По-леко ще бъде наказанието

Казвам ви, че в онзи ден по-леко ще бъде
наказанието на Содом и Гомор,
нежели на този град.

Oт Лука 10:12

Когато страхливият прочете този стих, косите му настръхват и той казва: "Страшно нещо е това! Много съм грешен"; когато смелият го прочете, казва: "Празна работа е това; който е писал Евангелието, той го е измислил. Какво наказание може да има, откъде ще дойде то?".

Казвам: този стих се отнася до същества с високо съзнание, до същества от Висш свят, той не се отнася до невежите – за да разбере този стих, човек трябва да има висока култура. Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен. Природата не наказва, но е строга – като изучавате законите й, виждате каква неумолимост съществува в тях. На остров Мартиника21 цял град от 40-50 хиляди души загинаха в една нощ; при земетресението в Лисабон22 също толкова хора загинаха в един ден; в миналото са потънали хиляди и милиони хора във водите на моретата и океаните – тия цифри изглеждат баснословни, но историята на човечеството записва всичко.

Ако питате учените от колко години съществува светът, ще кажат: "От осем хиляди години". Питам какви са тези осем хиляди години – години на децата, на възрастните или на умните хора? Тези осем хиляди години са години на Бога – Неговата мярка е друга. Мярката на децата е една, а тази, с която държавата мери нещата, е друга; децата мерят със сламчици, а възрастните – с мерки, установени от държавата; метрите и километрите на децата се различават от общоприетите мерки на държавата. Децата си правят къщички от пясък, вие ги наблюдавате и казвате, че са хубави, но разликата между детските къщички и къщите на възрастните е грамадна. След всичко това тези деца се опитват да тълкуват Писанието и казват: "Къщи са това!" – да, къщички, направени от вода и пясък. Писанието не говори за тези къщи, но за такива, направени от здрав и хигиеничен материал, който вековете не могат да разрушат.

Сега аз задавам следния въпрос на съвременните хора: "Защо живее човек?". На този въпрос може да се отговори двояко: човек живее, за да яде и пие, или човек яде и пие, за да живее – колкото е верен единият отговор, толкова е верен и другият. Има и трети отговор. Някои казват, че човек не живее, за да яде и пие, но питат как ще живее, ако не яде? От гледище на науката този въпрос е строго определен, както е точно определено кои числа са рационални и кои – ирационални. Според сегашната математика има числа съизмерими, т.е. делими без остатък, има и числа несъизмерими, т.е. делими, но с остатък, ала в абсолютната математика числата са съизмерими. В обикновената математика се говори за числа на n-та степен, например аn. Тази степен, макар че подразбира общо число, не показва, че всякога е неопределено – то може да бъде равно на 1, 2, 3, 4 и т.н. В абсолютната математика обаче самата степен може да се повдигне на степен – например an1, an2, an3, an4, an72 и т.н.

Как ще определите тези степени? Ако допуснем, че числото а или буквата а означава човека, т.е. човешкия ум, то степента n показва възможностите, при които човек може да се развива. Например даден човек може да се развива при възможности в първа степен – това значи да се движи по права линия, без да изкриви пътя си. Правата линия означава правия живот; като живееш право, ще насочиш идеите си в права линия – това подразбира да имаш отношение само към едно лице и само с него да се занимаваш. Например искаш да вземеш от някой банкер пари назаем – каквото и да правиш, мисълта ти ще бъде заета само с едно: как да вземеш парите; щом вземеш парите, ти не мислиш за банкера – нямаш вече отношение към него. Като вземеш парите, започваш да мислиш за онези хора, на които дължиш; щом платиш дълговете си, гледаш колко пари ти остават, с тях купуваш една крина жито и го посяваш на нивата си. Най-накрая ще мислиш за посяването на житото като процес. Ще кажеш, че не знаеш; лъжеш се, щом можеш да ореш, сееш и жънеш, ти знаеш значението на посяването като психически процес.

Като ученици, вие трябва да изучавате процесите в Природата и да ги пренасяте в психическия си живот; същото се отнася и до науките. Казвате, че сегашната геометрия говори за три измерения. Кои хора могат да се уподобят на първото измерение? Които се любят – такъв човек, като се концентрира в една точка, нищо друго не вижда, мисли само за своята възлюбена; и момата, като се влюби, освен възлюбения си, никого не вижда – забравя и майка си, и баща си, само за него мисли. За влюбените целия свят изчезва; ако това не е вярно, можете да го опровергаете. И Природата е съгласна с мен – тя поддържа същата мисъл с формулите аn1, an2.

Това е философия, която трябва да изучавате; и сегашните философи не я знаят. Като се срещнат, влюбените образуват права линия, силите им се съединяват, а щом се съединят два елемента, казваме, че се е извършила известна реакция – тя произвежда в тях вътрешно напрежение и те се сближават. Правата линия е строго определена с две малки нули: 0 и 0. Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят. И зад нулата има някакъв свят, но отношенията на този свят са отношения към нищото. Според нас, нищото показва нещо; че нищото е нещо, виждаме по това: поставено пред или след някое число, то увеличава или намалява неговата стойност – пред единицата нищото намалява стойността й десет пъти, а след единицата то я увеличава десет пъти. Значи нищото е нищо, когато не се проявява, т.е. когато не е нито пред единицата, нито след нея; постави ли се пред или след единицата, то е мощна сила.

Често религиозните и духовните хора се запитват: "Кое е същественото в Христовото учение?"; Любовта, Христос е казал: "Любете се един друг". – "Как да се любим – по права линия ли?" Ако се любите както младите – по права линия, ще се натъкнете на големи мъчнотии, във вас ще стане голяма реакция, голямо напрежение. – "Какво да правим тогава?" Вие сте извършили престъпление, за което ще отговаряте, затова ще се качите по перпендикуляра – само така ще се освободите от закона. – "Има ли престъпление в Любовта?" Има два вида престъпления – в злото и в Доброто. В първия случай някой извърши кражба, за която веднага го хващат. Казано е в законите какво наказание се налага, знаят го всички адвокати и съдии – веднага ще изпратят сватове със зурли и бъклици да го калесват. При кого ще го водят – при съдията, той се интересува от него. Преди да извърши престъплението, никой не се е интересувал от него, никой не го е познавал; щом извърши престъплението, всички започват да говорят за него. Пръв съдията го посреща с внимание, разпитва го и като се докаже, че е виновен, издава резолюция, според която го осъждат на две години затвор. Съдията му казва: "Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, където ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен".

Казвам: зад този свят, зад нищото, има друг свят, на който законите са точно обратни – тук съдят за престъпления, а там – за добри дела. Като направиш едно добро или като любиш, веднага съдията те пита: "Как се осмели да направиш това престъпление?" и ще ти наложи голямо наказание. Съдията извиква един стражар и му казва: "Освободете този човек от затвора и му дайте всички добри условия за живот: нива, лозе, къща, пари; след това му намерете добра, умна мома и го оженете". В Духовния свят човек е в затвора, докато не върши добро, докато не люби; щом започне да люби и да върши добро, веднага го освобождават. Съдията казва: "Ние искаме тъкмо такъв престъпник – да работи за интереса на нашата държава". Но ако направиш някакво престъпление, никой не се интересува от теб.

В Духовния свят няма закон за престъпления, защото там няма условия за престъпления; именно затова някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на Небето, там да живеят. Така правят и някои българи – като не им вървят работите в България, отидат в Америка, там да подобрят живота си. Едно трябва да знаете: и на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества и навици и от тях зависи ще успее ли, или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее; ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Крадецът гладува няколко дена, но вижда торба със злато, дойде до нея и я задига; носи я известно време и като се умори, сложи я на земята, но докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се е вдигнала във въздуха и отива там, откъдето е взета. Тогава той си казва: "Друг път няма да бъда толкова глупав – да оставям торбата на земята; все със себе си ще я нося". Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, слага парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си; като се умори, сяда да си почине и гледа да не я изгуби, но и този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: "Поне джобовете ми са пълни"; бръква в тях и остава изненадан – джобовете са празни. Така крадецът нищо не може да задържи за себе си. Жителите от онзи свят го гледат, смеят се, но не го съдят, казват му: "Щом си гладен, кажи си, ние ще те нахраним. Като кажеш, че идеш от Земята, ние знаем от какво имаш нужда и ще те задоволим".

Сега вие ще кажете, че това са измислици; не, ще ви докажа, че това става и на Земята. Къде отива богатството, придобито с неправда? Най-много след четири поколения това богатство ще се върне там, откъдето е дошло – това е закон. Разликата в този закон на Земята и в Духовния свят се състои само в бързината на действието: на Земята законът работи бавно, а в Духовния свят – моментално. Докато държиш здраво торбата в ръката си, твоя е; щом я пуснеш, тя отива там, откъдето е дошла.

Днес млади и стари искат да се осигурят; може да се осигурите, но само в свят, където има наказание за доброто. Човешкият свят ще се оправи само тогава, когато се създадат закони за доброто. Сега всички се радват, когато властта преследва злото и наказва престъпниците; не е така, добрите хора трябва да се наказват. Къде са добрите хора и къде има закони за тях? В нашия свят нито един добър човек не е наказан – може ли тогава да се оправи светът?

Питате защо трябва да се наказва добрият човек; такава е философията на Природата, която трябва да се преведе на ваш език, да ви стане ясна, разбрана. Отиваш на нивата си и виждаш, че цялата е обрасла с тръни; недоволен от това, ти взимаш мотиката и ги изравяш, засипваш ги отгоре с пръст, но на свой ред, недоволни от положението си, тръните започват да се оплакват на Слънцето, което им казва: "Мълчете, аз пак ще ви дам условия да растете и да дадете повече плод, отколкото по-рано". Те израстват, а ти се чудиш какво е станало с тях, че са се размножили. Питам: ако и добрият човек се накаже по същия начин, т.е. ако се посади в почвата и даде повече плод, няма ли да се радвате? Следователно страданията, през които минава добрият човек, не са нищо друго, освен наказание за доброто, което е правил – това е закон за превръщане на една математическа величина в друга.

Като срещнете един човек, първо го разглеждате от главата до петите и започвате да се произнасяте за главата, за ръцете и краката, за тялото му; после спирате погледа си върху лицето му, върху неговите очи, уши, нос, уста. Право е да го разглеждате така, защото от тези органи съдите за неговия стомах, за дробовете и сърцето му – това показва, че между външните и вътрешните органи на човека има известно съотношение. Достатъчно е да ви наблюдавам един месец какво ядете и как се храните, какви приходи и разходи имате, за да предскажа какво ще ви се случи. Като видя главата, гърдите и стомаха на даден човек, мога да кажа, че след четири години той ще обеднее, ще има големи дългове, жена му и децата му ще бъдат недоволни от него, няма да го зачитат. – "Откъде знаеш това?" Така е писано. Онези, които не разбират тези неща, казват: "Тежка съдба има този човек, но Бог го е създал така"; не е вярно, ти сам си написал своята съдба.

Смешно е да се изисква от мравката това, което се иска от човека – може ли главата на мравката да бъде като човешката? Може ли обикновеният човек да притежава главата на светията – ти не можеш да успееш със своята малка глава, та искаш да имаш главата на светията. – "Искам да имам здраво и силно тяло." Реши най-напред малките задачи със своето тяло, че после ще мислиш за голямо тяло. Някой едва може да сметне колко прави 5х5, а иска да решава мъчни задачи, с големи числа; научи се първо да смяташ до пет. Колко е 5х5? – "Двадесет и пет." Кой е коренът на 25? – "Пет." Какво число е 5? – "Ирационално." На колко се дели пет? – "Само на пет и на единица." Числото 5 е корен на 25, но и от петицата може да се извади корен, само че в друг свят, в света на чувствата – чрез тях ти ще възприемаш идеите. Може да бъдеш благороден, да се възхищаваш от комунистически идеи, но преди всичко трябва да имаш чувства, за да разбираш народа си; и голям патриот да си, пак трябва да разбираш своя народ. Ако мислиш, че народът трябва да съществува само за теб, той няма да бъде доволен от твоите идеи; ако се числиш към една партия с желание само да ядеш, пиеш и да се ползваш от нейните облаги, тя не може да бъде доволна от теб. От какво страдат партиите – идеи имат, програма на дейност имат, но приложение нямат; те са активни, искат да прилагат идеите си, но методи за това нямат.

И Питагор на времето си е мислил върху различни идеи, докато най-накрая е съставил теоремата: "Пространството, затворено в квадрата, построен на хипотенузата, е равно на пространството, затворено от двата квадрата, построени на катетите". Какво е искал да каже Питагор с тази теорема? Важно е, че от нея Евклид23 е съставил още 47 теореми, с които и до днес още учените работят. Питагоровата теорема е една от главните теореми за решаване на триъгълниците.

Тук се говори за пространства, затворени в квадратите; питам: съществува ли пространство в триизмерния свят? Не съществува; в първото, второто и третото измерение не съществуват време и пространство, но в четвъртото измерение, в областта на четирите координати, съществуват – когато се прояви съзнанието на човека, тогава се говори за време и пространство, в този момент човек започва да расте във време и пространство. Този момент определя човешкия свят, затова хората си служат с кръста, като символ на време и пространство. Човек страда във време и пространство, сухото дърво страда ли?

Питаш защо страдаш – защото си влязъл в четвъртото измерение. Който влезе в четвъртото измерение, непременно ще го почувства – как? Чрез кръста, т.е. чрез страданието. – "Не искам да страдам." Тогава ще се върнеш в третото измерение. И в другите измерения има време и пространство, но понеже съзнанието на живите същества не е проявено, те не го възприемат, техният свят е ограничен – хикс; тук хиксът е равен на нула. В отношението 0:х показателят е пак нула – това показва, че тези две същества не са се раздвижили. В какво се изявява техният живот – само в целувки и прегръдки, но това не храни. Целуват се, прегръщат се, докато огладнеят – това е движение по права линия, в първото измерение. Те казват: "Намерихме щастието в живота", но като огладнеят, щастието им се нарушава; мъжът казва: "Нещо ме мъчи в стомаха" и жената казва същото. Те започват да се движат по перпендикуляра: сега вместо да се гледат както по-рано един друг, гледат настрани – вече към трапезата, на която са сложени няколко хляба и ядене; и двамата започват да се движат, сядат на трапезата, докато образуват квадрат. Отварят и затварят устата си и казват: "Има и друг свят" – кой е този свят? Светът на яденето, квадратният свят. Като ви питат какво нещо е квадратът, ще кажете, че той е свят на ядене, т.е. трапезата за ядене. Правата линия е път към възлюбения, а перпендикулярът е движение към благословената трапеза. Като се нахраниш, ще кажеш: "Слава Богу, имало и друго измерение, други блага в живота. Досега аз само целувах и прегръщах своята възлюбена, но тя не ми даде това, което хлябът ми даде. Като се нахраня, пак мога да целувам".

Като говоря по този начин, не мислете, че се подигравам – аз изнасям нещата така, както са в реалния свят: точно математически, без никакво преувеличаване; аз изнасям нещата от живота в естествения им вид. Питаш някого: "Как да те целуна?"; по права линия, после ще се движиш по перпендикуляра – така ще научиш първото и второто измерение. Закон е: който живее само в първото измерение, ще се движи по права линия, ще прегръща и целува; щом дойде гладът, двамата престават да се прегръщат и целуват, ръцете им не държат вече, устата им не се отваря от глад. Виновни ли са, че не могат да се движат и не могат да си отварят устата – не са виновни, те се намират в посока, обратна на Истината: без целувки и прегръдки. Като погладуват малко, те започват да правят усилия, да се движат към перпендикуляра, където има сложена трапеза – свещената маса, квадратът на живота. На тази маса ще видите много хора, които са минали през същата опитност – те казват: "Тази трапеза ни застави да се откажем от целувките и прегръдките". Тук човек намира друга възлюбена, по-силна от първата, и тя го заставя да седне на трапезата. Чрез глада Природата казва: "Има Любов, която е по-силна от вашата", т.е. от любовта на прегръдките и целувките.

Помнете: най-малката любов в света е любовта на правата линия; аз я наричам индивидуална любов – тя се проявява в несъзнателния живот. После иде любовта на квадрата – малко по-голяма от първата, но и тук любовта не спира. След като си целувал и прегръщал, след като си ял и пил, казваш: "Не искам вече нито едното, нито другото; ръцете ми отслабнаха, не мога да си отварям устата, стомахът ми се разстрои от ядене – какво да правя сега?". Ще постиш три дена, нищо няма да ядеш. – "После?" Ще гледаш към небето, ще започнеш да изучаваш Евклидовата геометрия. – "Какво ще гледам на небето?" Движението на Слънцето. Ще наблюдаваш небето и ще размишляваш: кой е направил Слънцето, как го е направил, разумно ли е всичко, което виждаш, може ли да се приложи? Чрез тези размишления дохождаш до третото измерение, но и него не си разбрал.

Съвременните хора, които минават за културни, имат ширина и височина на мисълта си, но дълбочина нямат. Като слушат някой, който има дълбочина, хората казват: "Този човек говори много дълбоки, философски работи, не го разбираме; нека говори по-разбрано, по-открито". Открито се говори само в пътя на квадрата. Като се движи квадратът, образува се кубът – място на дълбочината; който се движи по четирите точки на квадрата, непременно ще измени формата си и ще образува куб.

Ако се движиш само в първото измерение, ти се натъкваш на мъчнотии и схващаш света като отделни точки, като отделни прави линии, гледаш на мъжа и жената като на отделни величини, без никаква връзка между тях. В първото измерение човек не вижда даже и правата линия, но щом влезе във второто измерение, в плоскостта, т.е. в квадрата, вече я вижда – значи квадратът се състои от прави линии, те съставляват елементи на второто измерение.

Днес хората говорят само за право; в която и къща да влезеш, всички говорят за право – казват: "Това не е право, онова не е право" или "Това е право, онова е право". Значи нашият свят е създаден само от прави линии. – "Забрави ли, че освен прави линии, има и точки?" Ние не виждаме точки, само правите линии изпъкват – те са същественото в света. – "Но правата линия нали е съставена от точки?" Точката в своята дейност образува правата линия; правата линия пък в своята дейност образува плоскостта. Малцина имат представа за плоскостта, защото е невидима – когато правата линия се проектира в пространството, крайните й точки ще се срещнат някъде в безкрайността. Да допуснем, че тези точки са живи същества; ако се движат в една посока, те могат да се срещнат някъде в безкрайността; ако се движат в обратна посока, с гърбовете си, те могат да се срещнат само ако постоянно се сърдят. И те не могат да си обяснят как е станало това – понеже орбитата, по която се движат, е кръг, те непременно ще се срещнат, кръгът е определен. Те ще се гледат, без да се познаят, и ще се питат: "Кой си ти?".

Ще кажете, че това е противоречие – да, в света на едното измерение има противоречия, не е лесно да го разбереш. Като влезеш във второто измерение, тогава ще разбереш първото – защо? Защото то става основа на второто измерение. Двете същества, които при движението си образуват плоскост, не могат да се приближат – защо? Защото всяко придвижване, т.е. изместване на правата, създава ново измерение – третото. Какво ще стане, ако някой измести двете линии, т.е. двамата непримирими врагове? Казваш: "Аз да отида да му се поклоня? Никога!" – тази непримиримост показва, че си във второто измерение.

Мъжът, като се разсърди на жена си, казва: "Аз да й се подчиня? Никога няма да направя това – да унижа своето достойнство!". Ще се примириш – щеш, не щеш, ще се огънеш, т.е. плоскостта се огъва, а не ти. Един е богат, друг е беден – ще се примирят. Бедният, като погладува няколко дни, започва да се огъва – тук поиска нещо, там поиска нещо, казва си: "Лош човек е този, враг ми е, но ще отида при него"; като отиде при богатия и си подадат ръце, работата се нарежда. Примиряването е закон на второто измерение. Мнозина питат какъв е смисълът на примиряването – враговете да станат приятели; условията, нуждите, в които хората изпадат, имат сила да примирят и най-големите врагове. Казвам на двама души, които враждуват: "Вие трябва да се примирите!" – как? Две семейства са непримирими, те носят враждата от две поколения, в третото поколение се примиряват: в едното семейство се ражда момиче, а в другото – момче; като пораснат, те се влюбват. Майката на момата казва: "Ако се ожениш за този момък, ще те изпъдя вън от нашия дом"; и на момъка казват същото, но младите не мислят така и казват: "Ние ще напуснем домовете си, но пак ще се съберем – научихме вече второто измерение". След две години родителите им прощават. Докато бяха в първото и второто измерение, не се примиряваха; щом напуснаха второто измерение и влязоха в третото, в куба, те казаха: "Елате сега, деца, да ви благословим". Младите дойдат, коленичат пред родителите си и получават тяхното благословение. С примиряването изчезват всички илюзии, всички заблуждения в човека. Някой бил честолюбив, не могъл да се примири – и той ще се примири, това е само въпрос на време. Ако не се примириш, ще стане това, за което Христос казва: "По-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, нежели на онзи град".

Христос казва, че по-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, отколкото на онзи град – на кой? Който не е разбрал и не е приложил Христовото учение. Какво ще бъде наказанието му – мъчения и страдания. Жителите на този град ще говорят, ще мислят, но нищо няма да постигнат; ще критикуват този, онзи, ще говорят по адрес на това и на онова общество, докато най-накрая кажат: "Говорихме, критикувахме, мислихме, работихме, но нищо не постигнахме – навсякъде само терзания и мъчения". Питам: какво делят хората, какво ги спъва?

Сега, понеже атмосферата е малко напрегната, въздухът е нечист, ще направя една диверсия в мисълта. Знаете, че въглената киселина е неприятел както за слушателите, така и за говорителя; отворете прозорците, не се страхувайте от простуда – ако някой се простуди, ще му платя разноските за лекар. За да се смени състоянието ви, ще приведа един случай от живота на хората.

Някога живял богат прочут граф. Случило се, че изпаднал – останал без пет пари, но понеже бил честолюбив, не се решавал да поиска помощ от никого; гладувал няколко дни, но графското достойнство не му позволявало да иска помощ. Най-накрая се сетил за един свой приятел музикант. Отишъл при него и му казал: "Слушай, приятелю, ти знаеш, че съм от висок произход, но така дойде работата, че днес съм изпаднал. Можеш ли да ми услужиш с десет хиляди лева?". Музикантът си потъркал ръцете, замислил се и му отговорил: "На драго сърце, ела с мен". Двамата излезли на площада и музикантът му казал:

— Аз ще свиря тук, а ти ще събираш парите.

— Как, аз да събирам пари? Толкова да се унижа?

— Не се смущавай, аз съм знаменит музикант. Всички ще гледат мен, а на теб никой няма да обърне внимание.

Значи музикантът има смелостта да излезе на площада, за да свири за обеднелия граф, а той не е готов да събира пари за себе си.

Много от сегашните християни, както и от моите слушатели, се срамуват да събират пари; аз съм готов да свиря на площада за тях, а те се притесняват да събират пари за себе си и казват: "Как, на площада да събираме пари?". За вас е това.

Често ви давам най-хубавите идеи, а вие се притеснявате от тях. Аз ви давам право да разполагате с тях – идете да проповядвате, продавайте тези идеи и каквото спечелите, ваше е. Чудни са хората – някои болни идват при мен, искат да им помогна, давам им сигурни лекарства, но те не ги приемат. Идват и бедни, искат да поправят положението си. Казвам на бедния да иде при един богат, който страда от стомах, и да му каже: "Ако ми дадеш десет хиляди лева, ще ти препоръчам едно сигурно лекарство"; богатият, като даде исканата сума и вземе лекарството, ще каже: "Наистина, дадох десет хиляди лева, но стомахът ми е добре, здрав съм вече". И моите слушатели, като графа, пари не взимат, казват: "Имаме правило да не взимаме пари". Така е, от богатите не взимат пари, но заеми правят; мнозина взимат пари под лихва от различни банкери. Казвам: не взимайте пари назаем. Ако имате нужда от пари, идете при един богаташ, който боледува от години, и му кажете: "Аз знам изкуството да лекувам и ако ми дадеш десет хиляди лева, ще те излекувам. Но на версия не давам – ще извадиш парите, ще ги преброиш пред мен, аз ще подпиша, че ще те излекувам". Като приготвиш лекарството, както аз го приготвям, веднага ще го дадеш на болния. Като оздравее, той ще ти благодари и ще бъде доволен, че те е срещнал. Изнудване ли е това – не, богатият има нужда от такъв лекар и за да оздравее, готов е да даде всичко. Бог е хванал богатия за стомаха и го учи на закона на жертвата – Той му казва: "Ще дойде при теб един беден, който владее изкуството да лекува; ще му дадеш десет хиляди лева и ще благодариш, че те е излекувал".

Според вас трябва да служите без пари; не, нищо не става без пари, т.е. даром. Цитирате стиха: "Даром давайте"; кое се дава даром – любов за любов, добро за добро, знание за знание. Такъв е законът: за любовта се плаща с любов, за омразата – с омраза. Ще кажете, че на омразата трябва да се отговори с любов; не е така. Ако чистиш нечисти мебели, чиста кърпа ли ще вземеш – не, ще си послужиш с парцал. Нечистият трябва да се изчисти съвършено и тогава да се облече с чиста риза.

Казвате: "Брат е този човек, трябва да се обича". Кого наричаме брат – само онзи, който е съвършено чист, аз не признавам нечисти братя. Братство не може да съществува между грешни хора; братство съществува само между любещи души, само между хора с просветени умове и с топли сърца. Казват: "Този човек ми е брат"; в този смисъл и волът ти е брат – защо? Защото страда на нивата. Понякога говоря с вола, той ме поглежда, като че иска да каже: "Страдам, наистина, но си уча урока на нивата и благодаря за този урок". Господарят мисли, че волът нищо не разбира, но той разбира много. Не мислете, че само вие имате способността да разбирате. Вашият морал ви е довел до неразбиране на нещата; вие имате неясна представа за правите и кривите постъпки. Някой се чуди защо страда и казва: "Чудно нещо, никого не съм убил, никого не съм излъгал, а страдам!" – с този морал и до прага на Разумния свят не можеш да пристъпиш.

С пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души още от рождение били затворени в един замък и нищо не знаели за външния свят, само книги четяли и така се просвещавали. Единият постигнал голямо просветление: един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън; той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако след като е пробил стената, той каже на другаря си пръв да излезе, в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите; тя казва: "Излез ти преди мен". Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква Учението, което проповядвам.

Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: "Братя, вие излезте първи и аз след вас". Питам: вие имате ли това качество? – "Ами ти имаш ли го?" Имам го, опитайте ме и ще се уверите. Вие ще ме опитате, но и аз ще ви опитам. Аз не си служа с празни думи и със залъгалки, говоря чистата Истина. – "Ама аз любя." Добре, ще подложим твоята Любов на опит и ще разберем как любиш. Ако се обиждаш от най-малките неща, нямаш Любов в себе си; ако се сърдиш на Господ, че не е направил света, както ти мислиш, нямаш никаква Любов. Ами че всичко, каквото имаш – животът, мисълта ти, не са ли скрит подарък от Господ? Има ли същество, по-велико от Господ? Когато хората вършат престъпления, Бог се скрива някъде, седи тих и спокоен, наблюдава всичко и казва: "Има благословение за всички, не правете престъпления, за всички Съм оставил поне едно благо".

Какво правите вие – отивате при Господ да се оплаквате кой с какво ви е обидил. Не, като отидете при Господ във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е. Някой казва: "Този не е ли от вашите братя?"; не е никакъв брат. "Не е ли ваш ученик?"; никакъв ученик не е. – "Ами той ме е излъгал!" Той е от външните, не е научил закона – в Школата, в която ние живеем, не се позволява никаква лъжа. Какво лице има човек, който не лъже – светло лице, прозорливи очи, той е смел и решителен и всякога млад.

Сега съвременните хора остаряват и умират; човек, който е изгубил Бога в себе си, остарява и умира и ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта – вие сте нарушили Любовта на разумния, съзнателния живот. Ще кажете: "Много пъти Учителят ни е говорил това", а аз ще ви попитам: вие чухте ли ме – не сте ме чули; приложихте ли го – не сте го приложили. Тогава защо искате да ме лъжете? Но оня, който каже, че е чул каквото съм говорил, считам, че може да го приложи и даже го е приложил. Не прилагате ли, това е квадратна лъжа, лъжа на правата линия, лъжа на квадрата. Вие мислите само за целувки и прегръдки – животът не е в тях, не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо велико и славно, за което даже наум не ви е дохождало.

Казвате: "Като умрем, всичко ще се свърши"; да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение, и ще дойдеш в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнеш; когато Господ ви изпрати едно страдание, да се радвате, че сте удостоени с тази чест. Какво е страданието – то е една от най-великите науки. Не е ли най-доброто, най-приятното, да съзнаете вашите престъпления? Но не е само това. Ти си наскърбил своя брат, жена му, децата му си огорчил; като ги видиш, да въздъхнеш и да кажеш: "Съжалявам, че със своя егоизъм съм огорчил брат си". Каква по-благородна постъпка от тази да съзнаеш, че си съгрешил спрямо брат си и да поправиш погрешката си? Такъв човек наричам аз брат, мъж, приятел, сестра. А сега се молят: "Господи, ние сме грешни хора"; че кой не е грешен на този свят?

Настъпиш една мравка, убиеш я и това ще мине за грях. Не, приятелю, няма да ти се размине – защо? Квадратът ще дойде: като се срещнете четирима души, ще настане такава криза, че ще тръгнете в друга посока. Каква е тази посока? Какво направиха, за да накарат Христос да спаси човечеството – заковаха Му два гвоздея на ръцете, заковаха Му два гвоздея на краката. Той каза: "Господи, в името на Твоята любов Аз съзнах, че има нещо по-велико, че без да се движа, Аз мога да спася света; досега учих хората на братство и равенство, но не можах да ги спася. Защо си ме оставил, Господи?" – "Не Съм Те оставил, но Те заковах, за да Ти покажа, че има друго движение в Любовта, че в Любовта има сили." И какво е казал Христос: "Господи, в Твоите ръце предавам духа Си. Ти, Който Си Любов, да бъде Твоята воля, в Теб се вливам. И в бъдеще да знаят всички хора, че трябва да се приложи Твоята воля, и то не само от Църквата, но от всички същества на Земята". И в тази Любов, като дойде слугата при господаря си, той да го целуне и заедно с него да отиде да работи; да му казва "Братко", а не да се отнася като господар към работник. И като работник, и като господар да се радваш, че светът е така построен.

"Горко, казва Христос, на този град." Тия градове не сте ли вие? Та какво ли няма във вашите градове – какви ли не палати, какви ли не богатства; всичко у вас е пълно. Сега си казвате: "Да имам една каса, пълна с пари, например десет милиона", а после добавяте: "И една мраморна къща с богати входове, прозорците към изток, с фонтани, водопроводи, с хубава градина; да имам автомобил; като се оженя, децата ми да бъдат разкошно облечени, че като излезем на Слънце, да кажа: благодаря ти, Господи, за тази хубава къща, за всичко, каквото Си ми дал". А после, като си поразтъркаш очите, казваш: "Нищо няма, сън е това"; въздушните мехури се пукват – духва Господ, всичко изчезва. Сериозен е, казваш, животът, големи страдания има, ще се мре; да, докато не умреш, няма да оживееш. Чудно нещо, няма по-приятно от смъртта – да минеш от едно състояние в друго, да минеш от физическия в Духовния свят, да научиш законите и на двата свята. И онзи свят е като този – и в него има материя, но по-ефирна, по-пластична. Значи и в другия свят човек продължава да развива съзнанието си, той не умира. Целият свят, цялата Слънчева система, целият Космос, всичко се движи в една нова посока. Човек не умира, но дохожда в такива условия, където съзнанието му се пробужда – този закон е неумолим. Земята влиза в нови, Божествени условия, целият свят се пробужда. Който иска да остане в старите условия, може да си остане.

Казано е в Писанието: "Грешните ще изчезнат, а праведните ще се умножат и благословят". Ще кажете, че този закон е жесток. Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялата земя е покрита с лед и не може да се живее така – ледът трябва да се махне, но с чукове и търнокопи нищо не се постига. Като изгрее Слънцето, ледът ще се стопи; колкото повече се усилва Слънцето, толкова по-лесно се топи ледът. Ледовете – това са грешните хора. Какво ще стане с тях – ще изчезнат. Жестоко ли е това? Какво ще стане след леда – наводнение, то представлява добрите хора; а след наводнението ще излезе буйна растителност, земята ще се покрие с дървета и цветя.

Не е ли по-добре да изчезнат грешните от лицето на Земята? Те ще изчезнат от повърхността на Земята и ще влязат във вътрешността й – там да работят; тяхната енергия ще влезе в Земята – това значи, че грешните ще носят праведните на гърба си. На всеки грешен – по един праведен. Казвате: "Ужасно учение – да носиш човек на гърба си!". Дивачката не носи ли облагородената присадка на гърба си? Кой ви дава право да присаждате? Според мен това е в реда на нещата – щом искаш да опитомиш дивата череша, ще я опитомиш, нека дава хубави плодове. На същото основание питам: защо да не присадиш един грешен човек? Щял да плаче; не е в това въпросът – икономията на Природата изисква да се прави това, което е нужно за общото развитие на всички същества. Следователно страданията са допуснати, когато служат за общото добро.

Казвате: "Значи нашите страдания ще минат през Божествения нож?"; да, ще минат, този нож ще реже. Малките клончета ще се режат и ще се превързват към голямото дърво; това ще им причини болка, но един ден те ще израснат, голямото дърво ще ги обикне като новородени деца и ще каже: "Обичам ви. Сега и аз ви проповядвам едно опитно учение; ще ви дам разумни методи, каквито никой досега не ви е давал". Това са методи, с които Живата природа работи; с тях работят Възвишените разумни същества. Дали съществуват те, или не, това е друг въпрос; дали съществува Бог, или не, това е друг въпрос.

Има нещо, което съществува за всички, което никой не може да отрече – това е Любовта. Кога сте били щастливи – когато сте обичали, тогава сте имали сили да работите; щом изгубите любовта, отчайвате се. Когато майката изгуби детето си, отчайва се; когато братът изгуби сестра си, отчайва се; когато изгубите приятеля си, пак се отчайвате – това са факти, кой ще ги отрече? Аз констатирам фактите каквито са – нито преувеличавам, нито намалявам. Друг е въпросът как ще ги обясните философски. Важно е, че тези факти са извлечени от живота; който не вярва в тях, нека дойде при мен, но искрено, чистосърдечно. Не е нужно да ви доказвам съществува ли Бог, или не – щом живеем, това е най-същественото доказателство. Ако ти не вярваш в своя живот, в своя ум, в своето сърце, в своята воля, в какво друго вярваш? Вярваш ли, че мислиш; вярваш ли, че чувстваш; вярваш ли, че действаш? – "Вярвам." Вярваш ли, че имаш душа, вярваш ли в своята сила? – "Вярвам." Можеш ли да направиш нещо с тях? – "Мога." Добре тогава. Аз имам едно хубаво рало, един хубав кон и десет декара земя, ще ти я дам на изполица; ще делим по равно, приятелски: ралото, конят, земята ще бъдат от мен, а от теб само работата. – "Не искаш ли много?" Не, половината за мен и половината за теб. Ако не си съгласен, ще се сменим – ти ще останеш на моето място, а аз ще поема работата. Аз не се страхувам и срамувам от работа – ще ора и ще копая. Но имам важна работа, която не мога да отложа – ако ти можеш да я свършиш, вземи моето място и свърши моята работа. Аз ще работя на нивата и пак ще деля наполовина с теб. Ще работим в името Божие без лъжа – такъв е законът. Честност се иска от всички, в Школата не се позволява никаква лъжа. За света въпросът е поставен другояче – там има закони, нека съдят според тях. В Школата има закони само за Доброто; който греши и прави зло, ще се намери вън от Школата, там няма закон за злото. Който иска да живее в Божествения свят, той може да живее само в закона на Доброто.

Христос казва: "Горко вам!" – кои "вам"? Горко на добрите, които не правят добро в Божествения свят – такъв е законът. Казвате: "Ето едно учение, което развращава хората". Продължавам: горко на престъпниците, които не правят престъпления. Обяснявам тази мисъл: горко на корените, които не слизат до земята, за да оберат соковете й; горко на клоните, които не отиват нагоре, да оберат слънчевата енергия. – "Това не е ли кражба?" Да, но почтена и благородна. Понятието кражба има за вас друго значение. Аз не съм за кражбата, но като казвам горко на престъпниците, които не правят престъпления, подразбирам: по-добре едно същество да мисли, отколкото да седи в бездействие; и неправилно да мисли, но да не е без работа. Горко на добрия, който не прави добро! За предпочитане е добрият да сгреши, но да не остава в будическо състояние. Какво означава будическо състояние – то е състояние на унес, на забрава. Това е криво тълкуване, но си послужих с вашето разбиране. Аз познавам това състояние, то е състояние на голяма активност, в него изпада само онази душа, която обхваща всички същества – от най-малките до най-големите; тя излива любовта си върху тях, за да ги издигне – това означава будическо състояние, а не както индусите го разбират. Ако искате да ви го докажа, и това мога. Достатъчно е да духна пред вас, за да паднете на земята. Като духна на себе си, и аз ще падна на земята. След това ще ви кажа: идете сега в онзи свят, да проверите нещата, и като се върнете, само истината ще говорите – тогава във вашия живот, в душата ви, ще се роди нова мисъл, нова дейност, нова работа и нова култура.

"Горко на вас, които не правите добро!" Сега, мои приятели, ще ми бъде приятно, ако хванете някой престъпник и го доведете при мен; през годината едва ще се намери един. На стражарите казвам: "Гледайте да хванете някой престъпник". Мъчно се намират престъпници в доброто; като хванат такъв престъпник, веднага му четат резолюция и го пъхат в затвор. Питам младите, които ме слушат, разбират ли това; то означава: човек трябва да се движи не само по права линия, но и нагоре. С други думи казано: всяка идея трябва да има не само дължина и ширина, но и дълбочина. Млад е само онзи, който се движи в три посоки: по дължина, ширина и дълбочина. Жабата само кряка, нищо друго не знае.

Казвате, че някой бил млад, защото имал черна коса; само черната коса ли прави човека млад? Лесно може да побелее косата на младия – достатъчно е да мине през големи страдания, за да побелее в 24 часа; и насън косата побелява, но като се събудиш, казваш: "Добре е, че беше сън". Като поставя човека в магнетичен сън, мога да го прекарам през големи мъчнотии и да побелее косата му; после пак го прекарвам през такъв сън и той влиза в света на Любовта и блаженството; като се събуди, вижда, че косата му е черна, руса или кестенява, каквато е била по-рано. Така постъпва и Природата. Не мислете, че тя нищо не вижда; Природата гледа с широко отворени очи и всичко вижда. Като не слушаш, тя мръдне тояжката си и косата ти побелява; като обещаеш, че ще изпълниш закона на Любовта, тя казва: "Добре, и аз ще приложа своя закон – ще ти върна младостта и силата". Казваш: "Не чувам добре, малко съм оглушал". Зная защо си оглушал. – "Нервен, неразположен съм малко." Зная защо си нервен. – "Нетърпелив съм малко." Само Любовта е дълготърпелива – търпението е качество на Любовта; когато любиш, търпиш. Значи вън от Любовта търпение не съществува, в основата на съзнателната Любов лежи търпението. Защо търпиш – за Любовта. Велика Любов е тази, която понася всичко с търпение. Казваш: "Братко, готов съм да понеса всичко заради Великата безпределна Любов". Само Любовта дава сила и мощ на човека да издържа на всичко. Като работиш за Любовта, не се страхувай от нищо.

Днес искам от вас повече престъпници, по-малко праведни. Много праведни хора се наплодиха в света, пълен е с праведни, от такива именно страда той. Когото и да срещнете, все ще мине за праведен, никой не казва за себе си, че е грешник; всеки казва: "Аз съм благороден, праведен човек". Аз се страхувам от праведните. Бих желал да срещна някой, който да каже за себе си, че е паднал, грешен човек. Грешници трябват на света, да дадат от своите сладки плодове.

"Горко на теб, Хоразине!" – "Горко и на теб, София! Горко ти, ако не раждаш престъпници в доброто!"

Бъдете верни на закона на Доброто и на Любовта, бъдете верни на новото разбиране!

Сега ще прекратя беседата си, която започнах научно; друг път ще я продължа по-научно – колкото по-нагоре отивам, толкова повече ще повишавам. Езикът ми ще стане неразбираем, защото ще употребявам някои специални думи. Ако можете да приложите една стотна от моето Учение, вие ще станете щастливи; не искам повече от една стотна. Питате защо си служа с думите моето Учение; то не е лично мое Учение. Ти казваш за нещо, че е твое, и аз казвам, че то е твое – значи това, което ти казваш, и аз го казвам. Има ли нещо лошо в това? Казваш: "Виждаш ли, този проповядва моето учение"; ала моето Учение е съдържателно. И аз поддържам това, което и ти поддържаш. Казваш: "Да направим повече къщи!" Къде? – "Където и да е." Не където и да е, а нагоре, защото долу няма място; празни места има само нагоре. Правата линия е заета вече. Ако искаш да си направиш много къщи, ще отидеш в Горния свят. Сега е време да си вземете колкото може повече места.

Ще се отклоня малко, да кажа нещо за кръстенето на православните. Като се кръстят, те свиват трите си пръста – какво означава това? Българинът свива трите си пръста и с тях хваща хапка хляб, потопява я в солта и я слага в устата си. Казвам: ако си намислил да правиш престъпление, първо отчупи една хапка хляб, хвани я с трите си пръста, потопи я в солта, изяж я и тогава направи престъплението; следователно, ако правиш престъпление, направи го в името Божие. Сега хората правят благодеяния в името Божие, но светът още не се е оправил. Обърнете процеса – направете поне едно престъпление в името Божие и вижте какъв резултат ще има. Например жената казва на мъжа си: "Слушай, няма да помагаш на бедните, мисли за децата, за дома си. Всеки месец ще ми даваш отчет какво си направил с парите. Ако сметката не излиза, да му мислиш!". Аз казвам на мъжа: слушай, приятелю, направи едно престъпление в името на Бога и Христа; нека жена ти се сърди и вика, но освободи се от нейния закон. Бръкни в кесията си и дай на бедния, когото си срещнал на пътя си; кажи си: "Както и да ме съди жената, и аз съм свободен да направя нещо за Господ" – това значи да направи мъжът едно престъпление по отношение на жена си. И жената може да направи едно престъпление по отношение на мъжа си. – "Той ще ме бие." Много пъти те е бил, нека те бие един път заради Христа, заради Любовта.

Желая отсега нататък страданията ви да бъдат съзнателни, да знаете защо страдате и защо живеете. Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си и да отхрани добри синове и дъщери, от лицата на които да излиза светлина. Истински син е този, който се вглежда в нуждите и страданията на баща си и всякога е готов да му помага. Ако бащата заболее, той не оставя слуги да го гледат, но сам се грижи за него – нежно го целува и пита: "Татко, как си днес?". Но какво виждаме в днешния живот: майката и бащата треперят над детето, наричат го ангелче, но когато остареят, синът и дъщерята ги наричат дъртите, гледат да се освободят от тях; синът казва: "Дъртият заболял нещо, пратих един лекар да го прегледа, пазарих един слуга да му услужва". Светът не се нуждае от такива "ангелчета" – това са ангели без криле, ние се нуждаем от ангели с криле. Като родиш син, трябва да му израснат криле, та като дойде при болния си баща, да каже: "Татко, благодаря за всичко, което си направил за мен".

Синът пише на баща си от чужбина, където е отишъл да учи: "Честит ден! – 200". След две седмици бащата изпраща 100 лева на сина си и отговаря: "Благодаря – 100". Значи синът поздравява бащата телеграфически и му иска 200 лева, а бащата отговаря: "Пак ли искаш пари? Изпращам ти сто лева". Защо синът не пожелае на баща си да живее 200 години, а му иска 200 лева? Казвам: по-добре да прекарате 100 години разумен живот, отколкото 200 години неразумен.

5 ноември 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube