Както е Он чист

И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.

От Иоан 3:3

Сега ще говоря върху положителната страна на живота – ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е. няма да говоря много отвлечено, но близо до самите факти.

"И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист" – всеки, който има надежда на кого? На Христа. Надеждата подразбира физическия свят – Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Вие искате да изкажете чувствата си на някой ваш приятел, но той е сляп – как ще му ги изкажете? За да ги изразите, ще го стиснете с ръце и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбира. Може ръцете ви да са топли или студени – тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако са студени – друга.

Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат; животът трябва да се развива, защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В това развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание – влезе един малък трън в крака ви (ако ходите бос например – не може да гледате все надолу) и щом стъпите, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено към него. Някой ще каже: "Ще мине". Ще минат ден, два, три или десет и Природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате; другият начин е сами да извадите тръна и да освободите крака си.

Ако се движите в Умствения свят, където също има тръни, някоя мисъл ще се забие като трън и около нея ще започнат да се групират всички други мисли. Ние казваме: "Времето лекува"; да, но и ние можем да се лекуваме – ще извадим тази мисъл. Като влезем в Астралния свят, и там има тръни – някое желание може като един трън да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има тръни – в какво седят те? Вие сте търговец, изгубите например сто хиляди лева и все за тази загуба мислите; имате къща – изгори къщата ви; имате жена – умре и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате и така се спъва вашето развитие. Формата и жена ви – това са две различни неща; самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща.

"Който има тази надежда на Него" – с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В Живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има и клетки, които са вътре в Него. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога – това се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога, и тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: "Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист".

Сега, във вашата опитност има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може и трябва да направи за нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко – в това отношение Бог не прави всичко за нас, защото ако го прави, прави го за Себе Си и тогава нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с Него, иначе има раздвояване в нашето съзнание. Например направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: човек сам себе си може ли да утешава – не може; не може две болни ръце да се лекуват една друга – защо? Защото ако едната бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено, и като направим погрешка, то казва: "Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми" – Духът говори вътре в нас.

Сега във връзка с това говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. дават по някой път на говоренето на Духа изключително преимущество като на тяхно качество – само на тях е говорил Духът по особен начин. Не е и аз ще ви докажа това практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума; понеже не е чувала такава дума, тя казва: "Като тази дума няма", но попитайте който и да е момък – и той е казвал същото, попитайте която и да е мома – и тя е чула все същата дума, но не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже:

— Обичаш ли ме?

— Обичам те.

— Аз имам нужда, дай ми три хиляди лева назаем.

Или:

— Обичаш ли ме?

— Обичам те.

— Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш назаем пари?

Ако си брат или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: покажи любовта си! Да допуснем, че аз покажа любовта си – раздам всичките си пари, тия деца завършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят – това, което всички министри досега са направили; следователно не са постигнали целта.

Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-важното нещо е да бъдем чисти, както е Той чист, т.е. организмът ни да бъде така създаден, тялото ни, мозъкът ни, сърцето ни и всички други органи така организирани и филтрирани, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. В нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да го направим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: "Аз ще проявя волята си", но дойде друг, по-силен от него, удари му два юмрука и онзи казва: "Ще простиш, ще извиниш!" и се свършва с неговата воля.

Волята не се показва чрез юмручното право, значи силата не е там – тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, това не го отричам, но от познаване до познаване има разлика: вие можете да познавате Христа така, както цветята или както Слънцето; вие можете да познавате Христа така, както кристалът познава Слънцето; така както една жаба познава Слънцето; както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-накрая – някой светия; това са все различни познавания на Христа. Като кажем "Познавам Христа", трябва да знаем как да Го познаваме. Аз познавам Христа, обичам Го, заради Него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, казват, че и Христос не можел да го обуздае; като са нетърпеливи, казват: "И Той беше нетърпелив и се е гневил – с камшик е изгонил търговците от храма". Защо набеждават? За да се оправдаят, налагат и на Него – това не е философия. Дали е така, или не е, няма какво да аргументираме, това са други доказателства.

Щом се каже чистота, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна; всякога чистата мисъл дава сила, всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание – двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва най-късия път, през който трябва да минем; а когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас.

Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света; Истината е, която ще покаже методите, тя ще ни освободи. Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората – как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо; дойде Истината и ти се изповядаш: "Братко, аз ти откраднах парите".

Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал пари – той ходил по два пъти в седмицата на събрание и дълго време се молил, но една вечер видял богат човек, който оставил торба с пари на прозореца. Задигнал парите, сложил торбата на масата и отишъл пак да се моли, но като започне да се моли, торбата се изпречва пред него – молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири – молитвата не отива по-далече; тогава казва: "Този дявол пречи на молитвата ми" – и връща торбата. Човек може да бъде религиозен и пак да открадне – от теологично гледище това е вярно, няма да го доказвам. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява.

Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби, или дефекти, които ни спъват, за да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва в пътя ни към Него; малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота – на големите грехове Господ не обръща внимание, а на малките.

Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, а той казва: "Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек" – но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, това богатство трябва да изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навън, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ.

Когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се отделите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой поиска да дойде при мен, за да говори, другите казват: "Защо трябва да занимава и безпокои Учителя?". Аз пък казвам: защо да не ме занимава, той е свободен да дойде при мен, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен да му говоря или не. Като се обърне той, казват: "Хайде, отива при Учителя – какво ще го безпокои?".

Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте всякога да ви кажа нещо, но може като дойдете при мен с вашето желание, да ви се отговори мислено. Когато пожелаеш да отидеш някъде, първо си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след това с чувствата, после с волята: най-първо трябва да отидеш в Умствения свят, после – в Астралния, и най-накрая да отидеш във физическия свят. Някой казва: "Отишъл при Учителя", но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо горе ще идем, в Духовното поле, а после на физическия свят.

Трима са Учителите и тримата са един (сега развивам принципно думата Учител) – Отец, Който е горе, Духът, Който е в Духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят – тримата са едно; единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият е Отец ми, от Когото произтича целият Живот. Първо с кого трябва да имате общение – с Отца на светлината, от Когото произтича Животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате Живота и щом имате Живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма.

И тъй, психологически ето къде се ражда опасността: да кажем, че имаме мъж и жена (сега разкривам какво казват мъжете) и някои от мъжете започват да се безпокоят за жените си (и жените – за мъжете си); казват: "Увлякла се е (или увлякъл се е) след Учителя". В какво седи това увличане? Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно: вземете един пияница – увлякъл се е в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се е по цели дни. Питам, разсъждавам сега от чисто практическо гледище, това увличане принася ли известен практически резултат; най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл, и второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве – следователно това увличане не е намясто. Но ако един човек е прост и няма занаят, мине един ден, гледа дърводелница, увлече се – отива да се учи и прави нещо, питам: това увличане уместно ли е? Разбира се – един ден той се повдига, започва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си и живее разумно.

Следователно, ако вашето увличане ви разваля, като пияницата, аз ви казвам: в кръчмата не стъпвайте; но ако увличането ви дава занаят, с който подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече след Учителя, то вашият дом ще се развали; не, ако той е един истински Учител, ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасяш по-добре с мъжа си – това е закон.

Ще правите разлика къде е увличането – в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: излезте навън, а ако е в работилница – стойте и свършете занаята. Не бързайте да критикувате тези, които са се увлекли по кръчмата – Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си – не я спирай! Ако Бог събуди едно сърце, една душа, ти се спри и повярвай – след това ще имаш отлична жена; спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето; спреш ли развитието на жена си, целият дом се разваля. В окултната история няма пример жената да е спряла мъжа си и целият дом да не е бил съсипан или мъжът да е спрял жената и целият дом да не е бил съсипан – това значи казаното в Писанието: "Който съсипе Божия храм...". Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти или в децата ти, не спъвайте никого – спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването.

Искам от всички ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, виждам добрата страна, вършите всичко от любов и аз се радвам на тази любов, но някой път един силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб, от любов стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра. Не е искал човекът, от любов го е сторил, но бил толкова силен, че счупил ребрата му. Ще се пазим да не стискаме много – Любовта трябва да действа много меко.

Сега има опасност във всички окултни общества така, както сме събрани като една фамилия, да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко те интересува – нека си маха с ножа, но ако влезе вкъщи, където има хора, и започне да върти нож, какво мислите – намясто ли е този нож? Някой казва: "Аз съм свободен да мисля каквото си искам"; не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете в гората, можете да го въртите колкото искате; вкъщи, между вашите приятели, ножът да бъде в ножницата. Няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти – извадите ли го, вие показвате вашето изкуство и работата ще свърши зле.

Сега, тия неща вие ги съзнавате, но ако любите Христа, трябва ли като влезете в Неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята Му и на Неговите дръвчета? И като влезе Христос и види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако на една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало, вие кажете: "Защо си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш", веднага спирате Духа. Какво ще каже Христос, като види това, ще ви похвали ли – няма да ви похвали. Вие ще кажете на това дете: "Върви напред, много добре си започнала". Дойде ли това пробуждане, никого не спирай.

И после: там, където Духът работи, не се намесвайте в работите Му! Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист, грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му:

— Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш.

— Защо тогава продаваш ракия?

— Само така мога да ви намеря.

Песимистите казват: "Няма хора, как ще се обърне светът?". Казвам: човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой.

Друг евангелист проповядва с такъв пример, в който една селянка се е обърнала, без да й проповядва някой. Когато била на 16 години, нейният дядо й дал Евангелие, което сложила на дъното на сандъка, където сложила и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, то умряло. Тя изпаднала в голяма скръб, започнала да разтърсва сандъка и намерила Евангелието; започнала да чете и така да говори, че всички жени се събирали. Дядо й отишъл да провери и казал: "Тя знае Евангелието десет пъти по-добре от мен и по-хубаво го тълкува" и я посъветвал да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, не я изпращай в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината, нея Господ я е обърнал.

Първото нещо, което се изисква от всички ви, като ученици, е: не се спъвайте! Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, а онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат цялото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи: трябва да разбираме човешката душа и като говорим, да знаем как да говорим. Понякога забелязвам, че някой човек казва: "Говори ми малко!", ала виждам, че той не е ял; започваш да му говориш, докато дойде време за обяд, но той усеща глад и мисли: "Няма ли да свърши?". Кажи му само един стих, след това остави човека да поработи: едно семе, паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям: от всички ви се изисква да се изслушвате.

Учете се да се търпите – аз с години съм давал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и започне дълго да ми разказва историята на болестта си: минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си говори; дам му наставления, излезе си. Дойде друг и той говори – трябва и него да слушам един час. Излезе, иде трети, четвърти – нима трябва да им кажа: "Не говорете сега!"? Не, ще се научиш да търпиш хората да се изкажат – така ще се учиш на търпение; щом дойде някой, изслушай го! По този начин съм опитал колко мога да търпя.

Забелязал съм, че там, където прибързват, все грешат – лично съм правил опити. Някой път, като разговарям с Духа, казва ми: "Не прави бележка на учениците Ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си". Аз казвам: "Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине" – и аз разсъждавам като вас: ще им кажа по един деликатен начин да си изправят погрешката; но освен че не се изправя, работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: "Не говори сега, мълчи!". – "Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите" – тогава му четеш морал: "Ти не правиш добре...". Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Следователно в известни случаи ние трябва да търпим.

Трябва да бъдем умни: когато правим връзка, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: "Да го привлечем, той е високообразован", но той е един голям сом – щом го сложите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам защо ви е този сом – на вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете за един голям сом, който да е свършил нещо – той иска свобода, а малките риби са за предпочитане в това отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си: два малки вола са за предпочитане пред два слона – в България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 10 крини ориз на ден – е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона; за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи като слоновете – само да ядат ориз, а после да задлъжнеете.

В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле. Той дошъл до дилемата да направи ли един заем, за да помогне и да повдигне едного, или не, обаче усъмнил се (понеже повикал някои приятели и започнали да го подпитват): "Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, за да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа". Но този въпрос надали ще се разреши – защо? Защото той се е усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си.

"И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист". Първото нещо – трябва да започнете с чистотата: както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистотата – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни, тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде наум; не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпка. Направили сте една погрешка, оцапаното – оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко това трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.

Някои се сърдят, че не посещавам дома им, но аз, като дойда, ще ви попитам:

— Вие повикали ли сте Главния учител в дома си, повикахте ли Отца?

— Не.

— Повикахте ли Сина?

— Не.

—Мене защо ме викате – аз съм третото колело; ако сте повикали първите двама – да. Аз ще ви кажа: повикайте тях и когато те дойдат, аз ще дойда, за да им прислужвам.

Следователно у всички ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта поставям като синоним на Отца – Любовта така да проникне във вас. Сега правя опит; колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта – много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикваш, става крайно претенциозен; докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен – знаете ли защо? Понеже Любовта развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става така чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен – ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да дадем 6 по Любовта?

Някой ще каже: "Моето сърце гори", но в Любовта има друго едно чувство – когато обикнеш някого, ти го жалиш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, внимаваш да не му направиш някоя пакост. Това чувство трябва да се проявява – не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практично приложение. После, в Любовта има друго чувство – да извинявате; ти ще извиняваш каквато и погрешка да се направи – това е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки; Той, като погледне всички същества, все Добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той – не: някой ти е взел пари, ще каже:

— Брат ти много добре направи, твоят товар е бил голям, тежък, улеснил те е.

— Изял ми е ястието!

— Няма нищо, ти щеше да преядеш.

Той вижда само добрата страна, обаче ние на Земята другояче мислим, заинтересовани сме и вследствие на това криво тълкуваме и критикуваме.

Като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че не правя изключение. Ако накарам някого да мине през нива, насадена само с цигански тръни, дори да има най-хубавото разположение на духа, след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вече вкиснато. Вечерта дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: "Я премини ти през тия цигански тръни!"; жената, като премине през тях, казва на мъжа си: "Виж ми краката!". Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни.

И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни, това не е философия на Живота. Вие, учениците, които сте толкова близо в една Школа, правите същата погрешка. Когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз, защото ако ви прекарат десет пъти през цигански тръни, единадесетият ще кажете: "Аз не минавам вече с боси крака" и ще намерите чехли.

Сега Христос е на Земята по един особен начин и щом се свържем с Него, Той прониква във всички същества, живее в техните умове, в техните сърца и можем да кажем, че ако всички имаме дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне – толкова е внимателен. Но когато види, че сме упорити, мълчи; ти можеш десет пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Така казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш – погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност; ще опиташ това малко падение, защото един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той понякога те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото Битие, в естеството на самите неща, откъдето идва падението.

Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: "Това са кармични причини, на тях няма да се спирам". Най-първо въпросът ще разрешите така: "Има важни причини за това, което ми се случва, Господ ме обича". А ако кажем: "Защо Господ така постъпва спрямо мен?" и да мислим, че Той постъпва несправедливо, изменяме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. "Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал!"; всякога можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, когато се изчисти окултно. Сега това изчистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви.

Първо окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото не отхвърляме – старото е старо, но новото се съгражда в света, него трябва да възприемем и приложим, а това ново, докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в това отношение жените могат да направят много за мъжете – само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казвал и друг път: мъж не може да изправи мъж и жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената, но не с тояга, и жената може да изправи мъжа, но не с думи; жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост. Използвайте тия методи и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: не употребявате Мъдростта; а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го започнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов така, както законите на съзнателния живот изискват.

Сега вие имате горещи желания, пълни сте с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа започне, бърза – прокопава известно място за един-два часа, а след това се умори и целият ден почива. Друг един приятел вземе да изкопае същото място в един ден, но след това няколко седмици боледува. Вие сте от тия българи, които седят, седят и казват: "Като започна тая работа, за един месец ще я свърша". Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5-10 години – изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо, и то ако всеки ден работите по малко, не по много. Целият си живот трябва да посветите на разумна работа, пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата.

Някой път моите беседи са символични, искам да ви обясня някои неща, но не смея, защото ще влезете в по-дълбоки води. Аз държа правилото: когато ще правиш добро, направи го, както никой не го е правил. Някой е заболял, има да дава 100 хиляди лева, иска от мен 10 хиляди, но те ще паднат в дъното на неговите борчове. По-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да отидат в ръцете на другиго, защото няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10 хиляди – то е без полза. Да хвърлиш едно камъче в дълбока яма – това ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа.

Сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате Природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко за него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, това показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш; когато не обичаш някого, казваш: закон има, това, онова, а когато го обикнеш, казваш: "Всичко ще направя, готов съм всичко да жертвам, всичко давам". Така седи правилото – само ако го обичате, тогава го правете! Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И затова старите жени казват на някоя млада мома: "Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш". Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения, с куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре.

Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всички ни – тя е, която ще преустрои домовете, тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи за нас, а когато нямаме, ние сами работим и затова работите ни не вървят. Следователно първо ще се запитате обикнали ли сте Христа. Някой ще каже: "Как?".

Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи – това не е доказателство, че люби Христа, ни най-малко. Тя казва: "Моят мъж е такъв, онакъв, аз ще го напусна" – не е обикнала Христа. Христос казва на жената: "Ти, жена, заради Мен ще обикнеш мъжа си, понеже Аз го обичам". – "Ама той е лош!" И мъжът казва: "Ще напусна жена си", а Христос казва: "Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради Мен". – "Но не мога да я нося..." Така седи въпросът – ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил.

Сега вие казвате: "Много са връзките". Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват, тях не можем да ги изменим – това, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да не съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, това чувство го пазете като едно цветенце, не го съсипвайте, защото ако го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг чувствата не трябва да съсипвате, а като ученици отвън трябва постоянно да работите – и отвън можем да създадем тази хармония.

У всички ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте и мисля, че ви трябват нива и рало, лозе и мотика. Доколкото съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. Например всеки иска да говори, но казва: "Учителят да отстъпи". София е толкова голяма – двама, трима души идете, образувайте кръжоци, започнете да говорите. – "Ама да бъда на мястото на Учителя, с хора да започна." Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа – говорех на един-двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: "Забий пръчка и пий винце". Сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата казана дума ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на Земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. Сложили сме толкова широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме сложили.

Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е Любов към Бога – в този закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как – ще се научиш. Вторият закон е: всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече, може ли, или не – това са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три неизменни закона.

Съвършенство трябва на всички ви, а кога ще бъде – сега или след хиляда години, това е друг въпрос; можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството не е нещо абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че можем да бъдем съвършени в дребните постъпки: обидили сте ме, срещна ви, намислил съм да ви ухапя и да ви огорча, а Духът казва: "Внимавай, не го прави!". Срещна ви и като помисля, казвам: ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мен, вие сте ме обидили, а аз ви направя една услуга без никаква користна цел, така, както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото – там има остатъци.

Само времето може да ни покаже какво ни не достига. Например аз често наблюдавам хората: гледам някой младеж, духовен е, но ако ти му кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял преврат става в него. Ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия.

И сега, заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството, за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща могат да се разрешат, има си правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: така ще живеем и всичко друго ще тръгне в своя нормален път.

Аз вярвам във вас и някои ваши недъзи отдавам на следното: човек си изкълчи крак, дойде някой, намести го криво и като понечи да ходи първият, завърта се кракът; дойде друг, намести го право и човекът върви право. Мнозина от вас са ония, на които са изкривили крака и наново трябва да се намести.

Не че нямате добро желание, имате. Мнозина се изповядват и казват: "Искам да бъда кротък". Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, но като се изкаже, обиди някого и после плаче, моли се Господ да й прости погрешката, обещава да бъде по-добра; на другия ден пак ще извърши същото, всеки ден същото. Казвам: кракът й трябва да се намести. Всеки ден обижда, после плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: "Тя може това да иска". Казвам: имате желание, но има неща в нас, които куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят. Потребно е от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката намясто – по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне.

И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист; тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, за да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, на хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда. И сега Господ ни е теглил отгоре един покрив, една завеса; вижте колко е внимателен – казва: "Няма да те разберат при това Мое Слънце". Това вършат нашите приятели, съзнавайки, че в противен случай щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: "Теглете тази завеса малко, за да не слънчасат" – иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите.

И тъй, какво ми казват те? Ето какво ми казват (ще кажете: "Духовете говорят на нашия Учител"), ето какво говорят Небесните жители: "На онези, които искат да ви направят добро, кажете, че ние ще им окажем всичкото си съдействие. Нека започнат работа и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, но само да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство". Ще се учите, те ще ви учат. После казват: "Този Дух, когато дойде, ще ви научи – дълго време ще ви учи и ще се научите" – така казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие.

А нашият Баща? Ето какво ми казва Той: "Когато те извършат всичко, Аз ще ги благословя. Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя" – и всичко ще тръгне. Това е Словото.

11 юни 1922 г., Витоша

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube