Двата метода на Природата

В съвременния живот се говори за смислен и целен живот, за съдържание и форма на живота, така че можем да говорим за четири състояния на човешкото съзнание. Например когато човек се храни, най-първо го интересува външната страна на яденето, което е формата – как е сготвено, каква е покривката, как е сложено. Първото влияние е външната страна на живота, второто е в съдържанието му: какво чувство ще произведе това ядене – приятно или неприятно; третото – каква сила ще произведе яденето в нас; и последното влияние – в какво може да се оплодотвори то, какво можем да изработим. Всички ваши мисли и желания минават през тези четири процеса.

Човек трябва да има цел в живота. Както онзи, който, когато иска да повдигне някакъв товар, има опорна точка – или отгоре, или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо? За да вдигнете вашия товар. В едно отношение мъчнотиите и страданията в живота аз наричам опорни точки.

Защо са страданията и защо са радостите в живота, защо те постоянно се сменят? Ако в една минута си радостен, в следната ще бъдеш скръбен. Ако ви дадат една задача – да определите какво нещо е радостта и какво – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, в който тази абсолютна величина може да доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта – от друга, определят тази Абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем Радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел наричам Радост. Ако ви запитам защо се изменяме, защо се движим в една или в друга посока, какво ще кажете? Питам тогава: какъв смисъл ще има вашият живот без страдания и без радости? Това са методи вътре в Природата.

Природата е определила всяко създание с две граници: в чувствения свят са страданията и радостите; в мисловния свят пак имаме две граници – мисълта може да бъде права (логическа) или неправа (нелогическа). Можем да имаме прави и неправи, умни и глупави мисли. Къде се раждат глупавите мисли – в тъмнината; къде се раждат умните мисли – в светлината. Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. Тъмнината е пак реалност, но без образ; и светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Когато дойде светлината, ние започваме да мислим. Следователно светлината е само една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива, но тя още не е самата реалност. Светлината уподобяваме на знанието, на Мъдростта. Това са философски положения, или положения на живота, с които вие трябва да сте абсолютно запознати – защо? На този въпрос аз отговарям: може ли онзи, който работи, да не яде – не може; онзи, който работи, пръв трябва да опита храната. Храната е за хора, които работят в Природата, за тях е създадена.

Следователно, като казвам, че трябва да имаме известна цел в живота си, това показва, че работа сме извършили. Ако човек работи в света и не може да опита плода на своя труд, каква полза има самият живот? Няма никакъв смисъл. Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод. Този плод не е материален, аз наричам материално всяко нещо, което претърпява промяна. Например снегът е материално нещо – той се стопява; водата е също нещо материално, понеже се изпарява; парата – и тя може да се промени, и тя може да се разложи на своите съставни елементи. Всички неща, които могат да се проявяват и да изчезват, са материални. Водата може да съществува някъде в пространството, но докато е далеч от теб, не те ползва; близо ли е, ползва те. С тези аналогии ще си служите, ще преобразувате нещата; ще уподобите на какво прилича водата – духовните работи само чрез уподобяване и сравнение могат да се изяснят.

В живота на всички ви има едно вътрешно недоволство. И да ви се даде всичко, каквото искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, казваш: „Не ми харесва тази книга“ – ти сам си недоволен от нея; нарисуваш някоя картина – недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но си мълчи. Вследствие на това при сегашното състояние на вашето развитие нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е резултат на онези минали векове, в които ние сме работили, и виждаме, че ни липсва нещо. Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина и в чувствата няма дълбочина – ти обичаш, но дълбочина нямаш. Понякога казваш: „В мен Любов има“, но като те боднат, казваш: „Никой не помага“ – една игла е в състояние да измени всички твои идеали. Ако една игла може да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? И ако искаш да разбереш дали един слуга може да ти служи предано, бодни го хубаво, забий иглата до 10 милиметра, и ще познаеш дали ще можеш да работиш с него; след като го боднеш два пъти, той ще те ритне и ще избяга. Един умен слуга, който има тази психология, чака господарят да забие 10 милиметра и казва: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“. Господарят трябва да потупа този слуга по рамото и да каже: „С теб мога да се разбера“. Тогава и обратното е вярно: ако слугата изпита господаря си, като забие 10 милиметра иглата в неговото съзнание, и господарят каже: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“, слугата да каже: „Господарю, ти си идеалният господар, когото търся“.

Чрез закона на страданията ще ви изпитат. И Природата постъпва така: дойде най-напред, забие 1 милиметър, ти поскърцаш, забие 2–3 милиметра, пак скърцаш; тогава казва: „Хайде, върви си!“. Ще дойде да ви опита, като забие 2–5–10 милиметра, затова истинската философия в живота е човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи, който може да издържи едно страдание, има много по-голяма воля от онзи, който може да издържи една радост.

Има 100 души на една плоскост – каква разлика има между тези герои и една скала? Един човек може да направи едно добро на 100-те души, но тази скала не може да им направи никакво добро; ако падне върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре, но те са разумни същества, с воля, и могат да се изкачват по нея. Търпението е качество на разумните и великите хора; само здравият, благородният, умният, съзнателният човек може да бъде търпелив. На всички съвременни хора липсва търпение. В съвременната култура има нетърпение, което се счита за качество, но то е едно движение надолу, а търпението е движение нагоре. Зло може да направи камъкът, а добро може да направи само разумният човек.

Природата има само два начина на действие: първо начертава отделните части на своя проект и след това ги сглобява. Някой път ви даде само част от нейните високи замисли; означете първата част с цифрата 1, тогава другите числа ще смятате отгоре надолу. Числото показва всяка една част от Природата къде ще отиде. И ние трябва да строим нашия живот по същия начин. Ти казваш: „Аз искам да направя едно добро“, но не знаеш къде да го поставиш; това е по втория план на Природата – на изработеното трябва да сложиш известно число. Това добро кому трябва да направиш? Да допуснем, че можеш да направиш доб-ро на растение, на животно, на човек и дори можеш да направиш добро на едно по-възвишено същество – всички религии са правене на добро на духовете. Когато правим добро на едно растение, то с какво ни се отплаща – със своя плод; когато правим добро на едно животно, с какво ни се отплаща – със своята вълна, със своето мляко.

Като направиш добро на животното, то не се отплаща със своето месо. Това се изключва по следния закон. Вие казвате, че Господ е дал животните за храна на хората, но аз ви питам: откъде знаете това, кой е разговарял с Господ, за да знае, че това е така? Ако е вярно, че Бог е определил животните за храна на хората, защо Мойсей казва: „Не убивай!“? Думите Не убивай! имат широк смисъл и за всички онези, които си присвояват един атрибут да убиват, т.е. да отнемат живота някому, това е едно право на безправие. Всички тези хора са отговорни пред онзи велик абсолютен закон на Природата, който гласи: ти нямаш право да отнемаш правото на живот на всяко същество, което не се дава. Някои казват: „Аз имам право да заколя овца“, но тя ще те запита: „Ти, който искаш да ме принесеш в жертва, принесе ли себе си в жертва?“. Ти си извършил едно велико престъпление. Хора, които не са готови да се жертват за Бога, какво право имат да жертват животните? Когато вие колите една овца, тя ви пита: „Ти готов ли си да се жертваш за Бога?“. Заколиш една овца, две, десет, но ще дойде Божественото разрешение на въпроса: ще се ожениш, ще имаш 3–4 деца, няма да мине много време, ще умре едното ти дете, ще умре другото, ще умре жена ти. Аз бих желал онези, които философстват, че трябва да се колят животни, да ми покажат един здрав човек; ако няма, нека докажат кои са причините, поради които хората не са здрави. Ние, културните хора, мислим, че тези същества, животните, са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава да заповядваме на болестите. На болестите не можем да заповядваме, на беднотията, на сиромашията, на земетресенията – също.

И тъй, основният закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата жертва, да се пожертваш, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не. Да пожертваш живота си за Бога, това значи да мислиш така, както Бог мисли. Мъжът трепери над жена си – такава рокля, такива обувки да ѝ купи, но той не е умрял за нея, а и тази жена не е станала по-добра при тези жертви. Ако този мъж се е пожертвал за нея, а тя има десет любовници и всяка нощ ходи по оргии, тогава има ли смисъл тази жертва? Обратното: ако една жена се е пожертвала за един мъж и той има десет жени, тогава питам: жертвата на тази жена принесе ли плодове?

Сега мнозина казват: „Ние искаме да живеем един чист живот“. Чист живот може да води само онзи, който живее по Бога – единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог. Любим ли хората – това е една проказа. И в Природата е така – ако има едно езеро, което е образувано само от дъждовна вода и няма втичане, каква ще бъде тази вода? Такова нещо е човешката любов – тя е едно блато, помия, всички епидемии се раждат от нея. Защо се бият хората? Омразата е една епидемия в тази любов. И когато двама души се залюбят, непременно ще има бой между тях. Двама души, които се любят, се бият, защото липсва основният елемент на тази любов – Безграничната Божествена любов, която се проявява.

Сега аз не искам да си извадите заключение, че не трябва да любим хората. Че ти не си любил, ти не знаеш какво нещо е да любиш. Какви са качествата на Любовта? Писанието казва: Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. А що е Вяра? Вярата е едно изкуство на тази Любов. Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си нещо хубаво в жертва – Своя Единороден Син, Който бил за Него най-хубавото, най-възвишеното – за онези, които Го любят, за да ги повдигне. Следователно в Любовта всякога има това качество: да повдигнеш онзи, когото любиш; онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска Любов, едно от качествата ѝ е да те повдигне.

В сегашната любов мъжът държи касата затворена – сам ще я отваря, всичко седи затворено под ключ. „Откритото мляко котка не го ближе.“ А в истинската Любов касата е отворена и можеш да взимаш колкото искаш. Онзи, който те обича, никога няма да пита: „С кои пари?“. Имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш, и който те обича; нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена – това са приз-наците. Ако ги нямаш, ще се бориш, докато ги придобиеш. Бог има абсолютно доверие към нас, понеже Той е вечен, безграничен и знае, че никой не може да Го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. Той забие губерката 1 милиметър в нас и като кажеш, че не можеш да търпиш, извади я.

Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило: да оставим нашето право да го защитава Той. Но дойдем ли до Божието право, ние ще Го защитаваме; Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвам. Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите права Бог да защити, ти си в истинския път на своето развитие. На сегашните религиозни хора липсва това. То е едно изкуство, наука е това!

Някой от вас може да каже, че еди-кой си е нетърпелив. Трябва да си търпелив тъй, както Бог е търпелив – абсолютно търпение! Можем да бъдем търпеливи. Да бъдем такива, това значи да бъдем съвършени, а съвършенството е идеалът на нашето развитие. Тези положения са принципно поставени. Това не трябва да ви обезсърчава, вие сте поставили вече една основа за вашето бъдещо търпение, върху която можете да градите. И тъй, не трябва да се задоволявате с това, което сте придобили.

Някои казват, че повторението било майка на знанието, но то е майка и на глупостта. Един порок, като го повтаряш, повтаряш, какво печелиш? Следователно повторението не е абсолютна мярка, с която вие можете да си играете. Какво ще повтаряш? Ако повтаряш един клас няколко години, какво ще стане с баща ти? Тогава повторението майка на знанието ли е? Майка на глупостта е, защото за тези 10 години всеки учител ще каже: „Този калпазанин!“, всички ученици ще ти се подиграват и като излезеш, ще кажеш: „Слава Богу, отървах се!“. В един клас е позволено да учиш само една година. Окултистите приемат, че има много прераждания, и ти казваш, че като се преродиш втори път, тогава ще подобриш живота си; не, ти си от мързеливите ученици и Природата ще те отбележи с особени знаци. Не приемай в себе си мисълта, че много пъти ще се прераждаш – второто прераждане ще бъде за втори клас; седмото – за седми клас.

Представете си сега, че сте в положението на едно млекопитаещо същество, например на коня. Конят също се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане, за да стане човек. Ако той не използва последното си прераждане, пак ще стане човек, но в конска форма. Питам: къде ще употреби благата – човешките дарби? Тогава знаеш ли какво ще прави конят, как ще се прояви? Като не знае да свири, ще започне да рита назад, ще започне да прави упражнения и ще заприлича на един акробат – в програмата му е било да ходи на задните си крака. Тези аналогии като принципи и в светския живот са същите: живеете като един обикновен човек, но ще започнете и вие, като коня, да се спъвате в краката си.

Следователно в съвременния окултизъм има една опасност – когато мислим, че като се преродим в бъдеще, тогава ще изправим живота си. Не, само един живот за един клас. Прави са някои, като казват: за първи клас един живот, за втори – друг, за трети – друг, за четвърти – също; това е нормалният вървеж на нещата. Само в тази Божествена любов учението може да върви нормално. Щом се отдалечим от Божествения живот, започва атавизмът. Атавистичният закон е обратен на Божествения, затова най-първо ще си създадете една отлична философия: Вяра в Бога, Вяра в себе си. Тази Вяра в Бога на какво се основава? Това са въпроси, които в този живот сами трябва да разрешите.

И тъй, най-първо вие си правите един общ план, една скица – вашият живот; след това ще има втори план – Божественият. Първият план е: вие искате да се ожените, да имате деца; Божественият план е онзи, когато живеете за вечността, за ангелите. Всички тези неща трябва да се съчетават, да се създаде бъдеще за вашата душа.

И тъй, когато едно време Христос е бил на Земята, е учил хората: Това е вечен живот – да познават Тебе, Единаго, Истиннаго Бога. Всеки, който така познава Бога, е разумен, той е близо до това Учение, а онзи, който се е отдалечил него, казва: „Днес не можем да намерим Господ „.

Аз правя следното сравнение: допуснете, че живеете в един палат, който има сто стаи. В първата гори една вощеница, във втората – две, в третата – три, а в стотната стая – сто свещи. Казвам: на тези сто свещи може ли да узрее някой плод? Не може. Идва някой и казва: „Навън има едно светило, което има 8000000 свещи, и на неговата светлина зреят най-хубавите плодове“. Следователно нашата сегашна светлина е знанието на тези свещи и ние трябва да излезем на тази светлина, на която зреят нашите плодове. Когато дойде Божествената светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска радост. Сега у вас се заражда мисълта и казвате: „Значи толкова сме низки, нямаме Божествена светлина!“. Вие имате Божествена светлина, но не се задоволявате с нея, защото тя, в сравнение с безграничната Божествена светлина, е много малка. Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът, растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание – една стъпка по-горе, още по-горе, още по-горе. Казват: „Няма ли край?“. Ти не мисли за края на нещата, а мисли за горе и надолу не гледай. Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен свят, където тази светлина ще се изяви.

И тъй, остават две явни неща в света: любов към ближния – тя е относителната реалност, и Любов към Бога – тя е Абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога. Върху тази Любов някой друг път ние ще се спрем, да ви поговорим какво нещо е Абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност и как може да се измени нашият живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен. Някои казват: „Толкова години вървим по този път и не виждаме никаква реалност“. Методът ви е крив. Любов към Бога – нищо повече. И чудно е хора, които поддържат, че са излезли от Бога, да казват, че не могат да любят Бога. А колко е естествено за детето да люби майката! Тази Любов е толкова естествена, толкова проста!

Аз ще ви дам едно изяснение в какво се състои Божията Любов и в какво – човешката. Любовта към хората прилича на следната картина: навън е студено, има сняг, буря, стягате си воловете да идете в Балкана; там прекарвате 1–2 часа, за да натоварите колата и да докарате дърва вкъщи, но ръцете ви измръзват; слагате тези дърва на огнището и казвате: „Много е приятно. А, дръвца, дръвца, хубаво нещо е да ги имаш!“. Това е човешката любов, но тези дърва изгарят, а отвън е все студено. В Божествената любов процесът е обратен: там впрягане на волове няма, кола няма; ти ще излезеш навън на Слънце, ще изложиш гърба си на него и ще се понагрееш. При Слънцето не ти трябва нито кола, нито дърва. Понапечеш се и казваш: „Слава Богу, тук е без труд“. Питам тогава: коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво – да ходиш в гората с воловете си или да си грееш гърба направо на Слънце? Първото е с разноски, а второто – без пари. Следователно тази философия е износна, без разноски.

И тъй, Любов към Бога – това е най-естественото положение, в което са ни заблудили. С Бога трябва да се занимаваме, но не тъй, както Го търсим – не се търси така Господ. Как се търси аз няма да ви казвам, понеже вие знаете; ще бъде смешно от моя страна да казвам на онази мома как да люби своя възлюбен. Вие знаете как да любим Бога и това, което знаете за Бога, отбележете; тогава ще ви кажа: не сте далеч от Царството Божие.

9 септември 1923 г.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube