Защо сте тъжни

 

И рече им: „Какви са тези думи, които си приказвате помежду си, като пътувате, и защо сте тъжни?“.

Лука, 24:17

Защо сте тъжни? На всеки зададен въпрос може да се отговори по три начина: от материалистично, от духовно и от Божествено гледище. Под материя разбираме това, което можем да пипаме и да усещаме, което е най-близо до нас. Значи ние можем да отговорим на зададен въпрос от материалистично, от идеалистично и от философско гледище, т.е. от гледището на чистия разум. Първия отговор могат да разберат всички хора, втория – половината, а третия – малцина.

Явяват се въпросите: „Жив ли е Христос, или не е; на Земята ли живее, или на Небето?“. Ако ги зададете на религиозните хора, те ще отговорят в един глас: „Христос е жив, но къде е – не знаем“; ако зададете същия въпрос на светските хора, те ще кажат: „Христос е умрял, както умират всички хора, и никъде не е“. Половината човечество твърди един факт, другата половина го отрича. Кой от тях е на правата страна? Ще кажете, че религиозните хора са на правата страна, но къде са плодовете на тяхното право? Ако Христос е жив, къде са плодовете на Неговата Любов? Ако твърдите, че Христос е умрял, как ще докажете това? Били ли сте във времето на Христа, за да знаете истината?

На какво основание твърдите или отричате един факт? Как ще отречете факт, който е станал преди две хиляди години? Според мен, най-силното доказателство за истинността на един факт се заключава в това, че той може да се отрече. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да се отричат. Отричането е най-силното доказателство на това, което съществува, а твърдението – най-слабото; ето защо който отрича Истината е по-силен от онзи, който я поддържа. Който твърди, че Христос е жив, той не е готов да бъде сложен на кладата; който Го отрича, той е смел, готов е на всичко.

Защо религиозните хора са толкова малодушни? Те казват: „Да запазим вярата, да запазим религията си“, но като дойдат изпитанията, готови са да се отрекат. На каква основа е поставена религията? Всяко нещо си има основа. Къщата има основа; кой е поставил основата ѝ и кой има право да живее в нея? Основа на човешкото тяло е костната система; какво представлява тя без човешкия дух, кой ще се грижи за нея? В този смисъл и религията е израз на човешкия дух; тя е човешко дело, не е създадена от Бога – религията е сбор от правила и норми, които хората са създавали с векове.

Има нещо Божествено в религията – това са трите велики принципа, на които тя се крепи: Любовта, Мъдростта и Истината. Религия без Любов, без Мъдрост и без Истина е суха кост; тя е останка, която учените изучават, за да разберат как е била създадена в своето време. Под религия разбираме онези правилни отношения, които съществуват между човешката душа и Бога, както и между всички хора по лицето на Земята.

Мнозина цитират стиха: „Никой не е видял Бога“, следователно няма защо да се занимаваме с Него. Всъщност онова, което е истинско, реално, видимо, съществено, е Бог. Реален е само Бог, а ние сме проява на Неговата Любов. Кое е реалното – дървото или листата му? Дървото живее с години, а листата са преходни – в края на есента те окапват, а напролет се сменят с нови. Понякога и клоните изсъхват, но дървото е същественото. На същото основание казвам: същественото в човека е Божественото начало, т.е. Божественото съзнание – то мисли, то чувства, то различава нещата. Ще ни възразят, че въпреки Божественото начало хората не се познават; не е така. Където е Божественото, там е Любовта; ако хората се обичат, непременно ще се познават.

Любовта е достъпна за хора с по-висока еволюция, за напреднали същества, каквито са ангелите. Това е мое твърдение, което хората отричат. Според мен живот съществува и на другите планети, не само на Земята. Който не вярва в това, може да го отрече. То е все едно да се говори за Рая и за ада. Вие били ли сте в Рая, били ли сте в ада? Всеки факт трябва да се докаже. Ако поддържаш известна истина, също трябва да я докажеш; има отвлечени истини, които мъчно се доказват, но ние говорим за онези факти и истини, които трябва да се обяснят. Говориш за ада – ще обясниш на хората какво представлява той; говориш за Рая – също ще го обясниш. Адът е място на безлюбие; където няма Любов, Мъдрост и Истина, там е адът. И обратно – където са Любовта, Мъдростта и Истината, там е Раят.

Важно е човек да бъде във връзка с Великата истина на Живота, да е свързан с онзи Живот, който произтича от Любовта. Аз не говоря за преходния живот, но за Вечния, за Абсолютния живот. Както и да се гледа на живота – материалистично, идеалистично или философски, той има само едно разрешение. Докато сте в преходния живот, задачите ви имат много разрешения; влезете ли във Вечния живот, там има едно разрешение. Казваш: „Здрав, прав, левент момък съм, няма равен на мен по сила“ – ти си в преходния живот. Има неща, от които се страхуваш. – „От нищо не се страхувам.“ Ами от бойното поле, ами от глада, от смъртта не се ли страхуваш? Засега гладът е най-страшното нещо в живота.

В едно индийско предание се разказва следното: един от главните индуски богове се възгордял и казал на Брама4: „Аз съм равен на теб, не те признавам за абсолютен Бог“. За да го накаже и смири, Брама го поставил на голям огън, където прекарал хиляда години. Като излязъл от огъня, горделивият бог казал: „Равен съм на Брама, пак не го признавам“. Брама си казал: „Има и друг начин, по който мога да те заставя да ме признаеш“; подложил го на глад цели хиляда години и като минал през това изпитание, той се смирил и казал на Брама: „Признавам те за мой господар“.

Затова Христос казва: „Аз Съм Живият хляб, слязъл от Небето“. В този смисъл Бог е най-силен; Той е Живият хляб, Който слиза от Слънцето, т.е. от Небето, и чрез Своята енергия храни всички живи същества. Светлината и топлината са соковете на Божествения живот, който ние възприемаме. След всичко това хората ще се хвалят със своето геройство. Бих желал да бъдете герои не само на физическия свят, но и в Духовния.

Какви са тези думи, които си приказвате, и защо сте тъжни? Ако Христос зададе този въпрос на съвременните свещеници, какво ще отговорят те? Един ще каже, че се е уплашил от владиката. Защо се е уплашил – сбъркал един канон или е изказал неправилно една мисъл. Някой проповедник се смутил.

– Какво ти се е случило? – попитал го Христос.

– Обърках се, пропуснах един важен пасаж от проповедта си и не можах да произведа нужния ефект. Няма да ме оценят като добър проповедник.

Домакинята се тревожи – защо? Козунаците ѝ не излезли както трябва. Богатият се безпокои, че работите му се объркали и е изгубил много пари; бедният се оплаква от безпаричие.

Христос минава и заминава покрай хората, чува техните оплаквания и пита:

– Защо сте тъжни?

– Липсва ни нещо.

Наистина, на всички хора им липсва нещо, всеки е изгубил нещо и го търси. Един го търси в парите, друг – в къщата, трети – в политиката, и като не го намерят, питат: „Не може ли да бъде по друг начин?“. Казвам: едно липсва на всички хора – Любов. Не говоря за любовта между мъже и жени, не говоря и за любовта между приятелите, нито за любовта на свещениците, на държавниците, а за Божествената Любов, която изисква жертва. Който приеме Новото учение, той е готов на всякаква жертва.

Самата еволюция изисква жертви. Съществува еволюция на въплътените души, които живеят в най-гъстата материя на Земята, при най-голямо съпротивление; при тази еволюция се развива най-голяма енергия. Това е най-трудният път – пътят на Мъдростта, съвременното човечество върви по него; макар че на хората се проповядва Учението за Любовта, те вървят по най-мъчния път. Съществува още една еволюция – на девите, т.е. на ангелите; те вървят по най-лесния път, с най-малко съпротивление.

Значи ангелите вървят по пътя на Любовта, а хората – по пътя на Мъдростта. Тези две еволюции ще се срещнат скоро. Има един възел, където ще стане кръстосване на човешката култура с ангелската; там хората и ангелите ще се поздравят. Църквата нарича този процес възкресение. Любовта е качество на ангелите. Хората, които от 8000 години минават през областта на Мъдростта, т.е. през изпитания, ще се срещнат с ангелите и ще се опознаят.

И рече им: „Какви са тези думи, които си приказвате?“. И започва Христос да разказва на учениците Си за бъдещето, което иде в света. Той им казва: „Не се занимавайте с обикновени, маловажни въпроси“. Ако Христос дойде сега между народите – между българите, руснаците, французите, англичаните, ще ги попита: „Какво сте придобили от толкова хиляди години, като се занимавате с обикновени въпроси?“. Нужни ли са пари на умиращия? Ако кръвта му е отровена или слаба и може да му се помогне с кръвта на здравия, той ще я предпочете хиляди пъти пред парите – кръв му е нужна, не пари. Кръвта е символ на живота, затова Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“.

Защо сте тъжни? Има причини да сте тъжни. Може ли да не бъде тъжен дом, в който няма Любов? Могат ли хората да не бъдат тъжни в църква, в която няма Любов? Христос казва на учениците Си: „Който иска да стане Мой ученик, нека раздаде всичкото си имане и да Ме последва“.

Да оставим този въпрос настрани. За онези, които казват, че има Бог, за тях е важно, че Той е Бог на Любовта; затова Христос иска от учениците Си да раздадат богатството си на бедните – в името на Любовта, само тогава те могат да Го последват. – „За нас е важно да запазим Църквата.“ Ето как ще я запазите: раздайте имането си на бедните, живейте с честен труд, с това, което сте изработили.

– „Нужна ни е култура и наука.“ За коя наука говорите? Ако науката е изопачила умовете ви, истинска ли е? Друг е въпросът, ако тя облагородява ума на хората. Ако културата не може да повдигне човешкото сърце, истинска ли е? Потърси друга наука, друга култура, които да задоволят нуждите на ума и сърцето! Това е закон в Природата. Даваш на детето си една храна – то боледува; даваш му друга – пак боледува; най-накрая ще му дадеш такава храна, която ще му достави нужните елементи. Дишаш един въздух – не си доволен; дишаш друг – задушаваш се; най-накрая ще намериш такъв, който съдържа необходимите елементи.

На същото основание вие трябва да се домогнете до онези мисли и желания, които внасят живот във вас. Какво лошо има в това, че болните хора, както и здравите, искат чист въздух и здрава храна? Всички хора, от целия свят, от каквато и религия да са, каквито и възгледи да имат, нека се запитат: „Можем ли ние, като мислещи същества, да си подадем ръка?“. Можете, няма сила, която може да се противопостави на това човешко желание. Това не подразбира, че всички хора ще имат еднакви стремежи и разбирания; не, красотата на живота е в разнообразието, смисълът на живота е във великото разнообразие на Природата.

Казано е: „Давайте, за да ви се даде“. – „Как да даваме?“ Отвътре, с разположение, с Любов, съзнателно. Не е достатъчно само да даваш, но ще даваш разумно. Някой дава външно, а сърцето му не дава; цял се изпотява, докато му се откъсне нещо от сърцето. Той си мисли: „Лесно се казва да дадеш, но как да стане това?“. Щом дойде до съзнание да дава вътрешно, с Любов, човек изпитва особено повдигане на духа и просветление на ума.

Христос пита учениците Си: „Какви са тези думи, които си приказвате?“. Учениците Му разговаряли върху положението си – те очаквали да се освободят от римското иго, да им се даде царство, но останали излъгани и не само че очакванията им не се сбъднали, но разпънали Христа. В отговор на тяхното разочарование Христос им каза: „Много народи, много Църкви не са постигнали желанията си, но има нещо по-велико от това – да познаят Бога, да приложат Любовта и да вървят в пътя на ангелската еволюция“.

Съвременните движения не са нищо друго, освен стремеж на човешката душа към освобождаване. Който е вързан с въже, иска да се освободи, да се развърже; този стремеж е естествен, но човек трябва да се връзва и развързва правилно. Докато е на Земята, той трябва да бъде здрав; щом влезе в Духовния свят, от него се иска чистота. Ако паднеш в кладенец, кое въже ще предпочетеш: здраво, макар и нечисто, или слабо, тънко, но чисто? На физическия свят се иска здраве; в Духовния свят, където материята е особена, се иска чистота, а не здраве. Водата например трябва да бъде чиста, а не здрава. Телата ни трябва да бъдат здрави, а сърцата – чисти. Да живееш на Земята и да бъдеш абсолютно чист е невъзможно; аз говоря за външната чистота, не за вътрешната. Колкото и пъти на ден да се миеш, пак ще се изцапаш; колкото и пъти на ден да метеш стаята си, пак ще бъде нечиста, но като живееш в нея, трябва да поддържаш вътрешна, психическа чистота.

Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души, Христос е проява на Бога. Той дойде на Земята, за да покаже на хората, че има и друг живот, а също и да им даде начин как да живеят на Земята.

Много отшелници са живели в горите по 50-60 години и на старини са се върнали между хората. Когато Любовта заговори в тях, те се връщат при своите близки, за да им покажат, че единственият път, който води към Бога, е Любовта. Как майката може да отгледа детето си, ако няма Любов; как учителят възпитава учениците си, ако няма Любов и търпение? Любов е нужна навсякъде.

Аз говоря за Разумната любов. Всеки иска да го обичат, но това още не е Любов. Божията Любов всякога дава и не мисли за взимане; тя е извор, който постоянно тече. Дойде някой при мен и ми казва: „Много те обичам!“. Щом ме обичаш, ти си щастлив човек. – „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив? – „Нямам средства да живея.“ Значи това, което наричаш любов, не е истинско; в любовта ти има нещо користно. Защо ме обичаш? – „Понеже Бог живее в теб, искам да се уча от Него.“ Добре ли живееш с жена си, с децата си? – „Понякога се караме.“ Щом искаш да се учиш от Бога, ще разбереш, че Той изпраща изобилието на Земята и прави хората щастливи.

От Любовта на Разумните същества се ползват всички хора. Те не критикуват никого и казват: „Добри са нашите братя, трябва да им помагаме“. Някой се оплаква: „Много воюват хората на Земята, лоши са станали“. Те отговарят: „Нищо, и това ще се оправи. Хората не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте“. Разумните същества наблюдават хората със своите телескопи и виждат тяхното бъдеще. Те знаят, че има начини, по които хората могат да изправят живота си.

Когато Христос се приближи при учениците Си, те не Го познаха. Ако Христос ви срещне днес, ще Го познаете ли? Той ще ви попита: „Какво ви проповядваше днес вашият проповедник?“. Ще кажете, че ви говори за Христа. Какво разбрахте от тази проповед? – „Не разбрахме много. Все за отвлечени работи ни говори, а ние се нуждаем от материални неща. Какъв е този живот с 1500 лева заплата? Дрехите са скъпи, обувки, шапка – всичко е скъпо. Един козунак да направиш са нужни най-малко 50-60 лева – това не е за сегашните времена. Така ли беше едно време?“ От разговор на разговор стигаме до окултизма. Той ме пита какво е окултизъм. Казвам му: Божествена наука, която обяснява причините и последствията на нещата. Според тази наука всичко, което става днес, не е случайно, а е предвидено преди милиони години. – „Възможно ли е това?“ Като учиш, ще се домогнеш до Истината. – „Както виждам, ти си учен човек. Препоръчай ми някой автор, да се поучавам от неговите произведения.“ Много автори има – немски, руски, френски, английски; сам ще си избереш автор. – „Сбогом!“

Казвам: много хора познават Христа, но и много не Го познават. Който Го познава, като Го види, ще Му каже: „Господи, остани с мен!“; който не Го познава, ще иска от Него да му препоръча интересни книги за четене.

Защо сте тъжни? Днес вие се поздравявате с думите: „Христос воскресе!“. Радостни ли сте, че Христос възкресе? Тръгнете из града да питате колко софиянци са видели Христа. Чудно е, ако за 2000 години нито един християнин не е видял Христа! Ще ми възразите, че в Новото учение всичко е добро, само да не се говори за прераждането. Значи злото е в прераждането; казано е: „Ние живеем и се движим в Бога“ – това значи прераждане.

На Земята се раждаме и живеем; щом се оттеглим от земния живот и влезем в Божествения свят, ние умираме. Значи на физическия свят човек умира, а се ражда в Божествения. Като поживее известно време там, слиза на Земята и става обратното: умира за Божествения свят, а се ражда на физическия. Който не разбира този закон, пита: „Може ли дух да се преражда?“. Духът не се преражда, но се вселява, минава от една форма в друга. Духът се явява в различни епохи и времена, за да научи великия закон на Битието, да разбере, че Вселената е велико, обективно училище и всички души – малки и големи, минават през това училище. Като завърши земната наука, човек напуска Земята и отива на друга планета, там да се учи; така ще обиколи всички планети на Слънчевата система.

Това може да ви се каже, може и да не ви се каже, но има напреднали хора, които трябва да знаят какъв е смисълът на живота. Колкото и да разбирате живота, това е външната му страна, а той има и своя вътрешна, субективна страна. Един ден, когато хората развият духовните си очи, ще видят каква висока култура съществува около тях. Съществата на тази култура живеят много по-добре от нас, те възпитават децата си по особен начин. Достатъчно е да надникнете в тази висока култура, за да кажете: „Ето истинската култура! Ето истинският живот!“. Христос казва: „В дома на Отца Моего много жилища има“ – това са жилищата на Разумните същества от възвишената култура. Който живее в едно от тия жилища, ще научи много неща; като се върне отново на Земята, ще поучава и своите близки.

Казвате: „Христос възкръсна!“ – как възкръсна? Чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ето защо, който иска да види Христа, трябва да има Любов в сърцето си. Без Любов нищо не се постига.

Сегашните хора работят повече, отколкото в миналото, т.е. във времето на Адам. Когато е бил в Рая, Адам малко е работел и много е придобивал – защо? Защото е работел с Любов. Един ден Ева се разхождала в Райската градина, където срещнала високоучен адепт, който започнал да разговаря с нея върху научни въпроси. Ще кажете, че това е била змия; не, аз оспорвам това – не змия, а учен човек е срещнала Ева. Първоначално змията имала крака, но като сгрешила, Бог я проклел; след това тя изгубила краката си и започнала да се влече по корем. Ученият стоял пред Забраненото дърво, ядял от плодовете му и питал Ева: „Защо не ядете от плодовете на това Дърво?“, а тя отговорила: „Забранено ни е“. Според мен тя е трябвало да му каже: „Тук има закон и ние го спазваме. Никой няма право да нарушава този велик закон“. Той успял да я убеди да яде от Забранения плод и тя яла – нарушила закона; след нея ял и Адам. И двамата повярвали на философа, че ако ядат от Забранения плод, очите им ще се отворят, ще придобият знание и сила и ще станат подобни на Бога. Те яли от плодовете на това Дърво и останали излъгани – не само че нищо не придобили, но изгубили и това, което имали, и оголели. Оголването показва, че изгубили Любовта си.

Нека всички християнски Църкви се запитат любят ли Христа; нека и християните си зададат същия въпрос: „Любим ли Христа?“. Не искам аз да ги питам, но всеки сам да си зададе този въпрос. Днес Христос ви пита: „Приложихте ли Моето учение; дадохте ли образец на Любовта?“. Служителите на Бога могат да приложат Любовта, но те не правят усилия.

Да оставим старите работи настрани. За мен е важно какво мислят младите, как ще живеят те. Ще кажете, че всички искате нов строй. Добре е това, съгласен съм с вас. Какво ще стане, ако имате нов строй, а запазите характера, недъзите си? Лесно се руши старото, но какво ще постигнете със своя лош характер? Какво печелиш, ако разрушиш старата къща, а не можеш да съградиш нова? Природата не позволява това – тя едновременно руши и съгражда.

Христос казва: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Никой не може да проповядва Любовта, ако не е свързан с Христа; с други думи казано: в човешкото сърце, както и в човешкото тяло, няма място за Любовта. Човек не живее в тялото си – като умре, той излиза от физическото си тяло и постепенно навлиза в духовното; физическото тяло е колибка, в която временно пребивава. Да мислиш, че всякога си в тялото, това е заблуждение.

Учението, което ви проповядвам, е опитано. То крие в себе си онези основни методи, които показват на хората как могат да живеят. И житното зърно показва на хората как човек може да се развива – то казва: „Аз се нуждая първо от почва, т.е. от основа, на която да се закрепя, да пусна коренчета и да започна да градя“. Житното зърно например, както и всички растения, очаква времето си, за да изпълни своята служба. Поради верността им човек ги посажда в земята и те започват да се развиват.

Покълването на житното зърно не е нищо друго, освен отваряне на Божествената врата, откъдето иде благословението. То чува гласа на Бога: „Понеже от векове си верен на своята служба, ще минеш в по-висока еволюция“. Растението или дървото се превръща в животинска клетка, която постоянно расте и се размножава, докато от нея излезе малко животно, което се движи свободно във водата. В далечното бъдеще животното се превръща в човек, който казва: „Едно време главата ми беше заровена в земята; сега е обърната нагоре, към центъра на Слънцето“. Опитай се след това да заставиш този човек да върши престъпления; той казва: „И досега помня времето, когато главата ми беше заровена в земята, и не искам втори път да минавам през същото положение“.

Следователно Новото учение, което проповядвам, има за цел да премахне всички условия за погрешки и болести в човешкия живот. Поне 75% от болестите трябва да изчезнат! Ако Новото учение не може да направи това, къде е неговата сила? Ако то не уравновеси силите на ума и на сърцето и не успокои хората, нищо не може да се очаква от него.

Съвременните хора се нуждаят от спокойствие. Нервната им система е толкова напрегната, че най-малкото докосване до тях може да произведе взрив. На всекиго липсва същественото – Любовта. Докато Любовта е в човека, той е разположен, внимателен, благороден; щом изгуби Любовта си, става кисел, разпуска пояса си и казва: „Бъдете внимателни да не настъпите пояса ми, че ако някой ме настъпи, не отговарям!“. Щом те посети Любовта, си готов да плащаш дълговете си, да помагаш на близките си; щом я изгубиш, ставаш недоволен, кисел, не знаеш какво да правиш.

Христос се приближи към учениците Си и ги покани на трапезата. Готови ли сте и вие да поканите Христа на трапеза? Готови ли са поне 50% от българските свещеници да поканят Христа на своята трапеза? Ако са готови, пръв аз ще Му изпратя поканата от тяхно име. Обаче те ще кажат: „Не е време още за идването на Христа на Земята, нека си седи на мястото“. Ако попитам английските владици и проповедници дали са готови да поканят Христа на трапеза, и те ще отговорят: „Не е време за това – когато уредим работите си, тогава ще Го поканим, ще Му дадем царски прием и ще кажем: Да царува Христос!“. Така не трябва да бъде!

Сега всички седят и спорят къде е Христос – на Земята или на Небето. Казваш: „Христос живее в мен“. В теб ли? Може ли ти, големият грешник, да говориш така? Сега всички мълчат и не искат да кажат, че Христос е жив – не било време за това. Време е да се говори, че сте грешници, че имате слабости, а кога ще дойде време за Христа? – „Когато се подобрят условията на живота, когато станем по-добри и по-умни, когато дойде Новата култура.“ Не е така. Не отлагайте нещата. Не мислете, че ако се храните по-добре, ще имате по-добра култура. По-добър ли ще стане вълкът, ако се храни по-добре? Да се храниш добре е цяла наука – това значи да знаеш как да трансформираш Божествената енергия, която се съдържа в хляба; енергията на храната ще проникне в целия организъм и ще му предаде нещо ново.

Днес повечето хора ядат добре и пак са недоволни; те казват: „Смисълът на живота не е в храненето“. Това е неблагодарност. Храненето е един от главните въпроси и той трябва да се разреши правилно. Влезеш в един дом – мъжът е недоволен и децата са недоволни. Защо? Яденето не било добре сготвено. Жената е недоволна, че не са оценили работата ѝ. Закон е: всякога бъди доволен! Като вземеш в ръката си парче от живия хляб, ти трябва да се проникнеш от велика благодарност към хляба за жертвата, която той прави. Вглъби се в себе си и кажи: „И аз искам да се жертвам като хляба“.

Ако ви се каже да се самоотречете, ще възразите: „Почакай още малко, ние не сме се разбрали с жените си, не сме възпитали децата си“. Какво значи самоотричане? Това значи да се откажем от отрицателното в себе си, което внася отрова в нашия организъм, да приемем Божественото и да заживеем по нов начин. Влизам в един дом, в първия момент съм спокоен, но не минава много време, забелязвам, че домакинята се безпокои, мисли лошо за мъжа си. Понеже не се е върнал навреме, тя си казва: „Ето, тръгнал е вече по лош път, не води чист живот, не се интересува от мен“. Тя го следи с мисълта си като стражар. Аз ѝ отговарям мислено: „Жено, ти се безпокоиш и страдаш, защото нямаш Любов в сърцето си. Ти се съмняваш в мъжа си, не го познаваш и го държиш в мисълта си като бебе, което се нуждае от грижи; докато постъпваш така, и той няма да те познае. Ти го милваш, целуваш, галиш, но като порасне, той ще си намери друга жена“. И синът, като порасне и се влюби, ще каже: „Не искам да зная за майка си, друг ще се грижи за нея“.

Едно е нужно за вас и за всички българи: да се свържете с Божественото начало. Който е направил тази връзка, добре; който не я направил, да не отлага. Тази връзка ще внесе едно ценно качество у всички – точност. Обещаеш да направиш нещо – ще го изпълниш точно навреме, нито минута по-рано или по-късно – точно навреме! В своите действия Природата се отличава с абсолютна, математическа точност. Изгряването и залязването на Слънцето става с математическа точност. Ако и нашите сърца са отворени за Любовта, всяко нещо в живота ни ще става точно навреме и намясто. По отношение на точността българинът има още много да работи върху себе си – той обещае да отиде някъде в два часа, а пристига в два и половина и се извинява с часовника си.

И учениците на Новото учение не са абсолютно точни. Щом дадеш обещание за нещо, ще го изпълниш. Преди да си го дал, ще мислиш, но дадеш ли го, никакво отлагане! Обещаваш, че ще платиш дълга си на 20-и март; щом дойде 20-и март, ще донесеш парите. Какво става всъщност? Дойде 20-и март и ти не връщаш парите; минава април, май, дългът стои неизплатен и най-накрая идва съдебен пристав да продава вещите ти.

– „Светът е такъв.“ Това не е оправдание. Щом светът е такъв, това показва, че няма Любов между хората – Любовта регулира отношенията; когато се приложи тя, хората ще бъдат абсолютно точни. Когато обичаш някого, ти си точен – колко пъти с нетърпение вадиш часовника си, когато очакваш своя възлюбен; щом не го обичаш, казваш: „Пет минути по-рано, пет минути по-късно – не е важно“. Божията Любов, Мъдрост и Истина са абсолютно точни. От всички хора се изисква точност.

Христос пита учениците Си: „Постъпвате ли точно според вашите вярвания и разбирания?“. И на вас се задава същия въпрос. Казвате: „Друг път ще отговорим“. Питам ви: жив ли е Христос, или не? Ако е жив, вие сте в критично положение, защото не вярвате. Единственият, който може да ви упъти, да ви помогне, това е Христос; Той казва: „Щом се намерите в затруднение, обърнете се към Мен, Аз ще ви помогна“.

Вие се смущавате от много неща. Оставете настрани смущенията. Важен е новият, т.е. Божественият живот, който прониква в Целокупната природа. Нова врата се отваря, нови условия идват, нов цикъл се създава; който може да влезе в него, той се намира пред велика перспектива. Всеки трябва да бъде готов за новото време. Ако не сте готови, ще закъснеете и знаете ли какво ще стане тогава с вас? Това, което се е случило с длъжниците на един английски лорд.

Стотици хора дължали на този лорд. Той искал да си обясни защо хората не успяват в живота си. Мислел си: „Навярно им липсва вяра“. За да провери това, дал следната обява във вестника: „На 5 април т.г. в 5 часа вечерта каня всички мои длъжници да дойдат в дома ми. Решил съм да простя дълга на всички“. Длъжниците му се събрали заедно по двама, по трима и започнали да разискват върху това ново положение; те си казали: „Той ни изпитва нещо, устройва ни капан, не му вярваме и няма да отидем“. Дошъл определеният ден и час, никой длъжник не се явил. Но точно в 5 часа един беден англичанин се приближил към къщата на лорда и попитал: „Тази ли е къщата на лорда?“. След това похлопал на вратата и попитал дали той е вкъщи. Веднага вратата се отворила, лордът излязъл, поканил бедния човек, след което казал на слугата си: „Часът е точно пет. Заключи вратата и не отваряй на никого“.

И сега в света се отваря нова врата за Новата култура – това трябва всички да знаете; Божественото иде в света. – „Къде е то? Как ще докажеш това?“ На опит, а не на теория. Хиляди години се проповядва Божественото учение. Време е да се приеме, да го приложите в живота си. Това се отнася до всички, без изключение: бедни и богати, прости и учени, млади и стари – всички имат еднакво право да използват новия живот.

Казано е в Писанието: „В последните дни изля Духа Си“. Под Духа се разбира Любовта – носителка на живота. Това, което се казва за възкресението, е привилегия за всички събудени души – за тях се отваря врата към новия живот. Той е реален, абсолютен. Който влезе в този живот, ще опита неговата красота. Той ще превърне стария човек в нов, както гъсеницата минава в пеперуда, рибата минава в птица, птицата – в млекопитаещо. Съзнанието на стария човек ще се разшири, ще стане ново. Тогава корените на човешкия живот няма да бъдат посадени в земята, както сега, нито в самия човек, а ще бъдат отправени нагоре, към Слънцето на живота, към новия живот, към Божествената Любов. В душата на всички хора ще блесне нова светлина и те ще кажат: „Разбираме вече живота, всичко жертваме за Бога и за Христа“.

Бог, Когото днес проповядвам, не принадлежи само на един народ, Той е Бог на всички народи; Богът на Любовта се разкрива постепенно на всички хора, на всички народи. Той е събудил целия свят, раздвижил е всички култури; Той говори на всички свещеници, учители, майки, бащи, на млади, на стари.

Вие искате да бъдете щастливи – приемете Любовта и я приложете! – „Къде е този Господ?“ На онези, които ме слушат, още сега мога да кажа къде е и какво иска от тях, но едно условие трябва да изпълните: раздайте имането си, хвърлете шапките от главите си. Като останете боси и гологлави, на всеки ще се даде нова премия – работническа: мотика и сърп в ръка, торба през рамо и на работа; в торбата – парче хляб и нова книга за живота. Елате след това при мен, аз ще ви кажа къде е Господ.

Това е общ закон и за мъже, и за жени. Синът ще дойде при майка си и ще каже: „Майко, благодаря ти за всичко, което си направила за мен. Отивам на работа за Господа. Оставям ти моя дял, живей така, както разбираш“. Така трябва да каже жената на мъжа си и мъжът на жена си, така трябва да каже бащата на своя син и майката – на своята дъщеря. Ако синът последва баща си и дъщерята – майка си, те са на прав път.

Всеки на работа! Не мислете за парите си в банката, не мислете, че сте осигурени. Няма ли да благодарим на нашия Баща, Който е създал света и ни е пратил на Земята да се учим? Докога ще отвръщаме от Него глава и ще Го отричаме? Време е сърцата ви да трепнат за Господа. Ще кажете, че отправяте погледа си нагоре, но не виждате Господа. Бог не е нагоре; като гледаш нагоре, ще видиш таван, покрив, нищо повече. Велико нещо е да намериш своя Баща и да Го познаеш.

Христос казва: „Какви са тези думи, които си приказвате?“. Трябваше ли Христос да пострада толкова много? Защо не се яви Той в Своята слава и величие? Ако говорите за славата на Любовта, Мъдростта и Истината, това е Божия слава. Когато влезете в Божествения свят, тогава ще видите славата и величието на Бога. Днес се проповядва разпнатия Христос. Ние проповядваме за Христа на Любовта, която обхваща всички сърца; ние проповядваме за Христа на Мъдростта, която обхваща всички умове; ние проповядваме за Христа на Истината, която движи света.

Христос казва: „Слушайте големия си брат. Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го е привлякъл“. Бог привлича всички души. Пред тях се открива необятна светлина, прекрасен свят – с реки, дървета и цветя, със зрели и вкусни плодове; в този свят всичко е живо, всичко расте, цъфти и зрее. Там и кравата сама предлага своето мляко, пчелицата – своя мед. Там канят всички и дават условия да си починат и да се нахранят. Ще кажете, че това е приказка от 1001 нощи. Това не е приказка, а действителност.

Гответе се за Новата култура, която иде. Живият Господ е между хората, приемете Го! Ако не Го приемете, Той ще се наложи. Божиите обещания ще се изпълнят – те не търпят обратни решения. Бог, Който е направил света, Който е наредил Свой план, ще го реализира. Хората ще се изменят и ще приемат Божия план. Достатъчно е да мръдне пръчицата Си, за да се събудите в един момент и да прогледате – ще кажете: „Колко сме били глупави! Няма нищо невъзможно за Господа“; и тогава всеки ще бъде готов да помага на бедните, на страдащите, на слабите, да повдига падналите. Ето разрешението на главния въпрос на живота.

Знаете ли колко хора се мъчат днес? Знаете ли какви страдания, какви въздишки има по света? Чували ли сте воплите и стенанията на хората? Знаете ли какво става сега в София? Знаете ли какво става в големите европейски градове? Не е достатъчно само да състрадавате на думи, но трябва истински да се помага. Ние можем в един ден да спасим човечеството – как? Като се свържем с Бога, а не да Го отричаме. Сега е век на безверие, на отричане.

Идва векът на Живата, Реална Вяра, векът на Живия Господ. Да бъдем служители на Новото учение и да кажем: „Господи, ние ще изпълним Твоя план както Си го наредил. Ще приложим Твоите закони“. Когато всички народи приложат Божиите закони, между тях ще настане мир и съгласие, пълно разбирателство, взаимно почитание и уважение. Любовта ще разреши всички противоречия. Напредналите братя и сестри ще бъдат първи и ще помагат на слабите и изостаналите.

Защо сте тъжни? Аз ще отговоря вместо вас: тъжни сме, Господи, защото Ти не Си между нас; тъжни сме, защото те разпнахме. Христос ще проговори: „Жив Съм!“. Учениците, които Го видяха, изпитаха голяма радост. До вечерта те се върнаха в Йерусалим. Какво представлява Йерусалим – материалният свят. Трябва да влезем в този свят, при страдащите, и да им кажем: „Животът има смисъл; има надежда и за вас да излезете от тежкото си положение – ето, Христос хлопа отвън, отворете Му!“. Той ще влезе при всеки човек и ще му каже: „Стани!“. Млад момък се влюбва в една мома, но понеже тя не отговаря на любовта му, той иска да се самоубие. Влиза Христос и казва: „Стой! Остави револвера настрани и твоята работа ще се оправи“.

Любов се иска от всички. Защо да не отправите любовта си към всички хора? Защо да не дадете от благата си и на другите? Сега е време доброволно да дадете всичко за Христа; ако не го дадете доброволно, след 20-30 години ще го дадете – тогава насила ще ви вземат всичко. Има още време да дадете доброволно, по закона на Любовта.

Ние ще срещнем Христа, ще приказваме с Него и ще Му кажем: „Господи, остани с нас! Открий Истината Си пред нас, да ни зарадваш“. Той ще ви проговори и ще влезе вътре във вас. После ще отидете в Йерусалим, Той ще ви придружава и ще ви каже: „Мир вам! Жив Съм! Ето ръцете Ми, за да се уверите. Елате с Мен!“. Като Го видите, ще се зарадвате.

Бъдещето носи нова, велика култура, която ще обърне всичко на добро. Всичко старо ще се измени. Ще дойде Любовта в света и всички ще се зарадват, че Бог е жив, че в Него няма измяна и промяна. Един е Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. Той призовава всички българи, всички народи на богата трапеза – великата култура, която иде в света. Той призовава всички владици и свещеници да Му служат, да слушат Неговия глас.

Поздравявам ви с Христа, Когото ще срещнете по пътя за Йерусалим.

Какви са тези думи? Защо сте тъжни?

8 април 1923 г., Великден, София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube