние казваме: „Тъй е“. Да, всичко е хубаво, но това е едно приятно приготовление. Това не е упрек, ала досега ние се занимаваме само със забавления. Някои казват: „Ние не искаме да се забавляваме“. Аз не ви забавлявам. Мнозина се оплакват, че съм ги смъкнал надолу. Истината най-първо смъква долу. Слънцето, като пекне, не смъква ли надолу снега? Аз не смъквам никого, законът е такъв; минал съм през тия фази на смъкване. Вие не знаете какво е смъкване. Минавали ли сте девет пъти през Божествената реторта? Писанието казва седем пъти, но знаете ли какво нещо е да минете девет пъти през Божествената реторта?

Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот. Не се обезсърчавайте! В света иде нещо ново, което присъства в душата ви. Не се обезсърчавайте! Вие казвате: „Не вярвайте в хората!“, но сега кажете така: „Аз ще вярвам в Бога, в Неговата свещена книга на Любовта. Второ, ще вярвам в първото копие, което е в моята душа. В този превод, който ще намеря, няма да се съмнявам. Ще вярвам в моя дух. И най-после, ще вярвам във второто копие на моята душа, което е моят ближен. Вярвам във всичко това, но ще го сверявам с Оригинала“.

Сега, като излезете оттук, не искам да кажете: „Това е празна работа“; не е празна работа, тази работа е свещена, тя е за вас, вие имате бъдеще, разбирате ли? Не искайте Господ да ви постави на някой планински връх, не сте за планинските върхове. Ако ви е поставил в долината, сте в най-добрите условия. Страдаш, унижават те хората – не се бой; тъпчат те – не се бой! Българите, когато искат нивите им да израснат повече, викат някой овчар да ги тъпче. Не се обезсърчавайте, когато хората ви тъпчат – не е там въпросът. Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Светлината ще просветне за онези умове, които любят Господа. Всички, които любят Господа, ще укрепнат и ще станат силни, възвишени и благородни, ще придобият знания и Мъдрост, ще придобият Великата истина, която ще ги направи свободни.

И аз бих желал, братя, сега да приемете Любовта и да я приложите. Аз ви наричам братя на Любовта, но ще ви нарека братя само ако приемете Любовта и я приложите. Ако излезете от тази велика почва на Любовта, бъдещето е за вас. Сега един евангелски проповедник би казал: „Елате, запишете се в нашата Църква, станете членове“, но аз ви казвам: вие вече сте членове, вие сте в Божествената църква. В коя друга Църква ще ходите? Толкова време Господ ви е издържал, харчил е за вас, в коя Църква сте? Господ толкова е харчил за вас, а след като дойде време дървото да ражда, другите ще кажат: „Това дърво е мое“. Не, при Господа, при никоя друга Църква!

Като ме чуят, ще кажат: „А...“. Всички свещеници и владици на Господа трябва да служат, не да се занимават с мен! А те дойдат, чуят нещо, после изопачават думите ми и говорят, че дошли на Господа да служат. Нека се отворят владишките им сърца! Големи имена носят тези български свещеници. Владика – що е владика? Че това е този, който владее света. Поп – това е баща. Католическата църква има само един баща, а българската – колкото щеш попове. Аз бих желал всички български попове да бъдат свещеници – това не е упрек, досега не съм имал предвид да упреквам никого. И Христос е говорил против тези криви убеждения, против тези криви закони. Аз нямам предвид нито един свещеник, те не ме интересуват, мен ме интересува само Божията Любов. Ако понеча да се занимавам с тях, с дребнавости, с мен всичко е свършено. Любов трябва на всинца ни, тази свещена Любов, която да донесе Мир и Радост.

Сега те казват: „Да направим такива закони, че да ги ограничим“ – кого? Това, което говоря, е Божествено, а то няма да се ограничи и не може да се ограничи. Ако вие ограничите Божественото в себе си, вашият живот е свършен.

Изпитвайте, казва Христос,Писанията! Аз бих желал всички свещеници да се обърнат към Бога. Длъжни са, сега непременно са длъжни – в последния момент са, Господ им дава последен срок и пред тях седи една велика отговорност, каквато никога досега не е лежала. Не само българското духовенство, но духовенството в целия свят, всички носят една велика отговорност. Няма да ви доказвам това, закон е. Аз ви казвам: отговорността си е отговорност. Ти отиваш тук, отиваш там, казвам: приятелю, с тази твоя кола ще се забатачиш, не отивай там! – „Това не е твоя работа, от теб ум не взимам.“ Аз, друг, трети или който и да е ти казваме: „Този път не е за теб, свърни в правия път!“.

Изпитвайте Писанията! Българите трябва да изпитват Свещените писания – какво е казал Христос. Те казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“. Аз ги похвалвам, но те са угнетени. Казвал съм ви най-хубавите думи, няма човек в България, а и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мен. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което аз съм казал за нея. Казал съм много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно Истината, тя и за вас е благо, не е само за мен. Ако е само за мен, бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил тук, слава ли? Че каква слава? Това е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, какво ми трябва на мен? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в това, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам.

Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в обкръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата; не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжлив господ, а говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още – Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – Знания, Мъдрост, Истина, Свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух.

Ние трябва да бъдем велики работници. Някои казват: „Скромни да бъдем“; не, велики работници да бъдем! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем“; да, но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, по Мъдрост, по Истина, по смирение, по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики – така искам! И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.


28 октомври 1923 г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube