Живият Господ

Аз Съм истинната лоза и Отец Ми е земеделецът.

От Иоанна 5:1

В този стих Христос е вложил велика идея, той е символ на нещо. Западните народи не разбират символите, с които си служат източните – източните народи си служат със символи, особено когато изразяват своя духовен живот. Без символи духовният живот не може да се изрази. Всеки език си има свои закони, по които се развива.

"Аз Съм истинната лоза и Отец Ми е земеделецът." Лозата символизира човека – какъвто е животът на лозата, такъв е и на човека. В този стих се говори главно за лозата и лозаря. Лозата има един господар – Лозарят, т.е. Отец, Бог, Който разбира законите: знае кога да я посади, в каква почва, кога и как да я обрязва, как да я отглежда. Христос уподобява лозата главно на човешката душа, която има свой господар; Отец е нейният земеделец и Той е толкова мъдър, че не може да направи никаква грешка в обработването й.

Съвременните лозари отглеждат лозата с единствената цел да придобият повече грозде, да изкарат повече вино, за да спечелят много. Всеки лозар, който отглежда лозата, за да печели, няма Любов в себе си, той е користолюбив човек. В този смисъл почти всички хора са лозари – защо? Защото живеят с цел да печелят – лозарят обработва лозето си, докато то му обещава голяма печалба; щом гроздето поевтинее, той казва: "Тази работа не е за мен".

Понеже лозата е емблема на човешката душа, аз правя сравнение между нея и човека и казвам: както филоксерата унищожава лозата (наистина филоксерата унищожи лозите в Европа), така и психическата филоксера руши човешката душа – днес филоксерата се пренесе и в човешките души. За да запазят лозата от филоксерата, присаждат я с американска лоза, а отгоре с местна – само така тя вирее. За психическата филоксера още не са намерили подложка, за да я присадят, за да запазят човешката душа от нея – само от Небето може да дойде опитния изкусен лозар, Той да я запази. Като знаете това, трябва ли да оставите обработването, т.е. възпитанието на човешката душа, в ръцете на невежите? Не, начело трябва да излязат възвишените и благородните хора със светли умове и чисти души. В бъдеще майките, които ще раждат, трябва да бъдат добри, разумни, с просветен ум – те представляват онази почва, на която ще се обработват пръчките. Днес гледат майките да бъдат външно, физически здрави, а доколко са здрави умствено и сърдечно, доколко волята им е възпитана – на това или малко, или никак не се обръща внимание. За някои жената е като дойната крава: достатъчно е да е здрава, снажна, да дава повече мляко, друго не се иска от нея – при такива схващания каква култура може да се очаква?

Днес повечето хора минават за християни, мислят, че са с висока култура, че не са многобожници, не принасят човешки жертви, но като ги поставиха на изпит, показаха, че не са толкова високо, колкото си мислеха – и до днес не са истински вярващи. Те се питат кога ще се подобри човечеството и може ли въобще да стане това – вярват, че може да стане, но след векове, след милиони години. Те казват, че може да стане микроскопично подобрение на човечеството – според християните законът, по който ще се подобри светът, работи в своя микроскопичен мащаб; не е така – този закон е верен колкото в малките си прояви, толкова и в големите. За да работи законът в голям мащаб, всеки човек трябва да бъде чист като водата – капката вода трябва да бъде абсолютно чиста, за да бъде чисто и морето; водата е чиста, когато не съдържа никакви органични и неорганични вещества.

Христос казва: "Аз Съм истинната лоза, а вие – пръчките". Питам: християнските народи присадени ли са на тази Лоза? Ще отговорите, че са присадени; не оспорвам това, но казвам, че всичко ще се постави на опит, всички ще бъдете изпитани. Кажеш ли, че имаш доброкачествена лоза, ще знаеш, че ще я опитам.

Преди десетина години ходих в Новопазарско. Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина, за да ми покаже какви цветя е изписал от Париж. Спряхме се пред едно цвете и той ми каза: "Това е особено цвете. Какво ще излезе – не зная, по предполагам, че е нещо хубаво"; погледнах цветето – приличаше на магарешки трън. И наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж; казах му: "Такива тръни има и в България, само че този е по-облагороден".

Следователно, ако лозовата пръчка е присадена на истинната лоза, тя трябва да даде царско грозде и като си откъснеш от него грозд, да кажеш: "Това е отлично грозде!". Ще кажете, че това са отвлечени въпроси, че първо трябва да осигурите материалния си живот, после да се занимавате с духовни работи. Според мен, първо ще се занимавате с духовни въпроси, а после с материални. Чудни са хората, като мислят, че първо трябва да се осигурят материално – за да се справи с материята, човек трябва да владее духовните закони. Кои хора са осигурени днес – които са умствено развити; ето защо човек първо трябва да развива своя ум и да облагородява сърцето си. Това не се постига с желязна или гранитна воля, както се твърди днес, а с познаване на духовните закони. Гранитната и желязната воля не носят никаква култура – те нямат нищо общо с растенето на човека; гранитната воля причинява прах, а желязната – насилие. Диамантена воля се иска от човека – истинският християнин трябва да има диамантена воля, за да преодолява с нея всички мъчнотии и страдания. Каква воля е тази, която прави отклонения от своя път? Колко пъти сегашните хора, даже и с убеждения, се отклоняват от своя път! Някой философ писал, че не съществува задгробен живот, и хората приемат неговата философия, но опитали ли сте я?

Мнозина казват: "Родили сме се и ще умрем" – откъде знаете това, как ще докажете, че има смърт? Лесно се доказва, че живеете, но как ще докажете смъртта? – "Сърцето спира да работи." Това още не е доказателство – в Природата има хиляди същества, които през зимата изпадат в летаргия, сърцата им престават да туптят и напролет животът отново се пробужда в тях. Следователно животът е реалността, а смъртта е нещо преходно, в което се проявява микроскопична дейност; значи най-малката дейност, най-слабата проява на живота – това е смъртта, затова се казва, че животът започва със смъртта, т.е. със своята най-слаба дейност. Къде е тогава смъртта според вас? Когато организмът на човека е крайно разстроен и е изразходвал последните си сили, Бог му изпраща смъртта.

Един богат търговец изразходвал годишно сто хиляди лева за домашни нужди. Наложило му се да съкрати малко бюджета си, но той не знаел кое перо да отнеме. Случило се, че изгубил три четвърти от капитала си и като видял това, разбрал, че ако доброволно не съкрати бюджета си, Природата ще му го наложи. На следващата година сам го намалил наполовина – като се намерил в затруднение, веднага разбрал кое перо може да съкрати и кое не може.

Казвам: когато човек задлъжнее много и отникъде не идват средства за живот, Бог изпраща смъртта – минималният кредит на живот и дейност, за да може той правилно да се развива. Да умреш – това значи да влезеш в областта на смъртта като средство за освобождаване от грандоманията, в която си живял на Земята. Всеки иска да живее охолно, да се храни с печени пуйки, гъски, но кой богаташ, като се е хранил цял живот с печени пуйки и гъски, е станал философ, учен или светия? Ако искаш да останеш обикновен човек, можеш да се храниш с печени гъски и пуйки, но ако искаш да станеш учен, светия или философ, забранено ти е да се храниш с тях и да живееш в охолство. Христос казва, че разумният живот не е в изобилието и охолството, но в правилното разбиране, в познаването на природните закони и в правилното им прилагане.

Сега, като ме слушате да говоря така, някои се обиждат; това не е правилно, аз обяснявам нещата. Казвам: човек, който яде много, прилича на пукната стомна – колкото и вода да сипваш в пукнатата стомна, тя все празна остава. Кой човек яде много – болният, той постоянно се оплаква, че ще умре; като види лекаря, казва: "Господин докторе, ще умра, трябва да ям много, за да набавя изгубената си енергия". Той не знае, че многото ядене пречи на оздравяването му – неговият организъм се нуждае от почивка, пукнатата стомна трябва да се засмоли. Днес майките учат децата си, че трябва да ядат много, за да бъдат здрави – това е криво възпитание. Природата казва: ще ядеш само когато си гладен; ако не си гладен, ще постиш. Ако съвременните хора се подчиняват на този вътрешен инстинкт – когато са неразположени, да гладуват, щяха да бъдат по-здрави, отколкото са сега. Ако хората биха се подчинили на онези вътрешни благородни импулси на своята душа – да правят добрини, щяха да бъдат по-добре, отколкото са сега.

Казвате: "Времената сега не са за правене на добрини, сега човек трябва да се грижи за себе си". Какво значи да мислиш за себе си и какво значи да правиш добро? Както земеделецът трябва да посее нивата си и да ожъне житото, така всеки човек трябва да прави добрини, т.е. да сее в себе си добри семена. От обработването на почвата зависи добрата реколта. Да дадеш пари на някого – това още не е Добро; истинското Добро подразбира засяване, т.е. разширяване на човешката душа. Какво представлява злото – обратен процес на Доброто. Когато не обработваш нивата си и я оставяш на произвола на съдбата, ти вършиш зло; щом не обработваш своята нива, ти сам се осъждаш на глад.

Христос казва: "Аз Съм истинната лоза". Като говоря върху този стих, мнозина се запитват Истината ли говоря и какви са намеренията ми, т.е. дали нямам някаква задна цел; моята задна цел е да запаля своята свещ, за да четете на нейната светлина. От дядо ви е останала една книга в наследство, но не можете да я четете; отваряте я и я затваряте, докосвате листите й, но не можете да я четете – нямате светлина. Дохождам аз, запалвам свещта си и казвам: четете сега книгата; може ли да четете? – "Можем." Ако моята свещ ви дава възможност да четете книгата и да я разбирате, светлината ми е истинска – това значи да направиш Добро. Не се занимавайте с въпроса за състава на свещта – химикът казва, че свещта е съставена от мазнини; физикът казва, че светлината на свещта има еди-колко си вибрации. За мен е важно можете ли да четете при светлината на тази свещ. – "Можем." Тогава използвайте я, докато гори; но щом изгрее Слънцето, изгасете моята свещ, нямате нужда от нея.

Сегашните хора си служат само с цитати: този учен така е казал, онзи професор иначе е казал, аз другояче казвам. Не е важно кой какво е казал, важно е, че сега иде нова светлина в света, при която всички хора ще разберат Истината. Както пътникът се нуждае вечер от светлина, така всеки човек се нуждае от Истината. Ако пътуваш вечер през планинска местност без светлина и водач, може да паднеш в някоя пропаст и да навехнеш крака си. Когато Слънцето изгрее и освети цялата околност, ти сам ще се отправиш към високия планински връх.

Без светлина и водач в пътя човек всякога изпада в заблуждения. Какво представлява заблуждението – ограничение, то завързва човека. Когато поставят капаци на очите на коня, и той се ограничава, но с това го предпазват от уплаха. Страхливият кон не трябва да се впряга – под конразбирам човешкия ум; значи когато умът се стряска, всякога може да хвърли човека – ето защо умът трябва да се възпитава, да не те хвърля на земята.

В ума на човека са написани велики истини. Мнозина мислят, че Истината е вън от тях; не, тя е в самия човек. За да повярвате в това, вие трябва да имате опитност. Ако ви дам няколко зърна грозде и кажа, че не е хубаво, ще повярвате ли? За да се убедите в истинността на моите думи, трябва да го вкусите; щом вкусите, сами ще кажете какво е гроздето. Значи всяка моя дума, всяка моя мисъл могат да се опитат – ако са кисели, ще ги сложите настрани; ако са сладки, ще ги приемете в себе си и ще ги приложите в живота си.

"Аз Съм истинната лоза и Отец Ми е земеделецът." Както добрият земеделец обработва лозето си добре, така и за възпитанието на човешката душа се изискват добри възпитатели. Мнозина казват, че пътят на Новото учение не е прав, т.е. не носи нищо ново за възпитанието на младото поколение; питам: какво донесе старата култура за възпитанието? Кой е правият път? Ще кажете, че Църквата води в правия път – какви са принципите на Църквата? – "Не зная какви са принципите на Църквата, но вярвам в това, в което вярваха дядо ми и баба ми." За кой дядо говориш – първият ти дядо беше многобожник, а вторият – християнин; за кой от двамата се държиш? Във всяка Църква, във всяка религия има нещо здраво, но служителите на Църквата са го изопачили. Всяка религия, каквато и да е тя, от памтивека е проповядвала три велики неща: Любов беззаветна, Мъдрост постоянна и Истина, която озарява всички умове – тези добродетели имат приложение в живота.

Казва се за Господ, че е велик, необятен, но малцина могат да се убедят в това. Каже ли се, че Бог е Любов, всеки може да Го опита; Любовта е достъпна за всички – достатъчно е да отвориш сърцето си, за да ти проговори Бог като Любов. Ще кажеш, че Бог е далеч; не, отвори сърцето си за Любовта и не мисли повече. Щом усетиш, че сърцето ти трепне за нещо, отвори го; ако не го отвориш, нищо няма да получиш. Кое е правото в света? Отвори сърцето си и сам ще се убедиш кое е право и кое не е. Днес на всички хора се проповядва и в края на краищата те казват: "Нищо не разбираме" – какво показва това? Така ви проповядват, че тази храна не ви дава сила. То е все едно всеки ден да ходите на гости и приятелите ви да ви черпят с вино и ракия: днес пиеш наздравица за един от приятелите, утре – за друг, докато най-накрая изгубиш и последните си сили. Виното и ракията не хранят, житният хляб и сиренето дават сила на човека и той може да копае лозето си. Кой копае днес на лозето – който пие вино и ракия или който яде чист пшеничен хляб?

Като говоря така, аз не ви упреквам, но казвам Истината. Казвате: "Ние, които обработваме лозята, нямаме ли право да пием вино? Бог го е създал". Бог е създал гроздето, а виното е човешко изобретение. – "Какво да правим тогава с виното и ракията?" Вие ще мислите за това – вие ги създадохте, вие ще се справите с тях. Бог се грижи за гроздето, но не и за виното. От гроздовия сок може да правите сладко вино, да го запазвате по различни начини – това е ваша работа, сами ще видите нейния резултат. Ще кажете, че чрез виното и ракията осигурявате едно перо на държавата, но коя държава е успяла от това перо? Навремето цар Крум забрани пиенето на вино и ракия и постъпи умно – освободи държавата от това перо; след него много царе извадиха перото от бюджета на своята държава. И днес има начини за запазване на гроздето в прясно състояние, за да няма нужда да се превръща на вино; това нещо ще се постигне, когато хората дойдат до Разумния живот – само умните хора са в състояние да оправят живота.

Христос казва: "Аз Съм истинната лоза и Отец Ми е земеделецът". В тази Лоза текат соковете на Любовта като сила, която носи Живот. В Живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието – неговият ум. Следователно без Любов Животът не може да се прояви; щом се изяви Животът, и съзнанието се изявява. Без съзнанието, като светлина, нищо не се постига. Живите същества се отличават едно от друго по степента на тази светлина – колкото на по-долно стъпало е известно същество, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание; щом дойдем до човека, там тази светлина е голяма. По нея ще различите гения и светията от обикновения човек. Ето защо, като видите някого, казвате: "Светло е лицето на този човек", а за друг казвате: "Тъмно е лицето му" – това се дължи на степента на развитие, до което е стигнало съзнанието на човека. Когато съзнанието потъмнее, човек може да извърши най-големи престъпления, но когато съзнанието се пробуди, той е в състояние да извърши най-големите добрини – той е човек с добродетели.

"Отец Ми е земеделецът" – като разберете този стих, ще дойдете до онези условия, при които човешката душа расте и се развива правилно. Как ще изправите един човек с престъпни наклонности, ако не разберете този стих? Преди всичко трябва да знаете какво представляват престъпните наклонности – като изопачава течението на естествените сили в своя организъм, човек стига до известни престъпни прояви, които го обезличават и той губи своята човешка физиономия.

Някъде в Америка бикът на един богат земеделец пощурял, започнал да се хвърля върху хората, да ги гони, да ги боде с рогата си и всички се чудели какво да правят с него, как да го укротят. Едно момче видяло това, приближило до бика, хванало го за рогата и го запитало: "Какво ти е, защо толкова лудуваш?". Бикът отговорил: "В долната част на единия ми крак, не зная точно къде, се е забил един голям трън, който ме смущава, не зная как да си помогна". Момчето се навело, вдигнало крака на бика и внимателно извадило тръна; бикът веднага се успокоил и престанал да лудува. Понеже момчето знаело езика на животните, разбрало болката на бика и му помогнало.

Често и хората полудяват като този бик – трън е влязъл в петата им; как ще им се помогне – като дойде някой виден лекар, който може майсторски да вади тръни. Има лекари, които не разбират от това изкуство – вместо да извади тръна, той го бутне навътре; за няколко дни болката минава, но след това се явява усложнение. Лекарят дойде, преглежда крака и казва: "Трънът е влязъл по-дълбоко, трябва да се извади"; реже, бърка в месото, но не може да го извади и положението на болния се усложнява. Лекарят казва: "Аз не мога да извадя тръна, извикайте друг лекар" – така се изреждат няколко лекари, докато извикат свещеник, който казва, че болният е обсебен, трябва да му се четат молитви и чете една молитва, втора, трета и болките утихват. След два-три дена положението се влошава още повече. Извикайте лекар, който разбира от тази работа – като дойде един лекар, който разбира изкуството си, той взима щипците и изважда тръна. Лекарят е подобен на светията, който с една молитва може да извади всякакъв трън от петата на човека – той разбира законите, по които се вадят тръните от петите на хората. Противоречие е, когато не можеш да извадиш тръна от човешката пета. Противоречие е да не можеш да говориш истината; който не може да говори истината, пръв той се натъква на противоречия.

"Аз Съм истинната лоза и Отец Ми е земеделецът." Питам: присадени ли са християнските народи на тази Лоза? Някои са присадени, а някои още не са. Ако всички бяха присадени, нямаше да има всеобща война, а всички знаете, че минахме жестока война. В миналото хората воюваха на открито, далеч от градовете и селата, и скоро се примиряваха; те имаха време да погребват мъртвите си и след това пак воюваха. А в сегашната война, която продължи цели четири години без никакво примирие, оставяха мъртвите на бойните полета, кой където е паднал – нямаха време да ги погребват.

Един полковник, участник във войната, ми разказваше следното: "Раниха ме и паднах в една зона между убити и ранени, откъдето никой не можеше да ме спаси. Случайно няколко войници минаха през това място и чуха пъшкането ми; двама от тях ме вързаха с ремъците си и ме понесоха. Какво преживях в това време, аз си знаех". Ще кажете, че така е писал Бог – кой Бог? Че това е в интересите на нашия народ – кой народ? Интересите на българския народ са да убиват синовете му? Това са лъжи, които трябва да престанат!

Интересите на един народ, какъвто и да е той, не му позволяват да върши глупости. За всички хора – които и да са, където и да са, има определено място на Земята. Какво да се прави с военните – те ще защитават своята държава, ще установят ред и порядък в нея; какво да се прави със съдиите – те ще прилагат правдата и истината; какво да се прави със свещениците – ще служат на Бога безкористно, без никакви заплати. Какво да се прави с децата? Чудно нещо – какво се прави с малките пиленца, след като се измътят? Когато птичката измъти своите малки, осигурява ли ги? Известно време ги храни и след това те изхвръкват от гнездото. Ако вложиш в дъщеря си или в сина си благородно сърце, светъл ум и диамантена воля, те ще имат здрави крилца, с които ще могат свободно да летят.

"Аз Съм истинната лоза и Отец Ми е земеделецът." Следователно, докато Бог не стане истински лозар и земеделец за нас и докато Духът не работи върху нас, ние не можем да бъдем пръчки на Истинната лоза. Като чуят думата дух, хората започват да треперят от страх. Аз не говоря за духове, но за Божия Дух, за Разумното начало в света. Когато казват, че говориш разумно, това показва, че Духът се проявява чрез теб; Духът – това е живото разумно Слово. Духът е велико нещо; не е като вятъра – и вятърът е нещо въздухообразно, но Духът е онази разумна основа, върху която живеем. От тази основа излиза Любовта, която носи радост и веселие в човешката душа.

"Отец Ми е земеделецът" – в този смисъл под земеделец разбирам Духа. Той ражда Любовта. Синът представлява Любовта, т.е. Истинната лоза, а ние сме пръчките, проява на Живота – това всеки може да опита. Сега питам: вие, които сте дошли да ме слушате, доволни ли сте от живота, осигурени ли сте? Ще кажете, че сте осигурени в разни дружества. Няма осигурен човек на Земята, няма общество, държава или народ, които да са осигурени; всички хора, всички общества и народи са фалирали. Цялата Земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора. Сигурност има само на едно място – в Божията Любов; сигурност има само в Божията Мъдрост; сигурност има само в Божията Истина. Който живее в Любовта, Мъдростта и Истината, ще живее колкото иска, върху такъв човек смъртта няма сила. Ако в душата на майката проникват Любовта, Мъдростта и Истината като живи идеи, достатъчно е само да положи ръката си върху болното лете, и то ще оздравее. Защо Христос само с докосване на ръката Си лекуваше болни и възкресяваше мъртви – защото носеше великите Любов, Мъдрост и Истина в себе си; на ръката на Христа бяха отпечатани Любовта, Мъдростта и Истината. Той носеше Божия Дух в себе си и казваше: "Отче, Ти, Който Си земеделецът, чрез Теб искам тази пръчка да оживее" – така казваше и пръчката оживяваше. Коя пръчка – която е присадена на Истинната лоза. Този опит може да се направи и днес, но условията трябва да бъдат същите. Ако в ума ви се яви и най-малкото съмнение, няма да имате резултат – съмнението е червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. В какво трябва да се съмнява човек?

Съвременната наука казва, че знанието започва със съмнение – трябва човек да се съмнява, за да дойде до истинското знание. Нямам нищо против това разбиране, но според мен съмнението, само по себе си, е отричане на една велика истина. Например ти се съмняваш в своя приятел, мислиш, че не е искрен спрямо теб; може да се съмняваш, но ти не подозираш, че твоят приятел е далновиден, отдалеч предвижда какво може да стане, затова постъпва по един или друг начин с теб – всъщност той е благороден, добър човек и след време ти се убеждаваш в това.

Днес съмнението играе важна роля в света. Ако не си разумен и се поддаваш на съмнението, често ще правиш грешки. Например имаш 4-5 хиляди лева, сложиш ги някъде вкъщи, дойде един ден приятелят ти на гости, разговаряте добре и като си отиде, потърсиш парите, но не ги намираш – и изведнъж съмнението пада върху приятеля ти, казваш: "Освен него нямаше друг човек вкъщи" и започваш да мислиш, че той ги е взел. Продължаваш да търсиш парите и най-накрая ги намираш – значи твоето съмнение е неоснователно.

Следователно ние трябва да подложим Учението на Христа на жив опит. Вече две хиляди години са изминали, откакто Христос е дошъл на Земята. Какъв е смисълът на нашия живот? Казваме: "Да живеем!"; да, но ние не живеем. Аз определям живота така – в живота има мъчение, труд и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: "Трудовата повинност е минала вече". Сега малцина работят – поетите, музикантите, художниците работят. Един ден, когато дойде времето всички да работят, то ще бъде без външен закон, а сега трудът се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? По единствената причина, че сме напуснали Божията Любов. Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но когато не го обичаме, даваме му мъчна.

Сега, ето как определям аз разрешаването на нашия личен живот, който ни интересува. Един народ или цялото човечество в своите размери – това е един космичен човек, развит в своята цялост. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото; така гласи окултната математика – частта е равна на цялото. Ще кажете: "Това е абсурд", но аз ще ви докажа, че това е така: малкият орех, който е паднал от дървото, е част от него; ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия и същия брой години, той ще стане голям като дървото – следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.

И сега, ако приложите това Учение в себе си, ще можете да пораснете. Например ако всеки от вас се запита откъде идва, защо е дошъл на Земята и къде отива, ще може ли да си отговори? Често казвате онзи свят - къде е той, знаете ли го, имате ли карта за онзи свят? Тръгвате за Америка – имате карта. За онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които може да се научите как да управлявате тялото си, за да отидете в друг свят, да видите какво има там, какъв ред и порядък съществува. Съвременните хора са като затворници – те разбират толкова, колкото виждат, но като ги извадят от затворите, ще виждат повече.

Някои казват: "Като умрем, ще познаем всичко", но Христос е проповядвал друго Учение: Той е казвал, че трябва да намалим своята дейност, да минем в най-малка; следователно чрез минималната дейност да минем в истинския, вечния Живот, където условията са други. Христос е имал друга задача: чрез смъртта да покаже на хората начин да се освободят от ограничителните условия на живота. А смъртта съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля. Питам как ще обясните на философски език външните настроения, които хората имат един към друг: как ще обясните лошите отношения на един господар към неговия слуга; как ще се обясни лошото настроение на един син, който се озлобил към баща си, или на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си; озлоблението на един ученик срещу учителя му и обратно – как ще обясните тези положения? Аз ги обяснявам по следния начин: ако имате само един хляб, а около вас са се събрали хиляди души, всички гладни, как ще се справят с този хляб – ще има такъв бой, такова налагане, а хлябът ще стигне само за няколко души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Имам хиляда декара земя, насадена с жито – значи ще има хляб за всички и ще кажа: "Дай, братко, торбата си!". Като им напълня торбите, ще се бият ли – не, всички се осигуриха.

Следователно съвременните хора страдат от това, че нямат Любов; изгубили са своята Любов, своята Надежда, своята Вяра. Хората са много лековерни – в Бога не вярват, но като дойдат при мен, питат ме какво е щастието им. В щастие аз не вярвам; в Бога не вярваш, а за щастие мислиш – вие вярвате в щастието като последствие, а в причината на нещата, т.е. в Бога, не вярвате. Добре е, че поне в щастието вярвате, защото то е стимул.

Христос казва: "Аз Съм лозата, а вие – пръчките". Важно е вие да се присадите на тази Лоза, да бъдете пръчка от нея – това е кардинален въпрос. Вие сте присадени вече, пръчки сте от Истинната лоза – друг път няма. Сегашните хора са дошли до критични моменти; няма да се минат и десет години, те ще преживеят тази криза. Ако бубата не се завие в пашкул, положението й е опасно. Сегашните хора мислят много и това е намясто. Сега аз задавам въпроси и на свещениците, и на вас: "Опитали ли сте тази пръчка? Знаете ли положително, че тя е от Истинната лоза?". Ако Христос е Истинната лоза, а вие – пръчките, първо трябва да имате Любов, второ трябва да имате Вяра, да бъдете разумни, защото Вярата е присъща само на умните, на интелигентните, а не на простите хора – Възвишеният свят е за разумните хора.

Време е хората да бъдат изпитани. Аз съм готов да направя опит с всички майки и бащи. Достатъчно е да имам на разположение само десет години, за да се убедят хората, че с Любовта всичко може да се постигне – това е нова идея, основа на окултната наука. Любовта със своите вибрации е такъв огън, в който и най-твърдите вещества се стопяват, а след това кристализират и се оформят. Невъзможните неща за обикновения свят са възможни за света на Любовта. Всеки е опитал силата на Любовта – достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че можете да постигнете всичко; ако изгубите Любовта, нищо не можете да направите.

Двама млади се обичат и казват, че с Любовта могат да постигнат всичко. Един ден те срещат една баба, която им казва: "Ех, синко, едно време и аз бях като вас – гледах идеално на живота, не мислех за утрешния ден, но после разбрах, че трябва да се осигуря, да помисля за бъдещето си". Момата се замислила и щом се оженили, започва да се осигурява – днес, утре обръща джобовете на мъжа си, осигурява се. Като забелязал това, мъжът станал недоволен и любовта между тях изчезнала. Бащата и синът също гледат да се осигурят, майката и дъщерята – също; така изчезват у нас всички благородни чувства и благородни желания. Няма защо да се осигуряваме; единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно, любящо сърце и диамантена воля. Някой казва: "Ще дойда в 12 часа", а идва в 1, цял час трябва да го чакаш. Англичаните са изработили точност – като кажат часа, те са точни на минутата. И действително, в Природата всички неща са точни: изгряването на Слънцето, движението на Земята – всичко е точно навреме; и животът, както е създаден, и той върви по този закон.

Христос казва: "Аз Съм истинната лоза, и ако вие се присадите на тази лоза, и Отец Ми ви стане земеделецът, вие ще принесете много плод". Ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с Великото Христово учение, но не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра. Някой казва: "Повярвай сега!" – в какво? Ще вярваш само в Любовта – тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до Вярата, ще я проверяваме в нейните малки проявления. Например вие сте неразположени, болни сте, лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отникъде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: "Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Теб, ще работя за Теб, остави ме на Земята!". Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение.

Един американец събрал ред примери как работи Любовта. Една жена била болна 12 години, от което станала инвалид. Никой лекар не могъл да й помогне, казали й, че никаква наука не е в състояние да я излекува. Една вечер тя чела за резултатите на силната Вяра, на Любовта; веднага станала от леглото си и започнала да шета.

На мнозина съм казвал да правят опити с Любовта, с Вярата и са успявали, но не обещаете ли да служите на Бога, няма да успеете. Ти си фалирал търговец – ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне, но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш. Като направите опита, ще видите резултатите. Понякога опитите излизат сполучливи, а понякога не са сполучливи; сполучливи излизат само ония, при които казваш: "Да оздравея и ще служа на Господа". Но ти трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш. Следователно, когато соковете на Божествената Любов проникнат в нас, ще стане вътрешна промяна: умът ни ще се просвети, сърцето ще се отвори и ние ще влезем в друг, нов свят. Сега, ако ви кажа, че има и други същества, които живеят на Земята, какво бихте казали за това? Турците имат една поговорка: "Ако това е истина, голяма лъжа е".

Сега ще направя следната аналогия: да допуснем, че нейде в полето има стотина мравуняци, в които съзнанието е събудено. Един философ започва да говори на мравките, че има някакви същества, милиони пъти по-големи, които живеят около тях – ще повярват ли? Те ще кажат: "Докажи ни това!". Ако философът постави една мравка на ръката си, как ще го изследва тя? Ще се качи по тялото му, ще ходи по него и ще каже: "Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея" – тя ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Но ако философът дойде и бутне с крака си мравуняка, мравките ще го почувстват, всички ще подскочат и ще кажат: "Земетресение!"; не, казвам, само кракът на този философ ви е заденал. Ако един ден този гигант сложи ралото и разработи земята на 25 сантиметра дълбочина, те ще кажат: "Това е цял катаклизъм в живота ни!"; не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е раздвижила.

Така щото съвременните хора имат малко смешни схващания за Природата. Има много въпроси, които учените не са проучили – много неща се преповтарят; някои неща се повтарят на 5 години, други – на 10, трети – на 100, на милиони години и т.н. Знанията, които имаме, са относителни. Сега настъпва особен период в света, период на промени, които ще го организират. И сега иде нов тип човек, нов човек, цяла раса се създава. Както едно време Господ създаде Адам и Ева в Райската градина, така и сега образува райска градина и ще сложи там новия човек. Всички ще минете през тази врата на Адам и Ева, за да влезете в новата раса. Ще кажете: "Как ще минем?" – така както минава водата през тръбите.

И сега Христос казва: "Аз Съм истинната лоза". Бялата раса е Лозата. На този свят е нужно нещо ново – нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда; вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане – ако го чакаме да се развие, да се преобразува в човек, трябва да минат милиони години. Нов тип хора са нужни на света. Сега някои от вас може да се присадите на Лозата.

Християнството трябва да се новороди – какво подразбирам от това? Човекът, който сега е в плът, трябва така да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат; трябва не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Днес ние сме изгубили тази възможност. Сега вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада и да приготвим пари за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, човекът от шестата раса не мисли за смърт, не мисли за пари, за никакви ковчези. Питам какъв ковчег имаше Христос – положиха го в една пещера. Това, което стана с Христа, не може ли да стане и с нас – ние може да се видоизменим, това, което стана със светиите, може да стане и с нас. А сега ни проповядват чисто материалистично учение.

Присадете се на Лозата, за да опитате този Господ, и то не само да Го опитате, но и да Го чуете. Неговия глас мнозина са чули, тихият Му глас ви е проговарял. Искаш да извършиш едно престъпление – Божественият глас на Любовта ти казва: "Недей, въздържай се!". Мнозина казват: "Нещо ми каза в ума" – този ум е Божественото, което те въздържа от злото. Въздържай се, не бързай! Някой път може да дойдете до края на отчаянието, този глас ще ви проговори.

Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази граница седи Божественото начало. Не се обезсърчавай – след големите скърби идват големи радости. Когато се намираш в голямо затруднение, нещо ти казва: "Не бой се, ще се оправят работите" – и действително, не се минават и две години, всичко се оправя. Питат ме: "Какво ще стане с България?"; казвам: България е в най-добро положение, щастлива е тя. – "Че как е възможно това – ние имаме толкова големи загуби с гърците на Солунския фронт10, наложиха ни големи контрибуции, всичко ни продадоха!" Пак казвам: вие сте в най-добро положение. Не бих желал българите да са в положението на гърците – ще видите колко са осигурени те. Биха ли разменили българите сегашното си положение с това на гърците? Не, гръцкото осигуряване е временно – не препоръчвам на българина да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда11 има едно изречение за гърка: "И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра" – това е вярване на старите египтяни за гърците. Дълго време трябваше Питагор12 да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът е възприел една черта от гърците – бърза да забогатява; всеки иска скоро да забогатее – това не е българско качество, то е гръцко. Ралото е българско, ще работиш 10-15 години с ралото и Бог ще те благослови; а това, което спечелиш набързо, за една-две години, скоро ще го изгубиш.

Питам онези българи, които забогатяха през войната, какво им направи Член четвърти13. Един казваше: "Глупав бях – искаха ми шест хиляди лева, не дадох, а като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди" – като ти искат, ще дадеш. И Господ има Член четвърти, по който съди хората – като те хванат по този член, ще ти охлузят костите, само главата ти ще остане и после попът ще чете: "Благословен раб Божи". За Член четвърти няма "благословен" – една грешна душа, която е живяла безчестно и е изтезавала своите братя, заслужава да се охлузят костите й.

Ако питате защо умират хората, казвам: защото не се обичат. Говоря ли Истината – говоря, Член четвърти има. Ето един метод да се освободите от този член – ще се присадите на тази Лоза. Никакви свещеници, никакви владици (видяхте тяхната култура), нито на мен ще се присаждате – а на какво? На Любовта. Аз ще дойда при теб, ще ти покажа Любовта – правило е: учителят показва, а ученикът върви след него. Свещеници и учители ще работят заедно. Вие казвате: "Покажете ни как се живее!"; ако дойдете при мен, ще ви покажа как се живее: нека дойде някой нещастен, да живее с мен цяла седмица, след това ще се почувства радостен и ще се разхождаме заедно – така постъпвам аз.

Ще ви приведа един случай: едно лято изведох на Мусала група от 100-120 души, между които имаше младежи на 10-15 години, хора на средна възраст и една сестра на 72 години. На върха прекарахме цели четири часа, отпочинахме си добре. Обикновено там не може да се стои повече от 10-15 минути, толкова е студено, но ние знаем кога и как се пътува, избрахме най-благоприятното време и можахме да останем за по-дълго. Носехме термоси с гореща вода, затова никой не се разболя. Сегашните туристи, като се качват по планините, пият студена вода и заболяват. Хората ни се смеят, че пием гореща вода, но ние не обръщаме внимание на това. Върнахме се бодри и весели. Ако една 72-годишна сестра можа да мине трудния път до Мусала, а именно – през Бистрица, през южната страна на Марица и да се върне през Чамкория, това показва, че разумно използва правилата при пътуването, постепенно се е подготвяла.

Следователно човек трябва навсякъде да прилага положителното знание. Това, което правим ние, са опити, нещата не се постигат изведнъж. Христовото учение е опитно, не е само теория; Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават, за всяка задача са дадени специфични методи. Христовото учение изисква от човека микроскопични опити, но всеки опит дава добър резултат.

В Писанието се казва, че Христос е говорил толкова много и ако всичко беше написано, щяха да се знаят много неща, но Йоан казва: "Думите Христови не са загубени" – Божественото е всякога вярно и никога не изчезва, то е написано на Божествените скрижали. Христовото учение е написано във вашите умове и сърца и ако Бог е вашият земеделец, вие ще имате жив опит за Него и ще кажете: "Опитах и сега вярвам". Бих желал в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде многократно опитана и да кажем: "Вярвам в Бога, защото съм Го опитал, а не защото дядо ми е вярвал".

Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате. Днес вие не го познавате, затова един ден ще се намерите пред Член четвърти и ще се чудите какво да правите, ще кажете: "Бог да ни е на помощ!". Не е така, още сега трябва да се подготвите, за да не ви засегне този член. На един българин поискали 600 хиляди лева, но той не дал; казвам му: "Дай ги, защото ще отидеш в затвора, ще те подведат по Член четвърти; който влезе в затвора, той е осъден на страдания. Трябва да излезеш навън". Не чакайте да ви сложат в гроба, т.е. в затвора, че като ви се охлузят костите, тогава да давате. Аз бих дал всичко, само в гроба да не вляза – страшно нещо е гробът! Българинът, който е много практичен, казва: "Страшно е да те заровят в черната земя". Какво да се прави – ще се присадиш на Божествената лоза и Бог ще ти бъде земеделецът; тогава няма да има смърт – ще дойде Вечният живот, който започва с Любовта. Ще кажете, че познавате тази Любов – не я познавате, любовта на съвременните хора аз наричам любов от картофки. Каква любов е тази, която не може да издържа на изпитания?

Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, с който се забранява в бъдеще да се нападат овцете. Изпратили делегати до млекопитаещите, за да се запознаят със закона, според който всички трябва да живеят братски, в мир и съгласие. Един млад вълк отишъл при овцете, за да съобщи решението, което са взели. Млада овца се влюбила в него, понеже бил много красив, а той й казал: "Бъди спокойна, не се страхувай от мен, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов". Майката на овцата дала съгласието си и те се оженили. Първият ден работата вървяла добре, вторият – също, но вълкът бил малко замислен; третият ден – също, но на четвъртия той й казал: "Аз не съм научен да се храня с трева" – значи любовта на вълка е траяла три-четири дни.

И вие обичате хората така, както вълкът – овцата; като ви пипнат хиляда лева от кесията, обичате ли ги пак? Не, Божествената Любов, за която ви говоря, е друга – ако дойде някой и вземе всичкото ти богатство, ще си кажеш: "Нека го вземе!". Всъщност в Новото учение няма никакви обири: имаш стотина килограма злато и някой го вземе – според Божествените закони златото се трансформира и пак се връща при господаря; колкото и пъти да го крадат, златото пак се връща при собственика. Някой казва: "Пари, пари са ми нужни!". Ако магарето пренесе сто килограма злато на гърба си, пак магаре ще си остане – слама му е нужна. Парите представляват енергията, която трябва да се пренесе, като необходимост за човешкото развитие – ако можете да внесете тази енергия във вашата кръв, във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, това е истинското злато; а тъй – да го прибираш в касата си, това не е злато. Един от еврейските пророци е казал, че в бъдеще парите ще имат друго предназначение.

И тъй, бъдещата разменна монета е законът на Любовта. Ще дойде ден, когато парите ще изчезнат от употреба. Питате как ще живеят хората без пари – както на Небето. Ако отидете на Небето и предложите на някой търговец пари, той ще бъде крайно обиден, ще каже: "Тук парите не вървят" и ще се почувства щастлив, че може да ви даде от стоката си без пари – там се купува и продава без пари. Разликата между земния и духовния живот се заключава в следното: на Земята се купува и продава с пари, а на Небето – без пари; на Земята се живее повече с омраза, а на Небето – с Любов; на Земята си служат с лъжата, а на Небето – с Истината; духовният живот е точно обратен на земния.

"Аз Съм истинната лоза." Като се присадим на тази Лоза, Земята ще се преобрази – тя ще ражда толкова изобилно, че всички хора ще имат какво да ядат и пият; умовете и сърцата им ще бъдат готови за Новата култура. Това не го казвам само аз, то е говорено от много пророци на миналото. Иде нова епоха и вие, които сте вече през последните времена, ще проверите това. Отворете Евангелието и се запитайте: "Посадени ли сме на тази Лоза? Познаваме ли Бога? Готови ли сме да Му служим?". В Евангелието е казано: "В дома на Отца Ми много жилища има. И където Съм Аз, ще дойда да ви взема" – значи има и други места, където условията на живот са по-добри от тия на Земята. Нима земните условия на вола са добри? Ако волът приеме човешка форма, условията му ще се подобрят; ако и рибата мине в човешка форма, и нейните условия ще се подобрят. Христос дойде на Земята, за да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му, да каже: "Сляп бях, но сега виждам". Време е вече да ходим не с вярване, а с виждане. Когато Син Человечески дойде на Земята, хората ще виждат – Бог ще напише закона Си в сърцата им. Те няма да питат има ли Бог, няма ли Бог, но ще Го познават и Божието благословение ще бъде върху всички, върху цялата Земя. Всички народи ще бъдат един народ и всеки човек ще стои на смоковницата. Човек ще живее до дълбока старост – всеки ще заминава за другия свят тогава, когато пожелае.

Христос казва: "Аз Съм истинната лоза, а вие – пръчките". Всички трябва да се присадим на тази Разумна лоза и Бог да ни е пастир, земеделец – тогава всички, които ме слушате, ще се разбираме. Всички ще проверите тази Истина. Ако си болен, кажи: "Господи, отсега нататък ще ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила" – където и да бъдем, при каквито и условия да сме: като работници на нивата, на лозето, на фабриката, навсякъде ще служим с Любов, безкористно, без никакви пари. Дойде ли до плащане, ще кажем: "Братко, ние работихме без пари. Като ти потрябваме, пак ни повикай". Днес се постъпва точно обратно – първо се пазарят, после работят и ако работодателят не удържи на условието, веднага се скарват. Като работиш без пари, ти си доволен, ти си нахранен. Това е Новото учение – ще работим безкористно и ще уповаваме на своя ум, сърце и воля, ще разчитаме на краката и на ръцете си; ще използваме всички добри условия за работа, защото Бог иска от всички да работим.

"Аз Съм истинната лоза и Отец Ми е земеделецът." Лозата и земеделецът й работят. Корените на Лозата всмукват живите сокове. Земеделецът, Нашият Баща, Живият Господ работи и ние, Неговите чеда, ще работим – това е Божието Слово в нас.

Вярвам, че един ден съзнанието ви ще се пробуди и ще си спомните за вашето далечно минало, за обещанието, което сте дали на Бога.

Сега оставям в ума ви мисълта: "Аз Съм лозата, вие сте пръчките и Отец Ми е земеделецът". Христос да бъде Лозата, на която вие сте присадени; Живият Господ да бъде земеделецът, Който да ви обработва – само така нашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.

1 октомври 1922 г., гр. Русе

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube