За Името Ми

Защото Аз ще му покажа все, какво има да пострада за Името Ми.

Деяния на Апостолите, 9:16

Съвременните хора не вярват в Истината, защото са лековерни. Лековерието е причина за безверието. Материалистът вярва само в материята, а отрича духа; и за себе си казва, че е материя. Той вярва, че ще живее и ще умре, а не вярва, че има бъдещ живот; вярва, че зад гроба има смърт, а не вярва, че зад смъртта има живот. Значи хората вярват в невъзможното, а не вярват във възможното. Кое е невъзможно и кое – възможно? Да умреш е невъзможно, да живееш е възможно; да не вярваш е невъзможно, да вярваш е възможно; да мислиш е възможно, да отречеш мисълта е невъзможно. Казваш: „Отказвам се да мисля“. Ще мислиш – нищо повече.

Мнозина поддържат мисълта, че и без Вяра може. Ако можеш да спреш Слънцето в неговия път и звездите – в тяхното движение, ще спреш и живота. Без Вяра животът е пустиня, затова без Вяра не може. Днес повечето хора нямат Вяра, но въпреки това са лековерни. Например какво по-голямо лековерие от това да очакваш щастие на Земята – то е толкова трагично, колкото и комично. Въпросът за щастието на Земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот – виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав; на сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен; на сцената положението е трагично, а в живота – комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия.

Преди години дойде при мен един млад образован човек – недоволен от живота, не намирал смисъл да живее; казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произволно и случайно. Аз запитах:

– Какво ще кажеш, ако ти се даде една млада, красива, разумна мома? Ще повярваш ли, че Бог ти я дава?

– Ще повярвам в Бога, ще Му служа, само да имам това щастие.

Значи той не вярва в Бога, защото не е намерил възлюбената си, но щом я намери, е готов да вярва във всичко.

Мнозина казват, че вярват в Бога, в Христос, че велики идеи ги вдъхновяват. Който много говори за идеите си, за Вярата си, всъщност в нищо не вярва. Според мен всеки си има по един Христос на Земята, в Когото вярва; той може да бъде в мъжка или в женска форма – важно е, че от него очаква своето щастие. Казвам: нито една жена, нито един мъж не са в състояние да ви направят щастливи. Не че не желаят, но не могат. Никое управление не може да ви направи щастливи. Кой държавник не иска да има ред и порядък в своята държава? Никой свещеник, никой философ не може да направи хората щастливи. Защо няма щастие на Земята? Защото хората са прекъснали връзката си с Бога; техните идеи са механични, прикрепени с обръчи, връзката между тях е неустойчива – това ги прави недоволни и нещастни.

Като се говори за апостол Павел, виждаме едно интересно съчетание на прояви в неговия характер. Той е човек на ума, високоинтелигентен, а същевременно краен фанатик – стигал дотам, че бил готов да преследва всеки, който не вярва като него, затова гонел християните и ги предавал на първосвещениците. Питам: вярванията на евреите можеха ли да ги спасят? Те вярваха в Мойсей, затова не приеха Христа. Бяха им дадени толкова много обещания; няма народ в света, на когото са дадени толкова обещания! Откакто им се дадоха обещанията, нещастията започнаха да се трупат върху главите им – няма народ на Земята, който да е страдал толкова много, както евреите. Интересно е за къде се отнасяха обещанията, които Бог им даде: за Земята или за Небето?

Млад момък обича една мома, готов е да се жертва за нея, но щом се свържат, тоест щом се оженят, Любовта ги напуска. И двамата са си обещавали най-хубави работи, но нищо не могат да изпълнят – значи Любовта, тоест Божият закон, няма нищо общо с женитбата. Ако Любовта е израз на духа, ако Бог е Любов, защо, като е свързал две души, те непременно искат да се оженят? Да се осигурят ли? Щом Бог живее в тях, защо трябва да се осигуряват? Значи те искат да се осигурят пред външния свят, пред обществото, пред хората, да не би един от тях да измени на Любовта.

Годежът, женитбата са актове на недоверие. Ако и двамата едновременно ги желаят, това е друг въпрос. Обикновено или единият желае да се свърже с женитба, или родителите им, които изказват недоверие към момъка или момата и настояват да ги оженят. Като се оженят, осигурени ли са, остават ли верни на Любовта си? Хората се женят, за да няма две жени в дома.

Навсякъде се проповядва моногамия, тоест еднобрачие, но спазва ли се то? Не се спазва, защото няма Любов между хората. Много естествено – ако дадете на човека храна, каквато организмът му изисква, той няма да търси друга; ако му дадете храна, каквато организмът му не понася, след половин час той ще я повърне и ще търси друга. Полигамията, т.е. многоженството, показва, че хората не са на прав път.

В прочетената глава от Деянията на Апостолите срещаме един интересен психологически факт. Павел, който е бил толкова ревнив за своята отеческа вяра, който е искал да я наложи на всички, именно той е бил избран от Бога за разпространител на Неговото слово. Бог се явил в Дамаск на Ананий11, ученик на Христа, и му казал: „Иди на улицата, която се казва Права, и попитай за някого си на име Савел. Иди, защото съсъд избран Ми е той, да носи името Ми пред народи и царе и пред синовете Израилеви. Защото Аз ще му покажа все, какво има да пострада за името Ми“.

Питате защо е необходимо страданието. То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място; страданието е най-хубавата разтривка, която намества мускулите и костите на човека, поставя ги на местата им. Щом те боли нещо, търсиш човек да те разтрие, за да мине болката. Без страдание нещата не се наместват, но това не е същественото му предназначение. Страданието е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов. Който не страда, не може да опита и познае Любовта; за да опиташ Любовта, първо ще минеш през страданието – това е контраст, но контрастите са необходими.

Аз ще му покажа все, какво има да пострада за името Ми. Павел нанасяше страдания на другите, но Бог каза: „Аз ще нанеса тези страдания на него, ще му покажа все, какво има да пострада за Името Ми“. Сегашните народи не са ли в положението на Павел? Кой народ при реализиране на своите идеали не е пострадал? Българите например постигнаха ли своите идеали? Един българин ми казваше: „Ние, като народ, не съзнаваме своите интереси, в това отношение главите ни са дебели, мъчно увират. Съседните народи първо своите интереси имат предвид“. Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести.

Един българин на име Стоян си правел колиба. Като я построил до едно място, трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Положението било такова, че трябвало да подпира гредата с рамото си, за да не се събори колибата, но нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал:

– Стояне, какво правиш?

– Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол.

Като разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите:

– Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга?

– Мога.

– Подръж малко гредата, докато отида в селото за десетина минути, да си свърша една работа.

Стоян отишъл в селото, където се забавил доста, а селянинът поддържал гредата. И да искал да я пусне, не можел, колибата щяла да се стовари върху гърба му. Такова е положението на всеки народ и човек, който има предвид само своите интереси.

Помнете: в живота и в Природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек; ние не сме господарите в света, има други същества, по-силни от нас. Малките народи не могат да определят съдбата си. Може ли малкият народ да бъде политически фактор? Без да иска, той е в зависимост от големите сили, защото няма средства, пари няма, а без пари е икономически затруднен. Турците казват: „Който дава парите, той свири на свирката“. Без пари нищо не става, затова се казва, че без пари не може. Изобщо, големите народи управляват малките.

Зад големите народи пък има други сили и фактори, които направляват техния живот и съдбините им. Проследете историята от дълбока древност до днес, да видите кой голям народ е постигнал целта си: къде е Египет със своята култура; къде са Асирия и Вавилон? Те бяха велики сили. Да дойдем до по-новите времена – къде е Римската империя? Дотук спирам, няма да разглеждам новите времена. През всички времена и епохи една Велика разумност е движила цивилизацията и културата на народите. Тази сила е вървяла от Египет, минала е през Асирия и Вавилон – образувала е крива линия, после е минала през Гърция, оттам – в Рим, стигнала е до Франция, Германия, Англия, оттам отива в Америка, после в Русия, за да се върне пак в Египет. Днес всички европейски народи се стремят към Египет. Азия е опорната точка на това движение.

Аз ще му покажа все, какво има да пострада за Името Ми. Да пострадаш за Божието Име – това е идейното в твоя живот. Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда на друго място. По какво се познава, че животът на даден човек е уреден? По какво се познава, че едно плодно дърво живее – по това, че цъфти, връзва плод и плодът узрява. Следователно, ако човек не цъфти и не дава плодове, животът му не е уреден. И без да цъфти и връзва, дървото пак съществува, но постепенно изсъхва и животът в него престава да тече. Така има два вида хора: едните страдат, но цъфтят, връзват и живеят; другите нямат страдания, не искат да страдат, но не цъфтят и не връзват – те са изложени на изсъхване, могат да съществуват, но живот няма да имат в себе си.

Често хората поради невежеството си изпадат в положението на онзи гръцки зидар, който дълго време роптал против Зевс. Това е мит. Зидарят се качил да поправи стената на един гръцки храм, но се подхлъзнал, паднал и счупил десния си крак. Докато боледувал, все роптаел против Зевс, като си казвал: „Аз мислех, че Зевс, който е създал света, е умен, мъдър бог. Обаче той е създал света неразумно – ето, паднах и счупих крака си. Какви са тези закони?“. Един ден в отговор на неговите роптания му се явил Зевс и го запитал:

– Какво искаш от мен?

– Първо искам да ми поправиш крака, след това искам да отмениш закона за падането на телата.

Зевс го изслушал и си отишъл.

Още на другия ден зидарят бил здрав и се качил на стената да довърши работата си. Вдигнал чука да забие гвоздеите, но те не помръднали; вдигнал инструментите си и както замахнал с тях, така си останали да висят във въздуха. Той пак се разгневил на Зевс. Хвърлил чука, гвоздеите и инструментите си, но всички увиснали във въздуха. Най-накрая се засилил сам да ги вземе, но и той увиснал във въздуха.

Така висил един-два дни и пак започнал да разговаря със Зевс:

– Какво е това чудо! Гладувам вече няколко дни, ще умра от глад; не мога да отида при жена си, при децата си.

Зевс му отговорил:

– Нали искаше да отменя закона, който счупи крака ти? Молбата ти е изпълнена. Кракът ти ще бъде всякога здрав, но ти ще висиш във въздуха.

Засрамен, зидарят казал:

– Виждам сега, че първото положение беше по-добро от второто.

Казвам: да страдаш – това значи да пуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш; да страдаш значи да имаш противоречия, противодействия, да придобиеш опитност за великите закони, които регулират живота. Противоречията, които сега съществуват, в бъдеще няма да се повтарят. Да мислиш – това значи да насочиш клоните си нагоре, във въздуха.

Питате: можем ли да минем пропастта, без да паднем в нея? При сегашните условия не може. Птицата може да мине пропастта, без да падне в нея, макар че не стои по-високо от човека; тя може да премине и през реката, без да е по-умна от човека. Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разпръсва в пространството и пак да събира частичките му, той ще минава през всички пропасти без препятствия. Чрез силата на волята си ще може да лети във въздуха като птица, да минава през океани, да пътува от Земята до Слънцето.

Казвам: човек може да отиде и до Слънцето. Как е възможно това? За невежия е невъзможно, но за умния – възможно. Има адепти в Индия, които могат да отиват до Слънцето. Който отиде до Слънцето, сърцето му престава да тупти, пулсът спира. Ще кажете: „Може ли човек да живее, след като спре сърцето му?“. Може, разбира се. Когато първоначално човек се зараждаше, сърцето му туптеше ли – не.

Ако разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че туптенето на сърцето и дишането са последните процеси; докато се оформи в утробата на майка си, дълго време човек не диша и сърцето му не бие – тези функции се изпълняват от сърцето и дробовете на майката. Когато поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си и тогава сърцето му започва да работи и дробовете – да дишат; той заживява разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, действа и сега. Ти можеш да спреш биенето на сърцето за половин час и след това то пак да започне да функционира. Сърцето тупти поради онзи жизнен ток, който минава през него, но ти можеш да изместиш този ток и сърцето ти да спре; след половин час пак ще пуснеш тока и сърцето ще започне плавно да бие. Това са въпроси, които се отричат от съвременната наука, но в бъдеще тя ще ги признае.

Аз ще му покажа колко има да пострада – за какво? За Името Ми. Най-великото, най-реалното нещо в света е името. Като обичаш някого, ти му даваш най-красивото име. И ако искате да разбирате нещата, трябва да ги обичате; без обич никаква наука не се поддава. В изкуството, в музиката – всичко се постига с обич. Например някой мъж иска жена му да се облича хубаво; накарай жена си да те обича и тя ще се облича хубаво. Мъжът иска къщата му да е чиста; накарай жена си да те обича и къщата ти ще свети от чистота. Има ли паяжина в една къща, по това ще познаеш дали жената обича мъжа си; щом остане тук-там паяжина, любовта на жената е спаднала на 10-15º. Някой се пита: „Как да позная дали жена ми ме обича?“. Прегледай стаята си и ако има паяжина, ще познаеш докъде е любовта ѝ. Аз мога да позная дали мъж и жена се обичат – като вляза в една къща, гледам има ли паяжина, или не. И по други признаци познавам дали се обичат, но няма да ги кажа. Когато жената обича мъжа си, ще гледа да облече такъв цвят рокля, какъвто и той обича; ако не го обича, ще прави всичко обратно – той има нужда от спокойствие, а тя нарочно ще облече червена рокля, за да го дразни. Защо не облече синя рокля? Синият цвят внася спокойствие в човека; небесният цвят действа особено успокоително на нервната система.

Едно от важните правила за живота е следното: всички хора – мъже и жени, деца, братя и сестри, свещеници, учители – трябва да любят Бога. Имате ли един приятел, трябва да желаете първо той да люби Бога. Аз говоря за Бога като външна и вътрешна светлина; Той е жива светлина, от която всички се нуждаят. Ако жена ти люби Бога, и теб ще обича; ако пожелаеш да бъдеш обект на нейната любов, ти си развалил вече своето щастие. За да бъдеш обект на жена си, трябва да я обичаш, да разбираш нейната душа и да бъдеш толкова внимателен, че с нищо и никога да не накърниш нейното чувство. Някой казва: „Дълбока е душата на жената“. Да, дълбока е, но и душата на мъжа е дълбока.

Следователно обектът на нашия живот трябва да бъде страданието. Аз считам за герои тези от съвременните хора, които издържат страданията, и ви питам: готови ли сте да страдате? – „Аз не искам да страдам.“ Момъкът, който се жени за една мома, е длъжен да ѝ представи всички противоречия, на които тя би се натъкнала в съвместния живот с него. Да ѝ каже: „Представи си, че един ден може да те оставя, може да се влюбя в друга жена, изобщо животът ти да бъде невъзможен с мен“. Той трябва да изнесе пред нея черните страни на живота и ако след всичко това тя му каже: „Каквото и да бъде, аз обичам само теб и не се отказвам от теб“, тя е на прав път и ще може да живее с него добре. Главно да бъде доволна от него при всички условия, но ако още отначало си обещават един на друг щастлив живот, те са на крив път. Младите трябва да започнат съвместния си живот при най-малки възможности.

Страданието е една неорганизирана сила в нас и докато я организираме и пуснем в действие, тя ще произведе в нас отрицателни резултати. Ако можем да издържим на всички противоречия в живота, ние сме в Божествената Любов. Нека съвременните религиозни обяснят защо Бог, Който е съвършен, всемъдър, е допуснал тия противоречия. За да опита нашата любов. Господ пита: „След всички страдания можете ли да Ме обичате? Ако Ме обичате, значи вашата любов е истинска. Защото ако Ме обичате, след като Съм ви дал най-големите блага, това е много естествено; ако всеки ден ви правя услуги и вие Ме обичате, това е в реда на нещата“.

Така е и в Природата. Хората искат да се осигурят в живота. Момата казва: „Искам да се омъжа, да не остана самотна в този свят“. Ала често Господ противодейства на нашите желания – даде ти един мъж, родиш четири-пет деца, но след няколко години мъжът ти умре, след това и децата. И ти, която не искаше да останеш самотна кукувица, изпадаш в положение на самотна. Питате след това: „Къде е Божията Любов?“.

Земята не е място за любов, тя е място само за изпитания, т.е. ние не можем да живеем на Земята и да имаме Божественото състояние на Рая, а можем да изпитаме и най-ужасните страдания. Значи тия състояния се сменят последователно – това зависи от нас. Онзи, който разбира законите, лесно може да се справи със страданията. Онзи, който обича, който разбира моя закон, на него трябва да покажа всичко, каквото има да пострада заради моето име. В какво е вашето достойнство, ако не сте готови да пострадате за великото Божие име, за Божествената любов?

Някои ще кажат, че аз живея за българския народ. Виждали ли сте българския народ като колективна единица? Виждали ли сте дървото орех, събрано в черупката на един орех? Като казвам, че едно дърво може да се събере в една черупка, това ви се вижда неправдоподобно. Един цял народ може да се събере вътре в своя узрял плод. Знаете ли как е представен българският народ в Невидимия свят? Ще кажете: „Как, има ли български народ в другия свят?“. Има, разбира се. Народите са умове на Великия Божествен организъм, но съвременните хора не разбират така нещата.

Защо хората искат да бъдат щастливи? Щастието трябва да обуславя нашия бъдещ живот. Искаме да живеем в бъдещето, но преди всичко трябва да разберем Великия съзнателен живот. Ние още не сме живели съзнателен живот. Ако в съзнанието ни биха се наредили всички 400 000 форми, започвайки от най-нисшите и стигайки до най-висшите животни, щяхме да видим, че в тия форми развитието на съзнанието е ограничено. Затова трябва да се минава от една форма в друга при по-благоприятни условия. Тази форма, до която сме достигнали, не е последната; човек има да мине през още 35 милиона форми. Знаете ли каква култура има в тези 35 милиона форми? Човешката душа трябва да мине през тия форми, за да се разшири – това представлява задача за съвременната наука.

Вие казвате: „Има ли смисъл животът?“. Има, има – сега сте още в предисловието на живота си. И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: „Господи, искам да ми покажеш какво трябва да пострадам за Твоето име“. Запитайте се: „За какво страдаме?“. Страдаме за Господа. Ако сме в състояние да страдаме за Господа, едновременно ние разрешаваме въпроса и принципно, и по форма, и по същество, и по съдържание, и по смисъл; ако у нас не е залегнал този принцип, по никой начин не ще можем да го разрешим.

Например как можете да докажете, че някой ви обича? Можете ли да определите диагнозата, по която се познава това? По какво познавате, че вашият мъж ви обича? Не искам да хвърлям ни най-малко сянка върху вашите чувства, но питам: какви са външните признаци, по които се познава истинската Любов? Истинската Любов се познава по следното: ако съм беден, отида при приятеля си и му кажа, че имам голяма нужда от пари, и той ми даде последните си хиляда лева; ако ми даде своята дреха, тъй като моята е скъсана; ако сподели с мен своето легло – това са признаци на Любовта. Докато човек постъпва така, той има идеална Любов; постъпва ли другояче, това не е истинска Любов. Докато жертвам всичко за онзи, когото обичам, моята Любов е нормална и Божествена; обърна ли другия лист на нещата, тя не е Божествена.

Има хора, които обичат да цитират стихове от Евангелието и да поучават другите какво е казал Христос; ако постъпват така, те нямат Любов, по този начин не могат да заставят хората да се жертват за Любовта. Аз зная много по-добре от вас какво е казал Христос. От това, което е говорил Той, е написана само една микроскопична част. Защо Църквата не изнесе другите неща, които са изказани от Христа? Защото и това малкото, което е изнесла, не приляга на хората. Там се казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха“. – „Е, дотам не сме достигнали!“ На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата“. – „И дотам още не сме достигнали.“ Това са малките работи, но има много по-големи, по-страшни – страшни, но благородни, те са за безстрашния човек, за героя.

Безстрашният човек може да се издигне с аероплан на 5-6 км височина, а страхливият би изгубил съзнание при такава височина. И за доказателство дали момъкът и момата, които ще се женят, са герои, нека се издигнат с аероплан. Ако тя изгуби съзнание още на първия километър, той да не се жени за нея; ако обаче стигнат до 5 км височина и тя не се уплаши, а предложи да направят още една разходка, на по-голяма височина, тя е другарката, с която ще може да живее и да споделя всичко. Същото се отнася и до него: ако изгуби съзнание още в началото, той не е човекът, с когото тя ще сподели всички трудности в живота.

През целия живот Господ изпитва умовете и сърцата ни. За да влезем в Царството Божие, да ни даде всички блага, Господ трябва да ни изпита. Той ни познава добре, опитал ни е. Има един стих в Библията: „Господ, като направил човека, разкаял се“ и сега Той е поставил хората при такива условия – да преминат през всички сита и след като ги изпита, тогава ще ги приеме в Царството Си, ще им даде сила, знание и мъдрост да управляват света.

Апостол Павел отиваше да бие Христовите последователи, но Господ заповяда него да бият: удариха му три пъти по 39 и след това той написа много хубаво послание, в което казваше: „Братя, не си отмъщавайте!“. Първо казваше: „Огън, страдания за тях!“, но като го набиха – „Братя, не си отмъщавайте, казано е, че отмъщението е Божие, но вие живейте в Любов!“. Той разбра страданието и след това написа за Любовта в 13-а глава от Първото Послание към Коринтяните: „Любовта дълго търпи, благосклонна е, не завижда, не безобрадства, не дири своето си“. Дойдоха му нови мисли, но кога? Колко страдания мина апостол Павел, докато дойдат тия нови мисли!

Сега вие, стари и млади, всички ще минете през страдания; не си правете илюзии, че ще ги избегнете. Някои казват: „Да дойдем при вас“. Добре, елате между нас, но като дойдете, ще страдате и ние ще ви научим как да понасяте страданията. Казват: „Каква е разликата между нас и вас?“. Няма разлика, само дето ние знаем защо страдаме, а вие не знаете. Като сме дошли на Земята, ние знаем, че ще дойдат страданията и че законът е неизбежен, не може да се освободим от него, затова ги понасяме съзнателно и с радост. Мнозина казват: „Това е лесно, но в живота е мъчно“. Всяко учение, което не се прилага, е мъчно. Художникът, който рисува картината си, трябва да знае как да я нарисува. Великият цигулар знае как да свири и затова и в бъдеще ще си служи с това изкуство.

Като ви проповядвам за страданието, казвам ви, че в миналото вие сте страдали, не ви е за първи път – учили сте това изкуство. Вие сте страдали, страдали и често казвате: „Косите ни побеляха от страдания!“. Щом косите ви са побелели, вие сте гениални хора. И в Откровението Йоан пише: „Видях 24 старци, на които косите са побелели“; той вижда и Господа с побелели коси. Това показва тяхната опитност – онази велика Любов, която направила косите им бели. Сега, като побелее някому главата, казват за него: „Той е изкуфял вече! Не е за работа, не го бива!“. А кои са за работа? Хората с черните коси. За ония с черните очи казват: „Изгориха ми сърцето!“; за хора със сини очи казват: „Студен е като лед“ – какво означава това? Има нещо съществено, което трябва да се разбере.

Най-първо, Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието; можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на радостта; ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост, и след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-накрая ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, който рисуват индусите, където всички неща така се хармонизират, че не може да се изрази с човешки език.

Господ казва: „Аз ще му покажа все, какво има да пострада за Името Ми“. В страданието човешката душа трябва да се повдигне. Често виждам някой паднал духом, навел главата си; защо е навел главата си – или къща си няма, или са го изпъдили от къщата. Какво ще прави сега? Стая няма, пари няма, няма кой да го подкрепи. Ако между всички българи, между всички хора би се вложил този принцип – всички да се съгласят да страдат заради Името на Бога, да Го почитат, не биха ли се разрешили всички въпроси? Не би ли се разрешил жилищният въпрос? Би се разрешил 95%.

Всички, които сме в това Учение, искаме други да тръгнат пред нас, всички да страдат заедно с нас. Не, скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира; в най-големите страдания се старайте да бъдете тихи и спокойни в душата си. Не е лесно изкуство – да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен. Изкуство е да страдаш и да си кажеш: „Не съм само аз, милиони хора страдат едновременно с мен. Когато страдам аз, в същото време се продава един вол, за да го колят, или агънце колят; мъж и жена се карат; един си счупил крака, друг си пукнал главата – цял свят страда заедно с мен. Моите страдания са нищо пред техните“. След това идат по-страшните, по-ужасните страдания – моралните. Там е Божествената радост. След тях идва светлият живот на безсмъртието. Господ казва: „След като минете огъня от 35 милиона градуса топлина, иде светлият живот, където няма смърт“.

Защо страдат хората? Знаете ли ангелите колко се радват на тези страдания? Ти си прекарал една тежка нощ, съмняваш се в жена си; толкова много си страдал, че главата ти е побеляла, но през това време страданията ти са така свързани с Духовния свят, че от тях се е образувала една череша. Ангелите взимат плода ѝ и казват: „Колко е сладък този плод“. Те се радват и опитват плода, а ти казваш: „Горе съм сладък, но долу, в корените – аз си зная“. Следователно нашите страдания имат дълбок смисъл – когато ние страдаме на Земята, ангелите горе се радват. Един ден и ние ще опитаме същото положение, ще опитаме тази философия – вие ще опитвате плодовете и ще казвате: „Колко са сладки тези плодове!“, а други ще страдат.

Има ли смисъл страданието? Разбира се, има смисъл – всички плодове са израз на великите страдания в живота; целият живот, всички хора, всичко красиво и възвишено, което е идея за нас, е смисъл само на страданието. Съвременните хора не могат да го схванат и да го разберат и затова не всички могат да страдат съзнателно. Тези, които живеят по-долу от нас, и те страдат. Ние се радваме на техните страдания. Ангелите се радват на нашите страдания, но и те страдат и над тях има по-висши същества, които се радват на техните страдания. Над всички страдания се радва Господ – Той е глава на всичко. А струва си да мине човек от една по-нисша скръб в по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост. Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще донесе големи блага на света – това има смисъл.

Господ казва: „Ще му покажа все, какво има да пострада за Името Ми“. Великото Божие Име трябва да бъде във вашите умове, във вашите сърца. Смисълът на нашия живот – това е Великото Божествено Име. Само така може да бъдете герои, само така може да бъдете възвишени, разумни същества, само това е Името, което може да ви издигне. Това е Името, което може да направи в бъдеще мъжете и жените идеални. Това е Великото име, което може да свърже хората да живеят заедно. И когато аз бъда между вас, да не ме гледате подозрително, изпитателно. В моя ум да няма двусмислени чувства и мисли и да бъда така полезен на вас, както на себе си; да бъда благороден в постъпките си към вас, както към себе си; да бъда внимателен към вас, както към себе си. Навсякъде, във всяко отношение аз се водя по този закон: както искаш да постъпват спрямо теб, така постъпвай и ти спрямо другите.

Сега Господ говори на Ананий, а аз говоря на вас. Господ казва: „Ще им покажа колко трябва да пострадат заради Моето Име, за да ги направя известни“. Аз не ви проповядвам особено учение, говоря ви за смисъла на страданието в живота. Ние сме дошли до една фаза, в която се натъкваме на най-тежките страдания, защото това е свършекът на тази еволюция. Сега виждаме брожение навсякъде, целият свят се намира в оскъдно положение, затова има две реакции. Едни бягат от страданията, търсят утеха – ходят по театри, концерти, забавления; това не е истинският път за утеха от страданията и онези, които имат такова разбиране, ще минат неизбежно по пътя на страданията. И знаете ли как ще минете през страданията?

Една млада мома се оженила. Тя не обичала да ходи за вода. Един ден завалял силен дъжд, а трябвало да се донесе вода. Да отиде на чешмата – не иска, ще си накваси дрехите. Тя си рекла: „Като дойде Стоян от нивата, ще го накарам той да отиде“. Дошъл си Стоян от нивата уморен, мокър и попитал жена си:

– Има ли малко водица, да се стопли?

– Няма. Чаках те да си дойдеш и както си наквасен вече от дъжда, иди до чешмата.

Той нищо не казал, взел котлите и донесъл вода. Като влязъл вкъщи, обърнал единия котел и го излял върху нея.

– Сега вече и ти си наквасена, можеш да отидеш за вода.

Всички ще се наквасите; и който не е наквасен, и той ще се накваси. Ако мислите, че ще останете незасегнати, много се лъжете; всички ще отидете на чешмата за вода под дъжда. И сега още се лъжете – гледате да се осигурите в някоя банка. Как ще се осигурите? Утре ще дойде попът с кадилницата. Къде са руските милионери, къде е руският двор? Една династия от толкова години, толкова силна, къде изчезна? Къде са великите князе и княгини? Отидоха си като в магически сън. Къде са руските дворяни? Има нещо велико, страшно в света.

Господ казва на славяните: „Ще ви покажа все, какво има да пострадате за Името Ми“. Ако можете да пострадате заради Името на Бога, ще ви поверя една велика истина, но ще ви изпитам ще можете ли да преживеете тези страдания. Сега ще направя едно сравнение. Когато Христос дойде за пръв път в света, между евреите, Той ги попита: „Можете ли да работите за Мен, за Царството Божие?“. Евреите казаха: „Я го разпнете този самозванец!“. Дойде Христос в Римското царство: „Можете ли да работите за Мен?“. Там пък създадоха Инквизицията за Него. Най-накрая Той дойде при англосаксонците: „Можете ли да работите за Мен?“. Те казаха: „Ние не сме като евреите и римляните, ще работим, но пари искаме“. – „Нали искате, ще ви платя.“ И днес те все за това работят.

Сега Христос иде при славяните. Те стоят с лопатите в ръце, последният час е пред тях.

– Искате ли да работите за Мен?

– Готови сме да работим за Теб.

– Идете да работите, да видите какво ви се пада!

И сега славяните казват: „Ние сме родени за страдания“. Но след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. – „Не се знае какво ще ни даде Господ.“ Той ще ви даде нещо ново, но трябва да се мине през великото страдание. И сега казват за нас: „Откакто дойдоха тия хора, донесоха страданията“. И без нас страданията ще дойдат. Преди нас нямаше ли страдания? Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата.

Сега готови ли сте да страдате? Много хора не издържат и полудяват от страдания. Считайте, че всичко, което ви се случи, съдейства за вашето добро. В Писанието се казва: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа“, следователно това трябва да залегне дълбоко във вашите души, във вашите умове, във вашите сърца, във вашата воля.

В каквото и положение да сте, вие трябва да носите мъжки, геройски страданието – само така ще могат да се съградят домовете. Защото като обичаш мъжа си, всичко в къщата ти ще бъде в ред, поддържан грижливо от теб; и мъжът, като обича жена си, всичко ще прави за нея. А сега само спорят и се изобличават: „Помниш ли какво ми обеща?“ – „А ти забрави ли обещанията си?“.

Аз казвам: ние не се нуждаем от обещания, а от изпълнение. Има хора бързи на обещания, а мудни на изпълнение; други – мудни на обещания, а бързи на изпълнение. Аз бих желал всички да сте бързи на изпълнение, а мудни на обещания. Сега ние вършим обратното, а после се извиняваме, че не му е времето; щом обещаеш, време е за изпълнение, но преди да обещаеш, помисли добре готов ли си да изпълниш обещаното. И в Писанието се казва: „Господ не благоволява в онези, които обещават, а не изпълняват“.

И аз ще му покажа все, какво има да пострада за Името Ми. И действително, апостол Павел изпълни всички обещания, геройски издържа всички страдания; той се научи да страда по всички правила и после каза: „Пътя опазих, а сега вече ми остава венецът на живота – онова велико, дълбоко разбиране на живота“.

Бъдете сега всички смели и решителни, да посрещнете страданията, които ще ви се наложат по закона на необходимостта. И за всички страдания да бъдете благодарни. Не философствайте защо и за какво; За добро е, кажете – нищо повече.

Бог е Любов.

20 май 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube