Станете да отидем!

Станете да отидем!

 

"Станете да отидем оттук!" – накъде да отидем? Когато малкият ученик поиска да стане, подразбираме, че иска да отиде някъде – къде? На училище. Когато богомолецът поиска да стане оттук, подразбираме, че иска да отиде някъде – къде? На църква. Когато химикът поиска да излезе от дома си, подразбираме, че ще отиде в лабораторията. Когато домакинята стане рано от сън и отиде някъде, къде отива – в кухнята. Когато престъпникът напусне дома си, къде отива – в затвора. Всички хора отиват някъде – това отиване е неизбежно.

Стани – това е глаголна форма, взета от един стар език, която означава съзнателна проява на човешкия живот. Когато човек си каже: Стани!, това означава съзнателна проява с цел да извърши нещо разумно.

"Станете да отидем!" – къде? Някъде. Ние сме дошли на Земята – докога ще бъдем на нея? Временно, животът на Земята е временен и преходен; ако беше вечен, неизменен, реален, щяхме да останем тук за вечни времена. Всъщност завинаги ли оставаме на Земята? Къде са вашите бащи, деди и прадеди, останаха ли на Земята? Бих желал да видя поне един човек, останал завинаги на нея. Мислите ли, че ще останете за вечни времена на Земята? Ако ви запитам ще останете ли завинаги, ще кажете: "После ще говорим за тази работа". Според мен хора, които отлагат работите за после, не са умни. Преди да започнеш една работа, първо ще я обмислиш, а после ще пристъпиш към прилагането й – остане ли да я обмисляш, след като я започнеш, нищо няма да свършиш.

Казваш: "Да видя, да повярвам, да опитам"; не "да видя", но ще видиш; не "да повярвам", но ще повярваш; не "да опитам", но ще опиташ. – "Ама повярвай, имай доверие в мен!" – няма да пристъпваш слепешката, но с отворени очи, ще приложиш вярата си на опит. Когато математикът иска да докаже една реалност, той първо я отрича, после я приема. Професорът развива пред студентите въпроса за съществуването на Бога и казва: "Според едни научни данни Бог не съществува; да допуснем тогава, че Бог не съществува". Питам как може професорът да доказва това, което не съществува – той доказва една отрицателна мисъл; всъщност няма защо да доказваш това, което не съществува. – "Няма Бог!" – щом няма Бог, няма защо да доказваш това. Едно е вярно: всяко нещо, което отричаш, съществува. Ако светлината не съществуваше, ти никога не би могъл да я отречеш – защо? Защото не би имал никаква представа за нея. Следователно всяко нещо, за което нямаш представа, не може нито да се отрича, нито да се доказва. Всеки, който се опитва да докаже несъществуването на Бога, е започнал да работи с отрицателната истина. Можеш да започнеш с отрицателна мисъл, но в края на краищата ще докажеш положителната.

Какво се разбира под думите Бог не съществува? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата, и в този смисъл светът е сянка на Бога – значи Бог не съществува в Своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува; и без сянката си съществува и се проявява – сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за Истината. Да поддържаш съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си; да Го отричаш, това значи да приемаш нещата далеч от себе си, от своето съзнание. Човек допуска в съзнанието си само онова, което вижда и разбира; щом не вижда и не разбира нещо, той не го приема в съзнанието си. Не е въпрос дали Бог съществува, или не, важно е, че човек е проява на Бога, т.е. той е даденото.

Някои философи разсъждават така: Бог не съществува, а човек съществува; човекът, даденото, съществува, а Началото, от Което човек излиза, не съществува – те започват от даденото и с него доказват всичко. Значи щом имаш едно дадено, с него ще докажеш всичко? Ето, и аз започвам с даденото: кое е даденото в човека – неговият ум; има ли второ дадено – сърцето; третото дадено – волята. Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. Казвам: едната величина е мъжът, другата – жената, а третата – Бог. В геометрията е казано: "Две величини, поотделно равни на трета, са равни помежду си". Проявеният Бог в мъжа е равен на проявения Бог в жената , или, с други думи казано, жената е равна на мъжа. Това може да се докаже математически, с ред формули. Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и казват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената, следователно в интелектуално отношение мъжът стои по-високо от жената; това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. Аз казвам: вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената; между тях няма да съществува никакво равновесие, а където няма равновесие, не може да се говори за хармония и където няма хармония, никакво растене не може да се очаква – в Битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с Вечния принцип в света, с възможностите на Мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена – с Вечния принцип на Любовта, с Божествената любов. Значи възможностите, които съществуват в Мъдростта, са равни на възможностите в Любовта. С други думи казано: всяка възможност на Мъдростта се реализира от възможностите на Любовта и всяка възможност на Любовта се реализира от възможностите на Мъдростта.

И тъй, какво ще отговорите на въпроса: "Що е мъжът?" – ще кажете, че мъжът е същество, което мисли. Но в ума има толкова мисли, колкото чувства и желания има в сърцето – на всяка мисъл отговаря едно чувство или едно желание и на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл; всяко желание се реализира в своята мисъл и всяка мисъл се реализира в своето желание – това е закон, който съществува и в отношенията между хората. Например в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки – това са полюси, които се привличат. Следователно само между мъже или само между жени приятелство не съществува – може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена; между двама мъже или две жени никакво приятелство не съществува. Където има приятелство, там има и вражда; значи между мъж и жена има приятелство, има и вражда. Може ли човек сам със себе си да враждува – това значи при най-малката грешка сам да се унищожиш; всеки човек има добро мнение за себе си, затова е снизходителен към своите грешки. Казваш: "Не искам да бъда жена, мъж искам да бъда". Знаеш ли какво е предназначението на мъжа и на жената? Жената иска да бъде мъж, но мъжът не иска да бъде жена – защо? Понеже жената е излязла от мъжа, иска да се върне при него, да стане мъж, но понеже мъжът не е излязъл от жената, той не иска да се върне при нея, да стане жена и казва: "Жената ще дойде при мен, няма защо аз да отивам при нея".

Питам: кое е по-голямо – което се движи към нещо или което стои на едно място? Кой е по-силен – живият или мъртвият; който стои и не работи или който се движи и работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия; аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия. Взимам два жълъда, единия слагам в хамбара, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условия да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен – който е оставен в хамбара да живее или който е посаден в земята при условия да умре? Вторият жълъд е по-силен – още напролет той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от жълъда в хамбара. В заключение на това казвам: има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата.

Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но трудно се доказва обратното – че мъртвият е по-силен от живия; последното твърдение само го допускаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече. Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването – за да се убедиш в известна истина, първо трябва да я отречеш и така, по негативен начин, човек се утвърждава в истината; за да я реализира, той трябва да я възприеме. Следователно, ако искаш да усилиш убеждението си или вярата си в истината, откажи се от нея. Ако искаш да увеличиш житото в хамбара, посади го в земята, там то ще се умножи. Да се отречеш от една истина, това значи да я поставиш временно при условия, при които тя може да се прояви; да възприемеш една истина, това значи да й дадеш такова място в себе си, при което тя може да се реализира.

В Природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръскване и събиране, излизане от себе си и вглъбяване в себе си. Въз основа на това бедният иска да се разшири, а богатият – да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори – той казва: "Да е моя тази нива, зная какво да правя". Като му я дадат, веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание през следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод – той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар.

Под вечност разбирам условията, при които Животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар, значи и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът се е затворил в малък хамбар като житото в житницата. Вашата работа се определя в обработване на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви.

Христос казва: "Станете да отидем!" – къде? При Бога. Днес всички хора не отиват при Бога. И свещеникът влезе в църква, сложи епитрахила си, вземе кандилница и свещ в ръка и чете: "Да отидем при Бога!" – това не е отиване при Бога. Когато младата мома се облече в булчинска рокля, с венец на главата и китара в ръка, отива ли всъщност при своя възлюбен – тя казва, че се жени, че отива при своя избраник, но го лъже. Той се мами, че момата иде при него, но не знае, че тя иска само да се осигури; и момата се лъже, че момъкът иде при нея – и той иска да се осигури. Младите се мамят, лъжат се, а старите се заблуждават. Момата се накичи, облече бяла рокля и казва на момъка: "Настанаха щастливи дни за нас!"; и момъкът, от своя страна, се облече с нови дрехи, сложи китка на дрехата си и казва на момата: "Ние сме родени един за друг!". Животът показва дали наистина настанаха щастливи дни и доколко са един за друг – те виждат, че нито той е за нея, нито тя – за него. Защо – защото възможностите на Бога не са проявени нито чрез мъжа, нито чрез жената; и двамата са лишени от тях.

Сега чрез сравнение ще докажа горната мисъл. Любовта, първата възможност в света, представлява земята – така я приемам аз; светлината представлява Мъдростта. Имам две възможности, с които разполагам – земя и светлина; взимам житно зрънце или ябълкова семка и ги посаждам в земята. Както семето не може без почва и светлина, така и човек не може да израсте без Любов и Мъдрост – Любовта отдолу, като почва, и Мъдростта отгоре, като светлина, са главните условия за проява на мъжа и жената, за хармония между тях. Като знаеш това, не казвай, че не можеш да живееш и да се разбираш с мъжа или с жена си, но се запитай: "Имам ли почва под себе си? Имам ли светлина над себе си?". Ако отнемете светлината на което и да е растение, в скоро време то ще пожълтее и изсъхне – в този смисъл жената е почвата, а мъжът е светлината. Затова се казва, че нито без жена може, нито без мъж – това са символи. Но като се натъкнете на своите стари възгледи, казвате: "Защо жената да е земя, а мъжът – светлина?". Какво лошо има в това? Жената носи земята, а мъжът – светлината; те трябва да се съединят в едно цяло, за да се проявяват чрез тях всички добродетели. – "Каква е целта на нашия живот?" Да бъдете добродетелни.

Ученият ще каже, че целта на живота е човек да стане културен, да има знания, да прави изобретения. Един учен измислил аероплана с цел да разрушава градовете; друг учен измислил параход, чрез който да пренасят далекобойните оръдия – какво се постига с тези изобретения, дохожда ли се до целта на живота? Ще кажете, че учените са измислили особени пилюли за хранене, които заместват всички храни – достатъчно е човек да хапне едно пилюлче, за да се чувства задоволен за цели 24 часа. Това не е достатъчно. Питам: кой учен е могъл да създаде един плод като тези на Природата? Никой не може да надмине Природата, нито да я подчини. Въпреки това учените искат да станат независими, да се освободят от влиянието на Природата, да станат богове; ще станат богове, но на робството и на ограничението. Когато хората хванат един здрав, силен вол, веднага го впрягат и завеждат на нивата да оре, казвайки: "Този вол е бог на воловете" – под бог разбират силно същество, но винаги силното хваща слабото и го поставя на работа.

Христос казва: "Станете да отидем оттук!"; така казват и културните хора – като стоят на едно място известно време, насищат се на всичко и казват: "Станете да отидем оттук". Не казвам, че сегашната култура е лоша, но човек трябва да мисли, да разбере смисъла на живота. Смисълът на човешкия живот е в забогатяването. Бедният иска да стане богат, за да придобие условия за развитие; невежият иска да стане учен, да забогатее в знания, защото и знанието носи условия за развитие – човек се нуждае от книги, от лаборатория, за да се развива. Природата е предвидила всичко – тя е най-великата лаборатория, в която човек може да прави своите опити и да се развива. Всичко, нужно за човешкото развитие, е вложено на Земята. Жената е библиотекарка на Земята – като дойде нейният възлюбен на Земята, тя го въвежда в тази лаборатория, показва му всички книги и пособия, с които може да си служи; щом изучи науката на Земята, той й казва: "Сега аз ще те заведа на Слънцето, откъдето дойдох, да ти покажа какво трябва да научиш". Така ще дойде човек до истинското развитие – тя ще слезе на Земята, той ще остане горе; после той ще слезе долу, тя ще се качи на Слънцето. В това движение от горе надолу и от долу нагоре се крие развитието на човека. Докато мъжът е на Слънцето, а жената е на Земята, те ще се разбират; съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не може да има между тях.

Сега мъжът казва на жената: "Ти ще дойдеш при мен" и жената казва на мъжа: "Ти ела при мен!". Когато мъжът отиде при жената, хората го съжаляват, защото се намира в положението на приведен зет. Когато попитат турчина как живее, той казва: "Като приведен зет" – значи положението на приведения зет не е добро. Остане ли мъжът да живее при жена си на Земята, работата му не върви добре; остане ли женатата при мъжа си на Слънцето, и нейната работа остава назад. Жената ще живее на Земята, а мъжът – на Слънцето. Съществената задача на жената е да придобие Любов в сърцето си. Ако от сърцето на жената не извира Любов, тя не е жена; ако мъжът не е извор на Светлина, той не е мъж – в такъв случай нищо не постигат. Следователно, ако искаш да бъдеш жена, от сърцето ти трябва да извира Любов, както от чистия планински извор блика вода, която пои всичко живо; ако искаш да бъдеш мъж, от ума ти трябва да блика Светлина, да осветява целия свят.

"Станете да отидем оттук!" Питате какво е искал да каже Христос с тези думи; не е важно какво е искал да каже, важно е какво е проявил. Какво ще кажете, ако ви попитам защо се жените? Ще кажете, че женитбата е необходима за размножаване на хората, за поддържане на рода. Защо трябва да се поддържа родът? – "Не знаем." Според мен човек трябва да знае защо постъпва по един или друг начин, защо прави нещо. Ученикът учи, за да придобие знание, чрез което осмисля живота си или си създава кариера; като се стреми към знанието, всеки човек си поставя различни цели.

Хората не разбират защо в известен случай човек може да се ожени, а в друг случай – не. Ще кажете, че това е парадокс. Според мен само младите се женят, а старите умират – това е закон. Когато един умира, друг се ражда; когато един се жени, друг умира. Да се ожениш – това значи да станеш собственик, да владееш нещо: мъжът владее жена си, а жената владее мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт. Мъжът казва: "Ожених се за еди-коя си Мара. Тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви закуска; после да приготви хубав обяд, а вечерта да направи кюфтета – ако не изпълни тези задължения, очаква я глоба". Това значи да се ожениш – да владееш нещо с крепостен акт и да имаш право на давност; ще подпишеш крепостния акт и ще влезеш във владение на тази собственост.

След всичко това ще кажат, че Бог съчетава хората, че женитбата е от Бога. Ако е така, как смеят хората да се развеждат; ако женитбата е Божествен закон, как може да се разрешава с човешки закони? Защо се развеждат мъже и жени? Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се връщал вкъщи – веднага дават развод на жената. Откъде знаят, че мъжът не води правилен живот? Аз мога да ви докажа, че съществуват само един мъж и само една жена. Щом има само една жена, откъде са дошли другите? Мъжът има само една жена, следователно останалите са му близки – сестри на собствената му жена. Ще възразите, че не съм прав; аз съм прав, а вие сте криви; поддържам: докато жената мисли, че съществуват много жени, тя всякога ще подозира мъжа си и докато мъжът мисли, че съществуват много мъже, той всякога ще подозира жена си.

И тъй, жената трябва да каже: "Щом съм жена, аз съм Любов" – нищо повече; в този смисъл не може да има разлика между една и друга жена. И мъжът трябва да каже: "Щом съм мъж, аз съм светлина" – нищо повече; следователно не може да има разлика между един и друг мъж. Докато идеите са разбъркани в умовете на хората, те никога няма да се познават. Какво ще стане с човека, ако всичките му органи – ръце, крака, очи, уши се отделят и започнат да живеят индивидуално? Докато между органите на тялото съществува раздор, човек е осъден на смърт. Всеки орган трябва да бъде на мястото си и да съзнава предназначението си, да съзнава, че е част от едно цяло, че интересите са общи; така и интересите на всички жени и на всички мъже са едни и същи. Следователно задачата на жената не е да владее мъжа, да има крепостен акт върху него и задачата на мъжа не е да владее жената.

Христос казва: "Станете да отидем оттука" – това значи: напуснете мястото на заблуждението, мястото на невежеството. Казвате: "Ние имаме знания, наука"; не отричам вашата наука, но тя е само предисловие на новата наука и знание, които идат сега в света. Днес всички хора – мъже и жени, трябва да работят върху себе си. Ще кажете, че с Любовта всичко се постига; така е, но познавате ли Любовта във всичките й прояви? Светлината, за да се прояви, трябва да мине през земята; следователно и Любовта, за да се прояви, трябва да мине през сърцето – то е почвата, земята. Ето защо казвам, че светлината може да се реализира само в Любовта – само светлината дава условия на Любовта да изяви своите вътрешни подтици. И човек по отношение на Бога заема същото положение, каквото и Любовта към светлината – без Бога човек не може да се прояви. Като знаеш това, не питай какво представляват мислите, чувствата и постъпките на човека – те са проява на Бога. Щом мислиш, щом желаеш и изпълняваш, това е Бог в теб. Стремиш се към нещо – твоят стремеж трябва да има определена цел, а да реализираш целта си, това значи да дадеш плод.

"Станете да отидем оттук". Къде ще отидем – в пътя на Живота. В кой живот – един е Животът, един е пътят на Живота. Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота. Аз разглеждам живота така, както Бог го е създал. Считам, че всичко в живота е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили криви възгледи за него.

Ако богатият не е употребил богатството си намясто, той не е разбрал защо е богат, не е разбрал и смисъла на живота. Какъв е смисълът на богатството – чрез него богатият трябва да създаде работа на бедните, да бъде справедлив към тях, да се вглежда в нуждите им и да им плаща навреме, не трябва да отнема и стотинка от работника. Правило е всякога да минава от кесията на богатия към кесията на бедния, но не и обратното.

Каква е задачата на учения – да употреби своето знание за благото на ближния си. Каква е задачата на светията – да покаже на хората пътя към Любовта и да просвети всички онези, които искат да служат на Бога. Каква е задачата на свещеника – да проповядва Любовта, а тя не се проповядва на думи, но с дела; тя е вътрешна сила, която не се изказва с думи. Можеш да не говориш нищо за Любовта, но достатъчно е да погледнеш човека, за да познаеш има ли той Любов, или няма. Любовта изключва всички противоречия, тоест тя примирява човека с противоречията. Защо – защото огънят на Любовта е силен и изгаря всичко, което срещне по своя път. Любовта изключва и съмнението – тя допуска само онова съмнение, което подтиква човека към истинското знание. Следователно, ако се съмняваш, търси причината на твоето съмнение. "Аз съм религиозен, не се съмнявам" – не е там въпросът, важно е уверен ли си в своята вяра.

Питам: ти, който минаваш за религиозен, уверен ли си, че като умреш, ще отидеш направо в Рая, имаш ли крепостен акт за Небето, имаш ли позволение да влезеш там? – "Трябва ли позволение за това?" Трябва, разбира се. Както не можеш да отидеш в Америка без позволение от България и от всички държави, през които ще минаваш, така не може да влезеш и в Небето без позволение на тамошните власти. Имаш ли познати на Небето? – "Имам – там са майка ми, баща ми, дядо ми и баба ми." Кога са заминали за там? – "Преди 30-40 години." Имаш ли писмо от тях? – "Нямам." Щом нямаш писмо, те не са на Небето. Тръгнал сина ти за Америка, но попаднал в плен някъде в Арабия, а ти се чудиш защо не ти пише и казваш: "Пощата не е редовна"; американската поща е много редовна, но твоят син не е в Америка, търси го в Арабия, между пленниците. Сега и вас питам: получавате ли писма от вашите заминали майки и бащи, баби и деди? – "Не получаваме." Много естествено, те са някъде в Африка, в робство.

Казвате за вашия близък, че е отишъл на Небето – ако е така, радвам се, но чакайте да видите ще получите ли писмо от него. Ако синът ви е в Америка, първо на вас ще пише: "Татко, пристигнах благополучно в Америка, записах се в университета, започнах да уча, настаних се добре. Като ми изпращаш пари, ще знаеш вече на какъв адрес да пишеш" – това значи да знаеш следите на сина си и да си във връзка с него. Това значи да знаеш, че синът ти е на Небето.

— "Докажи ни съществува ли Небе, съществува ли друг свят." Ще ви докажа – как? Като превърна знайното в незнайно; като превърна обикновената математика в трансцедентална. Всичко може да се докаже, но вашите скрити способности трябва да се пробудят – без тях нищо не можете да разберете. Лесно е да кажеш, че има или няма Бог – и едната, и другата мисъл не е твоя. Ако казваш, че Бог съществува, питам: говорил ли си с Него? Ще кажеш, че е богохулство да се задава такъв въпрос. Според мен богохулство е, ако не си говорил с Господа, а не ако си говорил. Какво богохулство има в това, че те питам говорил ли си с някой виден професор? Да говориш с Господа – това е велика привилегия; Той ще ти открие много неща и след разговора си с Него ще кажеш: "Сега разбрах смисъла на живота, разбрах, защо светът е създаден".

Казвате: "За Господа не се говори, не трябва да се споменава името Му напразно"; не, приятели, това е заблуждение – ще търсиш Господа и като Го намериш, ще разговаряш с Него. За да постигнеш това, от теб се иска нещо особено. Какъв трябва да бъдеш, за да говориш с Господа?

При един виден европейски професор по музика, професор Уилсън, се явили трима ученици да учат. Първият ученик казал, че много обича музиката, но когато професорът оставал недоволен от него, той се оправдавал с лошите условия, в които се намирал, и казвал: "Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря, но при това положение не ми се свири". Професорът го изслушвал и нищо не казвал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и бил принуден да свири с чужда. Професорът му го изслушвал, но и на него не казвал нищо. Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал професора си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал; щом дохождал в дома на своя професор, събувал обувките си и започвал да свири, професорът взимал цигулката си и двамата свирели. Ден след ден той успявал в музиката и се определил като добър, способен ученик.

Казвам: повечето от сегашните хора постъпват като двамата ученици – едни се оплакват на Господа от мъжете и жените си, другите се оплакват от господарите си. Бог слуша оплакванията им и мълчи, нищо не казва. Питам: колко от сегашните хора отиват при Господа с измити ръце и крака, с чисти умове и сърца, готови да учат и прилагат наученото? Днес повечето хора говорят за всичко, но малко учат. Те третират въпроса за съществуването на Господа и казват: "Няма Бог". Които вярват в Бога, постоянно се оплакват: "Господи, мъжете ни са лоши". – "Разбрах, чух оплакванията ви." – "Жените ни са лоши." – "Чух и това". – "Синовете и дъщерите ни са лоши." – "Чух и разбрах." Какво трябва да се прави?

Често ме посещават хора – наши приятели, които ме питат какво да правят, за да бъдат доволни. На всички отговарям: аз съм намерил нов метод, чрез който превръщам недоволството в доволство: впрягам енергиите на всички хора, според тяхната възраст, на работа. Като дойде при мен едно момиченце, питам го какво иска да му подаря – момиченцето иска кукла; купя му една хубава кукла и го оставям да се занимава с нея. То взима куклата и започва да играе: къпе я, съблича я, облича я, слага я да спи, говори си с нея – така минава денят в игра и забава. Като дойде момченце при мен, и него питам какво иска да му подаря – то иска конче; купувам му едно хубаво конче, с колелца, с юзда на устата и гледам какво ще прави – то веднага се качва на кончето и започва да го язди. Цял ден се разхожда из стаята ми, но аз търпя, гледам как се занимава – като слезе от кончето, започва да си говори с него, глади го, чеше гривата му. Като пораснат децата, давам друго занимание: на младата мома давам мотика, да работи на лозето, да копае и да разговаря със земята; на младия момък купувам кон и кола, да пренася пясък, камъни и тухли, да помага на бедните хора – сутрин ще впряга коня, вечер ще го разпряга и ще почива. В първо време ще се оплаква от болки в кръста, но после ще свикне и ще благодари, че има възможност да помага на хората и да се учи от тях.

Разумният свят приготви един хубав подарък за жената и друг – за мъжа: за жената мотика, да копае и отглежда лозето, а за мъжа – кон и кола. Всички хора – мъже, жени и деца, трябва да се впрегнем на разумна работа, да разберем защо живеем, защо се раждаме и умираме, защо се учим, защо съществува този и онзи строй. От всички се иска работа – от ученици, от духовници и проповедници, от държавници, от управляеми и управници. Сега, като се заговори за труд и работа, мнозина казват: "Да оставим тези въпроси настрани, те не са навременни"; всички въпроси идват навреме и трябва да се приложат навреме. Когато циреят узрее, трябва да се лекува: ще го покажеш на хирурга, да направи малък разрез, да го изчисти – време е назрелият цирей да се пукне; ако счупиш крак или ръка, трябва да извикаш един опитен лекар, да намести счупената кост, да започне лекуването. Всяко нещо става на своето време.

Мнозина, като слушат да говоря за Любовта, не ме разбират и питат какво нещо е Любовта. Аз говоря за безграничната Любов, те ме питат, какво означава тази Любов. Безгранична любов е непроявената още Любов, в тази Любов е Бог, чрез нея Той се проявява; граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край; граничната любов е човешката, която се е проявила и проявява в живота – тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна.

Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното. Ще кажете, че като безграничен, Бог не може да се познае. Днес, при сегашното ограничено човешко съзнание, наистина Бог остава скрит и неразбран, но в бъдеще, когато съзнанието на хората се пробуди и разшири, човек ще познае и разбере Бога. Всичко става навреме и при специфични условия. Има неща, които съществуват, но са далеч от съзнанието на човека и той не може да ги схване; има неща, които са близо до съзнанието му, затова лесно ги схваща и възприема. Следователно, ако не можеш да възприемеш една идея, това показва, че тя е далеч от твоето съзнание. Че ти не възприемаш известна идея, това не показва, че тя не съществува или че други, по-напреднали същества от теб, не я възприемат. Нещата са относителни – това, което е реално за едного, не е реално за другиго; това, което човек разбира, мравката не разбира.

"Станете да отидем" – къде? При Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, да се научим как да живеем. Питате защо Бог не се прояви в Своята пълнота – ако Бог би се проявил както искате, вие не бихте издържали на Неговата светлина и топлина, щяхте да се стопите. Ето защо Бог се изявява различно, на всеки според степента на развитието му. Бог очаква хората да се облекат в своята нова премяна. Ще кажете, че светът, че хората са грешни – под грешни разбирам, че не са облечени както трябва. Бог казва: "Когато хората се приготвят да Ме посрещнат, т.е. когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота". Тази е причината, поради която Бог се изявява на едни, а на други не се изявява – първите са готови да Го посрещнат, а вторите – не. Всеки ден Той се изявява в живота на хората.

Какво нещо е Животът? Според някои Животът е движение, но не е така – движението е проява на Живота, но самият Живот не е движение. Животът се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия – всяка мисъл, всяко чувство, които никога не се изменят, представляват извор, чрез който Животът тече, без да изтича. Животът е Велик принцип, съзнателна сила, която нито се ражда, нито умира. Да намериш Живота, това значи да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята – с всички риби, птици, млекопитаещи. Защо – защото чрез тях протича Животът. Затова Христос казва: "Аз Съм Пътят, Истината и Животът". Ако Бог се проявява и в най-малките същества, кой има право да ги убива?

Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог – Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка. Сянката е далечно копие на нещата; тя е скрита в самия предмет, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства. Мислите се изявяват чрез ума, чувствата – чрез сърцето, а постъпките – чрез волята. Питам: какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква – волята, за да се изяви Бог чрез тях?

Като ви говоря, вие казвате: "Учителя не е прав в случая; има нещо, което не ни е ясно". Защо не ви е ясно – защото бързате. Аз съм започнал да рисувам един човек и през първия ден едва съм успял да означа мястото на очите, на носа, на устата; вие погледнете картината и казвате: "Това не е човек, Учителя ни заблуждава". Чакайте, едва съм започнал картината, това е началото на моята идея, аз съм в началото на моето изкуство. – "Кога ще завършиш картината?" Почакайте още девет дена – ден след ден прибавям по нещо на картината, на десетия ден ще бъде готова. Елате след десет дена, тогава ще си кажете мнението.

Аз искам, като ви говоря, да мислите право и като излезете оттук, пак да мислите. Като мислите право, ще подобрите и умовете, и сърцата си. Приятно ми е, когато виждам известно подобрение във вас. Приятно ми е да ви срещам бодри, весели, здрави; да виждате смисъла в живота; да знаете защо живеете. От какво умират хората – от скука. Защо умира майката – от несбъднати мечти: докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа, да им даде образование, да станат видни хора, да я гледат на стари години; щом се ожени, вижда, че мечтите й не се реализират. Ражда момче и момиче, но те си вървят по свой път – порастват, получават образование, но синът се оженва, дъщерята се оженва и забравят майка си. В първо време й пишат често, но после едва по едно писмо в годината, докато най-накрая престават съвсем. Майката охка, пъшка, страда по тях, докато един ден умре. Те казват: "Умря горката ни майка. Бог да я прости!". Защо ще я прощава Бог? Тя умря от скука. Вложете някаква цел в живота на човека, да видите как ще оживее и от смъртното легло ще стане.

Една богата американка се влюбила в един красив американец и се оженили. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо на света няма да се раздели от него. Случило се, че заболяла сериозно от тежка болест и лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар, консулт от 12 лекари и всички казвали едно и също: "Болестта е сериозна и тя не може да се справи с нея". Като се убедили, че жената ще замине за другия свят, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие горчивата чаша – жена му ще си замине. Крайно измъчен, той отишъл при жена си, за да се прости с нея. Като видяла, че очите му са насълзени, тя го запитала:

— Защо плачеш?

— Не мога да скрия истината от теб, ще ти кажа всичко: лекарите казват, че ще живееш още 24 часа – болестта ти е тежка, не можеш да издържиш.

— Нищо, готова съм да си замина, но искам от теб само едно: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга.

Той отговорил:

— Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като тебе – ще се оженя за нея.

— Щом е така, аз няма да умра.

Тя събрала и последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята, за 24 часа оздравяла – така опровергала думите на лекарите.

— Ще живея за теб – казала тя на мъжа си и оздравяла.

Казвам: вложи цел и смисъл в живота си и ще оздравееш; вложи цел в живота на младия и го остави свободен – той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под стар не разбирам стар на години – според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Под стар, в правия смисъл на думата, разбирам мъдър човек. Когато старите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, аз съм с тях; когато младите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, аз съм с тях. Ако младият върши глупости в живота си, не съм с него. Следователно търсете ме между млади и стари, които имат цел и смисъл в живота си – аз съм всякога на тяхна страна.

"Станете да отидем!" – къде? Където е целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта и вие, мъжете, станете извор на Светлината и Мъдростта и ако, като мъже и жени, изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота – каквито възможности са вложени в бащата, такива са и в дъщерята; и каквито възможности има в майката, такива има и в сина. Това е закон – не можеш да предадеш нещо вън от себе си, докато не е вложено в самия теб.

И тъй, мъжът е проява на възможностите на Божествената Мъдрост; жената е проява на възможностите на Божията Любов; синът е проява на възможностите на Божията Истина; дъщерята е проява на възможностите на Божията Добродетел – значи в човека са вложени възможностите на Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. Ако майката има Любов в себе си, синът й ще изявява Истината; ако бащата е мъдър, дъщерята ще бъде добродетелна – само умният може да бъде добродетелен и само любещият може да бъде истинолюбив. Наистина, когато душата ти е пълна с Любов, ти можеш да говориш Истината; и когато умът ти е пълен с Мъдрост, ти можеш да бъдеш добродетелен – това са максими, които могат да се приложат при новото възпитание.

Първият елемент, с който ще започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални, музиката да работи в техните умове и сърца. Казва се за нас, че сме мистици – това мнение не ни радва. Ние не сме духовни фразеолози, ние сме хора на реалните истини, на опита. Ние правим такива опити, които имат видими резултати, както опитът на градинаря, на художника и на музиканта. Всеки може да направи един малък опит.

"Станете да отидем оттук!" – откъде? От мястото на заблуждението. Ето защо ние се стремим освен към теорията, още и към практиката. Всичко, което знаем, ние го прилагаме – това се иска от нас като носители на Новото учение. Ние не прилагаме, както досега се е прилагало; ние прилагаме според методите на Природата. Между голямата и малката река съществува едно препятствие – какво прави Природата, за да го махне? Тя прави малък наклон и малката река се влива в голямата. Без наклон препятствието не може да се махне и вливането няма да стане. И в човешкия живот се явяват известни наслоявания, които препятстват на добродетелите да се усилват в него. Какво ще направиш в себе си, за да махнеш препятствието в пътя на известна добродетел? Ще направиш един малък наклон, с който ще дадеш възможност на енергиите на малката добродетел да се влеят в енергиите на голямата добродетел.

Още едно нещо искам от българите: да се откажат абсолютно от лъжата. Как – като не се говори за нея. Не казвай на сина си да не лъже, но всякога му говори истината; ако той обича да лъже, никога нищо не споменавай за лъжата. Ден, два, три, месеци, години наред му говори само за истината. Майката казва на сина си: "Синко, не лъжи! Недей да мразиш!" – това е старият метод на възпитание. Кажи на сина си: "Синко, говори истината и обичай ближния си" – като говориш за Истината и за Любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: може ли гвоздеят сам да се забие? Чук е нужен; ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш. Важно е да знаеш кога и как да чукнеш. Когато удряш с чука на своята воля, невъзможните неща стават възможни – така се развиват и прилагат добродетелите, иначе още много ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете.

Мнозина казват за нас: "Тези хора проповядват Новото учение, но и те приличат на нас". Аз говоря за хората на Новото учение – те са хора на Новата култура, съградена на вечните добродетели. Новият човек, човекът на бъдещето, се отличава коренно от сегашния: главата му ще бъде красива, добре оформена; сърцето му ще бъде пълно с Любов; умът му ще бъде носител на светлина, а волята му ще бъде силна. Срещнеш ли новия човек, ти ще го почувстваш като брат – каквото обещае, той ще го изпълни. За да влезете в бъдещата култура, работете съзнателно върху себе си, да махнете малките препятствия на пътя си – само така ще влезете във вечната хармония на живота. Иде новото време.

Как се познава идването на новото – всички хора ще се променят. Всеки ще каже: "Едно време бях сляп, сега виждам; едно време мразех, а сега обичам; едно време правех зло, сега правя добро; едно време живях в заблуждения, а сега умът ми е пълен със светлина; едно време мислех само за себе си, а сега мисля и за своя ближен".

"Станете да отидем!" – къде? При Любовта.

29 октомври 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube