Простри ръката си!

Простри ръката си!

От Марко, 3:5

Съвременните учени си задават въпроса какво е щастие и се стремят да го обяснят научно; други си задават въпроса какво представлява светът – и те се мъчат да го обяснят; трети се запитват какво нещо е животът. Казвам: щастието, светът, животът са загадки, сложни задачи с много неизвестни, които трябва да се решат. Понякога човек мисли, че разбира живота, понякога мисли, че не го разбира: когато работите на богатия вървят добре, той мисли, че разбира живота; щом работите му се объркат и касата му се изпразни, мисли, че не го разбира. Когато денят е ясен и топъл, птицата хвърчи добре и разбира живота; щом падне мъгла и завали дъжд, тя се обърква и не разбира вече живота.

Човек знае много неща, но лесно може да ги забрави – трябва ли да ви се доказва това? Ако дам на учениците да решат известна задача, те ще видят, че макар да са я решавали някога, са я забравили; и музикантите са учили много неща, но като се опитат да свирят, виждат, че са ги забравили, особено мъчните парчета; правистът забравя някои закони, проповедникът – някои проповеди. Много проповедници изучават проповедите си наизуст, искат да им върви гладко като по вода, но като се качат на амвона, всичко забравят. Случват се изненади с човека.

На какво се дължи забравянето? Има много причини за това. За изяснение на въпроса ще си послужа със следната картина: в ясен слънчев ден минаваш през позната местност; накъдето и да се обърнеш, всичко ти е познато: всеки връх, всяка долина – не можеш да се объркаш. Но се случва да минаваш през същата местност в тъмна облачна нощ – пред теб мъгла, нищо не виждаш; казваш си: "Чудно нещо, тази местност ми е позната, всеки кът ми е известен; какво стана сега, че не мога да се ориентирам? Забравих пътя, не зная накъде да вървя". Забравил си, защото и отвън, и вътре в теб е тъмно, нямаш нужната светлина. Щом излезеш от тъмната нощ и влезеш в ясния слънчев ден, казваш: "Аз зная пак толкова, колкото и по-рано".

И тъй, Космосът е сложна задача, която сме длъжни да разрешим; и ден след ден ние го правим. Например задача е защо човек трябва да яде и пие – не може ли Разумната природа да ни освободи от това нещо? Щастие или нещастие е яденето? За богатия е щастие, за бедния – нещастие; когато на трапезата на богатия сложат тлъста, добре опечена кокошка, той е щастлив; когато бедният няма нищо за ядене, той е нещастен и се пита защо трябва да се яде. И като си жаден, а не можеш да задоволиш жаждата си, пак се питаш защо трябва да пиеш вода. Докато кокошката е на трапезата, и детето може да реши задачата – взима кокошката, отрязва си оттук-оттам и се чувства щастливо; ако няма какво да яде, ще плаче – не може да реши задачата си. При това интересно е как човек се е научил какво да яде и какво – не. Като види органична материя – месо, зеленчуци, плодове, веднага ги използва; щом дойде до неорганична материя, например камъни, той казва: "Това не е за ядене". Учените обясняват това и техните обяснения са верни, но за нас това е задача. Човек не може да използва камъните за храна, но вижте какво правят растенията – като попадне на канара, растението се нагажда и там: постепенно започва да работи върху нея, докато изкара известни елементи като храна за себе си. Мъховете растат по камъните, оттам черпят своята храна, но и те се нуждаят от дъжд и слънчева светлина.

Христос казва: "Простри ръката си!" – ето една задача. "И там беше някой си человек, който имаше ръката си изсъхнала" (ст.1) – той ходил тук и там да се лекува, молил се на мнозина и когато бил крайно обезнадежден, срещнал Христа, Който му казал: "Простри ръката си!". "Изправи се посред и каза им: "Простено ли е в съботен ден да прави някой добро или да прави зло? Да спаси ли душа, или да погуби?" (ст.4).

Думата фарисей е с двояко значение – днес тя няма добро значение, но навремето е означавала учен човек, от висок род, благороден. И сега има такива думи и изрази. Например тежко на онзи, на когото кажеш: "Ще те науча аз!", обаче този израз има и добро значение – ще научиш някого на нещо; ако употребиш този израз с лошото му значение, ще ти отговорят: "Ще ме научиш, но ще видиш ти!". Ето защо, като говори, човек трябва да мисли, да преценява думите си, за да не ги изопачат. Ако сега кажеш на човека фарисей, той ще се обиди, но навремето тази дума е била почетна; ако отидеш в Македония и кажеш, че си българин, опасно е – защо? Това са задачи, които трябва да се решат; това е противоречие – на какво се дължи? Това е задача за вас.

Много религиозни системи са съществували и до днес съществуват; те изхождат от принципа, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, но въпреки това между тях има разногласие – защо? Първият сняг е чист, бял, приятен за гледане; след време той става черен, кален, смесва се с пръстта; ако на него посееш жито, то няма да израсте, защото като изгрее Слънцето, снегът ще се превърне в черна вода, а не в пръст. Коя е причината за изопачаването на благородните и възвишени идеи на човешката душа? На този въпрос могат да се дадат много отговори. Според някои съществуват лоши сили, които объркват работите, и добри, които ги оправят. Как е възможно всесилният и всемогъщ Бог, Който е създал света, да създаде два вида сили – едните добри, а другите лоши? Ще обясните научно, че в даден случай известна сила работи като Добро, а в друг – като зло; да, ако преядеш, и най-добрата храна ще произведе разстройство в организма.

"Простри ръката си!" – какво означава това? Простирането на ръката не е обикновено, то има вътрешен смисъл. Когато писателят простре ръката си и започва да я движи върху хартията, от нея излиза нещо; когато царят простре ръката си, това има смисъл. Ръката представлява велик символ – кога? Когато всеки ден я простираш и се запитваш: "Живея ли аз съобразно своята ръка?". Според някои хора ръката е механичен инструмент; и това е вярно. И езикът е механичен инструмент, но кажеш ли една дума с него, можеш да запалиш целия свят; малък е езикът, но чудеса прави. В този смисъл и ръката е активна сила, която се проявява чрез човешката воля, а волята е велик израз на човешкия дух – това е велика истина.

Съществуват няколко вида истина: истина от физически характер, т.е. истина, която възприемаме с едно от петте сетива; истина от морален характер, която се отнася главно до бъдещето; отвлечена истина, която почти няма допирни точки с физическия свят. Според някои отвлечена истина е вярата на човека в задгробния свят. Какво отношение има вярването в задгробния живот към физическия живот – почти нищо. Понякога отношението между този и онзи свят е такова, каквото между живота на човека и жабата – какво ще се ползва жабата, ако й разказваш нещо за човека? Едни вярват в другия свят, други не вярват; не е лошо, че вярваш или че не вярваш. Ако не виждаш връзката между явленията и законите на двата свята, естествено е да не вярваш; всъщност вярваш или не вярваш, има връзка между двата свята.

Първоначално водата е била някъде в пространството, далеч от повърхността на Земята; според учените след време водородът и кислородът се съединили в отношение 2:1 и образували парата; после парите се сгъстили и образували водата; като замръзнала, водата се превърнала в лед – това са състоянията, през които минава водата. Коя е причината материята да изменя състоянията си? Ще кажете, че причината се крие във външните условия. Така е, външните условия влияят и върху хората, не само върху материята. В какво се заключават външните условия? Аз наблюдавам как котката играе с опашката си и не може да разбере, че опашката е нейна; тя гледа на нея като на нещо отделно от себе си и като я стисне, заболи я и започва да мяука. Като питате за причината на нещастията, казвам: "Причината за нещастията е фактът, че вие сте хванали опашката си, стискате я като чужда и сами си причинявате болка". – "Как да се справя с болката, с нещастието?" Не стискай опашката си. Опашката е символ на животинския ум – докато животното има опашка, умът му работи и то е активно; щом му отнемете опашката, активността му изчезва. Следователно животното ще хванете за опашката, а човека – за езика. Когато животното минава в човешка форма, ролята на опашката се замества с тази на носа – между носа и опашката има известно съотношение.

"Простри ръката си!" Проявата на ръката е един велик процес; това се вижда от нейното устройство, от съчетанието на нейните линии. Кой не е изучавал ръката? Както съвременните лекари изучават мускулите на тялото, така и хиромантите са изучавали най-подробно човешката ръка. Лекарите са дали много неща на човечеството, но не са дошли още до изучаването на ръката. Те познават много добре анатомията и физиологията на ръката, но от гледището на хиромантията тя има и друго предназначение. И езикът извършва три служби. Първата е при храненето, там играе ролята на слуга – посреща гостите и ги упътва накъде да се обърнат, как да се движат, посочва им вратата към главния вход; щом изпрати едни гости, очаква други; като свърши тази работа, сяда на едно място и мълчи. Втората служба е говоренето – от езика излиза красива реч, декламира, пее и които слушат, казват: "Отличен език!". Като престане да посреща гостите, да говори и пее, езикът пристъпва към третата служба – прави своите научни изследвания и доклади; казва на господаря си какъв е вкусът на веществата, каква температура имат. И ръката е нещо сложно, поради което трябва да се изучава.

"Простри ръката си!" Ако проникнете във вътрешния смисъл на това изречение, ще разберете, че то крие в себе си магическа сила. Като се обезсърчи, човек спуска ръцете си надолу и казва: "От мен няма да стане човек, липсва ми нещо" – следователно видиш ли човек със спуснати ръце, преплетени крака, ще знаеш, че е обезсърчен. Кажи на този човек: "Простри ръката си!"; когато простре ръката си, в ума му ще се яви мисълта какво трябва да прави – докато има ръка, той знае какво може да прави.

Ще кажете, че трябва да се говори на хората ясно, определено; и аз бих желал да видя човек, който говори ясно, разбрано – днес повечето хора говорят неразбрано. Голямо изкуство е да говориш. Защо не може да се говори разбрано – защото хората са изгубили първоначалния език, на който са говорили. Те не знаят и своя първичен произход. Според някои учени човек е произлязъл от микроб; лесно е да се каже това, но откъде се е появил този микроб? Един знаменит американски негър, проповедник, разказвал на слушателите си как Бог е създал света и човека: "Бог направил човека от най-фина кал, после го сложил на плета да съхне. Вдъхнал в него дихание на живот и той станал жива душа". Един от слушателите го запитал: "Кой направил плета?" – "Това не е твоя работа" – отговорил проповедникът. Значи лесно е да се каже, че човек е произлязъл от микроб, но кой създаде микроба?

Сега и вие често си мислите, че обяснявате нещата. Химиците казват, че от съединяването на кислорода с водорода се образува вода; влезте по-дълбоко и намерете причината, която ги кара да се съединят. Аз не разглеждам въпроса повърхностно като религиозните хора. Казвам, че тия елементи се съединяват, защото се обичат; афинитета между тях ние наричаме обич. Колкото по-лесно се съединяват два елемента, толкова по-голяма е обичта помежду им; щом се съединят, от тях се образува нещо ново. Сегашните учени отиват по-далеч и говорят вече за йони на елементите; те дават различни обяснения, но аз не приемам, че първоначално човек е произлязъл от микроб. Други са тълкуванията на окултната наука – според нея първоначално човек е бил велико същество, с голяма разумност, знаел е много повече от сегашните учени. Щом се изявил в света, той произнесъл първо думата любов – ключът на живота. Къде е този ключ сега – изгубен е и до днес окултистите търсят изгубения ключ. Които поддържат това твърдение – за произхода на човека от микроб, те са изгубили ключа.

Днес никой език няма този ключ, всички съвременни езици са без ключ и всички религиозни хора нямат ключ. Във всички религии се говори за Бога, но не със същинското Му име – на български казваме Бог, на турски Аллах, но това са преводи на първото име на Бога. Първият човек, който назовал Бога с истинското Му име, е изгубил тази дума, затова хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша; Бог ще те разбере само тогава, когато произнесеш истинското Му име.

Един ден вървя по улицата и чувам някой да казва: "Шшт-шшт!"; аз си вървя, не обръщам внимание. Казвам му: "Приятелю, по име ще ме извикаш – ще кажеш: Господин ....., и аз ще разбера какво искаш; с шшт работа не става". Така и на религиозните казват, че трябва да вярват в Бога, но със заповед работа не се върши. Важно е да се знае истинското име на Бога. В кой Бог да вярваш? Турчинът казва: "В Аллах ще вярваш". Това са все неразбрани въпроси.

Сега ние говорим научно, изнасяме самата истина. Поради неразбраната същина на Бога, в сегашната религия, както и в миналите, има голям упадък. Който се занимава с математика, трябва да разбира всички отношения в нея. Казвам: 1:2 = 2:3; какво означава тази пропорция? Математикът знае значението на единицата, той разбира и думата едно, но какво означава единицата, едното? Ще кажете, че единицата е права линия. Подединица разбираме онази Първоначална сила, която е поставила всичко в действие и е станала осезаема за хората; значи проявлението на Едното във всяко отношение наричаме единица. Тогава казваме: онази материя, която е възприела Единицата и изявила всички нейни форми, се отнася към двойката, т.е. към условията, както двойката се отнася към тройката, т.е. към изявените вече резултати. С други думи казано: бащата (1) се отнася към майката (2), както майката (2) се отнася към сина (3); това означава пропорцията 1:2 = 2:3. Първо бащата обича майката, после майката обича детето си – това е закон.

Като казвам обич, във вашите умове изпъква обичта в сегашните й форми. Какво е било първоначално отношението между хората? Те не са се раждали така, както сега – защо? Всеки слънчев лъч, който минава през пространството, сам по себе си е жив; той е съзнателна сила, която може да се превърне в живо същество – това твърдение може да се оспорва, както днес се явява спор около създаването на човека. Питаш някого:

— Ти беше ли там, когато Бог създаде човека?

— Така е писал Мойсей.

— Да, но и Мойсей не е бил там.

Има обаче хора, които са били там. Силата на Христовото учение се заключава в това, че Той казва за Себе Си: "Когато светът се създаваше, Аз бях там". И наистина, когато Христос дойде на Земята, Учението Му се състоеше само от една дума и Той предаде Своето учение само в тази дума – коя е тя? Днес никой не я знае: нито православни, нито католици, нито евангелисти. Ако ме слуша някой от тях, ще каже, че не говоря истината; нека докажат, че те са прави. Изобщо, когато нещо се отрича или доказва, то трябва да става по правилата и изискванията на науката; нещата се доказват и отричат научно.

Ето, и аз казвам, че Бог е Любов. И аз говоря за Любовта, но това, което досега съм говорил за Любовта, е далеч от самата Любов, от първичната дума любов; и досега още говоря за Любовта с преводен език. Който изговори първичната дума на Любовта, той е в състояние да стопи и най-мъчнотопимите метали – огън е тази дума. И златарят си служи с особена духалка; като я постави в пламъка и насочи златото срещу нея, то веднага се стопява – по друг начин не може да се стопи. Оплакваш се от мъжа си, че е твърд, груб; занеси го на златаря, да го стопи – той ще го сложи на пламъка срещу духалката, ще духа и след малко мъжът ще се стопи и ще почернее. Като го види, жената ще се уплаши, но златарят ще го пусне в киселина и като го лъсне, той ще светне, ще се превърне в чисто злато – видоизменил се е. Не се страхувайте от нищо. Попаднете ли в огъня на Любовта, ще се стопите и ще се превърнете в злато.

Какво е религията – изкуство, подобно на златарството: да знаеш как да топиш златото и да правиш от него пръстени, огърлици и други златни украшения. Какво е животът – изкуство за придобиване на добродетели и да знаеш как да се кичиш с тях. Казваш, че си религиозен, защото се молиш на Бога; важно е как се молиш. Да застанеш прав и да шепнеш молитви – това не е молитва. Как се е молил Давид39? Давид се е молил най-добре, когато е бил гонен. Тази молитва е особена. Човек се моли най-добре, когато го гонят; щом спре гоненето, и молитвата спира. Докато живееш в охолство, като цар, ти не можеш да се молиш; друг е въпросът да те поставят при големи страдания, при големи изпитания и гонения – тогава ще се молиш както трябва.

Представи си, че си вързан с въже и те пуснат да висиш над пропастта; ще се молиш ли? Ще викаш: "Господи! Господи!" – това е молитва. А тъй, насърбаш се с топла чорбица, наядеш се с печена кокошка и после да се обърнеш към Бога и да кажеш: "Господи, благодаря Ти" – това не е молитва. Докато кокошката е в стомаха ти, не можеш да се молиш.

Не ви упреквам, но обяснявам защо животът ви няма добри резултати. Първото условие за молитвата е човек да изоре нивата си; ще мине с плуга по нея четири-пет пъти и тогава може да я засее, иначе колкото и да плаче, никой не може да му помогне – бодили и тръни ще растат на нивата му. Който види изораната нива, ще се спре пред нея и ще каже: "Приятелю, аз имам хубаво семе, искам да посея твоята нива". Казваш: "Скърбя, тъжен съм" – изора ли нивата си? – "Не съм я изорал." Впрегни ралото си, изори нивата, посей я и после плачи колкото искаш. Тогава плачът ти ще бъде намясто и ще принесе своето благословение.

"Простри ръката си!" Човекът с изсъхналата ръка е плакал много, но преди това е орал и сял. Христос му е обърнал внимание, защото е заслужил. Като го излекува, Христос се обърна към събралия се при Него народ и го запита: "Позволено ли е на някого да прави добро в съботен ден?"; всички мълчаха, никой не Му отговори – защо? Защото понякога е опасно да се говори и аз зная това – понякога трябва да мълчиш. Човек може да говори всичко само пред хора, които го разбират.

Понякога чувам как моите слушатели изопачават думите ми – цели опашки им прикачват, понякога големи колкото опашките на лисиците, за които е говорил един американски проповедник, който обичал да преувеличава нещата. Като знаел своята слабост, той помолил един приятел да го коригира с особен знак. Веднъж проповядвал за лисиците, които Самсон40 хванал и които се отличавали по това, че имали дълги опашки. В увлечението си проповедникът казал: "Тези лисици имали опашки, дълги по четири метра"; приятелят му дал знак да намали. Проповедникът казал: "Струва ми се, че опашката на лисицата не може да бъде толкова дълга – трябва да е била до три метра"; приятелят пак му дал знак. – "Може да не са и три метра, но около два..." Така намалявал, докато стигнал до половин метър; приятелят пак дал знак. – "А не, повече не намалявам!" Обикновено хората преувеличават нещата, все удължават опашката на лисицата. Какво означава дългата опашка – изопачаване на известна мисъл, т.е. криво тълкуване на мисълта.

"Простри ръката си" – каква мисъл е вложил Христос в тези думи? Първо, Той е искал да помогне на сакатия, като същевременно е внесъл светлина в неговия ум. Закон е: когато светлината проникне в човешките очи, тя ще донесе своето благословение. Като говоря за Новото учение, аз нямам намерение да измествам друго учение. Светът върви напред, религията и науката също напредват – не съм аз, който измества старото. Който е дошъл до известно развитие, той продължава да върви напред; ако спре някъде, скъпо ще плати. Всеки знае, че златното време на неговия живот е ученичеството – вземе тетрадките и книжките си и хайде на училище. Майката и бащата се грижат за него, а той не мисли за нищо. И ние трябва да бъдем ученици, за да научим първата дума. Тя е изгубена, но трябва да се намери – това ще произведе коренна промяна в човека и именно тази промяна подразбира новораждането, за което се говори в Евангелието; тази дума ще бъде основа на новия живот, където няма болести, няма и смърт.

Смисълът на живота не е в това да живееш добре, смисълът на християнството не е в спасението; смисълът на всичко е в безсмъртието: да станеш безсмъртен, да влезеш при онези условия, където се проявява Божественият живот. Не можеш ли да станеш подобен на Бога? Това е желанието на Бога, това е желанието и на всеки баща. Кой баща желае смъртта на децата си? Бог, Който е всемъдър, всеблаг, не може да иска смъртта на децата Си. Следователно и ние искаме да бъдем като Бога – как? – "Да бъдем като Бога – това е богохулство!" Да, ти можеш да бъдеш като Бога – благ, да живееш като Него, да бъде душата ти пълна с Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел – това е Бог. Сила се иска за това.

Само добродетелният човек е силен; добродетелите са условия за проява на силата. Който няма добродетели, подобен е на замръзнала змия – и най-страшната боа, пренесена на студен климат, ще се вцепени и ще бъде безопасна. Без добродетели не можеш да проявиш никаква смелост и решителност, никакво благородство, нищо възвишено. Те са необходими за всички хора: за майки и бащи, учители и ученици, свещеници и владици, управници и общественици. Истинският живот започва с добродетелите.

Казвате, че яденето е от първа необходимост. Че трябва да ядем, по това спор няма, но какво трябва да ядем? Ето един въпрос, върху който се явява спор: вегетарианци ли трябва да бъдем, или месоядци? Че трябва да пием – и върху това спор няма, но какво да пием: вода, вино, ракия или друго питие? Трябва да имаме Вяра – и върху това спор няма, но в какво и в кого да вярваме? Едни казват, че трябва да вярваме в Бога, други – в Любовта, трети – в науката. Вярата зависи от културата, от развитието на човека. Когато съзнанието на хората се пробуди, те вече имат убеждение – в какво се заключава то? Кое е това убеждение не мога да ви кажа; всеки сам ще дойде до него – кога? Когато намери първата дума, когато намери загубения ключ.

Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази дума и съм я намерил. – "Кажи я и на нас." Не е позволено да споделя една свещена идея или една свещена дума с човек, който е прекарал живота си в ядене и пиене, в задоволяване на своите слабости. То е все едно да повериш богатството си на своя разпуснат син – вместо да го използва разумно, той ще злоупотреби с него. Той ще постъпи както онзи млад американец, който прахосал наследството си за шест месеца. Като единствен наследник на дядо си, той получил 30 милиона лева. Веднага съобщил във вестниците, че дава възможност на всички свои съграждани в продължение на три дена да ядат и пият колкото искат за негова сметка. След шест месеца останал без пет пари в джоба си и се принудил да продължи стария си занаят – говедарство. Ако сега и на вас дадат такова богатство, няма да направите повече от това, което е направил младият американец.

Като забогатее, човек има две възможности – да падне или да се повдигне. В първия случай той използва богатството си за своя сметка – направи няколко големи хубави къщи и ги дава под наем на непознати и приятели, но скоро разваля отношенията си и с едните, и с другите: този не платил наема си, онзи не платил. Той ги дава под съд, разплаква ги; отношенията между наемателите и него стават враждебни – като го видят, те казват: "Изедникът пак иде! Не знаем какво да правим". Ако богатият е разумен, така ще постъпи с богатството си, че пръв той ще се повдигне – ще направи няколко къщи и ще каже на един от приятелите си: "Моля ти се, иди при най-бедните семейства в града, предложи им да живеят в тези нови къщи без наем, без грижа за утрешния ден. Ако те питат чии са тези къщи, няма да казваш името ми; ще кажеш, че един добър човек ги осигурява, без да иска нещо от тях, и ще живеят в къщите, докато са живи". След време той ще ги посети, ще си поговори с тях, да види как гледат на живота. Като разбере, че с това вярата им в Доброто се е усилила, и той ще си каже: "Има добри хора в света, заслужава да се живее!".

Как постъпват повечето хора днес? Светският човек, като направи добро, постоянно го споменава и казва: "Аз направих това добро"; религиозният казва: "Аз обърнах този човек към Бога, аз го спасих. Едно време той беше лош човек, сега стана добър". Така постъпил един варненски богаташ със своя беден съсед: той го срещнал на улицата и му казал: "Съседе, отивам на пазара; ела с мен да ти купя нещо, да направя едно малко добро, да ме споменаваш". Отбили се в една касапница; богатият купил един черен дроб, дал го на бедния, за да си сготви чорба, и двамата си тръгнали заедно; колкото познати срещнал, богатият все казвал: "Купих на този човек един дроб, да си направи една чорбица".

Днес се проповядва на хората за спасението, за това кой щял да ги спаси. Никой никого не може да спаси. Казва се, че Христос спасявал хората; видели ли сте Христа? – "Не сме Го видели, но вярваме в това." Познавате ли Христа? – "Не Го познаваме." Знаете ли как спасява Христос, изучавали ли сте това изкуство? Не е все едно да казваш, че Христос спасява хората, и да знаеш какво е спасението. Казваш, че твоят учител свири хубаво; ти знаеш ли да свириш? И ти трябва да свириш като учителя си.

Казано е: "Така да просветнат вашите дела пред човеците, че като ги видят, да прославят Отца нашего на небеса". Сега аз изнасям своята проповед и мога много добре да я развия точка по точка. Ще кажете: "Отлична проповед"; това не е достатъчно. Като казваш, че Христос спасява хората, трябва да знаеш как става това спасяване. Досега никой не е казал как спасява Христос. Ако искаш да научиш това, ела при мен, аз ще ти покажа как става. Ще направя един кръст и ще забия с по два гвоздея ръцете и краката ти на кръста; след това ще те поставя в гроба, където ще прекараш три дни; на третия ден Бог ще те извади от гроба и тогава ще разбереш как Христос спасява света. След възкресението Си Христос каза: "Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята. Идете сега да проповядвате Моето Учение". Който повярва в закона на Любовта, той ще бъде спасен.

Сега и вие ще изучавате коя е първата дума. Аз желая да дойдат всички религиозни хора, да кажат коя е първата дума, с която е назован Господ. Коя е първата дума на детето към майката? Ще кажете, че първата дума е мама; не, преди нея е казана друга дума, която вие не сте чули. Колко е плакало, колко е говорило детето, докато каже първата дума; тя е казана преди първия плач. Майката казва: "Детето заплака"; тя е чула плача на детето, но не и първата дума. И досега хората чуват само плача на детето. Защо не се чува първата дума? Защото някои същества, шашармаджии, удрят с тъпан около детето, за да не се чуе първата дума, която ще изговори то. Когато раждаше, майката трябваше да чуе тази дума; хиляди и милиони години са изминали откакто жената ражда, но никоя майка не я е чула. Само една жена я е чула, но коя е тя няма да ви кажа.

Павел казва: "Родих ви"; раждането подразбира първичната дума. Когато вие я чуете и разберете, тя ще осмисли сегашния ви живот, всички философии, всички учения ще придобият нов смисъл. Аз ще ви обясня важността на тази дума, без да ви казвам коя е тя. Представете си един трудолюбив момък, който копае градини, ниви, лозя, докато един ден забогатее. Той има на разположение всичко, каквото пожелае, но няма възможност да си избере възлюбена на сърцето; ходи тук-там и се пита: "Защо ми е това богатство без другарка?". Такова беше и положението на Адам в Райската градина – той търсеше своята възлюбена. Когато Бог създаде Ева, Адам чу само плача й, не можа да чуе първата дума и каза: "Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: "Ще излезеш вън от Рая". Значи след дългия си сън Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето – Ева заплакала и Адам казал: "Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми".

Сега всички разискват какво представлява жената и се казва, че е плът и кост от човека; не, това не е жената – тя носи в себе си първата Божествена дума, която спасява света. Аз нямам думи, с които да изкажа какво нещо е жената. Тя е дева, девица, която ражда. Това, което вие казвате за жената, не е жена. Според вашето разбиране жената е опорочена, продала се е на някого – казва: "Няма кой да се грижи за мене, нямам подслон, ще се оженя". Девата, която носи първата дума в себе си, е силна; тя не се нуждае от мъж, не търси ничия подкрепа – тя е по-силна от всеки мъж, от всеки човек. Това е човешкият дух. За духа още спорят: принцип ли е той, сила ли е.

Сега, като говоря така, аз не засягам вашия живот. Аз имам предвид целта, към която се стремим, смисълът на живота. Всеки иска да бъде щастлив – майката, бащата, децата, учителят, свещеникът, но въпреки това никой не е. Бих желал да дойде при мен някой щастливец, да запиша името му. Досега никой не е дошъл – защо? Защото никой не носи първата дума в себе си. Казано е в Писанието: "Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е". Роденият от Духа не пита православен ли си, вярваш ли в Бога, от коя партия си; родените от Духа веднага се познават. Аз съм готов да пожертвам всичкия си имот за родения от Духа, всичко, каквото имам. За тия, които носят първата дума в себе си, в Писанието е казано, че преди да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната душа е чиста и възвишена и Любовта отговаря на всеки техен зов. Това е Учението, което трябва да се проповядва на хората.

Сега между тях се явява един груб спор. Аз съжалявам за това, че хората първо се бият, изпочупват главите си и трябва да дойдат лекари, да ги превързват и чак тогава да си говорят братски. Какво братско има в това? Счупил си крака на брат си, той – твоята ръка; и двамата сте превързани и казвате: "Глупава работа излезе нашата". – "Е, така е казано в Писанието, че ще влезем хроми, слепи"; не, има нещо изопачено във вашата мисъл.

Христос казва: "Простри ръката си!". Разбирайте право Христовите думи, не ги изопачавайте; Христовите думи и думите на Павел лесно могат да се изопачат. Павел казва: "Царството Божие не е в ядене и пиене"; на друго място се казва: "Каквото ви дадат, яжте и благодарете" – кога е казано това и при какви условия? Когато дава отговор на стиха, че Царството Божие не е в ядене и пиене. Има нещо по-високо от яденето и пиенето. Знаете ли какво ядат и пият Ангелите? Питат ме каква е разликата между Духовния и физическия свят: съществата от Духовния свят ядат и пият както хората, но те напълно асимилират храната, без никакъв остатък; затова там няма отходни места, няма кухни с тенджери, чинии, метли. Там културата е много висока. Къщите им са красиви, с особен стил; като видиш една къща, ще кажеш: "Това е къща!". Те не спят на легла като нас.

Когато Мойсей се качи на Синайската планина, Бог му показа модела, по който да направи скинията. Каквито и усилия да правят хората, мъчно могат да постигнат нещо. Решено е да изпратят делегация в онзи свят и като се върнат, да представят модели от всичко, което са видели там. Днес всеки тълкува кое как да се направи, но моделите им не се реализират; един проповедник каже едно, друг каже друго. Не, ще отидеш горе, ще видиш какви модели има там и като слезеш, сам ще ги направиш; каквото има в Духовния свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей, като видя модела на скинията, направи я точно такава, каквато му показаха. И като питате какъв е Духовният и Божественият живот, казвам: ще отидете горе и ще ги видите. Какво трябва да бъде Братството? Като знаеш методите как да се живее, не остава нищо друго, освен да ги приложиш. Всички идеи, които се разпространяват между хората, са добри, но нямат методи за приложението им в обществения живот.

Прилагането на новите идеи има място в новата, възвишената култура. Следователно не мислете, че Духовният свят е нещо отвлечено; според мен най-великото, най-реалното в света е Духовният живот. Ние сме сенки на този живот – даже най-крайните материалисти, като комунисти и социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора. Днешният свят се е обърнал с главата надолу: например онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти.

Ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното. Няма защо да спорите дали някой вярва, или не – за нас въпросът е поставен другояче. И онзи, който не вярва, и онзи, който вярва, нямат първата дума в себе си; и който се моли по три пъти на ден, и който не се моли, и те нямат първата дума в себе си. Едните са честни и казват: "Отчаяли сме се, вече не вярваме в нищо", другите казват: "Ние вярваме"; но религиозните хора трябва да си признаят, че не познават Бога. Казано е: "Това е Живот вечен – да познаем Теб, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил". Вечният живот трябва да има резултат. След това казвате, че Истината се заключава в това да познаете Бога. Познаваш ли Го – имаш ли Вечен живот? Всеки трябва да носи Вечния живот в себе си. Този Живот не се основава на принципа на щастието, но на принципа на висшата разумност.

И тъй, вие ще вложите в ума си мисълта, че никой не може да напусне живота си, но ще гледа да намери в него онази дума, която някога е изгубил. Тази дума е заровена някъде, и то толкова дълбоко, че цялата си къща трябва да разровиш, т.е. да прехвърлиш през съзнанието си цялото си минало, да обиколиш цялата Земя от единия до другия край, но да я намериш; ако я намериш, ще бъдеш свободен, ще имаш светлина в ума си, чистота в сърцето си и сила във волята си и тогава каквито и проблеми да се явят в живота ти, ще можеш да ги разрешиш и ще помагаш на по-малките братя.

Ще кажете, че сте се объркали от моите думи, и ще питате: "Ти намерил ли си тази дума?". Дали съм я намерил, или не, това се отнася до мен, то няма да ви ползва. Ако нося един хляб, скрит от другите, аз ще си мълча – защо? Защото веднага ще кажат: "Нали си брат, дай хляба!"; достатъчно е да разберат, че нося хляб, и ще започнат да се трупат около мен десетки хора. Ако дам на всички по една хапка, ще остана гладен. Добре е всеки да си носи по един хляб.

За вас въпросът за хляба е отвлечен. Казваш, че вярваш в Господа Исуса Христа, а мислиш за хляба. Сегашните хора не вярват в Господа, а в хляба и като го видят, казват: "Ето моя Господ". Един казва, че вярва в Господа, но не е готов да услужи на ближния си даже с един лев – защо? Страхува се да не остане без пари – значи той вярва в парите. Според мен има смисъл да вярваш в хляба, но не и в парите. Хлябът внася живот, сила в човека; когато е гладен, той няма разположение за нищо, няма сила да свърши някаква работа, но щом се нахрани, хлябът внася в него разположение да учи, да работи, да се моли. Един ден, когато намериш първата дума, достатъчно е само да помислиш за хляба, и ще се нахраниш; а сега месиш, печеш и тогава ядеш. Ако си жаден, веднага ще се намериш мислено пред извора и ще задоволиш жаждата си. Може ли такъв човек да бъде нещастен?

Днес много хора продават честта и съвестта си само за хляб. Колко сестри и братя са пропаднали само заради хляба! Житото е затворено в хамбара и да умира човек от глад, никой не го отваря. Свещениците говорят за Христа, проповедниците – също, но и едните, и другите не знаят как се проповядва; те трябва да кажат: "Братя, да намерим първата дума, за да се отворят всички хамбари". Намерете изгубената дума, за да се отворят всички хамбари; намерете изгубената дума, за да се отворят вашите сърца. Под хамбар разбирам човешкото сърце – то да се отвори така, че всички хора да приемат благословението, което иде отгоре, то е общо за всички. Десетки деца измират в един ден. Ще кажете, че така е било писано; не е така, Христос казва: "Не е определено да бъдеш сакат, с изсъхнала ръка". "Простри ръката си и ще бъдеш спасен" – защо? Ти си срещнал човека, който има първата дума в себе си, той се отнася към всички братски и с Любов.

Днес и вие сте срещнали Христа; познавате ли Го? Ще кажете, че еди-кой си прилича на Христа; не е там въпросът. Кажи истината – Той ли е, или не е; Слънцето ли е, или не е. Каква е разликата между Слънцето и нашия огън? Грамадна е. За да опиташ силата на човешкия огън, трябва да бъдеш близо до него; колкото по-близо си, толкова по-добре ще ти бъде. При Слънцето обаче колкото си по-високо, толкова е по-студено. За да се грееш на Слънцето, ще намериш тихо място, запазено от вятъра, и тогава ще се грееш колкото искаш. То еднакво огрява всички и еднакво дава. Такова нещо е Божественото – то лекува както Слънцето. Човешкият огън не лекува, обаче няма болест, която да не се лекува от Слънцето. Изложиш ли се на огнището да се лекуваш, ще пропаднеш; хиляди хора са пострадали от човешкото огнище. Като говоря за Божията Любов, за Божията Мъдрост и Истина, струва ви се, че ви се говори за непознати, отвлечени истини.

Често се питам: "Като съм говорил и говоря толкова много на хората, защо не могат да приемат Истината?" и след това си отговарям: "Те нямат първата дума в себе си – значи това не зависи от тях, а от вътрешните условия, при които живеят". И житното зърно не може да расте навсякъде – ако го посадите на високо планинско място, няма да порасне; ако порасне, няма да узрее; ако го посадите в долината, там ще израсте и плод ще даде. И в живота най-благоприятни условия дава долината.

Ако искаш да намериш свещената дума, трябва да се освободиш от всички връзки, които те ограничават. Това не значи да се покалугериш. Искаш да станеш свещеник, да служиш на Бога; ти можеш да станеш свещеник, владика и пак да не намериш свещената дума. Как ще я намериш – като заемеш последното място в света; това място е до вратата на Царството Божие. Ти ще намериш по-скоро първата дума като последен слуга, отколкото като човек с високо положение.

Следователно вървете напред! Който иска да напредва, той ще се освободи от ограниченията. Не казвай на мъжа си или на жена си, че отиваш да търсиш изгубената дума; дълбоко в душата си кажи: "Аз сам ще разреша въпроса". И свещеникът да каже дълбоко в душата си: "Аз ще разреша този въпрос: ще намеря първата дума, с която Господ е назован – тя е изворът на Любовта". Една дума търси всеки – първото име на Баща си. Ще намериш името на Бога, за да получиш наследството, което Той ти е оставил. Само така можеш да станеш наследник на своя баща или дядо – това е нашето призвание в Космоса.

Какво се иска от човека – да се пробуди неговото съзнание. Като говоря така, мнозина мислят, че имам някаква задна цел. Те се заблуждават – аз не се интересувам от това, което хората вършат; аз не се интересувам и от сенките, които художникът хвърля на своето платно. Защо са тези сенки? За да се даде по-голям ефект на живота, но сенките не са истинският живот.

Значи първата задача на всички е да намерите онази дума, с която е назован Бог; тя е думата, с която Любовта се изявява на хората. С нея Космичният човек е посрещнал своята Любов; какво й е казал той и какво е отговорила тя на своя възлюбен? Каква е първата дума на учителя към своя ученик и какъв е отговорът на ученика? Коя е първата дума на свещеника, с която е назовал Господа? Аз не говоря за сегашния свещеник, един е първият Свещеник. Каква е първата дума на майката, с която тя посреща новороденото си дете, и какъв е отговорът на детето? Това са важни жизнени въпроси, социални въпроси, които трябва да се разрешат правилно.

Съвременното общество се нуждае от умни хора, които знаят да прилагат великите закони на Битието. Много закони има, но кой ще ги прилага? За всички длъжности в света са нужни просветени, възвишени, благородни хора. Има такива хора, но всяка служба, всяко управление се опорочава от хора, които не знаят как да изпълняват своите задължения, които не познават законите на живота. Църквата се опорочава пак от такива хора; домът се опорочава от майки и бащи, които също не знаят законите. Ето защо човек трябва да се върне към онова първично състояние, когато е познавал всички закони.

Какво се иска от човека, за да се върне към първичното състояние на хармония и мир – диамантена воля. Това е задача на бъдещето. Ако живееш интензивно и съзнателно, ти можеш да преживееш миналото си в един час; ако нямаш тази будност, ще го изживееш в хиляди години. Сега е време да се справите с миналото и да работите за бъдещето си. Ще кажете, че това може да се отложи за друго прераждане или като отидете в другия свят; не се лъжете – това, което свършите днес, е най-важно. Не мислете, че Съществата на онзи свят ще се занимават с вас – те няма да ви погледнат; не искат да знаят кога сте дошли и кога ще се върнете. За тях е важно знаете ли езика им, разбирате ли го; ако не знаете техния език, ще се върнете както сте дошли – това е факт. Вижте какво знаят онези, които се раждат на Земята – питате ги какво има на онзи свят, нищо не знаят. Вижте какво знаят вашите заминали – викаш баща си, питаш го какво има в другия свят и той нищо не знае; викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, освен тъмнина. Много естествено, колкото са знаели на Земята, толкова ще знаят и в другия свят. Има някои заминали, които виждат и разбират, но те са малко; те са работили на Земята съзнателно и в другия свят продължават да работят.

Хората спорят има ли друг свят, или няма; ако имаш знания, има друг свят, а ако нямаш знания, няма друг свят. Ако имаш пари, има хляб; нямаш пари ли, няма хляб. Стомахът ти е здрав, сладко ядеш; разстроен ли е стомахът, не ядеш сладко. Ако езикът ти е здрав, говориш отлично; ако е парализиран, ще се спъваш в говоренето. Това са отношения, зависимости. Ще кажете, че това са обикновени работи. Има смисъл човек да разисква върху известни въпроси, но да се ползва от тях. Трябва ли като схоластиците да правите изчисления колко духове могат да играят на върха на една игла? Представете си, че пет-десет хиляди или милион духове играят на върха на иглата; какво печелите вие? Това е губене на време. После разисквате какви са тези духове. Не, има съществени въпроси, които заслужават вниманието на хората.

Ето един съществен въпрос, който Христос е изнесъл: "Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето, и който Ме яде, има Живот в себе си" – какво означава тази мисъл вие сами ще изтълкувате. Ще кажете, че в Христовото учение има много противоречия. Например казано е: "Ако те съблазнява дясното око, извади го!" – как ще приложим този стих, трябва ли да си извадим окото? Това е велика истина, скрита в една отрицателна форма – трябва да се разбира по дух, а не по буква; ще излезе, че всеки, който има две очи, не е приложил Учението на Христа. Христос говори за петте таланта, за петте чифта волове, на друго място казва: "Създайте си приятели от неправдата" – това са символи, гатанки, притчи, на които трябва да се разбира вътрешният смисъл.

"Простри ръката си!" – после? Започни да мислиш – какво? Че има един вечен, неизменен Божествен свят. Тази сутрин казвам: в Божиите обещания няма обратни решения – каквото Бог е казал и решил, то е свършен факт. Обезсърчиш се и казваш: "Бог не ме обича, изоставил ме е"; това е твоя измислица. Каквото е обещал, Бог го изпълнява. Не е било и няма да бъде Бог да лиши своя син от наследство. Казано и свършено, Бог никога не се изменя. Помнете: в Божиите обещания няма обратни решения. – "Това не се отнася до мен." Ще мислиш право и ще постъпваш добре.

Живейте братски, по Любов, за да опитате Любовта на Бога. Ако не живеете добре, вината е у вас, в Божиите обещания няма обратни решения. Същото се отнася и до Църквата, т.е. до нейните служители – и те трябва да живеят в Любов, иначе и те ще знаят, че в Божиите обещания няма обратни решения. Занимават се кого да изключат от Църквата; те нямат право да изключват, нито аз имам право да изключвам някого. Да се заемем всички да реализираме Божия план, а не да се изключваме; ще живеем братски, по Любов, да изпълним волята на Бога. Ще живеем както Бог е казал, за да намерим изгубената дума – тя ще ни се открие сама по себе си. Казано е в Писанието: "Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изявя". Христос казва: "Ако имате любов към Мен, ще опазите Моите заповеди". "Ако Ме любите" – Христос не говори за обикновената човешка любов. На друго място се казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас". "Тогава ще ви кажа първата дума, с нея ще ви се изявя" – кога ще ни се изяви? Може още днес. Казано е, че ще се покаеш. Готов ли си, покаял ли си се? – "Отдавна съм се покаял. От 20 години съм член на Църквата, какво повече ми трябва?"

"Простри ръката си" значи да имаш воля, да вярваш, да знаеш, че в Божиите обещания няма обратни решения – по-велико Учение от това няма. Колкото и да си обременен, това Учение ще свали товара, ще те облекчи и ще кажеш: "Ще бъде така, както е казано". Ще простреш ръката си и ще кажеш: "Ще работя за тази велика истина".

Днешната беседа беше голяма; ако я забравите, поне едно помнете: в Божиите обещания няма обратни решения. Щом е така, прострете ръката си с дланта нагоре и четете писаното на нея – дланта е написана с математическа точност книга. Много данни съм събрал от тази книга, които са изчислени с точни математически формули; когато имам повече време, ще се занимавам с тях. Човешката ръка е Божествена книга, листите на която постоянно се пишат; много хироманти се ползват от нея.

Изкуство е да се научиш да четеш по тази книга. Тя посочва пътя, по който ще намериш първата дума. Казвам: Христос носи първата дума, Той скоро ще ви срещне и ще каже: " Простри ръката си". – "Кой си ти, да ни заповядваш?" Свършено е вече, изгубено е всичко – простри ръката си и нищо повече. В теб ще влезе новата светлина – светлината на новия живот, и ти ще минеш от смърт в живот. Говори се за възкресението на мъртвите – това са хората, на които Христос е казал: "Простри ръката си!"; това са хора с млади сърца, със силен дух, които могат да жертват всичко, не мислят за осигуряване – те са осигурени, бъдещето е тяхно. Млади и стари, прострете ръцете си – така казва Христос. – "Ами ако простра ръката си и нищо не стане?" Ето съмнението; това ако спъва човека.

Дръжте се за обещанието на Бога. Понякога обещанията, похвалите и хулите произвеждат един и същ резултат. Ти развиваш една тема, от която зависи твоето бъдеще, дойде един приятел и започва да те хвали; ти влизаш в разговор с него, изгубваш времето си и не можеш да развиеш темата си, отиваш на изпит и пропадаш. Започваш отново да работиш; дойде друг приятел и започва да те укорява за нещо, ти се оправдаваш и пак загубваш времето си.

Не се поддавай нито на похвали, нито на укори. Работи върху темата си и когато свършиш изпитите, тогава ще разговаряш. Не е важно какво говорят хората за нас. Имаш на разположение 15 минути, през това време трябва да срещнеш Христа – Учителят на Любовта. Той ще ти каже една дума, от която ще зависи твоето бъдеще – тази дума ще отвори вратата на Царството Божие за теб. Тази дума ще те постави в нови условия.

"Простри ръката си!"

31 декември 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube