Кое е това учение?

И всички се смаяха, щото разискваха помежду си и думаха:
"Що е това? Кое е това ново учение,
което с власт повелява и на нечистите духове и послушват го?".

От Марко 1:27

"Кое е това ново учение, което с власт повелява и на нечистите духове и послушват го?" Днес всички се питат къде е писано за това ново учение – това е Учението на Христа. Ако преводът е правилен, така е, но за по-голяма сигурност е добре да се сравни този превод с гръцкия.

Съвременната култура се отличава по своя голям размах на действие. През всички епохи са се правили опити за сближаване на хората; подсближаване аз разбирам разумно сближаване, не както между вол и неговия господар. Разумното сближаване е акт на човешкото съзнание или на човешката душа. Според някои човек няма разумна душа; не, има разумна душа, защото само разумните души се разбират. Когато двама души страдат, те имат условия да се разбират – страданието е велик закон, който примирява хората. Като Божествен процес, то сближава хората и когато това стане, страданието ще приеме друга форма – енергиите му ще се сменят, но няма да изчезнат.

В човешкия свят неизбежно съществуват много противоречия, които не можете да избегнете, но можете да се предпазите от тях. Човек сам създава противоречията – те като бариери се изпречват на пътя му, очакват своето разрешение и са резултат на философските системи и учения; ние трябва да се спрем, за да разрешим всички философски въпроси. И много мъчнотии среща човек на пътя си, които не могат да се разрешат в един момент – те са съществували в миналото, съществуват сега, ще съществуват и в бъдеще; и в нашия век има мъчни въпроси, и в бъдеще ще ги има.

Радвайте се, че ви предстоят мъчни въпроси за разрешаване. Един от тези въпроси е следният: "Кое е това ново учение?". Според някои, Новото учение е това, което разрушава обществото; според други, Новото учение е това, което го съгражда и носи условия за повдигането му – кой от двата възгледа е правилен? Вторият, защото Новото учение не разрушава, но закон е: когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т.е. които нищо не допринасят. Дядо ми гради нова къща, аз му помагам; ако трябва да избера нещо от стария материал, от старите греди например, аз ще взема само здравите, а не изядените от червеи. Трябва ли да се сърдя на работниците или на себе си, че отделям старите изгнили греди настрани? – "Те са свещени греди, дядо ми ги е поставил." Какво от това – някога са били на мястото си, а днес не влизат в работа. Старите дървени греди ще ги заместим с нови. Чудни са хората, като намират греха там, където го няма.

Питам съвременните хора какво е грях, какво е морал. Не отричам морала, но всяко нещо в моя ум трябва да бъде точно определено, да отговаря на известна мярка. Например Любовта и за мен, и за вас трябва да е едно и също нещо, еднакво да я разбираме; Мъдростта, като проява, трябва да разбираме еднакво; същото се отнася и за Истината, за Правдата и за Добродетелта. Ако Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта за едни хора представляват едно нещо, а за други – друго, всички ще си говорят на непознат език. Старото и новото са два различни езика, на които хората говорят, без да се разбират. Всички противоречия в живота, както и антагонизмът между хората, се дължат на борбата между човешкия дух и материята. Висшето, разумното начало в човека не причинява никакви борби, никакви противоречия; по този въпрос са писали много философи – който се интересува, може да чете.

Срещат се двама вярващи в Бога и в Христа и започват да разглеждат въпроса за спасението на човека. Отначало разискването върви добре, но дойдат до едно място и започват да спорят – единият казва, че човек може да се спаси по еди-какъв си начин, другият намира, че спасението става по точно противоположен път; и двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между Православната и Католическата църкви по въпроса за символа на вярата: Православната църква казва, че светият Дух произтича от Отца, а Католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Един ден те сами ще си отговорят коя Църква е по-права. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството; понякога спорът завършва с бой и единият излиза от борбата със счупен крак. Викат ме за свидетел; моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса кой от двамата е по-прав, но да наместя счупения крак. Ще кажете, че мъжът е бил жена си или жената е била мъжа си – това не е достатъчно; важно е да се знае основната причина защо единият или другият е вдигнал ръка да бие. На същото основание лесно се казва, че Новото учение било еретично или анархистично.

Какво е анархизъм – беззаконие. Какво е беззаконието? Законът подразбира проява на еднородни сили в известна система. Като знаеш закона, ще намериш начин да впрегнеш тези сили на работа. Ти можеш да впрегнеш енергиите на едно избухливо вещество и да ги вложиш в дулото на оръдие или на бомба и да причиниш с тях нещастие на стотици хора – и това е закон, но неправилно използван. Ще кажете, че това е култура; да, но култура на разрушението.

Коя е отличителната черта на съвременната култура? Тя се отличава със своята грамадна разрушителна сила; съвременните културни хора са майстори в разрушението – ако остане на тях, те са в сила да вдигнат ако не цялата, поне половината Земя във въздуха; но Съществата, които се грижат за Земята, могат да налеят вода върху изобретенията на учените и да ги обезсилят. Господарят на Земята не позволява да се играе с нея; като залее барута с вода, пали го колкото искаш – не хваща. Така постъпва Господарят с различните философски учения: достатъчно е да ги полее с вода и самите философи да се объркат и да не знаят нито какво да правят, нито какво да мислят – в края на краищата всички философи идват до положението да не познават себе си.

Един американец, философ, като размишлявал дълго време върху различни въпроси, най-накрая започнал да се пита: "Кой съм аз? Аз ли съм, или не съм аз?" – от много мислене изгубил себе си. Така питат и децата: "Къде е лукът и какво представлява той?"; за да видят къде е лукът, свалят една люспа, втора, трета и най-накрая казват: "Лукът го няма". Защо Природата е направила лука само от люспи? Защо лукът има 35 люспи? Ще кажете, че в това няма никаква философия; не, и това е важен философски въпрос, който трябва да се разбира. Интересно е да знаеш защо орехът има твърда черупка. Като не можеш да отговориш, казваш: "Така е искал Бог" или "Така е рекъл"; учените пък казват: "Така го е открила науката". Да спреш дотам, това е най-лесното нещо: "Така е рекъл Бог", "Така го е доказала науката", "Така гледа обществото", "Така е наредила държавата", "Така е постановила Църквата" – всеки е застанал зад известна позиция, като Пилат41 си измива ръцете и се освобождава от всякаква отговорност.

Дошло е в света Новото учение, което с власт повелява на нечистите, т.е. на неразумните духове; Новото учение е дошло да изчисти старото, да го събори и да направи нови къщи; Новото учение е дошло да научи хората как да ядат. Какво се разбира под ядене? Съвременните хора са издигнали яденето в култ, но не знаят как да използват този култ. Ако изядеш сам една пуйка и цяла нощ не можеш да спиш, правилно ли си постъпил? Ще кажеш, че пуйката е била опечена, много вкусна; и това е възможно, но защо не можа да спиш? Не сте се спогодили, защото или ти не си добър, или пуйката. Пуйката казва: "Господарю, аз се пожертвах за теб, но съжалявам – в твое лице виждам човек, който не е научил жертвата, нито познава Любовта"; това са мои думи, аз само предполагам, че пуйката мисли така. Питам: защо трябваше да ядеш толкова много, че да преядеш и да не можеш цяла нощ да спиш? Ще каже някой, че трябва малко да се яде, повече да се гладува. Преяждането и гладуването са две крайности. Изкуство е така да яде човек, че правилно да трансформира придобитите енергии от храната, да ги превръща от по-ниско в по-високо състояние. Това значи да разбираш Божествения живот и разумно да го използваш.

Днес сте дошли да ме слушате; каква е вашата цел? Всеки има някаква цел, която или ще постигне, или няма да постигне. Някой има да плаща полица от 10 хиляди лева и е дошъл на беседа, за да чуе нещо, но после казва: "Беседата не беше интересна". Защо – защото е мислел само за полицата. Той си казва: "Какво ме интересува Новото учение, щом не може да ми помогне да си платя полицата; и то е празна работа, както другите учения". Казвам: ако следваш пътя на Новото учение, ще намериш начин как да си платиш полицата – силата на Новото учение се заключава в това, че може да плати всички полици; истина ви казвам, че ако приемете Новото учение, няма да остане неплатена полица. Всички стари, неизплатени полици наричаме карма. Европейските народи страдат от своята карма; да оставим настрани старите езически народи, аз говоря за европейските народи, които живеят под тежестта на своята карма. Не могат ли съвременните европейски народи да се помирят, не могат ли да се федерират помежду си – могат. Днес виждате навсякъде умни хора: руснаци, французи, англичани, американци – не могат ли да се спогодят? Ако дойдем до балканските страни, и те са умни – имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони. Защо не могат да се спогодят, какво им липсва? Има някаква причина, поради която не могат да се споразумеят, и всеки трябва да намери причината и да я отстрани.

Питам: може ли например показалецът на дясната ми ръка да се отдели от мястото си и да отиде на лявата ръка или съвсем да ме напусне? Може ли при това положение да имаме отношения с него и да се разбираме – щом той се отдели от ръката ми, между мен и него няма никакво разбиране. Един пръст не може да стои едновременно на двете ръце. Може ли една жена да принадлежи едновременно на двама мъже, или един мъж – едновременно на две жени? Следователно и показалецът ми не може да служи едновременно на двама господари – ако се опита да направи това, той ще попадне под ударите на великия закон и ще изсъхне, ще бъде изключен от цялото Битие. За да не пострада, трябва да си остане на дясната ми ръка, където е поставен. Такъв е законът – където те е поставил Бог, там ще работиш. Казано е да не пожелаваш жената на своя ближен – тя е пръст на Божията ръка, там ще стои и ще работи; ако пожелае да отиде на друго място или друг я пожелае, нейната съдба е решена, смърт я очаква.

Да служиш едновременно на двама господари е идолопоклонство. Кой мъж е направил жена си щастлива, коя жена е направила мъжа си щастлив, коя дъщеря и кой син са направили родителите си щастливи, кой господар и кой слуга са допринесли нещо добро един за друг? Аз задавам тези въпроси, без да отговарям. Те трябва да се разрешат, защото представляват философия, която ще послужи за основа на бъдещото общество, която ще изгради бъдещите разбирания на хората. Съвременните хора не разполагат с една абсолютна мярка, чрез която да определят кои неща са морални и кои не са. Сегашният морал не е морал на бъдещето, дори днес той е неприложим.

Какво ще каже онзи мъж, който не позволява да се докосне човек до дрехата на неговата жена? Той счита тялото й за свещено, но утре ще я подложат на операция и лекарят свободно ще пипа това тяло. Ако наистина считаш тялото за свято нещо, никой няма право да се докосне до него, даже лекарят. Какво става сега – лекарите бъркат навсякъде в човешкото тяло: в мозъка, в дробовете, в черния дроб, в корема; няма орган, който да не е бутнат от лекар, фелдшер или простата баба – значи не е останало свято място в човешкото тяло. След всичко това хората говорят за морал, за чистота; питам: за какъв морал може да се говори днес? Ако има някакъв морал, откъде идват болестите; ако има морал в човешкия живот, откъде дойдоха нечистите духове, които се загнездиха в човешкото тяло? Много от сегашните лекари са като бабите, които очакват да ги извикат, когато се ражда някое дете; и те чакат да се яви някаква болест, за да ги извикат да лекуват. Явил се е някакъв цирей и те веднага пристигат с ножа си – хайде на операция! Днес изрежат един цирей, след време се яви друг, по-голям, с усложнение. Една жена се оплаква от забиране на гърдата – правят операция, изрязват я; след време и другата гърда забира – и нея изрязват, но и с това не се свършва. Яви се голям цирей на гръбнака, положението на болната се усложни още повече и чуваш един ден, че тя заминала за другия свят. Така си отиват хората един след друг. Казват: "Не можахме да спасим болния"; питам: морал ли е това? Новият морал изисква от всички абсолютна чистота: чистота на тялото – на всички външни и вътрешни органи; чистота в мислите, чувствата и постъпките; чистота във вените и артериите, чистота в кръвта; всички трябва да имате абсолютно чиста кръв!

Сегашните хора се делят на материалисти и идеалисти – и едните, и другите трябва да имат чиста кръв. Това се изисква особено от материалистите, това го изисква Живата разумна природа. Тя е истинският лекар на човека, следователно добрите, умните лекари трябва да бъдат нейни асистенти. Аз признавам само Природата като виден лекар специалист; останалите лекари са нейни асистенти. Аз познавам само един истински Свещеник – служител на Бога; всички останали свещеници, от каквато и религия да са, са Негови асистенти. Аз познавам само един Философ, който мисли право; всички останали философи, на които няма да споменавам имената, са Негови асистенти.

В заключение на това казвам: всяко учение трябва да се приложи. Боли те корем; въртиш се на една, на друга страна, викаш лекар да ти помогне, искаш да оздравееш. Според духа на Новото учение казвам: не бързай да се освободиш от коремоболието, но започни да търсиш причината за болестта. Като се поровиш в паметта си, ще си спомниш, че беше настойник на една съседка, пое грижата за децата й, но вместо да изпълниш задължението си като честен човек, ти изяде всичкото й наследство – децата й останаха на пътя в лишения, без никакви средства; после ще си спомниш и други погрешки в живота си. Когато решиш да изправиш грешките си, болестта ще мине. Ще ти дадат жизнен кредит, за да изправиш живота си; ако не се поправиш, ще те задигнат на онзи свят. Помни: всяка болест е последствие от извършено престъпление в миналото или в настоящето. Като не знаят това, лекарите мислят, че могат да се справят с болестите, но вместо да намаляват, болестите се увеличават. Това ще продължава, докато хората дойдат до съзнание да търсят причините на болестите в себе си и като ги намерят, да ги отстранят.

Новото учение, което Христос е проповядвал, трябва да се приложи първо в училищата, това се изисква от умните и добри учители. Майките и бащите трябва също да приложат в дома си Новото учение. Казват, че Новото учение руши обществото; не, Новото учение дава правилни методи как да се устрои бъдещото общество. Казвате: "Какво ли иска да каже Учителя с това?"; нищо особено, освен че 2х2=4 и 2+2=4. При това при умножението и при събирането законът не е един и същ – защо? Защото 1+1=2, а 1х1=1. Защо като събираме единица с единица, се получава по-голямо число, а при умножение на единица с единица се получава по-малко число? На този въпрос могат да отговорят само математици. Винаги при умножението на еднакви числа резултатът е различен от този при събирането на същите числа. Ще кажете, че това е проста работа; не, тази работа има приложение в живота. Противоречие е, че 2+2=4 и 2х2=4. Всяко неразбиране на нещо създава противоречие. Когато говоря за този закон, мнозина мислят, че той е Божи закон.

Едно трябва да се знае: великата основа на света, от която ние произлизаме, и великата същина на живота са неизменни. Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени и законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човек, може да мисли по определени закони. Казваш: "Аз мога да мисля както си искам" – заблуждаваш се. Как ще свирят двама цигулари? Каквото и да правят, те ще свирят по един и същ начин – по основни музикални правила; и цигулките им също ще бъдат нагласели по музикални правила. Не можеш да държиш лъка както ти падне; ще държиш и лъка, и цигулката по правилата. Двама художници, за да рисуват правилно, и те се ръководят по известни правила.

Оттук вадя заключение: да живееш е велико изкуство, което има закони, които трябва да се спазват. Как трябва да живеем – като се обичаме. В какво се заключава Любовта – първият акт на Любовта, който я определя като Любов, е законът за самопожертването. Знаете ли какъв е този закон? Жертва ли е, ако заколиш своята кокошка или агънце – това е жертва на чужд гръб. Самопожертването подразбира да се отречеш от нещо свое. Каква жертва е тази, която правиш без Любов? Значи има жертва, направена без Любов, има и жертва съзнателна, направена от Любов. Например момък се влюбва в една мома; понеже тя не го иска, той се самоубива. Това е несъзнателна жертва, вън от Любовта. Защо се самоубива? Нека живее и работи за нея. Когато един ден тя се ожени, той да се отдалечи и да я носи в мисълта си, да бди върху нея като Ангел хранител – това е жертва по закона на Любовта. Ще кажете, че той се е самоубил от Любов; не, Любовта не изисква такава жертва. Казваш: "Сърцето ми гори от любов"; може да гори, но лицето ти още не е светнало от твоята любов.

Ще ви дам един пример, за да видите как човек лесно попада под отговорност, без да е виновен за това. Разхождам се в гората и виждам един вол с юлар, но без господаря си. Разбирам, че волът принадлежи на някой селянин от близкото село; хващам вола за юлара и мисля да му го заведа. В този момент ме хващат и ме обвиняват, че съм взел чужд вол. Казвам, че го водя на господаря му, но не ми вярват. Обаче има един велик закон, който определя Истината. От гледището на човешкия закон ще ме осъдят, но от гледището на Божествения закон съм оправдан. Къде е истинският морал?

Днес повечето хора бягат в горите, но като не им стига умът, влачат юлара със себе си. Някой ги хваща за юлара и ги връща назад към господаря им. Едно се иска от човека: да се научи сам да си хвърля юлара. Ще кажете, че това е анархия; не, да хвърляш сам юлара си не е анархия, а показва, че си свободен, имаш условия да се учиш. Мислиш ли, че ако пратиш детето си на пазар с юлар на главата, то ще се върне с него? Още на първата стъпка ще го хвърли. Детето е готово да услужи на майка си, но то не се нуждае от юлар. Свободно трябва да бъде детето, свободен трябва да бъде човек – той не се нуждае от юлар. Смисълът на живота се заключава в това да се обърне човек към Разумната жива природа с цел да я изучава и богатее. Съвременните хора са крайно обеднели, дошли са до крайно демагнетизиране, мозъкът, дробовете, стомахът им са изтощени, което води към неврастения. Хората са толкова обеднели, че не могат да си изплатят и най-малките полици. Те трябва да се върнат към Природата като велик източник на живот и енергия.

Имаш дъщеря, която до определена възраст е била откровена с теб, чистосърдечна, любяща; погледнеш лицето й – очите й светят и в проявите си е невинна. След време виждаш в погледа й нещо неискрено, в очите й играе особен пламък; между теб и нея се издига една преграда. Казваш: "Не зная какво стана с моята дъщеря, някаква промяна има в нея"; да, станало е едно малко отдалечаване. Такова отдалечаване се явява навсякъде: в обществата, в народите. Гледаш – някой се числи към една партия, после постепенно се отдалечава от нея и влиза в друга. Какво е станало с него – друга идея е влязла в ума му. Значи показалецът на неговата ръка се отдалечава, т.е. отказва се да работи за цялата ръка. Невъзможно е да се отдели един пръст от ръката ти и да бъде щастлив.

Ето защо всеки човек трябва да се върне към Божествения организъм и да заеме онова място, което първоначално му е дадено. Колко пъти сте отхвърляли от ума си добрите мисли! Дойде в ума ти една добра мисъл да направиш нещо, но ти я отхвърлиш под предлог, че не е време сега за нея; щом мисълта е Божествена, тя може да се реализира по всяко време. Право ли постъпва човек с Божественото в себе си? Като се натъкне на него, той казва: "Илюзия е това" – кое е реалното тогава? Една реалност съществува в света.

Младият момък казва: "Искам да намеря една мома, да се оженя за нея, да бъда щастлив" – има ли такава мома, която да те направи щастлив? И тя търси честен, добър момък, с когото да бъде щастлива. Има ли такива моми и момци – има, но те живеят при особени условия и виреят на особена почва, не могат да живеят в нашия климат.

Следователно обърнете се към своята душа, там ще намерите онези условия, при които можете да реализирате всичко, което желаете. Когато кажеш, че обичаш някого от дълбочината на душата си, това показва, че му желаеш доброто така, както и на себе си. Ти желаеш той да расте, да се развива и да се радваш на неговия живот – това значи прилагане на Любовта. Колко души могат да обичат така? Казвате, че и вие можете. Аз съм наблюдавал много братя и сестри, които говорят за Любовта, но не я прилагат. Правете добро на близките си, без те да знаят; обичайте ги, без да ви разбират – това изисква Новото учение. По резултатите ще познаят, че ги обичате, че им правите добро.

Сега младите се делят от старите и казват: "Ех, тези стари! Ние, младите, не можем да се разбираме с тях". Един ден и вие ще остареете. Къде отиде вашата младост? Младата мома се оглежда в огледалото и си казва самодоволно: "Хубавичка съм!"; за колко време можеш да запазиш тази хубост, можеш ли да я запазиш завинаги? Ето едно изкуство – силен човек е онзи, който може да запази своята красота и своята будна мисъл завинаги.

Сега аз не искам да упреквам никого, но обръщам внимание на хората да знаят, че са се отклонили от правия път, че вървят в крив път на разбиране и като се отдалечат от реалността, сами се заблуждават. Казваш на някого: "Обичам те. Ти си отличен поет, няма подобен на теб, ти си по-голям от Гьоте42, от Шекспир43". Докато е пред теб, хвалиш го; като се отдалечи, казваш: "Да му намажа малко колата, да се вдъхнови". На този намажеш колата, на онзи намажеш колата, а сам ти оглупяваш. Кажи на човека истината:

— Слушай, братко, ти свириш, но не си голям цигулар, утре пристига един виден цигулар от чужбина, ще дава концерт – отиди да го слушаш, за да видиш какво значи свирене! Само така ще сравниш своето свирене с неговото.

— Беден съм, нямам пари за билет.

— Ето, аз ти давам моя билет, отиди вместо мен, а след концерта ела да ми предадеш своите впечатления.

На другия ден той идва да разкаже впечатленията си, но обезсърчен.

— Защо си обезсърчен?

— Нищо няма да излезе от мене!

— Не, продължавай да свириш и не се обезсърчавай, някога и ти ще станеш голям майстор като него. Аз ще ти разкажа историята на този виртуоз. Той е свирил при знаменит учител по десет часа дневно. Ти си самоук, уповаваш на себе си, разчиташ на своя талант, но за развитието на този талант трябва да имаш добър учител. Глината е добра, но гърнето, което направиш от нея, трябва да се опече добре. Лесно е да кажеш, че си отлично гърне, но майстор го е правил и пекъл.

Христос, Който идва сега в света, е добрият майстор. Той носи Новото учение, което се е разчуло навсякъде. Направихте ли връзката, за която говорех? Вие имате връзка, но трябва да я възстановите. Щом сте на умерения пояс, вие имате една връзка със Слънцето, на Северния полюс ще имате друга връзка, на екватора ще имате съвсем друга връзка. За вас е важен смисълът на тези връзки – велика наука се крие в тях. Слънцето има повече от десет магнитни пояса, които опасват Земята, кръстосват я в различни посоки. През различните векове тези пояси са действали върху хората, докато са създали сегашната егоистична култура – култура на силата. Други пояси излизат сега от Слънцето, те приготвят условия за една по-мека култура – култура на Любовта. Ако вие не се поставите под благотворното влияние на тези лъчи, т.е. на тези пояси, нищо не можете да направите. Ако умът ви е добре развит, чрез мозъка си, като чрез призма, ще разложите слънчевите лъчи и ще схванете новите прояви на светлината. Днес Слънцето не е такова, каквото е било преди хиляди години. Мистиците са знаели това и са го изразили в следните мисли: Да възлюбиш Господа, да бъдеш добър, да обичаш истината – това са прояви в три различни посоки.

Да бъдеш мъдър, това значи постъпките ти да бъдат отмерени – пред умния всички благоговеят, но не всички го обичат. Да любиш, това значи всички да те обичат; всички обичат човека на Любовта. Мислите ли, че като обичате някого, той непременно трябва да бъде много умен? Без да си много умен или учен, хората пак могат да те обичат, а ако разберат, че си много учен, да не те обичат. Искате ли да ви докажа това? Ето един прост пример. Коя майка би желала да кърми голям момък или стар дядо? Колкото и да е умен, тя ще го отдалечи от себе си. Сложи на гърдите на майката нейното малко глупаво детенце и тя ще го накърми с радост. Детето ще внесе в сърцето й топли, красиви чувства, каквито нито момъкът, нито старият могат да породят. Новото учение е малко, невръстно дете, което със своето ритане внася в душата на майка си топли, красиви чувства.

Казват: "Ритна ме!"; да, но всяко ритане внася нов живот в умовете и сърцата на хората. Любовта, Мъдростта и Истината се развиват при специални условия, които трябва да се пазят. От гледището на френологията мястото на Любовта, Мъдростта и Истината е точно определено: мястото на Любовта е горе на главата, на Мъдростта – отпред на челото, а на Истината – в очите; човек мисли не само чрез мозъка си, но и чрез очите. Човешкият дух, който изучава всичко в своята пълнота, влиза в самия човек и се изявява като мисъл чрез очите, като път към Истината. Христос казва: "Ако дясното ти око е нечисто, извади го" – с това иска да каже, че очите трябва да бъдат израз на Истината. Ако духът ти влезе в окото и чрез него вижда разумността и красотата в живота, ти си човек на Истината; твоите очи мислят право. Следователно, ако ти не живееш горе в главата си, където е Любовта, и ако не мислиш чрез предната част на челото си, ти не си човек на Истината, не мислиш чрез очите си.

Новото учение, което сега иде, носи нов живот. То няма да остави хората недоволни и демагнетизирани, както са сега. Моето желание е да приемете Новото учение; това е нужно и за младите, и за старите – само така недоволството им ще се превърне в доволство. Старите трябва да се откажат от своите навици; те казват: "Нищо няма да излезе от нас". Младите казват: "Ще излезе нещо от нас"; какво ще излезе – и те не знаят. Казвам: и от старите, и от младите ще излезе нещо; старите ще се преобразят, ще станат млади.

В една от старите книги на индийските философи се разказва за млада мома, която се влюбила в един принц. Един ден тя се облякла в новата си премяна и застанала до отворения прозорец, който гледал към пътя.

— Какво правиш тук? – запитала майка й.

— Очаквам принца, той скоро ще мине оттук.

— Защо се лъжеш? Нали знаеш, че ти си бедно момиче, принцът няма да ти обърне внимание.

Момата не чула думите на майка си и с търпение очаквала минаването на принца. След малко той минал на кон край прозореца й. Като го видяла, тя бързо откопчала гердана от врата си и го хвърлила пред конете. Те минали през гердана, но принцът не обърнал никакво внимание на бедното момиче.

И съвременните хора хвърлят своите гердани и накити – своите чест и съвест, ум и сърце, пред конете на своя въображаем принц. Той вдигне главата си нагоре, не им обръща никакво внимание, а техните гердани и накити остават да се валят в праха. Когато великият принц минава край твоя прозорец, не бързай да хвърлиш гердана си пред неговите коне – ако той те познава, ще отправи погледа си към теб; и да не те поздрави, погледът му ще бъде пълен с любов. Тогава ти можеш да кажеш:

— Моят принц мина и ме поздрави.

— Как те поздрави?

— С погледа на Истината.

Вие поздравявате ли се с Истината? Като те погледне някой, ти веднага питаш: "Защо ме гледаш?". – "Че аз още не съм те погледнал." Наистина, да погледнеш някого, това значи да го поздравиш с Истината. Новото учение иде в света да пробуди съзнанието на хората, да им покаже, че те могат да се преобразят вътрешно, да приложат това Учение във всички слоеве на обществото. Като наблюдавам хората, чудя се защо се противопоставят на Новото учение. То е Божествена светлина, необходима за всички хора, за всички Църкви и общества, за всички народи, за всички светове. То ще освети цялата Земя – необятна е светлината му; всеки ще си вземе от тази светлина колкото му трябва, колкото е необходимо за неговото развитие.

Като ви проповядвам, виждам на лицата ви изписан страх. Вие си казвате: "Като умрем, къде ще отидем? Кой ще ни погребе? Ще видим ли Христа на Небето? Ще ни посрещне ли Той?". Не се занимавайте с такива въпроси. Вие отивате в един велик, красив свят. Ако знаехте колко е красив, още оттук щяхте да мислите за него. За да живеете в този свят, за който едва сега се пробужда съзнанието ви, чувствата ви трябва да се разширят – само така ще видите онази красота, онези възможности, които ви очакват. Отсега нататък пред вас ще се разкрие истинският живот, досега само сте се приготвяли да възприемете Новото учение. Не искам да ви заставя насила да го приемете, но се страхувам да не се спрете в развитието си. Новото учение учи човека как да държи връзката си със същината на живота. Ние не искаме да примиряваме света с Бога, нито да махнем противоречията; ние искаме всеки сам да се примири, сам да премахне противоречията от своя път. Който е в състояние да греши, той сам може да си помогне, да изправи грешките си.

Новото учение носи нови условия за живота. Те ще дойдат по научен път или по строго определен, Божествен начин. Седиш и си мислиш: "Нищо няма да излезе от мен" – в коя книга е писано това? Това е все едно да четеш надписа на някой гроб: "Тук почиват останките на еди-кого си" – останки почиват ли? Могат ли частите на счупения кораб да почиват? Може да почива само разумното същество, което се е свързало с Бога и Го е познало. Нашите останки, нашите кости не само не почиват, но изгубват и най-малкия си мир. Тук един червей размърда костите ти, там – друг, докато един ден отново те разровят, съберат костите ти в една торбичка и заедно с тях поставят тялото на друг член от твоето семейство; след това пак написват: "Тук почиват останките на еди-кои си". Душата почива само когато разбере Великата жива природа; душата почива, когато е свързана с Бога. Казано е в Писанието: "Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите".

И тъй, знайте, че вие сте в онзи свят, а не в този – възможно ли е това? Възможно е. Този свят е свят на заблуждения, а онзи – свят на свобода и радост, на светлина и чистота. Искам да вярвате, че като удове на Божествения организъм сте в онзи свят; при това положение Бог всякога мисли за вас като за живи удове от Неговия организъм. Какво по-голямо благо искате? И пръст на ръката да си, щом служиш добре на Цялото, Бог ще те благослови и ще каже: "Доволен Съм от теб. Ти си добро малко дете. Докато стоиш на Моята ръка и вършиш работата си, от нищо не се страхувай". Това е Новото учение. То е основа на новия живот. Да се свържем с това Учение, да се свържем с великата мисъл на Любовта!

Често се говори за нас, че сме крайно миролюбиви хора, с никого не воюваме. И ние воюваме. Представете си, че пред мен вървят двама души, които енергично разговарят върху известен въпрос; разговорът върви към скарване. Крайно раздразнен, единият вади револвера си, иска да убие другия; веднага се спускам към него, хващам ръката му и казвам: "Нямаш право да убиваш! Ако скриеш револвера в джоба си, ти ще спечелиш повече, отколкото ако убиеш другаря си". Питам: кой от двамата е по-голям герой? Аз, който излизам срещу него без никакво оръжие, или той, който държи револвер в ръка? Герои трябва да бъдете! Не да отстъпвате пред мъчнотиите, но да ги посрещате с радост, да се справяте с тях.

Светът се нуждае от герои. Понякога е необходимо хората да се бият и воюват, това го изисква и самата Природа. Бог се изявява на хората по два начина: по външен и по вътрешен. Давид запита Господ: "Господи, от коя страна да нападна неприятеля си?" и Бог му отговори на този въпрос. И Моисей имаше условни знаци, дадени от Бога, по които да знае кога ще победи и кога ще го победят – докато държеше ръцете си нагоре, той побеждаваше; щом ръцете му отслабваха, неприятелят му го побеждаваше.

Евреите са умни хора – когато трябваше да воюват, те винаги питаха Господ да воюват ли, или не и Бог им отговаряше чрез пророците: "Идете да се биете". Сегашните християнски народи не питат Господ, те решават всичко на своя глава; казват: "Ние решаваме въпросите си сами, няма защо да питаме Господа". Следователно войната се допуска само по закона на необходимостта. Когато казваме, че войната не ни е нужна, разбираме, че тя не е потребна за вътрешния живот – този живот абсолютно я изключва. Така живеят всички разумни същества – при тях няма причина за война, за никакъв спор. Следователно, докато живееш вътре в себе си, никога няма да воюваш; ако живееш външно, ще воюваш. Докато хората не се подчиняват на Божествения закон, войната ще съществува; ако изпълняват Божия закон, те никога няма да воюват.

"Кое е това Ново учение?" То иде сега в света, за да донесе новата култура, да покаже вътрешната страна на живота. Ако между два народа се явява спор, недоразумение, техните държавници не могат ли да изменят хода на нещата – могат. По какъв начин – или чрез война, или чрез мир. Двама съседи спорят за нещо; те могат да разрешат спора или чрез съд, или по мирен начин. Новото учение трябва да изпъди навън всички духове на размирието и да внесе между тях правда и мир. Казваш: "Не искам да дам под съд този човек, за да не ми докара по-голямо нещастие на главата" – ти правиш това от страх, а не от съзнание. Направи това от Любов към човека. Ако сам не можеш да разрешиш въпроса, питай Господа: "Да дам ли този човек под съд, или да му простя?"; както ти каже Бог, така ще постъпиш. Ако ти каже да не го съдиш, няма да го съдиш; ако ти каже, че трябва да го съдиш, пак ще послушаш. Може да е нужно този човек да прекара четири-пет години в затвора – така ще имаш възможност да го посещаваш, да се грижиш за цялото му семейство. Като знае това, макар и в затвора, той ще бъде спокоен; щом излезе, ще живеете братски. Умните хора уреждат правилно спорните въпроси.

Онези от вас, у които съзнанието е пробудено, трябва да знаят, че онзи, който може да ги направи щастливи, това са те самите. И тогава онзи, у когото щастието се изявява навън като изблик на енергия, трябва да е готов да дава, иначе тази енергия, неразумно използвана, причинява зло. Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в теб. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш, иначе тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг и на него даваш една крина; срещаш трети и на него даваш същото количество; така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: "Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си" – така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно.

Отсега нататък този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. Всеки да държи своите възгледи: православният да си остане православен, мохамеданинът да си остане мохамеданин и т.н. Веднъж си кръстен под името Иван Драганов и си влязъл в Новото учение, какво ти пречи или препятства това име? Не е името, което препятства на човека. Каквото и име да носиш, влез в Новото учение. Носете името, което ви е дадено първоначално; името ви не е само едно – в монашеството има обичай да променят името на всеки, който се е определил да служи на Бога. Казват за някого, че е православен. Добра дума е православен, думата евангелист е добра, българин е още по-добра, думите руснак, французин, турчин, англичанин също са добри думи – те не препятстват за напредъка на човека. Друго нещо се иска от него – да разбере същината на Любовта. Кое сърце не се нуждае от топлината на Любовта? Кой ум не се нуждае от светлината на Мъдростта? Всички се нуждаем от топлината и светлината. Кой не желае да бъде любещ, умен, добър, истинолюбив – това е стремеж на всяка душа. Кой от вас не се отвращава от лъжата? Като те срещна, ще кажа: "Братко, искам да ти се изявя, без да казвам, че те обичам". Ти си странник, на сто врати си хлопал и навсякъде си слушал думите: "Няма място за теб".

— Братко, много съм отпаднал. На много места хлопах, но никъде не ми отвориха.

— Заповядай, в моя дом има едно малко място за теб.

Като дойдеш у дома, ще ти дам топла вода, за да се измиеш, дрехи, за да се преоблечеш; ще те нахраня добре и после ще си поговорим братски – това учи Новото учение; това значи да се даде подтик на всички души, на млади и на стари. И вие сте пътници на Земята; не се обезсърчавайте, велико е вашето предназначение. Сложете кръст на вашите противоречия, но не ги забравяйте.

Оплакваш се, че някой те е обидил – как те е обидил? – "Ето, причини ми една голяма рана на ръката." Да, но сега този човек е готов да изправи погрешката си; той е учен, има знания, изважда от джоба си едно шишенце с особена течност, сипва на раната и след 20 минути тя изчезва. – "Сега доволен ли си?" Както виждаш, той се извинява, целува ръката ти и така погрешката се изправя. Имаш ли друга обида? – "Нямам." Така се заличават обидите в Новото учение.

Еликсирът на Новото учение лекува всички рани, всички обиди, всички огорчения. Сипвам от еликсира на раната и казвам: "Ще внимавам втори път да не те обидя". Има ли по-велико учение от това? Този е новият начин, по който ще живеят мъже и жени, дъщери и синове, господари и слуги. Ако е въпрос на думи, всичко става лесно, но изкуство е да живееш в духа на Новото учение. За прилагането на това Учение се искат векове, но Окултната школа, която следвате, разполага с методи, правила и закони, с които лесно можете да прилагате. С Учител всичко става лесно, както опитните музиканти лесно прилагат правилата на музиката.

Аз съм уверен в следното: моят показалец никога няма да напусне своята служба. Щом той няма да напусне службата си, и вие няма да напуснете службата, която изпълнявате като удове на великия организъм. Изпълнявайте Божията воля, осветявайте Неговото име, прилагайте Неговата светлина; нека Доброто донесе условия за широки разбирания и за прилагане – този е поздравът на Новото учение.

4 февруари 1923 г., София.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube