Бог на живите

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.

Матей, 22:32

Живи и мъртви – това са две понятия. Животът познаваме, а смъртта – не; ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорим, че ще умрем, но какво е умирането – тук никой не знае, то е предположение, което трябва да се докаже. Интересно е, че съвременните учени, най-учените капацитети, които не вярват в Бога, вярват в смъртта. Те казват: „Как да не умираме? А онзи, който умира, нали затваря очите си?“. Нима затварянето на очите е смърт? – „Ама престава да говори!“ Нима преставането на говора е смърт? – „Ама пулсът престава.“ – Нима преставането на пулса е смърт? Аз не зная защо така определят смъртта. Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупти и пак да живее. Има същества в Природата, които нямат сърце и пак живеят, без сърце. Има същества, които нямат кръвообращение и пак живеят.

Ще кажете: „Е, това е от 1001 нощи“. Нима всички съвременни теории на науката не са от 1001 нощи? Сега според съвременната относителна реалност, според теорията на Айнщайн, всички хора признават, че науката е една относителна реалност, а досега мислеха, че е положителна реалност. Нямам нищо против това – относителна и положителна. Ние казваме, че известен човек е положителен. В какво е положителен? Положителен е този, който всякога устоява на своята дума – каже едно нещо и го направи. А неположителен е този, който каже едно нещо, а върши друго, всеки ден умът му се мени по десет пъти – той е относителен.

Сега науката казва, че светлината на звездите се подчинява на общия закон на трептенията, че имало едно отклонение в лъчите на светлината, което се дължи на влиянието на тия трептения. Така е, светлината се подчинява на един вътрешен закон, а щом се подчинява, тя си има известни ограничения; щом има известни ограничения, движи се в известен кръг, по известна спирала и в такъв случай не само че се наклонява, но се отклонява и най-после спира. И всеки един лъч се превръща в разумно същество. Е, какво ще кажат на това съвременните учени хора?

Преди милиарди години вие сте били такъв един лъч, но при излизането си от звездите, след като сте се движили и дошли на Земята, сте се намерили като хора и днес, в тази аудитория, ме слушате. Вие сте забравили, че сте били светлина, и сега с ред доказателства трябва да ви убеждавам, че сте били. Ще кажете: „Е, светлината е друго нещо“. Защо? – „Тя свети.“ Как може да определите, че това движение се превръща в светене? Преди всичко светлината не идва от Слънцето. Ако отивате към Слънцето, ще се намерите в такъв непоносим мрак, какъвто досега не сте виждали. Някои мислят, че като отиват към Слънцето, ще намерят повече светлина; не, обратното е, в такъв мрак ще нагазите, че ще изгубите пътя си. Това са само твърдения, предположения, не казвам, че е една истина. И аз имам право да предполагам, както всички учени. Може 50 процента да е вярно и 50 процента да има отклонение.

Казва се: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Всички съвременни хора казват: „Ние ще умрем“. Е, питам тогава: като казват, че всички ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, че има Господ, че Господ дошъл на Земята, това-онова, ако вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват в смъртта повече, отколкото в живота. Отрицателните истини в света са по-силни, отколкото положителните. Тогава казвам: защо ни е религия, защо ни са всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта в света, според моето схващане, е изобретение на човешкия ум. Казва се в една стара книга: „В който ден престъпиш заповедите Ми, в който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш“. И тогава вече имаме определение що е смърт – щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот, ти си мъртъв. В какво седи животът? Щом изгубиш живота си, ще изгубиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание: ще съзнаваш, че имаш ръце, крака и не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, което не може да тупти; ще съзнаваш, че имаш артериална система, нерви, кръвоносни съдове, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом сгрешиш против великия закон на Любовта, ще изгубиш живота си; щом сгрешиш против великия закона на Мъдростта, ще изгубиш знанието си; и щом сгрешиш против великия закон на Истината, ще изгубиш свободата си. А щом изгубиш живота си, знанието си и свободата, в какво седи благото на живота? Следователно под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване; те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без Знание Мъдростта не може да се разбере, без Живот Любовта не може да се придобие. Ако някой ме пита: „Защо ми трябва живота?“, казвам: за да възприемеш Любовта; „Защо трябва да уча и да зная?“ – за да придобиеш Мъдростта; „Защо трябва да бъда свободен?“ – за да си в общение с Истината. Истината – това е смисълът на живота.

И сега, казва се: „Бог, Висшето, не е Бог на мъртвите, но на живите“. Значи абсолютно се отрича смърт-та. Ще каже някой: „Нали умираме?“. Аз мога да ви докажа обратното: ако някой умрял човек, тъй както го носят, се разкае, той ще оживее. Мислите ли, че всички съвременни хора, както ги носят по таргите, са умрели? Не, те са живи. Син придружава умрелия си баща. Татко му е в тялото, но синът като не знае, затисне го и после пита: „Татко, къде си?“; той казва: „Отворете ми, не съм умрял, помогнете ми!“. И после ще му четат ред молитви, ще казват, че отишъл при Господа на Небето. Никъде не отиват хората, никъде. Отишъл в онзи свят! Чудно е, като говорят за онзи свят! Ти, който говориш за онзи свят, ходил ли си там? – „Еди-кой си пророк казал, еди-кой си учен е казал.“ Ти проверил ли си този научен, религиозен факт? Съв-ременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Ще кажат, че е грешно религиозните хора да проверяват дали има живот след смъртта, или не, защото с това ще покажат, че се съмняват. Съмнението не е знание. Казват: „Ще се усъмним, ако мислим по този въпрос“. Мисълта не е съмнение, мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, излишък на ума. Ако съвременните учени казват, че трябва да ям и в процеса на яденето трябва да остава излишък, това е един неправилен извод, това е една крива философия. Аз казвам: трябва да ядеш тъй, че да остава само един микроскопичен излишък. И мислите ли, че нашият свят щеше да бъде в по-лошо положение, ако имахме по-малко излишъци? Единствената вярна идея в света, която може да ни повдигне днес, никой не е засегнал.

И казвам: Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. И най-после, вие ще кажете: „Ами Господ грижи ли се за мен?“. Ти за Господа грижиш ли се? – „Ами Господ мисли ли за мен?“ Ти за Господа мислиш ли? – „Господ с мене занимава ли се?“ Мислите ли, че аз, като обичам някого, трябва да се занимавам с него? Обичта се състои в това, че когато обикнете някого, не се занимавате с него. Ще ви докажа това по обратен път. Например имам 100 души длъжници и се занимавам с тях – взел съм полиците им и казвам: еди-кой си на еди-коя си дата ще ми плати. Разглеждам поотделно всички полици и всеки месец отивам, събирам своята дан, взимам лихвите; един ден, като ги обикна, скъсвам полиците, не се занимавам повече. Кое положение е по-реално – да се занимавам или да не се занимавам с тях? „А – казваме, – трябва да се занимаваме с Бога.“ Е, как да се занимаваме, като този лихвар ли? Когато ние седнем да разсъждаваме дали Господ мисли за нас, приличаме на онзи лихвар, човъркаме Бога – „Аз – казва – зная да човъркам“. Че кой червей не човърка? Из големите дървета тунели пробиват. Човек бил културен, че пробил големи тунели. Червеите казват: „И ние сме културни, и ние правим тунели по дърветата и по земята“. Най-после, като направим една железница, това култура ли е? Като направим една фабрика, това култура ли е? Като съградим едно здание, това култура ли е? Като направим сегашните си костюми, това култура ли е? Чудни са тези хора, като считат, че културата е в железниците, във фабриките. Казват: „Културни хора сме“. Да, културни хора! И после се хвалим с нашите културни заведения: библиотеки, училища, университети. Знанието в университетите ли седи, или в библиотеките? Не, то не седи нито в университетите, нито в библиотеките; това са условия, при които може да се прояви. Онзи жив професор, той носи знанието; нему трябват пособия, както на онзи майстор трябват метър, чук, мащрапа, мистерийка.

Следователно културата започва само с живота, а първият подтик към културата е Любовта. И Христос, като влезе в света, даде култура на сегашните хора, но те, като започнаха да се усъмняват в Любовта, културата започна да замира. И днес всички казват: „С Любов не може, ти трябва да им покажеш на тях, да не мислят, че си прост!“. Влезте в някой дом днес и запитайте има ли Господ. Започват да разправят, че има Господ, че има небе, звезди, всичко ще ти разправят. Казвам: ти звездите видял ли си? „А – казва, – виждам ги.“ Чудни са хората, като казват, че са ги видели! Тази част от звездата, която виждаш, знаеш ли каква част съставлява от една истинска звезда? Сириус, който е 300000 пъти по-голям от Слънцето, ти виждаш като една малка звездица, няма никакъв диск. Какво виждаме ние? Казваш: „Виждам тази звезда“. Ами че смешно е. Аз стоя на 100 километра разстояние от теб, нося една малка свещ, а ти казваш: „Видях един човек“. Нищо не си видял. И целият научен свят е пълен с такива научни теории.

„Аз – казва – ви познавам.“ „Вие – казва – не ме обичате.“ Ами че ти познаваш ли какво нещо е обичта? Казва някой: „Ти не ме любиш“. Познаваш ли какво нещо е Любовта? Не че не ви любя, но във вас няма условия да проявя моята Любов. Научно бих казал тъй: в онзи, който иска да го любя, трябва да има условия. Щом двама души си говорим, ние сме живи; щом сме живи, има вече условия да се прояви Любовта; има ли подтик на Любовта, има условия за проявяване на знанието. В съвременното общество, в съвременния научен свят религиозните хора, а и всички, казват, че щом човек се влюби, проявява се Любовта, а знанието фалира. Не, те смесват Любовта с чувствата. Има някакво разчувстване понякога в човека, той става като каша, направена от царевично брашно, качамак го наричат, и този качамак минава за Любов. Ако това беше Любов, както го разбираме, съвременният свят би се превърнал в Рай. Дойде някой, казва: „Аз ви обичам“. Да, аз ви обичам като качамак. Някои ще кажат: „Това е подигравка“. Не е подигравка. Ние трябва да обичаме всички. Във всички свои беседи аз имам за цел да обикнем Истината, да говорим не грубата истина, но в душата си да имаме такова нежно чувство за Истината, че всякога да се стремим да я говорим; не да се налагаме, но да изказваме тази велика Истина, която извира от нашата душа. Следователно аз поддържам: подтик към културата – това е Любовта.

Като говоря всичко това за съвременната наука и култура, аз не искам да критикувам учените, но мога научно да обясня от какво произтичат всичките техни противоречия. Често правя опити: прочета съчинението на някой учен и от прочетеното искам да намеря какъв е неговият образ. Правя своите изчисления, че този учен, когато е създавал своята теория, е имал едно чело три и половина сантиметра високо. Казвам: този човек не може да бъде учен, той е бил само копист, копирал е. Като чета съчинението му, от думите разбирам, че носът му е бил три и половина сантимет-ра. Казвам: този човек не е бил наблюдателен, в него е имало нещо криво. Чета съчинението на друг, меря, брадата му е два сантиметра. Казвам: този човек е с много слаба воля, следователно не е имал достатъчно търпение да достигне всички онези факти, които са необходими за тази велика Истина.

Сега ние ще оспорваме това и ще кажем: „Нашата мисъл зависи ли от нашето чело?“. Тогава аз задавам въпроса: можем ли да поставим човешката душа в тялото на една муха и тази муха да покаже същата интелигентност, каквато и човекът? Не, изисква се една човешка глава, а знаете ли колко милиони години е работила тази Разумна природа върху човешката глава, и то не с тази обикновена реалност, а с онази Абсолютна Мъдрост, Абсолютна Реалност, защото има една относителна реалност, има и Абсолютна Реалност. Всеки един от вас има една поверена глава; Природата е вложила в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите“. И цялата ви грешка е там, че не знаете как да манипулирате с този ваш мозък. Казвате: „Е, този мозък“. И религиите на миналото, училището на йогите например, са училища, които учат човек как да манипулира със своя мозък, т.е. с обективната външна страна на човека, и после с човешката душа. А днес започваме с душата. Онези от вас, които вярват в душата, знаете ли какъв е нейният основен закон? Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити да отделяте тялото си от душата? Някои от вас може да имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?“. Може, между тялото и душата има рязка граница, тялото може да си живее като тяло и душата може да си живее като душа, само че тялото, като остане без душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но не умира. То е съставено от хиляди и милиарди клетки, всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада, е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади наоколо си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода“ и веднага виждаш – всички клетки започват да се разпръскват. Клетките на сърцето се отделят и казват: „Не трябваме повече на господаря си“ и сърцето престава своята деятелност, взима си скоро багажа. Един ден започва разлагане, т.е. не разлагане, а разотиване на всички клетки по своя път. А хората седнат да плачат, виждаш ги, четири реда сълзи ронят – умрял вече този човек. Не е умрял, но тази светла монада отива при Бога, Който е жив, и тя казва: „Аз бедствам да изгубя живота си и повече, затова ще разпусна слугите си, тези сестри и братя, да могат и те да отидат и да почерпят живот“. Сега вие ще ми кажете: „Това не е вярно“. Аз казвам, че е вярно. Невярно – смърт, вярно – това е живот. Аз съм на положителната страна и казвам: познавам живота, смъртта не я познавам, зная само, че тъй, поодрасква по някой път. Страданията, ограниченията – това е смъртта. Ние определяме смъртта така: най-голямото ограничение в света, или най-малките условия, при които животът може да се прояви.

Сега в тази философия ние трябва да изучаваме законите на Живота. Всеки един от вас трябва да си зададе онзи велик въпрос: към какво трябва да се стремим? – „Към Любовта.“ Да, но трябва да знаете признаците на тази Любов. Когато Любовта дойде във вас, вие усещате един срам в себе си; това не е Любов. Когато във вас проблесне първият лъч на Любовта, ще усетите в себе си едно неописуемо блаженство, една светлина, един такъв подтик на вашия ум, един такъв стремеж на вашата воля, че всички препятствия в света ще започнат да се топят пред вас. Когато дойде първият лъч на Любовта и проникне в душата ви, всичките ви работи ще тръгнат. Кои работи? Истинските. Някои казват: „В търговията ще ни върви ли?“. Като дойде първият лъч на Любовта, тя, която не обича чуждото, ще каже: „Слушай, всичко ще раздадеш на бедните, а аз ще ти дам моето богатство, ти ще бъдеш богат по особен начин“. Като дойде при учения, ще каже: „Старото знание ще раздадеш, нещо ново ще ти дам аз“. Тя няма да създаде нещо съвършено ново, но ще отвори своите хранилища, своите библиотеки и ще те въведе в онзи, скрития свят. Съвременният свят ходи в Индия, там има скрити скрижали от хиляди и хиляди години. Да, и на Земята има, но и горе на Слънцето има. На Земята не съм ходил, за там други имат думата, но на Слънцето съм ходил. И каквото пише на Слънцето, много добре го разбирам.

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Ако Бог е Бог на живите, подразбират се онези хора, в които се е пробудило висшето съзнание. И аз съм срещал хора, за които Бог е Бог на живите и които няма да питам: „Ти вярваш ли?“; не, тия хора имат особени признаци. Има хора, които казват: „Господ за нас не се грижи, Той ни забрави“. Тия хора са мъртви, а Бог е Бог на живите, за тия хора говоря аз, те са истинското семе на света. Писанието ги нарича Синове Божии. Някои ще кажат: „Дали аз съм от тия синове?“. Ако вярваш, ако живееш, от тези си; ако се съмняваш, ако не живееш, не си от тези. – „Но мога ли да стана?“ Не, думата ви ще бъде: „Не, не – ей, ей“42.

Сега за този Бог на живите, Който е Любов, някои казват, че мисли за нас. Не, Господ мисли за Себе Си и ние за себе си ще мислим. Но пак ще ме разберете криво. Ние ще мислим за всичко онова, което Бог е създал. Тази Вселена за нас е създадена, следователно ще учим защо Бог е създал звездите, защо е създал мушиците, буболечиците, комарчетата, жените, мъжете. Аз не говоря за тия комари, които хапят. Едно време комарите са били добри свирци, както и хората, които в първо време са били създадени по образец и подобие Божие, но днес вече нямат тази светлина. Та ще ме извините, и комарите днес приличат на господарите си. Нима мислите, че жилото на комара е по-лошо от жилото на човека? Ако е за предпочитане кой да ме ухапе, бих предпочел да ме ухапят сто комара, отколкото едно човешко жило. Едно човешко жило е ужасно нещо!

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Под думата мъртъв аз разбирам онези хора, на които сърцето е вледенено, на които умът не се движи, не мисли, на които волята е парализирана. Имат желание това да направят, онова да направят, но нищо не вършат. Казват: „Е, за друго прераждане, когато отидем на Небето, тогава ще учим“. Ти на Земята не учиш, че на Небето ли? Тази философия не търпи критика. Мислите ли, че една муха, като влезе в човешки университет, ще стане много учена? Кой университет не е пълен с мухи? При това колко мишки има, които са завършили? И жабички има, и кученца има, но кои от тях са завършили университет? Мислите ли, че като влезете в Небето, ще завършите? Вашето положение ще бъде като положението на една муха. „Ех – ще кажете, – нали по образ и подобие Божие сме създадени?“ Теб, ако тук, при тези условия, при които Бог настоява да учиш, те мързи да учиш, то на Небето, там, при онази свобода, ще се забравиш и няма да учиш. И право казват турците, че на онзи свят ще има една цяла планина пилаф, полят с масло. Какво учение ще има при тази планина? Всеки ден ще има движение към устата навътре и навън, подобно на движението на локомотива – пуф, пуф. Това е философско схващане, но не е право схващане. Дали има разлика между нашето и турското схващане?

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. На кои живи? На онези, които мислят. Можем да мислим, можем да бъдем живи. Ще кажат: „Можем ли да бъдем живи?“. Чудно нещо! А кой ти е казал, че не си жив? Срещал съм много младежи, които казват: „Аз не мога да мисля“. Кой ти е втълпил тази идея – че не можеш да мислиш? – „Ама аз не съм жив.“ Аз зная причините, ти си влязъл долу в един зимник. Излез вън, попечи се малко! – „Има ли Господ?“ Ела с мен, няма да те заведа при Господа, но ще те заведа при лъчите на Неговия Дух и ще усетиш благотворното влияние на Неговата мисъл. Аз никога досега не съм ви водил на Слънцето и ако ви заведа, ще се превърнете в пĈра, но това е според нашето схващане, според вашите теории. Някои казват, че Слънцето имало 0 градуса топлина, други – че имало 32000 градуса топлина, трети – 1000000 градуса, а някои допускат до 5000000 градуса. Всичко е вярно, но това е нещо относително. Ти можеш да минеш през 5000000 градуса топлина, без да я усетиш, а можеш да минеш през 100 градуса топлина и да я усетиш – това зависи от твоето движение.

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. И сегашното заблуждение у всинца ви, това, което спъва вашия живот, е, че всички казват, че за Бога не може да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки; за Бога можем да имаме едно понятие – Живот без ограничения; за Бога можем да имаме едно понятие – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. Така трябва да схванете Бога. И мнозина отиват със своята ученост при Него. Има един начин за отиване при Бога. Съвременните хора ги е срам да казват, че слушат моите беседи, а мнозина може и да се съмняват. Колкото за това, че сте идвали да ме слушате, може да го държите в тайна, това може да урони вашия престиж, вие сте прави, но да ви е срам от това, че се занимавате с Бога – това е престъпление. Дойде ли до Бога, ще кажеш: „Аз зная Бога, за Него имам само едно мнение. Аз Го познавам“. Но как го знаеш? – „Аз живея, а Бог е живот.“ Това е най-силното доказателство. Когато умра, ще престана да вярвам в Бога, но докато живея, животът – това е Бог. Тази мисъл, тази воля, този подтик в мен – това е Бог. Колкото по-силно се проявява, толкова повече Го познавам.

Сега външно ние, хората, търсим свобода. Вън от Бога няма свобода. Нека всеки си поддържа своето учение, но тази идея за Бога, която ви казвам, приложете я при следния случай. Вие сте раздразнен, изгубили сте 100000 лева, уронва се вашият престиж. Спрете се пред себе си и кажете тъй: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Кой ти дава право да мислиш, че си изгубил нещо? Стоте хиляди лева, които си изгубил, мислиш, че са загуба? Не, това е печалба за теб – тъй трябва да мисли онзи, който люби Бога. В Любовта всичко е печалба, без Любов всичко е загуба. Сега вие ще изберете едно от двете. Аз поставям правило в новия морал: мога да ви обидя само ако не ви обичам, ако не ви любя. Всяко нещо, изказано без Любов, е обида; всяко действие, направено без Любов, е обида. И следователно първото нещо при новия морал е: хората трябва да се стремят да говорят на новия език на Любовта.

Как бихте желали да си говорим? По-добре ръката на Любовта да ми удари две плесници, отколкото да ме целуне устата на лицемерието. Всяка уста на лицемерието е сифилистична уста. А като ви удари Бог, ще кажете: „Как тъй да ме удари!“, но всяко движение не е ли подтик на тази Божествена енергия? Как мислите, тези ангели тъй доброволно ли напускат Небето? Не, хване го Господ със Своята ръка, завърти го и той се намери на Земята. Казвате: „Доброволно е дошъл“; да, като го завърти Господ, ще дойде. Той казва: „Много хубаво ме хвърли Господ“, а Господ му казва: „Ще идеш да покажеш на хората Моята Любов“. „А – казвате, – Господ е много деликатен.“ Не, като отидете при Бога, такова движение ще има, че всичко на пух и прах ще стане, нищо няма да остане по вас; няма да ви каже Господ да си хвърлите дрехите. Аз говоря фигуративно.

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Сега нека се постараем да предадем това в една научна форма. Като казвам в научна форма, подразбирам онази реална, опитна страна на Вярата – да опитаме, че онова, в което вярваме, е положително. Преди 15 години бях в Русе, в дома на един евангелист, там се спрях. Той отвори Библията, чете ми как едно време Христос е лекувал болни, разни въпроси разисквахме – и научни, и духовни, и мистични, и спиритични, докато най-после този хазяин го заболя зъб и разговорът спря. Е, казвам, ти ми разправи толкова неща от Евангелието, сложи си сега ръката на страната на болния зъб и я подръж така, ще ти мине. – „Не вярвам.“ Слага ръката си – не минава. Ако аз сложа ръката си, може ли да ти мине? – „Не вярвам.“ Може и по друг начин да мине този зъб – с лапа, с пластир, но ако аз сложа ръката си без лапа и болката мине, ти ще повярваш ли? – „Как, ти искаш да ме мистифицираш ли?“ Сложих ръката си, мина му зъбът. След половин час пак го заболя. Казвам: „Ти си се усъмнил“. Слагам пак ръката си, мина му зъбът. Как може така? Казвам: Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Понеже ти си помислил, че ще умреш, Господ ти даде тази болка на зъба. Аз слагам ръката си и дойде животът.

Някой започне да боледува, нека каже: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“ и болестта ще си замине. Един наш брат, приятел, познат от дълго време, минава през Търново, заболява го кракът, съвършено се схваща, умира от болки. Пращам при него двама души, които съм възпитавал, давам им начин как да го лекуват, но като отиват при него, той, по-силен от тях, им предава болестта си и те не могат да го излекуват. Пишат ми: „Тази работа не е за нас“. Заминавам аз от София, отивам при него, прочитам мисълта му – мисли, че ще направя някакво чудо, и очаква. Но аз влизам, разговарям с него как е дошла болестта. Питам го: ти вярваш ли? – „Вярвам.“ Ще мине. И този човек след три дни беше на крака и болестта изчезна. Аз не му казах как го лекувам, но казах на болестта: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, ще си вървиш“. Питат го лекарите: „Как се излекува?“. – „Не зная как.“ Е, как ще знаеш? Като кажеш на болестта: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, болестта ще излезе.

Някои ме питат: „Учителю, кажи ни как да се лекуваме!“. Като кажеш: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, ако се излекуваш, значи си дошъл до самата Истина, както онзи болен, който е излязъл на планински въздух и като диша, диша, ще оздравее. Като кажеш: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, ще оздравееш. А ние сега, съвременните хора, имаме постоянно съмнения. Някои ме гледат, казват: „Какво искаш да кажеш?“. Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. „Ами в какво седи смисълът на живота?“ – да ни даде Любов. „Защо ни е Любов?“ – за да ни даде живот. „А защо ни е живот?“ – да ни даде Любов. Иска да ме оплете. Казвам: слушай, приятелю, тази съвременна философия аз я уподобявам на следния смешен пример.

Един велик цар, като напълнил хамбарите си с жито, искал да намери някой учен, който да му разкаже една съдържателна приказка, която да няма край. Най-после се явил един мукалит и му казал:

– Царю, аз ще ти разправя една приказка без край. Имаше един велик цар, като теб, напълнил си хамбарите с жито, но зидарите, които съграждали хамбара, оставили една малка дупка незамазана. Откъде се намерил един щурец, влязъл през дупката, взел едно зрънце и го внесъл в скривалището си. Вторият ден идва, взима второ зрънце, занася го пак в дупката си. Третият ден – също, четвъртият ден – също и т.н. Всеки ден идвал, взимал зрънце и го отнасял.

– Стига де, няма ли край?

– Чакай да се отнесат всичките зрънца, че тогава ще ти кажа края.

Съвременните учени, като щуреца, вадят зрънце по зрънце, а ние чакаме заключението. Мислите ли, че този щурец, като извади всичките зрънца, ще даде заключение за своята теория? Казват за някой учен: „Той ще даде своя теория“; да, колкото този щурец с изваждането на зрънцата ще даде заключение за своята теория – той икономически решава важни въпроси, но ако нямаше тия зрънца, нищо не би струвал. Не, разумният човек иска да посее зрънцето. И в какво седи съвременното възпитание? То е дресировка, не е възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, животът започва с Любовта; Любовта започва със знанието, а знанието – със свободата. Тия елементи трябва да влязат със своята същина вътре в нашия живот, а не да стоят вън от него, да ги желаем външно.

Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите. Сега вие ще се питате какво ли ще бъде заключението ми. Аз заключение никога не правя. Някой път ме упрекват, че нямам връзки в беседите си. Аз връзки не правя, друг да ги прави; развръзки правя – където има връзки, аз ги развързвам, защото в тези връзки няма морал. Ако имаше истински морал, биха ли съществували затвори, убийства?

Но ще кажат някои: „В онзи свят има ли пъкъл?“. Че кой създаде пъкъла? Ние мислим, че пъкълът е далеч от Земята. Не е така, пъкълът е тук. Често съм разправял онази история за едно малко ангелче, което, като слушало за хората на Земята, поискало да слезе да ги види. Отишло при един голям ангел, негов бат-ко, и му казало: „Я ме вземи на крилете си и ме заведи на Земята, да видя как живеят умните хора там“. Като го завел, то казало: „Слушай, на Земята искам, а ти ме водиш в ада“. – „Ами че тук са хората, тук живеят те.“ Раздори, съмнения, недоразумения навсякъде: и в науката, и в религията, и в обществото – навсякъде. Този бил виновен, онзи бил виновен, този застрелят, онзи застрелят, този, онзи затворят. Не, не, всички са лъжливи учения.

Не всичко е лъжливо, но ако има една крива халка в една верига, нали разваля цялата верига? – „Разваля я.“ Една крива мисъл може да развали 100 прави мисли. Така е и в обществения живот, и в частния, и в семейния. Една жена може през целия си 20-годишен семеен живот да е живяла много добре с мъжа си, но една горчива дума, казана накрая, и целият 20-годишен живот отива. А друга може цели 20 години да е тормозила мъжа си, но накрая една хубава дума поправя живота и този мъж всичко забравя. Аз похвалявам поведението на тази, последната жена, която е живяла цели 20 години лош живот; а първата жена, която е живяла 20 години добре, е неразумна. Ще кажете: „Ние сме големи грешници“. Много хубаво, да направим като разумната жена. Бог е Любов, Бог всичко извършва.

Разправяше ми един български офицер, капитан, че цели 20 години се карал с брат си. „Примири се“ – съветвали го. – „Не, да ми върне имането.“ Другият: „Не му връщам имането, той да се научи“. Като започва войната, един ден, при едно голямо сражение, снарядите падат около него, а той припълзява до колибката на подполковника и му казва: „Господин подполковник, аз на всичко съм готов, готов съм да се примиря с брат си, да му върна имането, само Бог да ме избави“. Неговият живот виси на косъм. – „Добре, пиши на брата си!“ Пише той, примирява се, но при зор. И съвременните хора, при тези гранати, които пукат около тях, макар на четири крака, но ще изпълнят Волята Божия. И аз се радвам за това. Питат: „Защо са тези страдания?“. Ако тези страдания ни накарат да признаем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, те са едно благо, че са ни отворили очите. И аз благославям страданията.

И тъй, Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Сега вие си кажете: „Скъсвам тези вериги!“. Кажете и скъсайте! Не само да казвате на думи, но вътрешно, на себе си кажете. Това е един велик вътрешен процес. Човек може да се откаже от своето богатство и пак да не изпълни Волята Божия. Човек може да отиде в гората и пак да не изпълни Волята Божия. Изпълнението й седи в друго – положението, в което се намираме, трябва да поправим.

И тъй, Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Сега не ви примамвам, но казвам, че Бог ви е приготвил условия много по-хубави и по-велики, отколкото тези, които сега виждате. Вие седите и казвате: „Къде е Господ?“. Аз казвам: твоето сърце топло ли е? – „А има ли Господ?“ Светлина в твоя ум има ли? Имаш ли човещина? Свобода имаш ли? И тъй, сега всички трябва да впрегнем своята енергия и да покажем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и светът в нас ще се изяви.

Българите казват, че и без петли съмва. Да, Слънцето и без петел изгрява, но като изкукурига петел, по-приятно е. На мен например, като изкукурига петел, тъй ми пада мехлем на сърцето! Куче като излае, нищо, но като изпее петел, приятно е. Питат: „Какво казват петлите на хората?“. Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“. Петелът казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за теб!“. Дядо ти е умрял, оставил ти е голямо наследство от 20000 лева, петелът казва: „Кукуригу!“. Да, ти вземеш тия пари, но забравиш петела. Купи половин килце жито на един, на два петела, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“. Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви. Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“ и ти напишеш стихотворението. Купи половин килце жито за петела! Ти го забравяш. Върви ти съчинението, купи за него, нахвърляй му малко! Колко струва днес житото – около 4–5 лева.

Съвременните хора казват: „Ние с маловажни работи не се занимаваме“. А с какви? – „С важни. Имам от еди-кого си да взимам 100000 лева и ако не ми плати, давам го под съд. Еди-коя си вдовица има да ми дава еди-колко си. Ако не плати, да ѝ се продадат котлите и юрганите.“ Казвате: „Ами че светът така ще върви в ред и порядък“. Казвам: именно това е безпорядък. Ти няма да продадеш котлите, а ще купиш котли. Ще платиш половината на този твой приятел.

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. И всичко това би извършила само Любовта. Тя механично няма да дойде. Ако нямаме едно просветено съзнание, съзнание със светлина, не можем да имаме един просветен ум. Аз съм срещал хора с помрачено съзнание, но такъв човек не може да се развива. Един ден, като говорих с един евангелист, той ми казва: „Ти вярваш ли в Света Троица?“. Казвам: остави този въпрос за Света Троица, но ти в Любовта вярваш ли? Христос, Син Божий, Бог, е Любов. Ако на тия хора не кажеш дали вярваш в Света Троица, ще те считат за еретик. Аз казвам, че Бог е Любов, вярвам в Господа и познавам едно Учение за Любовта; въпросът за Света Троица е толкова труден, че едва след милиони години ще го уча. За мен е важно друго – аз проповядвам Учението на Любовта.

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Ние сме живи и Бог работи в нас.

18 ноември 1923 г.

Ще хвърля мрежата

А Симон отговори и рече Му: „Учителю, цяла нощ сме се трудили и не уловихме нищо, но по Твоята реч ще хвърля мрежата“.

Лука, 5:5

Ще взема думите от пети стих: „Учителю, цяла нощ сме се трудили и не уловихме нищо, но по Твоята реч ще хвърля мрежата“. В този стих има две важни мисли: цяла нощ сме се трудили и нищо не уловихме и втората – по Твоята реч ще хвърлим мрежата. Оплели, казват, мрежа. Какво значи да оплете някой мрежа? Мрежите си имат своите добри страни. Когато някой се хвърли от едно високо здание при пожар, мрежата е спасително средство, тя го хваща; ако си като риба, тогава е опасна. Но понеже езикът е символичен, то да ловиш риби, които живеят в една по-гъста среда, значи да ги извадиш от това неблагоприятно състояние. Рибите живеят в по-гъста среда, при по-неблагоприятни условия. Мрежата служи като средство да извади човека от едно състояние и да го сложи в друго. Символичният език е преходен, той уподобява това, което Природата върши. Да изтълкуваш символично някое изречение или нещо друго, то е да разбираш езика на Природата – да посадиш едно семе, да израсне, да разцъфти, да даде плода си и тогава да го разбереш. Семето е символ, при обикновени условия ти не можеш да видиш красотата му, следователно трябва да му дадеш условия. Значи ние наричаме символичен език този, при който може да се прояви красотата. Някои казват: „Защо ни е символичният език?“. Това е красотата. Символ значи големите неща, събрани вътре в едно малко зрънце; тия неща трябва да се проявят.

По Твоята реч ще хвърля мрежата. Как ще хвърлите тази мрежа? Ще я хвърлите, за да спасите някого, или ще я хвърлите, за да го задушите? Едно и също нещо в света може да се употреби в две различни насоки. Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света, вземете хляба – също. Но ако натиснете нечия глава във водата, може да удавите човека. Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви сложи 1 тон злато отгоре, какво ще стане с вас? Ще умрете под тази тежест, нищо повече.

Следователно всички неща имат своята ценност дотогава, докато се употребяват разумно. И затова всички сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, нищо повече. Светът е едно велико училище; схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, ще е едно предметно обучение.

Сега, да кажем, идват страданията в света. Някои казват: „Защо са страданията?“. Страданията са един метод за придобиване на търпение, това е една Божествена наковалня, но ако не знаеш как да употребиш тези страдания, ти ще развалиш себе си. При страданието има мерки, има закони, според които то трябва да се употребява. Например мекото желязо слагат в огъня, нагорещяват го и хоп – във водата 2–3 пъти, докато се кали. И ако вие сте мекушав в живота, отстъпвате и при най-малката мъчнотия не можете да издържите, какво ви липсва? Умни сте, разсъждавате философски, знаете разстоянието от тук до Слънцето, правите математически изчисления, лекувате хората, но нямате търпение. Дойдете, седнете на трапезата и на жена ви, която толкова ви обича, трепери цял ден да ви угоди, отправите един лош поглед, че не е сготвила навреме. Какво показва това? Нямате търпение. Търпял си 4–5 часа, ще потърпиш още малко, защо ще бързаш? Какво има? Ще ти стане ли нещо? В Природата няма бързане, няма и закъсняване, всяко нещо е навреме. Питам, когато един мъж бърза, иска от жена си по-скоро да му сложи яденето: в кой кодекс на Природата е казано, че трябва да се бърза? Вие си нареждате сами правила и казвате, че в 12 часа трябва да се яде. Я ми кажете, в кой кодекс на Природата е казано, че трябва да се яде в 12 часа? Турците ядат в 6 часа, англичаните – в 2 часа. Да, има един начин, един закон, има едно време в Природата, по което трябва да се яде.

Хората казват, че трябва да се живее добре. А, много хубаво! Можете ли да ми кажете какво нещо е добър живот? Казвате: „Този човек е добър, онзи не е добър“. Я ми кажете, по кой кодекс на Природата мислите така? – „Аз мисля така.“ А, ти мислиш. Онзи човек мисли за себе си, че е добър, а ти мислиш, че е лош. Как мислите тогава? Кои са причините? Причините са чисто материални. В това, което изменя нашия ум, което изменя нашите убеждения, нашите понятия, всякога има нещо материално.

Турчин отива на лов, води една голяма хрътка, казва ѝ: „Ха чоджум, ти си ме хранила толкова време, толкова много зайци си ми ловила, много те обичам, хайде и сега!“. Заек гони тя. – „Ха чоджум, ха хубавото ми пиле, тичай подире им!“ Но заекът, по майстор от хрътката, се отдалечава. „А – казва, – свиня, гяурин.“ Започва да псува – защо? Защото хрътката изтървала заека. Докато е близо до заека, „Пиленцето ми, гълъбчето ми, ха чоджум“; щом заекът вземе надмощие, изменя се езикът.

Има ли сега в съвременния свят човек, който да няма тези слабости? Някои говорят, че хората били съвършени, например за пророците говорят така. Аз ще кажа една дума. Разглеждам историята на човешкото битие, на всички велики хора в света и не съм срещнал досега човек без погрешка. В биографиите на тези хора е описана само добрата страна; не, не са били такива. За Авраам като пишат, ще кажете, че е бил безгрешен, за Исак – също, за някой цар, философ – също. Лошото се изглажда, остава само доброто. То е друга слабост – да търсим само доброто у хората. Какво нещо е Добро и какво нещо е лошо – хората не знаят. Аз мога да ви докажа, че лошите неща са добри, математически мога да ви го докажа; мога да ви докажа, че и добрите неща са лоши. Нима мислите, че на онзи вълк, при своя морал, като изяде една овца, не му е приятно? Приятно му е и казва: „Слава Богу, че Господ е създал такива хубави, мазнички овце за нас! Господ е умен, добър. Какво бихме правили без тези овце? Щяхме да измрем“. Овцете казват: „Голямо нещастие е за нас, че Господ е създал вълците“. Но защо Господ създаде вълците? Когато овцете престъпиха онзи велик закон и се размножаваха повече, отколкото трябва, не живееха един целомъдрен живот, Господ им каза: „Идете сега в света и внесете ред и порядък!“.

Светът не е създаден само за овцете, светът не е създаден само за вълците, той е създаден за всички. Всеки има своето право да живее, но той не трябва да мисли, че е меродавен, че заради него е всичко – тъй седи Истината. Значи, когато се размножиха овцете повече, отколкото трябваше, дойдоха вълците. Някои казват: „Защо са ни вълците?“. Щом овцете заемат първото си положение, вълкът няма да бъде вълк. И действително, излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му. Аз мога да направя един малък опит с него, да изменя състоянието му – как? Като му прошепна една малка думица на ухото, без някой нещо да е чул; веднага нещо ще го жегне, той ще се изправи, ще вдигне шум. Какво е станало? Едно малко раздвижване на въздуха, но то така е подействало, че изменя състоянието му. И казват: „Гениален човек е този!“. Чудно нещо, гениален човек! Ако всеки, който каже нещо, може да го размърда, той не е гениален. Не, аз наричам гениални хора тези, които никога не се размърдват.

Цяла нощ сме се трудили и нищо не хванахме. Досега, в първата част на вашия живот, вие нищо не сте хванали. Хванали ли сте нещо, риба хванали ли сте? Измежду всички, които ме слушат тук, богат човек, милионер, няма. А човек без пари при сегашните условия човек ли е? После, дрехите ви какви са? Самурени дрехи имате ли? Нямате. Пръстени с големи диаманти имате ли? Нямате. Имате пръстени с такива малки диамантчета, но това диаманти ли са? Аз наричам диамант нещо като орех голямо или най-малко като лешник. Вие носите диамантчета като просени зрънца и казвате: „Нося диамант“. То е посмешище. Ако отидете на Небето с такива диаманти, още на първата гара ще ви върнат. В Небето например трябва да имаш диамант най-малко като кокоше яйце; ако биха ви поканили там на вечеря, трябва да сложите пръстен с диамант като кокоше яйце. Казвате: „Нима на Небето има диаманти?“. Има, и то какви ли не диаманти. И когато ви повикат на вечеря, и там правят вечери, ще се облечете по всички правила. Сега някои християни казват: „Трябва да бъдем облечени много просто“. Не, това, което ние наричаме вътре в света добродетели, са дрехи. Онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, то е тази сила – силата на неговите добродетели. И защо съвременните хора днес страдат? Те нямат добродетели. А добродетелите са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили вътре в Природата.

Сега вземете един прост пример. Поставете стотина души на студ вън, когато температурата е спаднала до минус 15 – минус 20 градуса; едни от тях ще се простудят, а други – не. Лекарите ще кажат, че кръвта на простудилите се е слаба. Кръв може ли да бъде слаба? – „Малко кръв са имали.“ Аз ще ви докажа, че има хора с много кръв и пак се простудяват. Има нещо повече от кръвта. Тези хора, които не се простудяват, имат много магнетична сила. Аз мога да нося една тънка риза, направена от коприна, да я облека при минус 30 градуса и да не се простудя – с магнетична сила е тя. Мога да направя една дебела риза или кожух, да го облека и пак да треперя. Следователно ние трябва да изучаваме живота при условията, при които живеем.

Много нещастия ви се случват, но вие още не сте си задавали философски въпроса, не сте мислили защо идват нещастията. Минават ви лоши мисли, не се запитвате защо ви идват тези мисли. Някой път сте весели, някой път – тъжни. Вие не си задавате въпроса защо се сменят вашите настроения. Казвате: „Господ ще оправи света“. Това не е разсъждение. Значи досега Господ не го е оправил, че отсега нататък ще го оправя, заради нас. Вие се съмнявате в Бога. Светът, който зная, е хармонично създаден. Ако има дисхармония, тя е в нашето съзнание, в нашия организъм, а в Божествения свят, в целокупността на този свят има съвършена хармония. Бог е съвършен и светът е съвършен.

После, някой път се заемем да тълкуваме какво е казал Христос. Понякога аз тълкувам Христовите думи. Няма човек, който да не ги е тълкувал. Питам: ако правилно тълкувам Христовите думи, доволен ли ще е Христос от мен? Доволен ще е. Ако вие запитате Христа вярно ли е това тълкувание и Той потвърди, значи това е Истината. Ние можем да тълкуваме само Божествените неща, понеже от тях може да излезе нещо; човешките няма какво да тълкуваме, Божествените ще тълкуваме. Ще кажете: „Защо човешките неща не може да се тълкуват?“. Чудни сте! Ще ви дам един аргумент, едно доказателство за това. Един велик художник нарисувал символична картина, вложил нещо Божествено в нея. Пишат една статия, втора, трета, разискват върху картината. Хубаво, едно малко селянче нарисувало една малка гарга от 4 линии, два крака – картина. Какво можем да тълкуваме върху тази гарга? Езикът на хората – това са гарги, никакви тълкувания. Но когато тълкуваме една Божествена мисъл, трябва да спазим онзи велик закон, да схванем Божественото. Схванем ли го, ние се ползваме; не тълкуваме ли правилно Божественото, вредим на себе си.

Петър казва на Христа: „Учителю, ние ще хвърлим тази мрежа“. Понеже те казваха, че ще хвърлят мрежата, какви бяха резултатите, хванаха ли риби? – „Две ладии се напълниха.“ Сега вие седите, нещастни сте и запитвате защо Господ е създал нещастията в света. Доколкото зная, нещастия в света Господ не е създавал, те съществуват само за нас. Страдания има, но в окултен смисъл под страдания ние разбираме промени на енергиите, промени на състоянията от едно в друго, промени в увеличаване движенията на вибрациите. Тези вибрации могат да бъдат вълни с по-дълги, по-големи трептения или вълни с по-къси трептения. Нещастия в Божествения свят обаче няма.

Някои често запитват: „Какъв е Божественият свят?“. Божественият свят е диаметрално противоположен на човешкия. На Земята добро можеш да направиш, но на Небето никому не можеш да направиш добро – там всеки е доволен, всеки е така пълен с щастие, че нищо не можеш да му предадеш от своето щастие. Там, на Небето, и зло не можеш да направиш. Там считат за голямо щастие, ако сполучиш да промениш някому щастието в нещастие – това считат за добро. Сега ще ми кажете: „Откъде знаеш това?“. Аз ще ви попитам: а вие с какво право се съмнявате? Следователно Небето е един свят, където хората са толкова богати, че ако сполучиш да направиш едно малко зло на някой от тези жители, той счита, че си му предал нещо хубаво. И жителите на Небето казват: „А, ето един човек!“, това наричат те човещина. Ако се стараеш да им направиш добро, то не се оценява. На Земята как е? – „Ние се стараем да правим само добрини, но работата не върви.“ Питам: как върви сега светът? На Небето искат зло да направят, а на Земята – добро. Следователно небесните жители изправят нашите грехове. Те питат: „Какво правят хората на Земята?“. – „Страдат.“ – „Я – казват, – направете ни едно зло, едно страдание, че да го опитаме и ние.“ Като им създадете страдание, казват: „Колко е хубаво!“ – отлично е то за тях и всичките вестници там ще пишат за случая. Това е фигуративно казано. Там вестниците с хиляди години пишат, че еди-кой си им създал едно голямо щастие. Те се радват, а тук, на Земята, сълзи проливат. Е, питам: кое мнение е меродавно – тяхното или нашето? Тяхното мнение е меродавно.

По Твоята заповед ще хвърля мрежата. Съвременният свят има един морал, на който по някой път аз се смея. Не се смея на самия морал, но на кривото схващане. Интересно е, че от 8000 години хората се морализират и този морал не може да им помогне. Моралът е ограничение на нещата, една голяма броня, дебела 30–40 сантиметра, която се слага на парахода, та като се обстрелва от неприятеля, да пречи, да не се пробие този параход. Казват: „Този човек е морален“, но знаете ли каква тежест представлява този морал? Знаете ли каква тежест представлява тази броня? При това този наш морал издържа ли напора на тези сили, които съществуват вътре в Природата? Някои казват: „Този човек има морал“. Във Франция, при тази афера за Панамския канал43, подкупили един французин за един милион лева и всички казват: „Това е престъпление!“. Като те подкупват за 5–10000 лева не е престъпление, а за един милион е престъпление. Не, и едното, и другото е продажба. Какво съмнение има в тази продажба? И съвременните хора наричат това гешефт, командировка, процент и т.н. В този морал има нещо смешно. Не искам да го осмея, но ето в какво стои смешното – то е, че ние не засягаме същественото.

Един светия живял цели 40 години в пустинята и през цялото време си носил едни цървули. Към 40-ата година те започнали да се изтриват. Имал си и една паничка, с която също си служил през всичкото време, но и паничката взела да се изтърква. Като гледал тъй изтъркани цървулите си, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“. Един ден добър човек му донесъл нови цървули и нова паничка. Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу!“. Взел си цървулите и паничката и започнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня.

Една нощ светията сънувал, че го повикват на гости на Небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носел си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави ястия, а пред себе си – съдраните цървули и счупената паничка. Вижда, че новите цървули ги няма и че трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават!“.

А сега – някой умрял от заразна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал. На бедния човек здрави, нови дрехи дай, старите дрехи нека седят в избата – така прави Господ. Всяка година старите, изгнилите плодове ли ни дава Той? Не, дава ни нови, хубави плодове, а старите нека седят в избата. Какъв е този християнски морал – като дойде някой беден, да кажем: „Чакай да му дадем една стара риза!“ и след това казваш: „Е, дойде един беден човек, дадох му една стара риза“. Не, не, от себе си нищо няма да даваш. Ето какво считам аз за морал: пътувам и нося за път две палта. Минава един разбойник, напада някой пътник, ограбва го, съблича го и си заминава. Срещам ограбения, но вън е студено, а той ще настине така. Свалям едното си палто, завивам го и си отминавам. В такъв случай мога да му дам своята дреха, но тъй – имам две палта, някой отива на бал, дойде при мен и казва: „Дай ми палтото си!“, не, на такъв човек няма да дам палтото си, за да ходи на бал. Е, питам: при такова схващане какъв морал може да има в света? Моралът нека си е морал, но трябва да се живее разумно.

Тези Божествени идеи трябва да проникнат в нас, трябва да са насадени тъй дълбоко, че да знаем в дадения момент кой е прав и кой не е; само при такова схващане можем да изменим нашия живот. Това, което вършим в света, е полезно само за нас; не мислете, че като направим едно добро, то е за другите – при такива случаи на вас е дадена възможността да съграждате вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Вие сега градите ума и сърцето си, сега калявате волята си; сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен; човешката душа също е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? Чрез онзи велик закон, който съществува в Природата.

Някой ще каже: „Аз разбирам Христовото учение“. Не го разбираш, не разбирате Христовото учение. Разбиране и изпълнение – това са две различни неща. Дават една музикална пиеса. Извикват Паганини44, знаменит цигулар, да свири. Понеже бил прочут като виртуоз, искали да опитат до каква степен е гениален. Събрали се италиански композитори, съставили едно много мъчно парче, с особени извивки, да проверят гениалността му. Извикали го на угощение, пийнали си и му дали да изсвири парчето. Паганини бил прозорлив, разбрал, че в това има някаква хитрина, но взел цигулката и го изсвирил. Разбрали, че той действително е виртуоз.

Е, и вие казвате някой път казвате: „Аз съм добър, морален, гениален човек“ – искате да минете за виртуоз. Христос казва: „Дайте му едно от Моите модерни парчета!“. Започвате, не върви. – „Ами чакайте, еволюция, аз сега не мога да го направя, но след хиляди години.“ Не, ще си признаете, че не можете да го свирите. Знаете ли на какво прилича това? Хвалил се един турчин, че като бил в Багдад, прескачал трапове, широки 20 метра. Като дошъл в България, казали му: „И тук има такива трапове, прескочи ги“. Направили такива трапове, засилил се да прескочи, паднал, не могъл. Защо не могъл? – „Е, въздухът тук е друг.“ И българите сега казват така: „Тук условията са други. Човек да е в Америка, във Франция, в Англия – друго нещо, но тук хората са бамбашка, не са културни, не може да се живее морален живот“. А, не може! Може, ние си внушаваме, че не можем. Трябва послушание към Живата природа!

Второто криво понятие, което имаме, е, че всички мислят, че Христос преди 2000 години е дошъл, учил е едно учение и си е отишъл горе, на Небето. Питам: този Христос, Който преди 2000 години е живял, жив ли е сега? – „Жив е, възкръснал е и седи горе на Небето, отдясно на Отца.“ А вие ходили ли сте да видите, че е така? Дясната страна на Бога – това показва Божествената Мъдрост, която прониква в цялото Битие на човешкото съзнание; тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко, в което съществува ред, порядък и хармония. Тя прониква във всяко едно любовно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява; тя прониква във всяка една ръка, която твори. Това е Христос.

Сега някои мислят, че Христос е на престола, седи и чака съдния ден. Не, това не са верни схващания. И ако някой се осмели да каже противното, казват: „Това не е така, еретик е той, разваля света“. Не, не, питам сега за друго положение: защо хората се различават в своите понятия? Има една велика тайна в живота. Добрите хора трябва да се учат на търпение, но понякога вие смесвате търпението с неволята. Неволята всички я носите, познавате това изкуство, научили сте го; няма човек, който да не знае неволята, но малко хора съм срещнал да познават търпението. За да го научите, за да го придобиете, изисква се не един живот, а 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият е виден човек, той всичко може да издържа. В англичаните има търпение, другите хора го наричат хладнокръвие; не, англичанинът е търпелив.

Аз съм привеждал и друг път следния пример, сега пак ще го приведа. В Лондон се срещнали един английски лорд и един руски княз. Срещат се те с файтоните си в една много тясна улица, не могат да се разминат. И двамата спират. Нито единият, нито другият се връща. Руснакът изважда от джоба си английския вестник Таймс и започва да го чете от единия до другия край с голямо хладнокръвие. Англичанинът изпраща слугата си до руснака с молба: „Господине, моят господар ви моли да имате добрината след като прочетете вестника, да му услужите, и той да го прочете“. Тези хора не се дуелират, те изучават търпението. Това е отличен пример – „Господине, моля, бъдете тъй добър, дайте и аз да прочета вестника“. Е, как ще излязат и двамата от това положение? Има изходен път. Сега да се върнем към мисълта си.

По Твоята заповед ще хвърля тази мрежа. Тази мрежа при сегашните условия е човешкият ум – той трябва да се хвърли в света и разумно да се употреби. Всеки от нас трябва да се стреми по възможност да бъде разумен. Някой път сме много неразумни. Идем при някой болен, но лекарят му е забранил да говори, защото дихателната му система е слаба и там вътре нещо ще се разкъса, а ние имаме желание да му поговорим. Не, мълчете, постойте търпеливо, като англичанина, и кажете: „Като свършиш с твоя вестник, с твоята болест, прати я и на мен“. Вие ще кажете: „Защо да ни я прати?“. От всяка една болест, която идва от Бога, човек придобива едно велико благо. Толстой45 имаше тази опитност – след всяка болест ставаше промяна в състоянието му, придобиваше една идея. След всяко такова състояние неговите схващания, неговите идеи, въззрения ставаха по-широки. А у нас, като дойде някоя болест, скоро викаме лекар, консилиум. Бог казва: „Слушай, ти ще легнеш 10–15 дни и Аз ще ти направя една операция“. А ние тези операции, които прекарваме, тези резултати, които Разумната природа ни изпраща, наричаме болки. Не са болки, това е учене на нещата. Защо при болестите не се учим на геройство, защо? Като дойде болката, да не би да седиш, да видиш доколко можеш да издържаш?

Съвременните хора не са издръжливи; най-малката болка, най-слабият бодеж в дробовете ги уплашва: „Ох, туберкулозен съм“ – и скоро при лекаря! – „Ох!“ Какво има? И лекарят констатира, че болният е в първата фаза на болестта си. Че един цяр, че втори. Не, никаква туберкулоза нямаш. Туберкулозата е болест на чувствата, дисхармония в чувствата. Когато двама души се скарат и не живеят по Бога, и двамата заболяват от туберкулоза и умират.

Аз ще ви приведа един пример, един факт, който стана тук, в София, в една фамилия, на която всичките членове бяха здрави. Една госпожица отива да живее в дома им, но се скарват нещо и след това и госпожицата боледува, и госпожата от тази фамилия боледува. Защо боледуват? Защото не искат да си простят. Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате едно голямо нещастие и чрез закона на страданието Бог ще ви примири. Затова, когато двама души се скарат, единият непременно ще умре. И за да не умирате, примирете се, целунете се и този ангел веднага ще се върне на Небето и ще каже: „Тия двамата се примириха“; тогава Господ ще отложи решението Си. Ако не искате да се примирите, Господ ще каже: „Доведете ги при Мен! Елате тук да се примирите“. И затова Господ вика грешните хора на Небето – да се примирят, не ги оставя на Земята.

Ще ви приведа един пример от древността. Безерба, един от царете на древността, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука. Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала да ѝ довеждат хубави млади момичета и да ги бият, та като плачат, със сълзите им да се поливат цветята. Тъй поливала тя своите любимци цветя – със сълзите на младите девойки. Тези цветя били отлични, най-хубавите в царството, но младите моми в столицата знаели колко скъпо костват.

Някоя майка се радва на своята дъщеря, казва: „А, моята дъщеря е хубава, гладичка, тъй пълничка, зачервена, красивичка“. И ние считаме, ако дъщеря ни е малко жълтичка, че жълтият цвят е болнав. Мислите ли, че червеният е здрав? Чудни са съвременните хора, които мислят, че жълтият цвят не е здравословен. По-здрав цвят от жълтия няма. Няма, няма болезнени цветове. Жълтият цвят внася разумност. Ще направи някому лицето жълто – че този човек мисли! И всички казват: „Жълт да не бъда!“. Човек, като стане малко жълт, иска да изхвърли този цвят. Чудни са хората! Щом някой стане жълт, пъшка. Аз не разбирам какъв е този страх от жълтия цвят.

Цветовете са имитации на краски. Жълтият е една жива субстанция, която, като влезе в човека, ще му даде най-първо една лъскавина на очите, една подвижност на ума. Такъв човек във всяко нещо ще бъде бърз, подвижен, умен, всички въпроси ще разрешава бързо. Музикант си – ще бъдеш подвижен и готов на всяко място да окажеш своята услуга; това е жълтият цвят. А хората наричат жълт цвят хилавото състояние в човека. Този жълт цвят е червеният в своята нисша форма. И духовно червеният има едно отражение на жълто. А сега всички хора казват: „А, жълт цвят!“, избягват го и носят червен, но при сегашното наше развитие всички побоища, всички спорове се дължат на червения цвят. Не че е лош, но щом влезе в човешкия организъм, хората добиват една енергия и като нямат какво да правят, сбиват се. Тогава те приличат на онзи американец говедар, на когото от дядо му останало едно наследство от 30000000 долара. Повикали го и той си получил наследството. Отива в Сан Франсиско, устройва ред балове, угощения, но след 6 месеца изпил и изял всичко. Качва се на коня си, отива в селото си и отново става говедар. Така и някои хора, като дойде червеният цвят, казват: „Аз днес съм много щастлив“. Изяде, изпие всичко, утре се качва на коня си и казва: „Какво да се прави, лошо е времето!“. Разумният човек е друг, той е всякога щастлив.

Сега Петър се обръща към Христа и Му казва: „По Твоята реч ще хвърлим тази мрежа“. Аз ви казвам сега Христовите думи: „Хвърлете вашата мрежа“. Къде? В морето на добродетелите, да видим колко риби ще се хванат и какви ще се хванат. Вие ще кажете: „Това е философия, има ли море на добродетелите?“. Има, разбира се, и какво велико море е то!

Вторият въпрос: „Можем ли да хвърлим тази мрежа?“ – и започвате да философствате. Чудни сте! Хвърлете тази мрежа и след половин час цялата ще бъде пълна. Този недоимък, който сега съществува във вас, ще изчезне и ще бъдете богати. И Петър се уплаши и каза: „Господи, иди Си от нас, понеже сме грешни. Богатството, което Ти ни даваш, не е за нас, защото ще кривнем в този път“. Петър беше доста практичен, той усети опасността и каза: „Още един път не хвърлям. Господи, иди Си от нас, доста ни е толкова риба!“. Христос му отговори: „Не, Аз ще ви направя ловци на човеци, няма да ловите тук рибите, на друго място ще ви пратя, друго ще учите“.

По Твоята реч ще хвърлим тази мрежа. Сега не е ли по-хубаво, ако съвременният свят правеше състезание в своите добродетели? Ако всичките християни, всичките моралисти, след като излязат от събранията, тръгнат по къщите на бедните и във всяка къща оставят по една ябълка или самунче хлебец, или нещо сладко, ще им кажат: „Колко се радваме, че сте много добри“. – „Ние пак ще дойдем.“ Мислите ли, че по такъв начин между бедните и богатите нямаше да има една по-правилна обмяна? По-естествено щеше да бъде. А сега, като говоря на хората, те казват: „Той говори така, но това нещо е неприложимо в живота“. На вас ще кажа: никога не говоря неща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити. И най-малките неща, микроскопичните, трябва да се приложат. Прилагайте всяка мисъл! Не искам да ви изкушавам, но казвам, че всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша похвала.

Имате една болест за лекуване, нека допуснем, че е дифтерит или чума. Това са ред микроби и силата на тази болест седи в чрезмерното размножаване на микробите. Всички лекари се стремят да спрат тези микроби, защото като се размножават, изхвърлят своите извержения, които отравят кръвта, и човек умира. Следователно първото нещо е: спрете размножаването на тези микроби! В болестта имате два живота, които са в дисхармония. Единият живот е размножаването на микробите, а другото положение е редът и порядъкът на тези клетки. Питам тогава: няма ли начин да се възстанови тази хармония? Има – трябва да концентрирате вашия ум, да го държите във връзка с Господа и да кажете: „Господи, ние имаме много богатства, тези неканени гости са дошли да ги унищожат, да ги изядат, помогни ни!“. Някой път може да изядат всичкото ви богатство и нищо да не остане от вас. Ще концентрирате ума си и лекарят ще дойде. Той е необходим. Един човек сам не може да лекува болестта си, двама души трябват. Лекарят ще дойде, той е единият, неговият мозък е едно динамо, а вие сте вторият. Ще концентрирате вашата мисъл към тези микроби и ще спрете тяхното размножаване. Веднага ще усетите, че температурата не се покачва. Качването и спадането на температурата показва бързите промени, които стават в туберкулозните. Значи най-първо температурата трябва да се уравновеси, да дойде до нормалната. Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще сложите волята си в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби“.

Ще се запитате: „Може ли?“. Може, разбира се. – „Ами че как?“ Ти нали искаш да бъдеш гражданин на Царството Божие? Ако с тези малки болести не можеш да се справиш, как ще можеш да се справиш с по-големи работи? Дойде лекарят, казваш: „Господин докторе, ще оздравея ли?“. – „Ще оздравееш.“ Пипне ти пулса, бие слабо. Не говори истината. Пулсът ти бие слабо, лекарят вижда, че положението е сериозно, и казва, че ще оздравееш, но се съмнява, а болният разбира. Не, ще му кажеш право в очите: „Ще оздравееш!“ – нищо повече. Ако не можеш да говориш истината и виждаш, че той ще си замине, или ще замълчиш, или ще му кажеш: „Братко, приготви се, викат те на гости в другия свят“. Това е по отношение на всички, всички ще имате тези болки: очеболие, коремоболие и други.

Всички болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят са болестите. Вижте богатия човек – този изпоял, онзи изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде това лекарство, онова лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава. Като дойде Господ, казва: „Господи, всичко ще направя“. Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: кое състояние е по-добро? Казват: „Горко на богатия човек!“. Казвам: блажен е този богат човек, Господ го е посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж?

А тия, които нямат богатство, имане, не значи, че са сиромаси. Сиромашията е вътре в нас, в нашите разбирания. Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да ги използваме. Например като правим нашите разходки, често следя мислите на хората. Пътуваме около 150–200 души, отиваме да се разходим, да подишаме чист въздух. Управляващите казват: „Тези са самоварите, те идват тук на разходки, но правят някаква революция, има нещо“. Идват и ни казват: „Не може толкова хора да ходят там из планината, замислят нещо против държавата“. Не против държавата се обявяваме ние, ние отиваме да се порадваме на тази планина, на това благо на Природата, на тази светлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъм там. Най-първо трябва да убедим хората, че нашите мисли, че нашите желания са чисти. Започнаха даже да се противопоставят на екскурзиите, но съвременните хора страдат от неизлизане на разходки сред природата. Ние сме осъдени хора, затворници. Мислите ли, че едно здание от 4–5–10 и повече етажа е здравословно? Във всяко здание се развиват разни болести. И нашата култура, в това отношение, както сега живеем, не е от най-добрите. Трябва един разумен живот; всички тези хора трябва да плъзнат вън, сред природата, и тогава да се върнат да работят, да има едно съответствие между думите и делата ви. Е, как тогава?

Ще учите. Ако в моите думи няма искреност, ако в ума ми има задни мисли, колкото и малко да е всичко това, въпросът е разрешен – това аз наричам подлост. Защо да правя интриги, да заговарям този, онзи? Човек трябва да бъде чист, абсолютно чист, това е морал. Аз зная, че този свят е на Бога и само Бог е господар в света. Аз зная, че този свят е хармонично устроен, и служа на Бога. Тогава няма защо да се бунтуваме против този или онзи. Някой не живее според Бога, ще му кажа: „Братко, тъй, както живееш, не живееш добре, стесняваш брата си“. – „Какво право имаш да ми говориш така?“ А ти какво право имаш да стесняваш брата си? Реакции са това в света. Ако всички вярващи, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше да се оправи.

Не мислете, че Невидимият свят няма сили да спре сегашния свят в този развой; могат да го спрат, могат и да го разрушат в един момент, но искат морално да му се въздейства, да се пробуди съзнанието. В съвременните хора, в техния ум, в тяхното съзнание, има много малко светлина. Няма да кажа какво виждам. Вие ще кажете: „Дотук говори право, оттук нататък е малко анормален“. Не, това, което виждам, може да го видите и вие, но то е виждане на съотношения. Например в един математически фокус виждате център, букви, виждате някакви формули, но онзи математик, като седне да разглежда целия процес, развива задачата, разбира плоскостите, сеченията на линиите. Ти гледаш, казваш: „Тази работа е съвсем забъркана“. Да, във виждането и разбирането на нещата има известни съотношения. Имате, да кажем, една малка дисхармония в себе си – имате една неприязнена мисъл или неприязнено чувство в душата си спрямо някого. Давате ли си отчет защо държите тази мисъл? Срещате някой човек, казвате: „Този не го обичам“. Дали ли сте си отчет защо не го обичате? Казвате: „Има нещо несимпатично“. Защо, в какво седи това несимпатично? Че не го обичате, че има нещо несимпатично, с това задачата не се разрешава, това не е философия.

Някой е несимпатичен, аз мога да го направя симпатичен. Момък вижда една мома, бедна, с дрипи, с несимпатично лице. – „Оженваш ли се за нея?“ – „Аз за такава простачка?“ Отивам в банката, вземам 500000 лева за нея, облека я хубаво, наредя я. Срещне я: „Госпожице, аз съм първият ви кандидат“ – значи сега не ти е несимпатична, сега има нещо хубаво в нея, но утре парите изчезнат и казва: „Не си ми симпатична“. Симпатия и антипатия – това са външни причини, които изменят живота; във всеки човек има душа, ще схванем душата.

Някой ще каже: „Аз имам душа“. Който има душа, не говори лошо за другите. Някой път ще кажете: „Учителят говори лошо“. Не, лошо не говоря, аз съм много прям, но при най-лошите, при най-болезнените ви състояния казвам: слушай, ще ти създам болка, но ще излекувам ръката ти, пръстите ти, ще оставиш да те масажирам. – „Ама ще ме боли!“ Ще те боли, но ще оздравееш. Природата казва на болния: „Ще ти причиня най-големите страдания, но за добро, да оздравееш“; и колкото по-големи страдания усещате, толкова по-скоро болката ще премине. Не чувстваш ли болка, ти си фалирал. Докато кракът чувства болка, той е добре; престане ли болката, той е фалирал.

Следователно, докато страдате в света, вие сте хора, аз ви обичам, но престанете ли да страдате, с вас въпросът е решен – вие сте фалирали. Че страданията са най-голямото благо! – „Ама аз не искам да страдам.“ Та вие се лишавате от най-голямото благо. Има ангели, които сега биха дошли на вашето място, но Господ не им позволява. Те надничат там, обикалят, искат страдания, чакат и казват: „Господи, дай ни малко!“. – „Не може, не може.“ Този ангел обикаля и какво не би направил да дойде на Земята да страда, а онзи човек вкъщи седи и въздиша – казва си: „Защо Господ ми е дал най-голямото нещастие?“. Не, Господ ви е дал велико благо – това искам да втълпя в ума ви; не хипнотично, но искам да мислите, да опитвате, да разберете, че при онази Велика разумност всичко в света действа за добро.

Сега вие искате да живеете с всички хора по братски. Можете да живеете по братски, но как? Като кажете: „По Твоята заповед, Учителю, ние ще хвърлим нашите мрежи“. Нека всички, които ме слушате в София, хвърлим нашата мрежа в морето на добродетелите! Как мислите? Аз ще ви посъветвам: като отидете сега в домовете си, хвърлете тази мрежа и опитайте моите думи! Казвам ви, че вашите ладии, вашите къщи ще бъдат пълни. Млади сте, пълни сте с идеи – това е смисълът на живота. Всяко съмнение е едно болезнено психическо състояние на ума; неверието също е болезнено състояние на ума.

Аз съм правил много опити и понякога съм си създавал големи неприятности. Мнозина, на които съм преподавал, като ги поставя на изпит, казват: „Досега мислех за Учителя, че е умен, но ако беше умен, нямаше да постъпва тъй. Той крайно ме обиди, той не зачита в мен човешкото достойнство, той ме унижи“. Казвам: а ти, който на всяка крачка не зачиташ Бога, не се ли унижи? Щом се представям, че живея един живот по-чист, отколкото в действителност, това е една лъжа. Не да ме хвалят хората, но като се представям за нещо по-свято, отколкото съм, и като казвам, че като мен човек няма, разбира се, това е една лъжа. И като вас хора няма, и като мене хора няма, особени са хората. Всеки човек в света, който и да е той, в своето време и в своето положение е особен. Който изпълнява Волята Божия, който ходи по Божия закон, по правилата на Божията Мъдрост, е особен във всички свои проявления и аз бих желал всички вие да сте особени. Понякога опитвам мнението на хората и виждам как мислят, че другите уронват техния престиж. Отчасти може, но поддържам, че единствените, които уронват нашия престиж, това сме ние сами.

И тъй, ще хвърлим тази мрежа в океана на добродетелите. Ще направите първия опит в себе си, да видите колко сте търпеливи. Болест дойде, една неприятна мисъл дойде – да се преодолеят! Сега, като говоря, казвате си: „Кажете ни кой какъв е!“. Никога не обръщам внимание кой какъв е. Като видя, че някой прави погрешки, спирам се и казвам: чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка. Като някой направи една погрешка, аз се радвам, че уча от него урок, и като го срещна, ще му кажа: ти ми направи голямо добро – научи ме на един добър метод. Като го срещна втори път, казвам му: ти ми направи една голяма услуга, сега аз ще ти направя едно добро. Виждам го, носи револвер, среща един, казва му: „Горе ръцете! Дай кесията!“. – „Нищо нямам.“ Спирам го: приятелю, аз научих от теб един добър урок. – „Какъв?“ Ти си добър човек. Колко пари ти трябват? – „10000 лева.“ Ето ти чек, вземи тези пари, услужи си с тях; не е хубаво да се прави зло. Той се почеше, вземе парите, върне се, плати на този, когото обрал. Тъй мога да го поправя; ще го насоча да учи, а не да убива хората.

Казвате: „Ние ли ще оправим света?“. Не е въпрос за оправяне на света. За мен това е един урок, аз оправям себе си. При сегашните условия ние сами разваляме света и затова се качи Христос в тази лодка. Сега вие искате Христос да дойде. Ами ако дойде в твоята лодка, какво ще каже? Ще каже: „Хвърли мрежата!“. Сега няма да ви кажа, както някои, че трябва да напуснете живота си. Не, нещата са естествени. Това, което трябва да направим, не трябва да бъде явно. Аз съм за онзи абсолютно разумен живот. Аз съм против всяко одумване, против всяко насилие. В насилието човек огрубява; каквото и да каже тогава, все ще почувства една скръб, една болка в душата си. Ако кажа нещо по твой адрес, какво ще спечеля – ще огрубея. Но направя ли едно добро, повдигам се. Кое е по-хубаво тогава? Затова трябва да живеем отдясно на Бога, както Христос живее – това е разумният, съзнателният живот. А сега Църквата казва, че само Христос живее от дясната страна на Бога. Не, аз бих желал всички да живеете отдясно, да постъпвате според Бога и да изпълнявате Волята Божия. Това е целта на живота – отдясно да живеете, не отляво. Отляво – това не е за вас, за вас е от значение да живеете отдясно; тогава ще бъдете доволни, ще разбирате онзи разумен, щастлив живот.

Знаете ли какво значи човек да бъде доволен? Има едно вътрешно схващане. Това е едно голямо богатство в света. Може да направите опити, не само веднъж, дваж, а много пъти, и ще видите, че ако имате това вътрешно доволство, всякога ще имате приятели. Има един език в света – езикът на Любовта; ще проучите този език. Няма душа, на която, като проговорите с езика на Любовта, да не ви разбере. Правил съм опити и с хора, и с животни, и със зверове, с мечки и други, и съм проверил този закон. Някой път съм ви говорил, че мечката е много лоша, но като я срещна, и тя може да дойде, да клекне пред мен – защо? Ще я помилвам по козината, ще ѝ поговоря, ще ѝ кажа: как си, как живееш? – „Много са лоши хората, неприязнено са разположени към мен.“ Е, нищо, това е добре. И после тя ще си тръгне. Ще кажете: „Това е от 1001 нощи“, но кога мечката ще постъпи така? Като я срещнеш, да разбере, че я обичаш, че си променил мнението си за нея – тогава ще каже: „За пръв път в живота си срещам едно същество, което ме обича“. Това е вярно, факт е. Ако срещнете един човек и той може да почувства вашата любов, че го обичате, вие ще можете да го преобразите, там е вашата сила. Правете опити, това е наука.

Мнозина казват: „Чакай да видим каква е окултната наука!“. Окултната наука е пълна с методи, методи, но много скъпи. Този метод е един от простите, но е много евтин. Като сложите ръка на гърба на мечката, и космите ви ще настръхнат, но като направите 2–3 опита, ще видите резултата. – „Ами ако ме сграбчи, ако направи това, онова?“ Казвам на някои: хубаво, да направим друг опит. Ще си раздадете всичкото имане. А, мечката идва сега. Това е опит, метод само за силните ученици: ще раздадеш всичкото си имане, къщи, петаче да нямаш в джоба си, ще отидеш в един град (като Лондон или Ню Йорк) и там ще изкарваш прех-раната си – ето къде е голямата мечка, която ще срещнеш; ще уповаваш на себе си. Ако отидеш там, казваш: „Аз вярвам в Бога“, но кесията си държиш пълна, ти не си срещнал мечката. Вярваш в Бога, но пръстена си държиш. Не, ни пръстен, ни кесия, ни чепичета. Там ще спреш, ще срещнеш мечката, ще поговориш с нея и като дойдеш в България, тогава ще кажеш: „Аз срещнах тази мечка, имам голяма опитност, поговорих с нея, опитах я, по-страшна мечка не съм виждал“. В един голям град да нямаш нито един познат – аз съм срещал тази страшна мечка. И като я потупам, сърцето ѝ се отваря.

Скрити богатства има в човека. Това е силата на Христовото учение и докато не го опитате така, няма да го разберете. Ще ви питам: мечката срещнахте ли, говорихте ли с нея? Не сте ли я срещнали, нищо не сте научили. Да срещнеш мечката – това наричам аз герой. Някой имал страдания; че като видя човек, който страда, сърцето ми затупква, радвам се! Аз съм виждал просяци, които тъй тихо и спокойно си благославят, приятно впечатление ми правят и си казвам: отличен човек е този! Понякога мина край някой просяк, погледна го, казвам: няма да ти дам нищо, но почакай, сега ти се приготвяш за мечката, не си я срещнал още – и пак му се поклоня тайно, а той се поусмихне, казва: „Ще я хвана тази мечка“. Разбираме се ние.

По Твоята заповед ще хвърлим тази мрежа в това море. По тази велика заповед на Божествената Мъдрост хвърлете мрежата на вашия ум! Защо повдигам този въпрос? Защото пак ще дойде един ден да ви говоря. Това, което ви говоря, нищо не струва, даром е. Няма какво да ми се сърдите, даром е.

Даром сте взели, даром давайте!

25 ноември 1923 г.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube