Дойде да послужи

Както Син Человечески не дойде да Му послужат,

но да послужи и да даде живота Си откуп за мнозина.

От Матея 20:28

Една от трудните задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т.е. да съгласува техните интереси. Между вас има филолози, кажете думата интерес славянска ли е, от нея има ли глагол? Интересен е фактът защо хора, които произтичат от една кръв или, както се казва, са създадени от един Бог, говорят на различни езици – защо всички хора да не говорят на един език, разбран за всички народи? И досега се води спор между народите кой език да има господство над другите. Вземете например думата любов в различните езици – руски, немски, френски, китайски и др.; във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни имена.

Учените си служат също с различни формули: 2πr, πr2, R, D и др.; те имат свой речник с научни термини: субстанция, есенция, тангента, косинус, синус, квадрат и други – има ли връзка между тези термини, еднакви ли са те в различните езици? В психологията срещате термините възприятие,усещане; какво е усещане? Първоначално тази дума е имала значение, по-различно от сегашното – в нея се крие коренът на един от старите езици и е означавала проява на нещата, т.е. предаване на образ; това значи ограничаване на реалното.

Казваме още усет – у-сет; с буквата у египтяните означавали човек. С тази буква българите са обърнали човека с главата надолу. Думата усетозначава още нещо присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го вкусиш – това наричам още истина. Какво означава истината – посаждане на един Божествен плод в съответна за него почва, за да израсте, да даде плод и да го вкусиш; истината означава нещо проявено. Казва се, че Истината била абсолютна – такава истина е непознаваема. Има и абсолютна Любов, също непознаваема.

Мнозина говорят за Любовта; според мен Любовта всякога се проявява, но никога не се изявява. Какво е Бог – онова Начало, Което всякога се самоограничава и вечно остава неограничено. Какво разбирате от този философски език – Бог се ограничава, без да е ограничен. Сега и вие сте се събрали тук да ме слушате, но интересите ви са различни; аз не ви вменявам това като грях – понеже условията, при които живеете, са различни, другояче не може да бъде.

Ще си послужа с един афоризъм: "Няма по-голям враг за мъжа от жената и няма по-голям враг за жената от мъжа" и ще дам една мисъл, контрастна на тази: "Няма по-голям благодетел за мъжа от жената и няма по-голям благодетел за жената от мъжа" – какво ще разберете от тези афоризми? Какво е жена – тя е форма, която като се превърне в мъж, никога не губи своята женственост; какво е мъж – форма, която като стане жена, не изгубва своята мъжественост. Ще кажете, че това са противоречия. Казвам: изкуство е, като притуриш на живота ум, животът да не се измени и като притуриш към ума живот, и умът да не се измени. Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума. За случая ще си послужа с думата болтать – руска дума; българите употребяват думата балтая се в смисъл лутам се.

Да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота Си откуп за мнозина". Какво представлява служенето – това е закон за ума. Някои казват вместо служене слугуване; така смесват и думите изкушение и съблазън. Каква е разликата между тези две думи – мъжът се изкушава, а жената се съблазнява. От какво се изкушава мъжът – например иска да стане пръв министър; от какво се съблазнява жената – от хубавото облекло, от накити. Съблазънта живее в сърцето, а изкушението – в ума. Някои ги разместват – изкушението слагат в сърцето, а съблазънта – в ума. Понеже сърцето е слабо, затова лесно може да се съблазни – ще видиш нещо и ще пожелаеш да го вкусиш. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава; гледаш нещо хубаво, красиво отвън, искаш да го опиташ, но ще видиш лъжата в него – изкушен си вече.

"Син Человечески дойде да послужи и да даде живота Си откуп за мнозина" – Христос дойде да научи хората да живеят според великия закон. Те мислят, че са го разбрали и научили, но разбирането има отношение към прилагането – вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота. Какъв е начинът за прилагането на тези величини ще видите в изгряващото Слънце. Изведнъж ли изгрява Слънцето? Изведнъж ли се ражда човек? Ако разгледате човешкия зародиш, в началото той е невидим, с микроскоп даже не се вижда, няма и тегло, едва ли тежи една стохилядна от грама. Този зародиш е в пълно бездействие. Първоначално той не е свързан със силите на Земята, следователно няма никакво привличане. Как е възможно да няма никакво тегло – много естествено, няма никакво притегляне. Какво ще стане с човека, ако двама юнаци го хванат за ръцете и го дърпат надолу към себе си, без тегло ли ще бъде той? Сложете го на кантара и вижте ще тежи ли този човек, или няма да тежи; ще тежи повече, отколкото е неговото тегло – това е благодарение на двамата юнаци, които заместват земното притегляне. Ако теглят същия човек нагоре, теглото му ще бъде по-малко. Както виждате, нещата са относителни. Днес вие изработвате вашите схващания върху относителността, а не върху абсолютното.

Сега да дойдем до положителните прояви на човека. Казваш: "Ще направя нещо за своя приятел"; отиваш у дома си и размисляш, отменяш решението си – това положителна проява ли е? Обичаш някого и си казваш: "Обичам този човек, той ще види какво значи обич"; след две години любовта ти към него изчезва – положителна ли е тази любов? Къде е реалната любов? Можете ли от тези временни, преходни прояви да извадите едно положително заключение? Днес даваш обещание, от което утре се отказваш; днес обичаш, утре не обичаш. В това отношение хората приличат на онези две партии, които поддържали две противоположни мнения.

В един стар български град строили баня. Там имало две партии, които решавали въпросите, и те взели участие и в строежа на банята. Когато дошли вече до постилането на пода, едната партия поддържала да постелят банята с нерендосани дъски, за да не се хлъзгат хората, а другата партия намирала това за некултурно и поддържала да се постеле банята с добре рендосани борови дъски. Заради този спор банята останала недовършена. Най-накрая изпратили инспектор да разреши спора. Като разбрал, че нито едната, нито другата партия отстъпва, той казал: "Едната половина на банята ще се постеле с рендосани дъски, а другата половина – с нерендосани. Който иска да стъпва по рендосани дъски, ще влезе в едната половина; който се страхува да не се хлъзне, ще влезе в другата половина на банята".

Често и вие постилате половината си къща с рендосани дъски, а другата половина – с нерендосани, та кой където иска, там да стъпва. И двете партии имат свои аргументи, и двете имат добро желание. Обаче правилно е да се приложи или едното, или другото мнение.

Казано е в Писанието: "Син Человечески дойде да послужи" – въпросът е ясен, категоричен, не търпи никакви тълкувания. Сега хората цитират този стих и го тълкуват; проповедниците и свещениците също го тълкуват и казват: "Ще дойде ли втори път Христос, какво ще говори тогава?". Ще дойде Христос, разбира се, че ще дойде, но какво ще намери? Той ще се чуди на гениалността на своите последователи, които така са представили учението Му, че и до днес още хората не го разбират. Христовите последователи представят Христа като голям мечтател, идеалист и казват: "За да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години". Питам: като минат хиляди години, откъде ще дойдат хора, които да Го разберат? Сегашните хора не вярват в друг живот, какви хора очаквате да дойдат след хиляди години, които да вярват в друг живот? Казвате, че сегашните хора ще еволюират – не се разсъждава така. Помнете: от разумното излиза разумно, а от глупавото – глупаво. Кое е разумното в тази епоха, къде е главата на тази разумност? Нали тази глава ще създаде бъдещата разумност?

Разговарям с един студент по философия, който ми предава думите на своя професор: "В Природата не съществува никаква субстанция; освен вещ и индивид, нищо друго не съществува". Професорът е прав, но питам: как се е образувала вещта? Когато охлювът излезе от черупката си, последната остава – тя е вещта, но къде е индивидът? Значи вещта съществува, а онзи, който я е направил, го няма; вещта съществува, а субстанцията не съществува; черупката на охлюва съществува, а самият охлюв не съществува. Костите на хората съществуват, а хората ги няма – къде са хората? Според философите хората са изчезнали, а съзнанието им се слива с Великото космично съзнание. Какво е това съзнание – яде ли се, пие ли се?

Сега и аз спирам вниманието си върху това съзнание и питам: какво е съзнание? Тази дума разделям на съ и знание – това значи: ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че светлина се произвежда от триенето, или търкането, на два предмета, значи триене, търкане е нужно в света. Като не знаят как да става триенето, хората се карат, бият и най-накрая произвеждат светлина. Казвате: "Груба работа е тази – толкова трудно произлезе светлината"; много естествено, не познавате още физиката. Един ден, когато научите законите на Разумната природа, лесно ще произвеждате светлина.

"Дойде да послужи." Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи. За физическия свят материалните неща са реални; за Чувствения свят, или за света на сърцето, реални са чувствата – там те са субстанцията, те са вещта; за Умствения свят мислите са реални; за Причинния свят – причините, а за Света на Любовта реална е само Любовта. Какво разбрахте от това? Ще кажете, че всичко е материя. Материята не подразбира само сбор от безброй частици – под материя се разбира майка на нещата, т.е. това, което ги е облякло, което ги е развило в себе си. Ще кажете, че материята е нещо илюзорно; вие смесвате материя с плът – те са две различни неща, не са синоними.

Каквото и да се говори за субстанция, за вещ и за индивид, това са философски въпроси, други въпроси ви вълнуват сега. Например мнозина искат да разберат Божественото учение. Който иска да го разбере, първо трябва да се научи да пости. – "Това налагаше и старото калугерство, там ли ще се връщаме?" Не, постът има отношение към философията и науката – който е постил, той се е домогвал до истинското знание; постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен едно денонощие. Опитай да видиш колко време можеш да постиш. – "Три дена мога ли да постя?" Опитай! – "Ами седмица?" Опитай! Като прави опити, човек вижда колко време най-много може да издържи пост. Ако постиш десет дена, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес повече хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад. Вярно е, че хората умират и от глад, но те умират и от преяждане; вярно е, че хората страдат от невежество, но те страдат и от много знания; вярно е, че безлюбието внася дисхармония между хората, но и многото любов причинява дисхармония.

Вървя по улицата и срещам един човек с празен чувал, който казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще се прави, децата ми умират от глад". Срещам другиго, с пълен чувал, той казва: "Тежък е чувалът ми, не зная как ще го занеса до дома". Нека този с пълния чувал извика онзи с празния и му каже: "Братко, и двамата ни чака смърт, така че вземи половината от моя чувал, за да се подобри положението и на двама ни".

Казвате, че Господ е определил положението на богатия и на бедния; ти говорил ли си с Господа? – "Така е казал един от пророците преди 3000 години"; говорил ли си с този пророк? Че някой казал така или иначе, това е друг въпрос. – "В Библията е писано така"; проверил ли си, че всичко в Библията е вярно? – "Но тя е безпогрешна" – ако беше така, тя щеше да спаси света. Някой слага Библията под главата си, но тя не го спасява – силата на Библията е в прилагането й, а не в самата книга; в нея са дадени само формули, които трябва да се приложат. Ще кажете, че тя е свята, няма подобна на нея – не отричам това, но тази книга е в душата ти, в съзнанието, което имаш за нея; тя е само отражение на твоята душа и всичко, което излиза от душата ти, още не е написано в тази книга.

Друго заблуждение: някои казват, че каквото са писали старите пророци, е вярно, а сегашните пророци са лъжци – ако сегашните пророци са лъжци, и старите са такива. Ако бащата е бил честен и всякога е говорил истината, и синът ще бъде такъв – нищо повече; ако бащата е бил лъжец, и синът ще бъде лъжец. Защо старите пророци да са говорили истината, а сегашните да лъжат? Та и тогава е имало лъжепророци. Във времето на Йеремия30 се явиха 400 души лъжепророци, които се обявиха против него, а той им каза: "Ще познаете, че Бог ми говори, по предсказанията – ако те се сбъднат, наистина Бог ми говори". Пророк, на когото предсказанията не се сбъдват, не е истински.

Вие говорите за Светото Писание и аз съм съгласен, че думите на Христа са свещени, че Христос е дошъл да спаси света. Питам: спаси ли Той вашите кесии? Да спаси кесиите ви, значи първо да ги изпразни съвършено, а после да се напълнят. Много естествено, когато човек преяде, за да се спаси, трябва да вземе рициново масло, съвършено да се изчисти стомахът му. Изпразването на стомаха има отношение към изпразване на кесията, обаче това изпразване е неестествено. Следователно, когато се казва, че Христос спасява, аз разбирам изпразване кесиите на болните хора. Когато богатият не може да се справи с богатството си, ще дойде лекар да му помогне – той ще изпразни кесията му и после ще започне отново да я пълни. Значи спасението на човека се заключава в разумното изпразване и пълнене на кесията.

Христос дойде да послужи – на кого? На нас. Ще кажете, че това е било едно време, сега Христос седи отдясно на Отца и очаква съдния ден, за да съди хората. Така проповядват мнозина, но това е заблуждение, материалистично схващане; Христос никога не е напускал света – какво ще кажете за това? Аз мога да го докажа по математически начин. Пак повтарям: Христос никога не е напускал света. Това е духовно схващане, т.е. движение в много посоки. Казано е, че Бог е Любов, и е така, а Любовта пребъдва във всички същества. И Христос първоначално е бил вън от Бога, но когато е влязъл в Него, Той се е съединил с всички същества; именно така Той свързал Любовта с Мъдростта. Днес Христос живее много по-интимно, по-близко с хората, отколкото преди две хиляди години. Според някои Христос е на Небето, наблюдава какво правят хората и като види, че някой греши, веднага записва името му в тефтера Си, за да го съди в бъдеще; това е детинско разбиране.

Често се говори за душата и тялото и според мнението на мнозина няма разлика между тях; не е така, тялото е къща, взета под наем. Значи на Земята всеки човек е кираджия, още не е собственик. – "Аз съм собственик, господар, сам си заповядвам, сам изпълнявам"; че не си собственик, всеки момент можеш да се увериш – какъв собственик си, когато още днес Бог ще ти каже: "Веднага напусни къщата си и излез вън!"; тогава ще дойдат свещеници с кадилници в ръка и ще започнат да пеят: "А-а-а". Това значи: и ние сме свидетели, че не си собственик, че те пъдят от тази къща и те заставят да предадеш материала, с който досега си работил – той не е твоя собственост. Казвате: "Горкият човек – иска-не иска, напусна къщата си"; казвам: това са заблуждения, от които трябва да се освободим – при сегашната култура човек няма собственост.

Христос дойде на Земята, за да покаже на хората истинския начин за създаване на собствени тела от свой материал; сегашният човек трябва да си изработи свое собствено тяло, което никой да не може да му отнеме. Знаете ли какво ще бъде положението на човек с такова тяло? Например някой го преследва и иска да го върже, но той веднага изчезва. Къде отива – зад гърба му. Преследвачът вика: "Дръжте го!" и веднага го заобикалят стотина души, но той пак изчезва; дойдат 5-6 стражари, но не могат да го намерят; най-накрая казват: "Хайде, оставете го!". Как ще хванете такъв човек, как ще го вържете, как ще го осъдите? Като видят, че той ту се явява, ту изчезва, те ще се уплашат и ще кажат: "Дух е това". Явил се е човек, който владее материята и формата; той е въплътен дух, който разбира законите на материята и на духа. Дух е, но малцина са такива духове. Съществуват ли духове – съществуват, разбира се, аз констатирам един факт, в който вие се съмнявате. Не правеше ли същото Христос – Той се явяваше четиридесет дена наред на учениците си: яви се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии; какво значи илюзия – сричката ил означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко.

Сега и на вас казвам: в света съществуват само илюзии; реалното не е реално, само илюзиите са реални – това мога да ви го докажа математически. В това отношение математиците знаят повече от мен – те взимат една въображаема величина, без пространство и място, и я превръщат в реална. Как може на числа, които не съществуват, които нямат никаква реална основа, да се предаде известно съществуване, известна реалност? В бъдеще математиците ще докажат как става това – то е сложна работа, дълбока вода, която мъчно може да се премине. Така щото, илюзии, в смисъл както вие ги разбирате, не съществуват. Това, което е вярно, то е илюзия – това е абсолютна истина. Единственото нещо, което подтиква човека към труд, към работа, това е илюзията; извадите ли илюзията от човека, всичко ще пропадне: извадите ли илюзиите от човешкия ум, всяка култура ще се спъне, извадите ли от ума на механика илюзиите, чрез които той строи плоскости, пресича оси, цялата му работа ще спре. Казвате: "Празна Мара тъпан била!"; празна работа ли – един ден празните работи ще създадат цялата индустрия.

Казвате, че и поетите били хора на илюзиите; как поетите поддържат света – докато в дома има поезия, там ще има радост и веселие; щом изчезне поезията, сълзите ще рукнат. За какво плачеш – за илюзиите. Благословение са илюзиите в живота. Представи си, че имаш възлюбен, който притежава свойството да изчезва и да се явява – може ли да се малтретира такъв човек? Ако се навъсиш, той веднага ще изчезне. Казваш: "Не мога без теб", той пак се явява и казва: "А-а-а, значи не можеш без мен".

Като се спирам на буквата а като главна, аз наричам всички гласни букви празни, а съгласните – пълни. Детето вика: "А-а!" – това значи: "Мамо, хлебец нямам". Кога се изговаря: "О-о!" – когато се означава нещо велико, разумно. Какво ще правите с гласните и съгласните букви: ще започнете да преливате от празното в пълното и от пълното в празното – така вървят работите в живота. Христос дойде на Земята, за да послужи, т.е. да ни научи да разбираме великата реалност. В какво се заключава тази реалност?

Сега ще дойдем до друго заблуждение у вярващите. Те често казват: "Ще изпълним волята Божия, но като се очистим". Как ще се очистите? – "Като постя десет дена, все ще стана по-чист." Лъжеш се; аз не отричам поста, но той не може изведнъж да те очисти. Имаш една проста глинена чиния; ако сипеш в нея вода, ще измени ли тя свойствата си, ще стане ли по-чиста; ако я напълниш със злато, ще стане ли по-ценна? Самата чиния няма да се измени. Следователно не мисли, че като постиш, ще придобиеш особени качества; чрез поста ти само ще се освободиш от многото работа, ще имаш възможност да отидеш при Господа и да разговоряш с Него. Като постиш, ти ще разбереш, че можеш да минаваш и с по-малко храна, а някога – и съвсем без храна.

Според мен сегашните културни хора ядат много, какво ли не ядат – кокошки, агнета, прасета, пуйки, какво ли не още! Христос дойде на Земята, за да ни научи как да ядем и колко да ядем. На Земята още не си се научил да живееш както трябва, а мислиш, че като отидеш на Небето, там ще научиш всичко. На Земята ти си в основното училище, не си научил четирите аритметични действия, а мислиш, че ще влезеш направо в университета, да изучаваш висша математика – това е невъзможно! Като постиш, ти ще научиш великия закон, според който малкото се благославя при известни условия. Закон е: с малко енергия, но разумно използвана, можем да придобием повече, отколкото с много енергия, неразумно използвана.

Съвременните хора се изтощават и страдат от преяждане. Като погледнеш трапезата на един богат човек, какво ли няма да видиш: печена кокошка, прасе, пуйка, баница, сладкиши – как ще се справи стомахът с този товар? Казваш, че човек яде, за да бъде здрав; ако е така, богатите, които ядат най-много, трябваше да бъдат най-здрави, но така ли е всъщност? Лекарите твърдят, че човек трябва да се храни добре; не отричам това, но храненето се обуславя от един велик закон. Защо богатите, които се хранят много добре, често боледуват, даже най-много боледуват – не знаят как да се хранят.

Забелязано е, че едни хора страдат от преяждане, а други – от недояждане. Бог, Който царува на Земята, не благоволи нито към едните, нито към другите. Приемай толкова храна, колкото можеш да асимилираш – този начин на хранене се благославя. Като се храниш така, ще се радваш и веселиш. Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, което я е родило, и душата ти да се свърже с всички същества, които са работили за нея; ако обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ти ще придобиеш повече енергия, отколкото придобитата енергия за цяла година, но затова се изискват знание, вяра. Този закон работи тогава, когато в човека няма съмнение – то прекъсва всички токове, всички връзки между съществата; щом се усъмниш, страданията идват. Защо страдате – защото се съмнявате.

Години наред аз правя опити с най-благородните и благочестиви хора в различни направления и се чудя колко лесно се съблазняват. Казвам: човешката душа не трябва да се съблазнява. Сама по себе си човешката душа е неуловима. Мислиш ли, че като си пипнал тялото на човека, си хванал душата му? Казваш: "Как, роб да ме направят?" – ти никога няма да станеш роб, т.е. душата не може да бъде робиня. Какво се отнася до физическия човек: външно може да си свободен и пак да си роб или външно да си роб и пак да си свободен – това са факти, които лесно мога да докажа. Може ли човек да излезе от тялото си – може, от него зависи. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е защото направя ли го пред вас, всички ще избягате; ако неочаквано влизам и излизам от стаята ви, ще кажете: "Дали и тази вечер пак ще дойде?". Не искам да ви смущавам – тъкмо сте се затворили в стаята си и се занимавате, като ме видите, ще се изплашите.

Нужно е взаимно доверие между хората. Аз искам да предам това изкуство на всички, та като започна да се явявам и изчезвам пред вас, да кажете: "И ние знаем това изкуство"; тогава аз ще се явя, ти ще изчезнеш и ще кажем: "Майстори сме и двамата!". Вляза в стаята на една млада мома и тя веднага изчезва, а после тя влезе в стаята ми, а аз изчезвам, значи и двамата владеем това изкуство. Казвате: "Е, да знае младата мома това изкуство или младият момък да знае това изкуство!" – това е материалистично схващане. От всички се иска абсолютна чистота; човек не трябва да допуска в душата си нищо нечисто, с което да опетни душата на своя брат или на своята сестра. Велик морал е нужен на всички. Питаш: "Защо ме гледаш?"; че аз още не съм те погледнал – ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. Аз виждам, че твоите прозорци са затворени, и си мисля: "Да отворя ли прозорците да ме видиш, или да вляза, без да ме видиш; да вляза ли, или да не вляза – хайде да не вляза".

Как ще приложите сега Христовото учение? – "Като се обичаме." Какво е вашето разбиране за Любовта? Аз не отричам вашата опитност в Любовта. И вие имате известни морални правила, но вашият морал не трябва да спре дотук, направете крачка напред. Ако срещнете красива мома на улицата, няма да я нападнете, напротив – всеки ще си свали шапката, ще я поздрави и ще си отмине. Като срещнете същата мома сама в гората и я нападнете, какъв е вашият морал? Моралът ви ще се изпита в гората. Ако влезеш в стаята ми в присъствието на няколко души и не вземеш нищо, минаваш за честен човек, но ако си сам и вземеш най-малкото нещо, ти не си честен, не си морален човек. Моралът, честността ти се изпитва, когато си сам – никой да не те следи, никой да не те контролира. Морал е да срещнеш жена сама в гората и ако е гладна, да я нахраниш и да я придружиш, без да я докоснеш. Нека тя да ти благодари и да спечелиш нейното доверие. Правилно ли е да срещнеш една жена и тя да трепери от тебе – морал ли е това? Казвате, че имате култура – каква култура е тази, която се пази с острието на ножа, с револвери, с пушки, картечници, с детективи? Това е външна култура, но не и вътрешна. Питате има ли обществено мнение и как се произнася то по различните въпроси; няма по-добро обществено мнение от мнението на самия човек.

"Христос дойде да ни послужи." Казвам: Христос дойде да внесе в душите ни великия морал. Желая всички, млади и стари, да живеете по новия морал. Ще кажете, че това е морализиране. За да живеем по нов начин, трябва да знаем как. Всички се нуждаем от новата Божествена светлина. Всички трябва да излезем навън, както цветята, на Божествената светлина, и да се посадим там на добра почва, но затова трябва да се освободим от всички заблуждения – не механично, а съзнателно, обмислено.

Един богат търговец решил да замине за Света гора31 на поклонение. Преди да тръгне, той извикал синовете си и им казал: "Аз вече не се нуждая от имоти, прекъсвам и търговията си. На всеки от вас ще дам частта, която му се пада. Ето и тефтерите, в които съм водил сметките си. Като търговец, може да съм направил грешки, да съм взел оттук-оттам повече. Понеже ликвидирам с тази работа, ще изгоря тефтера си, от никого нищо не искам". Като раздал имането си, той заминал за Света гора, където прекарал пет-шест години. Питам: всичко, написано във вашите тефтери, право ли е? Мислите ли, че лихвите от 12%, 25%, 50%, 100% са естествени? Знаете ли коя е естествената лихва на Природата? Можете ли и вие, като този търговец, да изгорите своя тефтер? Той е разбрал Божествените закони и е изгорил тефтерите си.

И тъй, всички тефтери, които са пълни с неправда, трябва да се изгорят. В какво се състои неправдата в тях? Срещнеш някого и казваш: "Не харесвам характера на този човек, той обича да критикува"; запитай се нямаш ли и ти същата черта в характера си. – "Ама той завижда." Запитай се ти не завиждаш ли. – "Той краде." Ти не крадеш ли? Бъдете честни, искрени към себе си. В какво се състои вашата честност? Бих желал някой от вас да се изкаже. Евангелистите имат една хубава черта – те се изповядват. Може да се изповядаш по десет пъти на ден и пак да грешиш. Понякога и в изповядването има тщеславие и гордост; някой външно се представя за скромен, а всъщност не е такъв.

Един от учениците на Сократ се явил пред учителя си със скъсани гащи – така той е искал да се представи за смирен. Сократ му казал: "Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи". Пазете се да не изпаднете в положението на онзи, който е искал да покаже, че не зачита общественото мнение: той тръгнал гол по улиците, цяла тълпа деца тръгнала след него, викали, подигравали му се. Крайно възмутен, той започнал да хвърля камъни върху децата, за да ги прогони, но не успял; най-накрая си казал: "Освободих се от общественото мнение, но от мнението на децата не можах да се освободя". Когато се дразниш в своя дом, това не е ли мнението на децата? Кой е добър в собствения си дом?

Често си говорите, че това казал Учителя, онова казал. Какво съм казал – че в домовете ви трябва да има мир. – "Да, но това се отнася само за майките и бащите." Не, и за дъщерите, и за синовете. Когато бащата се връща от път, дъщерята да накладе огън, да стопли вода и да му измие краката, след това да му даде да се нахрани. Всъщност така ли постъпва? Тя казва: "Аз съм ученичка, нямам време да ти услужвам – това не е моя работа". Майката чува това и си казва: "Какво да прави детето, не е просто момиче – тя няма време да мие крака. Пък и аз съм председателка на дружество, заета съм, нямам време да му услужвам". В Америка има жени проповеднички, които по цяла седмица не се връщат вкъщи, а оставят всичката работа на мъжете си – те гледат децата, те готвят; там жените заповядват. Това не е култура. Взаимно почитание и уважение се изисква заради Господа; заради Любовта този въпрос трябва да се постави ребром. Ако обичаш мъжа си или жена си, ще обичаш заради Господа. Ще проявиш всичката си любов не за човека, а за Господа – това значи истински живот. Желая жените да бъдат нежни с мъжете си. Когато мъжът се връща от работа, жената да му се усмихне и да не казва: "Их, иде си вече! Защо се ожених?"; не, ще го погледне весело и ще каже: "Иде моят възлюбен!".

Любовта е велика, съзнателна сила. Всички същества: големи и малки, добри и лоши, са готови да направят заради нея всичко, каквото пожелае. Няма същество, което да мрази Любовта; където и да се яви тя, всички я обичат. Защо се явява омразата – от обич към Любовта. Някой оскърбил Любовта, друг взима нож, излиза срещу него и го пита: "Защо оскърби Любовта? Ще я признаеш ли?". Той вика, търси помощ, Любовта го пита: "Какво има?". – "Убиха ме!" Тя наплюнчи раната му и той оздравява.

Всички отрицателни черти са ножове в ръцете на защитниците на Любовта, които казват: "Ще опитате Любовта! Докато не я признаете, ще страдате". Мъжът бие жена си и я пита: "Познаваш ли Любовта?". Жената е длъжна да каже истината, а именно: "Мъжът ми ме наби, защото не познавах Любовта". – "Сега познаваш ли я?" – "Познавам я." Влезе крадец в дома ти и те обере, какво ще правиш? Ще кажеш, че един твой брат те е освободил от едно неестествено състояние, взел е парите ти и те е облекчил – все едно, че ти е дал очистително. И наистина всички хора, пропаднали материално, след време се повдигат; бедните стават богати, а богатите обедняват.

През 1875 година в Чикаго избухнал голям пожар, който унищожил целия град. Причината за пожара била малка: някой доил кравата си в яхъра, кравата бутнала с крак свещта и сламата се запалила; от нея се запалил целият град. Впоследствие градът бил възстановен; днес Чикаго има прекрасни здания и широки улици и е вторият по големина град след Ню Йорк.

Христос дойде на Земята, за да научи хората на търпение. Да търпиш – това е велико изкуство. След като те бие мъжът ти, да кажеш: "Много ти благодаря, имаш право да ме биеш колкото искаш"; да му благодариш и да му целунеш ръцете – според мен това е велико геройство, ето жена герой. Така може да постъпи само една велика жена, една велика душа, в която Бог живее. Ако днес мъжът вдигне ръка върху жената, тя казва: "Как, той да ме бие и аз да му търпя! Не, никога няма да му простя". Питам: какво ни е дала старата култура? Хиляди нещастия. Кой няма опитност от тази култура?

Приложете Новото учение! То е лично учение за всеки отделно, но трябва да се приложи. Не се питайте един друг кой го е приложил и кой не е; всеки сам да го приложи по вътрешно разположение. Питат ме защо аз не ви наложа Новото учение. Нека всеки направи това, което Бог му е казал отвътре, по своя лична воля. Бог казва: "Ако следвате закона на Любовта, всичко ще ви се нареди добре – страданията ще ви напуснат, противоречията ви ще се разрешат; ако не вървите по закона на Любовта, страданията ви ще се увеличат, но няма да ви напуснат. Докато дойдете до Любовта, понасяйте страданията си с търпение и смирение. Не се спъвайте от своето минало, не се страхувайте от страданията". Не може ли без страдания – само умрелите могат без страдания; без хляб може ли – само умрелите могат без хляб, те не се нуждаят от нищо, но живите се нуждаят от много неща.

"Син Человечески трябва да дойде на Земята, да ни запознае със Своето учение." Христос дойде на Земята, но поругаха Го, биха Го, докато най-накрая Го разпнаха. Знаете ли как понесе Той страданията – римските войници нанасяха удари върху Него, но Той остана тих и спокоен. Велико търпение прояви Христос, герой беше Той! Цял легион римски войници се гавреха с Христа и Го наричаха цар юдейски. В едно предание се казва, че са нанесли на Христа 80 хиляди удара – даже хиляда да са, не са малко; днес и най-големият герой едва издържа 50 удара. Тежък беше кръстът на Христа, колко от вас могат да понесат този кръст?

Някои религиозни казват: "Господи, приеми ни в Рая, при Ангелите, да ни облекат с бели дрехи, да ни свирят с арфи и с китари"; и това може, но преди него камшикът трябва да играе по гърба ви; първо ще минете през страдания, а после – през радости; първо през противоречията, а после – през Любовта. Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на Любовта. Един момент на Любовта се равнява на сто страдания; следователно щом минеш през сто страдания, ти ще можеш да издържиш една усмивка на Любовта. Знаете ли какво нещо е усмивката на Любовта? Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка; всичко друго ще забравите, но тази усмивка – никога. Това значи да придобиеш радостта и веселието, това носи Новото учение.

Казвате: "Да се посветим, да се облечем в черни дрехи"; това е крайност – може да бъдеш в черна дреха и да не си се посветил. В миналото някои от нашите сестри носеха бели кърпи на главите си, а други носеха черни кърпи – защо? Обикновено старите жени носеха черни кърпи, казваха: "Не е прилично стара жена да носи бяла кърпа на главата си". Черният цвят е символ на покаяние, а белият – на примирение; черният цвят означава отричане от света, а белият – състояние на духа. Едно е важно – че и стари, и млади носят бели ризи.

Има един велик закон, на който се основават всички наши постъпки, и ние трябва да се подчиним на него; той определя и начина, по който се обличаме. И най-хубавото облекло, и най-скъпите накити са нищо пред жителите на Небето – все едно, че си гол. Истинското облекло е Добродетелта; голотата е грехът, а Добродетелта – облекло на душата. Добродетелният човек на Небето, като слезе на Земята, е облечен в най-хубавите си дрехи – значи на Небето е бил гол, а на Земята е облечен; и обратно: най-добре облеченият човек на Земята, ако няма добродетели, все едно е гол.

Днес всички хора се стремят към външен живот – всеки гледа да бъде добре облечен и нахранен; и това е добре, но човек трябва да бъде и вътрешно облечен – с добродетели, те са същественото в живота. Да бъдеш добре облечен на Земята и да живееш само за дрехи – това значи да си облечен в грехове. Дали си на Земята, или си на Небето, ще се облечеш с дрехата на своите мисли, чувства и постъпки.

Дойде някоя сестра при мен, иска да каже нещо, но се въздържа; погледна я един-два пъти и я питам: "Сестра, Любовта прониква ли в твоето сърце – готова ли си да понесеш всички страдания за благото на своя ближен?". Тя поглежда към земята, с което иска да каже: "Аз съм човек от Земята, искам да си поживея малко". Ако Бог ви срещне, и Той ще ви погледне. Знаете ли какъв е погледът на Бога – Неговият поглед излъчва светлина и сила, този поглед стопява всичко. Следователно радвай се, че Бог те е погледнал. – "Страхувам се от погледа на Бога." Няма защо да се страхуваш – този поглед ще стопи всичките ти грехове и престъпления и тогава ще станеш абсолютно чист. Желая на всички да придобиете такава чистота, каквато никога не сте виждали.

Днес аз говоря за морала, но не за този на Църквата. Казано е в Писанието: "Бог не гледа на лице, но на сърце"; значи чистота се иска от човека. Какъвто и да е той – лекар, адвокат, учител, чистач – чистота му е нужна. Може да си чистач, но да си праведен човек – ще метеш улиците и ще мислиш, че метеш и чистиш греховете на хората. Който живее на улица, изметена от праведник, ще се благослови. Всички хора, живеещи там, ще се разберат и братски ще живеят. Колко такива метачи има сега? Те заслужават добро възнаграждение. Кои метат днес улиците – които носят нечистота и зараза. Вместо да чистят, те оставят своята психична зараза. Така действат и слугините – вместо да помагат на домакинята, те носят нещастие за нейния дом, развращават децата. Аз гледам особено на слугинския въпрос, затова се обявявам против слугините. Друг е въпросът, ако дойде някоя помощница отвън, да ви служи от любов. Аз разглеждам въпроса принципно: как е възможно да наемеш един човек да ти служи цял месец само за 150-200 лева? Освен това, събират се господарка и слугиня да живеят заедно, а любов между тях няма; да служиш без любов – това не е никакво слугуване. Душите на господарката и на слугинята са от Бога, тогава защо не живеят в любов? Защо слугинята завижда на господарката, а господарката – на слугинята? И господарката, и слугинята трябва да заемат последно място – само така ще си помагат взаимно. Ако едната използва другата, без да й даде нещо от себе си, те не могат да живеят добре. Отношенията между хората са правилни, когато те се ръководят от стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота Си откуп за мнозина".

Питам: кой е Онзи, Който утешава човека? Когато мъжът наскърби жена си, тя се обръща към Бога с думите:

— Господи, искам да ме освободиш от мъжа ми и да живея само за Теб.

Бог чува молбата и тихо й отговаря:

— Ще се уреди твоят въпрос, но ти обичай мъжа си.

— Как да го обичам, като е толкова груб към мен?

— Обичай го и повече не мисли!

После господарят се оплаква от слугите си:

— Господи, освободи ме, изядоха ме, нищо не остана от богатството ми.

Бог тихо му отговаря:

— Не се смущавай! Обикни слугите си и твоята работа ще се оправи!

Така се оплакват всички хора, но никой не е готов да отстъпи от своите интереси.

Вслушвайте се в тихия глас, който говори на сърцата ви – това е гласът на Бога, на Христа. Няма човек на Земята, на когото този глас да не говори – той шепне: "Любов към Бога, любов към ближния и към себе си! Милост, благост, истина! Възлюбете всички!". Хиляди години може да ме слушате, но ако нямате Любов, нищо няма да придобиете. Ако приложите Любовта, още сега животът ви ще се подобри – Ангели ще започнат да ви посещават и всеки ден ще ви носят по едно писмо от вашия Велик баща; Той пише: "Радвам се, че сте се поправили, че животът ви се е подобрил". Христос казва: "Голяма е радостта на Небето, когато една душа се обърне към Бога". И аз казвам: голяма е радостта на Небето, когато една душа – мъж или жена, се реши да живее по великия закон на Любовта. Голяма е радостта и на Ангелите, като видят, че една душа е решила да приложи закона на великата Любов в живота си. Една слугиня получава любовно писмо: "Обична Иванке, голяма е радостта ни, като чухме, че си решила да живееш според закона на великата Любов, нашите сърца трептят от радост. Идем да те посетим, да ти донесем своите благословения и подаръци". Не минава много време и Иванка започва да се изменя: става по-добра, по-красива и по-умна. Всички я обикват – другарките й, господарката й; те се чудят какво става с Иванка. Това значи да получиш писмо от един Ангел, това значи да получиш Божието благословение.

Слушайте тихия глас на Бога и на Христа, Който говори на душите ви; Той ще ви изведе на виделина и ще ви покаже правия път. Това е гласът на Любовта, това е Учението на Христа.

3 декември 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube