Аз Съм Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът

Аз Съм Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът.

Йоан, 15:1

Ще ви прочета няколко стиха от глава 15 на Евангелието от Йоан до стих 18.

Взимам за текст стих 1-ви от прочетената глава: Аз Съм Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът. Когато Христос е изговорил тия думи, Той е вложил една велика идея в тях. Западните народи малко са запознати с онзи символичен език на източните народи, защото всеки език и всеки народ си има закони, по които се развива. Източните народи са богати с тази символика и духовният живот може да се изказва само с такъв език – символичен.

Ние, съвременните хора, имаме почти малко понятие за Истинската лоза. Тя е като символ и символът на тази съвременна Лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – Лозата и Лозарят. Значи тази Лоза, която е насадена в това лозе, има един Лозар от Небето, Той ѝ е Отец; Бог, Който разбира законите, знае в кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да положи. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и казва: Аз Съм Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът; този Земеделец е толкова умен, че не може да пропусне, да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват лозата само за вино, искат да я накарат да роди повече, за да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, той е напълно користолюбив. Днес всички са лозари, защото имат сметка; утре, като поевтинее гроздето, напускат лозата и казват: „Това изкуство не е за нас“.

Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже е емблема на човешката душа, се прави един паралел – че откакто филоксерата влезе в лозата, тя се пренесе и в човешката душа. Филоксерата пречисти всички лози от Европа, защото на един французин му дошло наум да пренесе лозата, но заедно с това пренесе и болестта, която се пренесе и в душите на хората. Сега на съвременната лоза слагат американска за подложка, а върху нея слагат местна и така вирее, но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се сложи; значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде.

Питам тогава: трябва ли да оставим възпитанието, или обработването на човешката душа, в ръцете на най-невежите хора на този свят? Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните, със светли умове, с чисти души. За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъде добре обработена – най-добрите майки и най-добрите почви трябват. Сега гледат да бъдат здрави отвън, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко волята им е добре възпитана, това е друг въпрос; стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита за дойна крава – като я пипнеш отгоре, да дава мляко, това гледат днес.

Питам: при тия схващания, които имаме, каква култура може да се насади? Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н, но когато ги поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура. Днес даже нав-сякъде има едно безверие в това дали може да се подобри човешкото, или не. Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период от милиони години.

Питам: какъв е законът? Законът на подобрението и в малките, и в големите си проявления е един и същ; това, което е вярно в своите микроскопични проявления, вярно е и в своите грамадни размери на проявления. Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки; чиста е онази вода, която е чиста от органични вещества, съдържа само своите първоначални елементи.

Христос казва: Аз Съм Истинската лоза, вие – пръчките; тогава, задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази Лоза? Казвате: „Ние сме християни, ние сме насадени“. Доб-ре, аз не оспорвам това, но ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам“. Преди около 10-15 години ходих в Новопазарско, където директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя, вижте това цвете колко е особено“. Какво е то? Прилича на магарешки трън, но нали е нещо особено... И действително, след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.

Казвам: такива магарешки тръни имаме и ние в България, само че не са тъй облагородени. Ако тази пръчка е насадена на Истинската лоза, която е Христос, Който е Любов, какво грозде трябва да даде? Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия, та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене“. Сега някой ще каже: „Това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи“. Не, процесът в света е обратен: първо трябва да се занимаваме с духовни работи, после с материални. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че човек първо трябва да си осигури материалния живот. Най-първо трябва да се подсигури духовно – има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята. Нали днес са осигурени тези, у които умствените способности са по-развити?

Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за това не се изисква, както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля. Не, това не е култура, желязната и гранитната воля не са култури на растене, защото гранитната воля създава прах, а желязната – война, насилие. Каква воля трябва? Диамантена. Съвременните хора и онези, които искат да следват Христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения.

А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често можем да се отклоним от пътя си! Някой философ писал, че нямало задгробен живот, и вие повярвате в тази философия. Питам ви: опитали ли сте я? Някои казват: „Ние ще умрем“. На мнозина казвам: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света?“. Че живеем – това можем да докажем, но че ще умрем – това никой не може да докаже и при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт? – „Сърцето престава да тупти.“ Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт? Аз мога да ви покажа в Природата хиляди същества, на които сърцата престават да туптят и напролет пак се събуждат – те изпадат в летаргичен сън.

Следователно реалното в света е животът, а смърт-та е преходно състояние, това е най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент. Следователно животът започва със смъртта и там, където има смърт, има и живот. Питам тогава: къде е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и е изхарчил своята деятелност, Господ му налага смъртта.

Ще ви приведа един пример. Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината – и всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не можел. Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от разноските си. Следователно, когато задлъжнеем и нямаме откъде да добием средствата си, тогава идва смъртта. Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може да се развива правилно.

Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти от нашата грандомания. Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам: кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ; кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? Но твърдим. Да, за обикновения човек не отричам печените пуйки и гъски, но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онова дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си“.

Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз оприличавам на една счупена стомна – колкото и да ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много – болните. – „Ох, докторе, умирам! Умирам и трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си – неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. Ние възпитаваме децата си, че трябва да ядат много, това възпитание е вложено в нас, но Природата казва: „Когато си гладен, ще ядеш; когато не си гладен, ще постиш“. И ако ние, съвременните културни хора, се бяхме подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, щяхме да бъдем по-добре, отколкото сме сега.

Казвате: „Вълкът не е сега такъв, че да правим доб-ро. Трябва да се грижим за себе си“; друг казва: „Да правим добро“. Доброто – това са сенки. Знаете ли как определям Доброто за себе си? Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта. Доброто не седи в това да дадеш едно петаче; Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени. Какво ще донесат те – глад. Това е вярното.

Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз Съм Истинната лоза“, но вие може да си кажете: „Този човек дали ни говори Истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има?“. Аз ще ви кажа какви са моите задни цели. Вие искате да знаете Истината, нали? Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, която не сте чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листите ѝ и отново сте я затваряли, но не сте я чели. Идвам при вас, вземам книгата и казвам: разтворете тази книга! Можете ли да я четете? – „Можем.“ Питам: тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете в това какъв е съставът на свещта. Химията казва: съставът ѝ е от восък, от мазнини; физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост: можете ли да четете при тази свещ? Можете, тогава я използвайте, докато гори. Когато четете книгата и Слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, защото нямате нужда от нея.

Сега говорим: този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам, но на Земята идва една Светлина, при която и вие, и най-простите хора можете да знаете Истината. Ще кажете: „Как?“. Като пътувате вечер през някоя планинска местност, ви трябва водач, защото може да попаднете на много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката, но питам: когато Слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава не ще ли може всеки сам да пътува към тия високи планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате Светлината.

Вечерта се смрачава, стяга човешките ум и сърце, както на коня слагат капаци отстрани на очите, за да не се стряска. Питам: кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш? Под кон аз разбирам човешкия ум. Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли, затова трябва да бъде възпитан. В този ум, който имаме, са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че Истината не е в нас. Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност. Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус. Като проверите и се окаже вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Той ни излъга“. Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да опитате в живота си. Ако е кисело, добре, но ако е вярно, можете да го приемете.

И тъй, Христос казва: Аз Съм Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът. За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че пътят на Новото учение, в който хората вървят, не е прав. Питам хората на старата култура: кой е правият път? – „Ами че нашата Църква.“ Питам: какви са принципите на нашата Църква? – „Аз вярвам от дядо си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, а другият ти дядо – християнин; за кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на Любовта, Мъдростта и Истината; всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: Любов беззаветна, Мъдрост постоянна и Истина, която да озарява всички умове. Тази Любов има своето приложение. Например казват за Господа, че бил много голям – някои схващат това, но не могат да го проверят. Любовта всеки може да опита; и най-малкото същество в света може да схваща трептенията на Любовта. Този Господ на Любовта е достъпен за всички, ти отвори днес сърцето си и този Господ на Любовта ще ти заговори! Казват, че Господ бил много далеч; не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо! В момента, в който сърцето ти затупти, отвори го; ако го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното?

На нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме“. Знаете ли на какво уподобявам това? Отивате на гости. – „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този, на онзи, но това силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли, но пак отидеш на гости; хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето – които пият винце или които ядат хлебец? Сега, това не е упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето“. Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията?“. Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да го правите особено, това е ваша работа; ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо“. Питам: коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският владетел Крум26? Той е бил много умен. Някои държави сега също са много умни – изваждат това перо от своя бюджет27. Има друг начин: гроздето може да се консервира, да се дойде до един изходен път. Сега да дойдем до лозата в обществения живот. Тия неща ще се поправят, когато дойдем до разумния живот; само умните хора са в състояние да поправят живота.

Христос казва: Аз Съм Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът. В тази Лоза циркулират соковете на Любовта, а Любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание се явява човешкият ум. Следователно, ако Любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е. разбирам живот на деятелност – да можем да се проявим. А щом дойде до живота, с него ще се яви съзнанието; съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органични същества се различават по тази малка светлина и ако бяхте поне малко ясновидци, щяхте да видите това. Когато дойдем до малките същества, светлината се проявява слабо в тях, но в човека тя е грамадна. В ума на един гений или светия и в умовете на обикновените хора светлината се проявява различно. Даже, ако е много голяма и в обикновените хора, тя може да се появи на лицето на човека. Казвате: „Светло е лицето му“ или „Тъмно е лицето му“, или „Потъмняло е човешкото съзнание“. Когато у човека съзнанието потъмнее, той извършва най-големите престъпления, а когато се пробуди, извършва най-великите добродетели. Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте. Нап-ример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности?

Що е престъпна склонност? Това е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Момчето се доближава до бика, поставя ръката си на главата му и го пита:

– Какво има?

– Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.

Поглежда момчето, вижда трън в петата на задния му крак, поради който бикът боде и рита. Изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.

И ние някой път като този бик пощръкляваме – някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да го извади, защото има лекари, които не могат да вадят майсторски. Тия, последните лекари, спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна“. Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна“. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го е лош дух“; извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките, но след една неделя положението е още по-тежко и казва: „Не мога да му помогна, нека дойде някой, който разбира“. Ако дойде един светия, само като прочете една молитва, трънът ще излезе, понеже той знае законите, знае как да вади тия тръни. Та казвам: при сегашните условия, като дойде да говорим истината, ние се натъкваме на едно противоречие.

Христос казва: Аз Съм Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът. Тогава задавам въпроса: всички християнски народи насадени ли са днес на тази Лоза? Някои са насадени, но някои не са. Ако бяха всички насадени, Всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви – даваха примирие, за да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал.

Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме с ремъците си, но докато ме извадят, главата ми знае какво преживя, какво премина“. Ние казваме: „Тъй е писал Господ, това са интересите на нашия народ“. На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат! Не, интересите на един народ, каквото и положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – който на каквото и място да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните?“. Те ще защитават, ще държат ред и порядък в света. Какво да правят съдиите? Ще отсъждат истината. Какво да правят свещениците? Ще служат безплатно, безкористно. Ами какво да правят със своите деца? Чудно нещо. Питам: какво става с децата на птичките, като ги измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, те хвръкват. Осигуряват ли ги? Ако вложиш в своята дъщеря хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, това дете ще има крилца да излети.

Аз Съм, казва Христос, Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът. На това настоявам. Докато Бог не ни стане Истинският лозар, Земеделецът, и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази Лоза. Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат, но Духът е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е Духът, движение на Словото. Този Дух е нещо велико и той не е като вятъра; и вятърът е образуван от дух, но Духът е нещо велико. Духът е тази вътрешна основа, върху която ние живеем, и от тази основа произтича Любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние, хора на миналото и настоящето, търсим.

И казва Христос: Отец Ми е земеделецът; значи в този смисъл земеделецът е Духът, той ще роди Любовта. Синът представлява Любовта, Истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на Живота. Това можем да го опитаме.

Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте. Мислите, че там, в разни банки, в разни дружества, сте се осигурили, но няма човек в света, който да е осигурен; няма държава, нито общество, нито народ, които да са осигурени. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен; цялата земя е покрита с кости и глави и всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място – в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост, в Божествената Истина – само в тях има осигуряване; имате ли ги, можете да живеете колкото искате и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката бяха проникнали Любовта, Мъдростта и Истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива, то ако би положила само ръката си върху болното си дете, то начаса ще оздравее. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото имаше тази велика Любов, Мъдрост и Истина и полагаше ръката Си върху болни – на Тази ръка всичко това го имаше написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в Себе Си и казваше: „Ти Отче, Който Си земеделецът, искам чрез Тебе тази пръчка да живее“ – и оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази Лоза. Този опит можем да направим и сега. Поставете същите условия, но ако във вашия ум има съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Следователно един просветен ум пусне ли в себе си съмнението, то може да го развали.

Питам: в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но то не е знание, а само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш например в постъпките на твой приятел, че е честен спрямо теб. Можеш да се съмняваш, но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч да предвижда как да се държи с теб и в постъпките си е отличен, благороден. Въпреки всичко храниш съмнение към него, но след време виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, сложиш ги някъде вкъщи, дойде ти някой приятел, поседи, поразговори с теб и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги и казваш: „Тук бяха“. Изведнъж дойде съмнението: „Той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тук“. Търсиш пак и не минат една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен и твоето съмнение не било основателно.

Следователно Христос казва: ние трябва да подложим Учението на Христа на един жив опит. Вече две хиляди години са изминали, откакто Христос е дошъл на Земята, и какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем“; да, но ние сега не живеем. Аз определям живота така – в него има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала“28. Малцина са хората, които сега работят – поетите, музикантите, художниците. Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчват, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? По единствената причина, че сме напуснали Божията Любов. Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна.

Сега разрешението на нашия мъчен живот – понеже той ни интересува – аз определям така. Един народ, или едно човечество в своите размери, това е един космичен човек, развит в своята цялост; малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото – така гласи окултната математика: частта е равна на своето цяло. Ще кажете: „Това е един абсурд“. Не, аз ще ви покажа, че е така: онзи, малкият орех, който е паднал от големия, е част от него и ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия и същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.

И сега, ако ние приложим това Учение вътре в себе си, ще можем да пораснем. Например всеки един от вас да се запита откъде идва, защо е дошъл на Земята и къде отива. Откъде идем и къде отиваме – ние не знаем. Често казвате: „Онзи свят“, но къде е той знаете ли, имате ли карта за него? За Америка отиваме, имаме карта. Казвам: за онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите, че там има ред и порядък.

Съвременните хора сме като затворници, затворени в своите мазгали – разбираме толкова, колкото виждаме. Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече. Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко“. Не, Христос е проповядвал друго учение – Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност. Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, където условията са други, във веч-ния живот. Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде: в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.

Питам: как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг? Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя му и обратно? Как ще обясните всичко това? Аз го обяснявам по следния начин: ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, защото той ще стигне най-много за десетима. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши: аз имам хиляда декара земя, ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун. Ще кажа: „Дай, братко, торбата си!“ и като я напълня, ще се бият ли? Не, осигуриха се всички.

Следователно съвременните хора страдаме от това, че нямаме Любов, която да внесем в живота. Изгубили сме своята Любов, своята Надежда, своята Вяра – много сме лековерни. В Бога не вярват, а дойдат при мен и ми казват: „Какво е моето щастие?“. Аз в щастието не вярвам; че как – в Бога не вярваш, а за щастие мис-лиш. В щастието, което е едно последствие, ти вярваш, а в Причината на нещата, Която е Бог, не вярваш. Но добре е, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.

Сега Христос казва: Аз Съм Лозата, а вие – пръчките. Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важ-но, това е един много кардинален въпрос; вие сте дош-ли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до много голяма криза. Няма да минат и десет години, и те ще минат през една органична криза. Бубата се завързва в един пашкул; не даде ли пашкул, опасно е. Ние много мислим и това мислене е много намясто.

Аз Съм, казва Христос, Истинната лоза и Отец Ми е земеделецът. Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви: тази пръчка имате ли я? Ако действително Христос е Истинната лоза, а вие – пръчките, то едно положение трябва да имате: каквито и да сте, трябва да имате Любов; второто положение – трябва да имате Вяра, да сте умни, защото според мен Вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите. Благородният и Възвишен свят е само за най-умните.

Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички, че с Неговите твърдения на окултната наука, със силата на Любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят, и ще ги кристализира, ще ги оформи. Невъзможните за обикновения живот неща са възможни за Любовта, всички са опи-тали това. Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко можете да направите; изгубите ли Любовта, нищо не можете да направите.

Двама млади се обичат. Казват, че всичко могат да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, ала гледайте да се осигурите“. И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си; днес, утре го краде, осигурява се. Но щом мъжът усети това, започва да се сърди, Любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи. Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също. Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.

Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас е светъл ум, благородно, любещо сърце и диамантена воля. Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа“, а дойде в един, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си – като каже в дванадесет часа, той е точен до минута. И действително, в Природата всички неща са точни – изгряването на Слънцето, движението на Земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон.

Та Христос казва: „Аз Съм Истинната лоза и ако вие се насадите на тази Лоза отгоре и Отец Ми ви стане земеделецът, вие ще принесете плод много“. Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с това велико Христово учение, на опит, а не на Вяра, защото ние не проповядваме сега Вяра. Някой казва: „Повярвай сега“. В какво? Ще вярваш само в Любовта, тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до Вярата, ще започнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от никъде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот за Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на Земята!“. Ако ти или този твой роднина направите едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много (според болестта), и ще настане една криза на подобрение.

В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота как работи Любовта. Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид. Никой лекар не е могъл да ѝ помогне. Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната Вяра, на Любовта; веднага става, напуска леглото си и започва да шета.

На мнозина съм казвал да направят опит с Любов-та, с Вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете. Казвам: ти си един фалирал търговец; ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне, но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш. Ако направите опита, ще видите. Някои опити може да излязат сполучливи, а някои – несполучливи; ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа“. Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.

Следователно, когато соковете на Любовта, на Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на Земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казва: „Ако това е истина, голяма лъжа е“. Е, сега правя следната аналогия. Да допуснем, че някъде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието в тях е събудено и един философ започне да им разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, които живеят наоколо; те ще кажат: „Докажи ни това“. Ако този философ би взел една от тези мравки и би я поставил върху себе си, за да го види, как ще го изследва тя? Ще се качи по тялото му, ще започне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея“. Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Но ако дойде философът и бутне с крака си мравуняка, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение!“; не, казвам, само кракът на този философ ви заденал. И ако един ден този гигант сложи своето рало върху мравуняка, всички ще помис-лят: „Потоп цял е това“; не, това е ралото на гиганта, а земята ни най-малко не се е раздвижила.

Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за Природата. Има много неща, които учените не са проучили, много неща се преповтарят. Някои се преповтарят в пет години, други – в десет, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Следователно знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще го организират. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в Райската градина, тъй и сега Господ образува Райска градина и ще сложи там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адам и Ева, за да минете през тази раса. Ще кажете: „Как ще минем?“. Тъй както минава водата през кюнците.

А сега Христос казва: Аз Съм Истинната лоза. Бялата раса – това е лозата. На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда; вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане – ако го чакаме да се развие един ден, да се преобразува в човек, трябва да чакаме милиони години. Нов тип хора трябват на света.

Сега някои от вас може да се присадите на Лозата, това християнство трябва да се новороди. Какво подразбирам? Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат; и не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност и вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготвяме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от Шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам: какъв ковчег имаше Христос? Положиха Го в една пещера. Питам: това, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние можем да се видоизменим; това, което стана със светиите, може да стане и с нас. А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение.

Присадете се на Лозата, за да опитате този Господ, и то не само да Го опитате, но и да Го чуете. Този глас мнозина са чули, тихият глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божествен глас на Любовта ти казва: „Недей! Въздържай се!“. Мнозина казват: „Нещо ми казва на ума“. Този ум е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай! Някой път може да дойдете до края на отчаянието, този глас ще ви проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази граница седи онова Божествено начало. Не се обезсърчавай, след големите скърби идват големите радости и когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите“. И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи.

Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам: България е в най-добро положение, щастлива е тя. – „Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на Солунския фронт29, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха!“ Казвам: вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са в положението на гърците, ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво; гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда30 има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра“. Това е едно старо вярване на древните египтяни за гърците. Питагор31 трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да забогатява, всеки иска скоро да забогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото. С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови, а това, което набързо, в една-две години спечелиш, после като на гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално.

Питам: онези българи, които забогатяха по време на войната, какво ги направи Член четвърти32? Един казваше: „Будала бях аз. Искаха ми шест хиляди лева, не давах, а като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди „. Като ти искат, ще дадеш. И Господ има Член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член, ще ти охлузят костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий“. На Член четвърти няма благословен; една грешна душа, която е живяла безчестно и е изтезавала своите братя, заслужава да ѝ се охлузят костите. Ако питате защо умират хората, казвам: защото не се обичат. Говоря ли истината – говоря, Член четвърти има. Ако искате да се избавите от него, има един метод – ще се присадите на тази Лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици – видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате и на мен. А на какво? На Любовта. Аз ще дойда при теб, ще ти покажа Любовта. Правило е: учителят ще показва, а ученикът ще го следва; учителят ще решава, а ученикът ще върви след учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно.

Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега“. Ако дойде някой при мен, аз ще му покажа как се живее. Нека дойде при мен някой, който е напълно нещастен, да живее с мен цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно – тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години: имаше една стара жена на седемдесет и две години, имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, а обикновено на това място стоят едва по десет-петнадесет минути, тъй е студено. Защо можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят – напиват се хубаво със студена вода и се разболяват; а от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш“, хората ни се смеят. Казвам: ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после да се върне през Чамкория33, това не е лесна работа. Но то става с постепенно приготовление.

Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания. И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат. Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи. Христовото учение е една малка, микроскопична работа.

Писанието казва, че Христос говорил много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили“. Това, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и не се губи. Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах“. Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва“. Хубаво, дядо ти може да бъде по-умен от теб и ти можеш да бъдеш като дядо си.

И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден Член четвърти ще дойде и за вас. Какво ще правите? – „Е, Господ да ни е на помощ.“ Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева – не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора, а който влезе в затвора, има страдания. Трябва да излезем навън, благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни сложат в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да даваме. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза – опасно нещо е той. И действително, българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя. Какво да правим?“. Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.

Вечният живот започва с Любовта. Ще кажете: „Тази Любов ние я знаем“; не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картофки. Любов, която не може да издържи ден, два, на какво прилича? Ще ви приведа следния пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овцете. Изпратили делегати при всички млекопитаещи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие. В един млад вълк, който отишъл при овцете да им съобщи това решение, се влюбила една млада овца, защото бил много красив. Вълкът ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов“. Майката дала съгласието си и те се оженили. Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, на третия ден – също, но на четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак“. Любовта на вълка траяла четири дни.

И сегашната любов на хората трае четири дни. Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена Любов, за която ви говоря, е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе!“. А в Новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз, по законите, които зная, трансформирам златото и то пак се връща при мен. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне. Някои хора казват: „Пари, пари, пари“. Аз казвам: магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане; малко сламица му трябва. Парите са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие. Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го сложиш в касата си – това не е злато. Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение.

И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на Любовта. Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите. Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят?“. Как ще живеят хората тогава често уподобявам на следното. Ако отидете в Небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида; той ще ви каже: „Пари не ми трябват“, а ще счита за най-голямо щастие да идете да вземате нещо без пари – там всички хора купуват нещата без пари. И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук е с пари, там – без пари; тук е с омраза, там – с Любов; тук е с лъжа, там – с Истина; там всичко е точно обратното.

И следователно, като се насадим на тази Лоза, Земята ще се преобрази, животът ще бъде преобразен; земята ще ражда толкова много, че всички хора ще имат за ядене и пиене и умовете и сърцата им ще бъдат приготвени за тази нова култура. Ще го опитате. Това не говоря само аз, това са говорили много хора на миналото, това е една епоха и вие, които сте дош-ли до последните времена, отворете Евангелието и се запитайте насадени ли сме на тази Лоза, познаваме ли Бога, готови ли сме да служим? Накъде ще отидем няма да питате.

Христос казва: Аз Съм Истинната лоза; на друго място: В дома на Отца Ми много жилища има и където отидете, ще дойде да ви вземе. Значи има други места, където условията са по-хубави, отколкото тия на Земята. Нима условията на един вол тук, на Земята, са много добри? Ако един човек вземе един вол и го трансформира в човек, няма ли да го пренесе в друг живот, по-добър? Ако човек вземе една риза и я трансформира в човек, няма ли да подобри условията на нейния живот?

Следователно Христос идва да вземе хората, да ги преобрази, да им даде нови форми на живот и когато се отворят очите им, да кажат: „Слепи бяхме едно време, но сега виждаме“.

1 октомври 1923 г., Русе

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube