Поучаваше ги

И отвори устата Си,
та ги поучаваше и говореше.

От Матей 5:2

Ще прочета 66-а глава от Исая.

Макар че е живял преди 3000 години, Исай е бил по-напреднал в разбиранията си, отколкото някои от съвременните философи.

Който коли вол е както който убива человека (ст. 3) – някои привеждат стихове от апостол Павел, където е казано, че всичко, което Бог е създал, може да се яде, но с благодарност.

Който кади ливан е както който благославя идол – значи все трябва да се кади нещо.

И ще докарам връх тях онези неща, от които се боят (ст. 4) – безпокойството у хората не е нищо друго, освен съвременна неврастения.

И да видим вашата радост; но те ще се посрамят (ст. 5) – днес лесно се казва: да се изключи този, онзи. Хората мислят, че като са дошли на Земята, са авторитети, затова изключват държави, Църкви, хора и т.н.

Родила ли би земята в един ден? (ст. 8) – в широк смисъл и съвременните хора са заченали; в умовете им се е заченало нещо благородно. Те очакват да се роди Спасителят, но Той трябва да се роди в душите на хората. Всички трябва да мислят и постъпват еднакво, но това не може да стане изведнъж, а постепенно.

Не бих ли направил да роди? – говори Господ (ст. 9) – някои очакват раждане по плът, но роденото от плът плът е.

И убитите от Господа ще бъдат много (ст. 16) – много от вас не разбират мистичния език, но трябва да знаят, че заблужденията, които съществуват в света и които носят нещастия, ще изчезнат.

Сега ще прочета ст. 2 от гл. 5 от Евангелието на Матей: "И отвори устата Си, та ги поучаваше". Всички хора разбират глагола отварям – врата се отваря и затваря; каса се отваря и затваря; когато се прозява, човек отваря устата си. Това са съзнателни процеси.

Както и да се изясняват понятията, езикът на хората не е точен, не може да определи техните подбуди и подтици. Някои думи имат двояко значение; например думата водавода за пиене и жива вода. Всички живи същества пият вода, но има хора, които не разбират значението на водата – защо? Защото всякога я имат на разположение. Дай на пияницата вода вместо вино, той ще каже: "Водата е за жабите, а виното – за човека", но ако го лишат за десет дни от вода, да видите как ще я оцени. След това, където види да извира вода, казва: "Вода!" и душата му се отваря пред водата. Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега.

Казва се, че има Бог, че има друг свят, но тези неща са неразбрани за хората. Като не разбират вътрешния смисъл на понятието Бог, те се хващат за външната форма. Като се каже нещо за Любовта, те питат къде е Любовта – и нея търсят отвън, искат да я материализират. Казват култура - и тази дума не разбират. За някого се казва, че е благороден; в какво се заключава благородството на човек? Благородният човек е положителен, неизменен. Какво е истина – ето едно понятие, което при сегашните условия остава недостъпно за човешките умове. Конкретно тя може да се определи като отношение между нещата. Истината е духовно, отвлечено понятие; тя има свой обект – Свободата. Отчасти Свободата е нещо материално – който носи Истината, всякога освобождава; като види, че си вързан, веднага ще те развърже и ще каже: "Стани, бъди свободен! Тези връзки те спъват, не са ти нужни". Ако си гладен, ще те нахрани; ако си жаден, ще те напои; ако си прост, неучен, ще ти даде знания; ако си беден, ще те освободи от бедността. Който има Истината, не търпи ограничени, заробени хора; той обича Свободата, затова освобождава. Онзи, който не разкъсва връзките на хората, който не е готов да нахрани гладния, да утеши страдащия, може да говори за Истината, но тя няма конкретно приложение. Истината се познава по онзи вътрешен стремеж в човека да освобождава обкръжаващите от мъчнотиите и страданията им. Не е въпрос да се махнат страданията, но да се осмислят; страданията не са нещо външно, те имат отношение към съдбата, към вътрешните прояви на живота.

Често се говори за наследственост. Наследствеността е създадена от хората, а не от Природата – както добрите, така и лошите черти се предават от поколение на поколение, докато станат наследствени: например пиянството, кражбата могат да станат наследствени черти. Мислите ли, че вълкът, лисицата, тигърът, първоначално са били такива, каквито днес ги виждаме; мислите ли, че първият човек е бил като сегашния? Не, първоначално Бог ги е създал едни, но после те са се изменили – това може да се докаже научно. Срещате човек, говорите с него, разбирате какво убеждение и какво верую има, но знайте, че това не е първоначалното негово верую, то му е наложено отвън; даже и вярата на човека в Бога е наложена отвън. Например повечето американски лекари са материалисти, но ще ги видите на първо място в църквата – защо? Клиентите им, големи милионери, са вярващи и за да бъдат в близка връзка с тях, лекарите посещават църквата – значи тяхното верую се обуславя от известни материални подбуди. Ако запитате днес когото и да е защо вярва в Бога и откъде иде тази вяра, ще разберете, че тя му е наложена отвън.

"И отвори Христос устата Си, та ги поучаваше" – в какво? В Истината. Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които слагат хомот на главата. Не вярвайте в лъжливи учения – Бог ви създаде свободни, да живеете като братя. Ще кажете, че господарят не може да живее братски със слугата си; Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят по братски; господари и слуги – това е човешка измислица. Всички хора са братя и сестри с чисти и свободни отношения помежду си. Живейте с Любовта; светът е широк, за вас е създаден, използвайте го разумно – това е говорил Христос на учениците Си и на народа. Той им е проповядвал за Свободата.

Що е Мъдростта? И тя е нещо отвлечено, но има свой обект – Светлината; където е Светлината, там е Мъдростта. Същото се отнася и за физическата светлина – където има физическа светлина, там е Мъдростта, там е Знанието. Кой не е виждал светлината, кой не й се е радвал? На светлината хората четат, пишат и учат; около светлината извори текат, цветя цъфтят. Който има Светлина в ума си, той разбира Мъдростта, работи с нея.

Казвате, че човек трябва да бъде мъдър; има ли той Мъдростта, носи ли Светлина в себе си? Отличителното качество на Светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на Светлина в човешките умове – малцина разбират това. Много естествено – как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: "Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лева" и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуска до ума си – вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си като икони. После тръгва по адвокати, по съдилища, за да ги съди, и след това ще дава клетва пред Господа. Как ще види Светлината, когато носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници? Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен – защо се е уморил? Цял ден е преглеждал тефтерите си, водил е дела; работа ли е това – на нивата ли е копал, лозето ли е превързвал? Според мен уморен може да бъде само онзи, който е копал на нивата и на лозето.

Сега аз говоря на съвременните културни християнски народи, които плачат за Христа, за Неговите страдания, за това, че Учението Му не е приложено; ето, и аз съм между тях – хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме. Това, което днес християните знаят, не е дори една хилядна част от онова, което Христос е говорил; много неща се изхвърлиха от Христовото учение, защото не бяха в интерес на тогавашните християни – и след това ще ме убеждават какво е учил Христос. Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано; много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрани. След 2000 години, като дойдете пак на Земята, ще разберете какво е учил – тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа.

Светлината е обект на Христовото учение, на Божията Мъдрост, която носи знанието, с което можем да изправим живота си. Говоря за изопачения живот, защото понякога човек яде повече, отколкото трябва, и после намира, че няма смисъл в яденето. Каква разлика има между онзи, който яде, и онзи, който не яде? Заболееш и преставаш да ядеш, постиш 40 дена, докато оздравееш; това не е привилегия – ти си ял, преяждал си и сега ще постиш, стомахът ти трябва да си почине. Ти си смущавал Небето, оплаквал си се и сега ти казват: "Ще лежиш на леглото два-три месеца, ще постиш". Като гладуваш известно време, ти постепенно омекваш и започваш да си мислиш: "Да дам ли Иван под съд за сумата, която ми дължи? Не, ще затворя тефтера и ще живея за Бога", но като оздравееш, забравяш решението си и пак отваряш тефтерите.

Питате защо са болестите в света – те са възпитателно средство, чрез което Невидимият свят изправя хората. Ако съвременните лекари осъзнаваха това, те трябваше да учат своите пациенти как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш пулса на болния и да му дадеш някакво лекарство; не, хвани ръката му и кажи: "Аз ще те лекувам, ако си готов да изправиш грешките си, да водиш чист живот". И след като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят ще го лекува – този е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората. Те имат по-голямо влияние върху тях, отколкото свещениците. Какво ще прави болният, ако му кажеш, че ще го лекуваш само при условие да изправи живота си? Кой лекар постъпва така?

Забелязано е, че колкото повече лекарства и методи за лекуване се откриват, толкова повече болестите се увеличават. Един американски лекар се заел с изучаването на болестите на нервната система; открил около 500 вида такива болести, дал им съответни имена, но и след това продължавал да открива все нови и нови. Като не знаел вече как да ги именува, нарекъл ги с общото име американски болести (съществуващи само в Америка). Колкото повече се работи за откриване на лекарство против дадена болест, толкова повече болести се явяват. Време е сегашните хора да заживеят разумно.

Светът, в който сега живеете, не е несъзнателен, в него прониква Божественото съзнание, поради което всяка ваша постъпка носи своите последствия – това самият живот ще го докаже. Покажете един човек, който, като е живял порочно, да е придобил някакво благо; не само че не се е благословил, но целият му род е изчезнал. Всички хора, всички семейства, които са водили добър, чист живот, са благословени. Защо трябва да живеете добре – за да придобиете истинските блага на живота, да се благословите. Доброто е основа на живота, условие за истинската култура; то съдържа елементите на живота, които дават условия за повдигане на човешкия ум; без Доброто няма живот, няма култура.

Живял си 60 години на Земята, ял си и си пил по три пъти на ден – какво особено си придобил? Ти приличаш на воденичния камък, който с години мели житото, но нищо не придобива. Един ден ще дойде проповедникът, ще сложи крака си на камъка и всичко свършва. Ако той е единият камък, а публиката – другият, заедно ще мелят житото, което после ще се смели на брашно. Във всяка проповед трябва да намериш нещо живо. Ето защо, като ви говоря за Бога, имам предвид същественото, реалното, което може да се опита навсякъде; ако търсите Бога, ще Го опитате и в човека, и в животното, и в растението, и във въздуха, и във водата – навсякъде.

Обект на Мъдростта е Светлината – тя е в човешките умове; без Светлина в умовете няма разбиране. Дойде някой и ми казва: "Аз не споделям твоите идеи"; няма защо да споделяш моите идеи – и ти, и аз трябва да споделяме идеите на Разумната природа. И двамата ядем по един и същ начин – опитваме храната, която Природата ни дава, да видим какви резултати ще имаме.

Ще направим следния опит: ще подложим един човек на специален режим – три месеца ще го храним само със свинско месо и по три пъти на ден ще пие по половин литър вино; друг ще подложим на плодов режим – в продължение на два месеца той ще се храни изключително с плодове и ще пие чиста гореща вода. По време на опита ще наблюдаваме и двамата, да видим какви ще бъдат отношенията им към техните близки и обкръжаващите ги. Първият, който се е хранил със свинско месо, ще каже: "Аз се чувствам много добре и разположен"; ти си добре, но питай как се чувстват твоите близки, какво е положението на закланите свине и прасенца. Ти си поправен, надебелял, активен, повече възбуден и буен, но си изгубил меките, нежни черти на лицето си. Когато обереш една бедна нещастна вдовица, ти си доволен, защото си взел нещо от нея; питай вдовицата дали е доволна от теб. Вторият, който се е хранил с плодове, задоволява обкръжаващите, те са доволни от неговото поведение.

Аз говоря за онези от вас, които имат съзнание, които разбират великия закон на живота. Този закон е безпощаден – всичко, каквото правите на другите, добро или зло, ще се върне към вас; злото ще ви измъчва, а доброто ще ви благославя. Бог се отказва от човешките работи, Той приема само Неговите дела; ето защо, който иска да отиде при Бога, трябва да се освободи от човешките работи. Казваш: "Ще отида при мохамеданите, при будистите, при християните, като при вярващи" – това не е достатъчно, трябва да се знае на какво почива тяхната вяра. Ако кажеш, че вярваш в троеличието на Бога, ще Го задоволиш ли с това? Той ще те запита: "В колко лица Ме познаваш?". Говорите за трите лица на Бога, а не Го познавате.

Под три лица разбирам да вярваш в Бога, в ближния си и в себе си – това троеличие има смисъл и тогава казвам: само в Любовта има единство. Не говоря за обикновената любов, но за Любовта на трите основни принципа: Любовта, Мъдростта и Истината. Обект на Любовта е Животът; обект на Мъдростта е Светлината; обект на Истината е Свободата. Тези принципи се преплитат взаимно – да обичаш някого означава да внесеш в ума му Светлина и да го освободиш от всички лоши мисли; ако е намислил да направи някакво зло, да е готов да се откаже в името на Любовта. Често се говори за влиянието, което хората си оказват едни на други, но според мен главно влияние върху хората оказва Светлината. Под тази Светлина всичко расте и се развива; ако искате да се развиват вашите благородни мисли и желания, приемете Божествената светлина в себе си. Направете опит, да видите имате ли Светлина в ума си. Този опит може да направите вечер – излезте на открито в тъмна бурна нощ и вижте излиза ли от главата ви светлина, която осветява вашия път; ако пътят ви се осветява, имате светлина, т.е. свързани сте с мисълта на Христа.

И тъй, обект на Любовта са Животът и Чистотата, а мястото й е в човешкото сърце. Любовта е духовна сила, тя не се пипа, нито се вкусва, само отдалеч може да се почувства. Тя не е обикновено настроение или разположение, от нея се излъчва грамадна енергия, която може да разтопи нервната система на човека. Казват, че Любовта е огън, който изгаря; не, тя изгаря само това, което й се противопоставя – тя не търпи нищо нечисто. Вижте как младата мома изявява Любовта – докато е била малко дете, не е обръщала внимание на чистотата, но щом заговори в нея Любовта, тя се мие и чисти по няколко пъти на ден – защо? Любовта я е посетила.

Казваш, че имаш Любов към Бога; питам: имаш ли Чистотата, присъща на Любовта? Ако мислите, чувствата и постъпките ти не са чисти, нямаш Любов. От всички се изисква физическа, духовна и Божествена чистота. Чистотата обновява, преражда и подмладява човешкия организъм. Пазете се от нечистите мисли и чувства, които покваряват човешката душа; една обидна дума, казана от някого, хвърля тъмнина в съзнанието на човека. Доброто разположение е прекрасна градина с ароматни цветя и зрели плодове; трябва ли да петниш красотата й? Не хвърляй обидни думи върху човека, за да не го опетниш, да не развалиш неговата градина; пази я като своя – това означава Любовта. Ценете чувствата на хората, както цените своите. Ако сгрешиш, не се извинявай, но се вдълбочи в себе си и там изправи грешката си – външното извинение нищо не допринася. Като сгрешиш, стани рано сутрин, отиди на мястото, където си направил грешката, и там се постарай да я изправиш; ако се върнеш доволен, ти си я изправил. Пожелай да придобиеш Божествената свобода, чистота и светлина; пожелай същото и на своя ближен – това е учил Христос.

"И отвори устата Си, та ги поучаваше." Къде е сега Христос – Той живее в сърцата на хората. Църквата проповядва, че Христос е горе на Небето; къде е Небето – то е в главата на човека; то е символ на Разумния живот, където всичко е математически точно определено, както в музиката. И вие, за да разберете отношенията, които съществуват в Божествения свят, трябва да разбирате математика и музика.

Питате защо един човек е учен, а друг – прост, защо един е богат, а друг – беден; Бог не е разделил хората на учени и прости, на богати и бедни – това са отношения според степента на човешкото разбиране. Правилно разбиране се иска от всички, за да знаете как работи Бог в човека. Какво ще кажете, ако ви донеса един орган с 35 000 клавиша? Ако всеки клавиш е жив, със съзнание, знаете ли какво може да излезе от него? Допускаме, че може да съществува такъв орган, както в математиката се допускат известни положения, за да се докаже една истина. Ако всеки клавиш на органа има определен стремеж, и тонът му ще отговаря на този стремеж; така и проявата на всяка душа отговаря на нейния стремеж. Всяка душа има право да се прояви, да развие вложените в нея дарби и способности; ако тя може да се прояви, човек е доволен от живота си. Органът, за който ви говоря, е човешката душа. Когато дойде Великият артист в света, т.е. Духът, Разумното начало, Той слага ръцете си на органа и започва да свири. Всеки клавиш, всеки тон с трепет очаква момента, когато Великият артист ще сложи пръстите Си върху него. От до Той минава на други тонове, като прескача ре; трябва ли този тон да се сърди? Великият артист движи пръстите си по клавишите и свири своята песен; ще прескочи и ми, и фа, но ще се върне и към тях – Той прилага велика справедливост. Като взема ми и фа, прескача до - сега до скърби. След това прескача до, ре, ми и те се огорчават, че втори път са пренебрегнати, започват се криви тълкувания на постъпките на Великия артист. Това е неразбиране; Великият артист, Който е създал музиката, е поставил всеки тон на своето място, Той е разпределил времето им. Всеки трябва да чака своя момент да се докосне тази ръка до него – щом си клавиш на органа, Великият артист няма да те забрави. Клавишите трябва да мислят правилно, да следят къде се слагат ръцете на Големия майстор, да се вслушват в тона на всички клавиши, които участват във великата симфония – животът е велика симфония, а всеки човек е клавиш със специфичен тон. Когато Божественият Дух дойде в света, ако вие сте нагласени правилно, ръката Му ще се докосне до вас и в душата ви тихо ще затрептят три тона, едва уловими за човешкото ухо: копнеж за Свобода, която произтича от Абсолютната истина, копнеж за Светлина, която произтича от Божията мъдрост, и копнеж за Чистота, която произтича от Любовта. Ако искаш да знаеш дали Любовта действа в теб, виж имаш ли Чистота – тя изключва всякакво користолюбие, премахва петната в съзнанието ви, подобрява вашия живот. Без Свобода, Светлина и Чистота животът ви не може да се изправи – това е работа на Духа. Животът не иска само молитви, но и дела.

Сегашните религиозни и светски хора приличат на онези 12 души евангелисти, които се събрали в една евангелска църква да се молят. Вдигнали ръце нагоре и започнали: "Господи, Господи, освободи ни от ограниченията и мъчнотиите в живота, подобри условията ни, помогни на страдащите и бедните"; така продължили да се молят, докато в църквата влязъл един външен човек и казал:

— Братя, отвън пред църквата е паднала една бедна жена с детенце в ръка. Да отидем да й помогнем!

— Не ни смущавай, ние още не сме завършили молитвата си.

Бог им казва: "Оставете молитвата, идете да помогнете на бедната жена" – "Не, трябва да свършим молитвата си". Казвам: всички трябва да бъдем извън църквите, да работим в света; аз съм против църквите. Да излезем на мегдана при бедните и страдащите, при угнетените и онеправданите, там трябва да бъдат и свещениците – това иска Христос от всички, това е Новото учение. Хората се страхуват да не се изпразнят църквите; няма да се изпразнят – това трябва да знаят свещениците. Като дойде Христос, църквите отново ще се напълнят – това трябва да знаят всички свещеници, главно българските.

Сега в България Христовото учение не се проповядва както трябва. Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици, изключиха ги от Църквата, сега 16 синодални старци се събрали на съвет, за да разискват моето изключване. Лошото е, че никой не може да ме изключи – Който ми е дал живот, Той ме е изпратил на Земята да работя; онзи, който може да ме изключи, това съм аз самият. Как ще се изключа – ако не водя порядъчен живот, ако не живея в съгласие с Божиите закони. Кой ще ме изключи, като живея в съгласие с великите Божии закони? Който живее в неправда, сам себе си изключва. Ние трябва да обичаме Свободата, да обичаме Светлината, да обичаме и Чистотата и това да става доброволно, а не по заповед. Аз не искам и на тях да налагам своето; Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с Любов.

Христос казва: "Ако любите Отца си, и Мен ще възлюбите и ще опазите Словото Божие". Казвате, че Христос е глава на Църквата – ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Йерусалим, нито на тази планина, но ще се покланят в Дух и Истина" – това означава, че те ще се покланят на страдащите, с които днес е пълен светът. Не казвам, че само от свещениците се иска това. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи; ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния. Не е въпрос за осъждане, да осъждаме – това е най-лесната работа.

"И отвори устата Си, та ги поучаваше" – какво ги поучаваше? Да изпълняват Божията воля по Любов. Ако вършите всичко с Любов, вие ще бъдете чисти и светли, домът ви, приятелите ви, обществото, народът ще бъдат благословени, навсякъде ще има плодородие – каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие. Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено; ако в душата на поета е проникнала Свободата, в ума му – Светлината, и в сърцето – Чистотата, той ще твори велики работи; и за материалиста е същото – щом в душата му живее Свободата, в ума – Светлината и в сърцето – Чистотата, той ще даде на света велики произведения.

"И отвори устата Си" – тази уста е Божествена, тя всякога говори на човека. Не сте ли слушали как Бог говори във вас? Той понякога ти нашепва: "Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец!" – "Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида". Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-накрая ти възприемеш мисълта Му и кажеш: "Трябва да живея по нов начин".

Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: "Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно, искам да забогатея". Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца. Един ден двете по-големи момченца си играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: "Искаш ли да ти покажа как тате коли агнетата?"; вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло какво е направило, то се ужасило и заплакало. Майката чула плача и излязла да види какво правят навън. Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му, паднало на земята, но се набило на ножа и умряло. Майката била ужасена от картината, която видяла, но се сетила за бебето и се затичала да го извади от коритото; още по-уплашена, тя извикала: "Детето се е удавило! Страшна съдба!".

След това ще говорят, че било определено от Бога да се колят животните; не, тази страшна съдба показва, че лошите дела имат такива последствия. Това са резултатите на лъжливите учения, на кривите възгледи и заблуждения. В края на краищата всичко старо ще бъде пометено, човек ще остане като суха пръчка.

Питам: какво струва животът без Любов, без Мъдрост и без Истина; какво струва животът без Чистота, без Светлина и без Свобода? Ако ръцете, краката и езикът ти са парализирани, за какво са ти? Ако в ума си нямаш никаква светлина, защо ти е? Ако в сърцето си нямаш никаква чистота, за какво ти е? Ако душата ти не е свободна, защо ти е? Душата е създадена да бъде свободна, за да може великата Истина да проникне в нея; Бог създаде ума, за да се проникне от Неговата мъдрост; Бог създаде сърцето, за да се изяви чрез него Любовта и Чистотата Му. Следователно всеки може да бъде свободен, да има Знание и Светлина, Любов и Чистота.

Някои казват, че не е нужно знание на хората, защото разстройвало мозъка и нервната система; нужно е знание на хората. Това, което имате сега, не е истинско знание; хората се нуждаят от ново знание, за да познават великите закони, които работят в света. Нова медицина е нужна на съвременните хора. Един съвременен лекар ще пипне пулса, ще прегледа езика и окото и ако пулсът не бие 72 пъти, ако езикът е побелял и вътрешността на окото е жълта, по тези признаци той ще определи диагнозата на болния. Преди да заболее, на известни места на ръката и на ноктите на човека се явяват петна. Сега има нови лекари, които определят диагнозата по ноктите, други – по ръката на човека; те познават не само сегашното състояние на болния, но и това, което в бъдеще предстои да му се случи. Иде нова Светлина на Земята, няма скрито-покрито в света; в бъдеще ще дойде още по-голяма Светлина.

"И отвори Христос устата Си." Този Христос е заговорил вече на хората. Днес и най-бедният, на когото тази уста говори, се изявява разумно. Знаете ли какво ще стане в бъдеще – овцете ще поправят своите пастири, слугите – своите господари, учениците – своите учители, децата – своите родители. Светът ще се обърне наопаки – защо ще стане така? Защото младите има какво да дадат, старите не могат да дадат нищо. След това старите ще кажат: "Елате да живеем в братство и равенство" – след като са изяли и изпили всичко, разбира се, че ще живеят в братство и равенство. Краката и ръцете им треперят, не могат да работят, затова са готови да признаят съществуването на Бога; ако ръцете и краката им бяха здрави, пак щяха да Го отрекат.

Ако младият, на когото ръцете и краката са здрави, признава, че Бог съществува, той е човек с убеждение, той ще употреби ръцете и краката си, ума и сърцето си за Господа. Аз държа този млад човек високо в съзнанието си. Сега говоря на младите, не на старите – на тях съм сложил вече кръст; старите – Бог да ги прости! – "Тогава какво да правим ние, старите?" Ще съблечете старите си дрехи и ще облечете дрехите на младите – това поне става лесно; на младите казвам: ще се облечете с великите Добродетели и няма да се срамувате от тях – само така младият и старият могат да живеят в Свобода, в Светлина и в Чистота.

Ще кажете, че това, което ви говоря, днес е неприложимо, след векове може да се приложи. За онзи, който разбира, може да стане още днес; за онзи, който не разбира, ще стане след векове; за онзи, който се движи с бързината на светлината, това може да стане след осем минути; ако се движиш с бързината на най-бавен влак, това ще стане след стотици и хиляди години. Ако вложиш в себе си Свободата, Светлината и Чистотата и служиш на Бога с Любов, Мъдрост и Истина, за осем минути ще бъдеш на Слънцето – при Бога. Твоят характер ще се измени изведнъж. Направете този опит, да видите как ще се подобри животът ви. – "Объркани са нашите работи." Направете опита, той действа като пенкилер – за осем минути ще се оправят вашите работи. – "Ако не за осем минути, да е за осем часа – ние и на това сме съгласни." Не, за осем минути всичко ще се оправи – как? Като вложиш Истината в душата си. Където е Истината, там е Свободата. Ще пазиш Свободата си, няма да я продаваш за нищо в света. Ще обикнеш Светлината и Знанието и Божията Мъдрост ще влезе в твоя ум; ще водиш чист живот и Божията Любов ще влезе в сърцето ти – и тогава каквото Бог ти каже, всичко ще изпълняваш. Ако имаш да даваш на някого, ще му кажеш: "Братко, за осем минути ще си изплатя дълга".

Един офицер, полковник, ми разказа своя опитност. "Един ден ме хванаха за фалшификация и ме осъдиха на три години затвор. Там се заех да изучавам Евангелието. Като размишлявах, взех решение щом изляза от затвора, първата ми работа да бъде да уредя сметките си в духа на Христовото учение. Както реших, така направих. Отидох при един от длъжниците си и го попитах:

— Можеш ли да си платиш дълга?

— Не мога.

— Половината можеш ли?

— Мога.

Отидох при втори и с него постъпих по същия начин. Кой колкото можа, толкова плати. Аз бях доволен и на най-малкото, затова и Бог ме благослови. Имах едно място, което продадох на висока цена – така вървяха местата тогава; с тези пари изплатих своите дългове и заживях добър и порядъчен живот."

Сега и на вас казвам: приложете Христовия закон, за да се оправят и вашите работи; не чакайте да дойдат стражари, да ви заставят насила. Привидно всички сте добри, благочестиви, разумни, но и револвери носите. Всички минавате за културни хора, но отидете в Америка, да видите вашата култура – на всяка стъпка ще срещнете стражари с особени шапки, обикновено високи на ръст (стърчат над всички други), не носят никакво оръжие, освен палка в ръка, и който не изпълнява законите, право с палката в носа; никой не смее да се оплаче. Ако отидеш във Франция, Германия, Англия – и там е същото: всички минават за културни, но стражарите ги възпитават, със сила се държи тази култура; без палката на стражаря щеше да има голяма анархия. Хората още не са дошли до истинското съзнание да зачитат законите и сами да ги изпълняват; ако бяха достигнали до това съзнание, положението на стражарите щеше да бъде по-леко. Не е въпрос до външните стражари – всеки човек може да бъде стражар на себе си, сам да се управлява.

Време е всички да приложим Христовото учение; ако е Божествено, това Учение трябва да се приложи от всички. Какво иска Христос от човека – да бъде герой. Днес религиозните се делят на православни, евангелисти и католици. Казвам: човек трябва да бъде свободен, да живее в Свобода, в Светлина и в Чистота – това се иска от него. Щом имаш Свобода, Светлина и Чистота, ти можеш да влезеш във всяка църква: православна, протестантска, католическа, мохамеданска. Важно е да имаш Любов в себе си не външно, по форма, но вътрешно – формата не определя нещата.

Христос, носителят на Любовта, е вече в света. Ако Той отиде в Светия синод и каже, че е Христос, как ще Го приемат светите старци? Българинът си представя Христа като млад 30-годишен момък, с бяла аба, с бели потури и с калпак на главата – като български селянин; Църквата си представя Христа като цар, с корона на главата и мантия – така Го рисуват гръцките художници. Ако Христос влезе в Синода със селска носия, веднага ще кажат: "Изпъдете вън този самозванец!"; друг е въпросът, ако се яви като цар, с корона, с мантия и с цял полк войска – тогава, ако Христос застави светите старци да Му се поклонят, те ще изпълнят Неговата заповед. Това не е истинско поклонение – този поклон не е направен от убеждение, хората са заставени насила да се покланят.

Христос няма да дойде нито като селянин, нито като цар. Казват, че ще дойде като светкавица – значи Христос ще дойде със Светлина и Чистота. Той ще внесе в умовете на хората Светлина и в сърцата им – Чистота. Тогава те ще пожелаят да Го познаят вътрешно и ще Го обикнат като по-голям техен брат. Днес, ако отидеш в евангелската църква, ще ти кажат: "Дай си препоръчителното писмо!"; ако отидеш в православната църква, ще те питат: "Защо не се кръстиш? Какво верую имаш?"; не, човек се нуждае от Свобода в душата, от Светлина в ума и Чистота в сърцето.

"И отвори устата Си, та ги поучаваше" – на какво? На блаженствата. Блажен е онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание, той трябва да работи. Божественото съзнание е пробудено във всички крайни течения – в анархистите, в комунистите; то е пробудено и в духовните хора, и в учените, и във вегетарианците. И анархистите, и комунистите имат хубави идеи; някои не ги обичат, но те не са опасни – те искат свобода и се борят против злото в света. Днес Христос се обръща към хората с крайните идеи и им казва: "Елате при Мен! Чрез вас ще дойде Царството Божие на Земята". Онези, които от хиляди години са ръкоположени, сега са безверници, те са жестоки в отношенията си, те са званите навремето, за тях говори Христос в една от притчите си: онези, които бяха поканени на трапезата, отказаха да дойдат, тогава Господарят каза на слугите си: "Излезте на улицата и когото срещнете, поканете на трапезата" – и дойдоха слепи, сакати, глухи, и ядоха, и пиха.

Ще кажете, че хулим Църквата – това не е вярно, ние не можем да хулим Църквата, защото тя не е още на Земята. Казвам: има една Църква на Земята, Евангелието я нарича блудница. Аз мога да докажа на свещениците защо се нарича блудница – всяка жена, която има много мъже, наричат блудница; тази Църква също има много мъже. В Англия, във Франция, в Германия – навсякъде Църквата има много мъже, тя не е девствена. Истинската Църква е една – тя има само един мъж, тя е девствена, тя е свята, чиста Дева.

За обикновената Църква се казва, че не изпълни Закона – това не е упрек, но казвам: чиста трябва да бъде Църквата. Какви трябва да бъдат децата й – добри, чисти и разумни. Може ли една възвишена и добра майка, един благороден и светъл баща да родят престъпник – това е невъзможно! Следователно, ако в ума ти се роди лоша, престъпна мисъл, трябва да знаеш причината за това.

Една е истинската Църква за всички народи; тя е вътре в човека, духовна Църква е – тя е идеал за всички хора. Аз я наричам Божествена църква. Тя носи ред и порядък за всички хора, за всички общества и народи; тя носи братство и равенство еднакво за всички: за богати и бедни, за учени и прости, за силни и слаби. Пред закона на Бога всички са равни; щом е така, силният, умният, чистият, добрият трябва да посвети живота си на своите слаби братя – само така могат да се повдигнат обществата и народите, това донесе Христос в света.

Така, както се развива, съвременното общество върви към разлагане. Какво може да се очаква от едно общество, където мъжът използва жена си и жената – мъжа, децата използват родителите си, братът използва брата си и приятелят – своя приятел? Така не може да се живее! Три неща могат да спасят света: Истината в човешката душа – тя ще внесе онази Свобода, която ще освободи хората от всички слабости и пороци; Мъдростта в човешките умове – тя ще внесе онази Светлина, която ще помогне за изучаване на природните закони; Любовта в човешките сърца – тя ще внесе онази Чистота, при която силите на човека се развиват и той може да реализира своите благородни желания.

Да приемем Истината, Мъдростта и Любовта в себе си – с тези думи се обръщам към вас и вярвам, че те ще проникнат във всички. Бъдете смели и не се колебайте пред Истината! Не е въпрос да се говори, но бъдете като динамо, да изпращате своята енергия в света; да бъдем като Слънцето, което мълчаливо изпраща своята енергия на Земята. Всяка мисъл, всяко чувство и желание се развиват правилно в мълчание; Божественото работи в мълчание, то преобразява и подобрява живота. Това, което ви говоря, не е Абсолютна истина; Абсолютната истина се предава в мълчанието – тя работи и преобразява света.

Казано е: "Чудно и страшно е създаден човекът"; казвам: има нещо чудно и страшно в света – иде една велика разумна вълна в света, наближила е вече. Когато дойде тя, всички ледове и снегове ще се стопят, човешкият егоизъм ще изчезне и хората ще заживеят свободно. Няма да мине много време – 20-30 години, и това ще стане. Дошло е време хората да напуснат стария живот. Съзнанието им се е пробудило и те ще влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Разумно ще живеят хората и няма вече да се питат има ли друг свят, или не – те ще живеят едновременно и в този, и в онзи свят; корените им ще бъдат в този свят, а клоните – в онзи, като растенията. Ще говорите и с хората, и с Ангелите, и с Бога. – "Даже с Бога? Това е преувеличено." Да, с Бога ще говорите. Как ще говорим с Бога – в мълчание. Бог е Любов. В мълчание ще гледаш звездите, Луната, Слънцето и ще им се радваш – това е Бог; ще се радваш на всяко камъче, растение и животно – това е Бог; ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче – това е Бог.

"И отвори устата Си, та ги поучаваше." Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране, науката ще придобие нов смисъл, ще оживее. Какви ще бъдат децата на новите хора – нови типове с чиста обхода. Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата Любов. Велико нещо е чистата целувка, аз я наричам Божествена; такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава: жената е недоволна от целувката на мъжа и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нежност в целувката. Да, в целувката на хората липсва Истината. Говориш на човека за Истината, а не си свободен; говориш за Светлината, а в ума ти е тъмно; говориш за Любовта, а нямаш чистота.

Погледна някого и той веднага ме пита: "Защо ме гледаш?". Обичам те, за мен ти си прозорец, чрез теб виждам красивото в света. През теб виждам твоята душа грамадна и необятна – пределите й достигат до Слънцето; ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг и той също пита: "Защо ме гледаш?". Гледам твоя ум и се чудя как още стоиш в кочината като прасе; чудя се как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината. Каква е тази кочина – тя е затворът, в който още живееш. Толкова години седиш пред тефтерите си и ги прелистваш – кой колко ти дължи. Колко бедни вдовици си разплакал с тези тефтери! Затвори тефтерите си, изгори ги и кажи: "Ще живея според Новото учение – никой вече не ми дължи. Бог да ме благослови!" – това изисква новата култура.

Като се върнете по домовете си сега, затворете своята книга и кажете: "Зачерквам вече всички обиди, всички грешки на хората!". – "Искаш да живея по нов начин, но възможно ли е това?" Възможно е. Ще приложиш диамантена воля, но само срещу греха; щом отиваш при Бога, никаква воля не ти е нужна. Няма да изнудваш Бога. Ще Му кажеш истината както я знаеш и Той ще бъде на твоя страна. Колкото по-просто говориш с Бога, толкова по-добре. Ако искаш нещо от брата си, също ще му говориш просто – няма да се оплакваш, че имаш много деца, че жена ти е болна, а ще му кажеш: "Братко, имам нужда. Можеш ли да ми помогнеш?". Като ми говорите така, аз зная от какво се нуждаете и всякога съм готов да ви помогна. Това е Учението, което всички трябва да носите в себе си – Учение на Истина и Свобода, на Мъдрост и Светлина, на Любов и Чистота.

Днес се ражда новият Христос; Той се ражда в душите, в умовете и в сърцата на хората. Днес се ражда Той и Ангелите пеят и благославят. Той носи на хората Свобода, Светлина и Чистота; Той носи Любовта – пълна и беззаветна. От този ден хората ще живеят в Любов, Мъдрост и Истина.

Днес Ангелите пеят: "Да бъде благословен Новият Христос, Който освобождава хората от всички страдания, води ги към Бога – Той им посочва пътя към Него". Христос казва: "Никой не може да отиде при Отца – Великият център на Любовта, освен чрез Мен". Това е Новото учение.

Днес се родил Христос. Кажете си: да живее Новият Христос, Който ни освобождава от всичко старо!

7 януари 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube