Ей, ей; не, не

Но говорът ви да бъде: ей, ей; не, не.
А каквото е повече от това, то е от лукавия.

От Матей 5:37

Мислите ли, че банкерът, който иска да му дадете полица срещу сумата, с която ви е услужил, има доверие и почит към вас? Той може да ви говори учтиво, да познава баща ви, да се възхищава от вашето благородство, но щом стане въпрос за пари, веднага ще ви предложи да подпишете полица и да намерите двама поръчители. Докато не попълните полицата, никаква сума няма да получите, но щом подпишете, ще получите парите; след това ще благодарите на банкера за услугата и ще си отидете. Как мислите, добро мнение ли има банкерът за вас? Най-малкото той се съмнява във вашата честност – поставя ви на изпит и като го минете 99 пъти, на стотния път може да ви даде пари на доверие, без никаква полица. Много търговци постъпват по същия начин – те казват: "Днес с пари, утре без пари. Първо ще изпратиш парите, после ще получиш поръчката".

Защо хората се кълнат – защото не вярват в Бога; клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. Чудя се как Църквата е допуснала такова богохулство. Клетвата беше приета в еврейската църква, допусна се и в християнската; днес хората се кълнат в името на Бога, в Евангелието, в Светото причастие. Христос казва: "Да се не кълнеш нито с Небето, нито със Земята, нито с Йерусалим, нито с главата си, но да бъде речта ти: "Ей, ей (да, да); не, не". Ще кажеш истината, както я знаеш.

Българинът има навик, останал от деди и прадеди, да се кълне: той се кълне в очите си: "Да ми изтекат очите, ако не говоря истината"; кълне се в жена си и в децата си: "Да умре жена ми!" – той може да има нещо против жена си и по този начин я слага за поръчител – ако не изплати полицата, поръчителят плаща. Следователно хората се кълнат в името Божие, за да плаща Той заради тях; като нямаш възможност да изплатиш полицата си, заклеваш се в името на Бога. Всеки, който дава пари и иска поръчители, е човек без характер; неговият живот е без основа, а той сам е поставен натясно.

Казано е в Писанието: "Когато имаш скръб, утеснение, не влизай в дома на своя приятел". Много естествено: имаш проказа – не влизай в дома на приятеля си; страдаш от заразна болест – не влизай в дома на приятеля си; искаш да се кълнеш в името на Бога – не викай приятеля си за свидетел. Мислиш ли, че тази клетва е угодна на Бога? За предпочитане е да страдаме, отколкото да се кълнем в името на Бога. Клетвата е човешко изобретение, в Божествения свят клетва не съществува – каква нужда има от клетва там, където царуват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Колкото повече се кълнат хората, толкова повече моралът им отпада; където моралът е отпаднал, там клетвата се е увеличила. В някои съдилища свещениците кълнат, но няма случай в живота, в който свещеник да е заклевал хората и да е свършил живота си добре; положението на такъв свещеник не е добро нито в този свят, нито в онзи. Който е ходил в онзи свят и е видял положението на свещеника, който е заклевал хората, никога не би си позволил да закълне някого.

"Ей, ей (да, да); не, не." Защо трябва да се кълне човек, да си служи с отрицателни думи? Отговори положително: "Ще кажа Истината". Ако не вярваш на мен, как ще вярваш на Бога, Когото не виждаш? Кълнеш се в името на Бога, но съдиите, пред които се кълнеш, не вярват в Него – тогава? Питам ги:

— В Бога вярвате ли?

— Не вярваме.

— На Небето ходили ли сте?

— Не сме ходили.

— Тогава как приемате за поръчител Онзи, Когото не познавате?

В това отношение светските хора постъпват умно – ако им е нужен поръчител, те гледат да има пари и имоти; бедния човек е свободен от поръчителство – и да желае да стане такъв, никой няма да го приеме.

И тъй, служете си с положителни думи, т.е. говорете всякога Истината. Коя истина – Божествената Истина. За да се дойде до тази Истина, съвременният строй трябва да се опрости – това значи да се изхвърли навън всичкият непотребен баласт, това, което наричат култура. Нека остане в живота само същественото, потребното.

Днес повечето хора са претоварени, намират се в голямо затруднение – коя е причината за това? Условията. Зимно време майката повива детето си в няколко пелени, и то дебели, вълнени; ако поискаш да го вдигнеш, пелените му тежат повече от самото него. Това е в реда на нещата – вън е студено, детето е слабичко, нежно, трябва да се завива добре. Как трябва да постъпва майката през пролетта и лятото, когато времето става все по-топло? Пак ли ще увива детето си както през зимата? Ако постъпва по същия начин, тя не разбира законите. Който не разбира законите на живота, сам си създава мъчнотии и затруднения. Казвам на майката: твоето дете се нуждае само от една пеленка, защото навън е топло, температурата е 20° на сянка; ако го завиваш много, ще го простудиш. Следователно ние не се нуждаем от пелените на миналото. Навремето пелените са имали смисъл, но колкото е било умно тогава да се повива детето в много пелени, толкова сега е неразумно.

Опасно е да се произнася името Божие напразно – това е закон. Сила е Божието име и когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда обратни резултати. Ако сърцето му е чисто, умът – готов да възприема знания, и душата – готова да възприема Истината, тогава и да произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат; ако сърцето на човека не е чисто и умът му не е светъл, като произнесе Божието име, ще го сполетят големи нещастия. Името Божие крие в себе си динамични сили, каквито се съдържат в експлозивите; тия сили работят от горе надолу. Колкото по-голямо съпротивление срещат на пътя си, толкова по-голямо разрушение произвеждат. Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в името Божие. Хиляди и милиони пъти се произнася името Божие по цял свят и когато Божествените сили слязат сред човечеството и не намерят готови хора, положението се усложнява. За да се използват разумно тези сили, човечеството трябва да се освободи от порочния живот.

В хората започват да растат и да се развиват отрицателните семена на техните минали съществувания. Ако кажеш на съвременния човек, че съществува душа, той ще го отрече, но раждането подразбира именно това, че не за първи път човек иде на Земята – колко пъти е слизал от парахода и е спирал на земното пристанище! И след това ще ме убеждават, че за първи път живея. Ако едно дете иде за първи път на Земята, откъде е научило толкова похвати в Доброто и в злото, откъде се е научило да краде, да лъже? Ако това е в реда на нещата, разбирам, но всичко не може да бъде така. Добре е хората да се раждат един път на Земята. Може би за първи път идват в България, но те носят своя багаж със себе си, те носят своята стара култура. Тия, които отиват за пръв път в Америка или в България, и там, и тук носят своите слабости и добри черти.

От всички се иска да говорят Истината. В Америка е създаден закон, според който всеки фалшификатор на подписи се наказва с отрязване на ръцете; на други престъпници напръскват лицето с някаква течност, която не се измива – където минават, всички ги познават. Изобщо, всяко престъпление се наказва строго и на този, и на онзи свят.

Законите на онзи свят са крайно строги, но справедливи. Като се говори за Божията Любов и Мъдрост, всички казват: "Добър и милостив е Господ"; да, добър и милостив е, но Той оставя всеки да носи последствията на своя живот. Всяко живо същество има своите отличителни черти: овцата носи своите отличителни черти, вълкът си носи отличителните черти, ябълката, крушата също носят своите черти; всяко създание носи своята отличителна форма, отличителните си качества, които е спечелило. Ябълката никога не може да стане круша и крушата никога не може да стане ябълка. В умовете си ние можем да изменим нещата, но в действителния живот те съществуват така, както са създадени първоначално. Следователно в хармоничния свят, в който досега сте живели, не се допуска никаква клетва.

Представи си, че имам да взимам от някого хиляда лева. Виждам, че той няма пари и не може да ги плати, но въпреки това го давам под съд, където му предлагам клетва – да признае дълга си. Той отрича този дълг. И двамата сме християни – трябва ли за хиляда лева да се кълнем?

Кредиторът казва на длъжника, че е искал само да го изплаши; от страх длъжникът се е заклел и е обещал, че ще плати, но минава известно време, без да плати нищо. Колкото и да се кълнат хората, с клетва нищо не се постига. Трябва ли да съдиш брат си и да го караш да се кълне? Това не са езически народи, сега аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос е дошъл да спаси света и благодатта иде само чрез Него. Значи който влиза в църквата, само той може да се спаси. И мнозина се кълнат само за някакви хиляда лева.

Ако аз съм свещеник и ме викат да закълна някого, ще кажа:

— Колко дължи този човек?

— Хиляда лева.

— Ето, аз давам парите за него, освободете го.

Защо свещеникът да не плати за подсъдимия? Ако неговата кесия е празна, нека владиката плати вместо него; ако и кесията на владиката е празна, нека плати банкерът. Трябва ли да се споменава името Божие напразно? Къде е почитта на сегашните хора, къде е Любовта им? Който се кълне по сто пъти в името Божие, той няма Любов. Каква е любовта на онзи, който по няколко пъти на ден си изтрива ръцете в чистата бяла рокля на булката? Какво ще стане с тази рокля, коя булка ще позволи това? Като види виновника, още отдалеч ще каже: "Не го пускайте да влезе вътре, защото ще изцапа дрехите ми".

Може ли Господ да търпи онези, които постоянно цапат Неговата мантия? И наистина, всички християни, които се кълнат лъжливо в името на Бога, ще бъдат изпъдени навън, заедно с техните свещеници, с техните пастори. Къде ще ги изпратят? Бог е създал за тях особен свят – свят на заточение, там ще учат уроците си. Какви колесници е приготвил Той за тях! Много естествено – големи величия ще се пренасят, цяла експедиция от Франция, Германия, Англия, България. Къде ще ги водят – в далечни страни. Това са ония, които имаха смелостта да се кълнат в името Божие. Тогава кои ще останат на Земята – онези, които казват "ей, ей; не, не"; те са хора на Истината, те са хора на думата.

Ние трябва да намерим първата дума, с която Бог е създал света – тя е ключът на живота, тя е най-голямото богатство в света. Коя е тази дума още никой не знае; под никой аз разбирам никой от сега живеещите на Земята. Само Христос знаеше тази дума; Той казва: "Както Отец Ми, Който Ми е дал първата дума, Ме научи да говоря, така говоря и Аз" – това е превод на думите "ей, ей; не, не". Ако не се кълнеш, според българските закони ще те осъдят на затвор от 3 месеца до 3 години, но според Божествения закон наказанието е още по-голямо.

"Ей, ей; не, не." Защо човек не е готов да приложи Истината? Нали минаваш за християнин? Аз се чудя на несъобразността на християнските народи и Църкви. Защо да не си служат с израза ей, ей; не, не? "Повече от това е от лукавия." Днес и православни, и евангелисти се кълнат в името Божие – Божествено ли е това? Ще отиде свещеникът да закълне някого и след това ще му платят. Нека го закълне, но не да пълни джобовете си, а да ги изпразва. Защо свещеникът не каже на съдията:

— Господин съдия, колко дължи обвиняемият?

— Хиляда лева.

— Ето, аз плащам вместо него, но да се прекрати делото.

Съдията ще прекрати делото и ще каже: "Ето един благороден човек".

На друго дело свещеникът пак ще пита:

— Колко дължи обвиняемият?

— Две хиляди лева.

— Колко разноски има по делото?

— Петстотин лева.

— Ето, аз плащам всичко.

— Съгласни ли са страните да се примирят?

— Съгласни са.

Даже и за десет дела да плати свещеникът, няма да обеднее. Поне на Небето ще го посрещнат като човек, който осветява името Божие.

Днес и свещеникът е на изпит. Вместо да освети името Божие, той се свързва с престъпниците. Едно време за клетва се плащаше по два-три лева; днес колко се плаща – сто лева. Ако в месеца има десет клетви, ще получи хиляда лева; в годината сто клетви правят десет хиляди лева – какво са десет хиляди лева? Утре заболее жената на свещеника, той ще похарчи по лекари и лекарства петнадесет хиляди лева; какво всъщност е спечелил – нищо.

Владиците минават за умни хора, всички са с висше образование и се събират да разискват върху въпроса как да препятстват на Новото учение, но щом стане въпрос за великия закон – как да осветят името Божие, там ги няма. Казват: "Да спасим светата Църква" – къде е светата Църква? Съберете се всичките 16 старци и решете: "Всеки свещеник, викан в съда да кълне, да плати дълга на обвиняемия". Който чуе за това, ще каже: "Ето едно умно решение, издадено от българските владици, които са решили да приложат Христовото учение".

"Ей, ей; не, не". Ще се оправдават, че светата Църква поддържала тази или онази идея. Къде е светата Църква? Ако си представяте Църквата като нещо живо, кой я е виждал? Познавате ли Христа, за Когото говорите? – "Ти познаваш ли Го?" Щом говоря за Него, познавам Го, много пъти сме разговаряли, говорили сме за велики работи, за Божиите закони, питал съм Го как са създадени Небето и Земята. Ако си представят Църквата като жена, кой е говорил с нея? Защо не ме питат какво представлява Светата църква? Тя е Любовта, тя е чиста, свята Дева, на която всички Ангели и Архангели, всички светии се кланят. Светеща е тази Дева. Един ден, когато хората я познаят и започнат да й се кланят, няма да говорят много, няма да се кълнат, но ще казват: Ей, ей; не, не. Аз съм виждал лицето на тази Църква – тя се отличава коренно от Църквите на Земята. Думите, които излизат от устата й, възкресяват. Ако кажа една дума в името на тази Църква, нови души се раждат, мъртви възкръсват, слепи проглеждат, глухи прочуват, неразумните стават разумни, слабохарактерните проявяват характер; една дума, казана в името на Светата църква, произвежда преврат – това значи Църква. Аз я познавам под името Любов. Тази Любов свързва всички същества, обединява ги в едно цяло и живее в Цялото като неразделна част от него.

Сега мога да ви дам едно конкретно правило какво трябва да прави Църквата: тя трябва да вложи Любовта в сърцето си, за да обедини сърцата на всички хора, да ги облагороди и повдигне; тя трябва да вложи Мъдростта в своя ум, за да внесе Светлина във всички умове; тя трябва да вложи Истината в своята душа, за да внесе Свобода във всички души; тя трябва да вложи Правдата в своя дух, за да покаже на хората правилните схващания; тя трябва да вложи Добродетелта в своята сила, за да стабилизира действията на всички хора. Кога ще стане това – когато думата ви бъдеЕй, ей; не, не.

Днес от всички хора се изисква характер – да издържат на обещанията си, да говорят Истината без клетва. Който дава обещание и не може да го изпълни, всякога се кълне – с това той престъпва великия Божи закон; за да не го престъпва, не трябва да се кълне. Ще кажете, че и Бог, когато е дал обещание на Авраам, се е заклел. В кого се е заклел Бог, има ли по-висок от Него? Следователно Бог е обещал на Авраам, че ще помага на народа, който ще излезе от него; този народ ще се пръсне по цялата Земя, ще бъде гонен и преследван, но през каквито и изпитания да минава, Бог ще бъде с него. Думите на Господа били: "Ей, ей; не, не". И до днес Бог се застъпва за еврейския народ – Той държи на Своето обещание, дадено още на Авраам, но евреите не изпълняват Божия закон; и на християните Бог е обещал, но и те не изпълняват Неговия закон – и те се кълнат, и те дават полици и се подписват. За колко лева се кълнат – за хиляда, за две хиляди, за десет, за сто хиляди лева. Така всички хора се кълнат, но всеки иска да вземе нещо, а нищо не вади от джобовете си.

Да бъде речта ви: "Ей, ей; не, не". След това ще ми цитират стихове от Стария завет – че и Бог се е заклел. Не, Бог не се кълне; няма случай, където Бог да се е заклел. Той е казал много неща и каквото е казал, така е станало: казал е, че ще направи света – и Го направи; казал е, че ще направи човека – и Го направи; каза на Авраам: "В теб ще се благословят всички народи" – както каза, така стана. Понеже Авраам се е поколебал малко, не е повярвал, Бог е трябвало да му даде обещание – това наричат в Стария завет клетва.

И Христос казва: "Да се не кълнеш в името Божие, но да бъде речта ти ей, ей; не, не". Където се казва в Писанието, че Бог се закле, това беше Христос, Той беше при Авраам. Казано е: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Христос казва: "Едно време Аз бях при Авраам и казах да бъде думата му ей, ей; не, не"; и продължава по-нататък: "Аз ще дойда, за да изведа този народ, ще им дам ново учение, ще им покажа правия път. И пак ще бъда с него" – Христос не се закле, но думата му беше: Ей, ей; не, не. Повече от това от лукаваго е.

Някои от учениците на Новото учение, когато ги викат в съда за свидетели, ме питат да се кълнат ли. Това не е механичен въпрос – ако ви кажа да се кълнете или да не се кълнете, аз ви се налагам; това не трябва да става насилствено, а по любов; ако вътрешно си готов да не се кълнеш, няма да се кълнеш. Ако искаш от мен съвет, а не си готов да го изпълниш, по-добре се закълни – човек трябва да бъде вътрешно готов да изпълни закона. Кажи си: "За никакви блага няма да си изтрия нечистите ръце в мантията на Бога". Дръж в душата си Неговата мантия чиста, светла, неопетнена. Ако те поставят пред клетва, кажи: "Аз съм готов да говоря Истината, но да опетня името Божие, да се кълна в Неговото име – това никога не мога да направя!". Клетвата е вътрешен процес – човек може да даде клетва, но на себе си. Под клетва разбирам ограничение, стеснение, стягане. И тъй, вложете в ума си мисълта: "Никога не произнасяйте името Божие напразно". Както и да ви предизвикват, останете верни на този закон.

Отивам един ден в кантората на мой приятел адвокат. При него имаше един господин, баптистки проповедник; навели се, пишеха някакво заявление. Питам ги: "Какво е това заявление?". – "Ще дадем един млад човек под съд." Разказват ми случая. Младият човек отишъл един ден при проповедника и му казал: "Имам брашно първо качество, но нямам пари да го донеса в София, дай ми сто лева; като го докарам, ще ти дам един чувал брашно"; проповедникът му дал сто лева. След това младият момък отишъл при адвоката и му казал същото; и адвокатът му дал сто лева. Оттук-оттам той събрал няколко хиляди лева и се оженил. И по този случай се събрали двамата в кантората. Казвам им:

— Нали знаете, че като го дадете под съд, той ще трябва да се кълне? Колко дължи на двамата?

— Двеста лева.

— Ето, аз плащам за него.

Те започнаха да отказват, не приеха парите, но скъсаха заявлението и така работата се нареди.

Ето как трябва да проповядват хората – ще платите, разбирате ли? Принцип е: каквото правиш ти, и другите ще ти правят. Заслужава ли за сто-двеста лева да се петни Божието име, пък и ти да се петниш? Казах на проповедника:

— Толкова години си проповядвал на хората, а сега за сто лева да се провалиш. Ако беше на мястото на този младеж, и ти щеше да постъпиш като него.

— Ама защо да ме лъже?

— Нищо, кажи си, че и ти си дал сто лева за сватбата на този младеж.

Думата ви да бъде ей, ей; не, не. Често хората попадат в буквата на закона и само това мислят: "Да се изпълни законът"; те не подозират, че буквата на закона носи смърт – където има педантизъм, ограничение, насилие, там няма закон. – "Ама да бъдем справедливи!" Не е въпросът за справедливостта, тя не е външна проява. Външно може да си справедлив, без да си такъв; може да бъдеш морален, без да имаш морал; можеш да бъдеш любезен, учтив с хората, без да имаш вътрешни морални принципи. Ти не знаеш скритата цел на човека. Ако някой ти дава пари назаем с намерение да ти вземе всичко, каквото имаш, благодеяние ли е това? Благодеянието разширява, а не ограничава. Ако външно даваш свобода на човека, а вътрешно го ограничаваш, свобода ли е това? Пускат някого от затвора, а ти го правиш свой слуга и по цели дни го тормозиш – свобода ли е това? Следователно това, което ни причинява страдания, е резултат на неизпълнение на великите Божии принципи. Не призовавай името Божие в незаконните, престъпните човешки дела – вместо да бъде подкрепа, това Име ще ви унищожи.

Преди десетина години един господин от Варна бил даден под съд за известно нарушение на закона. В желанието си да се защити и да докаже невинността си, той казал: "Господин съдия, ако имам някаква вина, да умрат и двете ми деца". След това дал лъжлива клетва и до вечерта и двете му деца умрели. Колко подобни нещастия са се случвали на хората! Някои се заклевали в очите си: "Да ми изтекат очите, ако съм виновен!"; каквато клетва са давали, това им се е случвало – очите им изтичали.

Заблуждението, че клетвата е необходима, още стои като проказа между хората. Не е въпрос да се отхвърли клетвата в смисъл на обещание в името Божие, но тя трябва да се постави в истинските й рамки. Да бъдем верни на обещанието си, дадено пред Бога! Дължиш на някого – ще признаеш дълга си, ще обещаеш да го платиш и ще изпълниш обещанието си. Трябва ли за 2-3 хиляди лева да викаш Бога за свидетел? Да се кълнеш – това значи да викаш Бога, Небето, Разумния свят за свидетели. Да бъдем благородни, да не нарушаваме мира на Бога! Нали казвате, че обичате Бога?

Какво правят хората, когато обичат някого – говорят му меко, нежно, като дойде в дома им, посрещат го като цар: дават му най-хубавото и чисто легло, най-хубавото ядене. Когото не обичат, слагат го да спи на сламеник с каквито и да е завивки и му дават да яде каквото е останало. На любимия са готови да заколят най-охраненото теле, както е постъпил бащата с блудния си син.

Ако колиш теле, агне или кокошка, остави те доброволно да се пожертват за Любовта. Така и ябълката се жертва – плода изяждаме, а дървото и семката й остават. Можете ли така да заколите едно теле, че месото му да изядете, а семката му да влезе във вашия дух и там да расте и да се развива? Всяко теле, което се жертва за Любовта, ще се роди в бъдеще като човек, като мома или момък, при условия да се развива. Такава жертва има смисъл. Ако и човек се жертва, за да стане Ангел, жертвата е намясто. Всяка жертва, която носи велика придобивка, се благославя; ако вместо придобивка, носи загуба, жертвата е безсмислена. Прави жертва, ако тя може да те повдигне, иначе – никаква жертва, никаква клетва!

И тогава думата ти да бъде: ей, ей; не, не. Направил си едно престъпление, убил си човек; ще отидеш при съдията и ще му разкажеш подробно как си извършил престъплението. Той ще те изслуша внимателно и ще пита свидетелите какво знаят по делото; те ще кажат, че ти си казал истината както е и с това процедурата ще се свърши. Съдията издава присъдата, изслушваш я и благодариш, че справедливо е отсъдил – защо? Защото ти си готов да понесеш всички последствия на своето престъпление. Ръкуваш се със съдията и се разделяте като приятели. Така ще се разглеждат делата в бъдеще – обвиняемият няма да се кълне, но ще говори истината, защото тя изключва всякаква клетва. Можете ли да си представите какъв ще бъде светът, когато хората дойдат до положение да прилагат Истината? Днес, за да заставят някого да каже Истината, ще го бият, ще го изтезават и той от страх ще се кълне, ще каже истината – каква истина е тази?

Като говоря за клетвата, аз имам предвид онези, които разбират Христовия закон и желаят да го изпълняват. Този закон укрепва човешкия дух, дава му сила да понася. Съвременната култура и възпитание ще се подобрят, когато обществото, както и отделният човек, се освободят от своите недъзи. Защо човек не се вдъхнови от желанието да говори Истината, да постъпва честно? Защо да не устоява на обещанието си? Ако не можеш да платиш задължението си, иди при кредитора си и му кажи: "Извини ме, не мога навреме да платя дълга си – можеш ли да ме почакаш известно време?". В случая кредиторът ще те разбере и ще продължи срока на полицата ти. Защо думата ти да не бъде ей, ей; не, не?

Съвременните християни казват ли истината по този начин? И вие, които ме слушате, постъпвате ли така? Ако днес запитат някой културен човек право ли постъпва Синодът с нас, той ще каже: "Право постъпва, Църквата трябва да се пази, никой няма право да я руши". Според мен, нека докажат, че наистина руша Църквата. Ами ако аз докажа, че те със своето криво тълкуване и прилагане на Словото Божие рушат отвътре Църквата, какво ще кажете тогава? Ще кажете, че уронвам престижа на владиците. Аз ли уронвам техния престиж? Бих запитал всеки свещенослужител, всеки владика: говориш ли Истината? Ако много пъти си я заобикалял, какъв владика си ти? Ако откакто си станал владика, не си изправил нито една от своите погрешки, отговаряш ли на този сан? Ти не си нито владика, нито свещеник. Ако си проповедник и не изправяш погрешките си, какво си допринесъл със своите проповеди? И ти не си проповедник. Същото може да се каже за бащата и за майката. Помни: лъжата опорочава човешкия живот, тя опетнява името Божие.

Като ме слушат да говоря така, владиците и свещениците могат да ме дадат под съд за обида. Аз не ги обиждам и никой няма право да ги обижда. Ако аз съм свещ или огледало и ти виждаш образа си в мен, виновен ли съм за това? Аз не се интересувам от кривите разбирания на хората и казвам: освободете се от всичко криво в себе си, не се кълнете в името Божие. – "Какво лошо има в това? Ще се закълнем, но поне ще се освободим от едно нещастие." Ще се освободиш от едно нещастие, но ще налетиш на друго – Бог никога не забравя; ако има един, който никога не забравя, това е Бог. Той пише в своята книга всяко човешко престъпление; няма престъпление, което да не е отбелязано в архивите Му. Никой не може да заличи тези престъпления, само Бог може – кога? Когато хората се разкаят. Ако не се разкаят, стотици години греховете им ще си останат хроникирани – Великият помни всичко. Няма народ, нито човек в света, който да е престъпил Божия закон или да е опетнил името на Бога и да не е понесъл своите последствия.

Днес Църквата постепенно се празни. Свещенослужителите се оправдават за това с факта, че се е явил някакъв лъжеучител в света. Да допуснем, че се е явил такъв лъжеучител; коя е причината за това? Коя е причината, че гъсеници нападат дърветата, коя е причината, че на много места се явяват изобилно мухи – нечистотата, в чистата къща няма мухи. Коя е причината, че в съвременната Църква има много мухи и червеи? Нека духовенството се впрегне на работа, да очисти Църквата, а не да преследва хората отвън, че се е явил някакъв еретик. Казвам: джобовете на свещениците трябва да се изпразнят и не външно, но дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с Любов. Не е въпрос имат ли пари, или не, но дълбоко в душата им да влезе новата Светлина и да кажат: "Господи, каквото имаме, всичко е на Твое разположение".

Свещениците се чудят как да се оправдаят. Идват външни хора при мен и ме питат: "Защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш?". Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака – когото съм пипнал с ръката си, истинска владика е станал. От българските владици ще изкарам истински служители на Бога.

Един знаменит проповедник, известен на целия свят със своите проповеди, пътувал през една планинска местност, подхлъзнал се, счупил си крака и започнал да плаче и стене от болки. Случайно минал един пътник и го запитал защо охка.

— Счупих си крака, моля ти се, помогни ми!

— Не мога, не разбирам от това изкуство.

След него минали още двама-трима пътници, но никой не могъл да му помогне. Най-накрая минал един прост човек, селянин, облечен в бяла аба, и го запитал:

— Приятелю, какво ти е, че лежиш тук?

— Счупих си крака, моля ти се, помогни ми!

— Аз разбирам от това изкуство, мога да намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от себе си.

— Какво мога да ти дам? Аз съм проповедник.

— Ти ще проповядваш, аз ще намествам крака ти. От твоята проповед зависи наместването на счупените кости.

Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на крака му. По едно време видял, че работата не върви добре, и казал на проповедника:

— Тук измени на Истината, изправи грешката си.

Проповедникът изправил грешката си и продължил да проповядва. Някъде работата пак спряла.

— Приятелю, пак измени на Истината, изправи грешката си.

Така се продължавало, докато най-накрая проповедта свършила и кракът бил наместен.

— Благодаря за твоята проповед. Продължавай да проповядваш на хората, но в духа на Истината, както проповядваше на мен.

Христос и досега намества счупените крака на хората. На много владици краката са счупени; Христос намества счупените им кости и казва: "Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина". И аз желая същото. На всеки свещеник и проповедник казвам: идете да проповядвате с най-красивите си чувства и със светлите си мисли – само така ще се наместят счупените крака на хората. Какво представляват човешките крака – великите добродетели, които трябва да оживеят в тях.

Ще кажете, че на американските владици се плаща добре, не както на българските. И така да е, всеки трябва да бъде честен, да живее в съгласие с Божествените закони. Един виден проповедник в Бостън, сега вече е в другия свят, държал много хубави проповеди, стичали се много хора да го слушат. Той имал само един недостатък – говорел извънредно бързо. Само трима стенографи в града можели да схващат неговите проповеди. Една милионерка се влюбила в него и редовно посещавала проповедите му. Един ден тя му писала: "Обичам те, не мога да живея без теб. Всичко ти давам: и сърцето си, и парите си, и ръката си". Той й отговорил: "Сърцето си дай на Бога, парите си – на бедните, а ръката си – на този, който те обича".

Сега аз се обръщам към майките и казвам: майки, кажете на децата си да дадат сърцата си на Бога! Обръщам се и към младите моми и момци и казвам: дайте сърцето си на Бога! На мъж сърцето си не давай и на жена сърцето си не давай! Не давайте лъжлива клетва! И досега вие се кълнете, че ще дадете сърцето си на Бога, а не го давате. В това отношение вие приличате на онази циганка, която паднала в реката и дала обещание на свети Никола ако й помогне да излезе благополучно, да му запали голяма свещ. Излязла невредима от реката, благодарила на свети Никола, като добавила: "Свети Никола, защо ти е на теб свещ? Нали знаеш, че съм бедна, нямам пари да купя такава свещ. И без свещ ще минеш". Това значи да дадеш обещание и да не го изпълниш. Така постъпват повечето хора.

Ще приведа още един пример от живота на английския проповедник от Бостън. Той слушал да се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която от деня на смъртта на мъжа си не видяла бял ден в живота си. Тя не знаела какво е почивка, какво е разходка, толкова била отрудена. Един ден този проповедник отишъл в дома на вдовицата и казал: "Ето какво съм намислил: днес ще оставиш детето си на мен, на моите грижи, а ти ще бъдеш свободна да прекараш целия ден в почивка някъде на чист въздух. Няма да се грижиш за детето си". Той й дал пари и я освободил от грижата за детето.

Не можа ли този проповедник да плати на някого да изпълни тази задача вместо него? Той имаше възможност да плати не само на един, но даже на десет души. Ала той пожела сам да изпълни задачата си, да види при какви мъчнотии живее бедната вдовица. Това е велико дело. И аз бих желал да имаме поне десет такива владици и проповедници. Аз не желая да петня българските владици и свещеници, моето желание е те да имат всичкото уважение и почит на българския народ. Желанието ми е и те да постъпват като английския владика и да кажат на българите: "Сърцето си дайте на Бога, парите си – на бедните, а ръката си – на този, който ви обича". И след това всеки да остане по един ден пред люлката на бедното дете на вдовицата. Не е ли похвално това?

Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря Истината, ще я кажа както е в действителност. Като говоря Истината, не хваля себе си, но и вас не жаля. Щом дойда до Истината, казвам: Божията Истина е еднакво важна колкото за мен, толкова и за вас. Не е въпрос за владици и свещеници; важен е въпросът за Истината в името Божие, важен е въпросът за Любовта в сърцата на хората и за Мъдростта в техните умове.

И в науката трябва да се спазва същият принцип – Ей, ей; не, не. Когато ученият прокарва една теория, трябва да я опита най-малко десет пъти. И философските системи трябва да се проверяват най-малко десет пъти. В каквато и област на живота да се натъквате, думата ви да бъде: "Ей, ей; не, не". Днес всеки се стреми да постъпва по буквата на закона и казва: "Да бъдем справедливи!". По буква ли само? Не, първо по съдържание и смисъл, а после по буква. Христос обръща внимание на съдържанието и казва: "Ей, ей; не, не". Той започва с деветте блаженства: "Блажени миротворците, блажени кротките".

Да осветим името Божие – защо? То ще внесе в нас стабилност на чувствата и устойчивост на характера. Съвременните хора са нервни, неспокойни, от всичко се смущават, във всичко се съмняват. Мнозина ме питат: "Прав ли е пътят, в който ни водиш?". Ако се съмнявате в Любовта, която внася чистота в сърцето, в Мъдростта, която внася светлина и знание в ума, и в Истината, която освобождава душата и показва на човека как да живее, в какво друго ще вярвате? Няма по-велико нещо от тези три принципа. Всички принципи, на които почиват съвременните семейства и организации, са повърхностни. Единственият принцип, на който се крепи животът, е Любовта; тя внася импулс, подтик в човешката душа. Няма по-велик принцип от Мъдростта, която дава светлина и знание на човека да се развива, да използва силите на Земята. Няма по-велик принцип от Истината, която освобождава човека и го прави готов за жертва.

— "Прав ли е пътят, по който вървим?" По-прав от него няма, този път е единственият не само в България, но и в целия свят. По този път са минали всички благородни и възвишени души, всички велики хора; по този път са минали всички Ангели; по този път ще минат всички, които идват след нас. Този път е Божествен. Красив е той, по-красив от него няма. Христос го нарича тесния път; тесен е, но величествен. Красиви картини се откриват в него, той е пълен с красиви местности, които заслужават внимание. Много има да учи човек в тесния път. – "Значи ние сме в тесния път?" Да, в тесния, но благословен път; в този път се казва "ей, ей; не, не".

Питат ме: "Ти в пътя ли си?"; аз не отговарям нищо. Който иска да знае дали съм в правия път, нека ме опита. Как ще докажа на човека силен ли съм, или не, освен като ме опита – достатъчно е да сложи в ръката ми един чувал, тежък сто килограма, и да гледа какво ще правя. Вдигам чувала и ръката ми не трепва; слагам втори, трети, четвърти чувал, ръката ми пак не трепва; и ти можеш да седнеш на ръката ми, без да усетя някаква тежест. Силен човек ли съм? Има ли нужда да доказвам своята сила?

Ако при най-големите изпитания волята ми не се поколебава, какво показва това? След всичко това светите старци ще ни дадат някакви листове – да попълним, че се отричаме от Новото учение, защото само така ще ни приемат в Църквата, където ще намерим спасение. Чудно нещо, те сами не са спасени, а нас ще спасяват! И от какво да се отречем? От Любовта? От Мъдростта? От Истината? Ние отдавна сме се отрекли от лъжата. Но да се отречем от трите велики принципа – никога! Никой няма право да кръщава Любовта с някакво име; Любовта е атрибут на Бога, не е нито дъновизъм, нито евангелизъм, нито християнизъм. Бог е Любов. Той е неограничен и безличен и въпреки това принадлежи на всички. Никой няма право да ограничава Бога. Това, което хората наричат принципи на дъновизъм, на спиритуализъм, на наука и други подобни, е празна работа, забава за децата. Любовта е Любов. Някой учен е открил нещо в областта на науката – позволено му е да постави името си на своето откритие; друг е открил нещо в областта на музиката, на художеството – и на него е позволено да постави името си на своето произведение. Всеки има право да постави името си на своята картина, но не и на картините на други автори.

И тъй, всяко нещо на своето място. Следователно в Православната църква ще остане само онова, което е православно; в мохамеданската църква ще остане само мохамеданското; в Евангелската църква – само евангелското. Значи във всички църкви има нещо Божествено и само то ще остане завинаги. Кое е Божественото – само Любовта, Мъдростта и Истината; над тях можем да поставим само Божието име. Любовта е изгубената дума в света, тя трябва да се намери; с тази велика дума ще започне новата култура – "Ей, ей; не, не". Щом намерим тази дума, всички ще се познаем като братя.

Сега, като ме слушате да говоря, аз чета мисълта ви: "Хитър е този човек, дълбоко пипа"; това е съмнение – мислите, че искам да ви измамя. Ако вие досега не сте измамени, аз ли ще ви измамя? Искрено си кажете има ли някой от вас, който да не е измамен? Вашите прамайка и прабаща не ги ли измамиха в Рая? Брат ви Каин, като излезе от Рая, не уби ли брат си Авел? Вие отдавна сте измамени. Не ви упреквам, свободни сте да се съмнявате, но казвам: колко мъчно можеш да убедиш човека в Любовта, Мъдростта и Истината на Бога!

Аз зная защо хората мъчно се убеждават, но съм решил да ги убедя. Няма човек, когото да не мога да убедя – как? Ти си чиновник, чувал си за мен и започваш да говориш лошо, без да ме познаваш. Случи се, че изпаднеш в затруднение, задлъжняваш с 25000 лв. и по нямане на възможност да ги платиш те осъждат на затвор. Тръгваш по познати и приятели да търсиш тази сума, но никой не може да ти услужи. Срещам те аз и виждам, че се намираш в голямо затруднение. Казвам: аз мога да ти услужа с тази сума, да те освободя от затвора; щом получиш парите, зарадваш се и казваш на жена си: "Жена, знаеш ли колко благороден и добър бил този човек!". Срещна друг, и на него помогна, и той изменя мнението си за мен. Значи достатъчно е да задоволиш нуждите на човека, за да измени той мнението си за теб и да те счита за честен и почтен човек. Бог, Който е толкова велик и благ, и Той не може да угоди на хората. Мъчно се угажда на човека. Като види беден човек, Бог казва: "Дайте му пари, задоволете нуждите му". Ако закъснее малко, бедният казва: "Е, и Господ е като хората – толкова много се моля да ми помогне, но не иска да ме чуе".

Пътят, по който съвременните хора вървят, не е път на истинско християнство. Това не е прилагане на думите ей, ей; не, не. Не е позволено да се съмняваме в Бога. Живият Господ, Който се изявява чрез Любовта, Мъдростта и Истината, ни поставя вече на изпит. Епохата, в която днес живеем, е особено важна. Бог ни поставя на изпит и следи как ще го държим; ако го издържим, Той ще ни се усмихне и ще каже: "Доволен Съм от вас, че издържахте изпита си по правилата на думите ей, ей; не, не".

Желая всички да бъдете смели, решителни и умни и там, където трябва да защитавате Истината, ще я защитавате по всички правила; не заради мен, а заради Любовта, Мъдростта и Истината. За Истината трябва да имате само едно мнение. Дойдете ли до нея, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко – това се отнася не само за българите, но за всички хора по целия свят. Всички души, които са готови да служат на Бога, трябва да се хванат за ръка и да кажат: "Отсега нататък ще служим на трите велики принципа, в тях е спасението на света"; само така всички недоразумения в обществата и народите ще изчезнат, в душите на хората ще настане вътрешен мир, в умовете им ще се яви светлина, и в сърцата им – небивала радост. Нова светлина иде за всички, които са решили да служат на великите принципи на живота.

Сега аз ви съветвам да се държите крепко, за да възприемете новата светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: ние ще победим, Господ е с нас. Няма сила в света, която може да се противопостави на тези велики принципи. Всички добри, честни, справедливи и умни хора – мъже, жени и деца – по целия свят са с нас. Онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и Църква, от каквато и партия да са – те са с нас.

Питат ни: "Кои сте вие и колко сте?" Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал; едно Братство, което има клонове и на Земята, и на Небето, и в цялата Вселена. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: "Ние искаме да станем членове на това Братство". Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство.

14 януари, 1923 г. София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube