Бъдете разумни!

Ето, аз ви провождам като овци между вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите и незлобливи като гълъбите.

Матей, 10:16

Две важни думи има в този стих – те са разумни и незлобливи. Ако вие бихте се пренесли в далечното минало на човешкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелите са имали – да видят създаването на сегашния свят, появяването на човека, неговото развитие, всички онези култури, които са предшествали и които има още да предшестват, които са били и които има още да бъдат, щяхте да имате ясна представа за думите разум и незлобие.

Сегашната култура се отличава с отрицателни качества, няма нищо положително в нея, т.е. има положителни качества в сила на разрушение. Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества. Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни; действително, повидимому е така, по форма са станали културни, но по съдържание не са. Говоря общо. Ще сложа моя мащаб, или онази мярка, според която аз наричам културен онзи народ, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден – този е мащабът, с който можем да съдим за всеки народ. Има ли тези качества, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който е културен само до известна степен.

Запитайте който и да е съвременен прочут моралист какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат. Запитайте онези видни държавни мъже какъв е смисълът на живота – и те ще ви дадат чудни отговори. Не че нямат желанието да ви кажат истината, но така го разбират. Това аз обяснявам по следния начин. Ако вие сте в някаква нужда и се обърнете към някого, когото считате за богат (т.е. всъщност минава за богат, но касата му е празна), и му поискате десетина хиляди лева, а той ви даде едва 500, виновен ли е? Казва: „Толкова имам“. Толкова има човекът, толкова дава; можете да му се сърдите колкото искате. Вие може да казвате, че той е богат; да, светът е пълен с богати хора, но има фиктивно богати и действително богати. В Духовния свят богати са само разумните, незлобливите и скромните – това са богатите хора в света. И действително, разумът е един дар за човека от ангелите, те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, повикал всички Разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като го погледнали, видели го в много незавидно положение – живеел в една колибка, не му стигал умът да си направи къща, и си казали: „Да му дадем от нашия разум“; така човекът се нарекъл „човек на Мъдростта“. И действително, единственото нещо, което отличава човека в сегашната Природа, е неговият разум.

Сега аз взимам думата ум в най-широк смисъл, а разум взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл; т.е. умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в даден случай. Казват: „Разумен човек“. И действително, когато умът има преобладаващо влияние, върху лицето на човека се забелязва една особена светлина; умът е, който хвърля тази светлина върху лицето, то просиява. Божествената светлина се издава от очите на един интелигентен човек. Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек (да вземем тия три думи, три термина) се отличава по това, че може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко, от което хората се нуждаят. Като отиде при един болен, умният ще знае как да го лекува; ако отиде в една къща, където домакините страдат от несгодите на живота, той ще знае как да ги поправи; ако срещне по пътя някоя счупена кола, ще знае как да я поправи; ако влезе в Църквата и в държавата, веднага ще знае как да упъти хората в този правилен път.

Сега мнозина от вас говорите за морал, казвате, че трябва да бъдем морални хора, но моралността е качество само на умния, на разумния човек. Моралът в Духовния свят е стабилност, това е опорната точка, от която разумът започва своите изследвания; моралът е първата опорна точка, от която разумът се проектира – тъй определям аз що е морал. И тъй, моралът – това е мащаб за ума, откъдето той започва своите проекции; без морал умът не може да започне своята деятелност.

Сега, разбира се, аз бих употребил друга една дума за морал. Тъй, както днес се употребява думата морал, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-висок произход, чисто Божествен. Следователно опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш, абсолютно добър без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие.

Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се; в момента, когато вдигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го вдигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Понякога и който слуша се съмнява, и който говори, също се съмнява. Когато човек се съмнява, това значи, че има нещо, което липсва в ума му. И на онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума.

Ще ви разкажа един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и започнали да разправят за силите, които са придобили от Природата. Единият казва:

– Силата ми е толкова голяма, че мога да отбия Земята от нейния път.

Вторият казва на първия:

– Е, сега пристъпи вече... Отбий Земята, понеже ако аз отбия Слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата; аз после ще отбия Слънцето.

Първият казал:

– Имам малко работа сега, ще ме почакаш.

Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие Земята от пътя ѝ.

Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва:

– Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако отбия Земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да я отбия. Сега е твой ред, отбий Слънцето от неговия път!

Вторият адепт казва:

– Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша.

След няколко дни той се връща и казва:

– Ужасна работа – казаха ми: „Ако отбиеш Слънцето от пътя му, ще се свърши светът, ще се разруши цялата Слънчева система, затова ще се откажеш“.

Така и ние ще се откажем да проявим своите сили. Мислите ли, че тези двама адепти се герои? Първото – че единият може да отбие Земята от нейния път, а другият – Слънцето от неговия път, и второто – че ще ги подложат на смъртно наказание – това са техни измислици.

И съвременните философи имат такива крайни философски системи като на тия двама адепти. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от череп на човек и правят своите заключения. Знаете ли на какво прилича това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, а вие му давате най-хубавата картина, да се произнесе върху нея. Той откъсва едно парченце от картината и започва да си дава мнението как е нап-равена, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички нисши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност в този вътрешен, субективен смисъл, а е развит донякъде само обективният ум. Единствено сегашният човек, който е получил тази способност – разума, има едно благо, че неговите чело и лице са малко оголели; това място на лицето, което е голо, е мястото, на което се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се повдига; при това тия косми започват да намаляват и понякога така изчезват, че челото става съвършено гладко. Това е външната страна. Ако отворите вътрешната страна, отпред на лоба ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите, или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.

Казва сега Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“. Тук Той подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под змиите ние разбираме културата, през която са минали ангелите; културата на гълъбите също е един символ – култура, през която са минали херувимите. Първата култура е развила качествата на разума, а втората – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.

По какво се отличава разумният човек? Разумният не се занимава с миналото, нито с бъдещето, няма тях за цел, а се занимава с настоящето. Думата настояще не значи, че той е материалист; не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже:

– Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?

– Не мога.

– Остави лихвите. Без лихвите можеш ли?

– Не мога.

– Тогава трите четвърти можеш ли?

– Не мога.

– Половината можеш ли?

– Не мога.

– Едната четвърт можеш ли?

– Мога.

– Е, плати тогава!

Скъсва полицата, хвърля я.

Вика друг, който има да му дава, и започва с него по същия начин:

– Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?

– Не мога.

– Три четвърти?

– Не мога.

– Половината?

– Не мога.

– Една четвърт?

– Не мога.

Скъсва полицата, хвърля я.

– Ликвидирам сметката с теб, иди, работи и втори път дълг не прави!

Ще кажете: „Каква философия има в това?“. Следователно разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“.

И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят това, което трябва да видим. Е, представете си онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа – какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че Слънцето изгрява, че звезди, Луна изгряват, това са второстепенни въпроси за него, той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава. Сметки, сметки, с години е това и най-после казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата Римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? Не!

Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“. Е, какъв ще бъде изходният път, ако не се оправят сметките – бой. Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на Общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати!“. „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати!“ – и като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата, но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: тази Всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно ра-зумни.

Сега ще оставим всичко това. Ние ще приложим това Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за култура, на която корените не са тук, на Земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази Земя. Учените казват, че Земята ще се пренесе в друга планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна нова култура. И Христос загатва на Своите ученици: „Отивам да ви приготвя друго място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където Съм Аз, там ще бъдете и вие“. Ако това място беше тук, на Земята, Христос нямаше да каже: „Отивам да ви приготвя място“. Сега всички религиозни хора проповядват едно учение, да се оправи Земята. Египтяните я оправяха, не можаха да я оправят; вавилонците я оправяха, не можаха да я оправят; асирийците я оправяха, не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи, тъй ще си върви.

Бъдете – казва Христос – разумни като змиите. В какво отношение, в какво седи този разумен живот? Разумният живот се изразява в служене на Бога. Във всеки човек вън от човешкото има една Божествена черта. Човешкото в него е опаковката, а Божественото е същността на човешкото естество. Всеки един, колкото и да е морално паднал, когато направи една погрешка, я съзнава в себе си, само че не знае как да я изправи. Сега в религиозния живот е необходимо развиване на разума; това е вътрешната страна, вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. В разумния живот се изисква обмяна на идеите – например, ако един художник чрез своите картини хвърля във видима форма своите идеи, то разумният човек веднага ще ги схване и ще покаже каква е била идеята на този художник, ще каже: „Идеята му е била такава и такава“. Ако дойде някой, у когото разумът не е развит, няма да схване тия тънкости на картините. Ако някой засвири нещо, разумният веднага ще схване мелодията, а онзи, у когото разумът не е развит, ще каже: „Това е една песен“.

Сега някои казват: „Да имаме Вяра“, но при сегашния живот на хората трябва толкова Вяра, колкото и разумност. Павел казва: „Без Вяра не може да се угоди на Бога, а без разум не може да се служи на Бога“ – Вярата угажда, а разумът упътва човека как да служи. У вас не може да се развие разум, ако нямате един чист живот; чистотата – това е едно условие за развиване на разума. Разумът може да се развива само при много благоприятни условия.

Съвременната наука, като говори за наследствеността, показва какво влияние упражняват майките върху своите деца. Например майката се намира в едно тревожно състояние и така е заченала своето дете – с това тя спъва развиването на неговия разум. Ако у нея са минавали най-мрачните мисли – да се самоубие или това да направи, онова да направи, детето ще се роди като един идиот или като един престъпник; поне така показват научните данни. Но ако майката се е намирала в едно светло настроение на духа, ако сърцето ѝ е било изпълнено с Любов и се е занимавала с най-възвишените идеи, то като се роди, детето ще носи тази интелигентност, този подтик, който майката е вляла в душата му.

Сега някои ще запитат: „Защо трябва да живеем един чист и свят живот?“. Ще ви кажа. У вас има заченат един нов живот, едно дете, всеки носи по едно дете. Аз казвам, че всички съвременни хора, мъже и жени, са бременни, и всички трябва да бъдем доволни, че сме бременни, че сме заченали едно ново дете; и трябва, като майката, всичко да пожертваме, за да може духовното в нас да възрасне. И когато Божественото у нас възрасне и придобием своя разум, само то е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме.

В какво седи робството? Да кажем, някой път може да ви проповядвам една отлична беседа и казвате: „Отлична е тази беседа, като се върнем вкъщи, ще приложим това Учение“. Но като се върнете вкъщи, Учението не се прилага – защо? Защото разумът ви е слаб. Вие, да кажем, сте две братчета. Едното е сухо, а другото пали кибрит, без да му идва наум, че може да запали своето братче. Аз зная, че много деца са запалвали своите братчета.

Във Варна имаше един такъв случай. Братче казва на сестричето си: „Чакай да ти покажа как мама пали огъня“, драсва кибрит, слага го под роклята и я запалва. Когато сестричето му изгаря, то трепва с ръце и избягва. Ще кажете: „Колко са неразумни тези деца!“. Не е така. Че аз виждам много религиозни хора, които казват: „Чакай, братко, да видя дали ще се запали роклята ти“ – драсва с кибрита, а после трепва с ръце и избягва.

Когато говоря за чистотата, подразбирам, че разумът може да се развие само под влиянието на тази чистота. Който иска тази чистота, той ще развие своя разум, а който не я иска, може да глупи и греши колкото желае. Започни да грешиш и рога, и опашка ще ти израснат, и ръцете ти в копита ще се превърнат. Питам: ако ти израснат рога и опашка и ръцете ти в копита се превърнат, какво ще стане с теб? Селянинът ще те хване, ще те впрегне и ще каже: „Дий, на мен ми трябва такъв философ“.

Бъдете – казва Христос – разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! Христос, Който е говорил по цели часове в Своите беседи, е казвал много хубави работи, които не са хроникирани в това Евангелие, а е предадена само тази притча.

Бъдете разумни като змиите – защо? Само по този начин вие ще се удостоите, казва Христос, да се свържете с ангелите и те ще бъдат ваши Учители. И представете си, ако имате един светъл разум, с който да привличате ангелите, всеки ден, при всяка мъчна задача ще ви посещава по един светъл жител. А сега при кого от вас е слязъл ангел? Ако някой от вас каже, че е слязъл един ангел при него, ще кажат, че е смахнат. Да, ако дойде при вас един от тия небесни жители, ще видите каква интелигентност, какво благородство ще се яви у вас. Ако един ден дойде един ангел в дома ви, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв преврат, какъвто светът не е виждал. И ако ви видят, светът няма да ви познае.

Аз бих представил посещението на този ангел по следния начин. Представете си едно семейство в пос-ледна беднотия, окъсано, децата разчорлени и голи. Дойде един човек, облече цялото семейство, обуят хубави обувки, дрехи и след един месец децата се развеселят, станат радостни, засмени. Когато един ангел дойде в дома ви, ни помен няма да остане от злобата, от глупостта в света. И единственото нещо, което сега очакваме, е посещението на някой от тия ангели. Той няма да бъде прост, той ще ви говори за смисъла на живота, той ще ви говори за ангелската култура, как живеете вие и как трябва да живеете и при това, ако вие сте готови, ще ви вземе на свои разноски, ще ви заведе в тяхното царство и после ще ви върне и ще каже: „Живейте както знаете да живеете!“. И всички сегашни спънки, които имаме, всички спънки, които има във всяко общество, във всеки един народ, може да ги решим само чрез този разумен живот.

Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. Някой ще каже: „Аз се въздържам“. Не, разумният има едно особено разположение в душата си. Аз не говоря за външното проявление на човека, говоря за вътрешното му проявление – в какво е то? Той не мисли зло никому; той мисли доброто на всички хора и не си отмъщава; той е дълготърпелив, той е благоутробен, както Бог, прощава всичко; после, той изглажда всички мъчнотии, които съществуват. Разумният човек не уповава никому, освен на себе си и на Бога, или, може да кажем, уповава само на своя разум. Ще ми кажат: „Е, разумът“. Да, разумът, това е единственото Божествено, което ни е дадено за подкрепа. Ако ние не вярваме в този разум, в Бога няма да вярваме – ние Го познаваме само чрез този разум. И казва Христос: „Това е живот вечен – да познаят Тебе Единаго, Истиннаго Бога“. А Истината се познава само чрез разума.

И сега във всяко действие в света ще забележите едно движение. Например, когато искат да повдигнат едно гонение върху някои хора, казват, че животът им не се харесва, не е морален, ще кажат, че тези хора не са разумни, че разрушават света. Тъй е – ако един човек дойде в света и иска да разрушава едно общество, което Бог е създал, действително, всички хора имат право да го отстранят; но ако дойде в света и иска да внесе подобрение, а те го гонят, внасят злото в себе си. Евреите имаха тази опитност – като народ, Бог им изпрати толкова велики хора, пророци, тъй необходими, за да им предскажат какви са Божиите пътища, но всеки един от тях биваше убит. В сегашната епоха пророци нямаме, както тогава, сега имаме тъй наречените видни учени, капацитети, държавни хора, на които думата минава за авторитет – каквото кажат, думата им ще се изпълни. Казват: „Еди-кой си държавник в Англия, във Франция тъй казва“. Само че сегашните пророци, т.е. онези, видните философи, нямат смелостта да кажат Истината. Досега още не се е намерил нито един държавник, който да има смелостта да каже, че всички народи, под един знаменател, могат да живеят заедно и да работят заедно. Всеки държавник излиза от своето схващане, че за доброто на своя народ трябва да се живее, както досега са живели, а за онова, за бъдещето, там други ще дойдат; затова те казват: „Ние не сме компетентни да разрешим този, разумния живот“. И в Църквата казват: „И ние не сме компетентни да въведем този, разумния живот. Като дойде Христос, Той ще го разреши“. А Христос казва в един стих: „Когато Син человечески дойде на Земята, ще намери ли достатъчно разум и Вяра в хората, за да възприемат Новото учение?“.

Сега вие ще кажете: „Защо светът не възприеме това Божествено учение?“. Ти задай този въпрос на себе си: „Защо аз не мога да възприема Божественото учение и да го приложа в себе си?“. Разбира се, всички хора на Земята не са еднакво напреднали. Като ги погледнеш, според сегашното им развитие някои са готови да възприемат този разум и този разумен живот, а някои може да имат още хиляди години да се развиват. И когато ние говорим за разумните, подразбираме онези от вас, които са готови. Няма какво да отлагате. Този разум може да го придобиете по най-лесен начин, не мислете, че е много трудно.

Аз ще ви кажа: Божествените работи в света се добиват много лесно, а човешките работи се добиват много мъчно. Достатъчно е да живеете 5–6–10 години между много умни хора, между математици, и ако внимавате в това, което ви казват, вашият живот много лесно ще се промени. Ако внимавате за вибрациите на техния ум, техният живот ще ви се предаде. Като дойдете при тях, няма да казвате: „Чакай, ще опитам техния ум“, не се поставяйте критически; не, вие ще възприемете тази светлина и ще отворите своя ум, за да дойде тя във вас. Разумът – това са известни вибрации, няма какво да говориш.

Като дойде при теб разумният човек, ето как ще се прояви неговият разум. Да кажем, че ти си син, напуснал те е баща ти, лишил те от наследство, отчаял си се; ти си отвън, бедстваш, искаш да се самоубиеш. Като намериш този, разумния човек, ще го питаш какво да правиш. Той ще ти даде един метод; ще те вземе, ще те заведе при баща ти, който ще каже: „Синко, ела, за думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“. Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, за думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с теб“. Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя?“, той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света.

И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате, тук, при тия условия, можете да бъдете разумни; не, оттук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, където е разумът. Къде е разумът? При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи; те ще кажат: „За тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви виждам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“ – и вие ще се измените така, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете.

Понякога мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш?“. Ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: в такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо – да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя?“. Ела с мен. Като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате, а вие се поставяте тъй честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва – „Изгубен съм, помогни ми!“; дъщерята какво казва – „Изгубена съм, помогни ми!“; жената какво казва – „Изгубена съм, помогни ми!“, а не „Ако искаш, да ми помогнеш“. В това „Ако искаш, да ни помогнеш“ не е философията. Ти, като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има – поезия ще учиш.

Грамадна разлика има между един поет на Земята и един поет на Небето. Там, при него, ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил понякога да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, че да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти; то влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да вдигнеш Земята на ръката си. А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, но после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те.

И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни!“. Аз бих желал всички вие да бъдете разумни. Колко по-лесно би текла тази беседа, ако бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали това, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук, на Земята?“. Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа!“. Е, питам ви: как дойдохте тук, на Земята, откъде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да минат 5–10–15 години, и ще започнете да се връщате пак през тясната врата назад.

Вчера посетих един болник, един млад момък. Преди 10 години той имаше кръвоизлив, викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля те, няма да забравя това“. Казах на майката: ако спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли не лудории направи! Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: ще си вървиш сега; съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш още такива грехове върху си, но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна – да си заминеш. – „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още?“. Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил. Няма да те върна вече, това няма да бъде. Това е Божият закон.

Питам сега вас, на които е даден този разум и това благоволение: как ще го изразходите? Утре всеки един ще се намери на гърба си, като този млад човек. Иска да яде – не може, иска да пие – не може, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя?“. Ще се молиш. – „Ще живея ли, или ще си замина?“ Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш. Ще работиш тъй, както трябва. Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.

Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви. Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки? Защо да бъдем свободни? След като изживеем този живот тук, на Земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напускаме своето тяло и си заминаваме спокойно“. А сега този младеж диша бързо-бързо и не иска да си замине. Седят всички наоколо и не могат да му помогнат.

Бъдете разумни! – казва Христос. Ако този момък беше разумен, нямаше да се намери в това положение. И грехът, и грехопадението в света са едно отсъствие на човешкия разум. Само хора, които нямат разум, грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа Си“; този Божествен Дух, Той носи разум. Като влезе този Дух в нас, ще внесе разумността; а щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта.

Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме трябва ли да обичаме, или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов, и казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, е Божията Любов“.

16 септември 1923 г.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube