Ще бъдете свободни

Ако Синът ви освободи,
ще бъдете наистина свободни.

От Йоан 8:36

В сравнение с предшестващите култури съвременната минава за една от доста напредналите, възвишени култури, следователно всяко слово или всяка беседа трябва за бъде достъпна за човешките умове, т.е. да почива на такава основа, върху която може да се гради. Всички казват, че трябва да се стремят към реалното, към същественото в живота и каквото се отнася до Новото учение, за тях е празна работа. Нека всички учени или религиозни кажат кое е същественото в живота – учените ще кажат, че науката е същественото, религиозните ще кажат, че религията е същественото. Коя наука и коя религия имат предвид? Колко религии са проповядвани досега? Питат ме в кой Господ вярвам; какъв Бог познавате вие? – "Истинският Бог." Познавате ли Го, знаете ли Неговите прояви? Лесно се казва истински Бог, истинска любов – това са неопределени неща.

Често ни питат защо се занимаваме с празни работи, защо пълним главите си с непотребни неща. Съгласен съм, че човек не трябва да пълни главата си с празни работи, но питам: ако отидеш в бирария или в кафене, с какво пълниш главата си; ако четеш вестник или отидеш на кино, с какво пълниш главата си; ако вземеш участие в изборната борба, с какво пълниш главата си; ако влезеш в една гора, на която листата са окапали вече и всичко е покрито със сняг, с какво пълниш главата си? Кое е реалното и същественото в живота, с което да напълниш главата си и да бъдеш доволен? Пази правилото: ако искаш да бъдеш здрав, всякога пий вода направо от извора, а не от странични поточета – само така ще се домогнеш до Истината. – "Как ще разберем светлината?" Като я приемете направо от източника й; започнете ли да изучавате светлината от огъня, от пламъка на свещта или от електрическата лампа, нищо няма да разберете – тази светлина разваля очите, а всяко нещо, което разваля създаденото от Бога, не е Божествено.

Как се различава Божественото от човешкото – по вътрешен усет. Чрез душата си човек долавя нещата по вътрешен път; как става това той не може да докаже, но го долавя. Животът на човека се основава върху знанието на душата, наричаме го вътрешно знание. Опитностите, върху които човек гради своя живот, не са илюзии, те са нещо съществено. Илюзия ли е това, което си преживял и опитал? Какви ли не катастрофи е преживял човек – това илюзии ли са? И най-малката опитност струва повече от много философски трактати. В какво се заключава стойността на Библията – тя е ценна затова, че изразява живота на един народ във всички негови прояви. И до днес християните не са достигнали до висотата на еврейския народ. И Евангелието, и животът на апостолите изнасят живота на евреите – има ли нещо лошо в това? Някои не обичат евреите. Може да не обичаш дрехата на един човек, но ако той ти донесе хляб, ще му благодариш – дрехата му не е хубава, но хлябът е хубав. Това, което е хубаво у евреите, не може да им се откаже, бъдете справедливи! Кое е същественото у християните на 20. век?

"Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни" – за кой син се говори? Вие знаете истината, но трябва да се стълкновите в живота, за да се домогнете до нея. Често се питате кое е същественото в живота, има ли бъдещ живот, съществува ли Бог. Едни отричат Бога, други Го признават. Вярваш в майка си и баща си, защото ги виждаш; щом се намериш в затруднение, викаш ги, но като не могат да ти помогнат, викаш: "Олеле, Божичко!" – значи зад майка ти и баща ти има друга Майка, друг Баща, друга идея, която се е засенчила; щом се махне сянката, започваш да викаш към Бога. Има ли някаква идея в този зов? Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде, но не по начин, който вие очаквате, а по специфичен.

Един философ постоянно се питал защо идват страданията в живота, но не могъл да си отговори. Той имал стогодишна баба, която един ден му казала: "Синко, ще ти предам едно изкуство, та като се намериш в затруднение, приложи го, то ще ти помогне". Това изкуство било лекуване на циреи. Той изслушал баба си и казал: "Бабини приказки! Нямам си друга работа, ще се занимавам с циреи". Като се разхождал един ден из гората, попаднал на разбойническа шайка; хванали го, вързали ръцете му и го завели при своя главатар. Той си мислел: "Какво ли ще ме правят там?". Като отишли при главатаря, философът погледнал уплашено към него и какво да види: главатарят лежи и пъшка от болка – на тялото му някъде излязъл голям цирей. Философът казал на главатаря: "Аз мога да те излекувам". Веднага развързали ръцете му. – "Братко – казал главатарят, – помогни ми и ще бъдеш свободен." Философът започнал да лекува по методите на своята баба; след два дена циреят се пробил и главатарят оздравял. От благодарност той нагостил лекаря си добре и го изпратил с големи почести, като заповядал на подчинените си никой да не го безпокои.

В случая циреят беше намясто, но изкуството на философа даде своя резултат – страданието на главатаря спаси главата на философа. Имаше ли смисъл това страдание? Като разсъждавате така, ще видите, че всички препятствия, всички външни и вътрешни страдания имат дълбок смисъл. Има едно същество у нас, което разбира нещата в тяхната реалност. Който разбира смисъла на страданията, той може разумно да ги използва. Те са блага, които сближават както отделните хора, така и обществата и народите. Когато излезе голям цирей на един народ, ще дойде отнякъде един философ, който владее изкуството да лекува циреи, и ще му помогне. Философът може да е някой държавник, а главатарят – народът, който заповядва; философът ще излекува народа.

"Ако Синът ви освободи." Синът може да премахне греха от хората. Аз няма да обяснявам думата грях. По моето схващане човек е едно от най-своенравните същества на Земята; по-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото, вие ще видите какви жестокости е извършил човек. Ако ги видите филмирани, косите ви ще настръхнат от ужас. Същевременно на екрана ще се видят такива добри дела, че ще се чудите как е възможно у един и същ човек едновременно да живеят и Доброто, и злото. Как е възможно човек да върши и жестокости, и добрини; как е възможно добрите хора да отварят войни, да си чупят краката и ръцете, а след това да дойдат други, пак добри хора, да превързват раните им, да плачат заедно с тях, да ги милват и утешават; как се е зародило у човека и Доброто, и злото – на това не можем да отговорим. Знае се, че Бог е направил света. Той е всесилен, всемъдър, всезнаещ – тогава откъде е дошло злото в света? При този въпрос всички млъкват. Един факт е верен: всички семейства, които нямат деца, са жестоки – дърво, което не ражда, изсъхва; глава, която не мисли, изпразва се; извор, който не тече, пресъхва; нива, която не се оре, запустява; лозе, което не се копае, нищо не дава.

"Ако Синът ви освободи" – Синът представлява същественото в човека; то е онова Разумно Божествено начало в човека, което осмисля неговия живот не само за ден, но за вечни времена и във всички направления. Който носи Сина в себе си, каквато и служба да заема, съзнава, че стои по-високо от нея; и ниска служба да е, не се смущава, а казва: "Какво от това, че съм метач; какво от това, че съм ваксаджия?". Като чисти обувките на министъра, той си мисли: "Както аз чистя и лъскам твоите обувки, така ти да изглаждаш работите на народа и поданиците". Характер има този човек, издържа на всички мъчнотии. Виждал съм много просяци и съм се чудил на техния характер – издържат на студ и лишения. Седи някой просяк на тротоара при минус 15-20 градуса и си мисли: "Едно време и аз бях при добри условия, но ето, изгубих Сина и сега Го търся. Чрез търпение и смирение отново ще Го придобия"; седи и благославя минувачите, но никой нищо не му дава. Той е доволен, не роптае против съдбата си. Провидението е допуснало просията като предметно учение за хората – в миналото някой е бил крайно горделив и за да го освободи от гордостта, Провидението го е направило просяк. Просякът учи две неща: търпение и смирение. Да те изпъдят от десет места и ти да не пороптаеш – това значи характер.

"Ще бъдете свободни" – кой ще ни освободи? Синът, т.е. Божественото начало в човека – то е същественото в живота. Ако днес се проповядва за Бога, ще кажат, че това е било въпрос на миналото, че това е отживяла идея – хората се нуждаят от нещо реално, което може да се приложи и опита още днес. Например за тях реална, съществена е светлината – всеки се нуждае от светлина, всеки я познава. Хората не се занимават с отвлечени въпроси – според тях те са предмет на математиката. Какво приложение има за тях Питагоровата теорема в живота, какво приложение имат теоремите за триъгълниците, четириъгълниците и другите фигури? Много от сегашните хора не искат да знаят каква е температурата на Слънцето – това е предмет на астрономите. Животните четат ли, пишат ли – въпреки това и те живеят; и говедарят живее без литература, без книжнина. Ще кажете, че и вие можете да живеете като говедаря.

Науката, знанието, дават подтик на човешкия дух да се развива. Колкото повече знания има човек, толкова повече възможности има, Божественото в него има повече условия да се проявява. Има една Божествена литература, до която трябва да се домогнем, затова човек търси път, метод как да я придобие. Близо сме вече до Царството Божие, остава само да се прокара път към него, да влезем в общение с това Царство. Как ще се прокара този път, чрез съмнение ли? Съмнението е необходимо само при търсене на Истината, но как ще се приложи то? Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат. В ръцете на опитния хирург този нож ще извърши отлична работа, обаче същият нож в ръцете на невежия ще извърши големи пакости. Човек трябва да преценява нещата, да знае тяхната истинска стойност и предназначение.

В далечното минало котката на един цар хванала мишле и започнала да си играе с него; така се озовала пред нозете на своя господар. В момента, когато се готвела да го изяде, то се обърнало към царя с молба: "Царю, заповядай на котката си да не ме изяжда – малко съм, още недорасло, имам малки братчета и сестричета, които ще скърбят за мен. Има много по-големи мишки от мен, котката ще си хване от тях, нека ме пусне на свобода – и да ме изяде, няма да придобие много. Един ден и аз мога да ти услужа с нещо". Царят се усмихнал и казал на мишлето: "Както виждаш, аз съм заобиколен с много приятели и разчитам на тях в трудни моменти; каква услуга можеш да ми направиш ти, малко мишле? Но хайде, аз ще ти помогна, ще ти подаря свободата". Царят заповядал на котката си да пусне мишлето; тя го послушала, пуснала го и то веднага си отишло.

След време в това царство избухнала голяма война. Царят и приятелите му били хванати в плен; вързали ръцете и краката им и ги оставили временно на полето, докато се справят с неприятеля. В това време отнякъде дошла мишката, която някога царят пощадил, и веднага започнала да прегризва въжетата, с които били вързани. Като прегризала въжетата, тя казала на царя: "За доброто, което ти ми направи едно време, аз ти отговарям също с добро".

Мишлето представлява онази Божествена идея, която идва в помощ на човека във всички трудни моменти на живота, когато никой не може да му помогне. Ти си отчаян, искаш да се самоубиеш, но в този момент пред теб изскача малка Божествена идея, която ти казва: "Има Един, Който може да прегризе нишките, с които си вързан, и да те освободи. Не бой се, Аз ще те освободя" – това е Синът. Така действа законът на Божията Любов, или Божественият Дух; аз не говоря за обикновените духове, с които се занимават хората.

Днес в цялата Природа, в целокупния живот работи една жива разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт; тя се отзовава на всеки нуждаещ се. Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази разумна енергия стои настрани, не взема никакво участие; щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: "Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ – това е Разумното Божествено начало в теб". Когато тази сила проговори в теб, сърцето ти се разширява и изпълва с радост, умът ти просветва и ти чувстваш сила в себе си да се справиш и с най-голямата мъчнотия. Ти се караш с домашните си – с майка си и баща си, с брат си и сестра си, не искаш да работиш с тях и напускаш дома си. Духът обаче те посети един ден и започва да ти говори: "Върни се в своя дом, примири се с близките си и започни да работиш с тях. Както аз те приемам с Любов, така и ти ще проявиш любовта си към своите близки и ще работиш между тях като последен слуга. Откажи се от господарството". Няма по-голямо благо за човека от това да бъде добър и умен слуга. Понякога господарят не знае как да постъпи, намира се в затруднение и се обръща към слугата си:

— Стояне, помисли как да направим тази работа!

— Лесна работа, господарю. Ето така ще направим и всичко ще се нареди.

— Браво, Стояне, добър, умен момък си ти.

Друг път господарят пак обърка работите си.

— Стояне, помогни, моля ти се, да оправим тази работа!

Слугата помисли малко и оправя обърканата работа на своя господар.

— Благодаря ти, Стояне, желал бих да имам още един слуга като теб.

Господарят е крайно доволен от слугата си и където ходи, все с него се хвали.

"Ако Синът те освободи" – кой е Синът? Умният и добър слуга, той освобождава господаря си. Ако имаш такъв мъж или жена, такъв син или дъщеря, такъв слуга или приятел, благодари за това; благодари, че си във връзка с великия закон на Любовта. Не търси Истината някъде отвън, но се вдълбочи вътре в себе си, там ще я намериш. При красивите и велики идеи, които имаш, ти приличаш на онази красива и млада, но проста търговска дъщеря, която по цели дни мечтае за някой красив княжески син. Тя постоянно се оглежда в огледалото, облича се хубаво, очаква княжеския син. Един ден дойде онзи момък, който Провидението й е определило, но тя го връща, казва му: "Аз чакам княжеския син". Дълго ще го чака. Той минава и заминава край нея, но не я вижда, не й обръща внимание. Той се занимава с много моми, не мисли само за една.

Дъщерята на един американски милионер, търговец, се влюбила в богат красив момък, но преди да се ожени, тя решила да се посъветва с някой опитен френолог, да чуе мнението му дали ще бъде щастлива със своя възлюбен. Като практичен народ, американците винаги използват науката при уреждане на своите търговски и житейски работи. Бащата на момата поканил един опитен френолог у дома си, показал портрета на бъдещия си зет и казал: "Моля те, кажи какво бъдеще предстои на двамата млади". Френологът разгледал внимателно портрета на бъдещия зет и казал: "Ако дъщеря ти се ожени за него, след две години той ще я убие". Като чула това, младата мома казала: "Колкото и да обичам годеника си, отказвам се от него. Животът ми е по-ценен от всичко". И наистина, младият човек се оженил за друга мома, която след две години убил.

Помнете: Божественото, Разумното начало в човека, или неговото подсъзнание, всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този глас. Завързваш приятелство с един човек. Гласът ти казва:

— Пази се от този човек, той не може да ти бъде приятел!

— Добър, благороден човек е той.

— След две години вашето приятелство ще свърши. Не може да се разчита на него.

Вътрешният глас в човека е онзи негов слуга, Стоян, който не му се докарва, не му прави външни услуги, но при всички трудни моменти в живота той тихо му нашепва: "Това направи, онова направи!". Който слуша неговите съвети, никога не се излъгва. Този глас наричаме Божествено чувство, или интуиция; тя предвижда всичко, каквото може да се случи в живота на човека, и го предупреждава. Във всеки народ се явяват пророци, които предсказват неговото бъдеще; ако води война, те казват какъв ще бъде нейният край. Духовното развитие на един народ се изразява чрез неговия пророк. Интуицията никога не лъже – каквото чувства човек интуитивно, това става. Това не е като гаданието на онзи циганин, който казвал: "В този дол или има вода, или няма".

Хората трябва да развиват интуицията си, за да могат в трудни моменти на живота да си помагат. Искаш да започнеш търговия, не знаеш какво да правиш; повикай интуицията на помощ, тя ще ти подскаже какво да правиш. Всяко съмнение показва, че работата няма да излезе на добър край. Всеки има по един Стоян в себе си, който може да го посъветва как да постъпи. Кажи му:

— Стояне, как мислиш ти по дадения въпрос?

Той ще каже:

— Господарю, не започвай тази работа, няма да имаш успех.

Каквото ти каже Стоян, така ще излезе. За да бъдеш още по-сигурен, попитай и себе си. Каквото и положение да заемаш – лекар, свещеник, министър, генерал – допитвай се до мнението на Стоян. Генерал си, ще влизаш в сражение; попитай Стоян ще победиш ли, или ще те бият. Стоян казва: "Не бързай още, моментът не е добър". Повечето хора страдат от прибързани работи; няма да бързаш, ще се допитваш до интуицията. Ако хората се вслушваха в Божествения глас в себе си, животът им щеше да бъде десет пъти по-добър от сегашния; понеже са го заглушили, те правят много грешки.

Учените постъпват по-правилно от религиозните – преди да се произнесат върху даден въпрос, те правят ред измервания и изчисления: по отклонението на светлината в специални инструменти съдят за разстоянието на една или друга звезда от Земята и като направят десетки наблюдения и изчисления, тогава се произнасят. Религиозният казва: "Е, пет горе, пет долу – не е важно". Не е така. Не е безразлично дали едно събитие ще стане пет години по-рано или по-късно. Явленията в Природата и живота стават в точно определено време.

Казваш: "Трябва да бъда религиозен" – защо? – "За да развивам интуицията си." Не само религиозният трябва да работи върху интуицията; и светският човек, учен или прост, се нуждае от интуиция. Човек трябва да бъде разумен – защо? За да се свърже със Съществата от Разумния свят. Той трябва да бъде музикален, за да се свърже с музикалния свят. Казваш: "Тук ще изучавам само теория на музиката, а на другия свят ще свиря и ще слушам музика"; не, на този свят ще учиш и теория, и практика – ще изучаваш всичко. В другия свят ще слушаш музика, различна от тази на Земята.

Същото казвате и за Любовта. Значи тук ще я изучавате като теория, а на другия свят ще я прилагате; как ще стане това – сами не знаете. Не е така; Любовта се опитва и проверява на Земята. Ще я прилагате в най-малки дози, но тук, на Земята, а не на онзи свят. Помни: ще опитваш Любовта в най-малки дози; дойдеш ли до по-големи, сам се излагаш на опасност. Не бързай да изпиеш цялата чаша вода наведнъж; вземи една глътка, подръж я в устата, докато се стопли, после вземи втора, трета. Трябва ли да надигнеш цяла чаша студена вода и да я изпиеш наведнъж? Някой отиде при студения извор, напълни чашата и пие наведнъж; като се простуди, казва, че някой му е направил магия (българинът вярва в магията) – седне изпотен при студения извор, напие се добре с вода, а после казва, че му направили магия, затова се разболял. Не, пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо. После ще каже, че го срещнала баба Стояница, кутсуз жена, и му направила магия; баба Стояница си е на мястото.

Англичанинът е бърз, не губи секунда и казва: "Времето е пари". И българинът казва, че времето е пари, но когато го стегнат. Зимно време се разпуска – малко работи; като дойде лятото, тогава се стяга, работи по 18-20 часа на ден – тича, ходи тук и там, нищо не може да го спре. Как е ял, какво е ял, не е важно – работи; уморен, изпотен, той казва: "Огън имам на главата, не е време за почивка". Сграбчва стомната със студената вода и пие; така сгорещен, той продължава работата, но стомахът не може да се справи със студената вода и до вечерта започва да се превива от болки – простудил се е. – "Чудно нещо, казва той, омагьосал ме някой." Никой не те омагьосал, бил си изпотен, изморен и си пил студена вода. Защо не си носиш едно канче, да си стоплиш малко вода и така да я пиеш?

"Синът ще ви освободи." Кой е Синът – Разумното начало в човека; то ще научи хората да не грешат. Днес и хората, и обществата, и народите грешат. За оправдание на грешките си мнозина търсят причината във възпитанието, други – в науката. И като страдат, пак намират причината за страданията вън от себе си. Страдаш, защото не спазваш закона за малките величини. Според някои адвокатите развалили света; не е така, вината за развалянето на света не е нито в адвокатите, нито в учените. – "Тогава министрите, държавниците са виновни." И те не са виновни. – "Свещениците, Църквата е виновна." И в тях не е вината. – "Народът е виновен." И той не е виновен, но къде е вината тогава? В бързането – всички хора бързат, огън им гори на главата, бързат, тичат час по-скоро да се справят с натрупаната работа. Всички казват: "Няма време за отлагане – бързо, наведнъж трябва да изпием студената вода, наведнъж трябва да изпием чашата с Любовта".

Не изпивайте наведнъж Любовта, пийте само по една капка на ден от нея: първият ден ще изпиеш една капка, вторият ден – втора капка и т.н. – "Искам да я изпия наведнъж." Това е слабост, няма да я пиеш наведнъж. Ще се въздържаш от желанието си, във въздържанието се крие твоята сила. Който иска да продължи живота си, трябва да се въздържа – от какво? Първо, от много ядене – винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш; така в организма остава известен запас от неизползвана енергия, която го обновява. Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си. Да не преяжда – това е лесно за бедния, но не и за богатия, който всякога има на трапезата си по две-три яденета, добре сготвени. Как ще се справи той с голямото си желание да яде много? Като започне да се храни, той трябва да сложи един нож до себе си и да каже на Стоян: "Стояне, като видиш, че се увлека в яденето, веднага ме бутни с ножа". Освен това, като яде, човек трябва да бъде доволен от яденето – значи доволството продължава живота. Не преяждай и бъди доволен от това, което ти е дадено. Благодари за всичко!

Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме или не е сготвила както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: "Днес слугинята е сготвила много добре"; ако иска да съкрати живота си – това е друг въпрос. Никога да не преяждаш и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота.

Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква сериозност духовните въпроси както политическите? Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е застрашена от катастрофа. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили са се събирали в бентовете и днес напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна – още малко и бентовете ще се пропукат. Енергията, която се е събирала в хората, води към голяма опасност; тази енергия и досега стои неизползвана. И в миналото, и сега хората се отличават с голяма жестокост. Днес милиони хора стават жертва на човешкото безумие. И след това се оправдават с външни причини.

Днес всички управници, всички хора търсят начин да избегнат предстоящата война. Духовенството, духовните хора трябва да дойдат в услуга на държавниците, да им покажат пътя на спасението; това значи всички хора да отправят ума си към Бога и да се молят – ето как духовенството може да създаде една мека, благоприятна атмосфера, в която държавниците ще намерят правилен път за разрешаване на възникналите въпроси. Тогава и народът ще разбере как се живее. Важните въпроси се разрешават при спокойна, мека атмосфера. Не могат ли народите да живеят в мир и съгласие помежду си? Могат, ние проповядваме тъкмо това – ние проповядваме едно Учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно, като в един организъм. Хиляди и милиони години е употребила Природата, за да създаде човешкия организъм. Хиляди години тя е употребила само за създаването на стомаха – и след това казваш: "Моят търбух". Не, стомахът не е търбух; под търбух разбираме неразумния човешки живот, а подстомах – разумния живот. Дробовете, мозъкът – това са символи. За да се създаде един дроб, един мозък, нужни са хиляди години. За да се организира общественият живот и да се постави морал в обществото, нужни са още повече години.

Всеки народ е кодекс от Великия Божи закон; той е израз на духовен живот, на свой собствен морал, ето защо на всеки народ се дават специфични условия за развитие. Ако посадят две доброкачествени ябълки в една и съща почва, плодовете им ще бъдат еднакви; но ако за едната полагат всички грижи – поливат я, наторяват я, разкопават я, плодовете й ще бъдат по-хубави от другата, оставена да се развива сама. Същото става и с народите, и с обществата, и с отделните хора. Поливане е нужно за всички. Истински приятел е този, който постоянно се грижи за теб, постоянно полива корените на твоя живот. Колкото и да си отчаян, грижата на твоя приятел те повдига.

Ти си впрегнат в една тежка кола. Теглиш, мъчиш се, потиш се, не можеш да я поместиш. Дойде един да ти помогне, побутне оттук-оттам, но не може и казва: "Няма нищо, Бог ще ти помогне. На добър час!". Така минават и отминават втори, трети, без да ти помогнат. Когато дойде приятелят ти, той не казва: "На добър час, Бог да ти е на помощ!", но се впряга заедно с теб, теглите колата и си приказвате. Щом се доведе колата до определеното място, това показва, че хората се разбират. Това значи истинско приятелство.

Да разбереш мъчнотията на твоя приятел, да изкарате заедно колата – това е резултат на Божественото чувство у човека, на неговата интуиция; това е първото условие за приятелство в бъдещата култура. Без това приятелство разбиранията, вярванията на хората са лишени от практическа основа. Лесно се критикува, но работа се иска от всички. Всеки може да критикува – и аз, и вие, но Новото учение изключва всяка критика. Когато виждам, че едно дете греши, зная, че това не е морално, но се притичвам на помощ да го освободя от греха. Когато детето постъпва добре, аз се радвам. Срещал съм добри, умни, интелигентни деца. Аз зная, че в тях е вложен Божествен морал.

Христос казва: "Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни". Благодарете на Сина. Казват, че българите не са културни; не се заблуждавайте, не всякога външната добра обхода е култура. Понякога чрез известен порок в човека или в народа Бог изпраща благословението си чрез него. Като го възпитава, Бог го просвещава.

Културата на всеки народ зависи от климатичните условия, в които той живее: северните народи имат една култура, южните – друга. Онези народи, които живеят в умерения пояс, имат различни занятия от тези, които живеят в тропическия. Някои се занимават със земеделие, други – с отглеждане на плодни дървета. Външните условия на живота и на природата заставят хората да стават земеделци, градинари, риболовци, скотовъдци и др., а където няма тези условия, там се развива индустрията. Например англичаните нямат условия за земеделие, затова пък имат условия за развитие на индустрията. Германците са многочислени за своята земя, която няма условия за земеделие, и затова там се е развила индустрията. Русия има грамадна, богата земя, тя има прекрасни условия и за земеделие, и за индустрия. Българите имат условия за земеделие, лозарство, градинарство, скотовъдство, но се стремят и към индустрия. Следователно колкото по-богата е земята на един народ, толкова и културата му е по-висока. За предпочитане е всеки народ първо да е земеделец, сам да изкарва храната си, после иде овощарството, лозарството и на трето място индустрията.

Наред с производствата трябва да се застъпи и образованието. Като изучавам грамотността у нас и на Запад и сравнявам строежа на човешката глава, намирам известна несъобразност в програмата на училищата и това, което е нужно за развитието на човека. Някъде са добре застъпени мозъчните центрове, а някъде не са постигнали това. Системата на образованието трябва да се измени, ново нещо трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият живот на Земята.

Следователно не критикувайте, но всеки да допринесе нещо за Новата култура. Целият свят работи сега в това направление, цялото човечество работи и Бог работи заедно с всички. Не мислете, че това е лесна работа. Бог, Който е толкова велик, мъдър и всесилен, и Той среща противодействие в това направление – какво остава тогава за хората с техните посредствени възможности? Казвате: "Тази работа с един закон ще се нареди". Не е лесно това. Казано е: "Мекият език по-лесно нарежда работите, отколкото острият". Какво ще кажете за онзи посланик в чужда държава, който не може да въздържа езика си? Още на другия ден неговото правителство ще го извика назад. Всяка дума трябва да бъде обмислена, езикът ви не трябва да се подхлъзва. Като не мисли, човек казва: "Защо Бог създаде така света? Не можа ли да го създаде по друг начин?". Светът е създаден добре.

Знаете ли кога е произлязла науката? Знаете ли кога се явила геометрията? Ами астрономията? Ще кажете, че астрономията се явила във времето на вавилонските овчари – те наблюдавали звездите по небето и правели своите заключения; отчасти е така, но всъщност астрономията има далечен произход. Биологията – също. Ето, има науки, които днес нямат значение, но без тях човечеството не може да се развива правилно – такива са например науките за ума, за сърцето, за душата, за духа. Малко хора днес се интересуват от тези науки, те гледат на тях като на отвлечени, абстрактни. Как ще развиваш и закрепваш организма си, ако не се ползваш от слънчевата енергия? При възприемане на слънчевата енергия водата и храната дават резултати. На същото основание човешкият организъм не може да се развива правилно без познаване на своите ум, сърце, душа и дух.

Съвременният човек малко спира вниманието си на слънчевата енергия. Излезе ли на открито, той бърза да отвори чадър. Отиваш при лекаря и отваряш чадъра си, да не слънчасаш; не, сега именно ще оставиш настрани чадъра и шапката си, за да възприемеш свободно слънчевата енергия. Ще посрещнеш Слънцето гологлав, за да възприемеш светлината му. Ако децата ти са слаби, ще ги излагаш на Слънце. Много болести, много пороци се явяват поради липса на светлина. Ние знаем причината за безнравствеността у хората. Всички хищници, пакостни животни живеят повече в тъмнина. Къде живеят лисицата, вълкът, мишката, къртицата; къде живеят бухалът, прилепът – в дупки. Изобщо всички същества, които живеят порочно, не обичат светлината. Затова ние казваме: повече светлина на човешкия ум, повече светлина на човешкия дух!

Обикнете светлината! Аз не говоря за светлината на огъня или за светлината на свещта – това е тъмна светлина, тя ражда много пороци. Какво събужда светлината на огъня у човека? Като гледаш огъня, казваш: "Да има сега едно агне, да го опека!"; като гледаш светлината на свещта, казваш: "С тази светлина мога да обера касата на богатия – тя ще свети само на мен и без да ме види някой, ще си свърша работата".

Приемете слънчевата светлина в себе си и с нея си служете. При тази светлина кражба не става, в модерните страни използват светлината като сигурен метод против кражбата. Модерните каси са така приспособени, че при всяко завъртане на ключа се явява светлина. В първо време апашите се плашели от светлината – тя осветявала лицата им, но после слагали маски на лицата си, за да не се издават. В други каси поставяли звънци, за да се чува при отварянето на касата.

Божествената светлина трябва да проникне и в най-затънтените кътчета на нашата мисъл; тогава ще се яви у нас желание да познаем Онзи, в Когото живеем и се движим – това е Синът. Докато Той е у нас, ние сме здрави и мислим, чувстваме и постъпваме добре; отдалечи ли се от нас, нещастието вече ни следва: ако си селянин, волът, овцете, кокошките ти ще измрат. Ако жената, децата ви боледуват, това е лош признак. Какво да се прави тогава? Обърнете се към Господ и изповядайте греховете си. Когато работите на един народ тръгнат назад, той трябва да се обърне към Сина: ще се моли, ще се разкайва, докато Синът отново го посети.

— "Как ще изявя разкаянието си?" Като правиш добро. Срещнеш беден, страдащ човек – ще му помогнеш. Ще живееш по нов начин. Ти работиш за насъщния хляб. Знай, че всеки се нуждае от него – и вдовицата, и сирачето имат право на насъщния хляб, и те имат право да живеят. Земята е създадена за всички. Следователно учените, богатите, силните трябва да носят в съзнанието си мисълта да не лишават никого от насъщния хляб. Всеки човек има нужда само от един хляб за днес, не се осигурявай за цяла седмица или за месец. Имаш право на един хляб, а не на повече – този морал работи сега в света. Казано е: "Осигури се само за един ден. За другия ден после ще мислиш". Може ли, като живееш в България, като българин, да се страхуваш за утрешния ден? Ако всички българи измрат – това е друг въпрос; но докато българският народ живее, няма защо да се осигуряваш. Ще работиш заедно с всички; докато работят всички, те са осигурени. Щом всички работят, и ти ще работиш; щом всички имат, и ти ще имаш. Да се проникнем от мисълта всички да работим честно!

Ние носим на човечеството нови методи, нови системи, които трябва да се приложат в живота. Те не са изложени само в тази беседа. Много методи съм изнесъл и те чакат своето приложение. Мнозина са идвали при мен да искат нови методи за работа; отговарям: не мога да ви дам. Защо? Представи си, че имаш цирей на ръката, като главатаря на разбойниците, а аз свиря нещо от Бетовен44. Казваш: "Спри, спри, не мога да слушам!". Аз продължавам да свиря. – "Моля те, недей свири, ръката ме боли!" Значи първата работа е да излекувам цирея, да оздравееш и тогава да ти свиря – тогава ще разбереш музиката. Умряла жената на един мъж или мъжът на една жена, или детето на една майка и аз започна да свиря; ти се нуждаеш от утеха, а аз ти свиря. Къщата ти изгоряла, дойде някой и каже: "Няма нищо!". Как няма нищо – аз оставам на пътя! Друг е въпросът, ако му направиш нова къща, по-хубава от старата. Умряло детето на някого, казваш: "Няма нищо!"; друг е въпросът, ако си убеден, че детето ще се прероди в същия дом и ще донесе двойна печалба. Следователно двойната печалба оправдава и най-голямата загуба.

Сега аз не ви говоря само за утеха или да ви залъгвам, но казвам, че има неща, които вие сами трябва да опитате. Например какво ще кажете, ако ви запитат за Учението, което ви проповядвам? Един ще каже, че проповядвам за Любовта. От вас се иска да кажете нещо конкретно, което може да се приложи. Друг ще каже, че проповядвам за Мъдростта, трети – че проповядвам за Истината. Като чуят отговорите ви, ще кажат: "Това са заблудени, халосани хора, които постят, молят се, вдигат шум около себе си". Не, Божественото учение има нещо съществено. Ученикът на това Учение коренно се отличава от другите хора – той носи новото в себе си; където влезе, внася светлина и ухание; и без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него; за обикновените хора носи велика, възвишена идея; на всички помага и на всички желае добро. Ако в дома ти дойде богат, учен човек, ти започваш да се суетиш как по-добре да го приемеш. Ти мислиш, че той ще ти остави нещо ценно от себе си, а той си мисли за своите работи; като постои малко, отегчаваш се и желаеш по-скоро да си отиде. Ето един богат човек, който не носи щастие на другите.

Очи са нужни на хората, разбиране, за да различават праведния от неправедния. Овцата си е овца, вълкът си е вълк – ти ги познаваш. Така и всички хора трябва да се познават, да познаваме и Доброто, и злото в себе си. Това се иска от всеки християнин, от всеки ученик на Божественото учение. Ще отделиш Доброто от лошото в себе си: Доброто ще сложиш отдясно, а лошото – отляво.

"Синът ще ви освободи." Запитай се: "С мен ли е Синът, с мен ли е Любовта?". За коя Любов се говори – за онази, която внася в човека разширение и чистота. Запитай се: "С мен ли е Мъдростта?". Коя Мъдрост – която внася знание и светлина в ума. Болен си, заразен от туберкулоза, и лекарят казва, че няма да издържиш болестта – какво да правиш? Приеми Мъдростта и на нея уповавай. Излизай всеки ден на планината, най-малко на височина до 1500 м. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година – 85%. След две-три години ще бъдеш съвършено здрав. Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога. И зиме, и лете ще ходиш на планината, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш – така ще опиташ можеш ли да се лекуваш, или не. Ако се излекуваш, това е резултат на истинското знание, жив опит; после смело ще си кажеш: "Има една Разумна сила в света, която помага във всички случаи, където човешката помощ е безсилна". Този опит не струва ли повече от много философски трактати?

Всички философски учения са хубави, всички поетични произведения са хубави, но те са за здрави хора. Ако твоите гърди са свити, болни, какво ще разбереш от тези произведения? Хубавите книги са за здрави, а не за болни хора; ако си болен, ще захвърлиш книгите. И философът пише за здрави хора. Две науки съществуват в света: за здрави и за болни; две вярвания – за здрави и за болни. Съвременните хора се нуждаят от наука за здравите. Важно е как да придобият онзи морал, който носи здраве. От здраве се нуждаят всички. Защо мъжът и жената в семейството не могат да се търпят, това от Бога ли е? Аз мога да ги подобря в продължение на три месеца: ще ги накарам да ходят три месеца наред поотделно на Витоша – мъжът ще излезе половин час по-рано от жената и по-рано ще се върне; след три месеца животът им ще се подобри поне с 50%. Има причини, поради които хората не могат да се търпят.

"Синът ще ви освободи" – кога? Когато дойде у вас. Той ще ви създаде работа, ще ви даде разумни методи как да се обичате. Изкуство е да обичаш всички хора. Често казвам: обичай всички хора; обичай всички животни, буболечици, дървета, извори – обичай всичко, каквото Бог е създал. Да приложиш обичта – това значи да бъдеш възвишен, велик дух. Това, което проповядвам, не е Учение за обикновения морал, но за Великата любов. Този морал, тази Любов могат да подобрят здравето, да просветят ума, да разширят сърцето, да дадат подтик на духа – това значи да подобри човек живота си. Всеки човек, всяко общество, всеки народ може да използва това Учение; към която и партия да принадлежиш, от който и народ да излизаш, използвай това Учение – то е Учение за душата.

"Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни." Който иска да бъде силен и свободен, който иска да разбира Божествените работи, трябва да има вътрешно разбиране – разбиране на Духа.

11 февруари, 1923 г., София.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube