Отвори очите ни!

Казвах Му: "Господи, да се отворят очите ни!".

От Матей 20:33

"Да се отворят очите ни!"

Видимият свят е за децата; той е велика забавачница и всички кълба в пространството, всички слънчеви системи, Слънцето, Луната, звездите са направени от Бога за забава на Неговите деца, да има с какво да се занимават през различните времена и епохи – друга философия няма. Децата чоплят играчките и куклите си, искат да знаят как са направени; всяка играчка е съставена от няколко части – часовникът например се състои от няколко колелца, от пружина, ос и др. И науките – химия, физика, математика, също са забава за децата, за да намерят частите, от които са съставени.

Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на Земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата Мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото като начало, като подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите видимо и невидимо в широк смисъл. Видимият свят е преходен, той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години; според индийските окултисти тогава ще настане нощ на Брама45, която ще трае също толкова години. След това няма да съществуват играчки за децата, те ще отидат при своя Баща, където в нощта на живота Той ще ги занимава с великата Мъдрост и знание защо е бил създаден Невидимият свят.

"Господи, да се отворят очите ни!" Има три вида виждане: физическо, духовно и умствено. Физическото виждане подразбира външно виждане; духовното подразбира да познаеш обича ли те някой, или не; умственото – да носиш някого в ума си. Да виждаш човека физически – това значи да го гледаш външно, като статуя; щом го виждаш духовно, ти го възприемаш като светлина, като малка запалена свещица. Според някои, да казваш, че виждаш нещо особено в човека, това значи да си въобразяваш различни неща; но въображението не почива на илюзии, а на действителност – някакво усещане произвежда нещо в ума ти и то създава една или друга форма. Илюзорните и въображаемите неща са съществени, но кратковременни, както човешкия живот на Земята. Казват, че човешкият живот е илюзия; така е, ако го сравниш с живота на Земята, но не и в абсолютен смисъл – напротив, човешкият живот, колкото и да е кратковременен, е красив, в него има нещо реално и съществено.

И тъй, първото, физическото виждане, е по форма; второто, духовното виждане, е по съдържание; третото, умственото виждане, е по смисъл. Аз не говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума като принцип, т.е. за гениалния ум, който е комбинация на сили и включва всичко в себе си. Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата, възприемаш всичко по форма, по съдържание и по смисъл.

Който вижда нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите и явленията, той разбира нещата по същина. Когато не схващаш нещата правилно, това значи, че недовиждаш. Слепите хора не виждат, затова на всяка стъпка срещат препятствия – и най-малкото камъче може да ги спъне; много хора се спъват, защото недовиждат. В случая аз употребявам думата хора, а не човеци.

На български думите хора или хора са почти идентични. Търговията е хоро, политиката е хоро, войната е хоро, всичко в света е хоро. Хорото се върти, а гайдарджията свири вътре в кръга. Като се наиграят хората, и хорото свършва. Като се върнат по домовете си, жените казват на мъжете си: "В курника има един млад петел, я го заколи" – вече никой не мисли за хорото, а за ядене и пиене. Всички хора, които не мислят, са на хорото, те още не са станали човеци. Мъжът казва на жена си: "Да изпратим на хорото нашия непрокопсан син, да поумнее, там да намери своя професор – младата мома, и като се влюби в нея, тя ще му чете лекции, молитви". Младият момък, който по-рано е бил небрежен към своята външност, разпуснат, сега започва да се облича, накривява калпака си, засуква мустаците си и тръгва. Щом се ожени, напуска хорото, главата му увисва; ако го попиташ какво му е, отговаря: "Ходих на хорото, където поумнях. Сега вече мисля, а не играя. Разбрах, че животът е сериозен".

И вие често си задавате въпроса какво е животът. Аз не гледам на хорото като на нещо смешно – то е упражнение, и то най-хубавото. Като казвам, че трябва да се играе, взимам играта като първа необходимост за детето – то трябва да играе, за да закрепне физическото му тяло; щом заякне, престава да играе и започва да мисли. Съвременните хора са в стадия на детето. От време на време те трябва да мислят, защото и на хорото понякога стават сбивания – животът става сериозен.

Казват Му: "Господи, отвори очите ни!". Интересно е как са се развили човешките сетива, интересно е и развитието на човешките чувства. Ако се върнете назад, за да проследите историята на човечеството, ще видите, че човек не е изникнал на Земята произволно. Казва се в Битието, че Бог е направил човека от пръст и му вдъхнал живот, затова някои религиозни мислят, че човек е направен за един миг. Учените разглеждат този въпрос от научна позиция: те казват, че човек е произлязъл от клетка, едва видима под микроскоп, която постепенно еволюирала, минала 400 000 пъти от една форма в друга, всяка от тях със своите подформи, и най-накрая дошла във формата на човек. Казано било на този човек да играе свободно на хорото – дотам е достигнал съвременният човек. Науката прави огромни усилия, за да даде известни знания.

Знанието е потребно, за да се покаже на човека, че играчките, с които се занимава, са условия, методи за неговото развитие. Ум е нужен и за тези играчки – те струват скъпо. Знаете ли колко струва издръжката на забавачницата на Земята? Знаете ли колко струва едно дете на Земята? Около 10 милиарда френски франка, това е според моята сметка; преведете тези пари в български лева и вижте колко струва един човек. Ето колко струвате на Онзи, Който ви е изпратил да се учите в забавачницата на Земята.

Три течения, три възгледа поддържат хората: еднобожие, многобожие, всебожие. И трите възгледа са чисто материалистични. Онези, които са дошли до духовното виждане, минават за напреднали и чувстват Бога. При физическото виждане хората гледат на Бога като на велико същество, но по форма – това е криво гледане. Ако не разбираш всички слънчеви системи, не можеш да знаеш какво нещо е Божественото тяло – всички слънчеви и планетни системи, взети заедно, представляват тялото на Бога. Каква част от това голямо тяло представлява Земята – микроскопична частица; но и това е материалистично схващане. Според някои Бог е едно същество, те поддържат еднобожието; други казват, че има много богове, те поддържат многобожието – и едните, и другите разглеждат външната страна на въпроса. Трета категория хора казват, че целият видим свят е Бог, вън от това нищо не съществува. И трите възгледа се спират върху материята като единствена реална същност. Значи материалистът вижда с физическите си очи и се държи за физическото виждане. Други казват, че Бог не е само външна форма, но и нещо, което се чувства, което се долавя с духовните очи – и техните схващания за Бога не са точно определени.

Бих запитал религиозния човек, който проповядва за Бога, който има ум и сърце, каква лична опитност притежава той за Бога. Ще ми отговори какво казват философите, но аз не се интересувам от тяхното мнение; от тяхно гледище те са прави, но каква лична опитност имаш ти? Смешно е да работиш с чужди мнения; такава е военната дисциплина – генералът издава заповед да се гони неприятеля, който е скрит зад висока планина, полковникът приема заповедта и командва: "Напред!". Дадена му е заповед за 24 часа да премине планината и да нападне неприятеля; ако не успее, отговаря с живота си. Но за да се премине планината, нужни са поне 2-3 дена. Генералът извиква полковника, иска отчет защо не е изпълнена задачата. – "Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да преминете планината за 24 часа, застреляйте ме." Тръгва генералът с войниците и преминава планината за шест дни. Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал. Който проповядва за Бога, пръв той трябва да има опитности – чуждите опитности и постижения не са твои, чуждото мнение всякога остава чуждо.

Високите места не се преминават така лесно, както равните, ниските места. В живота си човек не всякога пътува по равни места – понякога се качва нависоко, понякога слиза. Лесно се издава заповед за няколко часа да изкачиш една голяма височина; колкото и да искаш да го направиш, невъзможно е – нужни са няколко дни. Като се качваш на планината, задъхваш се, клякаш, ставаш, но заповедта гласи: "Няма да се задъхваш, няма да клякаш". И сто пъти ще клекна и ще се задъхвам – планина е това, но важно е да мина височината.

Каква е нашата задача на Земята – индивидуална и обща? Ако за нас животът на Земята е само забавачница, и тя си има свои закони и правила; в нея ще получим известни познания, които ще бъдат основа на бъдещето знание. Лошото е там, че сега хората се занимават повече с отрицателната страна на живота. Цял век те се убеждават има ли Бог, или не, коя религия е по-права. Религиите са форми, с които се забавляват децата – дошъл един учен, създал една форма; дошъл друг, създал друга форма. За времето си всеки метод, всяка форма е била полезна, но ние още не сме дошли до онази правилна форма, която да осигурява човешкото развитие. Например по принцип съвременното християнство е отлично, но по форма нещо куца в него. Когато дойде на Земята между евреите, Христос завари Мойсевия закон, според който Моисей признаваше само един Бог и горко на онзи, който не признаваше този Бог! И Христос проповядваше един Бог – защо тогава евреите не приеха Христовото учение? Защото не можаха да се приспособят към Христа.

По принцип Христовото учение е отлично, но евреите не можаха да излязат от пределите на Мойсеевия закон. И сегашното християнство е дошло до своите крайни предели – нова форма е нужна. Днес, когато се казва, че тази форма трябва да се преобрази, християните настръхват – мислят, че най-малкото преобразуване ще създаде катастрофа. В какво се заключава катастрофата? Ти си направил една забавачница за сто деца, но след време стават 500; забавачницата е тясна вече, какво ще направиш? Ще събориш старата забавачница и ще построиш нова – има ли нещо лошо тук? Въпросът е да се постигне известна цел. Дава ли добри резултати новата забавачница – това е важно. Новата забавачница трябва да бъде широка, хигиенична, с големи прозорци, да влиза изобилно светлина – условие за развитието на човека.

И тъй, човечеството се нуждае от нови форми, нови възгледи и разбирания. Казано е, че Бог е направил човека от пръст. Не, човек не е пръст; ако е така, от него нищо не може да се очаква. Какво може да направи един човек, направен от пръст? Смешно е да изисквате нещо от него.

Един англичанин написал разказ Как може да се създаде човек. Като учен, той се опитал да направи един човек, в който вложил движение, интелигентност и воля. Каква била изненадата му, когато от този човек излязъл само един автомат! Тръгнал човекът-автомат след него и викал: "Душа искам, душа ми дай!"; следвал го навсякъде и непрекъснато викал: "Душа ми дай!". Така англичанинът се убедил, че същественото в човека е душата, без нея той е автомат.

Ако Бог наистина е създал човека от пръст, ще имаме човек-автомат, какъвто ученият е създал. Много такива автомати има днес в света, но те сами са продали душата си. Часовникът е автомат – завъртиш го и той върви; фонографът е автомат – завъртиш ключа и той пее, но само такава песен, която друг е изпял. Много хора приличат на автомат, повтарят миналото: Сократ, Платон, така казали; Мойсей, Исайя, Йеремия така казали; Христос така казал; и ние сме такива философи – някой изпее една песен на фонографа и след това фонографът я възпроизвежда; философите на сегашното време държат някаква реч и фонографът я повтаря. Съвременните религиозни хора са дошли до мисълта, че Бог вече няма общение с тях, както е било във времето на пророците. Те казват: "Ние сме толкова грешни, че и Бог ни е изоставил; понеже Той се занимава с велики работи, ние сме далеч от Неговото съзнание". Ако сте убедени, че е така, къде остава вашата вяра? Казвате, че Бог е Любов; в какво се проявява Неговата любов? Цитирате какво е казал този, онзи пророк; цитатите на миналото са грамофонни плочи, няма защо да се вслушвате в миналото – настоящето изисква нова песен.

Да се върнем към прочетения стих: "Господи, отвори очите ни!" – значи ние трябва да влезем във връзка с Господа, със Същината на живота, откъдето идват благата за всички. Питате нужно ли е да има дежурни в забавачницата. Децата в забавачницата, макар и малки, се редуват в дежурство; ако учителят закъснее, дежурният се грижи за дисциплината. И съвременните Църкви налагат наказания с пост и молитва на своите членове, както учителите наказват непослушните ученици; и държавата налага наказания на провинилите се граждани. Какво се постига с поста и молитвата, какво се постига изобщо с наказанията? Такъв е животът в забавачницата, но едно е важно: всеки да знае причината за страданията си. Когато малкото дете цапа пелените си, това е в реда на нещата, никой не търси причините; но ако 15-16-годишно момче се цапа, веднага се търси причината за това. Майката казва: "Синко, голям си вече, не трябва да се изпускаш"; и обяснението е, че нервната система на това момче била слаба, вследствие на което не могъл да се въздържа. Може ли да се каже за това момче, че е грешно? Не, трябва да имаш знание, да намериш причината и да я отстраниш. Ако родителите и лекарите знаят причината, този недъг лесно ще се изправи.

Днес и в моралния, и в обществения живот има такива явления. С бой, с наказания те не се премахват – ти набиваш детето един-два пъти, но с бой повече ще го наплашиш. Понякога го стряскат и така може да се излекува, но понякога положението се влошава.

Българите лекуват треската чрез уплаха. Когато силите на човешкия организъм се колебаят, равновесието между тях се нарушава и нервната система се разстройва – силите на организма не са в съгласие с природните сили; тогава човек е изложен на действието на различни микроби, пада духом, губи вяра в себе си, лесно заболява и казва: "Няма да оздравея". Този човек се е демагнетизирал и за да се излекува, трябва да се уплаши – как? Като се залее внезапно със студена вода – в този случай болният се стряска, започва усилено да мисли и си казва: "Искам да живея"; страхът събужда скритите сили в него и болестта го напуска. Този метод дава добри резултати. Има смисъл да уплашиш болния, но да не се подкосят краката му; напротив, уплаши го така, че да тича два пъти по-силно, отколкото по-рано – видиш ли, че болният бяга, знай, че той ще се спаси. Бягане има и в живота на здравите. Изгубиш смисъла на живота, не искаш да работиш, не ти се живее – в този случай Природата идва на помощ: ще ти прати такова голямо страдание, че в теб ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието.

Един богат американец умрял и оставил голямо богатство на единствения си син. Непривикнал на работа, синът се отдал на весел, охолен живот – ял, пил, не мислел за утрешния ден. Толкова много изтощил нервната си система, че изпаднал в хипохондрия. Решил да се лекува; опитал при един лекар, но той не могъл да му помогне; при втори, при трети лекар – никой не могъл да го излекува, казвали, че болестта му е неизлечима. Най-накрая той попаднал при един лекар, на когото казал:

— Ако и вие не ме излекувате, ще се самоубия.

Лекарят поговорил с него и като схванал състоянието му, казал:

— Мога да те излекувам, но при условие да не протестираш срещу метода на лекуване и да не съжаляваш, че си дошъл при мен. Ще подпишеш договор, че както и да постъпя, няма да ме съдиш и ще ми броиш 50 хиляди долара.

Болният се съгласил на всичко и постъпил в клиниката, където бил упоен и лекарят му отрязал десния крак под коляното. Като се събудил от упойката и видял какво е станало, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае: "Това лекуване ли е?". От този момент той мислел само за крака си. Като дошъл лекарят на преглед, болният започнал да вика още отдалеч: "Защо не съм здрав, докторе, да скоча, да се боксирам с теб!". Докторът, който разбирал психологията на болния, мълчал. Като посетил болния след известно време, заварил го малко успокоен, но плачещ.

— Докторе, извади ме от това положение, кажи ми какво да правя без крак!

— Лесна работа, ще дадеш още 50 хиляди долара.

След няколко дни лекарят донесъл на болния един хубав гумен крак. Човекът напуснал клиниката и отново влязъл в живота, освободен от хипохондрията. Имало вече за какво да мисли – за крака си.

Дали този случай е действителен – не е важно. Страданията на хората се оправдават, ако могат да осмислят техния живот. Понякога човек изгубва окото си, крака си, дробовете му заболяват, стомахът му се разстройва – всичко това има за цел да ни застави да осмислим живота си.

"Господи, отвори очите ни!" – защо? За да дойде истинското съзнание, истинското разбиране на реалния живот. Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога". Съзнавате ли този живот? Каква полза, че живеете, без да съзнавате и използвате реалността? Каква полза, че имате цигулка и хубав лък, а не можете да свирите? Хубавото и красивото трябва да се използват разумно. Каква полза, ако имате в изобилие ябълки и круши, а стомахът ви е разстроен и не можете да ядете – това е измъчване. Следователно трябва да дойдем до това развитие – да можем разумно да използваме благата, които ни се дават. Не е лошо, че ядем, че играем, че се забавляваме, но всичко трябва да става разумно; затова е нужно пробуждане на съзнанието, което не се постига чрез отричане на живота и разумността.

Няма защо да отричаме нито материалния, нито духовния живот, няма защо да отричаме известна философска система или религия – ще им дадем право на съществуване. Например егоизмът, користолюбието, завистта някога са представлявали методи за работа – значи и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Днес са отживели форми и не са нужни нито за живота, нито за Природата; днес са повече спънка, отколкото благо. Други сили действат сега в Природата и в човека се събужда нещо по-високо – духът му се пробужда, и той се осъзнава като мислещо същество; чрез духа човек влиза във връзка с разумните сили на Природата, т.е. с Разумния свят. Ето защо, ако търсиш щастие, търси го в себе си; каквото търсиш, ще го намериш в себе си.

Съвременните учени работят за продължаване на живота. Как може да се продължи животът, чрез ядене ли? Ако храната продължава живота, то богатите, които се хранят добре, трябваше да живеят най-много, но всъщност е забелязано, че хората съкращават живота си повече от преяждане, отколкото от недояждане. Има болести, които се лекуват с глад, но не всякога гладът е намясто; понякога той се отразява добре и върху здравите, но когато се явява като вътрешен подтик. Ако гладуваш, ще бъдеш смел, няма да се страхуваш. Някой съзнателно се подлага на глад, но се изплаши и прекратява гладуването; тогава в организма му се явява известна отрова. Знай, че и с малко храна може да се изкара. Гладът е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява, но ако гладуваш със страх и съмнение, гладът произвежда обратна реакция.

Първото нещо, което се иска от човека, е да преустрои своята мисъл и своите чувства. Не е въпрос само за укротяване на чувствата; богати и бедни трябва да се хранят, да мислят и чувстват разумно. Например аз съм богат човек, дойде при мен един приятел и ми казва: "Искам да споделиш богатството си с мен". Лесно мога да го споделя, но питам: готов ли си да използваш разумно това богатство?

Богатството е общо благо, резултат от дейността на всички разумни същества. Кой земеделец може да каже, че придобивките му са лично негови – заедно с него работят воловете, конете, наемни хора. Какво ще каже за себе си богатият търговец? Лесно се продават готови, обработени кожи, но колко хора са взели участие в кожарството! Ще одереш кожата на животните, но още колко работа има с тази кожа! Следователно богатството е резултат на общите усилия на всички хора, никой богат не може да каже, че това или онова богатство е негово.

Един ден и животните ще искат дял от богатството на търговеца на кожи – не е позволено да градиш щастието си върху нещастието на другите. Богатството е бюджет на Природата – тя разполага с него, тя има право да кредитира нуждаещите се. Богатите са касиери на тази велика банка – Природата, те са длъжни да й дават отчет. Отиваш в банката на Природата, искаш заем; колкото е щедра, толкова и точна е тя – ще ти даде пари назаем, но ще иска да представиш двама поръчители, да дадеш полица с точно определен ден на изплащане на сумата. Ако си честен човек, Природата веднага ще ти услужи.

Желая всички съвременни християни да се отличават с честност. Имаш нужда от 500 лева – ще отидеш при приятеля си и ще му кажеш: "Моля ти се, услужи ми с 500 лева! Дължа толкова, имам да взимам толкова – направи си сметка можеш ли да ми услужиш. Ако ми услужиш, ще върна парите след два месеца". Както си казал, така трябва да постъпиш. Друг път ще искаш 10000 лева и като честен човек, ще ти се услужи.

Двама души спорят за нещо. Ако отидат при съдията и изнесат въпроса както е в действителност, и свидетели да имат, и адвокати да имат, работата ще се нареди лесно; ако не са готови да кажат истината, нито свидетелите ще помогнат, нито адвокатите. Съдията ще отваря и затваря законника, докато най-накрая отложи делото; след време то отново ще се насрочи, пак ще се викат свидетели, пак ще има защита на адвокатите – дълга и широка процедура. Един ден и съдилищата ще се изменят – времето на съдопроизводството ще се съкрати. Важно е всички да бъдат честни; тогава каквато и присъда да издаде съдията, всички ще бъдат доволни: и обвиняеми, и обвинени.

"Господи, отвори очите ни!" значи: Господи, отвори нашите дарби и способности; Господи, отвори сърцата ни! За да се отворят очите, т.е. умовете и сърцата на хората, всички, които са израснали в забавачницата, трябва да вземат участие в това.

Един благодетел отворил пансион за сто деца. В него се позволявало да има гости, като за един от тях се осигурявала храна, а за останалите се отделяло от храната на децата. Един от редовните посетители на пансиона бил някой си Мирчо – външно елегантен, с добра обхода, към всички учтив, но един недостатък имал: обичал да яде много, затова прислужниците били принудени да взимат част от храната на децата. Като виждали, че Мирчо се задавал, всички казвали: "Ето го, пак иде". Защо били неразположени към него – защото само взимал, без да дава. По едно време в пансиона започнал да ходи един млад момък, добър по характер, но външно груб, недодялан – наричал се Божимир. Когато идвал, той всякога носел на децата плодове, прясна питка, сирене и други неща. Като го виждали още отдалеч, децата започвали да викат, да скачат, да се радват – много естествено, Божимир иде и носи нещо. Светът се нуждае от божимировци, а не от мирчовци.

Прилагайте великия закон – законът на Любовта. Сам по себе си той е прост, не изисква много, но трябва да се отречете от излишното, от ненужното. Как ще се отречеш от своите мисли и желания? Как ще се отречеш от хляба? Тръгваш на път – ще вземеш само необходимото. Някои тръгват на екскурзия със слугите си и с пълни кошници: сардели, шунка, яйца, печена кокошка, масло, сирене; като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват, че тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия. Ще вземеш в раницата си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода; ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на Слънце и ще се върнеш обновен – планината изключва удоволствията. Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, а след това ще се чудят коя е причината да ги боли стомах; ще кажат, че водата не е била хубава, мястото не е било добро. Яжте печено агнешко и пийте студена вода, да видите няма ли да ви боли стомах; където и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах.

Един старец от Нова Загора разказваше своя опитност. Като бил млад, обичал много да яде и да пие; след ядене пиел студено вино. Дошла старостта и той започнал да страда от корем. Като търсел причината за болестта, сам си казвал: "Ех, дядо Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене, а че ще дойдат старини – не помисляше. Сега ще се превиваш от болки и ще мълчиш. Ще ядеш 40 дена наред само лук и хляб с малко зехтин". Природата е крайно взискателна, ще спазваш законите й; ако не си в съгласие с нея, ще страдаш. Човек трябва да яде разумно и съзнателно; яденето трябва да му причинява радост.

"Господи, отвори очите ни!" Очите на всички ни трябва да бъдат отворени, да имаме сили да помагаме на своите по-малки и слаби братя, да задоволим техните нужди. Ако си богат човек и в дома ти живее една бедна жена, погрижи се да задоволиш нуждите й, да направиш живота й сносен, не я оставяй да проси. Ако владееш някакво изкуство или занаят, научи и нея да работи; дай й подтик сама да изкарва прехраната си. Нека Новото учение се приложи, нека се отворят училища, за да се пробудят скритите сили и способности в човека.

Слуга си при един добър търговец; той се отнася добре, плаща ти редовно, обича те като свой син и ти го обичаш и му служиш добре. Един ден в теб се пробужда съвестта и започваш да мислиш: "Добър е моят господар, но ако продължавам да му служа по този начин, ще опороча душата си. Искам да служа на Бога, да се освободя от човешките работи". Казваш на господаря си, че не можеш вече да му служиш по стария начин и си решил да го напуснеш.

— Защо, какво лошо съм ти направил? Ето, готов съм да те направя зет.

— Не искам повече да лъжа – колко пъти съм продавал платове за чисто вълнени, а те са смес от вълна и памук; колко пъти не съм мерил точно! Не мога вече да понасям това, раздвоих се и избирам правия път.

Дайте път на Божественото в себе си; щом се е пробудило, не го заглушавайте. Божественото е новият господар в човека, който казва: "Няма да лъжеш вече. Ако продължаваш да живееш в стария живот, ще дойдат болести и страдания". Днес у всички хора се събуждат благородни чувства, които водят към нов живот – трябва ли още да ги приспиват? Ако лъжеш и страданията те преследват, трябва ли още да служиш на лъжата? Кажи на господаря си: "Господарю, не мога повече да ти служа".

Съвременното човечество влиза в нова фаза – Любов към Бога. Понятието Бог вече не е отвлечено. Човек влиза в общение с Бога и слуша тихия Му глас: "Готов ли си да изпълниш Моя закон?". Бог не морализира никого, но казва: "Люби ближния си като себе си. Бъди готов да се жертваш за него с Любов". Който жертва с Любов, никога не се разкайва. Разкаянието показва, че минаваш от стария в новия живот. На кого ще служиш – ще служиш на Онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух. – "На кой Бог служите?" На Този, Когото всеки момент опитваме, Когото виждаме във всички хора, даже и в престъпника. Опитай се да говориш на престъпника на неговия език, да видиш как ще се отвори и ще бъде готов да ти услужи. Но виждане, отворени очи са нужни на човека.

Човек трябва да дойде до закона на различаването: да различава човешките чувства от Божествените. В Божественото на първо място е жертвата. Божественото чувство е извор, който постоянно дава щедро от изобилието си, а човешкото чувство е щерна, която се пълни отвън и всеки момент може да пресъхне; човешките чувства са преходни, а Божествените – вечни. Да служиш на Божественото в себе си, това значи да се вслушаш в Неговия глас, Който ти нашепва: "Спри, тук има една страдаща душа; каквато и работа да имаш, ще се спреш да помогнеш!". Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш. Ама бил окъсан, нечист – нищо от това; с теб били жена ти или дъщеря ти, добре облечени – нищо от това; щом помагаш, от нищо няма да се срамуваш. Как ще погледнат домашните ти на него? Както и да погледнат, ти ще слушаш Онзи, Който ти говори отвътре, ще бъдеш готов на всичко. Ще се опиташ да убедиш домашните си, че между тях и този човек няма никаква разлика – и той чувства и мисли като тях. Щом задоволиш нуждите на този човек за деня, ще го пуснеш да си отиде.

Ти си длъжен да задоволиш нуждите на човека за един ден. Той е ученик в живота и трябва да се учи. Утрешният ден не е твой – нито себе си ще осигуряваш, нито близките си. Кажи на страдащия: "Иди си с Бога и когато се намериш в затруднение, ела при мен, всякога ще бъдеш добре дошъл". Знаеш ли какво значи да имаш поне един приятел в света? Заради Бога, на Когото служим, вратата ни трябва да бъде всякога отворена – ако не за всички, поне за един човек. Ако всеки може да отвори сърцето си поне за една душа, животът ни щеше да се подобри с 50%. Щом Бог ти проговори, ще отвориш сърцето си – така ще научиш един велик закон; това значи да имаш отворени очи.

Един учен богослов се произнесъл за нашето Учение, че било пантеизъм. Нашето Учение е учение на живия опит. Ако според неговите закони посадим едно плодно дърво, то в скоро време ще израсте и ще даде отлични плодове; ако посееш жито, ще даде най-доброкачествен плод; ако насадиш лозе, ще даде изобилно плод, и то първокачествен – ако болен яде от тези плодове, непременно ще оздравее; ако съградиш дом по законите на нашето Учение, нищо не е в състояние да го запали. Майка, заченала според законите на нашето Учение, ражда дете, което носи благословение за цялото човечество. Роденият в духа на нашето Учение, в Учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично дали е владика, учител, съдия или работник. Ще кажеш, че нашето Учение било пантеизъм; оставете философията настрани. Че някой поддържал възгледа за еднобожието, друг – за многобожието, това е безразлично за нас. Ние не критикуваме никого; ако е за критика, много може да се каже. Ние сме за Истината и от нейно гледище питам: ние произвеждаме ли доброкачествени плодове? На онзи, който произвежда, казвам: братко, щом произвеждаш добри плодове, ти си в Новото учение, ти си на правата страна.

Расли две дървета в гората: едното било доброкачествена круша с едри сладки плодове, а другото било обикновена круша с дребни плодове, наречена грозденка, на която плодовете били така стипчиви, че и прасетата не можели да ги ядат. Тя казвала на съседката си: "Виж колко съм самостоятелна – никой не се докосва до мен; каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш – който дойде, качва се на теб, разтърсва те и ти страдаш". Един ден дошли хора от града, обрали плодовете на хубавата круша, а самата нея внимателно изкопали – плодовете й красели богатите трапези, а дървото посадили в градината на опитен градинар. Стипчивата круша останала сама в гората да се хвали със своята самостоятелност. Говедата започнали да я посещават, но като не можели да ядат плодовете й, почесвали се на дървото и отминавали. Един ден крушата изсъхнала. Така и човек, като не обича да дава, постепенно залинява и изсъхва.

Не е нужно да бъдеш пълен, но бъди здрав; пълнотата не е признак на здраве. Кой човек е здрав? Има норма в Природата, по която се познава здравият човек. Определено е колко трябва да бъдат дебели ръцете, краката. Ако обиколката на раменете е два пъти по-широка, отколкото на гърдите, какво показва това, каква норма е тази? Пълният казва: "На мен ми е добре така". Ами ако утре паднеш на пътя от апоплексия, здраве ли е това? От гледище на Природата мярката на здравия човек е точно определена.

Казвате: "Да бъдем благочестиви"; в какво се заключава благочестието? – "Да бъдем правоверни." Кой е правоверен? Не само да се говори, но всяко понятие трябва да бъде точно определено. Да гледаме на нещата от положителната им страна. Лесно е да кажеш лошо за човека, но това не разрешава въпросите; ти ще кажеш лошо за някого и той ще каже за теб. Макар и да сме в забавачница, много задачи са ни дадени, които трябва да разрешим, да свършим дадената работа. Важно е да се отворят очите ни.

"Господи, отвори очите ни!" Зрението се е появило най-късно като сетиво, а осезанието – най-рано. Интересно е да се проследи човешкото развитие, да се види какъв е бил човекът, когато е имал само две сетива. След осезанието се е явил вкусът, после обонянието, слухът и най-накрая – зрението. Пет сетива – пет култури. Това е историята на човешкия дух досега. Има още сетива, които човек трябва да развива – те като се развиват, и човекът се развива: ухото, окото ще се изменят, ще получат по-съвършена форма от сегашната. Като дойдете на Земята след три хиляди години, ще намерите грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек; пред бъдещия сегашният ще изглежда като дивак.

Шестото сетиво вече започва да се развива у много хора по целия свят; и между вас също се развива. Онези, у които шестото сетиво започва да се развива, са хора с високи стремежи, с висок идеал; те са онези деца, които вече излизат от забавачницата.

Днес хората се питат: "Къде сме ние, докъде сме дошли, коя религия е по-права?". Едно време, когато евреите минаваха през пустинята, всяко племе носеше част от скинията – значи дванадесет племена, дванадесет части от скинията. Щом спираха някъде, те веднага събираха частите, построяваха я и започваха да се молят. И днес срещаме много пътници, които спорят помежду си. Едни казват: "Ние сме католици", други: "Ние сме евангелисти", трети: "Ние сме православни", четвърти: "Ние сме мохамедани". Когато дойде Бог, Великият Учител на света, Той ще каже: "Спрете тук, донесете скинията при Мен! Елате при Мен всички: католици, евангелисти, православни, израилтяни и др. Ето, Моят дом ще бъде дом на всички религии – това е мястото, където всички ще се молят. Моят дом е Великият храм – там ще има един Господ на Любовта, един Господ на Мъдростта, един Господ на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава свобода. Елате сега да се помолим!". Това е Новото учение, което трябва да се насажда в умовете и сърцата на новото, на младото поколение – то носи светлото бъдеще.

"Господи, отвори очите ни!" Който произнесе тези думи съзнателно, ще опита силата, която се крие в тях. Те носят ново благословение за света.

"Господи, отвори очите ни!"

25 февруари 1923 г., София.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube