Живот вечен

И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?“.

Лука, 18:18

Животът е скрита, неизяснена сила. Единственото реално нещо, което засега знаем, е животът. Ние знаем, усещаме, мислим за него, без да можем да си го обясним. Обикновените хора, даже и философите, имат специални теории, с които, като си служат за изясняване на някакви истини, повече ги замъгляват; така и вие – вместо да изяснявате нещата, повече ги замъглявате. Ето защо, за да се прояви животът, са нужни известни условия.

Какво представлява културата? Тя е известна необходимост за проявяване на самия живот. Ако попитате земеделеца защо оре земята, фабриканта – защо седи във фабриката си, държавника – защо създава държавата, философа – защо философства, защо са създадени толкова религиозни системи, какъв отговор ще получите? Всички зададени въпроси имат отношение към хората на Земята; и религията има отношение към живите хора, тя не е за мъртвите; и фабриките не са за мъртвите хора, но за живите – всичко е за живите хора.

Живот вечен. Въпросът за живота е ясен, лесно може да се разреши, но човешкият ум е зает със странични работи, които пречат на това. Ако българин разрешава този въпрос, той ще се спъне от думата българин; ако свещеник го разрешава, ще се спъне от думата свещеник; ако философ го разрешава, ще се спъне в своята философия. Това показва, че светът е пълен с противоречия и хората живеят повече в тях. Човешкият живот е пълен със задачи, и то повечето неразрешени. Питам: така, както наблюдаваме човешкия живот, правилно ли се проявява, или неправилно? Не се проявява правилно – защо? Защото е обикновен. Но има и вечен живот, за който не се говори.

Кой живот е обикновен? Кратковременният. Внезапно сърцето ти спре и животът ти свършва. Живееш 20-30 години и чуваш, че някъде влак дерайлирал и пострадали десетки хора; някъде станало наводнение и завлякло хора, къщи, добитък. Къде отиде твоят живот? Ще кажете, че животът на отделния човек се слива с Целокупния живот. Какво представлява Целокупният живот? Ето още един неразрешен въпрос. Не трябва само да се каже нещо, но то трябва да бъде ясно, да почива на законите на логиката.

Аз имам особена логика, особени доказателства, с които мога за пет минути да ви докажа истината. Построявам мост над една голяма, дълбока река. Един философ иска да мине по него, но не се решава – не знае дали е здрав. Той спира пред мен и ми казва: „Докажи ми математически, че мостът е здрав“. Ако започна да му доказвам това с изчисления, ще изгубя много време. Казвам: „Ето, имам един слон, ще го доведа и ще го накарам той пръв да мине по моста. Ако слонът не се колебае и свободно мине, мостът е здрав; ако има най-малката несигурност в здравината на моста, слонът не би направил и една стъпка“. Щом той мине през моста, след него могат да минат хиляди философи, с багажа и колата си заедно – здрав е. Слонът е най-доброто доказателство – щом мине от единия до другия край на реката, мостът е здрав. Това е вътрешно решение на въпроса.

Що е животът? – слонът ще ви отговори на този въпрос. Може ли да се разчита на живота? – ако слонът мине свободно през моста, можете да разчитате. Аз говоря специално за индивидуалния живот, защото има живот на клетките, на органите, на системите, на индивидите. Значи за доказването на живота в неговите разнообразни прояви са нужни специални условия. Ние сме в четвъртата категория – в живота на индивидите.

Казва се, че този живот произтича от Любовта. Какво представлява Любовта – Целокупният живот. Проявеният живот, т.е. животът на индивида, е семка на Любовта; посей тази семка в земята, за да разбереш Живота – тя ще израсте, ще цъфне, плод ще даде и от него ще познаеш Живота в неговите разклонения.

За да растем, да се развиваме и да разберем живота, са нужни условия. Според някои едно от условията е да вярваме в Бога. От осем хиляди години без вяра ли живеят хората? – „Е, да си създадем държава.“ Досега без държава ли живяхте? – „Да си създадем общества.“ Досега не са ли съществували общества? – „Дом, семейства са нужни.“ Досега без семейства ли сте живели? – „Трябва да се възпитаваме.“ Досега без възпитание ли сте били? От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което Животът изисква – защо? Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано.

Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище, а всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм. Значи човечеството е велик организъм, държавите – негови системи, обществата – органи на тези системи, а индивидите – клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно; не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно – ще се разпадне. Ето защо и човек, като клетка от великия организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя.

Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен? Този големец иска да влезе в онези специфични условия на Живота, да разбере неговата същност, за да придобие безсмъртието. Приятно ли е на младия, който се е радвал на живота, играл е, веселил се е, да забележи един ден, че краката му треперят и силите го напускат? Няма ли да мисли той за младините си? Защо не може вече да гледа на живота с очите на детето или на младия? Има причини за това, но къде се крият те – във възпитанието и разбирането на хората. Щом детето започва да учи, майката му говори: „Учи, синко, учи, старини ще дойдат, после иде и смъртта, тежък е животът“; значи още в ранна възраст детето започва да мисли за старини – като порасне, да спечели повече пари, за да се осигури.

Според вас старостта е живот на бездейност, на особен род леност. Старият все за младините си говори: как бил млад, как играел на хорото, как любил момите; когото види, все за младините си говори. Питам: какво е разбрал той от младините си и какво разбира сега от старините си? Какво намери на хорото – своята възлюбена. Любиха се, ожениха се, но не намериха Любовта; ако бяха намерили Любовта, щяха да намерят и Живота. Щом всички хора остаряват и не са доволни, това показва, че не са намерили Живота. И на Христа се зададе този важен въпрос: „Що да сторя, за да наследя Живот вечен?“.

Сега ще ви занимая с един важен въпрос, за разбирането на който ще си послужа с няколко примера. В градината на един богат чифликчия расли и се развивали красиви редки видове цветя. Целият дом – чифликчията, жена му, децата, слугите, се грижели за тези цветя: поливали ги, разкопавали ги, чистели ги от бурените. Всичко правели с радост и веселие и цветята се радвали и казвали, че никой няма такива добри условия като техните.

Някъде в полето расла самотна слива, която често въздъхвала и казвала: „Никой човек не се грижи за мен, никой не ми се радва, но пак не съм сама – небето мило ме поглежда, Слънцето ми се усмихва и дъждецът ме оросява“. Господарските цветя се радвали и веселили, докато един ден ги сполетяло голямо нещастие – господарите им заминали някъде, напуснали чифлика, напуснали и цветята. Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат.

– Защо сте тъжни? – запитала ги самотната слива.

– Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, няма кой да се грижи за нас.

– Вижте моето положение, то не се изменя – небето всякога ми се радва, Слънцето всякога ми се усмихва и дъждецът навреме ме полива.

Градинските цветя изсъхнали, не оставили никакъв спомен от себе си, а самотната слива продължавала още да живее. И хората, като градинските цветя, един след друг изсъхват и изчезват. Страхливите се събират в общества, за да живеят заедно, заедно да се окуражават.

Човек е сам в живота и трябва да разрешава въпросите си като самотната слива, а не като градинските цветя, оставени на грижата на своите господари. Страхът е чувство, което само предпазва човека от опасности, но не разрешава въпросите. Доказано е, че хора, които живеят при богати, благоприятни условия, умират по-рано от онези при неблагоприятните условия. Например английските лордове, живеещи при добри, богати условия, постепенно се израждат и става нужда да се заместват с нови лордове в Камарата9. А обикновените хора от народа не се израждат – естествено се размножават; те са при условията на полската слива, те носят живота в себе си. И религията като форма постепенно се изражда, но не и като принцип.

Мнозина не разбират какво е религия. Знаете от физиката какво са скрипците, макарите; знаете, че с помощта им се изкачват големи тежести. Скрипецът като индивид слиза долу, вдига тежестта и пак се изкачва горе – това прави по няколко пъти на ден. Принципът е горе, а формите – долу. Той ще слиза и ще се качва, ще повдига формите. Казваш: „Моят принцип не ми позволява да се движа“. Принципът не се движи, но ти, като кука на този принцип, ще помагаш – ще слизаш и ще се качваш. Такова нещо е и религията – кука, която повдига индивидите. И християнството изисква да си помагаме. Значи ще се движиш – ще слизаш долу, ще вземеш някой паднал човек и ще го повдигнеш нагоре като товар, ще го занесеш при по-благоприятни условия. Можеш ли да направиш това? – „Мога.“

И аз мога да направя човека щастлив само с една дума – ще му кажа: имай Вяра! Важно е как ще кажеш тази дума. Имай такава Вяра, както жадният при вида на пълното шише с вода! Давам шишето на жадния и казвам: пий от моята вода! Всяка дума трябва да се каже с Вяра, с пълно съзнание. Това, което говориш, трябва да съответства на Истината.

Животът се предава с живот. Ние, които живеем на Земята, сме оградени с Божествения, с Вечния живот. Ако не спазваме законите и правилата на този Живот, той ще ни изхвърли вън от себе си. След всичко това питате: „Има ли живот след смъртта?“. В правия смисъл на думата след смъртта няма живот – смъртта е извън живота, тя е нещо случайно. Да умре човек подразбирам да се спрат условията на живота. Всъщност възможно ли е това? Ако можете да се свържете с общото течение на Великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна Вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм.

Кое нарушава равновесието в човека? Безверието. Имаш десет хиляди лева в банката, но ако банката пропадне, ти губиш равновесието си – значи си вярвал в банката, в парите, а не в Бога; разчитал си на парите повече от всичко друго. Понякога изучавам хората като ясновидец и разбирам на какво разчитат те. Някой върви по улиците смело, с вдигната глава, от нищо не се смущава, защото има пари в джоба си. От време на време напипва чека си и казва: „Докато нося чека в себе си, добре ми е – мога да си хапна и пийна колкото искам“; щом изхарчи парите, главата му увисва надолу и той започва да философства – мисли откъде ще дойдат други пари. Като получи нов чек, пак вдигне главата си, после пак клюмва. Аз мога лесно да изправя тази глава, като му дам стотина златни монети, но това не е съществено, а механично решение на въпроса.

Преди хиляди години в Египет живял знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото Слънце, която да ѝ подари (по това време египтяните се кланяли на Слънцето). За да я нарисува, първо се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи, затова отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля те, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, за да нарисувам изгряващото Слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си щом картината бъде готова, да я пожелае пръв. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл.

Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото Слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми, за да я нарисувам, и като забогатея, ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“.

Художникът, доволен, че си е набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда от още едно нещо – рамка за платното. Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: „Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото Слънце, а като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“.

Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото Слънце, както никой друг художник до това време.

Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал:

– Картината е моя, защото аз дадох платното.

Факт, платното е на тъкача – веществено доказателство.

След него дошъл търговецът на бои и четки, за да иска картината.

– Моя е картината – казал той. – Боите и четките, с които си рисувал, са мои.

Най-после дошъл търговецът на рамки и казал:

– Картината е моя. Аз направих рамката с именно това условие.

Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса. Всеки има право на картината, всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината – на кого всъщност принадлежи тя?

Питам: къде е животът? В платното ли? Не е в платното – то е условие. В четките и боите ли е животът? И в тях не е – те са само условие. В рамката ли е? И там не е – тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел на работата на художника; четките, боите и рамката също са пасивни свидетели. Единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги е дал, и са поставени в известно съчетание – това е работата на художника.

Картината Изгряващото Слънце била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо се явил и пети претендент за картината на име Озирис. Той казал: „Ако не бях аз – да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника“.

Всеки казва, че ако не е бил той, картината нямало да съществува. Питам: на кого се пада картината? На художника ли? Не. На търговеца на бои и четки ли? Не. На онзи, който прави рамки ли? Не. На този, който осветява салона ли? Не. На кого се пада тогава? На царската дъщеря. Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово; то принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха.

Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. Не е ваш животът – вие сте художникът, който рисува живота на платно. Какво е платното? Човешкото сърце. Какво са боите? Човешкият ум. Какво е рамката? Човешкото тяло. А художникът? Това е човешката душа, която работи. Кой е Озирис? Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в Целокупния живот, всичко това принадлежи на Любовта, но не на ограничената човешка любов, а на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота.

Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувстват свободни, радостни и весели. За тази Любов се казва, че ражда живота. Тогава страхът ще бъде вън от вас. Защо трябва да се страхувате и от какво се страхувате? От живота ли? Вие сте майки и бащи и казвате: „Страх ни е децата ни да не умрат от глад“. Щом сте заобиколени от братя и сестри, трябва ли да се страхувате от глад? Как може да се страхувате от глад, щом вярвате в Бога? Вярата ви в Бога показва, че сте свързани с Целокупния живот, а щом е така, кой няма да ви се притече на помощ? Това всеки може да опита.

Един ден седя в стаята си и чета философска книга. По едно време гледам – иде една котка с мишка в устата си. Оставих книгата настрани и започнах да наблюдавам какво ще стане с мишката. Котката започна да си играе с нея. Мисля си: „Мишката може да попадне в устата на котката, как мога да я спася? Ако имам малко дроб, ще дам на котката и тя ще пусне мишката, но е интересно може ли някой друг да я спаси?“. Както си играеше, котката задряма и изпусна мишката, която, без да чака много, избяга и се скри в един сандък близо до котката. Като се събуди, котката потърси мишката и пак я улови. Питам мишката: „Защо не избяга далеч от котката, а се скри в този сандък?“. Котката пак заспа и изпусна мишката, която избяга и се скри в друг сандък, пак близо до котката. Събуди се котката и отново хвана мишката. Трети път заспа, но мишката разбра, че трябва да бяга далеч – този път не се скри в сандък, но избяга и се спаси. И на вас казвам: не се крийте в сандъците – те са опасни места. Котката се събуди, потърси мишката, но не я намери; сви си опашката и продължи пътя си.

Съществува Промисъл в света, Който се грижи и за най-малките същества. Ако на съвременния човек се каже, че и малките същества проявяват известна разумност, той ще каже, че това е някакво съвпадение. Как се обяснява съвпадението на нещата? Чрез закона на разумността. Това, че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, не значи, че са произволни; те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия, но понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, ала това не показва, че не се подчиняват на някакви закони; други закони ги управляват. Учените доказват, че и най-малките частици на материята – електроните, се подчиняват на един велик, разумен закон. Въпреки това днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божи промисъл в света; той казва: „Ако аз сам не наредя живота си, горко ми, да очаквам на някакъв Промисъл“. Отчасти е така: човек урежда сам живота си 25%, обкръжаващите – дом, приятели, общество, го уреждат още 25% и Разумната природа – 50%. Но има и други външни сили, които помагат на човека; главният фактор в света са силите на Вечния живот, чрез който се проявява Великата разумност.

Да вземем една съвършено гладка топка и да прекараме пръстите си върху нея – няма да усетим нищо, защото навсякъде е еднаква. Казвате, че тази топка няма нищо индивидуално в себе си. Да вземем друга топка с няколко остри, издадени части. Като прекараме ръката си върху нея, ще усетим издадените ѝ части и ще кажем, че тя има нещо индивидуално в себе си. Питате: „Кога човек проявява своята индивидуалност?“. Когато излезе от общите условия на живота – тогава се натъква на известна мъчнотия. Защо иде мъчнотията? Защото той се е индивидуализирал, т.е. излязъл е от общото течение на Живота; сега не остава нищо друго, освен да влезе в общите условия на Живота. Какво придобива човек при общите условия? То е все едно пъпката да остане завинаги в самото дърво, да не се прояви. Ако пъпката остане завинаги пъпка – не се прояви, не цъфне и не върже, животът ѝ няма смисъл. Следователно има смисъл да се индивидуализираш, но ако можеш да цъфнеш, да вържеш и да дадеш плод. Опасно е, когато човек си остане пъпка и се отдели от условията на Вечния живот. Можеш ли така – отделен, да цъфнеш и да дадеш плод?

Вяра е нужна на човека, без Вяра той е осъден на смърт. Ще кажете, че имате Вяра. Аз мога да опитам Вярата на всеки човек. Казваш, че вярваш в мен, като на абсолютно честен човек. Как ще постъпиш с мен, ако при всяко влизане в дома ти вадя от касата ти по няколко златни монети? Докога ще ме търпиш и докога ще ми вярваш? Ако взема всичкото ти злато и ти не изгубиш доверието си в мен, наистина имаш Вяра. Вярващият не се колебае, пред нищо не се спира, той следи какво ще стане с него, като му се отнеме богатството: ако животът му се подобри, казва: „Добре стана, че ми отнеха богатството“; ако се влоши, казва, че отнемането на богатството му не е правилно. И Бог постъпва по същия начин. Имаш няколко деца, Бог дойде, вземе най-доброто от тях; плачеш, страдаш и най-накрая се утешиш. Не минава много време и второто дете умира; пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца, утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят. Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те си отиват един след друг. Обезсърчен, отчаян, ти се питаш какъв е смисълът на живота.

Да уповаваш само на Бога – ето смисъла на живота. Да любим само Бога – ето смисъла на живота. В любовта си към Бога, към Едния, ти се освобождаваш; в любовта си към многото се заробваш. Да служиш на Бога – това е Свобода; да служиш на мнозина – това е робство. Каква свобода очакваш, ако служиш на много господари? Свободата е вътрешен процес.

Следователно ще служиш на Бога, Върховния закон, съзнателно и с Любов. Който не разбира този закон, мисли, че като се отдели от дома си – от майка, баща, жена, деца – служи на Бога; той иска да бъде господар на себе си, никой да не му заповядва. Няма защо да бягаш от условията. Ако спазваш законите на Вечния живот, ти си господар на себе си, сам можеш да наредиш живота си. За да оздравее, болният трябва да пречисти кръвта си и сам трябва да се заеме с тази работа. Как – като диша чист въздух, като излага гърба си на Слънце и яде чиста, здравословна храна. Има и други методи за пречистване на кръвта. От човека зависи какви методи ще приложи, за да пречисти кръвта си не в продължение на месеци и години, но в един ден; според съзнанието си той си служи с един или друг метод. Казано е: „Ако имате Вяра, ще правите по-големи чудеса от Мен“.

И тъй, когато придобие Живата вяра, човек коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето – подвижни, нещо особено лъха от него; той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази Вяра, Любовта го посещава.

Не плачете за страданията на хората, но им помагайте. Детето на една майка се разболя, имаше висока температура, около 40º, и тя плачеше, чупеше ръцете си, не знаеше какво да прави. Казвам на майката: „Не плачи, но помогни на детето си: дай му очистително, след това нека изпие една-две чаши гореща вода. Като се пречисти стомахът му, свари му лека картофена чорба или компот от ябълки или сливи. Разтрий го малко, за да се стопли добре. Като направиш това, детето ще оздравее“. Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят; щом влязат в правия път, болестите постепенно ще ги напуснат. Днес повечето хора са безверници, поради което са усложнили живота си. Аз говоря за безверието в широк смисъл на думата. Има официални безверници, има и безверници, които минават за хора на Вярата.

Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен? Животът се проявява отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. По какво се познават проявите на Живота – по разширяването. Който носи Живота в себе си, той постоянно се разширява. Ето защо, за да се прояви Животът, нужни са му широки области на проява. Цялата Вселена е създадена само за един човек. И ако ме пита някой защо са създадени Небето и Земята, казвам: те са създадени за мен, при условие че разбирам законите, които управляват света. За кого е направена най-хубавата цигулка? За добрия и вещ цигулар, който свири хубаво и радва хората със своето свирене.

Кажеш ли, че не можеш да работиш, не можеш да свириш, не можеш да разрешиш въпросите, ти си на крив път. „Е – казваш спокойно, – ако не ги разреша аз, децата ми ще ги разрешат.“ Колкото си ги разрешил ти, толкова и те ще ги разрешат; каквото могат да направят майката и бащата, това ще направят и децата. Аз казвам същото и за себе си: щом признавам, че имам Божествен произход, трябва сам да разреша въпросите, не трябва да ги оставям на други. В Бога всички въпроси са ясни и разрешени. Сега и вие искате да разрешите въпроса за живота, но търсите разрешението му в книгите; не, търсете го в Божествения принцип, търсете го в себе си, не и вън от себе си. Ще кажете, че човек трябва да расте; вярно е, трябва да расте. И от книгите може да расте, но накъде ще се обръща? Като расте, човек трябва да се обръща към Слънцето – първоизточник на живот и енергия; после ще търси почвата, за да използва от нея влага и хранителни елементи.

Как може човек да устрои своя живот? Аз не говоря за мъже и жени, но изобщо за човека. Всеки иска да живее, и то добре да живее, всички искат да намерят смисъла на живота. На този въпрос може да се отговори с две думи: смисълът на живота се заключава в общение с Бога. Под Бог разбирам Живота. Не говоря за онзи Бог, в когото хората вярват. Аз говоря за онзи Бог, при Когото трябва да отиваш с чисти ръце, без никакви престъпления; с ум светъл, свободен от всякакво заблуждение; със сърце девствено, свободно от най-малкото лошо чувство. Ще отидеш при този Бог чист като девица, без никакъв порок. Тази чистота може да се постигне в един момент. Кое желаеш повече: да имаш един добър приятел или каса, пълна със злато? Една добродетел струва повече от всичкото злато в света.

Следователно, ако имаш един добър приятел, пази го като зеницата на окото си. Който няма поне един приятел в живота си, той е най-нещастният човек в света.

Христос е говорил на хората преди две хиляди години, сега къде е? Той се обръща към Господа с думите: „Отче, тези овце са Твои. Ти Ми ги даде и Аз гледам нито една от тях да не погине“. Това значи: „Животът, който Ми даде, е Твой и Аз гледам да не го изгубя“. Някои казват, че Христос е оставил овцете, дадени му от Бога, други да ги пасат, а Той отишъл на Небето. Вярно ли е това? Христос има особено мнение за пастири, които оставят овцете си на други. Той казва на учениците Си: „Идете и проповядвайте Словото и Аз ще бъда с вас до скончанието на века“. На друго място е казано: „В последните дни всички ще оживеете и ще чуете гласа Му“. Ако Христос ви проговори и вие се усъмните в думите Му, моят слон ще ви докаже истината – как? Накарайте го да мине през моста – ако той мине и не падне във водата, мостът е здрав.

Следователно, ако Учението, което ви се проповядва, осмисля вашия живот, дава ви здраве, разумност и светлина и ви прави свободни, следвайте го. Това е Учението, което всяка душа търси – то посочва истинския живот на човека. Кой е истинският живот? Онзи, който събужда хората и ако са натоварени, отнема товара им. Срещам много натоварени хора; от големия товар те заспиват. Истинският живот отнема товара на хората.

Новата култура изисква хора с нов идеал, с нови стремежи, с правилни отношения. Подайте ръката си на страдащите, на непробудените души! Не мислете само за ядене и пиене – това не разрешава въпросите. Бъдете в хармония помежду си – това всеки човек, всеки народ може да направи; това се иска от българите, това се иска от всички народи. Хармония е нужна както на семействата, на обществата, така и на всички народи; щом имате хармония, нищо друго не ви остава, освен да сеете – ще имате голямо плодородие, изобилна жътва. Без хармония нищо не се постига. Защо идва глад между народите? Поради отсъствие на хармония; омразата, антагонизмът, завистта между хората кой да управлява, кой да вземе надмощие между държавите, са причина за глад, лишения и мор.

Държавите се борят помежду си коя от тях да вземе първенство. Ако е въпрос за предимство на държава, има една държава над всички – тя е Божествената; има едно царство на Земята – Царството Божие и Неговата правда. Христос казва: „Търсете първо Царството Божие и Неговата правда“. В това Царство няма убийства и затвори. Който приеме Неговите принципи, ще придобие свобода. На свободните хора ще се даде Земята, те ще я наследят. Нека партиите си съществуват, нека религиите се развиват, но един дух трябва да владее между тях. Един Принцип ще ръководи цялото човечество, на един Принцип ще служи бъдещата култура. Кой е този Принцип – да вярваме в Бога? Не, Вярата още не е разбрана, аз имам предвид Принципа на Любовта; по-силна дума от нея няма.

Нека всички станем последователи на новата религия – на Любовта. Ако срещнеш гладен човек и носиш в торбата си един хляб, спри го и кажи: „Братко, седни при мен, да си разделим хляба – така и двамата ще бъдем с празни торби. След това ще срещна друг, който ще раздели хляба си с мен, и тогава неговата торба ще се изпразни. После ще срещна трети и той ще раздели хляба си с мен“. Светът ще се оправи, когато хората отворят пълните си торби, за да споделят взаимно благата си. Светът още не се е оправил, защото хората продължават да се придържат към учението „Човек за човека е вълк“. Новата култура заличава това учение и пише: „Човек за човека е брат“ – така трябва да се мисли и живее.

Миналата неделя говорих за жените. Ще кажете, че повдигнах жената. Аз говоря за жената – носителка на Любовта, която още не е дошла на Земята, сега се готви да дойде. Тя цялата сияе от радост, тя е жената на бъдещето, а не на настоящето. Като дойде, първо ще хване жената и ще я пита: „Дъще, какво правиш, защо забрави Майка си?“. Сегашните дъщери ще се изменят и ще станат дъщери на тази Дева-майка. Може ли, като живеем на Земята, да бъдем девствени? Може и трябва да бъдете чисти, абсолютно чисти. Като вляза в дома на своя ближен, отношенията ми към него, към жена му и децата му трябва да бъдат абсолютно чисти, неговите интереси да бъдат и мои. Ако изменя на този принцип, аз изменям на Бога, изменям на своя живот.

Има една мярка в света – великият морал; с нея ще мерим своите отношения, както и тези на своите ближни. Какъв морал е този – ти да се криеш на топло, а да изпращаш другите да се бият за България? Лесно се насърчава човек да се жертва за отечеството. Ти защо не се жертваш? Значи другите да се жертват, а ти да живееш, да се разполагаш нашироко. Не е така. Ако трябва да умираме, всички да мрем; ако трябва да живеем и да бъдем свободни, всички да бъдем свободни.

Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен? Христос му посочи първо Мойсеевия закон, после каза: „Иди и продай имането си и го раздай на бедните“. Този въпрос е костелив орех. Бедните, като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: „Чувате ли какво се говори?“. Богатите гледат настрани, втренчени в една посока, и си мислят: „Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използвате разумно?“. Важно е може ли богатият с любов да разреши този въпрос, може ли да раздаде имането си, без да му трепне сърцето?

Ето как разбирам този въпрос. Когато богатият дава имането си на бедния, последният трябва да се откаже от него; богатият ще настоява, а бедният ще отказва – това е правилно разрешение на въпроса. А така: богатият не дава, бедният иска – това е криво разрешение. Богатството на сегашните хора не е тяхно, а събрано от труда на хиляди и милиони хора, които са се трудили, вложили са своята енергия, следователно и те имат дял в него. Как смеят богатите да ядат труда и енергията на милионите поколения без тяхното позволение? Животните, на които кожите са одрани, ще кажат на Господа: „Господи, този търговец забогатя от нашите кожи“. Проповедниците ще възразят, че животните са създадени за човека; те казват и че в Църквите трябва да има богати хора, да дават повече. Колкото едното е вярно, толкова и другото. Нима бедният не прави жертви? Понякога той дава повече от богатия.

Сега вие седите и мислите кой ще ви гледа на стари години; това не е важно, според мен важен въпрос е как може да използваме Вечния живот. Ако си беден, бъди смел да умреш в леглото си от глад; бъди смел да изпаднеш в положението на последен бедняк и да не кажеш дума против Господа. Колкото и да е студено навън, ако можеш да понесеш беднотията с Любов и търпение, да приемеш съдбата си безропотно, няма да усетиш никакъв студ. При силната Вяра и студът не е студ. Може да направите опит: ако имаш Вяра, и при най-големия студ, когато дърво и камък се пука, в стаята ти ще бъде топло и без огън ще ти бъде добре; който влезе в контакт с теб, и той ще се стопли. Който има Вяра, и последен просяк да е, ще дойдат отнякъде неговите приятели и ще го вземат у дома си.

За всичко благодари и вярвай, че и при най-големите мъчнотии ще излезеш на добър край, Бог няма да те остави. Всеки човек е предметно учение за другите. Днес Бог ти казва: „Ще излезеш гол и бос на улицата, ще скръстиш ръцете си и ще стоиш. Покрай теб ще минават хора, ще те гледат като предмет за изучаване“. На другия ден друг ще бъде предметно учение. И владиката, който благославя хората и минава за заместник на Христа, като дойде смъртта, пуснат го в гроба и го опяват. И Христа унижиха, разпнаха Го, и Той прекара три дни в гроба, след което възкръсна. Владиката, като влезе в гроба, ще опита своето учение, ще опита вярата си; ако възкръсне, втори път няма да го използват за предметно учение.

Днес всички хора се нуждаят от ново разбиране за живота; не говоря за онова обикновено, детинско разбиране. Казвате, че този е праведен, онзи е грешник. Праведен е онзи, на когото сърцето е отправено към всички хора. За мен се казва, че едно говоря, а друго върша, имал съм свои планове. Да, моите планове не са като техните; моят план е да се въдвори Царството Божие на Земята. Плановете биват или човешки, или Божествени; човешките планове са временни, а Божествените – вечни. Питам: защо вие не опитате Бога и Неговите планове?

Чудни са понякога религиозните и духовните хора – като станат такива, те напускат службата си; не, именно сега ще работиш, и то без пари. Може ли да бъдеш учител без пари? Може, разбира се – като уволнен, тръгни по улицата и събирай децата, да ги занимаваш; с една група ще работиш половин час, с друга – половин час. Ще бъдете учители амбуланти. Сега вие чакате да ви назначат официално и тогава да влезете в клас да преподавате – това са идеалните условия. Какво ще правят онези деца, на които никой не може да помогне? И религиозните очакват да дойде Христос, да прояви Своето благоволение към тях.

Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си, в скърбите си да бъдат радостни, в сиромашията си да бъдат благородни. Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. Ще кажете, че това е изкушение. Не е изкушение – какво по-голямо богатство от това да знаеш, че никой не те преследва, никой не ти завижда? Павел казва: „Нашето богатство не е на Земята, то е във Вечния живот“. Под Вечен живот разбирам Божествения, където се крие богатството на Целокупния живот. За този Живот се казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.

Желая всички да сте опитали живия Господ на Любовта. Не Го търсете в църквата – ако искате да го намерите, търсете го вън от църквата, както търсите чистия въздух вън от градовете; мястото на чистия въздух е в планината. Христос казва: „Истинските поклонници не ще се кланят нито в Йерусалим, нито на тази планина, но ще се кланят в Дух и Истина“ – това иска новият, разумен живот.

Новите открития в света говорят за една закономерност. Нищо не е случайно – никой не се е раждал без време и никой не е умирал без време; човек се ражда навреме и умира навреме. За всяко нещо, което става, има причини. Дали имаш деца, или нямаш – и за това има причини. Определено е на човека да стане учител, свещеник, музикант и др. Не говоря за фаталност, но за съзнателно определяне на нещата.

И тъй, Новият живот носи нови условия. – „Тогава да влезем в новите условия.“ Вие вече сте влезли, имате новите условия, сега започнете да работите върху себе си. Имаш един вътрешен страх – съмняваш се, подозираш; остави страха и съмнението настрани! Завистлив си – остави завистта настрани; злобен си – остави злобата настрани; не говориш истината, икономисваш я – остави тази икономия настрани; искаш да станеш богат – остави това желание настрани! Освободи се от всичко отрицателно и бъди готов да изникнеш, както посятата семка изниква от земята. Какво ще стане с тази семка, ако преди посяването ѝ я завия в златен, сребърен или калаен лист – ще израсне ли тя? Ако я поставя в циментов прах, ще израсне ли? И ако вие сте обвити като семката в много обвивки, ще се докоснете ли до новия, тоест до Божествения живот? Всички обвивки – златни, сребърни, калаени, циментови, трябва да паднат и да остане само семката на живота, да се посее в Божествената почва. Когато Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина започнат да действат, семката ще изникне в почвата, в теб ще се яви ново прозрение и ще кажеш: „Сега мога да направя всичко за Бога“.

Едно нещо искам от вас: да задържите в себе си семката на Новия живот, която тази сутрин се посява във вас. Посята ли е наистина тази семка? Посята е, разбира се; тази сутрин посях семката във вас и ако вие още философствате, моят слон ще дойде да разреши въпроса. Щом мине слонът, мостът е здрав. Щом изникне семката, не я човъркайте, не казвайте, че и тя е като обикновените семки. Чакайте я да израсне, да цъфне, да върже плод и като вкусите от плода ѝ, да приемете онези елементи, необходими за изцеляване на вашите болки.

Колко въпроси смущават умовете ви днес! Млади и стари, всички са длъжни да разрешат задачите си чрез Великата Божия Любов. Пред вас се открива велико бъдеще. Земята влиза в нови условия, които вие не можете да си представите. И Луната, която виждате, и тя започва да се изменя; след време ще се яви нова Луна. Сегашните астрономи не забелязват тази промяна в Луната, но ще дойдат нови, които ще живеят и на Луната, и на Земята. Казано е в Писанието: „Ще създам ново Небе и нова Земя; ново Слънце и нова Луна“. Иде новото в света – нови условия, нов живот. Бъдете готови за тях.

Сега ви остават още три години до големите изпитания; ще преживеете тия три години и какви са те – сами ще видите. След това положението постепенно ще се подобрява, съзнанието ви ще се пробуди и ще се въведе нов ред и порядък в света. Иде Новото, иде Великото в света; какво е това Велико – ще видите. След три години Слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 000 години – Слънцето влиза във Водолей. Това е предсказано астрологически още във времето на Христа: когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново – нов подтик, нов стремеж; народите ще се обединят, ще дойде Шестата раса на Земята – синовете на Царството Божие, и тогава оръжията ще се обърнат в плугове, Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот на 25 000 години.

Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

Отговарям: не скърбете! Изтърпете изпитанията на трите години, та като дойде Новият живот, да влезете в тия 25 000 години. Тогава ще се греете на новото Слънце, ще се радвате на новата Луна, ще живеете на новата Земя и ще познаете Бога така, както никога не сте Го познавали.

29 април 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube